Първа. Божието присъствие, божията сила

Глава четвърта

Бог ни е поканил да влезем в Неговото присъствие. Той ни е казал че е с нас и във нас, че очаква да ни чуе и че Той може и ще ни отговори. Нещо повече, той ни е казал какъв вид навици трябва да развием за да постигнем максимума от Неговите благословения.

Преди известно време трябваше да утешавам един приятел в скръбта му по внезапно изгубения баща. По време на разговора ни, той каза, "Трябва да си бил съвършено шокиран, когато баща ти е умрял в толкова ранна възраст."

"Ами, да и не", отговорих аз. "Съобщението което получих по телефона в утринта на смъртта му от брат си - да това беше шок. Но че ще умре млад, това не беше изненада за нас."

Смъртта на баща ми беше предсказуема защото той имаше дълга семейна история на сърдечно заболяване. Дори още по важно, той имаше ужасни здравни навици. Имаше обичай да казва: "Аз не ям нищо, което не е било сготвено в обилна мазнина. Не правеше физически упражнения. Нямаше редовни часове за сън. А и работата му беше свързана с постоянен стрес през целия му живот като възрастен.

Вследствие на така избрания от него стил на живот, страдаше от недобро храносмилане, парене в сърдечната област и високо кръвно налягане. Теглото му доста надхвърляше нормалното, не можеше да се движи бързо и чувстваше сериозен спад в енергията си. Към края на живота си, той не можеше дори да извършва обикновените неща около подържане на своята любима платноходка. Лошите му навици не само го доведоха до ранна смърт, но и направиха живота му неприятен.

Нашият дух, както и нашето тяло имат своите изисквания за да са здрави и да растат. Някои хора не желаят да платят цената за развиване на добри духовни навици. Жалко, защото завършват, плащайки много по-високата цена на духовното боледуване и даже смърт.

Миналата година един човек дойде при мен в отчаяно състояние. "Изгубих работата си", ми каза той. "От месеци търся нова работа, но напразно." И не само безработицата беше неговият проблем. Той продължи: "Чувствам се толкова самотен в това положение. Никой от църквата не иска да знае за мен. Понякога си мисля, че и Бог не го е грижа за мен. Чувствам се напълно безнадежден и безпомощен."

Попитах човека за духовните му навици. Полагаше ли отговорно грижи да подхранва вярата си? Колко често се молеше - общуваше с Бога и се вслушваше в нашепванията Му? Посещаваше ли редовно църковните служби? Поддържаше ли приятелство с някои духовно мислещи хора? Правеше ли нещо за да помогне и на други да посрещнат нуждите си? Чекът ми отговори с "Не". Той не правел никое от тези неща. "Просто не мога да намеря време за това", даде той своето обяснение. Тогава аз коварно му напомних, че като е безработен и самотен, вероятно е по-богат с време отколкото с всичко друго. Той ми хвърли поглед, който и по-рано съм виждал и който като че ли искаше да каже: "Ей, аз имам проблеми. Последното нещо, което ми е нужно, когато съм нещастен е списък с препоръки от един пастор."

Този човек искаше някой да размаха над него една магическа пръчка и да му предложи кураж. Той казваше, че желае Божието присъствие в живота си, но не искаше да формира никакви навици, които щяха да повишат духовното му здраве.
ДИСЦИПЛИНА С УСМИРИТЕЛНА РИЗА

Когато създаваме навик на молитва, ние оставаме непрестанно настроени на Божието присъствие и отворени да получим благословенията Му. Как молитвата става наш навик? Исус положи някои принципи. Но преди да ги обсъдим трябва да отправя две предупреждения.

Първото предупреждение е за ония, които обичат списъците и формулите. Вие си взимате бележки по време на разговорите и подчертавате като четете, и вече практикувате един строг духовен режим. Преди почтително да удължите вашия списък, от духовни задължения, махнете го. От повече навици ли се нуждаете, или от по ефективни такива? От повече натоварване ли имате нужда - или от това да донесете тежкия си товар при Исус?

Боя се, че за твърде много вярващи, духовната дисциплина се превръща в усмирителна риза пълна с изисквания, които изстискват жизнената сила, спонтанността и риска от вярата и живота. За тези хора Христос вече не носи свобода. Религията става тежък товар. Повечето хора не могат да живеят дълго по този начин. Някои от тях, които наистина го следват, развиват едно такова отношение на собствена правда, че всеки им желае неуспеха.

Галатяни 5:1 предупреждава любителите на предписания: "Стойте, прочее твърдо в свободата за която Христос ни освободи и не се заплитайте отново в робско иго."
ЕДНО НЕПРЕОТСТЪПИМО РЕШЕНИЕ

Второто ми предупреждение е за онези, които правят същата грешка в обратна посока. Мислите си: "Аз не се нуждая от никакви строги навици, които да правят сърцето ми да израства. Аз съм от онези, които заучават мелодията по слух. Аз следвам духовното течение. Ще оставя нещата да се развиват от само себе си и от страна на Провидението и ще чакам да видя какво ще стане.

Това типично американско отношение, в най-добрия случай е наивно; в най-лошия пък е себеизмаващо. Ние просто не можем да растем без някакви ръководни принципи, някакво чувство за преднамереност /смисъл/ относно духовния ни живот, така както не можем да намалим телесните си мазнини или да развием добър мускулен тонус или да подобрим норменото си тегло, като просто стоим настрани и чакаме да видим какво ще се случи.

Ако една цел е истински важна за мен, аз се подлагам на дисциплина за да я постигна. Решавам предварително, че подготвителните действия към постигане на желаната цел са непреотстъпими. Иначе казано, държа на целта и залагам на нея до последния момент. Например една от големите ми цели е да остана жив и здрав. Зная, че с моите генетични заложби ако не си осигуря физически упражнения /движение/ всеки ден, аз ще полудея. Затова съм взел едно решение: Ще се движа и времето ми отредено за движение е непреотстъпимо /неотменимо/.

Аз не чакам да ми се дотича и тогава да започна да се движа. Нека бъдем честни - колко дни през седмицата искам в действителност да го правя? Не днес -трябва да остана на работа по-дълго. Биоритмите ми не са добре. Вън е малко студенко. Започва да вали. Твърде слънчево е. Обувките ме стискат. Болят ме коленете. Леглото ми изглежда приканващо. Списъкът е безкраен.

Когато сме се заели сериозно с това да се научим да се молим, дошло е времето да вземем решение: Ще науча какви дисциплини са необходими за моя молитвен живот и ще ги практикувам редовно без пропускане.

Подържането на добри молитвени навици е непреотстъпимо. Аз знам, че никаква дисциплина сама по себе си не ще създаде връзка между Бога и мен. Същевременно, аз зная, че не ще мога да развия един богато отплащащ се молитвен живот, ако се опитвам да го направя без дисциплина.
ПОПИТАЙТЕ СПЕЦИАЛИСТ

И така, как можем да научим изграждащите сърцето молитвени навици, онези практики, които разширяват нашата свобода и ни дават духовни криле? Според една добре известна бизнесменска аксиома, "Ако искаш да знаеш нещо, питай специалист." Ако искаш да знаеш за баскетбола, питай Майкъл Джордан. Ако искаш да знаеш как да проведеш едно интервю, питай Кети Курик. Ако искаш да разбереш работата с компютър, питай Бил Гейтс.

Струва си тогава, ако искаш да научиш навиците на добрата молитва, да питаш експертът номер едно - самият Исус Христос.

Никой в историята не е разбирал молитвата по-добре от Исус. Никой не е вярвал по-силно в силата на молитвата и никой не се е молил както Него. Неговите ученици признаваха неговото образцово владеене на молитвата. Веднъж, те се приближиха при Него, когато се молеше на саме /виж Лука 11:1/. Те бяха толкова завладени от неговата сериозност и неговата сила, че когато накрая Той се изправи на нозете Си, един от тях, плахо попита, "Ще научиш ли и нас да се молим? Те знаеха, че в сравнение с техния Учител, те бяха просто новаци - първокласници в училището на молитвата.

Исус не възрази на въпроса им. Напротив, Той се възползва от случая да ги научи как да се молят. Ето какво каза Той:

Когато се молите не бъдете като лицемерите, понеже те обичат да се молят стоящи в синагогата и по уличните кръстовища за да ги виждат хората.... А ти когато се молиш, влез в своята вътрешна стая, затвори вратата и се помоли на твоя Отец, Който е невидим. Тогава, твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. И когато се молите не бъдете многословни като езичниците, защото те мислят че ще бъдат послушани поради многото си думи. Не бъдете като тях, защото вашият Отец знае от какво имате нужда преди да Му попросите.

А вие се молете така: "Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти и на земята, както е на небето. Дай ни днес ежедневния хляб. Прости ни дълговете, както и ние сме простили на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия." /Матей 6:5-13/.

Никой друг пасаж в Писанието не показва тъй ясно как трябва да се молим и съветът, който Исус предложи на учениците си преди две хиляди години е приложим също и за всички нас днес.

Моли се редовно. Исус каза, "когато се молите" не "ако се молите."

Моли се насаме. Бог не се впечатлява от публични изяви на набожност.

Моли се искрено. Бог не се интересува от формули. Той иска да чуе това, което е на сърцата ни.

Моли се определено. Вземи като образец на молитва Господната молитва, която наричаме още "Отче наш..."

В следващата глава ще се спрем на Исусовите молитвени принципи един по един. Ще разгледаме също някои изграждащи сърцето навици - дисциплини, практики, методи - които могат да ни помогнат да вградим тези принципи в нашия молитвен живот.

Когато учениците помолиха Исус за наставления върху молитвата, Той започна, като каза, "Когато се молите,..." /Матей 6:5/. Той просто приемаше, че учениците ще имат своето редовно време за молитва.

Това е голямо заключение, отнесено към Исусовите ученици днес. Повечето от нас казваме че нямаме време за ежедневна молитва. Но искаме ли молитвата да стане жизнена част от живота ни? Ако желаем да постигнем развитие в която и да е друга област - пиано, баскетбол, физическа подготовка - ние извършваме редовни упражнения. Тимът на Нова Зеландия, носител на купата на Америка по ветроходство е тренирал усилено в продължение на две години, шест дни в седмицата и по осем часа дневно. Така те са довели мореплавателските маневри до недостигнато до тогава ниво. Хората, които гледат сериозно на нещо, винаги оставят място за него в плановете си.

Важно е да имаме редовно време за молитва, защото без редовност молитвата никога не ще стане навик. Ако искаме да живеем в Божието присъствие, трябва да затворим вратата на света и да се свържем с Бога веднъж през деня, всеки ден, без прекъсване. Необходимо е да оставим настрана другите си грижи и да се съсредоточим върху Бога, да Го гледаме, да говорим с Него, да Го слушаме, да седим тихо пред Него.

Ако установяването на редовно време за молитва е важно, също важно е и избирането на едно редовно молитвено място. Някои хора се молят на публични места, при социални събрания и трапези, където могат да бъдат видени, чути и приети за религиозни. Но Исус каза, че молитвата не е зрелищен спорт. Тя не е нещо, в което се ангажираме за да издаваме сигнали на духовност. Забравете тази идея, казва Исус. Когато се молите влезте в своята стая и затворете вратата. Намерете някой килер, празен офис, работилницата вън в гаража, някое уединено място настрани от хората и насаме с Бога. Там ще можете да се помолите най-резултатно.

Защо да се поставя ударението върху уединеността? Защо да се затваря вратата? Първо, има една очевидна, практична причина. Едно уединено място осигурява минимална степен на смущения, а повечето хора намират смущенията за пагубни, когато става въпрос за установяване връзка с Бога. Почти всеки вид шум-гласове, музика, звънящ телефон, деца, кучета, птици – могат да причинят загубата ми на концентрация по време на молитва. Даже тик-такането на един часовник може да ме обхване със своя ритъм, докато започна да тактувам с крак и да пея на ум някоя позната мелодия под ударите му. Исус знае как са устроени нашите умове и ни съветва: "Не се опитвайте да надвиете смущенията, защото няма да успеете. Избегнете ги. Намерете си едно спокойно място, където можете да се молите без смущения.

Практичните причини за уединеност са важни, но мисля, че има и друга скрита мъдрост в Исусовия съвет да се молим на уединено място. Когато веднъж сте избрали това място и започнете да го използвате редовно, то бива обкръжено от една особена атмосфера. Вашата молитвена стаичка, дори ако е перално помещение в приземието, става за вас това, което беше Гетсиманската градина за Исус - едно свято място, мястото където Бог се среща с вас.

Някои семейни двойки имат любим ресторант, където отиват при важни вечерни срещи. Те обичат атмосферата. Разговорите им вървят леко в онази обстановка и те с желание отиват там. Това е особено място в техните отношения.

Някои семейства имат редовно място за прекарване празнични и ваканционни дни, където се чувстват като във втори дом. Там се случват големи неща за семейството; създават се особени спомени. Семействата очакват това свое ваканционно време.

По подобен начин, когато си създадете едно тайно място където наистина можете да се молите, в определено време, ще очаквате отиването там. Ще ви станат близки обстановката, дори миризмата и вие все повече ще обиквате аурата на това място, където свободно можете да разговаряте с Бога.

Аз си създадох едно такова молитвено място близо до бюфета в един ъгъл на предишния си офис. В това молитвено място поставям една отворена Библия, един писмен девиз, който гласи "Бог може", една корона от тръни, която да ми напомня за страдащия Спасител и една овчарска тояга, която често държа когато отправям молби.

Този ъгъл в работния ми кабинет стана свято място за мен. Отивах там около шест часа сутринта, когато нямаше никого наоколо и телефонът не се очакваше да звъни и там общувах с Бога. Изливах сърцето си пред Него, покланях Му се молех се за членове на моята църква и получавах забележителни отговори на молитвите си.

Офисът ми след това претърпя преустройство и сега аз имам нов молитвен кът. Но пазя мили спомени за предишния, не защото самото това място имаше нещо свято в себе си, но поради това, което се случваше там. Всяка сутрин, в продължение на няколко години аз се срещах с Господа и Той верно се срещаше с мен. Мисълта за онзи кът е като мисълта за дома.

Ако искате да се научите как да се молите, намерете си едно място свободно от смущения. Не е нужно да е капела. Може да бъде дневната стая, кухненския килер, хамбара /плевника/, работния ви кабинет или предната седалка на вашия автомобил, доколкото обстановката е позната и спокойна. Идете там в най добрата част на деня си-сутрин, ако сте чучулига, късно през нощта, ако сте бухал, или в което и да е време когато сте най-бодър. Срещайте се с Господа там редовно всеки ден.

Исус каза на учениците Си не само да се молят лично /в уединение/, Той им каза също и да се молят искрено, "Не си служете с много думи," внимавайте да не използвате клишета. Не изпадайте в навика да използвате повторения без смисъл.

Колко е лесно да се използва осветен жаргон в молитвата! Някои фрази звучат така подходящо, така духовно и набожно, че мнозина се научават да ги свързват заедно и наричат това молитва. Те дори не помислят за смисъла на това, което казват.

Например, понякога аз слушам един възрастен християнин да казва настойчиво, "Мили Боже, моля Те, бъди с мен, когато отивам на това интервю в новата служба," или "Моля Те, бъди с мен когато предприемам това пътуване." Когато за пръв път я чуете тази молитва звучи свято. За нещастие тя няма смисъл. Често се изкушавам да запитам този, който се моли, "Защо искаш от Бога да направи това, което Той вече прави?"

В Матей 28:20 Исус казва, "Ето Аз съм с вас, до края на века." В Евреи 13:5 Бог казва, "Няма да ви оставя, няма да ви забравя." Исус казва на учениците Си в Йоан 14:8, "Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас." Едно от имената на Исус, Емануил, означава "Бог с нас." Няма нужда да молим Бога да бъде с нас, ако сме членове на Неговото семейство. Вместо това трябва да се молим да чувстваме Неговото присъствие, да имаме доверие в него. Молене Бога да бъде с нас, когато Той вече е с нас, е един вид празнословие.

Друг вид безсмислено повторение може често да се чуе на обедната маса. Някой сяда на масата пред едно меню, което е хранителен кошмар. Мазнината прави балони, солта лъщи, подсладеното със захар питие е готова да се разплиска навсякъде по покривката. "Мили Боже" моли се човекът, "благослови тази храна за нашето тяло и подари ни сила и укрепване чрез нея за да можем да вършим волята Ти." Божията воля за този човек би могла да е да каже "Амин", да стане от масата и да даде ястието на кучето - освен ако диетата на кучетата също има значение за Бога!

Апостол Павел ни казва коя е Божията воля в 1 Коринтяни 6:20: "Прославете Бога с телата си Това означава да се внасят подходящи неща във вашето тяло. Не искайте от Бога да благослови развалена храна и чудодейно да я превърне в пълноценна доброкачествена. Да се прави това е същото, което направил онзи петокласник, който като взел изпита си по география, се помолил: "Мили Боже, направи Детройт столица на Мичиган. Това не е начинът, по който Бог работи.
МОЛЕТЕ СЕ ОТ СЪРЦЕ

Бог не иска от нас да трупаме впечатляващи фрази. Той не иска да си служим с думи без да мислим за значението им. Той иска просто да Му говорим като на приятел или баща - истински, почтително, лично, настоятелно. Чух веднъж един човек да го прави, когато най-малко очаквах.

Присъствах на една конференция на която присъстваха редица християнски водители от висок ранг. Разговорът беше интензивен. Трябваше да се напрегна за да следя теологичните и философски въпроси, които се разискваха. Дойде обяд и всички ние се събрахме в един близък ресторант. Един професор от семинария беше поканен да се помоли. Когато наведохме главите си, аз си помислих: "Молитвата ще прозвучи като в клас по теология.

Теологът започна да се моли. "Татко" каза той, "радвам се, че съм жив днес. Радвам се и затова че седя заедно с братя в този ресторант, Хоул ин дъ Уол, че приемам тази добра храна и разговарям по въпросите на царството. Знам, че Ти си тук на тази трапеза и това ме радва. Искам да ти кажа пред всички тези братя, че Те обичам и ще направя за Теб всичко, което поискаш от мен."

Той продължи да говори в този дух около минута или две. Когато каза "Амин", моята мисъл беше, че имам още да раста." Неговата искрена молитва ми показа колко често аз се моля автоматично. Но Бог не се интересува от износени, банални фрази. Псалм 62:8 казва: "Излей сърцето си пред Него", говори му, кажи: "Господи, ето как се чувствам днес. Мислих върху това напоследък. Обезпокоен съм от това. Потиснат съм от него. Щастлив съм поради това." Говори на Бащата искрено.
МОЛЕТЕ СЕ ОПРЕДЕЛЕНО

Освен да се молят насаме и искрено, Исус посъветва учениците Си да се молят определено. Той нагледно им показа това, което искаше да каже, като им даде една молитва-образец, която сме свикнали да наричаме Господна молитва.

Исусовата молитва започва с думите "Отче наш". Никога не забравяйте, че ако сте Божие чадо чрез Исус Христос, вие се молите на един Баща, Който не би могъл да ви обича повече отколкото вече ви обича.

Следващата фраза "Който си на небето" е едно напомняне, че Бог е Господар, величествен и всесилен. За Него нищо не е твърде трудно. Той е Който премества планини; Той е по-голям от всеки проблем, който бихте могли да представите пред Него. Спрете очите си на Неговата способност, не на вашето достойнство.

"Да се свети името Ти". Не оставяйте молитвите ви да се превърнат в списък с желания за дядо Мраз. Прекланяйте се пред Бога и го възхвалявайте, когато заставате пред Него в молитва.

"Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти на земята, както е на небето." Подчинете волята си на Божията. Поставете на първо място в живота си Неговата воля, на първо място в брака, семейството, кариерата си, служенето, си, парите си, тялото си и църквата.

"Дай ни днес ежедневния хляб. Апостол Павел писа: "Във всяко нещо с молитва и моление, с благодарение, представяйте просбите си на Бога" /Фил.4:6/. Изложете пред Него всичките си безпокойства, били те големи или малки. Ако имате нужда от чудо, искайте го без да се дърпате назад.

"Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Уверете се, че вие не сте препятствието: изповядайте греховете си, приемете прощение и започнете да растете. Живейте с прощаващ дух спрямо другите.

"Не ни въвеждай в изкушение но избави ни от лукавия. Молете се за закрила от зло и за победа над изкушението.

"Защото е Твое царството и силата и славата завинаги." Привършете молитвата си с още обожание. Признайте че всичко на небето и земята е Божие. Благодарете на Господа за грижите му за вас, за възможността която ви дава да Му говорите чрез молитвата. "Амин." Нека бъде така.

Молитвите, които прославят Бога не са просто, списъци за пазаруване. Те са повече от викове за помощ, сила, милост и чудеса. Истинската молитва трябва да включва обожание /преклонение/: "Отче наш на небето, да се свети името Ти" /Матей 6:9/. Тя трябва да включва подчинение: "Да бъде волята Ти на земята, както е и на небето" /ст. 10/. Разбира се, молбите са подходящи: "Дай ни днес ежедневния хляб" /ст.11/; както и изповедите: "Прости ни дълговете, както и ние сме простили на нашите длъжници" /ст. 12/.

Господната молитва е един превъзходен модел, но тя никога не е била предназначена да бъде магическо заклинание за привличане Божието внимание. Исус не даде тази молитва като параграф за рецитиране; в същност, Той току що беше предупредил против употребата на повтарящи се фрази. Напротив, Той я даде като модел, който да внуши разнообразието от елементи, които трябва да се включат, когато се молим.

Трудността с магическите заклинания е че те са безсмислени. Твърде често ние вървим в живота без да мислим върху това какво правим и какво означава всичко това. Ако подхождаме към молитвата без мисъл, не можем да очакваме силни резултати.

Бях за известно време капелан на тима на Чикаго Беарс. Всеки понеделник през това време водех един библейски курс в Халас Хол. Често идвах малко по-рано и присъствах на работата на треньорите с тима. Поразен бях от начинът по който Майкъл Дитка и другите треньори преиграваха всяко индивидуално положение от играта през предишния ден. Преди да започне подготовката си за следващата среща, тимът трябваше да размисли върху тази, която току що бяха изиграли.

По същото време четях християнски автори, които твърдяха, че ако христовите последователи не растат, то е защото не си създават навика да оценяват живота си. Тези автори описваха мен. Аз се движех бързо, винаги в крак с вървежа, но никога не се заглеждах дълбоко отвътре. Аз никога не практикувах онова размишление, което води до растеж. И си плащах цената - повтарях същите глупави грехове отново и отново, като живеех под тежестта на все същия товар на виновност.

Тогава взех едно трудно решение. Реших, че всеки ден ще се опитвам честно да оценявам душевното си състояние. Ще се вглеждам в себе си отвътре и ще си записвам това, което забелязвам. Чувствайки се неловко и объркан, аз взех една спирална тетрадка и започнах да пиша. "Боже, ето някои неща в моя живот, които ме разстройват. Те не си отиват, затова искам да ги огледам." Или, "Ето едно отношение, около което съм обезпокоен. То не е добро и аз не зная как да го подобря." Или, "Ето някои благословения, които си излял в живота ми. След написването на един или два параграфа, аз размишлявах върху написаното.
НАД ВСИЧКО, МОЛЕТЕ СЕ!

Изминали са около петнадесет години от тогава, когато започнах да записвам размислите си върху изминалия ден. Скоро започнах да написвам цялата си молитва и да я чета пред Бога. Бях благословен по много начини поради тази дисциплина. Тя ми помага да се съсредоточа. Не бях отишъл по-далеч от "Мили Боже" и вече мислех за лицето, което трябва да срещна за обед, или за дневния ред в предстоящия съвет, или какво ще прави семейството ми след обед. Когато движа писалката по хартията, много по-лесно ми е да се поддържам съсредоточен. Писането ме принуждава също да съм определен; общите идеи не изглеждат добре върху хартията. И това ми помага да видя когато Бог отговаря на молитвите.

В края на всеки месец, аз препрочитам моя молитвен журнал и виждам къде Бог е извършил чудодейни неща. Винаги когато вярата ми отслабне, се обръщам към моя журнал и там намирам доказателство, че Бог отговаря на молитвите ми. Ако мога да запиша една поредица от отговори на определени молитви през Януари, се чувствам по-добре приготвен да се доверя на Бога през Февруари.

Написвам молитвите си всеки ден. Не съм могъл да раста в молитвения си живот по никой друг начин. Опитайте и вижте кое ще бъде най-добре при вашият случай. Опитвайте се отначало да записвате молитвите си веднъж седмично. Ако го намерите за полезно, правете го и по-често. Ако сковава стила ви и ви създава чувство за неудобство, намерете друг начин, който е по-успешен за вас.

Каквито и да са избраните от вас дисциплини, практикувайте начинът по който Исус се молеше. Направете молитвите си редовни, лични, искрени и определени.

Помнете, че превъзходната сила на Бога се задвижва чрез молитва. Той се интересува от вас и вашите нужди. Той може да посрещне всяка нужда и ви е поканил да се молите. Неговият Син, Исус, Учителят по молитва, е дал указания да знаете точно как да се молите.

За да започне в живота ни да действа чудото на молитвата, необходимо е накрая да направим само едно нещо: Трябва да се молим. Аз мога да пиша за молитвата и вие можете да четете за нея. Можете дори да заемете книгата ми на някой приятел. Но по-рано или по-късно, ние трябва да се молим. Тогава и само тогава ще започнем да живеем момент след момент в Божието присъствие.
Глава шеста

ОБРАЗЕЦ ЗА МОЛИТВА

Решили сте, че е крайно време да влезете в добра физическа форма, поради което проучвате един здравен клуб. Като влизате през вратата ви посреща служебно лице, член на управата. Той ви развежда през различните зали и ви показва оборудването и начинът на работа. В края на запознаването вашият водач ви пита, "Бихте ли желали да ви назначим рутинна програма?"

В този момент вие може да почувствате желание да си излезете. Едно нещо е да си играеш на уредите за упражнения; следването на един установен режим е съвсем друго. Като вижда колебанието ви служебното лице обяснява: "Вие имате нужда от този комплекс упражнения, за да разработите всички мускулни групи правилно и последователно, да следите взаимовръзката между упражненията и теглото си, да си отбелязвате напредъка и да избегнете превишаване на теглото."

Като се оглеждате наоколо, забелязвате примери на сериозно нарушили баланса си личности. Един великан с изпъкнали делтовидни мускули, излиза от стаята на пълните. Все още носещ своя колан за наднормено тегло, той преплита крака и се задъхва няколко пъти по пътеката, преди с явна благодарност да се завърне в познатата му територия. После виждате друг приятел, който без всякакви усилия леко се движи по пътеката. Вероятно изминава седем мили наведнаж, но от видът на горната част на тялото му разбирате, че жена му често трябва да отваря бурканите с туршия и да внася пънове за да зарежда камината.

Инструкторите в клуба на здравето знаят, че без един внимателно изграден план, има опасност всички да станем телесно небалансирани. Това е така, защото ние всички клоним към правене това, което ни е приятно, а пренебрегваме трудното, безвкусното или неопитаното.
ОБРАЗЕЦ ЗА МОЛИТВА

Развиването на молитвената готовност е като развиването на физическата готовност: нуждаем се от един образец за да избегнем превръщането ни в телесно отклоняващи се от нормата. Без необходимите упражнения, вероятно ще изпаднем в капана наречен "Боже, моля Те. Боже помогни ми. Боже прикрий ме. Моля Те Боже уреди това."

О, разбира се, случайно ще отправим някоя благодарност към небето когато забележим, че Бог е допуснал да дойдат някои добри неща по пътя ни. Всеки от нас в случай че бъде хванат с ръка в готварския съд, ще изповяда че се е отклонил от здравото съждение. И от време на време, ако се чувстваме наистина духовни, бихме могли дори да прибавим малко обожание в молитвите си - но само както Духът ни води.

Ако звуча саркастично, то е защото зная всичко за неуравновесената молитва - аз съм нагледен пример в тази област. И мога да ви кажа от личен опит до къде води небалансираната молитва. Като чувстваме безсмислието и едностранчивостта на молитвите си, ние започваме да се чувстваме виновни, че се молим. Вината води до страхливост, а тя на свой ред води до преустановяване на молитвата. Когато моленето ни кара да се чувстваме виновни, ние много скоро спираме да се молим.

Ако това ви се е случило, време е да си изработите молитвена рутина.

Ще ви предложа един образец, който да следвате. Той не е единственият или съвършеният, но е един добър образец, който е бил използван в продължение на много години в християнските кръгове. Той е балансиран и е лесен за ползване. Всичко, което трябва да запомните е думата ACTS, /ДЕЛА, англ./ - един акростих, на който четирите букви означават: Обожание, Изповед, Благодарение и Молба.

По мое мнение, абсолютно важно е да започваме времето за молитва с обожание или преклонение.

Обожанието дава тона за цялата молитва. То ни напомня към кого се обръщаме, в чие присъствие сме застанали, Кой е Онзи, Чието внимание сме спечелили. Колко често нашите проблеми и изпитни и нужди изглеждат толкова крещящи, че свеждаме молитвата до списък с желания! Но когато решаваме в себе си да започваме всичките си молитви с обожание, ние трябва да намалим скоростта и концентрираме вниманието си върху Бога.

Когато се движим в някой внушителен храм, за момент ни обзема страхопочитание. Казваме си: "Това е свято място. Аз трябва да се съсредоточа и концентрирам върху това, което става тук." Първоначалната ни пауза придава значение на службата, която следва. По същия начин, когато започваме молитвите си с обожание, ние даваме тона за нашата среща с Бога.

Обожанието ни напомня за Божията самоличност и разположение. Когато изброяваме Неговите атрибути, възвишавайки характера и личността Му, ние затвърждаваме разбирането си за това, Кой е Той.

Аз често започвам молитвите си като казвам: "Прекланям се пред Теб заради Твоето всемогъщество." Като кажа това, аз си напомням, че Бог може да ми помогне, независимо колко трудни са проблемите ми в моите очи.

Прекланям се пред Него заради Неговото всезнание. Няма тайна, която да обърка Бога; Той няма да се затрудни за нищо от това, което Му казвам.

Прекланям се пред Бога за Неговата весдесъщност. Където и да се моля-в аероплан, в колата си, на някой отдалечен остров-аз знам, че Той присъства при мен.

Можем да хвалим Бога затова че е верен, справедлив, праведен, милостив, благоразположен, готов да даде, внимателен и непроменим. Когато в дух на обожание, започнем да навлизаме в Божиите атрибути, ние скоро започваме да казваме в сърцето си: Аз се моля на един страхотен Бог! И това ни мотивира да продължим да се молим.

Обожанието пречиства онзи който се моли. Когато сме прекарали няколко минути възхвалявайки Бога, поради това, което Той е, духът ни се успокоява и дневният ни ред се променя. Онези пламтящи въпроси, които бяхме готови да изсипем пред Бога, сега може да изглеждат не чак толкова решаващи. Чувството ни на отчаяние се заменя, когато се спрем на Божието величие и ние наистина можем да кажем, "Наслаждавам Ти се Боже; духът ми сега е добре." Обожанието пречиства душата ни и ни приготвя да слушаме Божия глас.

Бог е достоен за обожание. Би трябвало да е трудно да минем през "Отче наш" в молитвите си без да изпаднем в благоговение пред невероятното чудо. "Вижте, каква любов ни е дал Бог Отец, че можем да се наречем Божии чада!" /1 Йоаново 3:1/. Един Бог, Който е всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ и Който все пак ни обича, бди над нас, дава ни добри дарове - Той е удивителен! Нашият небесен Баща е достоен за поклонението ни и поради това нека още в началото да Му го отдадем.
КАК ДА ОБОЖАВАМЕ БОГА

Как обожаваме Бога? Какъв по-добър начин от това да изброим Неговите атрибути. Понякога, аз мисля за всеки от тях, който мога да си спомня. При друг случай, се спирам само на един, който особено съм възприел през последните дни. Когато съм изправен пред важни решения, може да се концентрирам върху ръководството Му. Когато страдам от чувство на недостатъчност или вина, може да Го възхваля заради милостта Му. Когато съм в нужда, може да Му изкажа преклонение за Неговото Провидение или сила.

Изберете един хвалебен псалм и го прочетете или Му Го кажете. Някои от най-добрите познати са Псалмите: 8, 19, 23, 46, 95, 100 и 148; но минете през цялата книга и потърсете какво още можете да намерите. Два други чудни хвалебствени псалми са хвалебствения псалм /Лука 1:46-55/ и песента на Захария /Лука 1:68-79/. А ако се намирате в някой килер, или друго с изолиран шум помещение, защо да не изпеете на Бога една песен?

Обожанието е чуждо за повечето американци и вероятно ще се чувствате неловко когато го правите за пръв път. Както при всяко друго нещо, с което се заемате - тенис, компютърно програмиране или една нова работа - е необходимо да се дисциплинирате, мобилизирайте се и работете върху това за да го свършите добре. Скоро ще имате напредък както в лекота, така и в умение Обожанието става необходимост в молитвения ви живот. Не можете повече да продължавате без него.

Изповедта е вероятно най-пренебрегваната област в личната молитва днес. Често чуваме хора да се молят публично: "Господи, прости ни многото ни грехове." Не малко от нас внасят тази форма в частната си молитва. Хвърляме всичките си грехове на един куп, без много да ги разглеждаме и казваме: Боже, моля те, прости целия този мръсен куп."

Този подход към изповедта, за нещастие, е едно колосално изплъзване. Когато аз натрупам всичките си грехове заедно и ги изповядам "ам блок", това не е твърде болезнено или смущаващо. Но ако взема тези грехове един по един от купа и ги назова поотделно, това звучи съвсем различно.

Взех решение в моите молитви да се отнасям към греха определено. Казвах: "Казах на еди кой си, че в паркинга има деветстотин коли, когато всъщност там имаше само шестотин коли. Това беше лъжа и следователно аз съм лъжец. Моля да бъда простен като лъжец."

Или вместо констатацията, че днес съм бил под достойнствата на най-добрия съпруг, аз казвах: "Днес аз съзнателно реших да бъда себецентричен, нехаен и нечувствителен. Това беше пресметнато решение. Влязох през вратата мислейки си: "Няма да й слугувам тази вечер. Днес имах тежък ден и имам право да се погрижа за себе си. Нуждая се от Твоето прощение за греха на егоизма."
КОЙ Е ГРЕШНИК?

Преди много години имах интересен разговор с един човек - ще го нарека Хенри - който редовно посещаваше църквата ми. Проповядвах върху нашата греховност и нуждата ни от Спасител. Хенри дойде в кабинета ми и каза: "Всичкото това говорене за греха ме кара да се чувствам наистина зле. Аз в нищо не се чувствам грешник."

Хенри беше приятел, когото можех направо да атакувам, затова казах. "Е, може и да не си. Но искам да ти задам някои въпроси. Женен си от двадесет и пет години. Бил ли си абсолютно сто процента верен на жена си през цялото това време?"

Той се усмихна под мустак и каза. "Е, ти знаеш, че съм търговец, пътувам много..." Ние и двамата знаехме какво иска да каже това.

"Чудесно," казах аз, "когато попълваш сметката за разходите си, слагаш ли понякога и нещо, което не е стриктно в разходите?"

"Всички го правят," отговори той.

"А когато си навън и продаваш продукцията си, някога преувеличаваш ли - като казваш че има качества, които всъщност няма, или като обещаваш, че ще я доставиш утре, когато знаеш, че няма да е по-рано от идния вторник?

"Такъв е производствения стандарт," каза той.

Аз го погледнах право в очите и казах. Ти току що ми каза, че си прелюбодеец, измамник и лъжец. Повтори тези думи след мен - аз съм прелюбодеец, измамник и лъжец."

Той погледна с очи, като че ли готови да изхвръкнат. "Не си служи с тези ужасни думи!" каза той. "Аз само казах, че има по нещо тук и там..."

"Не," казах аз. "Кажи го точно така както е. Ти си прелюбодеец, измамник и лъжец. За мен това значи, че си грешник, който отчаяно се нуждае от Спасител.
ОБЛАГИТЕ ОТ ИЗПОВЕДТА

След онази среща, много не го виждах. Надявам се че някой ден ще признае греховността си и ще намери очистване в Исус Христос. Но аз знам какво ще стане с вас, когато имате смелостта да назовете греховете си с истинското им име.

Първо, съвестта ви ще бъде очистена. "Най после го казах", ще си помислите. "Най-после ставам честен с Бога. Вече не играя игри и се чувствам добре.

След това ще ви изпълни облекчение, че Бог има прощаващ характер. Като знаете, че "колкото изток отстои далеч от запад, толкова е отдалечил престъпленията ни от нас" /Пс. 103:12/, ще започнете да научавате значението на вътрешния мир.

Тогава ще се почувствате свободен да се молите. "Моля те, дай ми силата Си да изоставя този грях от сега нататък." Със силата на Сетия Дух, вие можете да дадете обет да оставите греха и да живеете за Христос. И с това вашият живот започва да дава знаци за промяна.

Не мисля, че мнозина от нас, християните приемат изповедта достатъчно сериозно. Ако го правехме, животът ни би бил коренно различен. Когато сте напълно честен относно греховете си, се случва нещо. Около петият ден по ред, от като започнете да се наричате лъжец, алчен, манипулатор и каквото да е още, си казвате: "Уморен съм от това състояние. С помощта на Бога трябва да изкореня това зло от живота си."

Докато Бог работи върху греховете ви, вие започвате да виждате как думите на Павел се изпълняват в живота ви: "Ако някой е в Христос, той е ново създание, старото премина, всичко стана ново!" /2 Коринтяни 5:17/.
БЛАГОДАРЕНЕ: ИЗРАЗЯВАНЕ ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Буквата Т от приетата формула ACTS е началната в английски език на думата благодарност. Псалм 103:2 казва: "Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй всичките Му благодеяния." Павел пише в 1Сол. 5:18, "Благодарете при всички обстоятелства, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса."

Някои от нас не правят една проста разлика. Има разлика между това да се чувстваш благодарен и да изразяваш благодарността си. Класическият пример в това отношение се намира в Лука 17:11-19, случката с десетимата излекувани прокажени. Колко от тези десет души мислите са чувствали огромна благодарност, когато са се разделяли с Исус, съвършено излекувани от неизлечимата си, отвратителна, социално изолираща ги болест? Няма две мнения по този въпрос - и десетимата. Но колко се върнаха, хвърлиха се в нозете на Исус и Му благодариха? Само един.

В тази история ние хвърляме поглед върху Исусовите емоции. Той е развълнуван: първо от разочарование от онези, които се чувстваха благодарни, но не отделиха време да изразят благодарността си и след това от удовлетворение поради единия, който измина целия обратен път за да дойде и благодари.

Родители, вие знаете какво чувствате, когато някое от децата ви спонтанно ви благодари за нещо. През едно лято, заведох моя малък син Тод на панаира извън града. Повозихме се на някои люлки и карахме това онова. След това си тръгнахме за дома и моето малко момченце заспа на задната седалка в колата. След няколко минути път по магистралата, така както си беше сложил ръцете на раменете ми, той ми каза в просъница: "Татко, искам да ти благодаря, че ме заведе на този панаир." Думите му твърде много ме развълнуваха. Изпитах желание да обърна колата и да се върна пак там за да продължим с втори кръг! Бог е нашият Баща и Той също се вълнува, когато изразяваме благодарността си.

Всеки ден благодаря на Бога за четири вида благословения: отговорени молитви, духовни благословения, благословения в отношенията и материални благословения. Почти всичко в живота ми попада в някоя от тези категории. Когато съм минал през която и да е от тях, аз съм готов да се върна и да отдам признателно обожание на Бога за всичко, което е сторил за мен.

Тогава вече е време за молбите - прошенията. Фил. 4:6 казва: "Във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога, с благодарение". Ако сте Му изразили признателност, изповядали греховете си и благодарили за всичките Му добри дарове, вие сте готови да Му кажете от какво се нуждаете.

Нищо не е толкова голямо за Бога щото да не може да го направи или толкова малко, че да не му обърне внимание. И все пак, аз понякога се чудя дали моите искания са законни. Затова съм честен с Бога. Казвам Му: "Господи, не знам дали имам правото да искам това. Не зная как трябва да се моля за него. Но, издигам го пред Теб, и ако Ти ми кажеш как да се моля, аз ще се моля по Твоя начин."

Бог почита този вид молитва. Яков казва: "Ако някой от вас се нуждае от мъдрост, нека проси от Бога, който дава щедро на всички без да укорява и ще му се даде. /Яков 1:5/.

В други случаи, когато мисля че зная как да се моля, аз казвам: "Боже, това ми е на сърцето по този въпрос, и наистина бих искал да го направиш, но ако имаш други планове далеч от мен е да настоявам. Ти искаш да ти явявам прошенията си и точно това правя. Но ако това, за което се моля не е добър дар, ако не му е времето, ако не съм готов да го приема, няма проблем. Твоите пътища са по-високи от моите, и Твоите мисли от моите. Ако имаш други планове, добре, изпълни ги."

Аз разделям моите прошения на категории: служене, хора, семейство и лични.

По отношение на "служене" се моля за църковните служители, конструктивните програми, публичните служби и всички помощни служители на църквата ни. Моля се чрез нашето служене Бог да привлече хора към Себе Си като ги срещне с живия Христос и ги избави от празнотата, отчуждеността и пъкъла.

По отношение категорията "хора", се моля за християнски братя сестри в ръководни позиции, възрастните, уморените, болните. Моля се за хората отдалечени от Бога в моя кръг от приятели, Бог да ги привлече към Себе Си.

Към категорията "семейство" се моля за моето семейство, за децата си. Моля Бога да ме направи благочестив съпруг. Моля Го за помощ в решенията относно финанси, възпитание, свободно време.

По точка "лични" се моля за моя характер. Казвам: "Боже, искам да бъда по-праведен. "Всичко, което трябва да допуснеш в живота ми, за да преобразиш характера ми, допусни го. Искам да бъда преобразен в Христовия образ."

Разпределете прошенията си в каквито категории биха подхождали за целите ви а след това поддържайте списък за онова, за което сте се молили. След около три седмици, обърнете назад и препрочетете списъка си. Намерете кое Бог вече е направил. В много случаи ще бъдете удивени.
ACTS И НАПИСАНИТЕ МОЛИТВИ

Намирам, че формулата ACTS е особено полезна, когато написвам молитвите си. Като започвам с "Обожание", бих могъл да напиша например следното: "Добро утро, Господи! Чувствам се свободен да те хваля днес, и избирам този момент, когато съм свеж и готов, с желание и готовност да тръгна, да спра и Ти кажа, че Те обичам. Ти си чудесен Бог. Твоята личност и Твоят характер ме довеждат на коленете ми. Ти си свят, праведен, справедлив, благоутробен, милостив, честен, нежен, любящ, бащински и прощаващ. Трогнат съм да бъда във връзка с Теб днес и Ти се покланям сега.

След обожанието /преклонението/, аз преминавам към изповедта. Бих могъл да напиша: "Моля Те, прости ми грехът на пристрастието. За мен е толкова лесно да отправям любовта и вниманието си към ония, които изглежда, че изцяло ги имат. Без дори да си давам сметка за това, хващам се че избягвам затруднените хора. Съжалявам за това. Благодаря ти за Твоето безпристрастие към мен. Моля Те, прости ми, сега аз търся прощението Ти." След това взимам писалката си и зачерквам това, което съм написал и казвам: "Благодаря Ти, че съм свободен от това. Радвам се, че страницата ми е чиста. Благодаря ти, че ми прости.

Изказването на благодарност е лесно за мен. Благодаря на Бога за особени отговори на молитва, за помощта Му в работата ми, за отзивчивостта на хората, за закрилата над нашите старейшини, персонал и съвет, за материалните и социални /в смисъл на отношения/ благословения и за всяко друго нещо, което ме прави особено щастлив. Изказването на благодарност към Бога всеки ден ме предпазва от развиване на завист, а записването на хартия моите благодарности ми напомня за невероятния брой благословения на които се радвам.

Доволен съм, че прошението е последно. След като съм се преклонил пред Бога изповядал съм греховете си и изказал благодарност, нормално е за мен да извадя пазарния си списък. В същност, Яков 4:2 казва: "Нямате, защото не просите от Бога." Имах обичай да се изразявам неопределено за нуждите си. "Моля, помогни ми, прости ми и избави ме от неприятности." Сега вече не правя това. Изброявам определени искания, оставям ги пред Бога и редовно ги преглеждам за да видя как Бог им е отговорил.

Когато стана от молитва, имам чувството, че от плещите ми се е свалил товар от един тон тухли. 1 Петрово 5:7 казва: "Възложете всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за вас." Когато се моля, аз не казвам просто моите проблеми на Бога, а представям най-големите си грижи пред лицето Му. Щом веднъж съм ги поставил в способните Му ръце, аз мога да си следвам деня в Неговата сила, свободен от смазващото бреме.

Ето две определения /наставления/ как да започнете вашата молитвена рутина. Опитайте едното днес и другото утре за да видите кое ще даде по-добър резултат.

Запишете я. Вземете лист хартия и изтеглете три хоризонтални линии на него, като го разделите на четири части. Означете всяка част с A,C, T и S.

В първия сектор напишете един параграф с обожание. Избройте тези характерни качества на Бога, които особено ви трогват днес.

Във втория напишете един параграф с изповед. Определено /конкретно/ назовете греховете, които тежат на съвестта ви. /Можете да изгорите този лист, когато сте свършили с него!/

В третия сектор, изредете Божиите благословения за които чувствате благодарност.

И в четвъртия изложете исканията /просбите/ си, каквито и да са.

Произнесете я на глас. Обърнете на страница 189, "Напътствие за лична или групова молитва." Следвайте молитвените внушения /напътствия/, като прочитате на глас стиховете от Писанието и прибавяте своите собствени молби според както се чувствате подбудени. Можете да си служите с това при личните си случаи на посвещение или в групова молитва. Може да решите да написвате личните си молитви, но когато се молите заедно с други, използвайте църковната служба.

Поддържайте я. Молете се по единия или другия начин днес, и отново утре и вдругиден. Експериментирайте с рутината ACTS. Приспособете категориите да прилягат на вашето положение, но осигурете включването на всяка категория всеки път, когато се молите. Преживявайте благословенията на уравновесеността.

И виждайте това, което Бог прави в живота ви.