Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия



страница1/3
Дата01.09.2016
Размер456.42 Kb.
  1   2   3



СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ

ПО ОТРАСЛОВА И ФИРМЕНА ИКОНОМИКА

ПРИ ВАК

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


Кремена Георгиева Андонова

ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ОБЛАСТЕН ПРОМИШЛЕН КОМПЛЕКС

(на примера на област с административен център гр. Варна)

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ

НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР”

ПО НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ

„ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ (ПО ОТРАСЛИ)”

ШИФЪР: 05.02.18

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Доц. д-р Дончо Конакчиев

РЕЦЕНЗЕНТИ:


  1. Проф. д.ик.н. Анна Недялкова

  2. Доц. д-р Пламен Илиев


София

2009
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра „Администрация и управление” при Стопански факултет на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” – гр. Варна.

Дисертационният труд се състои от увод, основен текст в три глави (общо 185 страници), заключение и 4 приложения. Основният текст съдържа 8 таблици и 22 фигури. Списъкът на използваните литературни източници се състои от 167 заглавия на български, руски и английски език.

Авторът на дисертационния труд е старши асистент и докторант на самостоятелна подготовка в катедра „Администрация и управление” към Стопанския факултет на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” – гр. Варна.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ........................ от .............часа в зала 2032А на Университета за национално и световно стопанство – гр. София, на заседание на СНС по отраслова и фирмена икономика при ВАК. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на УНСС – гр. София.



І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД


  1. Въведение

Изискванията за конкурентоспособност в съвременните условия на развитие се пречупват през интензивно протичащите процеси на глобализация. Преодоляването на естествените икономически бариери за стопански взаимодействия в глобализиращия се пазарен свят е пряко зависимо от установяването на висока конкурентоспособност на националната икономика като цяло, както и на нейните бизнес структури и стратегически сектори, т. е. проблемите на конкурентоспособността трябва да надхвърлят националните граници.

Като страна-членка на Европейския съюз, България трябва да постигне конкурентна устойчивост по отношение натиска на вътрешните сили на Общия европейски пазар, както и бързо да стане част от осъществявания преход към икономика на знанието1. Това поставя с голяма острота въпроса – как се позиционират българските индустриални отрасли и производства в контекста на възприетото кардинално направление за повишаване на индустриалната конкурентоспособност на Европа2?




  1. Актуалност и значимост на темата

В съвременните пазарни реалности, белязани от повишаваща се глобализация и интернационализация, българската индустрия, нейните отрасли и по-голямата част от фирмите не посрещат успешно предизвикателствата. Кризата в българската индустрия се определя основно като криза на конкурентоспособността3. Преодоляването й безспорно зависи от функционирането на индустриалните фирми и преди всичко от способността им да постигат висока производителност, основана на иновативен подход към наличните фактори на производство.

До голяма степен определяща е и държавната инвестиционна политика за подкрепа на конкурентоспособността и растежа на българската индустрия. Чрез влияние върху обема, преразпределението и по-ефективното използване на публичните и частните инвестиции в различни ключови направления държавата може да активизира индустриалното производство.

Тези проблеми не са новост. Те са предмет на анализ в редица научноизследователски разработки на български и чуждестранни автори, взети под внимание в настоящото изследване. Изискванията за повишаване конкурентоспособността на индустрията фигурират като основни цели във всички стратегически документи, отнасящи се до съвременното развитие на България и нейните региони (области и общини) в контекста на общото европейско пространство за годините напред4.

Актуалността на изследването е породена от съществуващата практическа потребност за изясняване ролята на местната власт при решаването на проблемите на конкурентоспособността на индустрията на областните и общински равнища на управление. Местната власт стои между индустриалните фирми и държавата, като чрез инвестиционната си политика, ангажираща определени ресурси и потенциали, може да подобрява инвестиционната среда, да създава конкурентни преимущества и да изгражда икономически каппацитет. В условията на засилваща се глобализация това води до повишаване на производителността и конкурентоспособността на индустриалните фирми.

Недостатъчно проучени са и въпросите за съществуващата неразривна връзка между индустриалните отрасли и спецификата на територията, върху която функционират. Постигането на ефективно и конкурентоспособно индустриално производство изисква отказ от конюнктурния подход и прилагане на комплексен подход, съчетаващ секторните и териториалните потребности и възможности на регионите, по отношение на инвестиционната политика на местната власт за индустриално развитие.


  1. Обект и предмет на изследването

Обект на изследването е промишленият комплекс в област Варна, с характеризиращите го отраслови и териториални особености. Комплексът е формиран от структуроопределящи за областната индустрия подотрасли на преработващата промишленост, развиващи се на базата на специфични ресурсни, инфраструктурни и геостратегически предпоставки.

Предмет на изследването са възможностите пред местната власт за участие при провеждането на ефективна инвестиционна политика за подкрепа на областния промишлен комплекс и подобряване на неговата конкурентоспобност.

  1. Изследователска теза

Kонкурентоспособността на областния промишлен комплекс е първостепенен приоритет на икономическото развитие. Местната власт не трябва да е само страничен наблюдател на провалите или потребител на постиженията на производството. Тя може да поеме определени инициативи и отговорности за подкрепа конкурентоспособността на областния промишлен комплекс чрез реализирането на ефективна, успешна и балансирана инвестиционна политика. В постоянен режим на партньорство с индустриалния бизнес местната власт може да влияе директно и индиректно за повишаване на неговата конкурентоспособност.


  1. Цел и задачи на дисертационния труд

Основна цел в изследването е да се обосноват най-важните направления в инвестиционната политика на местната власт и да се предложат адекватни инструменти за подкрепа конкурентоспособността на областния промишлен комплекс.

За постигането на тази цел са формулирани следните конкретни задачи:



първо, да се проучат в теоретико-методологически план същността на инвестициите и техните специфични особености, като основа за формиране на инвестиционната политика за конкурентоспособност на областния промишлен комплекс;

второ, да се анализират особеностите на инвестиционната политика в България през периода 2000 – 2008 г., като предпоставка за провеждането й на областно ниво;

трето, да се направи отраслов и териториален анализ на инвестиционните предпоставки за повишаване конкурентоспособността на областния промишлен комплекс;

четвърто, да се изследва развитието на промишления комплекс в област Варна – потенциали, конкурентоспособност, позиции;

пето, да се изведат и обосноват препоръки за реализация на инвестиционна политика от местната власт, насочена към подобряване на рамковите условия за функциониране на областния промишлен комплекс.


  1. Методология на изследването

Спецификата на проблемите в изследователския труд, както и изискването за изследване на процесите и дейностите в тяхната динамика и взаимовръзка, определят като най-подходящи системният и комплексният научни подходи.
В съответствие с поставените изследователски задачи е приложен разнообразен научен инструментариум:

  • проучване, систематизация и интерпретация на научната литература в областта на инвестициите;

  • анализ и обработка на нормативна и статистическа информация, отнасяща се до специфичните измерения на инвестициите и промишленото развитие;

  • сравнителен анализ и оценка на потенциалите и резултатите на областния промишлен комплекс в контекста на европейското индустриално развитие;

  • проблемен анализ на резултати от научни изследвания и разработки на български и чуждестрании учени, специализирани екипи и организации в разглежданата сфера;

  • критичен анализ на стратегически документи, от гл. т. на степента на съответствие между европейски, национални, регионални и местни приоритети за индустриално развитие;

  • анализ на експертното мнение от анкетно проучване на компетентни държавни служители и експерти по въпросите на регионалния инвестиционен маркетинг.

Прилагането на моделирането, като основен научен метод, позволява да се синтезират основните източници на индустриален растеж и конкурентоспособност, които са обединени в основни направления за подкрепа конкурентоспособността на областния промишлен комплекс. Чрез метода на синтеза са обосновани препоръки за подобряване на инструментите за реализация на инвестиционна политика от местната власт в тази сфера.
7. Възприети ограничения на проблемния обхват на дисертационния труд

Първо, времевият обхват на изследването съвпада с най-новите социално-икономически и политически реалности за развитие на инвестициите и индустрията в България – периода 2000–2008 г.

Второ, глобализацията5 се възприема като обобщен фактор от наднационално естество, оказващ влияние върху развитието на индустрията в България. В изследването не се цели изчерпателното й разглеждане, а само отчитането на някои аспекти, свързани с високата степен на отвореност на българската икономика и повишаващата се взаимосвързаност на света.

Трето, признава се водещата роля на индустриалните фирми, чиято главна задача е чрез усъвършенстване на бизнес стратегиите си да повишават конкурентоспосбността си – своята и на произвежданите продукти. С оглед на дефинирания предмет и обект на изследването обаче, внимание се отделя предимно на ролята на местнaтa власт, която чрез инвестиционната си политика може да се превърне в подкрепящ и предизвикващ фактор за развитие на конкурентоспособен областен промишлен комплекс.

Четвърто, извън периметъра на изследването остава осигуряването с ресурси – финансови, кадрови, природни и др., на процеса на реализация на инвестиционната политика за развитие на конкурентоспособен промишлен комплекс.
ІІ. ОБЕМ И СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
УВОД

Глава І. съвременни аспекти на теоретичната дискусия за същността на инвестиционната политика

  1. Инвестиции, инвеститори и инвестиционен процес

  2. Форми на инвестиране в съвременните условия – същност и класификация, традиция и новости

  3. Инвестиционен риск при променящата се пазарна среда

Глава ІІ. инвестиционнаТА политика в РЕПУБЛИКА България

  1. Нормативна регламентация и институционализация на инвестиционната политика в Р България

  2. Основни проблеми в инвестиционната политика на България през периода 2000 – 2008 г.

  3. Инвестиционни проекти и подходи при оценяването им – икономически, екологичен, отраслово-териториален

  4. Местната власт – обект и субект на инвестиционната политика

ГЛАВА ІІІ. ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА НА МЕСТНАТА ВЛАСТ ЗА ПОВИШАВАНЕ КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ОБЛАСТНИЯ ПРОМИШЛЕН КОМПЛЕКС

  1. Отраслови и териториални измерения на инвестициите в областния промишлен комплекс

  2. Анализ на потенциалите за развитие и конкурентоспособността на областния промишлен комплекс

  3. Стратегическа основа на инвестиционната политика за развитие на областния промишлен комплекс

  4. Модел за повишаване конкурентоспособността на областния промишлен комплекс

Заключение

литература

ПРИЛОЖЕНИЯ
ІІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Увод

В увода е обоснован изборът на темата, актуалността и значимостта на изследвания проблем. Дефинирани са целта на дисертационния труд и конкретните изследователски задачи. Формулирани са изследователският проблем и основната теза на докторанта. Определени са обектът и предметът на изследването. Посочени са ограниченията, възприети за изследването на този сложен, изключително важен и интердисциплинарен проблем.



В Глава І „Съвременни аспекти на теоретичната дискусия за същността на инвестиционната политика” са изследвани в теоретичен план същността на инвестициите и инвестиционният процес. Проучени са основни методи за оценка на риска в динамична пазарна среда. Това е отправната точка за по-нататъшния анализ на инвестиционната политика и практиката, определена като движеща сила на конкурентоспособността на промишленото развитие.

В точка първа „Инвестиции, инвестиционен процес и инвеститори са проучени теоретичните постановки относно същността, видовете и съдържанието на един от най-важните фактори за икономически просперитет на икономиката – инвестициите. От позицията на различни гледни точки (И. Георгиев, М. Матеев, К. Александров, Д. Ненков, В. Адамов, С. Проданов, И. Желев, З. Боди, А. Кейн, А. Маркъс и др.) от автора са направени категориални уточнения на понятията „инвестиции” „инвестиционен процес” и „инвеститори”:

  • инвестиции: покупки на активи – реални, нематериални, финансови, които след съответен период от време осигуряват връщане на вложената сума и задоволителен доход в съответствие с поетия риск;

  • инвестиционен процес: добавяне на нови активи към националното богатство, осигуряващи прираст на капитала и положителни резултати, независимо къде са вложени – в нови или съществуващи реални активи, ценни книжа;

  • инвеститор: субект на реализацията на инвестиционния процес, представляващ негов главен организатор и координатор.

От възприетите и широко употребявани в инвестиционната теория видове инвестиции е обобщена класификация по шест критерии за разграничаване, очертаваща широкия спектър от възможна реализация на инвестиционни идеи в практиката.

В точка втора „Форми на инвестиране в съвременните условия на развитие – същност и класификация, традиция и новостие направен анализ на възможностите на различните форми на инвестиране на капитала, които могат да бъдат използвани от отделни фирми или от съответните държавни институции (централни и местни) с цел реализиране на структурна и инвестиционна политика, адекватна на съвременните условия6. В дисертационния труд е възприето делението на формите на инвестиране на капитала на традиционни и по-нови (нетрадиционни), като е отчетена относителността на тази класификация, тъй като утвърденото ново днес може да стане традиционно утре.

От групата на традиционните за пазарната икономика форми на инвестиране на капитала в анализа са включени: акционерните форми, кредитните форми, преките инвестиции. Направена е обобщена авторова оценка на факторите, от влиянието на които зависи по-пълното разгръщане на традиционните форми на инвестиране на капитала в специфичните български условия, а именно: пълноценно развитие на фондовата борса, поддържане на икономически и социално оправдан размер на външния дълг, развитие на пазара за дългови ценни книжа, провеждане на неутрална данъчна и финансова политика.

Обоснована е необходимостта от прилагането на новите форми на инвестиране –смесено предприемачество и договорни взаимоотношения, като франчайзинг, лизинг, мениджърски договори, лицензии и ноу-хау, договори за купуване на търговски марки, имена, програмни продукти и др. Това е продиктувано главно от влошаването на инвестиционния климат под влиянието на глобални и национални фактори, от ускоряването на технологичния напредък, в т. ч. бързото развитие на информационните технологии, както и от понижаването на конкурентоспособността на българските производства и продукти. Приведени са доказателства в подкрепа на твърдението, че новите форми на инвестиране при определени условия могат да се използват като адекватен инструмент за стимулиране модернизирането на икономиката и създаването на силно конкурентна производствена база.

Направени са обобщения за практическата реализация и съчетаването на различните форми на инвестиране. Защитава се позицията, че рисковете за икономиката от реализирането единствено на традиционните форми на инвестиране на капитала в България могат да бъдат успешно компенсирани, чрез прилагане на натрупания световен опит в процеса на използване на съвременните такива. За специфичните български условия е целесъобразно прилагането на договорните форми на инвестиране на капитала, чрез които се осигурява достъп до разработени пазари и клиенти, с изградено доверие в марките, които се предлагат. Същевременно се спестяват дълги години труд, значителни инвестиции, познания и професионален опит, както и известна доза шанс за придобиването им.



В точка трета Инвестиционен риск при променящата се пазарна среда” е изследвано влиянието на фактора “риск” върху инвестициите, който съпътства неотменно всички фази на инвестиционния процес – от идеята до реализацията.

Характеризирани са причини от различно естество, които могат да засилят степента на неопределеност на дадена инвестиция. Акцент е поставен върху проявленията на разразилата се от 2007 г. световна финансова криза, като е направена оценка на последиците за България от повишаването на инвестиционния риск.

На основата на познати от теорията техники за анализ и оценка на риска (анализ на чувствителността на оценката, метод на симулацията, метод “Дърво на решенията” и др.), последният е определен като ключов елемент, условие и фактор в инвестиционната практика. Обосновано е становището, че в сърцевината на инвестиционния анализ стои не толкова въпросът за определяне нормата на възвращаемост на инвестицията, а по-скоро каква е достатъчно голямата норма на възвращаемост, която да оправдава поетия риск.

Откроено е същественото значение на кредитния рейтинг на съответната организация – индустриална фирма, държава, община, банкова система и пр., в условията на постоянно променяща се пазарна среда. Обобщено е, че наличието на кредитен рейтинг създава общодостъпна информационна среда за оценка на риска и неговото управление. Когато се налага това да става в условията на динамично променяща се пазарна среда, със специфични отраслови и териториални характеристики, е добре да има независимо мнение за съпоставка при преценката за конкретния риск.


Изводи от Глава І

  1. Чрез навлизането в същността на инвестиционната теория се полага научната основа за рационалното провеждане на инвестиционната политика на различните отраслови и териториални равнища на управление, насочена към съчетаване на специфичните интереси на нейните субекти (инвеститори) за постигането на просперитет и конкурентоспособна база на икономическото развитие.

  2. Повишаването на конкурентоспособността на индустрията пряко зависи от удовлетворяването на потребностите от високи технологии, успешни търговски марки, модерни програмни продукти, мениджмънт и др. Чрез гъвкаво съчетаване на възможностите на традиционните форми на инвестиции с алтернативните, нови форми, може успешно да се компенсира липсата на предприемачески опит в индустриалния бизнес, както и да се ускори създаването на необходимите технологични, управленски, маркетингови, организационни и други условия.

  3. Знанията, свързани с оценката на риска, придобиват изключителна важност в условията на криза. Проучените методи не предлагат изрични правила за приемане на инвестиционни решения. Прилагането на комплексни техники за анализ и оценка осигуряват необходими обективни измерители на риска, които дават достоверна информация за неопределеността, която съпътства инвестиционния процес.


В Глава ІІ „Инвестиционната политика в Република България” е направен анализ на важни практически аспекти от реализацията на инвестиционната политика в България. На тази основа са изведени основните проблеми при осъществяването на инвестиционните дейности, рефлектиращи пряко и върху развитието на промишлените отрасли.

В точка първа „Нормативна регламентация и институционализация на инвестиционната политика в Р България” e анализирана и систематизирана правната рамка на инвестиционна политика в България, като са изяснени нейните конституционни основи, основните постановки и промени по отношение на нормативните актове, пряко регламентиращи инвестиционната дейност и по-точно нейното насърчаване (Закона за насърчаване на инвестициите и Правилник за неговото прилагане), както и други закони, свързани с режима на инвестиране в България (Закон за концесиите, Закон за държавните помощи, бюджетно законодателство, данъчни и осигурителни закони и др.).

Обобщено е, че инвестиционна политика, адекватна на целите за повишаване на инвестиционната активност, като цяло в стопанството и в неговите отраслови сектори, е възможна при наличието и реализацията на хармонична нормативна уредба, която предвижда достатъчно инвестиционни стимули и облекчения, както и най-важното – не затруднява инветиционните дейности.

Анализът продължава с изследване на практическата реализация на инвестиционната политика, от гл. т. на нейната институционализация. Идентифицирана е потребността от изграждане на гъвкава институционална система с ясно регламентирани функции и взаимоотношения между компетентните органи от всички равнища на управление – наднационално, национално, регионално, местно, за постигането на консенсус и единен подход в планирането и реализацията на инвестиционната политика.

Във връзка с това, е синтезирана комплексна схема на организацията от институциите от различните йерархични равнища, ангажирани в процеса на формиране и реализация на инвестиционната политика в България (вж. фиг. 1.):





Фиг. 1. Институционална рамка на процеса на формиране и реализация на инвестиционната политика в Република България
Чрез представените функционални връзки и зависимости е откроено, че: в условията на членството на България в ЕС концептуалната рамка за формиране на националната инвестиционна политика постъпва от наднационалното равнище; нормативно са утвърдени държавните, регионалните и местните органи, както и подпомагащите ги администрации, които реализират възприетите инвестиционни направления; на всички управленски равнища се привличат за участие широк кръг от чуждестранни и национални партньори (неправителствени организации, академични звена и др.).

В точка втора „Основни проблеми в инвестиционната политика на България през периода 2000-2008 г. са проследени и оценени предизвикателствата пред държавното управление, свързани с формирането на политика в сферата на инвестициите. Изведени са основните инвестиционни проблеми – акумулиране на по-голям обем инвестиции и поддържане на подходящ инвестиционен климат, отговарящи на динамично развиващите се съвременни потребности, свързани с: прехода към информационно общество; ускорената технологична промяна в производството; изискванията към конкурентоспособността, географското разполагане на отрасловите производствата, квалификацията на кадрите и пр.

Анализирани са динамиката и тенденциите в развитието на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през периода 2000 – 2008 г., които са определени едновременно, като стратегически фактор за осигуряване на технологично обновление и конкурентоспособност, и като импулсен фактор за адекватно включване на България в международната икономическа надпревара. Аргументирана е тезата, че ПЧИ ще продължават да играят ключова роля в развитието на българката икономика, което налага подсилване на потенциалите за по-нататъшно утвърждаване на България като получател на инвестиции, особено предвид финансовите трусове в глобален мащаб и деактивирането на транснационалните инвеститори.

Направена е характеристика на основните индикатори на инвестиционната среда в България. Някои от тях са оценени като благоприятни – данъчен режим, хармонизирано национално законодателство с европейското. Други са определени като проблемни – дейност на държавната администрация, реформа на регулаторната рамка, лошо техническо състояние на транспортната инфраструктура, понижено качество на човешките ресурси. Обобщено е, че съществува известна закономерност в очакванията за инвестиции в зависимост от технологичното равнище и подготвеност на съответната страна или регион. Не е логично да се смята, че без осигуряването на благоприятна инвестиционна среда и определящите условия за привличане на инвестиции – човешки капитал и инфраструктура, България ще съумее да привлече инвестиции, които ще донесат високи технологии, ще модернизират стопанството и ще направят продукцията достойна за световните пазари.


Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт
uploaded files -> Инструкция за експлоатация Техническото досие трябва да представя пълна информация за конструкцията, действието на везните, като съдържа


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница