СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ
ПО ОТРАСЛОВА И ФИРМЕНА ИКОНОМИКА
ПРИ ВАК
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Кремена Георгиева Андонова
ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ОБЛАСТЕН ПРОМИШЛЕН КОМПЛЕКС
(на примера на област с административен център гр. Варна)
А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ
НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР”
ПО НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ
„ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ (ПО ОТРАСЛИ)”
ШИФЪР: 05.02.18
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Доц. д-р Дончо Конакчиев
РЕЦЕНЗЕНТИ:
-
Проф. д.ик.н. Анна Недялкова
-
Доц. д-р Пламен Илиев
София
2009
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра „Администрация и управление” при Стопански факултет на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” – гр. Варна.
Дисертационният труд се състои от увод, основен текст в три глави (общо 185 страници), заключение и 4 приложения. Основният текст съдържа 8 таблици и 22 фигури. Списъкът на използваните литературни източници се състои от 167 заглавия на български, руски и английски език.
Авторът на дисертационния труд е старши асистент и докторант на самостоятелна подготовка в катедра „Администрация и управление” към Стопанския факултет на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” – гр. Варна.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на ........................ от .............часа в зала 2032А на Университета за национално и световно стопанство – гр. София, на заседание на СНС по отраслова и фирмена икономика при ВАК. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на УНСС – гр. София.
І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
-
Въведение
Изискванията за конкурентоспособност в съвременните условия на развитие се пречупват през интензивно протичащите процеси на глобализация. Преодоляването на естествените икономически бариери за стопански взаимодействия в глобализиращия се пазарен свят е пряко зависимо от установяването на висока конкурентоспособност на националната икономика като цяло, както и на нейните бизнес структури и стратегически сектори, т. е. проблемите на конкурентоспособността трябва да надхвърлят националните граници.
Като страна-членка на Европейския съюз, България трябва да постигне конкурентна устойчивост по отношение натиска на вътрешните сили на Общия европейски пазар, както и бързо да стане част от осъществявания преход към икономика на знанието1. Това поставя с голяма острота въпроса – как се позиционират българските индустриални отрасли и производства в контекста на възприетото кардинално направление за повишаване на индустриалната конкурентоспособност на Европа2?
-
Актуалност и значимост на темата
В съвременните пазарни реалности, белязани от повишаваща се глобализация и интернационализация, българската индустрия, нейните отрасли и по-голямата част от фирмите не посрещат успешно предизвикателствата. Кризата в българската индустрия се определя основно като криза на конкурентоспособността3. Преодоляването й безспорно зависи от функционирането на индустриалните фирми и преди всичко от способността им да постигат висока производителност, основана на иновативен подход към наличните фактори на производство.
До голяма степен определяща е и държавната инвестиционна политика за подкрепа на конкурентоспособността и растежа на българската индустрия. Чрез влияние върху обема, преразпределението и по-ефективното използване на публичните и частните инвестиции в различни ключови направления държавата може да активизира индустриалното производство.
Тези проблеми не са новост. Те са предмет на анализ в редица научноизследователски разработки на български и чуждестранни автори, взети под внимание в настоящото изследване. Изискванията за повишаване конкурентоспособността на индустрията фигурират като основни цели във всички стратегически документи, отнасящи се до съвременното развитие на България и нейните региони (области и общини) в контекста на общото европейско пространство за годините напред4.
Актуалността на изследването е породена от съществуващата практическа потребност за изясняване ролята на местната власт при решаването на проблемите на конкурентоспособността на индустрията на областните и общински равнища на управление. Местната власт стои между индустриалните фирми и държавата, като чрез инвестиционната си политика, ангажираща определени ресурси и потенциали, може да подобрява инвестиционната среда, да създава конкурентни преимущества и да изгражда икономически каппацитет. В условията на засилваща се глобализация това води до повишаване на производителността и конкурентоспособността на индустриалните фирми.
Недостатъчно проучени са и въпросите за съществуващата неразривна връзка между индустриалните отрасли и спецификата на територията, върху която функционират. Постигането на ефективно и конкурентоспособно индустриално производство изисква отказ от конюнктурния подход и прилагане на комплексен подход, съчетаващ секторните и териториалните потребности и възможности на регионите, по отношение на инвестиционната политика на местната власт за индустриално развитие.
-
Обект и предмет на изследването
Обект на изследването е промишленият комплекс в област Варна, с характеризиращите го отраслови и териториални особености. Комплексът е формиран от структуроопределящи за областната индустрия подотрасли на преработващата промишленост, развиващи се на базата на специфични ресурсни, инфраструктурни и геостратегически предпоставки.
Предмет на изследването са възможностите пред местната власт за участие при провеждането на ефективна инвестиционна политика за подкрепа на областния промишлен комплекс и подобряване на неговата конкурентоспобност.
-
Изследователска теза
Kонкурентоспособността на областния промишлен комплекс е първостепенен приоритет на икономическото развитие. Местната власт не трябва да е само страничен наблюдател на провалите или потребител на постиженията на производството. Тя може да поеме определени инициативи и отговорности за подкрепа конкурентоспособността на областния промишлен комплекс чрез реализирането на ефективна, успешна и балансирана инвестиционна политика. В постоянен режим на партньорство с индустриалния бизнес местната власт може да влияе директно и индиректно за повишаване на неговата конкурентоспособност.
-
Цел и задачи на дисертационния труд
Основна цел в изследването е да се обосноват най-важните направления в инвестиционната политика на местната власт и да се предложат адекватни инструменти за подкрепа конкурентоспособността на областния промишлен комплекс.
За постигането на тази цел са формулирани следните конкретни задачи:
първо, да се проучат в теоретико-методологически план същността на инвестициите и техните специфични особености, като основа за формиране на инвестиционната политика за конкурентоспособност на областния промишлен комплекс;
второ, да се анализират особеностите на инвестиционната политика в България през периода 2000 – 2008 г., като предпоставка за провеждането й на областно ниво;
трето, да се направи отраслов и териториален анализ на инвестиционните предпоставки за повишаване конкурентоспособността на областния промишлен комплекс;
четвърто, да се изследва развитието на промишления комплекс в област Варна – потенциали, конкурентоспособност, позиции;
пето, да се изведат и обосноват препоръки за реализация на инвестиционна политика от местната власт, насочена към подобряване на рамковите условия за функциониране на областния промишлен комплекс.
-
Методология на изследването
Спецификата на проблемите в изследователския труд, както и изискването за изследване на процесите и дейностите в тяхната динамика и взаимовръзка, определят като най-подходящи системният и комплексният научни подходи.
В съответствие с поставените изследователски задачи е приложен разнообразен научен инструментариум:
-
проучване, систематизация и интерпретация на научната литература в областта на инвестициите;
-
анализ и обработка на нормативна и статистическа информация, отнасяща се до специфичните измерения на инвестициите и промишленото развитие;
-
сравнителен анализ и оценка на потенциалите и резултатите на областния промишлен комплекс в контекста на европейското индустриално развитие;
-
проблемен анализ на резултати от научни изследвания и разработки на български и чуждестрании учени, специализирани екипи и организации в разглежданата сфера;
-
критичен анализ на стратегически документи, от гл. т. на степента на съответствие между европейски, национални, регионални и местни приоритети за индустриално развитие;
-
анализ на експертното мнение от анкетно проучване на компетентни държавни служители и експерти по въпросите на регионалния инвестиционен маркетинг.
Прилагането на моделирането, като основен научен метод, позволява да се синтезират основните източници на индустриален растеж и конкурентоспособност, които са обединени в основни направления за подкрепа конкурентоспособността на областния промишлен комплекс. Чрез метода на синтеза са обосновани препоръки за подобряване на инструментите за реализация на инвестиционна политика от местната власт в тази сфера.
7. Възприети ограничения на проблемния обхват на дисертационния труд
Първо, времевият обхват на изследването съвпада с най-новите социално-икономически и политически реалности за развитие на инвестициите и индустрията в България – периода 2000–2008 г.
Второ, глобализацията5 се възприема като обобщен фактор от наднационално естество, оказващ влияние върху развитието на индустрията в България. В изследването не се цели изчерпателното й разглеждане, а само отчитането на някои аспекти, свързани с високата степен на отвореност на българската икономика и повишаващата се взаимосвързаност на света.
Трето, признава се водещата роля на индустриалните фирми, чиято главна задача е чрез усъвършенстване на бизнес стратегиите си да повишават конкурентоспосбността си – своята и на произвежданите продукти. С оглед на дефинирания предмет и обект на изследването обаче, внимание се отделя предимно на ролята на местнaтa власт, която чрез инвестиционната си политика може да се превърне в подкрепящ и предизвикващ фактор за развитие на конкурентоспособен областен промишлен комплекс.
Четвърто, извън периметъра на изследването остава осигуряването с ресурси – финансови, кадрови, природни и др., на процеса на реализация на инвестиционната политика за развитие на конкурентоспособен промишлен комплекс.
ІІ. ОБЕМ И СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
УВОД
Глава І. съвременни аспекти на теоретичната дискусия за същността на инвестиционната политика
-
Инвестиции, инвеститори и инвестиционен процес
-
Форми на инвестиране в съвременните условия – същност и класификация, традиция и новости
-
Инвестиционен риск при променящата се пазарна среда
Глава ІІ. инвестиционнаТА политика в РЕПУБЛИКА България
-
Нормативна регламентация и институционализация на инвестиционната политика в Р България
-
Основни проблеми в инвестиционната политика на България през периода 2000 – 2008 г.
-
Инвестиционни проекти и подходи при оценяването им – икономически, екологичен, отраслово-териториален
-
Местната власт – обект и субект на инвестиционната политика
ГЛАВА ІІІ. ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА НА МЕСТНАТА ВЛАСТ ЗА ПОВИШАВАНЕ КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ОБЛАСТНИЯ ПРОМИШЛЕН КОМПЛЕКС
-
Отраслови и териториални измерения на инвестициите в областния промишлен комплекс
-
Анализ на потенциалите за развитие и конкурентоспособността на областния промишлен комплекс
-
Стратегическа основа на инвестиционната политика за развитие на областния промишлен комплекс
-
Модел за повишаване конкурентоспособността на областния промишлен комплекс
Заключение
литература
ПРИЛОЖЕНИЯ
ІІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Увод
В увода е обоснован изборът на темата, актуалността и значимостта на изследвания проблем. Дефинирани са целта на дисертационния труд и конкретните изследователски задачи. Формулирани са изследователският проблем и основната теза на докторанта. Определени са обектът и предметът на изследването. Посочени са ограниченията, възприети за изследването на този сложен, изключително важен и интердисциплинарен проблем.
В Глава І „Съвременни аспекти на теоретичната дискусия за същността на инвестиционната политика” са изследвани в теоретичен план същността на инвестициите и инвестиционният процес. Проучени са основни методи за оценка на риска в динамична пазарна среда. Това е отправната точка за по-нататъшния анализ на инвестиционната политика и практиката, определена като движеща сила на конкурентоспособността на промишленото развитие.
В точка първа „Инвестиции, инвестиционен процес и инвеститори” са проучени теоретичните постановки относно същността, видовете и съдържанието на един от най-важните фактори за икономически просперитет на икономиката – инвестициите. От позицията на различни гледни точки (И. Георгиев, М. Матеев, К. Александров, Д. Ненков, В. Адамов, С. Проданов, И. Желев, З. Боди, А. Кейн, А. Маркъс и др.) от автора са направени категориални уточнения на понятията „инвестиции” „инвестиционен процес” и „инвеститори”:
-
инвестиции: покупки на активи – реални, нематериални, финансови, които след съответен период от време осигуряват връщане на вложената сума и задоволителен доход в съответствие с поетия риск;
-
инвестиционен процес: добавяне на нови активи към националното богатство, осигуряващи прираст на капитала и положителни резултати, независимо къде са вложени – в нови или съществуващи реални активи, ценни книжа;
-
инвеститор: субект на реализацията на инвестиционния процес, представляващ негов главен организатор и координатор.
От възприетите и широко употребявани в инвестиционната теория видове инвестиции е обобщена класификация по шест критерии за разграничаване, очертаваща широкия спектър от възможна реализация на инвестиционни идеи в практиката.
В точка втора „Форми на инвестиране в съвременните условия на развитие – същност и класификация, традиция и новости” е направен анализ на възможностите на различните форми на инвестиране на капитала, които могат да бъдат използвани от отделни фирми или от съответните държавни институции (централни и местни) с цел реализиране на структурна и инвестиционна политика, адекватна на съвременните условия6. В дисертационния труд е възприето делението на формите на инвестиране на капитала на традиционни и по-нови (нетрадиционни), като е отчетена относителността на тази класификация, тъй като утвърденото ново днес може да стане традиционно утре.
От групата на традиционните за пазарната икономика форми на инвестиране на капитала в анализа са включени: акционерните форми, кредитните форми, преките инвестиции. Направена е обобщена авторова оценка на факторите, от влиянието на които зависи по-пълното разгръщане на традиционните форми на инвестиране на капитала в специфичните български условия, а именно: пълноценно развитие на фондовата борса, поддържане на икономически и социално оправдан размер на външния дълг, развитие на пазара за дългови ценни книжа, провеждане на неутрална данъчна и финансова политика.
Обоснована е необходимостта от прилагането на новите форми на инвестиране –смесено предприемачество и договорни взаимоотношения, като франчайзинг, лизинг, мениджърски договори, лицензии и ноу-хау, договори за купуване на търговски марки, имена, програмни продукти и др. Това е продиктувано главно от влошаването на инвестиционния климат под влиянието на глобални и национални фактори, от ускоряването на технологичния напредък, в т. ч. бързото развитие на информационните технологии, както и от понижаването на конкурентоспособността на българските производства и продукти. Приведени са доказателства в подкрепа на твърдението, че новите форми на инвестиране при определени условия могат да се използват като адекватен инструмент за стимулиране модернизирането на икономиката и създаването на силно конкурентна производствена база.
Направени са обобщения за практическата реализация и съчетаването на различните форми на инвестиране. Защитава се позицията, че рисковете за икономиката от реализирането единствено на традиционните форми на инвестиране на капитала в България могат да бъдат успешно компенсирани, чрез прилагане на натрупания световен опит в процеса на използване на съвременните такива. За специфичните български условия е целесъобразно прилагането на договорните форми на инвестиране на капитала, чрез които се осигурява достъп до разработени пазари и клиенти, с изградено доверие в марките, които се предлагат. Същевременно се спестяват дълги години труд, значителни инвестиции, познания и професионален опит, както и известна доза шанс за придобиването им.
В точка трета „Инвестиционен риск при променящата се пазарна среда” е изследвано влиянието на фактора “риск” върху инвестициите, който съпътства неотменно всички фази на инвестиционния процес – от идеята до реализацията.
Характеризирани са причини от различно естество, които могат да засилят степента на неопределеност на дадена инвестиция. Акцент е поставен върху проявленията на разразилата се от 2007 г. световна финансова криза, като е направена оценка на последиците за България от повишаването на инвестиционния риск.
На основата на познати от теорията техники за анализ и оценка на риска (анализ на чувствителността на оценката, метод на симулацията, метод “Дърво на решенията” и др.), последният е определен като ключов елемент, условие и фактор в инвестиционната практика. Обосновано е становището, че в сърцевината на инвестиционния анализ стои не толкова въпросът за определяне нормата на възвращаемост на инвестицията, а по-скоро каква е достатъчно голямата норма на възвращаемост, която да оправдава поетия риск.
Откроено е същественото значение на кредитния рейтинг на съответната организация – индустриална фирма, държава, община, банкова система и пр., в условията на постоянно променяща се пазарна среда. Обобщено е, че наличието на кредитен рейтинг създава общодостъпна информационна среда за оценка на риска и неговото управление. Когато се налага това да става в условията на динамично променяща се пазарна среда, със специфични отраслови и териториални характеристики, е добре да има независимо мнение за съпоставка при преценката за конкретния риск.
Изводи от Глава І
-
Чрез навлизането в същността на инвестиционната теория се полага научната основа за рационалното провеждане на инвестиционната политика на различните отраслови и териториални равнища на управление, насочена към съчетаване на специфичните интереси на нейните субекти (инвеститори) за постигането на просперитет и конкурентоспособна база на икономическото развитие.
-
Повишаването на конкурентоспособността на индустрията пряко зависи от удовлетворяването на потребностите от високи технологии, успешни търговски марки, модерни програмни продукти, мениджмънт и др. Чрез гъвкаво съчетаване на възможностите на традиционните форми на инвестиции с алтернативните, нови форми, може успешно да се компенсира липсата на предприемачески опит в индустриалния бизнес, както и да се ускори създаването на необходимите технологични, управленски, маркетингови, организационни и други условия.
-
Знанията, свързани с оценката на риска, придобиват изключителна важност в условията на криза. Проучените методи не предлагат изрични правила за приемане на инвестиционни решения. Прилагането на комплексни техники за анализ и оценка осигуряват необходими обективни измерители на риска, които дават достоверна информация за неопределеността, която съпътства инвестиционния процес.
В Глава ІІ „Инвестиционната политика в Република България” е направен анализ на важни практически аспекти от реализацията на инвестиционната политика в България. На тази основа са изведени основните проблеми при осъществяването на инвестиционните дейности, рефлектиращи пряко и върху развитието на промишлените отрасли.
В точка първа „Нормативна регламентация и институционализация на инвестиционната политика в Р България” e анализирана и систематизирана правната рамка на инвестиционна политика в България, като са изяснени нейните конституционни основи, основните постановки и промени по отношение на нормативните актове, пряко регламентиращи инвестиционната дейност и по-точно нейното насърчаване (Закона за насърчаване на инвестициите и Правилник за неговото прилагане), както и други закони, свързани с режима на инвестиране в България (Закон за концесиите, Закон за държавните помощи, бюджетно законодателство, данъчни и осигурителни закони и др.).
Обобщено е, че инвестиционна политика, адекватна на целите за повишаване на инвестиционната активност, като цяло в стопанството и в неговите отраслови сектори, е възможна при наличието и реализацията на хармонична нормативна уредба, която предвижда достатъчно инвестиционни стимули и облекчения, както и най-важното – не затруднява инветиционните дейности.
Анализът продължава с изследване на практическата реализация на инвестиционната политика, от гл. т. на нейната институционализация. Идентифицирана е потребността от изграждане на гъвкава институционална система с ясно регламентирани функции и взаимоотношения между компетентните органи от всички равнища на управление – наднационално, национално, регионално, местно, за постигането на консенсус и единен подход в планирането и реализацията на инвестиционната политика.
Във връзка с това, е синтезирана комплексна схема на организацията от институциите от различните йерархични равнища, ангажирани в процеса на формиране и реализация на инвестиционната политика в България (вж. фиг. 1.):
Фиг. 1. Институционална рамка на процеса на формиране и реализация на инвестиционната политика в Република България
Чрез представените функционални връзки и зависимости е откроено, че: в условията на членството на България в ЕС концептуалната рамка за формиране на националната инвестиционна политика постъпва от наднационалното равнище; нормативно са утвърдени държавните, регионалните и местните органи, както и подпомагащите ги администрации, които реализират възприетите инвестиционни направления; на всички управленски равнища се привличат за участие широк кръг от чуждестранни и национални партньори (неправителствени организации, академични звена и др.).
В точка втора „Основни проблеми в инвестиционната политика на България през периода 2000-2008 г.” са проследени и оценени предизвикателствата пред държавното управление, свързани с формирането на политика в сферата на инвестициите. Изведени са основните инвестиционни проблеми – акумулиране на по-голям обем инвестиции и поддържане на подходящ инвестиционен климат, отговарящи на динамично развиващите се съвременни потребности, свързани с: прехода към информационно общество; ускорената технологична промяна в производството; изискванията към конкурентоспособността, географското разполагане на отрасловите производствата, квалификацията на кадрите и пр.
Анализирани са динамиката и тенденциите в развитието на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през периода 2000 – 2008 г., които са определени едновременно, като стратегически фактор за осигуряване на технологично обновление и конкурентоспособност, и като импулсен фактор за адекватно включване на България в международната икономическа надпревара. Аргументирана е тезата, че ПЧИ ще продължават да играят ключова роля в развитието на българката икономика, което налага подсилване на потенциалите за по-нататъшно утвърждаване на България като получател на инвестиции, особено предвид финансовите трусове в глобален мащаб и деактивирането на транснационалните инвеститори.
Направена е характеристика на основните индикатори на инвестиционната среда в България. Някои от тях са оценени като благоприятни – данъчен режим, хармонизирано национално законодателство с европейското. Други са определени като проблемни – дейност на държавната администрация, реформа на регулаторната рамка, лошо техническо състояние на транспортната инфраструктура, понижено качество на човешките ресурси. Обобщено е, че съществува известна закономерност в очакванията за инвестиции в зависимост от технологичното равнище и подготвеност на съответната страна или регион. Не е логично да се смята, че без осигуряването на благоприятна инвестиционна среда и определящите условия за привличане на инвестиции – човешки капитал и инфраструктура, България ще съумее да привлече инвестиции, които ще донесат високи технологии, ще модернизират стопанството и ще направят продукцията достойна за световните пазари.
Сподели с приятели: |