Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата



страница1/10
Дата22.07.2016
Размер2.84 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Пчелата

Оура Лов
Любов извън времето и пространството




ОУРА ЛОВ

ПЧЕЛАТА

© Oypa Лов, 2013

© „Megachrom“ - оформление на корица, 2013

© ИК „БАРД“ ООД, 2013

http://openbooks.tk

ISBN 978-954-655-429-1

Съдържание


Съдържание 2

Първи Ден - Срещата 22

Втори Ден 36

Трети ден 37

Четвърти ден - Магичното място 41

Пети ден 43

Ратшеспур– Пчеличката 193

Молитва на св. Франциск от Асизи 248




Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните. Има и такава, която се колебае дали да прекрачи прага на настоящето. Ала има любов, която те връхлита като торнадо и променя съзнанието, кара те да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Понякога е сляпа. Друг път те убива, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш – тя просто те намира. Вибрира като жужаща златна пчела и те води към неизвестното, за да разбереш, че животът ти няма да е вече същият. Това е любовта, която остава в сърцето, дори някой ден да си тръгне от теб. За тази любов си струва всяка саможертва.

Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Идва с едно докосване, с един поглед, за да ни даде силата да преодоляваме препятствия и да опознаем истинската си същност. Преоткрием ли душата си, ние се доближаваме до Създателя, превръщаме се в чудотворци.

Преградите падат и калейдоскопът на историята се завърта. Минало, настояще и бъдеще се сливат в протяжността на времето, пространствата губят очертания и духът ни шества свободен, готов да се докосне до извечната мъдрост, до древни философии и мистични практики. Озоваваме се в минали животи и цивилизации, за да осъзнаем уроците си. Влизаме в досег с висша вселенска вибрация, водени неизменно от любовта, белязала сърцето ни.

Човечеството вече встъпи в Новата ера. Любовта е пътят – остава да го следваме.

Предисловие

Реших да пиша, за да извадя мислите от ума си – нещо като психотерапия. Дневник би свършил добра работа, но не желаех да се фокусирам върху проблеми, а да избягам в мечтите си.

Не искам да давам съвети, защото знам, че когато ученикът е готов – учителят идва. Аз обаче не се вживявам в ролята на такъв… Всеки трябва сам да направи своя избор и да извърви пътя. Не се намесвам в този интимен процес дори при най-любимите си хора.

"Пчелата" е една красива според мен история за любовта, която пробужда, извисява те и те прави по-добър. Това е разказ за любовта към самия себе си. Природата и всички хора.

Събрах смелост да я напиша, когато един ден синът ми ме помоли да му разкажа приказка. Започнах да говоря и попаднах във вълшебна страна, където всичко беше нереално красиво. Свят, с който исках да се слея. Историята свърши, но героите останаха и като дете на новото време, свикнало със сериали, синът ми поиска да продължа да разказвам и на следващата вечер, и на по-следващата… Това продължи дълго време, а аз се чудех откъде идваха тези истории. Как ги съчинявах в движение? Дори нямах идея какво щях да кажа в следващото изречение. Изненадвах се от обратите в разказа сякаш някой друг, а не аз говорех. Така се появи тази история за любовта. Вероятно по същия начин е разказвала приказките си и Шехерезада И ето един ден моята емоционална натура ме провокира да напиша нещо красиво, което да ме вдъхновява и да ми дава надежда, че има смисъл да продължа да живея и да търся щастието всеки ден, отново и отново. Вътрешно вярвах, че всяка приказка трябва да има щастлив край. А дали можем да пренапишем собствения си живот?

Реших да разкажа една реалистична история, която да прилича и на приказка, но да бъде толкова истинска, че всеки лично да я преживее, за да стигне посланието до него, да си извлече поука или да получи отговор на собствените си въпроси.

Преди четири години сложих началото на тази книга. Тя ме изненадваше постоянно, сякаш сама се пишеше. Само за два дни цялата история се беше подредила, а за няколко месеца стана готова. Всички събития, факти и личности са плод на моето въображение. Използвала съм реални места, където съм била, както и прототипи, които познавам, но историята е просто една "приказка". Въпреки това дълго време нямах кураж да я публикувам. Надявам се да се забавлявате!

Благодаря на родителите си, че са ме довели на този свят и са ми дали възможност да отработя своята карма.

Благодаря на моите духовни водачи и учители, на Гранд Мастър Чоа Кок Сюи, на Ангелите и Светиите, които работят с мен!

Благодаря на съпруга си, че ме постави в ученическата стая на живота!

Благодаря на прекрасните си деца, които са наистина уникални и ме карат да се гордея, че съм тяхна мата.

Благодаря на Ваня Стоева, че се сблъска с мен и се наложи да уча усилено, за да взема някои житейски изпити на бързи обороти!

Благодаря на приятелите си, които ме поощриха да напиша книгата. Без куража, който ми даваха, тя никога нямаше да види бял свят!

Благодаря на Нели и на Саиш, които отделиха от ценното си време за редакция на текста, за да поднеса мислите си във форма, подходяща за четене.

Благодаря на Пепи за подкрепата с материализирането на идеята. С него е толкова забавно да твориш чудеса!

Благодаря на Вики за красивата пчеличка, която ми подари за корицата па книгата.

Специални благодарности към Ани. Благословени да бъдат всички твои начинания!

Благодаря и на теб, читателю, защото чрез теб историята оживява. Ти си този, който променя света и пише сценария Благодарна съм най-вече на шанса да познавам най-голямото вдъхновение в живота – ЛЮБОВТА!

Ще дойде ден,

в който след като обединим

пространството,

ветровете,

гравитацията, приливите и отливите,

ще впрегнем

енергията на любовта

в името на Бог.

В този ден за втори път

в историята на света

ще сме открили огъня.




Първа глава - Просто живот


Тази история започва скучно и познато. Една неосъзната обреченост, с която си се примирил да живееш. Забързан, животът тече покрай теб. Застинал за миг, наблюдаваш движението на колите и хората около себе си. Годините минават неусетно сякаш пред теб се прожектира филм с ускорен каданс, а ти си наблюдателят. Опитваш се да осъзнаеш какво се случва и умът ти трескаво препуска. Вживяваш се в образа на главния герой и емоционално преживяваш всеки кадър. Един хубав ден обаче нещо те пробужда. Филмът спира на пауза, а ти излизаш от киносалона и вдишваш дълбоко въздух. Отваряш широко очи и разбираш, че си спал. Животът е прекрасен, изпълнен с предизвикателства и безброй възможности. Вдишваш отново дълбоко и жадно, за да разбереш, че дори това не си правил през последните години. Поглеждаш очите на децата, тяхната усмивка, и разбираш, че те са "живи" също като теб в този момент. Осъзнаваш уникалността му, а времето е спряло и се е разширило, за да ти даде възможност да се огледаш наоколо спокойно, без да бързаш. Да решиш какво искаш, накъде да тръгнеш и да направиш своя избор!

Къде обаче остава времето, прекарано в непрогледност? Как да го върнеш обратно? Имаме ли втори шанс да бъдем щастливи?

Полетът закъсняваше, а Рая стоеше в чакалнята и си мислеше:

"Отивам на почивка. Трябва да забравя за работата и проблемите. Далеч от всички мъже! Да обмисля живота си. Как да продължа напред? Нещо трябва да променя, но какво?! Имам нужда да остана насаме със себе си. Искам Рая да се срещне с Рая, с истинското си Аз. Да разбера коя съм и какво искам!"

С тези намерения тя се отправи към терминала, където пътниците вече се бяха струпали за проверка на документите.

Рая беше на трийсет и пет години, които не ѝ личаха, и всички, които не я познаваха, си мислеха, че е младо, неомъжено момиче. Буйната ѝ гъста черна коса покриваше широки изваяни рамене. Тънката талия и спортната фигура я превръщаха в приятна гледка за мъжете. Лицето ѝ беше красиво и излъчваше чар, на който трудно се устоява. Очите – тъмнокафяви, проблясваха с блага любов, която привличаше хората. Имаше нещо в излъчването ѝ, някаква тъга, неувереност и… празнота.

В самолета седна до мила руса жена, която отиваше на същата почивка. Когато се запознаха официално, и двете се изненадаха.

– Приятно ми е Рая! – каза едната.

– И аз съм Рая! – отвърна другата през смях.

– Каква среща само! Тъкмо си мислех, че искам среща със себе си. Ето, че Рая срещна Рая.

Изведнъж ѝ стана весело и се опита да се отпусне.

Двете бързо намериха общ език. Незнайно как, докато траеше полетът, гази жена ѝ стана много близка, сприятелиха се и решиха да споделят една и съща стая в хотела. Фирмите им ги бяха изпратили на почивка като подарък за добри професионални резултати. Вече се познаваха и щяха да си изкарат приятно. Заприказваха се и скоро всяка знаеше личната история на другата.

Никоя не подозираше какво предстои. Нещо витаеше около тях. Прокрадваше се тихо, бавно и неизбежно. Някакво вълшебство, което щеше да преобърне съдбата не само на Рая, но и на други хора може би Съпругът на Рая – Бен, беше предприемач, собственик на компания. Движен от големи амбиции, той бе завършил два от най-престижните университети в Европа със специалност икономика и инженерство. Бивш футболист, след контузия се бе наложило да спре да се занимава с професионален спорт. Той беше красив, висок, с пъстри очи, които променяха цвета си според светлината и цвета на дрехите. Правилните черти на лицето и атлетичното тяло му даваха добро самочувствие. Жените примираха по него. Умът му беше остър, виждаше нещата в дълбочина. Имаше добре развита математическа мисъл и логика, с които бе печелил олимпиада след олимпиада в гимназията. Неговите съдружници вярваха в способностите му и разчитаха, че няма да ги разочарова като управител на фирмата. Но уви, в условията на икономическа криза нелоялната конкуренция ги беше прегазила. Фалитът беше факт който се отрази тежко върху психиката на всички шефове на компанията.

Питър беше единият от съдружниците, женен, с две деца. Той се оттегли, преди банките да вземат жилището, което беше закупил с фирмени пари. Така запази относителна стабилност и се посвети на семейството и църквата.

Другият съдружник беше неговият чичо, който имаше собствена къща, но загуби голям апартамент в центъра на града.

Братът на Бен беше четвъртият съдружник, разведен, с една дъщеря, която живееше при майка си. И той загуби апартамента си и трябваше да се подслони някъде.

Бен беше добра душа и го приюти в дома си под наем, като по този начин обрече собственото си семейство на ред неудобства.

Като ученик Бен често посещаваше квартала на баба си, където се бе запознал с една приятелка па своята братовчедка – това беше Рая. Слабо момиченце с гъсти къдрави коси и фигура на гимнастичка. На пръв поглед никакъв сексапил, но всеки път когато я погледнеше, той знаеше, че това е момичето па мечтите му.

Буйният ѝ характер не позволяваше някой да ѝ диктува правила, но въпреки това беше добро момиче и слушаше родителите си. Липсата на пари беше основен проблем в семейството, пред който майка ѝ никога не се спираше и все намираше начин да удовлетвори желанията ѝ. Години наред внасяха непосилни вноски за къщата, в която живееха. Затова пък Рая беше научена на дисциплина, труд и ред. В дома им винаги беше чисто и подредено. Тя готвеше и чистеше така, че гостите им се дивяха на добре поддържания дом. Ала когато живееш с перфекционист, той все иска още и още и никога не е доволен. Такава беше майка ѝ. Рая не позна ласка и понякога се чувстваше като чуждо дете. В нейните спомени само обичта на рано починалата ѝ баба я грееше и тя копнееше за истинска и чиста любов. Толкова безкористна и прекрасна, колкото и собствената ѝ душа. Чувстваше се често като Пепеляшка и тайничко чакаше някой принц да я спаси. Мечтаеше да пътува, което я накара да учи езици, с надеждата един ден да обиколи света с любимия човек.

Когато се запозна с Бен, тя вече знаеше, че ще се омъжи за него. Чувстваше го отвътре. Всичко обаче ги разделяше. Бяха от различни градове и не можеха да се срещат често.

След завършването на колежа я приеха в университет, където за няколко години се откъсна от родителите си и бързо разбра сладостта на свободата. Тя беше родена да бъде свободна. Усещането да държиш живота в ръцете си и да не зависиш от никого беше опияняващо. През това време Бен учеше в друг град. Опитаха да се виждат, но нямаше как.

Не след дълго се оказа, че родителите ѝ са финансово затруднени и не могат да плащат за обучението ѝ. Тогава се наложи да се прибере вкъщи и отново загуби предимствата на свободата си.

Въпреки че около нея винаги бе имало много момчета, на двайсет години тя още нямаше гадже. Все не намираше точния човек.

Беше израснала в мъжка компания, сред приятелите на брат си. Тренираше бойни изкуства с момчетата и те я харесваха и уважаваха. Но тя ги респектираше и никой не се осмеляваше да ѝ признае истинските си чувства, дори когато бяха влюбени в нея. Чувстваха се добре в компанията ѝ, защото бе забавна и много умна. Предпочитаха да не я загубят и само я гледаха влюбено, наслаждавайки се на присъствието ѝ. Тя винаги се движеше с поне пет момчета около себе си. Красиво и нежно, но същевременно мъжко момиче. Беше изтъкана от противоречиви качества, които се вплитаха в характера ѝ и го правеха уникален и магнетичен за околните. За някои беше прелестна като ангел, а други се възхищаваха на твърдия ѝ характер и воля.

Рая беше свикнала да мисли и действа като мъж, по беше интуитивна, чисто по женски. Имаше нещо особено в нея, което караше дори момичетата да я харесват. Типично за тийнейджърската възраст, те трудно понасяха конкуренцията в битката си за момчета, но нея всички я обичаха. Не я приемаха като заплаха, а по-скоро като повод да се видят с момчетата, които се движеха в компанията ѝ.

Всички си имаха гаджета, време беше и тя да си намери, но истинският и единствен все не се появяваше на хоризонта. Бен настояваше и тя реши да приеме да му стане гадже. Заяви ѝ, че доста момичета се навъртат около него и ако не са заедно, ще избере друга. Познаваха се от години, но се виждаха рядко и оставаха насаме за кратко. Така времето минаваше.

Бен замина да учи в университет в друг град и отново се оказаха разделени. Сякаш някой им пречеше да бъдат заедно За Бен Рая беше първата истинска любов, а тя гледаше на него като на "рицаря със златните доспехи", който е дошъл да я спаси и да ѝ подари свободата. Романтичната ѝ душа не отговаряше на времето, в което живееше. За нея той беше първата любов и тя нямаше как да разбере дали наистина го обича. Това, което искаше, беше да е свободна и знаеше, че ако се отдели от родителите си, ще се справи. Търсеше приключения, а всичко до този момент я ограничаваше.

За да бъдат заедно, тя заяви на майка си и на баща си, че иска да продължи да учи. Щеше да работи и да си плаща обучението. Те бяха традиционалисти и не ѝ позволиха да живее с мъж без брак – робуваха на стари норми.

След разразилия се скандал Рая се качи на първия автобус и пристигна при Бен.

– Искаш ли да сме заедно? – попита го директно.

– Да – отговори ѝ той.

– Не може да сме постоянно разделени, а родителите ми не ми позволяват да живея с някого без брак.

Какво ще правим? Да избягам против волята им или да се омъжа?

Рая искаше да се омъжи дори за първия срещнат, стига той да е добър човек и да ѝ даде така желаната свобода, а Бен беше кротък, мил и толкова привлекателен. Перфектният за нея в този момент. Тя го харесваше и обичаше – все пак беше нейната първа любов. Тогава тя не разбираше, че истинската свобода трябва да търси вътре в себе си. По-вероятно търсеше любов, която освобождава и дава крилете да полетиш, да се почувстваш свободен. Свободен да бъдеш себе си!

Бен мълчеше. Беше притеснен. Можеше ли да си позволи да я загуби? Искаше ли да я задържи завинаги до себе си? Какво можеше да ѝ предложи – нищо! Не се чувстваше достатъчно уверен в собствените си сили, но я обичаше, затова потвърди: "Да, искам да се оженя за теб".

Рая се успокои и се върна у дома. Заяви на родителите си, че ще се омъжва и за известно време те я оставиха на мира. Бен трябваше да дойде да се запознае с тях, но се бавеше. Рая вътрешно се ядосваше, а родителите ѝ започнаха да ѝ натякват.

Развоят на събитията беше ясен. Беше взела решение и връщане назад нямаше. Ожениха се независимо от нежеланието на родителите на Бен. Според тях той трябваше първо да завърши обучението си и да направи кариера като брат си, когото винаги му даваха за пример.

Бяха трудни времена. Рая работеше и учеше задочно, а Бен ходеше всеки ден на лекции. Живееха скромно и бяха щастливи, все още влюбени. Нямаха много забавления.

Пчелата Рая ходеше на работа и оттам вкъщи, после пак на работа. Случваше се да гледа деца и да им помага с уроците, за да изкарва пари, което я натоварваше допълнително. От време на време оставаше без работа, но продължаваше да търси. Започваше някъде, после другаде и така цяла година.

Записа се в школа за модели. Беше висока и чаровна, с красиво тяло и добре се справяше на подиума. Искаше да стане моден дизайнер. Беше учила в специализирано училище по шев и кройка, а после започна допълнително обучение за моделиер. Интересно ѝ беше какво се случва по ревютата. Участва в различни конкурси и беше добра, дори много добра. Но се разочарова от момичетата, с които работеше. Нямаше тяхното самочувствие и не желаеше да се прави на такава, каквато не е. Около тях гъмжеше от богати чичковци и тя се чувстваше като стока. Конкурсите се продаваха и предварително се знаеше коя ще спечели. Защо ѝ беше нужно да си причинява това? За какво и на кого трябваше да се доказва?

В началото Бен не проявяваше ревност и не я спираше за нищо, защото го нямаше по цял ден. Обичаха се и това беше достатъчно. Той ходеше на лекции, а тя имаше свободата, за която бе копняла толкова силно. Това я караше да го обиква все повече и повече.

Тъй като беше все сама, Рая запълваше времето си с работа, курсове и различни видове обучение. Бен посещаваше университета и се виждаха само вечер, когато тя мило и усмихнато му сервираше вечерята. Той почти винаги беше придружен от приятеля си Питър. С него прекарваха цял ден в университета, а вечер обсъждаха бъдещето. Рая не можеше да се включи в разговорите им, защото темите ѝ бяха чужди. Обикновено говореха за политика, икономика и бизнес. Нея я вълнуваха съвсем различни неща като психология, философия, йога и религия. Трудно общуваха, а тя толкова искаше да сподели емоциите и мислите си с него. Едва успяваше да нахвърля набързо какво се е случило през деня, защото Бен винаги беше с приятели. Нямаха общи интереси и време за себе си. Не намираха общи теми за разговор и се срещаха единствено в леглото Рая си намери нова работа като продавачка в магазин за мъжки костюми. Един ден в магазина влязоха двама мъже. Разговориха се и ѝ предложиха работа в техния офис. За времето, прекарано при тях, тя си създаде доста контакти с клиенти, които искрено я харесваха. Когато шефът ѝ предложи да стане компаньонка на големи корпоративни клиенти. Рая гневно напусна офиса и дори не се върна да си вземе заплатата.

Докато тя приготвяше вечерята, Бен и неговият приятел Пит всяка вечер обсъждаха какъв бизнес да стартират, но нямаха ясна идея.

Останала без работа, Рая тръгна отново по интервюта, но все не я удовлетворяваха условията, които ѝ предлагаха. Натрупала бе опит като продавачка, учителка, манекенка, секретарка на неправителствени организации, мениджър на офис. Беше преминала през различни видове обучение и търсеше място, където да прояви пълния си потенциал, но нямаше голям избор.

Нужни им бяха пари, за да живеят. Родителите им също бяха затруднени и не можеха да им помагат. Трябваше да се справят сами.

Един ден Рая срещна в квартала клиент от бившата си работа.

– Здравей! Радвам се да те видя! – усмихна ѝ се искрено той. – Какво правиш? Как си?

– Прибирам се от поредното интервю. Отново си търся работа! Омръзна ми да обикалям, но на нищо подходящо не попадам.

Той знаеше какъв професионалист е Рая, а и я харесваше като човек. Можеше да му е полезна.

– Искаш ли да ми станеш съдружник и да отговаряш за магазина, който мисля да отворя? Трябва ми човек, на когото да имам доверие. Пътувам често извън страната и трябва да имам сигурен партньор.

Рая не вярваше на късмета си! Беше толкова щастлива и се съгласи – така и така нямаше друга алтернатива. За кратко време разработиха магазина и оборотът започна да расте. Вечер Рая се връщаше у дома и броеше парите, а Бен и Питър я гледаха с пачките и продължаваха да умуват как да стартират собствен бизнес. Собственикът на магазина беше в чужбина и бе оставил всичко в ръцете на Рая. Тя трябваше да му се отчита в края на всеки месец. Парите се трупаха, а Рая се притесняваше за съхранението им. Не обичаше да борави с пари, но ѝ се налагаше. Помоли Бен за помощ, за да не обърка нещо. Той беше перфектен в сметките и тя се чувстваше спокойна.

– Моля те, ти съхранявай парите – помоли го тя. – Нищо не разбирам от бизнес. Аз съм учила за дизайнер и учител, а не за това.

Не след дълго Бен и Питър започнаха също свой бизнес. Взеха пари от родителите на Пит и регистрираха фирма. Като единствен син той имаше голямо влияние върху тях и ги помоли за помощ. Както очакваше, те му дадоха нужните средства, с които бизнесът можеше да започне. Бен се чувстваше зле, че не може да осигури своя дял и реши, че Рая ще работи, без заплащане, докато бизнесът се развие, за да бъдат равностойни съдружници. Дълго време Рая работеше само за да може да се наложат на пазара, а средствата едва стигаха за хляб. По-късно обаче работата потръгна и започна да носи добри доходи. Решиха да открият още един магазин в друг квартал. Трябваха им хора и Рая покани брат си и негов приятел да им помагат, защото вече беше бременна и не трябваше да се натоварва с тежка работа. Бен беше притеснен как ще издържа семейството си. Обмисляше идеи за разширяване на бизнеса. Не беше обаче сигурен и Рая трябваше да го убеждава, че решението му е правилно. Започнаха от нищото и трябваше да се развиват като фирма, за да успеят.

От малка Рая имаше дарба да лекува с ръцете си. Беше лекувала като на шега майка си и други хора, които имаха здравословни проблеми, включително брата на Бен. Ала сега, бременна в петия месец, ѝ казваха, че нещо с кръвта ѝ не е наред. Тя не искаше да се съгласи с мнението на лекарите:

– Или детето, или ти? – беше заявила акушерката.

Рая мина през доста кабинети на различни специалисти. Никой лекар не знаеше какво точно ѝ е.

Една вечер сънува необичаен сън. Намираше се и блестяща бяла стая с кушетка по средата, а на нея спеше бебе. То бе увито в бяла пелена и единственото, което Рая виждаше, беше красивото му нежно личице. Не устоя и протегна ръце към него. В този момент няколко жени, облечени като монахини в бели одежди, я спряха. Самите те сякаш се разтваряха в светлината.

– Не го докосвай!

Гласовете им прозвучаха в главата на Рая.

– Това моето бебе ли е?

– Да, но не го пипай.

– Искам само да го гушна и да го нахраня.

– Ти го храниш с енергията си, когато си до него. Няма нужда да го докосваш, за да му изпратиш любовта си. Бебето усеща всичко.

– Но аз си искам бебето! – настоя тя.

– Добре, така да бъде! – отговори ѝ глас, идващ сякаш от нищото.

Всичко се изпълни със светлина и Рая се събуди. Нещо в този сън беше я разтърсило, но не знаеше какво точно. Когато отиде в поликлиниката, лекарят я покани в кабинета си и ѝ каза:

– Последните изследвания показват, че няма опасност за детето и за теб, открихме, че кръвта ти е генетично променена – таласемия. Заболяване, често срещано в Азия и Африка. Но това не е страшно – всичко ще бъде наред.

Рая винаги беше чувствала някаква сила вътре в себе си, която я насочваше към точните неща, хора и събития – някой би го нарекъл късмет. Всички трудности, които преодоляваше, я правеха все по-силна и уверена в тази сила, която умело я направляваше. Колкото по-невъзможно беше нещо, толкова по-голямо беше предизвикателството за нея.

Бен беше изпаднал в паника как ще изхранва семейство си и замина при братовчедите си във Франция, за да търси някакви възможности за разширяване на бизнеса. Рая трябваше да лежи два месеца в болница за задържане на бебето и за да не е сама, остана в града на родителите му. Примири се и докато беше в болницата, си пишеше дипломната работа, за да не усеща липсата му. Беше свикнала с отсъствието му. Той никога не беше с нея. Нещо все ги разделяше.

След време се роди едно прекрасно момиченце. Най-красивото създание, което Рая беше виждала – дъщеря ѝ Габриел. Когато я зърна за първи път, тя се изуми от приликата с бебето, което беше видяла в съня си.

Рая се чувстваше много самотна. Бен не дойде за раждането. На изписването от болницата тя се почувства изоставена, без мъж. Дори родителите ѝ не успяха да дойдат – беше само със свекъра и свекървата си в чуждия град.

Бен се върна от Франция с амбиции и идеи и Рая се прибра при него. Габи беше болнаво дете и грижите за нея поглъщаха цялото ѝ време. Бен учеше и разработваше бизнеса си. Сутрин излизаше рано и се прибираше късно. Габи почти не го виждаше, а Рая се справяше с всичко сама.

Бизнесът на Бен се развиваше. Беше включил чичо си в него, дори го назначи за управител на фабриката, която вече имаха. Работеха с големи вериги магазини.

Брат му се беше развел и имаше малко пари, които бяха останали от пропадналия му бизнес. Инвестира ги във фирмата на Бен и му стана съдружник.

Габи растеше, бизнесът също. Времената обаче се меняха и след десет години труд кризата ги удари. Ситуацията се влоши и не можаха да се справят. Конкуренцията беше жестока и ги смаза. През цялото време Рая работеше като учителка и в свободното си време помагаше на Бен, без да ѝ заплаща за труда. Габи беше вече голяма – десетгодишна, а Рая не се чувстваше удовлетворена и щастлива. Живееха в апартамент под наем с брата на Бен и не можеха да останат насаме като истинско семейство, да се отпуснат и да поговорят спокойно. Рая започна да осъзнава безсмисленото си съществуване, а грижите за семейството я уморяваха и не я удовлетворяваха, което я доведе до депресия. Чувстваше се нереализирана, а имаше толкова смели идеи и мечти… Бен усещаше подсъзнателно тъгата ѝ, но искаше второ дете. Не беше разбрал как дъщеря му бе пораснала. Рая беше против, защото смяташе, че моментът не е подходящ. Но съдбата се беше намесила и се оказа, че вече е бременна.

Фирмата на Бен фалира. Банките искаха да вземат всичко, което могат, Тъй като Бен и брат му бяха "блокирали" от преживения стрес, Рая пое нещата в свои ръце. Преговаряше с банките, намери кредити и се разплати с всички. Дори пое ангажимента да съобщи на служителите им, че фирмата е обявила фалит и че трябва да си търсят другаде работа.

Останал без бизнеса си, Бен не искаше да започва нищо друго. Беше се сринал психически.

Роди се Стен, техният син, а Бен замина за Африка, за да търси възможности за друг бизнес. Рая отново остана сама. Гледаше още две чужди деца, за да се справи финансово.

Бен се върна след няколко месеца отсъствие с нови надежди за бъдещето. Уви, времето минаваше, а бизнесът не потръгваше, нямаше и пари. Той изпадна в депресия и започна да пие. Рая се почувства сломена, изоставена и предадена. Сякаш целият ѝ живот беше напразен. В този момент реши – няма повече да слуша никого! Започва да живее по собствените си правила. В началото ѝ беше много трудно. Беше свикнала да се допитва за всичко до Бен. Слушаше го и му се подчиняваше безпрекословно. Сега осъзнаваше, че трябва да разчита само на себе си.

Започна да си търси работа. От приятелка разбра, че голяма фирма за печатни издания търси човек за рекламния си отдел. Престраши се и се яви на интервюто. От многото кандидати избраха нея. Беше ѝ трудно в началото, но постепенно се справи и си създаде контакти с големи рекламодатели. Трябваше да работи усилено. За да изхранва вече пет гърла – двете си деца, Бен, брат му и себе си.

Парите обаче все не стигаха. Започна и втора работа, а накрая и трета.

Годините минаваха, а при Бен нищо не се променяше. Беше зациклил на африканския проект и нищо друго нямаше значение за него. Точно когато всички се надяваха нещата да се разгърнат, внезапно почина африканският му партньор.

Рая окуражаваше и подкрепяше Бен, за да си стъпи на краката. Опитваше се да го убеди, че трябва да разчита на себе си, а не на другите. Купи билети и отново, но този път заедно, заминаха за Гамбия. Това беше най-прекрасното място, което беше виждала. Тази малка страна се бе вклинила в огромния Сенегал, разположена по поречието на река Гамбия, чието име носеше. Сравнително млада държава, тя предлагаше неочаквани възможности за развитие на бизнес. Индустриалният хаос все още не беше засегнал тези девствени кътчета и природата не бе унищожена както в цивилизацията, откъдето идваха. Докато Бен тичаше по срещи, Рая с интерес разглеждаше екзотичната страна. Веднага се влюби в различния, омагьосващ свят. Как може хората да са толкова бедни, а да се усмихват постоянно, чудеше се Рая. Не искаше да се връща обратно в обичайната си среда на стрес и напрежение. Тук хората живееха простичко и нямаха нужда да робуват на вещи и амбиции.

За съжаление, преброените дни изтичат неусетно и трябваше да се прибират у дома. Рая продължаваше да работи и да издържа семейството, за да даде възможност на Бен да реализира спокойно проектите си. Теглеше кредити и му помагаше с каквото може. Финансира отново пътуването на двамата с брат му до Африка. Но освен че потрошиха много пари, резултати нямаше Братът на Бей бе останал на нейни разноски в Африка. Рая искаше да види дали ако са сами с Бен, взаимоотношенията им ще се подобрят, но нищо не се промени. Бен не започваше работа, вторачен в бъдещи планове и мечти. Парите не стигаха и двамата се караха постоянно. Той пиеше и ставаше агресивен.

Рая се чувстваше преуморена и изцедена. Нямаше сили, нито желание за живот. Нищо хубаво не ѝ се случваше. Всичко, което правеше, беше заради децата. Трябваше да ги изучи и отгледа. За себе си изобщо не мислеше. Чувстваше се състарена и осъзнаваше, че животът ѝ е пропилян. Лицето ѝ бе посърнало, раменете приведени, очите безизразни. Раздразнителна и избухлива, тя болезнено осъзнаваше ситуацията, но нямаше сили да се справи. Какво можеше да даде на децата си, като не ѝ беше останала капчица любов. Работеше, за да плаща наема, кредитите и разноските на семейството. Как да дадеш любов, от която децата имат нужда, когато самата ти не я получаваш отникъде?

Реши, че ако намали разходите и направи промени в начина им на живот, нещата ще потръгнат. Намери нов апартамент в същия квартал, но с по-нисък наем, удобен за поддръжка и близо до училището и детската градина. Два дни плака, мислейки дали да не се изнесе сама без мъжете. Братът на Бен се беше върнал безславно от Африка и живееше отново при тях. Спеше в тяхната стая, защото нямаха друга на разположение. Защо са ѝ двама мъже, които само пиеха и я натоварваха с проблеми. Очакваха някой да ги обслужва, да им чисти, пере и готви. Техните задължения се свеждаха до това да запълнят някак деня си в безплодни обсъждания на разни проекти, които не можеха да осъществят, защото нямаха пари. Рая им намекваше, че трябва да започнат работа, но кой ѝ обръщаше внимание… Тя отдавна бе разбрала, че не може да разчита на тях за нищо и спря да говори на тази тема. За да не влиза в скандали пред децата.

В крайна сметка всички се пренесоха в новата квартира. Рая нямаше сили да ги остави на улицата без доходи. Вече разчиташе само на себе си и Божията помощ. Работеше усилено и това ѝ донесе наградата за най-добър служител на компанията – почивка за седем дни в Мармарис, Турция.

В началото не ѝ се тръгваше, защото беше затрупана с работа, а и щеше да се притеснява за децата. Обади се на приятелката си Валери, за да се посъветва с нея:

– Здравей, как си? Трябва днес да потвърдя заминаването или губя резервацията. Не знам дали да ходя, а и нямам особено желание. Как ще оставя децата и ще се наслаждавам на почивката. Не мога да се забавлявам сама – търсеше си оправдание тя, за да не заминава.

– Как няма да отидеш? Ще си починеш! Имаш нужда. Доста работиш напоследък. Не му мисли и заминавай!

– Благодаря ти за съвета. Не исках да оставям децата, защото се притеснявам за тях. Имах нужда от кураж! Ще говоря с Бен и ако той е съгласен, ще се обадя да потвърдя резервацията!

Набра следващия номер.

– Бен, трябва да взема окончателно решение за почивката. Не ми се ходи, не искам да оставям децата

– Отивай, имаш нужда. Ще се справим и без теб – отвърна ѝ вяло той.

– Добре тогава, обаждам се и потвърждавам.

Нещо в сърцето ѝ трепна. Какво ли беше това? В последно време все по-често усещаше една празнина в сърдечната област. Сякаш там зееше дупка вместо сърце. Това усещане се засилваше и я засмукваше като вакуум.

Бързо набра номера на шефа си и потвърди резервацията. Щеше да замине с непознати хора и това допълнително я отегчаваше.

До последно въртя телефони и организира работата за периода, през който щеше да отсъства. Почти не ѝ остана време да си събере багажа. Прибра се вкъщи. Извади куфара и отвори гардероба. Никакви нови дрехи. В последния момент нямаше време за пазар, нито пари за харчене.

Грабна дрехите, които беше носила преди година в Африка, и ги напъха в куфара. Чувстваше се странно и някак виновна, че заминава на море, а петгодишният ѝ син не го бе виждал още. Но все пак реши, че трябва да оцелее физически и заслужава тази почивка. Тя бягаше, за да спаси тялото и душата си. Търсеше път към себе си. Имаше толкова много въпроси, които чакаха отговор. Беше се изгубила и изпитваше нужда да остане сама и да потърси изход, да събере мислите си и да се почувства отново цяла. Трябваше да се върне с решение какво да прави с живота си, да престане да се върти в омагьосан кръг и да бъде полезна на хората около себе си, без това да я изтощава.


Втора глава – Почивката


"Любовта е триумфът на въображението над разума."

X. Л. Менкън
Самолетът се приземи на летището. Двете Раи се спогледаха развълнувано. Автобус ги откара до хотела им в Мармарис. На първа линия до плажа беше по-луксозната част, а тях ги настаниха в сградата, гледаща към централната улица. Стаята не беше особено хубава, но важното беше, че са на почивка.

Първият ден премина в проучване на обстановката. Хотелът предлагаше различни услуги, от които двете се възползваха. Ходиха на масаж, плуваха в басейна и в морето. Рая се тъпчеше с всякакви вкусотии. Нали храната била заместител на секса. Ммм-да, това ѝ липсваше от доста време. Но не просто секс, а нещо, което да я кара да се чувства жива.

Излязоха на разходка по магазините. Всички мъже ги гледаха и тя се почувства странно. Не беше свикнала с това.

Като видеха жени, които се разхождат сами, особено с бяла кожа и руси коси, очите на мъжете направо "изтичаха". Може би си мислеха, че светът от който идваха, е развратен и всеки си ляга с първия срещнат, с когото е изпил чаша-две в бара. Никакви чувства, просто задоволяване на нагона. Без обвързване, без разбити сърца, разсъждаваше Рая.

А може би проблемът беше техен. Жениш се по договорка на семействата, а след това мъжът си прави каквото пожелае. Рая си имаше едно наум, когато ставаше дума за Турция… Винаги бе имала специално отношение към тази страна, особено към мъжете Двете жени се разхождаха и се опитваха да се насладят на прекрасния залив, без да обръщат внимание на подвикващите след тях мъже...

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница