Проницателят
Изтегляне 1.2 Mb. Pdf просмотр
|
| решат да променят мнението си за теб. Но ти вече си се променил и промяната ще дава на всички доказателства, че ти вече си друг човек, така че рано или късно околните ще започнат да мислят за теб по различен начин. А, и още един бърз въпрос — добави Джоунс, опитвайки се да разведри атмосферата. — За да осъществиш промяна във всеки аспект от живота си, освен готовност е необходимо и нещо друго. Готов ли си за въпроса? — Да… — предпазливо отвърна Хенри. — На един кей са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея? — Ами… четири. — Не — отвърна Джоунс. — На кея са си останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две коренно различни неща. Слушай ме сега внимателно. Независимо от широко разпространеното противоположно мнение намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно нещо е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин не съществува разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на когото това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често всъщност ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия? Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. „Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох“, „Искаше ми се да свърша тази работа навреме“, „Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но…“. 96 Хенри почувства, че не може да слуша повече, но в същото време усети, че е изпълнен с решителност: — Мисля, че разбрах. Сега какво трябва да сторя най-напред? — Ако си се променил — каза Джоунс, — докажи го. Той посочи мобилния телефон на колана на Хенри и се усмихна: — Първо се обади на съпругата си. За останалото сам ще се сетиш. Хенри измъкна телефона, погледна Джоунс и попита: — Веднага ли? — Веднага — отговори старецът, изправи се и се протегна. Хенри набра познатия номер и зачака съпругата си да се обади. Когато тя вдигна, думите му просто избликнаха: — Скъпа! Съжалявам за толкова много неща. Обещавам, че всичко ще се промени към добро. Аз ще се променя към добро. Знам, че в момента сигурно ти звучи безумно, но ще поговорим повече, когато се прибера у дома. Срещнах един човек и бих искал да се запознаете. Искаш ли да му кажеш „здрасти“? Задръж само за секунда… Хенри вдигна поглед. Огледа се, но старецът беше изчезнал. Завъртя се наоколо объркан, оглеждайки се във всички посоки, за да зърне Джоунс, но той сякаш бе потънал вдън земя. В този кратък миг на смущение Хенри не знаеше, че Джоунс още не е приключил работата си с него. |