I.4.Териториален модел на развитие на Северозападен район

I.4.Териториален модел на развитие на Северозападен район

Делът на пътищата с национално и международно значение – автомагистрали и пътища І-ви клас е съответно 0,2% и 11,4% от общата дължина на пътищата в района. По отношение осигуреността с висококласни пътища (387 км) СЗР е с по-ниски стойности от средните за страната.

Индикатор за транспортната достъпност е “средната отдалеченост на населените места, мерено по пътна мрежа” (км). При средна за страната стойност на показателя за 2010 г. – 7,9 км, за СЗР същият е 8,5 км. За области Враца средната отдалеченост е 10,4 км, Видин – 9,7 км и Ловеч – 9,6 км. С по-добра транспортна достъпност са области Плевен – 6,7 км и Монтана – 7,9 км.

Железопътната мрежа на територията на района е с обща дължина 642 км, или 15,7% от жп мрежата на страната. Като индикатор за обслужеността на територията със ж.п. мрежа се използва “средната отдалеченост на населените места, мерено по ж.п. линии” (км). При средна стойност на този индикатор за страната– 6,0 км, за СЗР тя е 6,1 км. По области в района тя варира от 7,3 км (област Плевен) до 4,5 км. (област Враца).

Като крайдунавски район, на територията му функционират 2 по-големи пристанища – Лом и Видин и няколко по-малки, с локален характер – Оряхово, Сомовит и Никопол. Някои от пристанищата са и гранични “вход-изходи” с фериботни връзки с румънски пристанища Видин-Калафат, Оряхово-Бекет и Никопол-Турну Мъгуреле.

Принадлежността на СЗР към Дунавското крайбрежие е фактор за преодоляване на негативите на периферното му положение. Реката, чрез съществуващите и потенциалните външни “вход-изходи”, дава възможности за отварянето на територията към останалите европейски крайдунавски региони. Потенциалът в това отношение все още не е напълно осъзнат и използван, независимо, че по линия на трансграничното сътрудничество се реализират редица проекти. Дунавската стратегия на ЕС е друг инструмент за отключване на потенциала на района.

Потенциалните измерения на транспортната достъпност на СЗР следва да бъдат оценявани положително от стратегическа гледна точка благодарение на това, че той се явява пресечна точка на два трансевропейски транспортни коридора - № 7 и № 4. Позитивите от това също са с бъдещи измерения, тъй като и двата еврокоридора към момента са повече намерения отколкото реалност.

Периферното положение на части от района ще губи от отрицателните си характеристики след предстоящото откриване на “Дунав мост ІІ” (Видин-Калафат), с което ще се разширят възможностите да допълнително “отваряне” на националната територия към съседни страни. В това отношение периферността на района има своите потенциални дивиденти с национално значение. Този мост е предпоставка за реализацията на Еврокоридор № 4, пресичащ територията на СЗР.

• 
  Трансгранични преходи
  

В участъка от границата с Р. Сърбия на територията на СЗР са разкрити 2 от общо 5 ГККП – Брегово (Брегово-Неготин) и Връшка чука (Кула-Зайчар). С извършени проучвания и висока степен на готовност за разкриване е и трети преход – ГКПП Салаш-Ново корито.

• 
  Центрове и оси на пространствено развитие
  

• 
  Основни, които са с по-висока степен на формиране;
  
• 
  Второстепенни, които са по-слабо изявени.
  

Факторите за определяне на потенциала на градовете, изпълняващи функции на градове-центрове с изявени регионални функции (в границите на СЗР) са свързани с обективната оценка на транспортно-географското им местоположение, демографска “тежест”, обслужващи функции, традиционно поддържани връзки с прилежащите територии и др. Според предложената класификация в Националната концепция за пространствено развитие в Северозападен район попадат:

• 
  2 града от второ ниво – големи и средни градове с национално значение – Плевен и Видин,
  
• 
  3 града от трето ниво - центрове с регионално значение в територията на областите - Монтана, Враца, Ловеч
  
• 
  16 града - малки градове с микрорегионално значение в територията на групи общини, както следва: Белоградчик, Кула, Берковица, Лом, Бяла Слатина, Козлодуй, Мездра, Оряхово, Белене, Кнежа, Левски, Червен бряг, Никопол, Луковит, Тетевен, Троян.
  

Преобладаващата част от общините в СЗР по отношение на критериите за определяне на планинските райони, са определени като такива. На критериите за селски общини също отговорят голяма част от общините в района. Като планински общини в района могат да се определят Белоградчик, Чупрене и Макреш (област Видин), Берковица, Вършец, Г. Дамяново, Чипровци (област Монтана), Априлци, Тетевен, Троян (област Ловеч).

По законово определените показатели (чл. 6 на ЗРР) по минимум 5 критерия, попадат в обхвата на райони за целенасочена подкрепа. В СЗР попадат 38 общини и техният брой е най-висок спрямо останалите райони от ниво 2.

Съседството на общини с подобни характеристики, конфигурира големи ареали в териториалната структура на района. Изключение правят общините, които са с по-голям брой на населението и общинските центрове на които са малки, средни и големи градове – Плевен, Ловеч, Враца, Монтана, Видин, Левски, Червен бряг, Мездра, Лом, Берковица и др.

Преобладаващата част от общините в СЗР по брой на населението си попадат в категорията на малките и без изявен градски център.

С проблемен демографски характер (коефициент на отрицателен естествен прираст, по-голям с 30% от средния за страната към 2010 г. (-4,6) или по-нисък от - 6,0%, както и възрастова зависимост 25 пункта над средната за страната - 46,0% или над 57,5% са всички общини без Видин и Белоградчик (област Видин), Берковица, Монтана и Лом (област Монтана), Враца, Бяла Слатина, Козлодуй и Мездра (област Враца), Ловеч, Тетевен и Троян (област Ловеч), Плевен, Кнежа, Левски и Белене (област Плевен).

С ниско равнище на заетост и високо равнище на безработица - над 30% над средното за страната или 20% над средното за СЗР (или повече от 140% над средното за района) се очертават няколко зони, включващи съседни общини със сходни количествени стойности по посочените два показателя:

• 
  Област Видин: обособени две зони - в северозападната част включваща общини Брегово и Ново село и в западната планинска част, включваща общини Белоградчик, Макреш, Димово, Чупрене и Ружинци;
  
• 
  Област Монтана: зона, включваща общините от северната част на областта – Брусарци, Медковец, Якимово, Вълчедръм и Бойчиновци;
  
• 
  Област Враца: зона, включваща всички общини без Враца и Мездра в югозападната част на областта и Козлодуй – в северозападната;
  
• 
  Област Ловеч: зона в западната част на областта, включваща общините Угърчин, Тетевен, Ябланица и Луковит;
  
• 
  Област Плевен: две малки зони – в северната част на областта, обхващаща общини Гулянци и Никопол и в западната част – общини Червен бряг и Искър.
  

Посочените зони с проблемен характер, определени на основата на посочените критерии, могат да бъдат използвани за разкриване на зони за целенасочена подкрепа при разработване на Областните стратегии за развитие на петте области в СЗР в следващия програмен период – 2014-2020 г.

В проекта на Националната концепция за пространствено развитие 2012-2025 г. е представен модел за териториално-урбанистично развитие на национално и регионално нива, дефиниращ териториалната структура на трите основни типа територии (природни, слабо урбанизирани и силно урбанизирани). Целта на модела е да помага за установяване на оптимални отношения между тези три типа територии и за конкретизиране на политиките за тяхното устройство, опазване и развитие.

Фигура 38. Териториално-урбанистична структура на Северозападен район



Източник: Националната концепция за пространствено развитие 2012-2025 г.

Централните силно урбанизирани територии се определят като места за генериране на растеж. Общините с центрове до трето ниво и някои от четвърто ниво са отнесени към категорията централни територии. Периферните слабоурбанизирани територии се определят като изостанали райони за целенасочено подпомагане - селски, планински, гранични. Общините с центрове от четвърто и пето ниво са отнесени към категорията периферни територии за целенасочено подпомагане. Природните неурбанизирани територии се идентифицират със защитените природни територии по ЗЗТ и със защитените зони по Натура 2000. Моделът на териториално устройство е обвързан с мрежата от населени места и нейната полицентрична йерархична структура.

Моделът на териториално-урбанистична структура на СЗР определя действията към:

• 
  Районите и урбанистичните центрове, където е удачно да бъде концентрирана активна социално-икономическа дейност с оглед постигане на общонационален растеж. Необходимо е да бъде стимулирано развитието на град Видин като център в периферията на изоставащия Северозападен район. Град Видин ще има важна стабилизираща роля предвид специфичното му географско разположение в мястото на пресичане на два важни трансевропейски транспортни коридора.
  
• 
  Районите и населените места, където са необходими мерки за подпомагане изоставането в социално-икономическото развитие и жизнения стандарт. Действията трябва да се насочат към стимулиране на ускореното развитие на средни градове в периферните части на районите, където няма големи градове. Подобни функции ще получат градове като Лом, Троян, Белоградчик, Берковица, Козлодуй, Мездра, Никопол и Червен Бряг разположени в изостаналите гранични райони.
  
• 
  Териториите, където трябва да се полагат сериозни усилия за запазване и поддържане на природното равновесие и биологичното разнообразие. В природните територии е необходимо прилагане на активна стратегия за опазване на природното наследство.
  

В края на 2011 г. и началото на 2012 г. стартира процесът по изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), финансирани от ОП “Регионално развитие”. От определените 36 града, за които се изработват ИПГВР, 6 се намират в СЗР: Плевен, Ловеч, Враца, Монтана, Видин и Лом. ИПГВР са насочени към обосноваване на набор от проекти и програми с подчертан инвестиционен характер в определени зони (модули) на града с важно социално, обществено и производствено значение. С тяхната реализация в следващия програмен период (2014-2020 г.) се цели да се подобрят качествата на физическата градската среда, условията на живот в съответния град. Важна особеност на ИПГВР е, че техен обект са градовете в чертите на регулационните им граници.