M10 — Агроекология и климат (член 28)

Полу-естествените местообитания са една от най-ценните екосистеми в България и за тяхното опазване се предвижда подпомагането на  се екстензивни  традиционни земеделски практики  на паша и коситба в земите с висока природна стойност. Подпомагането на традиционните практики на сезонна паша във високопланинските пасища в националните и природните  паркове, и местата от Натура 2000, с утвърдени планове на управление, ще допринесе за съхраняване на тревните екосистеми и свързаните с тях ценни местообитания и видове. Тези дейности ще допринесат за постигането на целите по приоритет 4А на ПРСР.

За опазване на почвеното плодородие, намаляване на замърсяването на почвите и водите, и  деградацията на земеделските земи  се предвиждат дейности, свързани с превръщането на обработваеми земи в пасища, създаване и поддържане на буферни ивици, създаване на оттокоотвеждащи бразди в  трайни насаждения и лозя и  въвеждане на поясно редуване културите. Тези дейности ще допринесат за постигането на целите по приоритети 4 Б и 4В.

Предвижда се  подкрепа  и за отглеждане на застрашени от изчезване местни породи животни и сортове растения, която да доведе до опазване на агробиоразнообразието в страната.

Дейностите по мярката съответстват на приоритетите на България за възстановяване и опазване на биоразнообразието и екосистемите, заложени в Националната приоритетната рамка за действие за Натура 2000, а именно Мярка 52 „ Подкрепа за прилагане на агроекологични мерки” от приоритет  2.2. Устойчиво управление на земеделските земи, в т.ч. на земите с висока природна стойност при използване на екосистемния и регионален подход.

Мярката ще допринесе основно за постигането на целите на приоритетна област 4 (А, Б и В но подпомаганите дейности (особено подходящите почвообработки и съхранението на постоянните пасища) ще доведат до намаляване на парниковите газове произтичащи от земеделска дейност (приоритет 5Г)  и насърчаване на опазването и съхранение на въглерод в селското и горското стопанство (приоритет 5Д).

Дейностите по мярка „Агроекология и климат” са от значение и за насърчаване на икономическия растеж и развитие на селските райони и за подобряване на устойчиво ползване на природните ресурси, ресурсната ефективност и екологичните показатели на земеделските стопанства. Устойчивите екосистеми в добро състояние притежават голям потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях. Те устояват и се възстановяват по-лесно от крайни метеорологични явления и осигуряват широк обхват от обществени ползи, от които зависи земеделието и опазване на околната среда.

Основните цели на мярката са следните:

• 
  Запазване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове, чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полу-естествените затревени площи; предотвратяване на бъдещата загуба на затревени площи, причинена от превръщането им в обработваеми земеделски земи или преизпасването им, или преустановяване на пашата и коситбата върху тях;
  
• 
  Опазване на биологичното разнообразие и защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местата от Натура 2000, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление и заповедите за обявяването им, издадени съгласно Директива 92/43/ ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна;
  

• 
  Опазване на застрашените от изчезване редки породи и традиционни сортове растения;
  
• 
  Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им;
  
• 
  Повишаване на почвеното плодородие.