Могат да се предлагат и такива за попълване на една дума и т.н. Методиката за преодоляване на гласовите нарушения . Гласопродуциране се осъществява и при пълна липса на слух. Гласовите реакции се произвеждат по рефлекторен път .Не се наблюдават различия при възпроизвеждането на звуковете между чуващи и глухи. По късно липсата на звук започва да влияе върху качествата на гласа и води до нарушения. Особено значение за дооформянето на гласа , както е известно , имат резонаторните кухини. При гласообразуване могат да се регистрират вибрации на различни места-гърдите ,бузите , на носа,на тила, на темето, на гърлото, в областта на ларингса-органа, който възпрозвежда гласа.Те лесно се възприемат от малкото дете с нарушен слух. Тази вибрационна чуствителност трябва да се използва в максимална степен, за да може по чисто практически път ,то да се научи да контролира качествата на собствения си глас. Без съмнение и остатъчния слух трябва да се използва . Даже зрително чрез огледало ,може да се забележат някои външни признаци при фонация-например прекомерно напрягане мускулите на шията. По тези причини методическата дейност трябва да започне на слухо –зрително-вибрационна оснава. Препоръчват се няколко типа упражнения за превенция на гласовите нарушения при деца със слухови нарушения: 1.Диференциране на кресливо ,фалцетно и естествено звучене на гласа . За целта специалиста ги имитира, а детето ги възприема полисетивно.По подходящ начин му се обяснява правилното звучене . Упражненията е провеждат в игрова форма. 2. Самостоятелно възпроизвеждане на гласни ,съгласни,срички,думи, по-нататък и на фрази .Тези упражнения зависят не толкова от степента на владеене на произносителните навици , колкото от вътрешната им логика –от леките към по-трудните. Погрешно е схващането ,че сричката във всички случай епо-лесна за произнасяне на цели осмислени думи . Последните детето изговаря с емоционална нагласа ,което ,често ги улеснява.Често думите се изговарят по-лесно от глухите деца в сравнение от някои срички в сравнение с тези които включват повече от една съгласна. 3. Специализирани упражнения . Вповечето случаи те се провеждат индивидуално , в зависимост от конкретните нужди на всяко дете.По типични и ефективни са следните упражнения: 3.1 За повишаване силата на гласа .С това изискване трябва да се внимава ,тъй като увеличенията в това отношение могат да доведат до поява на креслив глас при слабочуващи, и на фалцетен при глухи деца. Напр . А 3.2. За затвърдяване на желаната сила на гласа . Упражненията са с продължтелно произнасяне на звукове или срички с непроменяща се сила на гласа. За повишаване и понижаване силата на гласа:
с едно ``изкачване``
с повече ``изкачвания``
с малко задържане в една или друга фаза.
Тези упражнения са подходящи за създаване на умения за промяна на силата на гласа от по-слаб към по-силен и обратно. За сравняване на действието на резонаторните кухини.
Подходящи за целта са сричките НА и МА ,както и съгласните и гласните се произнасят удължено: М------------ А------------ 5. За превантивна мярка срещу появата на ринофония или за преодоляване на това нарушение: 5.1. Произнасяне на прави срички с беззвучните , експлозивните преградни П, Т и К и гласните А, О, У, /ПА, ТА, КА…/ 5.2. Вдишване и издишване и произнасяне с резервен въздух на гласни.При това упражнение е невъзможно да се получат вибрации на крилете на носа, но с тях не следва да се прекалява ,защото това може да доведе до нарушения на фонационното дишане.Упражненията трябва да се провеждат в спокойна обстановка с подходящи игрови ситуации.