Програма за опазване на околната среда на община Самоков 2016-2020г. Програма за опазване на околната среда на община самоков

• 
  Характеристика на умереноконтинентална климатична област
  

• 
  Характеристика на планинска климатична област
  

Климатичните условия в района на община Самоков се характеризират със силно изразено планинско влияние, лятото е не много горещо, а зимата продължителна, но сравнително мека. Котловинния характер на територията на общината създава предпоставки за поява на температури инверсии, в следствие на които ниските температури достигат значителни стойности.

Средногодишната температура на въздуха в района на община Самоков е 8.6°С, а средно минималните от -16 до -22°С. Максималните температури са измерени през месец юли, като стойностите им не надвишават +32-34°С. Средната януарска температура на територията на общината е между -4.6 °С и -1.9 °С.

По средната годишна температура (-3,0°С) връх Мусала е най – студеното място в България. В района на Мусаленския масив често се наблюдават температурни инверсии при антициклонално състояние на атмосферата и при ясно и тихо време. Особено интензивни са те през студеното полугодие във вертикалния профил между Боровец и Ситняково, което се отразява и на средните температури на тези два пункта.

1.1.6. Ветрови процеси

Ветровете практически представляват неизчерпаем екологично чист източник на енергия. Като климатичен ресурс имат значение при постоянство в посоката, по-голяма продължителност и скорост. В България ветровете не са постоянни, нямат постоянна посока и скорост и са твърде променливи. В около 50% от случаите в България има безветрие.

По данни от метеорологична станция Боровец (1346 м) на територията на областта доминират северозападните ветрове, които са почти постоянни 10 месеца в годината. Само през месец януари доминира западен вятър, а през ноември – източен. Спокойно е времето приблизително в 55% през годината. Най-спокойно е времето през месец август (61.1 %), септември (60.8%) и октомври (59.9%). В най-високите части на Рила скоростта на вятъра достига над 7 m/s.

В следващата таблица са представени данни за средната месечна и годишна скорост на вятъра от метеорологична станция Боровец.

Таблица 2. Данни за средномесечната и годишна скорост на ветровете от метеорологична станция Боровец

Фиг. 4 Роза на ветровете от метеорологична станция Боровец

По данни от метеорологична станция Самоков (1029 м.) преобладават западните ветрове през седем месеца в годината. Източни ветрове духат през месеците май, септември, октомври и ноември. Силен вятър духа 8 дена в годината с предимно източна посока. Тихо време има средно 38,3 % от годината.

В следващата таблица са представени данни за средномесечната и годишна скорост на вятъра от метеорологична станция Самоков.

Таблица 3. Данни за силата на ветровете от метеорологична станция Самоков

Фиг.5. Роза на вятъра от метеорологична станция Самоков

Различията в надморската височина и експозицията на склоновете оказват силно влияние върху разпределението на валежите. Те са с ясно изразен пролетно-летен максимум и зимен минимум. Средният годишен валеж на територията на общината е значително по-висок от този за страната (в Самоков той е 667 мм, в Боровец 929 мм, в Ситняково 977 мм, а на вр.Мусала 1193 мм.). Максималните валежи падат през месец юни, а минималните - през февруари. Годишните количества на падналите валежи са от 587 мм до 895 мм. Около 10% от падналите валежи са от сняг.

Интересно е, че минимумът на валежите в Боровец е февруари, а максимумът е през май и юни, докато на вр.Мусала има по-големи зимни, отколкото летни валежи. Устойчива снежна покривка се образува всяка зима, като средната продължителност за общината е над 150 дни, за Боровец е 161 дни, за Ситняково - над 180 дни, а на връх “Мусала” - над 250 дни. Това е важен фактор за зимните спортове и туризма.

1.1.8. Слънчева радиация и слънчево греене

Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия. Замърсяването на атмосферата се отразява върху загубите на биологично активната част на слънчевата радиация. Газовете от двигателите с вътрешно горене и от промишлените и битовите обекти интензивно поглъщат ултравиолетовата радиация. От друга страна токсичността на тези газове под действието на същата радиация нараства десетки пъти. Сумарната радиация нараства с височина на слънцето и в часовете около обяд достига максимални стойности. От значение за прихода и разхода на слънчевата радиация е и прозрачността на атмосферата.

Продължителността на слънчевото греене има сериозно отношение към компонентите на околната среда. Броят на часовете слънчево греене, зависи от дължината на деня, респективно от географската ширина, облачността и закритостта на хоризонта.

Продължителнстта на слънчевто греене е различно за различните географски зони. За България продължителността на слънчевото греене е между 1800 и 2500. Средногодишната продължителност на слънчевото греене за района на общината е от 500 h до 1 750 h - 1 650 kWh/m² годишно. През топлото полугодие продължителността на слънчевото греене е около 8-9 часа.

По отношение на горивно-енергийните ресурси, в Софийска област се намира лигнитен басейн, обхващащ Софийската котловина. Въглищата се намират на малка дълбочина и обхващат и в дебели пластове, което позволява експоатацията на находищата да се извършва по открит способ.

От нерудните полезни изкопаеми са установени находища на фелдшпад и пегматити в района северозападно от с.Райово, които са също с неизяснена перспектива. Проучено е находище “Рельово” на керамични глини. Лигнитните въглища на Рило-Доспейския въглищен басейн за сега не се експлоатират. Запасите им възлизат на 101 000 тона. Не се експоатират и лигнитни въглища на Самоковския въглищен басейн. Балансовите запаси възлизат на около 31 960 хил.тона. Дълбочината на залягане е от 30 до 70м.

Нефтошистите, разкрити в Рило-Доспейския въглищен басейн с предполагаеми запаси около 150 мил. т. Представляват предимно глинести до глинесто – карбонатни или алевритови скали, съдържащи ограничено вещество.

1.1.10. Кметства и населени места

На територията на общината Самоков са разположени общо 28 населени места в т.ч. град Самоков и 27 села. На територията на общината са разположени и курортен комплекс Боровец и Мальовица, характеризиращи се с величествена и живописна природа. Тези курортни комплекси през последните години представляват особен интерес към интензивно строителство и инвестиции.

Съгласно данни от Националния статистически институт /НСИ/, преобладаващата част от населението на общината към 2015г. е концентрирано в град Самоков, а останалата част в селата. Към 31.12.2015г. по данни от НСИ, населението на общината е 36 344 души. За периода от 2010 до 2015г. населението на град Самоков намалява с 451 души, а в селата с 931 души, което е представено в следващата таблица.

Таблица 4. Население в община Самоков по пол и местоживеене 2010-2015г.

По отношение на полова структура населението в общината е сравнително балансирано, мъжете в Самоков през 2015г. са с 1 028 по-малко от жените. Почти всички хора живеещи на село, са постоянно пребиваващи там и се занимават със земеделие в лични стопанства. Като цяло икономическият потенциал на градското население в общината е по-висок от този в селското население. Това се обуславя от различния начин на живот и възможностите за трудова реализация. По този показател общината е близко по степента си на урбанизация до средното ниво за страната – 73,1%.

В следващата таблица са представени населението по населени места и пол към 31.12.2013г.

Таблица 5. Население в община Самоков по местоживеене и пол към 31.12.2013г.