Мярката е продължение на приложените дейности по мярка „Агроекологични плащания” от ПРСР (2007-2013). Тя предоставя възможност за прилагане на широк спектър дейности с цел устойчиво ползване на земеделските ресурси и опазване на околната среда.
Полу-естествените местообитания са една от най-ценните екосистеми в България и за тяхното опазване се предвижда подпомагането на се екстензивни традиционни земеделски практики на паша и коситба в земите с висока природна стойност. Подпомагането на традиционните практики на сезонна паша във високопланинските пасища в националните и природните паркове, и местата от Натура 2000, с утвърдени планове на управление, ще допринесе за съхраняване на тревните екосистеми и свързаните с тях ценни местообитания и видове. Тези дейности ще допринесат за постигането на целите по приоритет 4А на ПРСР.
За опазване на почвеното плодородие, намаляване на замърсяването на почвите и водите, и деградацията на земеделските земи се предвиждат дейности, свързани с превръщането на обработваеми земи в пасища, създаване и поддържане на буферни ивици, създаване на оттокоотвеждащи бразди в трайни насаждения и лозя и въвеждане на поясно редуване културите. Тези дейности ще допринесат за постигането на целите по приоритети 4 Б и 4В.
Предвижда се подкрепа и за отглеждане на застрашени от изчезване местни породи животни и сортове растения, която да доведе до опазване на агробиоразнообразието в страната.
Дейностите по мярката съответстват на приоритетите на България за възстановяване и опазване на биоразнообразието и екосистемите, заложени в Националната приоритетната рамка за действие за Натура 2000, а именно Мярка 52 „ Подкрепа за прилагане на агроекологични мерки” от приоритет 2.2. Устойчиво управление на земеделските земи, в т.ч. на земите с висока природна стойност при използване на екосистемния и регионален подход.
Мярката ще допринесе основно за постигането на целите на приоритетна област 4 (А, Б и В но подпомаганите дейности (особено подходящите почвообработки и съхранението на постоянните пасища) ще доведат до намаляване на парниковите газове произтичащи от земеделска дейност (приоритет 5Г) и насърчаване на опазването и съхранение на въглерод в селското и горското стопанство (приоритет 5Д).
Дейностите по мярка „Агроекология и климат” са от значение и за насърчаване на икономическия растеж и развитие на селските райони и за подобряване на устойчиво ползване на природните ресурси, ресурсната ефективност и екологичните показатели на земеделските стопанства. Устойчивите екосистеми в добро състояние притежават голям потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях. Те устояват и се възстановяват по-лесно от крайни метеорологични явления и осигуряват широк обхват от обществени ползи, от които зависи земеделието и опазване на околната среда.
Основните цели на мярката са следните:
-
Запазване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове, чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полу-естествените затревени площи; предотвратяване на бъдещата загуба на затревени площи, причинена от превръщането им в обработваеми земеделски земи или преизпасването им, или преустановяване на пашата и коситбата върху тях;
-
Опазване на биологичното разнообразие и защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местата от Натура 2000, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление и заповедите за обявяването им, издадени съгласно Директива 92/43/ ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна;
-
Опазване на застрашените от изчезване редки породи и традиционни сортове растения;
-
Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им;
-
Повишаване на почвеното плодородие.
От основно значение за правилното прилагане на природощадящите земеделски дейности е и повишаването на познанията на земеделските стопани относно опазването на биоразнообразнообразие, предотвратяването на деградацията на почви и намаляването на замърсяването на водните тела. За тази цел земеделските стопани трябва да преминат през агро-екологично обучение или да докажат опит за прилагането на поетите от тях ангажименти.
|