Инфраструктура за управление на отпадъците в община Самоков

Липсват и съоражения за третиране на утайки от пречиствателни станции, поради което е необходимо да се предвиди изграждането им.

2. 
   Мерки за предотвратяване на образуването на отпадъците
   

Съгласно европейското и действащото национално законодателство дефиницията за предотвратяване на образуване на отпадък е:

„Мерки, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък с което се намалява:

• 
  количеството отпадъци, включително  чрез повторната употреба на продуктите  или удължаването на жизнения им цикъл на живот;
  
• 
  вредното въздействие  от образуваните  отпадъци върху околната  среда и човешкото здраве;
  
• 
  съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите”
  

В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците се прилага като приоритетен ред следната йерархия на отпадъците:

а) предотвратяване;

б) подготовка за повторна употреба;

в) рециклиране;

г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;

д) обезвреждане.
В йерархично подреждане на дейностите в областта на отпадъците, като приоритет се посочва предотвратяването на образуване на отпадъци и прекъсването на причинно - следствената връзка между образуването на отпадъци и икономическия растеж и въздействието върху околната среда. Схемата представя подреждане на начините на третиране на отпадъците на национално ниво с отичане на тяхното въздействие върху околната среда. Макар в миналото отпадъците да са били приемани като непотребни, днес те все повече се възприемат като ресурси и това се вижда ясно от смяната на фокуса при управлението на отпадъци от обезвреждането към рециклиране и оползотворяване.
В тази връзка текущите мерки, които са заложени в настоящата програма за опазване на околната среда на община Самоков, целящи предотвратяването на образуването на отпадъците са както следва:

Мярка 1: Предотвратяване образуването на отпадъците чрез въвеждане на домашното компостиране

Домашното компостиране една от предпочитаните и най-полезните от екологична гледна точка мерки за намаляване на биоразградимите отпадъци. Чрез него домакинствата могат да оползотворят голяма част от хранителните и градинските си отпадъци. По този начин се спестяват ресурси за събиране, транспортиране и оползотворяване на тези отпадъци, като същевременно се намаляват вредните парникови емисии.

Община Самоков може да проучи възможностите за прилагане на домашно компостиране с компостери в районите с еднофамилно застрояване и лични помощни стопанства. За целта общината може да проведе информационна кампания сред населението за ползите от домашното компостиране и техниките за компостиране, след което да проведе допитване сред населението за нагласите за участие в общински проект за домашно компостиране. По този начин в зависимост от резултатите от допитването общината ще реши дали да организира безплатно раздаване на съдове за домашно компостиране на домакинства в квартали с ниско застрояване.

Мярка 2: Изменение на нормативната база за определяне на такса "битови отпадъци" и въвеждане на стимули, които да допринесат за предотвратяване образуването на отпадъци

За успехът на мярката от изключително голямо значение е изчисляването на такса битови отпадъци да е максимално близко до принципа „замърсителят плаща”. Към настоящия момент и съгласно действащото българско законодателство и наложилата се практика такса битови отпадъци се изчислява на база стойност на недвижимия имот. Въвеждането на справедлива такса близка до принципа „замърсителят плаща” ще доведе до намаляване на количеството изхвърляни отпадъци, тъй като потребителите ще бъдат стимулирани да купуват стоки, които генерират по-малко отпадъци, поради това, че размерът на тяхната „лична” такса ще зависи пряко от количеството изхвърлени отпадъци.

Също така могат да бъдат търсени подходящи идентификатори за количество изхвърляни отпадъци в домакинството и от бизнеса. Например такъв идентификатор може да бъде потреблението на вода или електричество от съответното домакинство. За малките квартали с предимно едно и дву-фамилни къщи където контейнерите за отпадъци ясно могат да бъдат отредени на едно домакинство, е подходящо такса битови отпадъци да се изчислява на база действително изхвърлено количество. Подобно е и положението за фирмите, които следва безпроблемно да могат да заявяват определено количество съдове за сметосъбиране и честотата на извозване. Следващ аспект на тази мярка е подпомагане на сайтове за продажби на стоки за повторна употреба, например чрез създаване на линк от официалния сайт на съответното публично учреждение към такива търговски сайтове.

Мярка 3. Използване на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост или към специфични групи потребители

Популяризирането на практически действия и техники, водещи до предотвратяване на отпадъците, може да се извършва чрез разнообразни кампании, вкл. в средставата за масова информация, рекламни брошури, интернет сайтове и пр. Целта на тези кампании е потребителя да бъде в състояние да вземе информирано решение при пазаруване или при извършване на ежедневните дейности в домакинството с оглед предотвратяване на отпадъците и намаляване на тяхното количество.

Например за намаляване на количеството отпадъчна хартия, образувана от рекламни материали (в т.ч. и безплатни вестници) в редица европейски държави съществува практика за поставяне на стикери „против нежелана поща“, на разположение на всеки, които желае да участва. Проучванията на общественото мнение в Брюксел например, показват, че около 27% от жителите са заитересовани от използването на стикера. Тези мерски са свързани с по-малко разходи са самите разпространители и рекламодатели, тъй като се избягва отпечатването и разпространението на материали до лица, които не желаят да ги получават и четат.

Основният резултат от тази мярка е повишаване съзнанието на широк кръг от населението за важността от опазване на ресурсите и за възможни мерки за предотвратяване на отпадъци, в частност специални целеви групи като деца и ученици, които най-бързо се приобщават към „зелените“ идеи. Въпреки че непосредствените резултати от тази мярка не могат да се измерят количествено, тя има много голямо значение за формиране на екосъзнание в потребителското общество, което да се стреми да избягва образуването на отпадъците.

3. 
   Почви
   

I – Черноземни почви; V – Канелени горски почви;

II – Сиви кафяви горски почви; VI – Кафяви горски почви;

III – Горски почви; VII – Алувиални почви

IV – смолници и канелени горски почви

На територията на общината са се обособили следните четири типа почви:

Почвата като компонент на околната среда е незаменим, ограничен и практически невъзстановим природен ресурс, което налага опазването и от вредни въздействия и унищожаване, както и нейното устойчиво ползване. Най – разпространените видове увреждане на почвата са замърсяване с тежки метали и металоиди, нефтопродукти, различни форми на деградационни процеси като ерозия, вкисляване и засоляване.

На територията на община Самоков няма изграден пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг за съдържание на тежки метали в почвите. Общината се характеризира със сравнително слаба производствена дейност, която не може да представлява потенциален източник на замърсяване на почвите, въз основа на което може да се каже, че съдържанието на локални почвени замърсители в почвата е под пределно допустимите стойности. За територията на общината преобладават почви с ниски стойности на рН, но същевременно с високо количество на хумус, което е сериозна преграда пред замърсяващите вещества.

Основните източници, които могат да се явяват замърсители на почвите в общината са:

• 
  Газовете, които се получават в резултат от изгарянето на въглища и течни горива и които падат по формата на киселинни дъждове;
  
• 
  Локални ограничени замърсявания, които се намират в обсега на действащото депо в близост до населените места;
  
• 
  От транспорта – замърсявания свързани с дизеловите и бензиновите двигатели;
  
• 
  Комунално-битова дейност – включва изхвърлянето на отпадъци, които при неправилно съхранение водят до замърсяването на почвата и подпочвените води;
  
• 
  Изсичането на горите, водещо до унищожаване на почвата и засоляване;
  
• 
  Производството на нитратна земеделска продукция;
  

Към момента общинското ръководство няма своя програма за опазването качеството на почвите. Мерките, които са предприети са насочени предимно към рекултивация на нарушени терени и действия за контрол върху употребата на изкуствени торове.

Към настоящия етап проблем за общината по отношение на почвите, представлява тяхната ерозията. Преобладаващият разчленен планински характер на терена, усилената паша в миналото и други комплексно действащи фактори са създали на различни места от територията на община Самоков условия за развитие на ерозионни процеси с различна интензивност.

Особеностите на релефа не благоприятстват ветровата ерозия, но създават условия за водоплощна ерозия. Най-опасни в ерозионно отношение са водосборите на Марица, Ибър, Бели и Леви Искър, където по стръмните урвести склонове има оголени до основната скала места, които представляват сипеи и грохоти. Скоростта на ерозия е различна при различните типове растителна покривка. Човешката дейност много често усилва естествената ерозия. Например оголването на терените на растителната покривка при извършване на изкопни работи за строителството, също предизвикват засилването на ерозионните процеси.

Като цяло площите в община Самоков не се характеризират с висок ерозионен риск. Действащата ерозия се разпростира едва на около 270 ха площ.

За територията на Национален парк Рила е проявена предимно плоскостната ерозия в иглолистните гори и в частично представените в парка гори от реконструкционния клас - зимен дъб, бук, келяв габър, бреза, елша, трепетлика и други. Най-често ерозията на територията на парка се предизвиква от проливни дъждове и при бързото топене на снега. Ерозията засяга в повечето случаи орофитните растителни съобщества и видове, но и естетическата стойност на самия ландшафт, напр. подхода към х. “Мальовица”.

Предотвратяването на процесите на ерозия от своя страна изискват осъществяването на специални противоерозионни мерки. Реалните мерки за ограничаването на процеса се получават при извършване на залесяване и прилагане от земеделските производители противоерозионни дейности като например агротехнически мероприятия (подходящи почвообработки, засяване и поддържане на култури имащи за цел нейното укрепване и др.). Незасетите обработваеми земи са подложени на 30 пъти по интензивни процеси в сравнение с почвите под горската покривка. Широколистните насаждения в горския фонд, със своите водозадържащи функции имат изключителна роля за предотвратяване на ерозионните процеси.

Друга съществена мярка, която може да се приложи за опазване на почвата е забраната в тези територии на каквито и да е мероприятия и паша, тъй като дървесната, храстовата и тревната растителност има съществена защитна противоерозионна роля.

Друг деградационен процес на почвата е ветровата ерозия. В резултат на нея става отвяване и насипване на почвени частици и растителни остатъци, под действието на силни ветрове със скорост над 10 м/с. Климатичните и почвените особености в общината не създават условия за развитие на ветрова ерозия.

Вкисляването на почвите се дължи на емисии от промишлени процеси и/или природни биохимични реакции. За ограничаването на вкислените почви при обработката им е необходимо да бъдат използвани подходящи модели на торене. Подходящи мерки за предотвратяване на вкислените почви са мероприятия като варуване или гипсуване.

Засолените почви от своя страна се получават при процеси, при които се увеличава съдържанието на водоразтворимите соли в количества влияещи негативно на техните свойства и респективно на репродуктивният им потенциал. Голяма част от засолените почви представляват изоставени земеделски земи, които не се обработват поради намалено плодородие.

Към настоящия етап, поради липсата на големи производствени предприятия не може да се говори за наличие на вкислени и засолени почви в района на община Самоков.

Свлачищата представляват огромна заплаха, тъй като те нанасят щети върху инженерната инфраструктура и облика на територията на всички общини в страната. Активизирането на свлачищата се обуславя от неблагоприятни природни явления като земетресения, движения на разломи, колебания в нивата на подземни води и др. В отключването на свлачищните процеси въздействие може да окаже и човешката дейност – при извършване на дълбоки изкопи, прекарване на пътища, добив на полезни изкопаеми и др. Като цяло в България тенденцията е към увеличаване на свлачищните процеси, като те обикновено се засилват след снеготопене и обилни валежи.

Територията на община Самоков не се отнася към териториите, които са подложени на висок интензитет от свлачища (фиг.10)



Фиг.10 Площи в България засегнати от свлачища

Източник: Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)

3. 
   Ландшафт
   

Наличието на разнообразен релефа в общината, заедно с богатите морфоложи форми, създават предпоставки за развитието и оформянето на различни ландшафти. Главният фактор за формирането на ландшафтите е изменението, което настъпва в редица природни климатични елементи с промяната в надморската височина.

Съгласно районирането на ландшафтите в България (Система на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България), разглеждания район на общината попада в Южнобългарска планинско-котловинна област (В), Рилска подобласт (XIV);



Фиг.9 Ландшафтно райониране в България (по Петров 1997)

Легенда:

А – Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина; I – Северна Дунавскоравнинна подобласт; II – Южна Дунавскоравнинна подобласт; III – Южнодобруджанска подобласт; IV-Поповско-Шуменска-Франгенска подобласт;
Б – Старопланинска област; V-Западностаропланинска подобласт; VI- Централностаропланинска подобласт; VII – Източностаропланинска подобласт; VIII – Приморско – старопланинска подобласт;
В – Южнобългарска планинско-котловинна област; IX – Витошко – Ихтиманска подобласт; X-Средногорско – Задбалканска подобласт; XI –Крайщенска подобласт; XII – Осоговско – Струмска подобласт; XIII – Южнострумска подобласт; XIV – Рилска подобласт; ХV – Пиринска подобласт; XVI – Средноместенска подобласт; XVII – Западнородопска подобласт; XVIII – Източнородопска подобласт;
Г-Междупланинска зонална област на южнобългарските низини; XIX – Горнотракийска подобласт; XX – Долнотракийска подобласт; XXI – Сакаро-Дервентска подобласт; XXII – Бакаджишко – Хисарска подобласт; XXIII – Бургаско-Айтоска подобласт; XXIV – Странджанска подобласт;

В общината Самоков се наблюдават различни типове ландшафти като природни, които се се формират под влиянието на природни фактори и съответно не попадат под въздействието на човешката дейност. Въз основа на различни характеристики като релеф, растителна покривка, природните ланшафти могат да се разделят допълнително на „равнинни” и „планински”.

Горските ланшафти на територията на общината са представени предимно от широколистни гори от смърч, бяла мура и бял бор.

„Антропогенните ландшафти" могат да се подразделят най-общо на "земеделски", "урбанизирани" или "техногенни". Обикновенно те са резултат от човешката дейност, която е променила в различна степен някои природни компоненти, формирайки нов характер и структура. В зависимост от климата и релефа на територията на общината са оформени различни селскостопански култури. Също така в централната градска част на град Самоков са изградени и зелени кътове с подходяща растителност.

3. 
   Защитени територии и биоразнообразие
   

1. 
   Гори и горски стопанствa
   

Горите в Р. България заемат 4,1 мил. xa или 37,4% от общата територия на страната и представляват важен елемент от формирането и поддържането на жизнената среда. Горите са от особено значение за устойчивото развитие на страната и имат важни икономически, екологични и социални функции.

В национално ниво преобладава държавната собственост върху горските териории – 74,5%, следвани от недържавните – 23,5%, като в т.ч. се включват общински – 12%, частни физически и юридически лица – 13%, на религиозни организации – 0,5% и гори създадени върху бивши земеделски земи – 2%.

Горския фонд в община Самоков се разполага на площ от 53 323 ха. По вид на собственост той е разпределен както следва: държавна собственост – 32 470 xa или 56,61% от общата площ на горския фонд, общинска 18 000 ха или 31,42% от общата площ на горския фонд, частна 5 826 ха или 10,16% и религиозни организации 81 ха – 0,18%.

Горите и горските площи се намират на северните склонове на Рила планина, североизточните и северозападните склонове на Верила планина, по южните и югоизточните склонове на Плана планина и склоновете на южната част на Ихтиманска средна гора.

Иглолистните дървесни видове представляват 71% от площта на горския фонд, а останалата част представляват широколистни гори. В района на общината се срещат бял бор, смърч, ела, бяла мура, бук, зимен дъб, благун, цер, габър, явор, ясен, елша, бреза и др. Залесените площи съставляват 94% от общия горски фонд, докато незалесената дървопроизводителна площ представлява 3,2% и 2,8% нелесопригодна площ.

Горските ресурси в общината се управляват от Държавно горско лесничейство Самоков и Общинско лесничейство - Самоков.

Дървесния ресурс възлиза на над 11 000 000 m³, от което 78% строителна дървесина и 22% дърва за огрев. В региона на общината функционира и три разсадника, в които се отглеждат фиданки, докоративни и горскоплодни видове. Върху площ от 22 дка пък е създадена плантация от високо американска боровинка и арония.

Основните проблеми към съхраняването на горския фонд и биологичното разнообразие както в страната, така и в общината се пораждат от незаконният дърводобив, бракониерството, свръх екслоатация на горите, паленето на стърнища, неконтролирана паша и незаконният добив на билки.