ІІ ЧАСТ - ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ И ИЗВОДИ:
1. ОБЩА ЧАСТ – НАГЛАСИ И ПРАКТИКИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ
1.1. Що е дискриминация. Видове дискриминация (вкл. по пол, възраст, индивиди)
1.2. СТРУКТУРА НА ИЗВАДКАТА
1.3.. ОСНОВНИ ИЗВОДИ
1.4. ОСНОВНИ ТЕМИ:
ТЕМА І –Статус и Ниво на ангажираност на малцинствата в изследваната извадка
ТЕМА ІІ- Отношение на работодателите към работници от малцинствата /Има ли видима дискриминация?/
ТЕМА ІІІ. Норми и практики във фирмите и институциите, касаещи етническото равенство.
ТЕМА ІV Предпочитани методи за набиране на кандидати и процедури за подбор на персонала.
Тема V Специфични изисквания, преференции и обучения.
І. ОБЩА ЧАСТ – НАГЛАСИ И ПРАКТИКИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ
А Има ли дискриминация. Видове дискриминация (вкл. по пол, възраст, индивиди)
Целта на настоящето изследване бе да подпомогне реализирането на проекта „Етнически толерантен работодател-трансфер на добри практики за равно третиране“. Затова тя не се разпростира върху всички видове възможна дискриминация – добре известно е, че освен етническа има още полова, възрастова, расова, по сексуална ориентация и най-тежката - дискриминацията по признака увреждане (Тя се поставя на първо място като най-разпространена форма в съвременното българско общество).
Съответно на целите на проекта изследването е фокусирано върху етническата дискриминация и възможностите за преодоляването и, с особен акцент ромската малцинство. Освен това то е насочено към наличието и степента на дискриминация, свързана с трудовата реализация на индивидите.Други сфери на дискриминация почти не се засягат.
Тъй като Основната цел на анкетното проучване е „да се набере по възможност обективна информация за работата, нагласите и възможните бъдещи действия на работодатели по отношение на малцинствата, като се определят възможностите за „разтваряне“ на част от целевите фирми към трудовия ресурс на малцинствата и ангажиране с конкретни действия и параметри.“, то съответно изследването е фокусирано само върху РАБОТОДАТЕЛИТЕ, но не и върху представителите на малцинствата. Едно второ изследване сред тях би допълнило и изяснило цялостната картина още повече.
Преди да представим конкретните резултати и изводи от нашето проучване, трябва да направим един съвсем сбит преглед на цялостната обща картина, свързана с дискриминацията в нашето общество. Базирайки се на няколкото сериозни национално представителни проучвания, извършени през последните години, можем да очертаем следната картина:
Съгласно „Национално представително изследване на равнопоставеносттаи дискриминацията – 2011г.“ на НЦИОМ можем да очертаем следните изводи:
- Дискриминацията по признака увреждане е поставена на първо място като най-разпространена форма в съвременното българско общество (76.1%).
-
Най-често нееднакво отношение като личен опит с дискриминация изпитват хората заради своята възраст (13,4%) и етнос (8.1%). Дискриминацията по възраст засяга по-често хората над 50 години (29%) и по-рядко по-младите (13,5%). Етническият произход като пречка е посочван по-често от ромите (24,4%) и от турците (12,6%) в сравнение с етническите българи (6,9%).
-
Съществува неравнопоставеност между половете при заплащането на труда.
-
В нагласите на работодателите различната сексуална ориентация се нарежда като сила на негативните оценки след уврежданията, възрастта над 50 г. и етноса – преди всичко ромски.
-
В обществото е широко разпространено убеждението, че религията не е основание за различно или негативно отношение – 89.5% от анкетираните.
Графика 1. Усещане за различно (по-скоро негативно) отношение към респондентите от страна на определени категории лица поради различни характеристики на респондента в %.
Според повече от половината респонденти за ромите (56,4%) и за хората с увреждания (54,0%) съществува по-голям риск от уволнение или преминаване на по-ниско платена работа в годините непосредствено преди пенсиониране. Повече застрашени са жените (47,7%) – в сравнение с мъжете, за които същият риск е отбелязан от по-малък дял анкетирани (34,8%).
Графика 2. Наличие на по-голям от средния риск от уволнение или преминаване на по-ниско платена работа в годините, непосредствено преди пенсиониране сред хората във всяка една от изброените по-долу групи (в %)
Има ли изобщо дискриминация?
Запитаните в национални проучвания свързват дискриминацията с лошо отношение към „другия”, но им е трудно да формулират определение. Дори цяла група респонденти говори за социална дискриминация на държавата срещу всички нейни граждани посредством ниското заплащане на труда.
Оформя се и група, според която малцинствата са неравнопоставени в труда,
Дискриминация на работното място - реалност или фикция?
В отговорите на респондентите тук се наблюдават сериозни различия.
Българите заявяват, че достъпът до работа зависи от притежаваната квалификация. Така те обясняват трудностите на малцинствата да попаднат в
някои професии и да заемат определени длъжности. Ниският ценз, казват те,
води до нископлатени професии, но това не е етническа дискриминация, а
неравнопоставеност, естествен резултат от нежеланието на някои етноси да се
усъвършенстват образователно и професионално.
Турците споделят, че при постъпване на работа не са срещали никакви проблеми. Дори тези, които са били изселници в Турция след 1989 г. и след това са се върнали, са били наети в старите си предприятия съвсем нормално и без обструкции.
Те дори говорят за наличие на „обратна дискриминация” в предприятия със собственици турци, които предпочитали да наемат турци вместо българи и роми.
Ромите са на различно мнение. Те твърдят, че достъпът им до професия е неограничен само в строителството, земеделието и комуналните дейности. Там те постъпват със съдействието и препоръката на свои роднини. Според тях, работодателите им отказват работа заради етноса, а липсата на образование е само формален повод. Те обаче разказват малко конкретни случаи на дискриминация,
Трудовата дискриминация би могла да се отнася до:
-
Трудовите договори (изследвани от различни етнически групи смятат, че трудовите договори не са инструмент за етническа дискриминация.
-
Заеманата длъжност или позиция
-
Достъпът до ръководни постове
-
Допълнителната квалификация
-
Работните заплати
-
Съкращенията в щата и уволненията
- Отношенията с работодателя
- Отношенията с колегите (Като цяло се отчита липса на конфликтност на работното място)
Повечето запитани отхвърлят расизма като практика в България. Те смятат, че той е или плод на чужди влияния, или е останал в миналото.
ИЗСЛЕДВАНЕ ЮЛИ-АВГУСТ 2013
1. СТРУКТУРА НА ИЗВАДКАТА
1.1. Разпределение на изследваните фирми и институции по големина и вид.
|
ОБЩИНИ
|
ДРУГИ ПУБЛИЧНИ ИНСТИТУЦИИ
|
ГОЛЕМИ ФИРМИ
|
СРЕДНИ ФИРМИ
|
МАЛКИ
|
МИКРО
|
НПО ДРУГИ (КУЛТУРА)
|
БРОЙ
|
22(11%)
|
4 (2%)
|
10%
|
30%
|
26%
|
17%
|
4%
|
1.2 Сфери на дейност, обхванати в извадката.
Таблица 1. Сфера на дейност на фирмите, в които е проведено проучването.
Сфера на дейност на фирмите според Националния класификатор
|
Анкетирани фирми
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
3%
|
Добивна промишленост
|
2%
|
Преработваща промишленост
|
33%
|
Доставяне на води, канализационни услуги и управление на отпадъци
|
6%
|
Строителство
|
10%
|
Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети
|
3%
|
Транспорт, складиране и пощи
|
5%
|
Хотелиерство и ресторантьорство
|
8%
|
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти
|
2%
|
Финансови и застрахователни дейности
|
2%
|
Професионални дейности и научни изследвания
|
4%
|
Административни и спомагателни дейности
|
2%
|
Държавно управление
|
8%
|
Образование
|
3%
|
Хуманитарно здравеопазване и социална работа
|
2%
|
Култура, спорт и развлечения
|
3%
|
Други дейности
|
4%
|
общо
|
100
|
В. ОСНОВНИ ТЕМИ
Тема І. Сфера на дейност, работна среда и трудов статус.
-
Сфери на дейност с наети представители на етнически малцинства
Таблица 2
Сфера на дейност
|
Фирми с наети представители на етнически малцинства %
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
2%
|
Добивна промишленост
|
1%
|
Преработваща промишленост
|
29%
|
Доставяне на води, канализационни услуги и управление на отпадъци
|
2%
|
Строителство
|
10 %
|
Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети
|
1%
|
Транспорт, складиране и пощи
|
4%
|
Хотелиерство и ресторантьорство
|
5%
|
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти
|
1%
|
Финансови и застрахователни дейности
|
1%
|
Професионални дейности и научни изследвания
|
1%
|
Административни и спомагателни дейности
|
7 %
|
Държавно управление
|
4 %
|
Образование
|
1%
|
Хуманитарно здравеопазване и социална работа
|
2%
|
Култура, спорт и развлечения
|
0%
|
Други дейности, включително неправителствени организации
|
3%
|
Общо: процент на фирми с наети представители на етническите малцинства от извадката
|
74%
|
-
Сфери на дейност с наети представители на турски и ромски етнос.
Таблица 3
Сфера на дейност
|
Наети представители от турски етнос %
|
Ромски етнос %
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
2%
|
2%
|
Добивна промишленост
|
1%
|
1%
|
Преработваща промишленост
|
15%
|
24%
|
Доставяне на води, канализационни услуги и управление на отпадъци
|
1%
|
1%
|
Строителство
|
5%
|
9%
|
Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети
|
1%
|
1%
|
Транспорт, складиране и пощи
|
2%
|
3%
|
Хотелиерство и ресторантьорство
|
3%
|
2%
|
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти
|
1%
|
0%
|
Финансови и застрахователни дейности
|
1%
|
0%
|
Професионални дейности и научни изследвания
|
1%
|
0%
|
Административни и спомагателни дейности
|
2%
|
7%
|
Държавно управление
|
3%
|
2%
|
Образование
|
1%
|
1%
|
Хуманитарно здравеопазване и социална работа
|
2%
|
2%
|
Култура, спорт и развлечения
|
0%
|
0%
|
Други дейности, включително неправителствени организации
|
1%
|
2%
|
Общо: наети представители на турски и ромски етноси в интервюираните фирми
|
42%
|
57%
|
Забележка: В Административни и спомагателни дейности са отразени представители на ромския етнос, работещи по програми за заетост на Агенцията по заетостта.
Предоставените статистически данни не отразяват секторната заетост за етническите групи в България, а процента фирми с наети представители на етнически малцинства включени в проучването.
1.3. Брой наети представители на ромски етнос, съотнесени с основни характеристики на работната среда.
Ромите участват в трудовия процес изключително широко – противно на една масова представа, че те се трудят единствено в сектори с неквалифициран и тежък физически труд. От изследваните предприятия 57% имат в персонала си наети служители от ромски етнически произход .
В 42% от анкетираните фирми работят турци и в 57% - роми. (Тук трябва да отворим една скоба и да подчертаем, че в отделни предприятия и институции срещнахме трудности при идентифицирането на наличие и брой на ромските работници, тъй като съответните служители нямаха достоверна информация КОИ от техните работници са с ромски етнически произход, той като, както е добре известно, подобен факт не се отбелязва в никакви документи. Поради това е възможно роми да се трудят и в още няколко предприятия, без това да е отчетено в анкетата ни – т.е. – реалният процент на участие на ромите може да е дори 60. От друга страна, както подчертахме в самото начало, нашето изследване не е строго представително за страната – или пък за региона – тъй като нуждите на проекта изискваха да бъдат изследвани по възможност повече фирми с наети служители–роми, за да могат да бъдат направени обобщаващи изводи относно тяхното положение и отношението към тях от страна на работодателите и колегите от персонала.)
Долната таблица показва нагледно разпределението на фирмите с различен брой наети роми, съотнесени с основни характеристики на работната среда:
Табл. 4 СЪОТНАСЯНЕ НА БРОЙ РОМИ КЪМ РАБОТНАТА СРЕДА
Роми-бр./ Среда
|
Високо ниво технология
|
Неквалифициран
труд
|
Тежък физически
|
Тежки условия
|
Други
|
Общо
|
Няма
|
28 %
|
3%
|
1%
|
3%
|
8%
|
43%
|
До 10 служители
|
17%
|
8%
|
4%
|
5%
|
3%
|
37%
|
10-50 служители
|
3%
|
4%
|
0%
|
2%
|
2%
|
11%
|
50-100 служители
|
1%
|
1%
|
1%
|
1%
|
0%
|
4%
|
Над 100 служители
|
1%
|
1%
|
1%
|
1%
|
1%
|
5%
|
Общо:
|
50%
|
17%
|
7%
|
12%
|
14%
|
100%
|
От представената таблица е видно, че от една страна, ромите са наемани не само в предприятия с тежки условия на труд и с преобладаващо неквалифициран труд, но и в такива с високо ниво на технологията и малко неквалифициран труд.
От друга страна се вижда, че над половината предприятия с високо ниво на технологията НЕ НАЕМАТ роми (в колона 2:28% от общо 50%), докато от тези с предимно неквалифициран труд такива са само една шеста, с тежък физически – само една седма и с тежки и вредни условия (шум,запрашеност…) – една четвърт. Или – макар да са навлезли масово и в отраслите и фирмите с високо ниво на технологията, все пак – и съвсем очаквано, поради несъмнено по-ниските образование и квалификация на това малцинство – те се трудят по-масово в предприятия с предимно неквалифициран и нискоквалифициран труд.
-
Брой наети представители на турски етнос, съотнесени с основни характеристики на работната среда.
Таблица 5 СЪОТНАСЯНЕ НА БРОЙ ТУРЦИ КЪМ РАБОТНАТА СРЕДА
Представители на турски етнос-бр./ среда
|
Високо ниво технология
|
Неквалифициран
труд
|
Тежък физически
|
Тежки условия
|
Други
|
Общо
|
Няма
|
26%
|
12%
|
5%
|
6%
|
9%
|
58%
|
До 10
|
16%
|
3%
|
1%
|
2%
|
2%
|
28%
|
10-50
|
6%
|
1%
|
1%
|
4%
|
2%
|
11%
|
50-100
|
1%
|
1%
|
0%
|
0%
|
1%
|
2%
|
Над 100
|
1%
|
0%
|
0%
|
0%
|
0%
|
1%
|
Общо:
|
50%
|
17%
|
7%
|
12%
|
14%
|
100%
|
-
Трудов статус на малцинствата.
Таблица № 6 Трудов статус на малцинствата
(Таблицата отразява основните позиции в съответната фирма)
Трудов статус
|
Ромски етнос
|
Турски етнос
|
Нискоквалифицирани и неквалифицирани работници
|
88%
|
59%
|
Квалифицирани работници и техници
|
10%
|
26%
|
Средно управленско ниво
|
1%
|
10%
|
Висше управленско ниво
|
1%
|
5%
|
Общо:
|
100%
|
100
|
От представената таблица е видно, че 88% от представителите на ромския етнос, извършват предимно нискоквалифициран труд . Причините за това са свързани основно с ниското образователно ниво на този етнос. От друга страна е видно, че 10% от работещите роми извършват квалифициран труд. На висшето ниво на управление работят само 1% роми, като това са предимно работещи в държавната администрация.
Сравнителният анализ на работната среда и трудовия статус между работещите от турски и ромски етнос показва по – доброто представяне на турския етнос на пазара на труда по следните показатели:
-
Представителите на турския етнос заемат по – високи позиции във изследваните фирми и институции. Най –големи са разликите на средното и висше управленско ниво.
-
По отношение на работната среда само 5% от работещите от турски етнос работят във фирми извършващи предимно неквалифициран труд спрямо 14% от работещите от ромски етнос, тоест близо три пъти по – малко.
-
Три пъти по – малко работещи от турски етнос работят във фирми, в които преобладава тежкия физически труд и почти два пъти по – малко – във фирми с преобладаващи тежки условия на труд.
Минималния процент работещи на високо управленско ниво от ромски етнос заемат позиции в държавните и общински администрации. Няма представител от ромски етнос, назначен на високи позиции в частния сектор.
Като цяло получената картина отговаря на обществената представа, създадена относно участието на малцинствата в трудовия процес. Дори данните показват едно донякъде още по-широко навлизане на малцинствата в сфери, които доскоро са се считали „бели полета“ за роми (и дори турци).
Сподели с приятели: |