* - множествено ранкиране по Dunnett (1965). С малки латински букви е означено ранкирането на коефициентите по отделните пояси.
V. 1. 4. 2. Нарастване на листната площ
От скоростта на формиране и от размера на листната площ зависи асимилационната мощ на растението, натрупването на вегетативни резерви и в крайна сметка добива листа и семена.
Тютюнът от неторената контрола се отличава със забавен темп на формиране на листната площ през цялата вегетация. До 50-тия ден след разсаждане растенията от вариантите N2,5; N5; N5K7,5 и P7,5K7,5 формират листната площ със сходен темп. След това нарастването се забавя ако липсва азотно торене. Тютюнът от органоминералната система на торене се отличава с най-бързо и най-значително нарастване на листната площ.
Листната площ нараства линейно от повишението на азотното торене и не достига предел в границите на експериментираните норми. Увеличението й от торене с 2,5; 5 и 10 kg N/dka е съответно с 28, 41 и 51% над контролата. Регресионният анализ на данните (2006 г.) потвърждава високата зависимост на листната площ в края на вегетацията от величината на азотното хранене. Тя се описва с уравнението:
у=1385,3+60,7х; R=0,919; R2=0,844
Комбинирането на азота с фосфор повишава неговата ефективност върху размера на листната площ, а с калий не я променя. Тройната комбинация между тях е значимо по-ефективна.
Фосфорно-калиевото торене, без участието на азота е със слабо влияние върху размера на листната площ – увеличението спрямо контролата е с 11 до 14% през различните години.
Листната площ на тютюневите растения е най-голяма при органоминералната система на торене и при последното отчитане е около 3 пъти по-голяма в сравнение с контролата, а спрямо минералния компонент – с 29-70%.
Листната площ на растенията се променя силно от торенето (VС=33,4%). Варирането по години е също значимо - VС е от 47,7 до 60,2%.
V. 1. 5. Съдържание на хлорофил в листата
От измерването при полски условия чрез Hydro-N-тестер се установи, че хлорофилното съдържание в тютюневите листа варира от вида и величината на тора (табл. 6).
Таблица 6. Съдържание на хлорофил в тютюневите листа през 2006 година, Hydro-N-тестер единици
Ниво на торене
|
35*
|
56
|
77
|
1
|
1
|
2
|
1
|
2
|
3
|
N0P0K0 - Ø
|
403
|
283
|
181
|
313
|
0
|
0
|
N2.5
|
514
|
357
|
303
|
343
|
154
|
57
|
N5
|
534
|
385
|
306
|
411
|
160
|
171
|
N10
|
559
|
382
|
421
|
520
|
277
|
171
|
N5P7.5
|
516
|
391
|
198
|
439
|
222
|
112
|
N5K7.5
|
523
|
417
|
357
|
447
|
253
|
142
|
N5P7.5K7.5
|
516
|
388
|
330
|
421
|
269
|
211
|
P7.5K7.5
|
355
|
241
|
198
|
373
|
40
|
0
|
N5P7.5K7.5+
оборски тор
|
541
|
570
|
327
|
661
|
331
|
190
|
*-дни след разсаждане; 1- растящи листа; 2- технически зрели листа; 3- презрели листа
Различията се проявяват както при растящите, така и при технически зрелите и презрелите листа. Зависимостта на хлорофилното съдържание от азотното хранене е висока (r=0,64–0,97). Изчисленото изменение на стойностите на тестера при растящите листа от един kg торов азот е с 10-21 единици, при листата в техническа зрелост - с 11-20 единици и с 13 единици при презрелите листа. Високите зависимости между концентрацията на хлорофил и на общ азот в листата (r=0,60–0,97) показва високата пригодност на апарата да отразява азотното хранене чрез концентрацията на хлорофила.
V. 2. Влияние на торенето върху развитието на тютюна
Азотното торене е с решаващата роля за образуване на репродуктивни органи при безсменно отглеждане на ориенталски тютюн. Торенето с фосфор също допринася за по-бърз преход към генеративна фаза. Добре очертан е положителният ефект и на комбинираното NP или NPK торене върху образуването на репродуктивните органи. С най-бързо развитие и съответно дружно встъпване на растенията в репродуктивна фаза е тютюнът от органоминералната система на торене.
Добрият воден режим през 2005 г. стимулира по-бързо преминаване на растенията от всички варианти от вегетативна към генеративна фаза. Само тютюнът от вариантите без азотно торене не достигна до пълен цъфтеж.
V. 3. Влияние на системното торене върху продуктивността на тютюна
V. 3. 1. Натрупване на биомаса
Интензивността на натрупване на надземната биомаса е неравномерна през вегетацията (фиг. 3). През първия период (1-35 ден), когато се разраства кореновата система тя е ниска. Прирастът за едно денонощие е от 0,04 до 0,19 g/растение. След това стръмно нараства и достига своя максимум в периода от началото на интензивния растеж на тютюна до узряването на листата от долен пояс (36-56 ден). Натрупването на биомасата при органо-минералното торене е максимално (1,44 g/растение/денонощие) през периода от 57 до 77-ми ден след разсаждане.
Ф игура 3. Интензивност на натрупване на сухо вещество (g/растение/ден), средно за 2004 - 2006 година
Величината на денонощния прираст се изменя силно от торовите норми и комбинации. Тя е най-висока при вариантите с участието на азота, особено при органоминералното торене и при тройната комбинация. Влиянието на фосфорното торене е по-отчетливо на азотен фон, а на калия – само на NP фон.
V. 3. 2. Разпределение на добива надземна биомаса по органи
Добивът надземна биомаса варира от 274 до 1076 kg/dka средно за периода. Той се влияе от торенето и от условията на годините.
Общата и по органи биомаса нараства линейно от повишението на азотната норма и не стига предел в експериментираните граници. От анализа на данните от 2006 г. се установи висока корелация между азотната норма и добива надземна биомаса (r=0,930). Прилагането на органо-минерално торене, при което е внесено най-много азот я повишава най-силно. Фосфорното торене на азотен фон е с по-слаб положителен ефект, който е по-голям върху листната маса. Влиянието на торовия калий е положително само на азотно-фосфорен фон.
Разпределението на биомасата на тютюна по органи се изменя от торенето в сравнително тесни граници: 51,4-59,3% в листата; 34,8-40,5% в стъблото и от 4,5-9,8% в съцветието. Най-висок е делът на листната маса при вариантите без азотно торене, но абсолютните стойности са най-ниски.
Силното влияние на торенето върху добива обща и по органи надземна биомаса се демонстрира от големия размах на варирането (табл. 7). По-високият вариационен коефициент за съцветията се дължи на неосъщественото им формиране през по-сухите години при вариантите без азотно торене.
Таблица 7. Вариране на надземната биомаса (kg/dka суха маса) към 98 ден след разсаждане от торенето
Показатели
|
Листа
|
Стъбла
|
Съцветия
|
Обща биомаса
|
|
308,5
|
212,6
|
40,6
|
561,7
|
S
|
118,5
|
104,8
|
25,3
|
247,1
|
VC%
|
38,4
|
49,3
|
62,2
|
44,0
|
Метеорологичните условия също оказват силно влияние върху величината на надземната биомаса (табл. 8).
Таблица 8. Вариране на надземната биомаса (kg/dka суха маса)
от условията на годините
Ниво на торене
|
Пока-затели
|
Добив
|
листа
|
стъбла
|
съцв.
|
биомаса
|
N0P0K0
|
|
160,6
|
101,4
|
12,2
|
274,2
|
S
|
104,1
|
97,2
|
21,2
|
221,8
|
VC%
|
64,8
|
95,9
|
173,2
|
80,9
|
N2.5
|
|
261,3
|
153,6
|
26,1
|
441,0
|
S
|
124,5
|
99,7
|
35,6
|
258,9
|
VC%
|
47,7
|
64,9
|
136,4
|
58,7
|
N5
|
|
298,2
|
210,5
|
37,4
|
546,1
|
S
|
139,3
|
150,1
|
39,8
|
329,0
|
VC%
|
46,7
|
71,3
|
106,4
|
60,2
|
N5P7.5
|
|
332,8
|
211,4
|
45,3
|
589,5
|
S
|
131,9
|
154,7
|
40,1
|
326,0
|
VC%
|
39,6
|
73,2
|
88,6
|
55,3
|
N5K7.5
|
|
309,9
|
203,3
|
33,9
|
547,0
|
S
|
135,3
|
156,0
|
47,6
|
336,0
|
VC%
|
43,6
|
76,8
|
140,5
|
61,4
|
N5P7.5K7.5
|
|
352,8
|
263,4
|
66,8
|
682,3
|
S
|
123,0
|
189,8
|
72,0
|
383,8
|
VC%
|
34,9
|
72,1
|
107,8
|
56,2
|
P7.5K7.5
|
|
199,8
|
121,3
|
16,7
|
337,8
|
S
|
116,0
|
106,6
|
28,9
|
251,0
|
VC%
|
58,1
|
87,8
|
173,2
|
74,3
|
N5P7.5K7.5+ об. тор
|
|
553,1
|
436,2
|
86,6
|
1076,0
|
S
|
234,9
|
336,5
|
95,3
|
665,5
|
VC%
|
42,5
|
77,1
|
110,0
|
61,8
|
Сподели с приятели: |