E 421 — МАНИТОЛ
|
I) МАНИТОЛ
|
Синоними
|
D-манитол
|
Определение
|
Продуктът съдържа min. 96 % манитол. Частта от продукта, която не е манитол, се състои предимно от сорбитол (2 % max), малтитол (2 % max) и изомалт (1,1 GPM (1-O-алфа-D-глюкопиранозил-D-манитол дехидрат): 2 % max и 1,6 GPS (6-O-алфа-D-глюкопиранозил-D-сорбитол): 2 % max). Неуточнените примеси не трябва да представляват повече от 0,1 % от всеки.
Произвежда се чрез катализно хидрогениране на разтвори на въглехидрати, съдържащи глюкоза и/или фруктоза.
|
EINECS
|
200-711-8
|
Химично наименование
|
D-манитол
|
Химична формула
|
C6H14O6
|
Молекулна маса
|
182,2
|
Съдържание на основно вещество
|
Съдържание на D-манитол не по-малко от 96,0 % и не повече от 102 % на безводна база
|
Описание
|
Бял кристален прах без мирис
|
Идентификация
|
|
Разтворимост
|
Разтворим във вода, много слабо разтворим в етанол, практически неразтворим в етер
|
Температура на топене
|
От 164 °С до 169 °С
|
Инфрачервена абсорбционна спектрометрия
|
Сравнение с еталонен стандарт, напр. EP или USP
|
Специфична ротация
|
[α] D20: + 23° to + 25° (разтвор на борат)
|
pH
|
Между 5 и 8. Добавят се 0,5 ml наситен разтвор на калиев хлорид към 10 ml 10 % w/v разтвор на пробата и след това се измерва pH.
|
Чистота
|
|
Съдържание на вода
|
Не повече от 0,5 % (по метода на Карл Фишер)
|
Редуциращи захари
|
не повече от 0,3 % (като глюкоза)
|
Общо захари
|
Не повече от 1 % (изразено като глюкоза)
|
Сулфатна пепел
|
Не повече от 0,1 %
|
Хлориди
|
Не повече от 70 mg/kg
|
Сулфати
|
Не повече от 100 mg/kg
|
Никел
|
Не повече от 2 mg/kg
|
Олово
|
Не повече от 1 mg/kg
|
II) МАНИТОЛ, ПОЛУЧЕН ЧРЕЗ ФЕРМЕНТАЦИЯ
|
Синоними
|
D-манитол
|
Определение
|
Произвежда се чрез накъсана ферментация при аеробни условия, като се използва конвенционален щам на дрождите Zygosaccharomyces rouxii. Частта от продукта, която не е манитол, се състои предимно от сорбитол, малтитол и изомалт.
|
EINECS
|
200-711-8
|
Химично наименование
|
D-манитол
|
Химична формула
|
C6H14O6
|
Молекулна маса
|
182,2
|
Съдържание на основно вещество
|
Не по-малко от 99 % на суха база
|
Описание
|
Бял кристален прах без мирис
|
Идентификация
|
|
Разтворимост
|
Разтворим във вода, много слабо разтворим в етанол, практически неразтворим в етер
|
Температура на топене
|
От 164 °С до 169 °С
|
Инфрачервена абсорбционна спектрометрия
|
Сравнение с еталонен стандарт, напр. EP или USP
|
Специфична ротация
|
[α] D20: + 23° to + 25° (разтвор на борат)
|
pH
|
Между 5 и 8.
Добавят се 0,5 ml наситен разтвор на калиев хлорид към 10 ml 10 % w/v разтвор на пробата и след това се измерва pH.
|
Чистота
|
|
Арабитол
|
Не повече от 0,3 %
|
Съдържание на вода
|
Не повече от 0,5 % (по метода на Карл Фишер)
|
Редуциращи захари
|
Не повече от 0,3 % (изразено като глюкоза)
|
Общо захари
|
Не повече от 1 % (като глюкоза)
|
Сулфатна пепел
|
Не повече от 0,1 %
|
Хлориди
|
Не повече от 70 mg/kg
|
Сулфати
|
Не повече от 100 mg/kg
|
Олово
|
Не повече от 1 mg/kg
|
Микробиологични критерии
|
|
Аеробни мезофилни бактерии
|
Не повече от 1 000 колонии за грам
|
Коли форми
|
Да не се установяват в 10 g
|
Salmonella spp.
|
Да не се установява в 25 g
|
Escherichia coli
|
Да не се установява в 10 g
|
Staphylococcus aureus
|
Да не се установява в 10 g
|
Pseudomonas aeruginosa
|
Да не се установява в 10 g
|
Плесени
|
Не повече от 100 колонии за грам
|
Дрожди
|
Не повече от 100 колонии за грам
|
Е 422 ГЛИЦЕРОЛ
|
Синоними
|
Глицерин
|
Определение
|
|
EINECS
|
200-289-5
|
Химично наименование
|
1,2,3-пропантриол; глицерол; трихидроксипропан
|
Химична формула
|
C3H8O3
|
Молекулна маса
|
92,10
|
Съдържание на основно вещество
|
Съдържание на глицерол не по-малко от 98 % на безводна база
|
Описание
|
Прозрачна, безцветна, хигроскопична, сироповидна течност, с лек характерен мирис, който не е нито остър, нито неприятен
|
Идентификация
|
|
Образуване на акролеин при нагряване
|
Нагряват се няколко капки от пробата в епруветка с около 0,5 g калиев бисулфат. Развиват се характерните остри пари на акролеина.
|
Специфична плътност (25 °C/25 °C)
|
Не по-малко от 1 257
|
Коефициент на рефракция
|
[n]D20 между 1 471 и 1 474
|
Чистота
|
|
Съдържание на вода
|
Не повече от 5 % (по метода на Карл Фишер)
|
Сулфатна пепел
|
Не повече от 0,01 % определено при 800 ± 25 °С
|
Бутантриоли
|
Не повече от 0,2 %
|
Акролеин, глюкоза и амониеви съединения
|
Нагрейте смес от 5 ml глицерол и 5 ml разтвор на калиева основа (1 към 10) при 60 °С в продължение на 5 минути. Сместа не става жълта и не мирише на амоняк
|
Мастни киселини и естери
|
Не повече от 0,1 %, изчислени като маслена киселина
|
Хлорирани съединения
|
Не повече от 30 mg/kg (като хлор)
|
3-монохлорпропан-1,2,-диол (3-MCPD)
|
Не повече от 0,1 mg/kg
|
Арсен
|
Не повече от 3 mg/kg
|
Олово
|
Не повече от 2 mg/kg
|
Живак
|
Не повече от 1 mg/kg
|
Кадмий
|
Не повече от 1 mg/kg
|
E 425 i) КОНЯК ГУМА
|
Синоними
|
|
Определение
|
Коняк гумата е водоразтворим хидроколоид, получен чрез водна екстракция от коняк брашно. Коняк брашното е непречистената суровина от корените на многогодишното растение Amorphophallus konjac. Основната съставка на коняк гума е водоразтворимият полизахарид глюкоманан с високо молекулно тегло, който се състои от D-манозни и D-глюкозни единици в моларно съотношение 1,6:1,0, свързани с ß(1-4)-гликозидни връзки. По-късите странични вериги са свързани с ß(1-3)-гликозидни връзки, като произволно се появяват ацетилни групи в съотношение около 1 група на 9 до 19 захарни единици.
|
EINECS
|
|
Химично наименование
|
|
Химична формула
|
|
Молекулна маса
|
Основната съставка глюкоманан е със средно молекулно тегло от 200 000 до 2 000 000
|
Съдържание на основно вещество
|
Не по-малко от 75 % въглехидрати
|
Описание
|
Бял до кремав до светло жълтеникавокафяв прах
|
Идентификация
|
|
Разтворимост
|
Диспергира се в гореща или студена вода, като образува силно визскозен разтвор с pH между 4,0 и 7,0.
|
Образуване на гел
|
Към 1-процентов разтвор на пробата се добавят 5 ml 4-процентов разтвор на натриев борат в епруветка и течността се разклаща енергично. Образува се гел.
|
Образуване на топлоустойчив гел
|
Приготвя се 2-процентов разтвор на пробата чрез загряване в кипяща водна баня в продължение на 30 минути и непрекъснато бъркане, а след това разтворът се охлажда до стайна температура. За всеки грам от пробата, използван за приготвянето на 30 g 2-процентов разтвор, се добавя по 1 ml 10-процентов разтвор на калиев карбонат до пълно разтваряне на пробата при стайна температура. Сместа се загрява на водна баня до 85 °C и се поддържа така в продължение на 2 часа без разбъркване. При тези условия се получава топлоустойчив гел.
|
Чистота
|
|
Загуба при сушене
|
Не повече от 12 % (при 105 °C, 5 часа)
|
Нишесте
|
Не повече от 3 %
|
Протеин
|
Не повече от 3 % (коефициент N х 5,7)
|
Вискозитет (1 % разтвор)
|
Не по-малко от 3 kgm-1s-1 при 25 °C
|
Вещества, разтворими в етер
|
Не повече от 0,1 %
|
Общо пепел
|
Не повече 5,0 % (800 °C, 3 до 4 часа)
|
Арсен
|
Не повече от 3 mg/kg
|
Олово
|
Не повече от 2 mg/kg
|
Микробиологични критерии
|
|
Salmonella spp.
|
Да не се установява в 12,5 g
|
Escherichia coli
|
Да не се установява в 5 g
|
E 425 ii) КОНЯК ГЛЮКОМАНАН
|
Синоними
|
|
Определение
|
Коняк глюкомананът е водоразтворим хидроколоид, получен от коняк брашно чрез отмиване с водосъдържащ етанол. Коняк брашното е непречистената суровина от многогодишното растение Amorphophallus konjac. Основната съставка е водоразтворимия полизахарид глюкоманан с високо молекулно тегло, който се състои от D-манозни и D-глюкозни единици в моларно съотношение 1,6:1,0, свързани с ß(1-4) гликозидни връзки с разклонения на приблизително всяка 50-а или 60-а единица. Приблизително всеки 19-и захарен остатък е ацетилиран.
|
EINECS
|
|
Химично наименование
|
|
Химична формула
|
|
Молекулна маса
|
500 000 до 2 000 000
|
Съдържание на основно вещество
|
Общо влакнини: не по-малко от 95 % на база сухо тегло
|
Описание
|
Бели до бледокафяви фини частици или свободно подвижен прах без мирис
|
Идентификация
|
|
Разтворимост
|
Диспергира се в гореща или студена вода, като образува силно вискозен разтвор с pH между 5,0 и 7,0. Разтворимостта се увеличава при нагряване или механично разбъркване.
|
Образуване на топлоустойчив гел
|
Приготвя се 2-процентов разтвор на пробата чрез загряване в кипяща водна баня в продължение на 30 минути и непрекъснато бъркане, а след това разтворът се охлажда до стайна температура. За всеки грам от пробата, използван за приготвянето на 30 g 2-процентов разтвор, се добавя по 1 ml 10-процентов разтвор на калиев карбонат до пълно разтваряне на пробата при стайна температура. Сместа се загрява на водна баня до 85 °C и се поддържа така в продължение на 2 часа без разбъркване. При тези условия се получава топлоустойчив гел.
|
Чистота
|
|
Загуба при сушене
|
Не повече от 8 % (при 105 °C, 3 часа)
|
Нишесте
|
Не повече от 1 %
|
Вискозитет (1 % разтвор)
|
Не по-малко от 20 kgm-1s-1 при 25 °C
|
Протеин
|
Не повече от 1,5 % (N × 5,7)
Азотът се определя по метода на Киелдал. Процентът на белтък в пробата се получава чрез умножаване на процента на азот в пробата по 5,7.
|
Вещества, разтворими в етер
|
Не повече от 0,5 %
|
Сулфит (като SO2)
|
Не повече от 4 mg/kg
|
Хлориди
|
Не повече от 0,02 %
|
Вещество, разтворимо в 50 % алкохол
|
Не повече от 2,0 %
|
Общо пепел
|
Не повече 2,0 % (800 °C, 3 до 4 часа)
|
Олово
|
Не повече от 1 mg/kg
|
Микробиологични критерии
|
|
Salmonella spp.
|
Да не се установява в 12,5 g
|
Escherichia coli
|
Да не се установява в 5 g
|
Сподели с приятели: |
