-Ами дотогава, не е ли мислено за замърсяването?

-Мислели са, аз знам какво значи, понеже съм бил на специализация в Москва, в Съветския съюз, там съм и завършил, но знам, че нямаме такъв опит. Ако не го направиш както трябва, ти го компрометираш и нищо не може; трябваше да проучваме кои са най-модерните технологии, филтри. Енергетиката ние създаваме след другите страни. От Съветския съюз много можехме да се учим и аз съм се учил и като студент ходиш, виждаш как възстановяват табани, но аз бях много любознателен, понеже идвах от такъв град ми беше интересно. И всичко това го изсипах, нямах друг избор, и му казвах: Виж какво, в такива ситуации ние не можем да се учим от България; България да се поучи от нас, защото от тука тръгва. Той казва: Разбрах задачата и много се ентусиазира. Ние за две-три години в Европа се прочухме, викат: Абе как сте го направили. И оттам тръгна, опита на Перник се разнесе. Моята задача – да дадем пример как трябва да се опазва природната среда. Откъде да тръгне, ами от Перник, откъдето е тръгнало замърсяването. Кадрите тука са почнали, тука възниква енергетиката. Сега изследванията показваха - София е много по-замърсена, Пловдив, а ние сме все пак на много добро ниво. Ние загивахме, нямахме избор.

-По време на прехода се върнах на работа в завод Ленин като металург и там се пенсионирах. Пенсионирах се 92-ра, във времето на най-големите междуособици, скандали и спорове и това, което правеха в завода „Подкрепа“. Те имаха девиз: Колкото по-лошо, толкова по-добре. Искаха да се разруши всичко, което беше строено по времето на социализма. Аз им казвам: Абе, вие луди ли сте? Те бяха екзалтирали хората. Аз тогава не случайно заминах в завода да работя, Окръжния комитет, всичко това се разформирова и ни изсипаха кой къде да работи, за да спасяваме по някакъв начин положението. Как спасихме положението? В завода директор беше Васил Мановски. От Кремиковци го бяхме взели, някъде преди това 85-та- 86-та, в тежко положение беше завода и трябваше много силен директор, много силен управленец, за да можем да довършим модернизацията. И в Окръжния комитет на партията аз подсказах, аз работех в промишления отдел, те се консултират: Добре, ти наблюдаваш това, кажи ни какво да правим. Казвам: Знам един човек, който може да реши проблема. Пак тоя девиз: всяка задача, конкретния човек, за да може веднага да действа, без да се ослушва, без да гледа, иначе няма време. И поканиха Мановски. Аз го познавах още преди това като съм работил в завода и ми правеше впечатление и като отида по някои задачи, ние имахме голям обмен с Кремиковци, разбрах че това е някакъв чуден човек, точно такъв, какъвто ни трябва. Идва тука, аз действах от втора позиция, той не знаеше кой го е предложил. Аз го посрещнах и казах: След една седмица искам да ми кажеш защо завода беше в такова положение, колегиално.

-Това се случва 85-та- 86-та, последната петилетка. Той разбра, ние все така разговаряхме кодирано. Защото никога не искам отведнъж да се отговори, защото може да си под емоции и т.н., не е разговор колегиален. А ние много добре знаехме защо не върви, но като чуеш някакво предположение и се покрие на сто процента, тогава знаеш точната причина. Той мота-мо ми каза: Ами той не управлява добре завода, как може този завод, от тука започнах като металург, като дете ме водиха да видим завод Ленин, работих в Кремиковци и т.н. и аз си казах на ум: Това исках да чуя. За нула време обследва всички работни места, целия управленски персона, ама със замах, но тука, вика нямам сили; ние му дадохме право чрез министерството да привлича от Кремиковци. Ние на времето ги захранихме с кадри, сега беше време да се върнат, защото ние вече се бяхме изтощили. И знаете ли какво стана? Заводът излезе на печалба! Страната за валута умираше, всичко в разруха. И Мановски, поехме националната задача – да осигуряваме валута за страната, да не се срине, както се срина при Виденов. А ние нямахме валута за енергоносители. И да видите какво става – той осигури 99 процента износ в това време! В България нищо не се потребяваше, защото всички заводи спряха, машиностроителни, на никой не му трябваше прокат, строителството замря. Първо ние, за да съществуваме, трябваше да произвеждаме. Освен това да изнасяме такава стока, която да ни носи валута, не можеш да изнесеш какво да е, защото по-рано – много поръчки, по първо направление, второ направление за валута. Мановски беше силен, силен в тази работа, знаеше като чуе прогнозата на борсите, къде да щурмуваме и т.н. И в един прекрасен ден, обаче властта се смени, СДС взе властта, и почна атака да се срине това. Пълен идиотизъм. Викат: Това, което е построено от комунистите трябва да изчезне.

-Ама каква загуба, аз ви казвам, ние първо спасихме завода. Кремиковци креташе и продължаваше да си крета, но той е много по-труден и много производства има. И сега, Мановски отива да докладва при министъра на икономиката Пушкаров, че изпълняваме добре плана, толкова валута и т.н.; той го изслушва и казал: Моята задача не е това, моята задача е да ликвидирам. И Мановски се уплашва, в чудо се вижда, добре, че се е въздържал. Как може министър да ти каже такова нещо. Аз бях там шеф на контролния блок, сутрин той идва рано от София, аз идвам по-късно, горе-долу по едно и също време; и той много разстроен го виждам и пушеше с двете ръце. Като го видя в такова състояние знам, че след десет минути можеш да разговаряш и да вземем някакво решение. Той не може да се успокои, не може да седне, не може да мисли, как да проведем оперативката. Викам: Слушай, аз съм малко по-възрастен от тебе, първо отвори прозореца, второ хвърли тези цигари, тази отрова, знам каква отрова носиш от София. –Откъде знаеш? – Ами някои работи ги усещам. – Ами знаеш ли какво ми каза министър? Викам: Да не си посмял дума да кажеш затова, ами ти ще демобилизираш хората. Заводът ще рухне за нула време, всичките ти усилия ще отидат; точно обратното ще кажеш. Ще кажеш: Бях при министъра, казва: Добре, тази валута е нужна за страната, но трябва още да се стегнете. Само три изречения ще каже. И той се успокои. Викам: Ами ти нямаш друг избор. Как ще кажеш онова, ами след три дена завода е затворен, щом трябва да го разрушаваме. –Ле-ле, - викам, - откъде ми дойде тая мисъл и аз търсех и собственото си спасение. Той казал: Нашата задача е това, и от тогава тръгна точно обратната задача – да спасяваме завода. След това вече като се смениха това и тоя цех се проектира, тука местното ръководство, местните бизнесмени и Стойков, дето искат да го съдят и т.н., но той привлече този инвеститор.

-Гръцка фирма, построихме, спасихме завода. Струма не можахме да спасим, а откровено казано в таргата на централния площад да имаш леарна, каквото и прочистване да правиш, не става и това доведе да се преструктуира в друго.

-Сега какво се случва с него?

-Нали ви казах, построиха този супермаркет Кауфланд и един великолепен МОЛ, в момента е замразен. А всичко това ние искахме да го направим в центъра, дето е сега, дето е двореца. И тогава Струма в пълна пара работеше, тия проектанти, с които правехме реконструкцията на града, ревизия на градоустройствените решения – Татаров, Серафимов, най-добрите архитекти в София ние ги привлекохме през тази петилетка, за да можем да създадем град, който подобава затова нещо. Всъщност ние го реализирахме точно там на Струма, вместо да я изнесеме, ние изнесохме производството, ликвидирахме го и т.н. Сега за “Благой Попов” да ви кажа, това е непростимо. “Благой Попов” беше базата за електрокарното производства в България. Тука беше развито супермодерно производство, точни профили по западна технология, и в Русия е развита, виждал съм го като металург, но оборудването беше модерно, 60-те години го направихме като база тук. Академик Балевски разви леене с противоналягане, това е уникална световна технология, неизвестна никъде! Такова качество на отливките се получава, просто страхотия. Но той е голям учен, Балевски, металург и машиностроител. Тук имаше машина за радиално коване, знаете ли какво чудо е, австрийска машина. Значи вие се голяма изковка, отливка и т.н. и от четири посоки радиално се кове, нищо нямаше в Европа такова нещо и всичко това при прехода умните глави казаха: – за скрап да отидело, и го спасихме и отиде в завод Ленин, сега Стомана индустри. А щрангпресовата ликвидираха, понеже се ликвидира и електрокарното производство, просто нямахме потребители, износ няма и така, щеш не щеш. Тия заводи съществуват когато има пазар, има пазар, има заводи. Както – имаш крава, пиеш мляко, ако нямаш крава, не пиеш мляко.

-Ами местни са! Вижте, при приватизациите, нали се извършваше масова приватизация, това е нещо, което не се е правило никъде по света. Аз съм учил и тия работи в Москва. Не можеш да издигаш девиз: сто процента приватизация. Нищо няма сто процента, винаги има микс, и едното и другото. Аз съм учил индустриализацията на Англия. Закъсва някоя индустрия, държавата я взима, одържавява я, прави национализация, развива я, и пак я пуска. Държавата е най-големия инвеститор, понеже акумулира и винаги има частен сектор и държавен. Държавата трябва да владее стратегическите отрасли, за да може с печалбите да покрива другите. Този въпрос го разви писателят, дето “Козият рог” написа, той точно това го каза, което го пише в учебниците. Ама не може сто процента, държавата трябва да акумулира, иначе сто процента, ако държавата няма нищо всичко отива като печалби в частните предприятия, акционери и т.н. Държавата се грижи за всички сфери и не може да балансира.

-В тази приватизация, Стойков успя в някаква част от завода, той беше разпърдушинен.

-От „Ленин“. Значи “Ленин” имаше 26 спомагателни цеха и три-четири основни – доменен, електро-стоманодобивен, мартенов, прокатен и всичко това приватизира. И сега са спомагателни. Приватизирани са 26 и то на ниво там има електроремонтен, механоремонтен, енергиен, какво ли няма. Сутрин като почне оперативка в металургията за половин час всеки цех трябва да мине да каже как е изпълнил задачата, какъв проблем има, да се вземе решение и главният инженер да даде команда кой да му помогне. Да се направи стиковката, и след това да се изпълняват задачите. Аз бях на контролния блок директор, аз проверявах как всичко това се задвижва, прави и после с директора решавахме кое какво. Такава беше организацията.

-В завода бях до 92-ра година.

-Да, спасихме завода. Мановски като дойде СДС-то на власт, значи блокирваха го.

-Гледайте сега, СДС задачата му беше не за развитието на завода, а за унищожаването. Пълен идиотизъм! Поставят въпроса – защо е строен завод Ленин, ами аз да ги питам – за да се направи индустриализацията. Трябва да им обясняваш като на малки деца.

-Ние да го спасиме, ние нямахме избор.

-След това започна приватизацията. При СДС започна, преди това нямаше приватизация. СДС взе властта 92-ра година, изхвърча Мановски, изхвърчах и аз.

-Ама те го уволниха. Уволниха ни. Значи те публикуваха списък, понеже завод Ленин е стратегически завод, не е просто завод. Ще ви кажа, той е малко политически този въпрос. Те действаха чрез Подкрепа. От Подкрепа направиха проучване какви хора работят в завода и при това проучване, моя милост – Емил Иглев е известен, кой е, какъв е бил и т.н. Бях в списъка на тринадесето място. Васил Мановски – на първо, знае се къде, но в партията не беше работил. След това вървяха други, крупни специалисти; списък от 30 човека, които трябва да бъдат изгонени, махнати от завода и завода да рухне. Обаче аз имах, все пак съм работил в завода и преди Мановски, имаше много силен вестник – “Ленинец” и редакторката я познавах много отдавна, а те се врат журналистите навсякъде, и аз се опитах да разузная; нещо ставаше в завода, нещо се събират, Мановски няма с това да се занимава, аз съм контролен блок, аз трябва да контролирам всичко. Редакторката казва: готвят някакви списъци. Викам: Досещам се какви списъци – кои са работили тука и какви са. Тя ми го каза с две думи. -Ами, викам – твоята задача е да ми помогнеш да видим този списък. Как ми дойде в главата, спасявам завода. И в един прекрасен ден аз получавам списъка, как го е вземала, нито исках да питам, нито нищо, ние работехме конспиративно, спасяваме завода, здравите сили. И го дадох на Мановски и Мановски разпореди: да се публикува във вестника и той да обясни кои са тези хора. Тия ли трябва да бъдат махнати, за да спасиме завода, или да ликвидираме завода. Дилема! Блестяща работа! Аз се гордея с думите, които беше казал за мене. Емил, това и това направи за завода, това ли искате, знаете ли колко е полезен за завода, цялата му история знае. И така каза и за другите.

-Абе как ще остане! ЗЛИ КУЧЕТА! Значи какво ли не правиха и след като Мановски снеха, уволниха много, ние напуснахме вече нямаше кой да води битката, властта я взеха, те я взеха властта и го махнаха.

-Заводът въобще не е бил в нестабилно положение.

-Да, понеже износът малко намаля и след това се взе това решение да се използва това оборудване на Даниели, които искаха за скрап и т.н. Но гъркът спаси положението.

-Това става в следващите, след 92-ра година; някъде първа копка прави при правителството на тройната коалиция Овчаров за цеха, това проектирането, тая работа. Заводът беше приватизиран, гръцката фирма влезе чрез Людмил Стойков.

• 
  Не.
  
• 
  
  

-На мен не ми беше известен, не знам с какво се занимава.

-Те се появиха когато аз напуснах завода, почна приватизацията, преди това нямаше приватизация. Приватизацията започна при Костов, не при Филип Димитров, а при Костов. Жан Виденов две години управлява и след това Костов.

-Аз се пенсионирах, 92-ра година. Иначе щях да бъда и без работа, и без пенсия, и без нищо. Щях да бъда ликвидиран, а освен това бях и болен. След това за да ме спасят четири операции претърпях, но се спасих и себе си спасих, и семейството.

-Не!
-Вие всъщност не сте ли още член на БСП или...

-Член съм на БСП. Член съм. Та така спасихме завода.
-А тука във вашите среди, когато се появи Людмил Стойков, имахте ли му доверие, че той ще свърши тази работа?

-Ами вижте, при приватизацията ние трябваше да имаме доверие на тях и с тия хора заедно да мислим за спасяването на града.

-Не, той просто като патриот излезе!

-Не, не, не е бил нито член на партията, но просто през преходът всеки трябваше да се заеме с някаква недържавна работа. Недържавни предприятия, фирми се създаваха масово. Регистрации, приватизации, не знам какво.

-Ами това са местните, друг ако дойде отнякъде може с користна цел да дойде да го приватизира завода и след това да го надроби на парчета. А ние искахме за хората да има работа и доходи, друго не ни интересуваше. А Перник беше център на тежката промишленост, а когато ликвидираш тежката промишленост, даже няма и къде да отидат да работят. Те за друга работа не стават тези хора.

-Сега блестящо работи завода. Да знаете какви модерни технологии, значи дънно изпускане на стоманата, това винаги е било в авангарда. Тук фактически се запазиха и тия металургични кадри, ветераните металурзи. 5 ноември, денят на металурга, това е деня на пускането на завод Ленин, 53-та година, това е пускането и на Кремиковци. И сега ние се събираме всяка година на 5 ноември в София, ветераните на металургията. И все оредяват, оредяват. Но тая година разбрах какви хора са си отишли, но такъв е живот, те са вече на 80 и кусур години. Но се радвам, че се създадоха млади кадри, и спасихме поминъка в Перник.

-Промяната трябва да протече културно, правиш я плавно, да се види защо се прави тази промяна, какви са недостатъците от предния строй, защо се стигна до това положение. Ами то се стигна, защото цял пазар се ликвидира. СИВ, една трета от световното пространство рухна и се разедини и трябваше нови стопански връзки и т.н. Всичко ново, знаете какви центробежни сили, всичко това трябваше както са го правили поляци, японци, чехи и т.н. Отиваш, проучваш опита на други страни и тогава правиш заключения, правиш стратегия. Луканов тук извика Рем да правят стратегия, обаче Луканов, жалко за опита, който имаше, не направи както трябва. Този Рем, който му даде тия съвети как да се развие България бяха користни, с цел да се ликвидира. Западът не искаше Източна Европа да остане в тия отрасли, в които беше силна. Тука се водеше такава битка, ала се прикриваше, аз ги усещах тия работи, и знаех какво е, защото в Москва на специализацията и това съм учил как са правени в другите страни. В Съветския съюз има институт за САЩ, те изучават всичко, което е в САЩ, от САЩ можеш само да се учиш, както и в САЩ има институт за Съветския съюз и във всички страни и т.н. Има и икономическо разузнаване. Ние имахме много силно икономическо разузнаване, ние сме се докопали, аз ви казвам, руснаците се зачудиха, когато се докопахме до тия технологии, радиално коване; Румен Сербезов, този беше много силен, нашия посланик в Япония, беше секретар на партията по промишлеността и не случайно беше пратен там. Тодор Живков знаеше къде кого да прати.