104
неговата светлина в мрака… Ти си водачът, който може да му покаже пътя към целта на живота му, предопределена от името му — да се превърне в „достоен старец“.
Хенри замислено гледаше в земята. Веждите му бяха сключени.
— Мога да направя всичко това — каза той най-после. Гласът му бе изпълнен с решимост. — Мога да направя всичко това.
Джоунс го прониза с поглед, сякаш изпитваше искреността му, и
се убеди, че младият мъж казва истината. Удовлетворен, старецът кимна бързо, изправи се и протегна ръка на Хенри. Той също стана на крака и я пое. За миг
двамата постояха неподвижни, а после Хенри прегърна стареца с всички сили.
— Никога няма да те забравя — каза той и потисна риданието си.
Докато Джоунс се отдалечаваше към пътя с куфар в ръка, Хенри
Уорън склони глава и за първи път след детските си години се помоли.
Помоли се за сила, за
смелост, за мъдрост и разбиране. Обеща, че от този ден нататък ще бъде добър съпруг, а скоро и добър баща. Закле се да бъде и добър ръководител, и истински искрен приятел.
А
накрая благодари на небето, задето му бе изпратило един старец на име Джоунс.
[1]
Кейлеб (Caleb) — английският вариант на староеврейското библейско име Халев (книга Числа, Стар завет). — Б.пр.
↑