Програма за опазване на околната среда на община Самоков 2016-2020г. Програма за опазване на околната среда на община самоков

Богатството и разнообразието на растителния и животинския свят в общината се обуславя до голяма степен от близостта на най-големия национален парк в България – Национален парк „Рила“, попадащ изцяло в планинската климатична област от 81 046 ха, на надморска височина 1000 м.

Растителността на Парка се отнася към Рило-Родопския подрайон на Илирйската провинция на Европейската широколистна гора. Структурата на Рила и географското и положение са предпоставка, която определя наличието на четири растителни пояса: буков, иглолистен-горски, субалпийски и алпийски. В състава им участват дървесни, храстови и тревни съобщества. Горската растителност е представена главно от фитоценози на иглолистни видове. В субалпийския пояс широко разпространение имат иглолистните храсталаци на клека. В алпийския пояс са разпространени тревни фитоценози с незначително участие на храсти като синя боровинка и тревиста върба. Така като има ендемични и редки растителни видове, така има и ендемични и редки растителни съобщества като тези на виолетовата метлица и аметистовата метлица, рилския ревен и др.

По стръмните скали по планинските поляни и гори се срещат около 1400 вида висши растения, от които 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли.

За територията на Рила най-многобройна е групата на висшите растения. Те представляват 38,35% от флората на страната. Най-красивите от тях – рилската иглика, павловското шапиче и рилския ревен са български ендемити, които се срещат единствено на територията на Рила.

Общия брой на ендемичните видове е 57. Локалните ендемити са три вида – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен, като с най-голямо разпространение е рилската иглика. Българските ендемити са 18, а балканските -36. Множество видове от крайезерната и скалната флора са преживели заледяванията, като тук се е оформила голяма група от глациални реликти. От видовете висши растения включени в „Червената книга“ на България на територията на Рила са отбелязани 98 вида, от които 8 застрашени и 90 редки. Защитени от закона са 42 вида или 10,72% от всички застрашени видове включени в закона.

Поради наличието на изобилна влага НП „Рила“ представлява „царството на мъховете“. До настоящия момент са известни 282 вида мъхове от всички екологични групи. Те представляват 41% от българската мъхова флора на видово ниво и 62% от семействата които се срещат у нас.

Студените води на планинските езера крият богатството от изобилието на сладководните водорасли. Общото видово богатство е 130 вида. Застрашени са 5 вида водорасли, чието разпространение е ограничено само в едно или две езера.

На територията на община Самоков естествено растящи дървесни видове са: бял бор черен бор, смърч, ела, бяла мура, клек, бук, зимен дъб, габър, цер, елша, върба, трепетлика, офика, шестил, дива череша, явор, благун и др. Чрез залесяване са създадени култури от бял бор, смърч и по-ограничено от ела, черен бор, лиственица, дугласка, червен дъб и др.

На територията на общината се срещат и следните храстови популации и тревни видове: хвойна, глог, шипка, леска, червен бъз, малина, ягода, черна и червена боровинка, връшняк, птиче грозде, лазаркиня, папрат, беладона, коприва, заешки киселец, валезиева власатка, планинска власатка, халерова власатка, светлика, лечебна медуница, чашкодрян, зъбник, картъл, алпийска ливадина, алпийска роза, петниста тинтява, извита острица, гъжва, скална полевица, триделнолистна дзука, жерардиева класица и др.

От застрашени видове включени в „Червената книга на България” на територията на община Самоков могат да бъдат видяни:

- Казашка хвойна (Juniperussbina L.) – рядък вид, застрашен за събиране,

- Мечо грозде (Arctostaphylosuva – ursi L.) – рядък вид, включен в списъка за природозащита на Защитената зона за опазване на местообитанията „Рила”;

- Алпийски повет (Clematis alpine L.) – много рядък вид и има природозащитен статут в Защитена зона за опазване на местообитанията „Рила”;

- Снежно кокиче (galanthusnivalis L.) – застрашен вид и е включен в списъка заприродозащита на Защитената зона за опазване на местообитанията „Рила” и „Плана”;

- Паничева пищялка (Angelica panciciiVandas.) – рядък вид, Балкански ендемит, включен в списъка за природозащита на Защитената зона за опазване на местообитанията „Река Палакария”;

- Жълт равнец (Achilleaclypeolata S.S) – видът е балкански ендемит;

- Рилско подрумче (Anthemissancti – johannis L.) – български еднемит – рядък вид, включен в Европейския списък на застрашените редки и ендемични растения в категория „рядък”;

- Жълта тинтява (Gentianalutea L.), Петниста тинтява (Gentianapunctata L.) и Червен кантарион (CentauriumerythraeaRaf) – застрашени видове в „Червената книга на България” и са защитени в цялата страна със Закона за биологичното разнообразие;

- Жълт планински крем (Liliumjankae Kern.) - балкански едндемит в категория „рядък”;

- Шлемов салеп (Orchismilitaris L.) – рядък вид, поставен под режим за опазване и регулирано ползване на Закона за биологичното разнообразие;

- Рилска иглика (Primuladeorum Hill) – Български ендемит;

- Българско шапиче (Alchemillabulgarika) и Грациозно шапиче (Alchemillagracillima L.) – Балкански еднемит;

- Българско омайниче (Guembulgarica L.) - рядък вид Балкански ендемит.

Билките, наричани още лечебни растения, лечебни треви обхващат голяма група растения, които се използват в медицинската и ветеринаромедицинската практика за профилактика и лечение на болести.

Макар и в малки количества тези билки съдържат лекарствено - активни вещества, които влияят благотворно на човешкия организъм. Наред с тях съдържат и придружаващи вещества, които могат да подсилят ефекта на лечебното вещество или да окажат вредно влияние.

Във връзка с това е необходимо да бъдат опазени, както самите лечебни растения, така и техните естествени находища. За опазването им е приет Закон за лечебните растения (ЗЛР), който цели чрез контролирано и организирано използване на лечебните ресурси да се следи за тяхното състояние и количество. В обхвата на Закона е включен списък с лечебни растения, които подлежат на контрол и опазване.

• 
  Бенедиктински трън (Cnicus benedictus L.);
  
• 
  Волски език (Phyllitis scolopendrium (L) Newm);
  
• 
  Горицвет пролет (Adonis vernalis L.);
  
• 
  Дилянка лечебна, валериана (Valeriana officinalis L.);
  
• 
  Залист бодлив (Ruscus aculeatus L.);
  
• 
  Изтравниче, страшниче (Asplenium trichomanes L.);
  
• 
  Исландски лишей (Asplenium trichomanes L.);
  
• 
  Исоп лечебен (Hyssopus officinalisL. Ssp. aristatus);
  
• 
  Какула едроцвет (Salvia tomentosa Mill.);
  
• 
  Копитник (Asarum europaeum L);
  
• 
  Мечо грозде (Arctostaphyllos uva-uris (L.) Spreng);
  
• 
  Момина сълза (Convallaria majalis L.);
  
• 
  Оман бял (Inula helenium L.);
  
• 
  Папаронка жълта, жълт мак (Glaucium flavum crantz);
  
• 
  Пелин сантонинов (Artemisia santonicum L.);
  
• 
  Пирински (мусалски, алиботушки) чай (Sideritis scardica Grisb.);
  
• 
  Пищялка панчичева (Angelica pancici Vand);
  
• 
  Плаун бухалковиден (Lucorodium clavatum L.);
  
• 
  Риган бял (Origanum vulgare L. Ssp. Hirtum(link) Ierswaart);
  
• 
  Ружа лечебна (Althaea officinalis L.);
  
• 
  Салеп (Orchis sp. diversa);
  
• 
  Смил жълт (Helichrysum arenaruim (L.) Moech.);
  
• 
  Хуперция иглолистна, плаун обикновен (Huperzia inundata (L.) Bernh L.selago);
  
• 
  Цистозира (Cystoseira barbata (Good et Vood) Ag.)
  

• 
  Събирането на билки може да се извършва от находища на които лечебните растения не са подложени на отрицателно въздействие на естествени или предизвикани от човека дейности и фактори;
  
• 
  Обект на събирането са само растителните части, които се събират като билки;
  
• 
  Събирането на билките се извършва при подходящи атмосферни условия с оглед получаване на качествени билки;
  
• 
  Не се допуска увреждането на находища в резултат на дейността.
  
• 
  Не се допуска събирането на билки в замърсени с тежки метали, пестициди, други химични или минерални вещества райони;
  
• 
  Събирането се извършва след издаване на разрешително за ползване съгласно чл21. ал.2 от Закона за лечебните растения;
  
• 
  Не се допуска попадане на чужди примеси в т.ч. камъни, пръст или органични замърсители;
  
• 
  Съдовете използвани при събирането на билките се поддържат чисти и се съхраняват на места, недостъпни за домашни животни, гризачи или птици;
  
• 
  Транспортните средства с които се превозват билките се поддържат чисти и сухи и при нужда се застилат или покриват;
  

Лечебните растения, които се срещат на територията на общината са:

• 
  Леска (Corylusavellana L.),
  
• 
  Червен глог (CrataegusmonoginaJacq.)
  
• 
  Шипка (Rosa canina L.)
  
• 
  Трънка (Prunusspinosa L.),
  
• 
  Дрян (Cornus mas L.)
  
• 
  Кучешки дрян (Cornussanguinea L.)
  
• 
  Хвойна (Juniperuscommunis L.)
  
• 
  Червена калина (Viburnum opulus L.)
  
• 
  Червен бъз (Sambucusracenosa L.),
  
• 
  Обикновен нокът (Loniceraxylosteum L.),
  
• 
  различни видове Чашкодрян (род. Evonimus),
  
• 
  Птиче грозде (Ligustrumvulgare L.) и други.
  

• 
  Видове забранени за събиране (14 вида) – горска съсънка (Anemone sylvestris), обикновена кандилка (Aquilegia nigricans), вълнеста камбанка (Campanula lanata), алпийски дифазиаструм (Diphasiastrum alpinum), кръглолостна росянка (Drosera rotundifolia),елвезиево кокиче (Galanthus elwesii), жълта тинтява (Gentiana lutea), петниста тинтява (Gentiana punctata), казашка хвойна (Juniperus sabina), водна детелина (Menyanthes trifoliata), мочурен очиболец (Potentilla palustris), рилски ревен (Rheum rhaponticum), златовръх (Rhodiola rosea), Обикновен тис (Taxus baccata);
  
• 
  Видове, разрешени за събиране за стопански цели след ежегодно определяни квоти от МОСВ (7 вида), при наличие на достатъчни ресурси от тях на територията на парка и издадено разпореждане от директора на Дирекцията на НП „Рила“ – лечебен ранилист (Betonica officinalis), безстъблена решетка (Carlina acanthifolia), лютива тлъстига ( Sedum acre), лечебна иглика (Primula veris), елшовиден зърнастец (Frangula alnus), ароматно еньовче (Galium odoratum), лудо биле (Atropa bella -donna);
  

• 
  Видове, забранени за събиране за стопански цели (забраните на заповедта не се отнасят за количествата билки събирани за лични нужди) –10 вида – панчичиева пищялка (Angelica pancicii), копитник (Asarum europaeum), страшниче (Asplenium trichomanes), волски език (Phyllitis scolopendrium), мечо грозде (Arctostaphylos uva -ursi), момина сълза (Convallaria majalis), иглолистна хуперция (Huperzia selago), бухалковиден плавун (Lycopodium clavatum), исландски лишей (Cetraria islandica), дилянка (Valeriana officinalis);
  

• 
  Видове, разрешени за събиране както за лични нужди, така и за стопанско ползване, са всички останали видове от актуализирания списък на лечебните растения в НП „Рила“, изготвен през 2015 г. Това са растения, които нямат природозащитен статут спрямо действащите нормативни документи и не са под ограничителен режим на събиране. От видовете в тази група след проведените теренни изследвани през 2015 г. и ситуационен анализ за територията на НП „Рила“ са определени 61 вида, разрешени за събиране за лични нужди и стопанско ползване.
  

Подобна оценка е съществено важна, тъй като чрез нея може да се определи ресурса на видовете билки и при драстично тяхно намаляване да се ограничи използването им.

Екологичните условия за развитието и разпространението на животните в района на общината са разнообразни. В най-ниските части на общината поради по-голямата урбанизация са останали дребни бозайници – обикновена къртица, таралеж, обикновена полевка, рядко се срещат лисица, невестула и др. От птиците се срещат сврака, врабче, синигер, кос, горска зидарка.

В горксия пояс на Рила се срещат различни видове животни, характерни за северноевропейските иглолистни гори и Сибирската тайга.

Територията на НП Рила представлява изключително богата мозайка от различни по тип местообитания, повечето от които са практически непроменени от човешката дейност и съхраняват образци на разнообразни и естествени животински съобщества. Фауната на Парка е изключително богата и обхваща 2934 вида безгръбначни и 172 вида гръбначни животни. Повечето от тях са представени с многобройни и жизнени популации.

Сред безгръбначните животни са установени 242 ендемични вида и подвида, както и 244 таксона, които са остатък от минали геологични времена. Общо 13 вида безгръбначни животни са застрашени от изчезване в планетарен мащаб.

Гръбначната фауна е представена от 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици и 48 вида бозайници. Общо 24 вида гръбначни животни са в световната Червена книга, като застрашени от окончателно изчезване от Земята. Територията на Национален парк “Рила” се обитава от дивата коза, глухара, лещарката и планинския кеклик, пернатоногата и малката кукумявка, златката, както и единствената високопланинска популация на лалугера в България.

От едрите хищници се срещат кафявата мечка и вълкът. Паркът е една от териториите в Европа с най-жизнени популации на хищните птици. Същевременно, той представлява основен екологичен коридор между европейската, средиземноморската и предноазиатската фауна.

В преходната част между алпийския и планинко-горския пояс в хвойновите храсталаци, най-често се срещат мечки, глигани, сърни, понякога и елени. От дребните бозайници, характерна е подземната полевка. Разнообразен е птичия свят – водна бъбрица, балканска чучулига, глухари.

Алпийския пояс се характеризира с наличието на разнообразни скални обитания, съчетани с алпийски ливади, благоприятни за много видове студенолюбиви високопланински животни. От бозайниците често се срещат подземнта полевка, а от птиците – сивогушата завирушка и алпийската чучулига. От влечугите характерно земноводно животно е планинкста жаба. От групата на безгръбначните животни са разпространени пеперуди, боровия копринопред и буковото пауново око.

Част от защитените животни в алпийския район са: насекоми – червена горска мравка, бръмбър носорог, алпийска розалия; от земноводните – дъждовник, обикновен тритон, дългокрака горска жаба, жаба дървеница; от влечугите – слепок, смок-мишкар; от птиците – всички с изключение на някой водоплаващи и вранови; от бозайниците – таралеж, обикновенна кафявозъбка, мечка, невестулка, пъстър пор и вълк; от влечугите – усойница и живороден гущер. Характерно земноводно е алпийския тритон (включен е Червената книга).

1.2.6.5. Обекти на ловен и риболовен туризъм

Природните дадености и характеристиките на околната среда създават предпоставки за развитието на сектор лов и риболов.

Животинския свят в община Самоков е богат на представители от разнообразна фауна, което гарантира устойчивостта на следния туристически потенциал:

• 
  Ловен туризъм – на територията на общината в рамките на ловните стопанства се отглеждат благородни елени, сърни, глигани, вълци, мечки лисици, муфони, както и няколко вида птици. Наред с основната им дейност се предоставят и съпътстващите им туристически услуги, обхващащи територията на цялата община:
  
• 
  Риболовен туризъм – предоставя големи възможности за практикуване на любителски риболов и промишлено отглеждане на риба. Наред с това в общината са създадени и пет рибни стопанства, като в някой от тях се прилагат иновативни подходи към отглеждането на специфични видове риба – като сьомга и пъстървова сьомга.
  

• 
  Защитени територии
  

Защитените територии заемат 26,92% от територията на общината и биват:

• 
  Природна забележителност (ПЗ) „Черна скала“ – к.к. Боровец, обявена със Заповед №1427/13.05.1974г. на Министерство на горите и опазване на природната среда (МГОПС).
  
• 
  Природна забележителност (ПЗ) „Юруковото“ – землището на с. Ковачевци, обявена със Заповед №707/09.03.1970г. на Министерство на горите и горската промишленост (МГГП), ДВ, бр. 34/70г.
  
• 
  Защитена местност (ЗМ) „Букова усойна“ – землището на с. Доспей, обявена със Заповед №3700/29.12.1972г. на Министерство на горите и опазване на природната среда (МГОПС), ДВ, бр.13/73г.
  
• 
  Защитена местност (ЗМ) „Шумнатото тепе I“ – землището на с. Ново село, обявена като историческо място (ИМ) със Заповед № 3813/12.12.1974г. на МГОПС, прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД 1071/18.08.2003г. на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), ДВ, бр. 86/2003г.
  
• 
  Защитена местност (ЗМ) „Чакърови поляни“ – землището на с. Бели Искър, обявена със Заповед № РД1 1055/18.08.2003г. на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), ДВ, бр.86/2003г.
  
• 
  Национален парк (НП) „Рила” – землището на с. Говедарци, с. Маджаре, с. Мала църква, с. Бели Искър, гр. Самоков, с. Радуил. Паркът е обявен със заповед на Министъра на околната среда и водите от 24.02.1992г. с обща площ 81 046 ха. От територията на община Самоков в парка са включени 29 377,7 ха, от които 25 087,7 ха горски фонд и 4 290 ха вископланинкси пасища и ливади.
  

НП Рила е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях ендемити за тази област. Срещат се около 1 400 висши растения, а защитени от закона са 42 вида. В червената книга са включени 98, в Червения списък на IUCN – 9, и 6 в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилската иглика, павлово шапиче и рилски невен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици и 48 вида бозайници. В НП рила се намира най-голямата популация на дивата коза и лалугери, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малка кукумявка. Паркът е защитена територия за популации на глухар в България. От 2 934 вида 242 са ендемити, а 244 – рекитки. В НП Рила се съхраняват 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна.

Паркът включва 4 резервата „Парангалица” (обявен през 1933г.), „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”.

Те са защитени територии от първа категория и са образци от естествени екосистеми, с характерни и забележителни диви растения и животински видове и местообитанията им. Обявени са и следните природни забележителности: водопад „Скакавец” (Община Самоков); вековно дърво „Змиевиден смърч” (община Самоков); „Урдини езера” ( 1 150ха с. Говедарци, община Самоков) – уникален за страната минералогичен комплекс, включващ нови за световната наука минерали, алпийска растителност с находища на голям брой редки и застрашени видове, и реликтна ледникова хидрофауна в Рила планина.

• 
  Природен парк (ПП) „Витоша“ – землището на с. Ярлово и с. Ковачевци. Витоша представлява първия природен парк в страната. Територията му е с изключително биологично и ландшафтно разнообразие. Парка заема площ от 3139,1 ха от територията на община Самоков, и включващ част от землището на с. Ярлово.
  

Със Заповед № РД – 349 от 14 юли 2000г. на МОСВ паркът е прекатегоризиран от народен в природен парк /ДВ бр. 66 от 11.08.200г./. Общите форми на собственост в парка са държавна, общинска и частна, като трябва да се отбележи, че държавната и общинската собственост са публични. МОСВ, чрез неговите поделения, Регионални инспекции по околна среда и водите осъществяват управлението, стопанисването, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии.

Горските заемат 79,5% от общата площ на парка. Преобладават насаждения от естествен произход като съотношението на иглолистните към широколистните гори е 60:40. Земеделските земи са с ниска категория – VI, VII и IX, а над 50% от тях са без категория.

Съгласно класификацията на Палеарктическите хабитати на територията на природния парк са установени 61 основни типа природни местообитания от раличен ранг: 7 от тях обхващат абиотични компоненти на средата (реки, водопади, пещери), горските типове природни местообитания са 19 включващи широколистните, иглолистните и смесените гори.

От природните местообитания, включени в Приложение I на Закона за биологичното разнообразие на територията на ПП Витоша са установени 18 типа природни местообитания. Тревната покривка на територията на парка е разнообразна. Широко разпространение имат: Pteridium aquilinum, Agrostis capillaris, Ornitogalum umbellatum и др. От дървесно – храстовите съобщества се срещат: Salix triandra, Alnus glutinosa, Populus tremula, Corylos avellana и др.

Ежегодно Природния парк посреща множество турсити. Общата дължина на ски пистите в ПП Витоша е 806 дка. Ски пистите и подемните съоражения формират територия за интензивно зимно ползване. На Витоша са очертани няколко по-комуникативни туристически комплекса, центростремително около които са възникнали туристически обекти като х. „Алеко“, „Златните мостове“, х. „Тинтява“ и х. „Селимица“.