Проницателят
Изтегляне 1.2 Mb. Pdf просмотр
|
| на надеждата не просто е възможно. То представлява един от често пренебрегваните закони на вселената. — Добре — омекна Уилоу. — Слушам ви. — Първо — започна Джоунс, втренчил поглед в загрубелите си длани, — много е важно дори по време на най-тежки периоди да си даваме ясна сметка, че те са нормална част от живота, който също се състои от приливи и отливи, така че няма за какво чак толкова да се тревожим. В края на краищата, всеки един от нас се намира или в криза, или излиза от криза, или се е отправил към поредната криза в живота си. Криза ли? Ами това е просто част от съществуването ни на тази земя. Джоунс внезапно се обърна към възрастната жена и каза: — Поемете дълбоко дъх. — Моля? — Хайде де, поемете си хубаво въздух. Поемете дъх дълбооооко. Раменете на Уилоу се повдигнаха и след това се отпуснаха. Тя погледна Джоунс въпросително. — Какво усещате? — попита той, когато тя издиша. — Ами… Въздухът е свеж. — Не, не — енергично възрази Джоунс. — Нещо по-сериозно. Мислете буквално. Какво е основното, което знаем за хората, които дишат? — Те са живи. — Правилно! — възкликна Джоунс. — Те са живи! Следователно какво би било нашето заключение от факта, че вие дишате? — Аз съм жива — отговори Уилоу. Този път беше сигурна в отговора. — Точно така — каза Джоунс. — Това заключение е само началото на поредица от прости, безспорни истини за вашето присъствие в света. Дори самата възможност да дишате представлява автентична абсолютна характеристика на съществуването, която не подлежи на съмнение. В дъха ви, мила приятелко, дори днес, във времена, които вие смятате за най-лошите в живота си, се крие 73 доказателството за това, че надежда има. Това доказателство е истинно и не зависи нито от възрастта на човека, нито от физическото или финансовото му състояние, нито от цвета на кожата му, от пола или от емоционалната му зрялост, или от вярата, която изповядва. А сега ме чуйте много внимателно… Ако дишате, значи още сте жива. Ако още сте жива, значи още сте тук, присъствате чисто физически на тази земя. Ако сте още тук, значи все още не сте довършили онова, заради което сте на земята… което пък от своя страна значи, че целта на вашия живот все още не е осъществена, не е постигната. А ако целта ви още не е постигната, това означава, че най-добрата част от живота ви все още предстои, още не е изживяна. А ако най-добрата част от живота ви още не е изживяна, то… — Джоунс замълча, за да може Уилоу сама да довърши мисълта му. — То това е и моето доказателство, че надеждата все пак съществува — меко каза възрастната жена. — Точно така — съгласи се Джоунс. — Ако най-добрата част от живота ви е още пред вас, тогава дори и през най-тежки времена може да сте сигурна, че предстои още смях, че предстоят още успехи, които да очаквате, още деца, които да учите и на които да помагате, още приятели, които да обичате и които да ви обичат. И това важи не само за вас, но за всеки човек. Това е потвърждение на надеждата, че… че в живота има още нещо. Помълчаха известно време, после Уилоу тихо попита: — Но откъде да започна? Как? Не ме разбирайте погрешно, Джоунс, аз може да съм стара, но не съм твърдоглава. Убедихте ме — усмихна се плахо възрастната жена — и ме развълнувахте. Бих искала да постигна още нещо, дори и да е нещо съвсем мъничко. Чудесно би било да знам, че мога да оставя дори и съвсем незабележима следа в света. Джоунс сви устни и погледна Уилоу внимателно. — Какво ще си помислите — каза той, — ако не се съглася с вас за втори път тази вечер? Възрастната жена изненадано разтвори очи. — Какво погрешно казах този път? — попита тя със съмнение в гласа. Джоунс пое дъх и шумно издиша. После поклати глава и рече: — Ами тия приказки за „съвсем незабележимата следа“… 74 — Е, и? Какво лошо има в това? Със сигурност мога да оставя някаква следа, дори и да е съвсем, съвсем малка! Продължавайки да клати глава, Джоунс обясни: — Моля да ме извините, но никога през живота си не съм виждал човек, който да е оставил в света „малка“ или „незабележима“ следа. Не съм убеден, че това изобщо е възможно. Така че ще се наложи да приемете идеята, че следата, която ще оставите в света, ще бъде наистина голяма. Заинтригувана, Уилоу вдигна очи към Джоунс. — Продължавайте… — Вярно е, че повечето хора никога не виждат или не разбират следата, която са оставили в живота си. Друг път просто си Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|