Проницателят

62
— Какъв е този филтър? — попита Карълайн.
— Приятелите — отвърна простичко Джоунс. — Семейството също, разбира се, но нищо не филтрира хората до нас така, както приятелите ни.
— Обясни, моля те — поиска Ричи.
— Парадоксалното е, че този филтър всъщност работи по схема,
обратна на тази, която повечето хора очакват. Например ти, младежо
— обърна се Джоунс към Ричи, — обзалагам се си помисли, че аз твърдя нещо от рода, че приятелите ти трябва да дадат някаква оценка на младата дама, с която си решил да се срещаш. Прав ли съм?
Ричи погледна към момичетата. По лицата им бе изписано, че и те са си помислили точно същото.
— Ами… да. Точно това реших, че имаш предвид.
— Не! — заяви Джоунс. — Онова, от което наистина трябва да се интересуваш, е дали младата дама харесва приятелите ти, или не!
Допускаме, че ти се събираш само с добри хора, с истински приятели.
Е, младата дама насърчава ли те да се срещаш с тях и да правите разни неща заедно? На нея приятно ли й е сред приятелите ти? Вписва ли се сред тях? Или може би тя се старае да те отдели от приятелите ти, да те държи далеч от тях? Иска ли да останеш сам, за да прекарваш времето си само с нея? Едно мога да ви кажа с абсолютна сигурност,
мили млади хора — обърна се Джоунс и към тримата, — ако вашият интимен приятел или приятелка упорито и последователно се мъчи да ви държи само на свое разположение и да ви раздели от семейството и от приятелския ви кръг, нещо не е наред. Това е едно голямо листо, на което си струва да обърнете специално внимание.
— Едно голямо какво? — попита Амелия. — Листо ли?
Джоунс заобяснява:
— Ами да, листо. Няма по-добър индикатор от листата. Човек може да върви през гора и никога да не вдигне поглед нагоре. Но може да вземе от земята едно-единствено паднало листо и веднага ще получи от него всякаква информация за дървото, под което е застанал.
По това листо може да се разбере дали дървото е голямо или малко,
дали е отровно или пък плодовете му могат да се ядат… Да, дами и господа, човек може много неща да разбере само по едно листо. За хората също можете да съдите по „листата“, които те оставят след себе си. Не е нужно да прекарвате много време с един човек, за да

63
разберете какво представлява животът му. Можете просто да изследвате едно-единствено „листо“, което е паднало от него.
Повярвайте ми, то ще ви каже всичко.
— Леле — каза Амелия, — ако всичко това е вярно — а аз не се съмнявам, че е вярно — наистина ще трябва да скъсам с моя приятел.
— По-добре сега, отколкото по-късно, нали, Джоунс? — обади се Ричи.
Старецът не отговори.
— Приятелят ти в колежа ли? — попита Карълайн.
Амелия кимна нещастно.
— Приятелите ти харесват ли го?
— Не това е важното! — напомни Ричи.
— Знам — отвърна Карълайн. — Аз просто… Аз…
— Всъщност — каза Амелия — аз не знам какво приятелите ми
в действителност мислят за него. Искам да кажа, в
действителност…
— Нашите приятели невинаги са изпълнени с желание да обсъждат тези въпроси — отбеляза Джоунс. — Често пъти те не искат да наранят чувствата ни, а понякога ние самите отказваме да чуем каквито и да било отрицателни забележки, защото сме твърде заслепени от нашия интимен приятел или приятелка. Въпреки това един истински приятел със сигурност ще бъде откровен с вас, ако го помолите за това. Трябва да сте подготвени да го изслушате обаче.
Понякога ние пренебрегваме всички листа, които са се натрупали в краката ни, докато един истински приятел може да е успял да разгледа добре някои от тях.
— Всичко изглежда толкова трудно — тъжно промълви
Карълайн.
— Съвсем не, мило момиче — отвърна Джоунс. — Всъщност съвсем не е трудно. Просто е различно. Опитай да помислиш малко в тази посока и всичко ще ти се види като нещо напълно нормално.
Помниш ли определението за мъдрост? Мъдростта е способността да
виждаш бъдещите последици от решенията, които взимаш днес.
Семейството, приятелите — всички те са част от твоя живот по точно определена причина. В каквато и ситуация да попаднеш, те ще ти помогнат да погледнеш на нея от нова гледна точка. Те са източник.
Обръщайте им внимание.

64
Джоунс посегна, взе ръката на Карълайн и помогна на момичето да се изправи. Амелия също стана, а Ричи протегна дясната си ръка на
Джоунс за сбогом. Времето им беше изтекло.
— Само още един въпрос — каза момчето, като стисна десницата на стареца. Джоунс повдигна вежди. — Нали познаваш
Емилио? Момчето, дето работи на игрището за голф?
— Познавам го — отвърна Джоунс.
— Той защо те нарича „Гарсия“?
Старецът се ухили.
— А защо не? На вас не ви ли приличам на латиноамериканец?
— Честно да ти кажа — отвърна Ричи, — винаги съм си мислел,
че си чернокож.
— Има ли някакво значение? — попита Джоунс, като местеше погледа си от Ричи към Амелия и Карълайн.
— Ами… Не, няма значение.
— Не.
— Разбира се, че не.
Джоунс широко се усмихна.
— Ами ето ви го отговора — каза той, слезе от терасата и бавно закрачи през паркинга.

65

Изтегляне 1.2 Mb.

Сподели с приятели: