Програма на Школата на Христос

Физичните величини, с които работи съвременната наука имат определени математически формули, които теоретично доказват различни хипотези. Математическите изчисления, това трябва да се каже с абсолютна категоричност, никога не могат да имат характера на твърдения с окончателно решение. Колкото и да се нарича точна наука, математиката винаги работи с вероятностите, за да стигне до свое заключение. В сферата на вероятностите, но без математически формули, приемаме кванта като стойност, с която се измерват физичните величини. Квантът сам по себе си е микрочастица и тя има своята маса и скорост на движение. Но това определение можем да използваме, ако приемем, че светлинните кванти се наричат фотони. Ако приемем тази теория, задължително трябва направим обяснението, че става дума за микрочастица, за най малката неделима частица на електромагнитната лъчиста енергия, в която има две същности: едната е квантът, а другата фотонът. Квантът е единица сила, чрез която микрочастицата проявява своята активност – трептенето. Тя е равна на един импулс. Импулсът определя трептенето на конкретното вещество. Той възбужда веществото, за да се прояви неговото действие. Импулсът може да бъде определен като мисълта за действието. Квантът предопределя енергийната активност на светлината, защото той е силата, която я поражда. Тази сила има концентрично движение.Тя определя лъчението със своята активност. Квантът е елемент на кръга, на основата. Квант и фотон е едно цяло, защото при светлината действа основният принцип на Сътворението – взаимоотдаването. ВЗАИМНОТО ПРОНИКВАНЕ НА ЕНЕРГИЯ И ВЕЩЕСТВО ИЗГРАЖДА ЦЯЛОТО. ТОВА Е ПРАВИЛО, ВАЛИДНО ЗА ВСИЧКО СЪТВОРЕНО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА. Няма изключения от това правило на всички нива в космическото пространство. В конкретния случай можем да приемем фотона като “твърдото вещество”, твърдата частица, която изгражда светлината, а квантът е частицата сила, която определя неговата енергийна активност и така му дава живот.

Квантът е носител на магнетизма, а електричеството остава във фотона.

ІІ

Всяка форма в Пространството е съградена от конкретно действащи енергийни пластове. Това не означава наредени един върху друг пластове, а взаимно проникващи се светлинни потоци, които имат своя “дълбочина” и “ широчина “. Веднага трябва да се направи уточнението, че това са представи, необходими само за физическия свят.

Лъчението има своя концентричност. Атомите, които участват в лъчението, са притежатели на ядра с пръстеновидна форма на електронната верига. Те създават “широчината” на формата, доизграждат “обема на цилиндъра”. Там движението на енергията има своя първообраз още в модела на електронната верига. При този строеж на ядрото се създава пулсация на електроните, които образувайки плътна верига активизират пулсацията си в зависимост от изградената плътност.

Обемът на цилиндъра има своя обхват в зависимост от квантовата съизмеримост на енергийните потоци.

Независимо от това дали говорим за лъчение или за излъчване, и в двата случая става дума за светлинна енергия, която идва от ядрата на атомите.

Ето тук вече трябва да диференцираме представите.

Когато говорим за целостта на Формата, трябва да имаме предвид разнородния строеж на енергийната среда, която изпълва и определя Формата. Светлинна енергия не означава светлина. Светлинната енергия е резултат от движението на светлината, движението е сила, а тя се определя от взаимодействието между електроните в ядрото на един атом от каквото и да е вещество. Светлината е резултат от взаимното проникване на Енергийните потоци, изграждащи енергийната система на Пространството. Сблъсъкът между енергийните потоци създава светлината.

ІІІ

За да разгледаме светлината в дух на аналитичност и по-нататък, трябва да направим разграничението между изкуствено създадената и естествената светлина.

Квантите и фотоните имат способността взаимно да се проникват. Така те създават “обема” на светлината, а чрез него и Пространството. Не можем да говорим за атмосфера в отсъствието на светлина. Светлината има определящо значение за жизнените процеси във Вселената. Кристалният строеж, който тя има, влияе на взаимовръзката й с останалите вещества в Природата и изобщо в космическото пространство.

“Кристалите” на светлината всмукват газообразните вещества в атмосферата и стават тяхна първооснова за активизиране на движението им. Или, с други думи казано, газообразните вещества имат своята активност в зависимост от способността си да се “вместват” в кристалите на светлината, да запълват кристалната решетка, изграждайки нейната плътност. Колкото повече газообразните вещества имат прозрачност, толкова повече те са наситени с кристалите на светлината и толкова повече имат способността да се движат в Пространството.

Когато казваме, че в атмосферата има “прана”, т.е. жизнена енергия, трябва да знаем, че количеството прана се определя от строежа на светлинните кристали. Строежът на кристалите определя:

1.Цвета на светлината.

2.Силата на нейното движение.

3.Способността за движение на газообразните вещества.
“Живата” светлина се създава, обаче, когато в нейния състав присъстват атомите на хелия. Неговите фини изпарения се включват много успешно в кристалния строеж на светлината. Това става в зависимост от активната работа на слънцето. Неговите протуберанси основно съдействат за излъчването на хелиеви “пари” в пространството. Те носят жизнената сила на атмосферата. Чрез дишането или, по-добре е да се каже, чрез умението да диша човек приема тази жизнена сила. Това определя и пряката или косвена връзка с животосъграждащите процеси в Природата. Най-наситени с хелиеви пари са високите планински места и най-вече в сутрешните часове за всяка от географските точки на планетата. Продължителното дишане на такъв въздух допринася за стабилизиране на сърдечната дейност. Получава се, макар и в много незначителна степен, доближаване пулса на сърцето с този на слънцето. Колкото и незначително да е това, то оказва съществено влияние върху човешкия организъм. Тенденцията е чрез подобряване на храненето и придобиване на специални умения за дишане да се получи хармонизиране в пулсацията на сърцето и слънцето. Но това е много бавен еволюционен процес, в който трябва да се включи новото човешко съзнание. Затова сега основна задача на човечеството трябва да бъде СЪЗДАВАНЕ НА ДУХОВНИЯ ПРОТОТИП НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ. Едва когато този модел бъде изграден в духовен план, ще може да се пристъпи към неговото “материализиране”. Не че това е невъзможно да бъде направено с един замах от Твореца, но така то ще бъде дадено наготово и ще трябва един съвършен модел да се адаптира към една несъвършена среда.

Целта е човешката душа, бидейки жител във физическия свят, сама да изгради модела на новото Съзнание, за да може да работи абсолютно ефективно в условията на физическия свят.

ДУХОМАТЕРИЯТА И ЕМОЦИОНАЛНО-ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ОПИТ

Първите хора, живели на Земята, били от духоматерия. Това ще рече, че те са били същества от безплътни тела. Така както всичко във Вселената е било в първичния си вид в газообразна форма и е имало своя енергиен еквивалент, така и тези същества са добили своята плътност в много по-късен период от своето развитие.

Човешките същества имат своя първичен вид в образа на енергийния си двойник. Всички хора от сегашната раса, които са получили способността за ясно виждане, откриват този двойник.

Как се е получило уплътняването на човешкия организъм ?

Трябва да се знае, че плътността по принцип винаги предполага сгъстена енергия. Сцеплението на веществата, което се постига в изграждането на биологичния организъм, е резултат от работата на емоционалните центрове. Емоционалните центрове са биологично активни точки в човешкия организъм, които са създадени да ръководят неговото изграждане. Те са подчинени пряко на своя двойник в Космическата лаборатория на Създателя. Не става дума за лаборатория с епруветки и колби, а за онова пространство, което астрофизиците наричат вакуум. Това е вечният кръг на живота – енергийно средище, откъдето започва и където свършва животът.

Когато безплътната форма започва своя живот на Земята, тя все още не е изградила своята сетивност. “Газообразният организъм“ има способността да се придвижва мигновено, да расте неконтролируемо в зависимост от енергийната среда, където е попаднал, и да се “разпилява“ също така в зависимост от средата, в която се намира. Тук само като кратко пояснение ще кажем, че има енергийни “ями”, които могат да асимилират енергийните тела. Те просто ги абсорбират. Затова и сега дори, когато човек се окаже в съприкосновение с такава енергийна “яма”, той се разболява.

За да се постигне материализирания еквивалент на емоционалния свят, на безплътната форма е трябвало да бъдат създадени нови, по-силни емоции, те е трябвало да имат разтърсваща сила, да предизвикват “горене” и “сблъсък”, да имат силно притегателен характер, да бъдат способни да създадат нов, активен свят на емоционално състояние. Това е било постигнато с помощта на биофотонния лъч в резултат на променената честота на неговите вибрации. Всяка от фините вибрации на този лъч дала живот на чувствата: чувство за удовлетвореност, чувство за потребност от насищане (става дума за насищане със светлина), внедрено било и Желанието с неговите форми. Не са успели, обаче, да предвидят, че, веднъж пуснати в пространството на физическия свят, тези емоции могат да претърпят мутации, които в крайна сметка да останат без контрол. Така благородното желание на учените от Сириус да експериментират създаването на нов живот се превръща в грандиозен по своите мащаби Опит за изграждане на една цяла цивилизация, населяваща планета, много различна със своя атмосферен състав и своите климатични условия от останалите.

Емоционалният свят на хуманоида е първата стъпка в осъществяването на неговия по-нататъшен еволюционен път на съграждане на психиката. Психичните процеси са резултат от в з а и м о д е й с т в и е т о между чувствата и биологичната основа на физическото тяло. Постигнатият успешен резултат на емоционално-фундаменталния опит се изразява в напълно материализираните съответствия на емоционалния живот на хуманоида. Древните мъдреци са били по-близо до тази истина. Те са знаели психичните съответствия на органите в човешкия организъм. Днес тези знания се използват от алтернативните форми на източната медицина.

Трябва да е ясно, че безплътната форма на хуманоида е имала твърде примитивен емоционален живот. Той е имал преди всичко насоченост към положителни емоционални състояния – нещо, което значително по-бавно създава определена плътност. Това е плавен процес на съграждане, който носи идеята за положителна енергийна взаимозависимост – съграждане на формите и съдържанието в съответствие с Принципа на Взаимоотдаване. За да се постигне ускоряване на плътността, са били включени в действие силните емоции, които имат характера на познатите ни изгарящи чувства. Вече казахме, че, пуснати свободно в пространството, от съграждаща те се превръщат в разрушителна сила. Затова чувствата винаги трябва да бъдат ръководени. В това отношение значителна помощ на човешкото същество оказва създадената му по-късно способност да мисли. Това става след материализирането на чувството за справедливост в мозъчна тъкан. Изграден е умът, но той е само стъпало от йерархията на Съзнанието. Трябвало е да се разработи разумът, за да се стигне до ниските нива на Съзнанието. Това Съзнание, което формира биологичния вид.

ІІ

Науката за произхода на човека е твърде млада, за да може да даде в своята практическа работа някакъв конкретен резултат. “Свалената” досега информация сочи един единствен източник – извънземни цивилизации. Другото, което се тиражира, като вид информация е свързано с Учението за различните религии. Там има много имена и догадки, но все пак се стига до Единното начало – Бог. Коя от двата вида информация съдържа в себе си повече достоверност?

По принцип в науката има едностранчив подход по един абсолютно принципен, фундаментален въпрос – въпроса за възникване на живот на тази планета, както и въпроса за еволюцията на живота в различните негови форми.

Човешкото същество е продукт, както на Божествен разум, така и на експеримент от много високо естество.

Тази част от човечеството, която обитава Хималаите и други високопланински местности, има Божествен произход. Хората от високопланинските местности имат различно от това на останалите хора отношение към живота. Но не само това. При тях съществува и много рядко срещаният кръвен серум RH-отрицателен, при който кръвните клетки имат свой антиген. Това е кръв, способна да пренася кръвна плазма, която има в състава си особен вид молекулни съединения. Те приличат на кристалите, които могат да се срещнат в замразена изворна вода. Те са силно микроскопични и се възприемат като плазмен продукт, който при центрофугирането на кръвта отпада. За да бъде

“уловена” тази кристална структура, трябва да се работи с високоядрен резонанс, т.е. да се потърси възможност за втвърдяването на тези “кристали”, които в състава на кръвта като полутечен плазмен продукт се “приобщават” към еритроцитите или тромбоцитите. Тяхната роля в организма е да съхранява онзи първообраз на човешката емоционална природа, който носи Божествения импулс. Човекът, притежател на такава кръв, има широка душа, той обича природата и всичко в нея, обича хората и може да бъде всеотдаен, когато трябва да защити своята истина. Той живее с вяра в доброто, с вяра в Бога. Божественият произход на тези хора се доказва още от тяхната скелетна структура. Те имат широки кости в черепната си основа и носят широк раменен пояс. Тяхната мускулатура е много по-издържлива на физическо натоварване и това не е резултат само на различния климат, при който те живеят. Има и други хора, които носят белезите на Божествения произход, но те не населяват тази планета.

Както беше изнесено в първата част на тази информация, една част от хората, които живеят на Земята, са създадени от учените, населяващи планетата Сириус. Това е факт, който няма как да бъде потвърден освен с конкретната информация, която Ние сме в състояние да предложим. Става въпрос за различието в кръвните групи на хората и тяхната взаимозаменяемост. Излиза, че кръвта като продукт, който е основен носител на живота и на жизнената енергия въобще, със своето различие може да диференцира човешката същност. Всяка кръвна група е носител на различни особености, които пък крият тайната на конкретна специфичност. Тази специфика идва от различния молекулен строеж на костното вещество – производител на кръв, и кръвните продукти, когато се изследват, трябва да се разглеждат като организми на биологичната молекулярна среда. Една молекула желязо може да има различно проявление в различните кръвни групи. Една молекула хемоглобин може да бъде активна в кръвна група “А” и пасивна в кръвна група “В”, ако се вземе предвид участието й в окислителния процес на клетъчно ниво. “Активна” и “пасивна” - в смисъл на по-ясно изразено участие на хемоглобина в окислителната дейност на “А” група. Кръвна група “В” има затормозена, принципно разгледано, кръвна картина. При тази група обикновено се проявяват желязонедоимъчните или пернициозни анемии. И това е така, защото кръвна група “В” е резултат от модифицираните предходни кръвни групи, но за съжаление с недостатъчен коефициент енергийна стабилност. Там е работено повече в насока “кръвен серум”, който е трябвало да бъде основа за размяна между животинска и човешка кръв. Това е неуспешен опит, който сега някои учени от земен произход имат желание да разработят.

Тази информация има своята стойност, ако вземем предвид необходимостта от нейната разгласа. Необходимостта идва от станалите напоследък изключително настойчиви опити за клониране на човешкия организъм. Някога беше допуснато използването на Емоционално-фундаменталния опит, но по-късно се разбра, че така е направена грешка и тя се състои в това, че създадените по този начин хора по-трудно се приобщават към земната среда и живеят основно без вяра в Бога. Още в онези времена, когато на планетата със своите летателни апарати идваха чуждоземците от Сириус, беше отчетена тази грешка. Сега, когато съществува нова опасност да бъде клониран човек и той да живее редом с останалите хора, идва време да се разбере, че човешкият род не може до безкрайност да се самовъзпроизвежда, защото това крие голямата опасност от унищожаване на истинската, на божествената човешка същност. Създадените от Сириус нови хора все пак имат връзка с Бога. Учените от тази планета са работили за уплътняването на създадената от Него безплътна форма, но това е и волята Му да бъде създаден човек по образ и подобие на Неговото творение, с грижовната заръка този нов човек да бъде толкова съвършен, колкото и първият. Това почти се случи, но ако не отчетем основната грешка – изпуснатите в пространството отрицателни емоции. Те са свързани с предопределената от Бога свободна воля на човешкото същество така, както Той в Мъдростта Си е решил. Да обичаш Бога, означава да Го имаш в сърцето си като силата, която може да те направи по-добър и с любов да си приел всичко сътворено от Него. Ето я тук голямата борба между хората на тази планета – едните живеят с мисълта за Бога, а другите Го носят в сърцето си; за едните Той е потребност на Ума, докато за другите е необходимост за Душата. Дотук трябва да приключат опитите в създаването на нови човешки същества. Не е имало друг, по-неподходящ момент от този, в който сега се развива човешкият род, за създаването на нови човешки образци. Сега е времето, когато трябва да се изчистят всички допуснати грешки, довели до изключителното натоварване на планетата с несвойствен за нея товар. Това е силата на психическата енергия. Тази енергия, която е в състояние да унищожи Природата на Земята и да създаде катаклизми и в други райони на Вселената. Бог обича хората и не иска те да се самоунищожават. Учените от Сириус също следят развоя на живота тук, защото за тях е от съществена важност да докажат благородната сила на своето начинание. Божията ръка има голямата щедрост на Първосъздателя на живот и ще подари на хората ново небе и нова земя, но когато те признаят Любовта като основа на човешките взаимоотношения.

ПСИХИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ

Психоенергията е неизследвана достатъчно материя. За да стигнем до по-конкретни изводи в това отношение, трябва да тръгнем от субективния свят на човека. Чувствата са онази първична сила, която съгражда субективния свят на човешкия живот. Субективният свят – това са човешките преживявания на всяко от нивата на съществуване, защото трябва да се вземе предвид и животът в паралелните светове. Това е друг, много обширен въпрос, който е разгледан в темата “Ехоструктурата”.

Човешките чувства идват от конкретния свят на желанието. Той е стимулаът, който определя силата, степента и проявата на чувствата. Нищо не би могло да бъде сътворено, ако не го предхожда желанието. То се внедрява във всяка от формите на съществуване на човешката същност. Силата на чувствата има характера на електромагнитна енергия, която привлича или отблъсква. Зависимостта на тази сила от биологичната форма на съществуване е повече от очевидна. Същинската проява на психическата енергия във физическия свят е резултат от активното взаимодействие на духовната човешка природа с чисто физическата. Физиологията на психоенергията не е нищо друго освен съвместяване на определената хормонална среда с онези енергийни импулси на Душата, които идват от закодираната програма за духовна еволюция на човека.