Разговори с Бога

Когато познавате миналото, можете да знаете повече за всички възможности на бъдещето. Ти се обърна към мен и ме попита как да устроиш по-добре живота си. А ще ти бъде полезно да узнаеш по какъв начин си стигнал до положението, в което си днес.

Аз ще ти разкрия какво е властта и какво е силата - и каква е разликата помежду им. Ще поговоря с теб за тази сатанинска фигура, която вие хората сте си създали, защо и как сте я създали и как сте решили, че Бог е „Той", не „Тя". Ще говоря за това Кой Съм Аз Реално за разлика от на­чините, по които ме разбирате в собствените си мито­логии. Ще ви разкрия Своето битие по такъв начин, че вие с радост ще замените митологията с тази космология - истинската космология на Вселената и нейната Връзка с Мен, Искам Вие да познаете живота, неговата същност и защо той се развива по такъв начин. Настоя­щата глава е посветена на всички тези неща.

Когато ги узнаете, ще можете да решите какво от онова, което човешкият род е създал до момента, желае­те да отхвърлите, защото тази трета част на нашия разговор, настоящата трета книга, е свързана с изграждането на един нов свят, на нова реалност.

Твърде дълго вие Мои деца, сте живели в затвор, кой­то сами сте си създали. Време е да излезете на свобода.

Вие сте затворили своите естествени чувства, потискайки ги и превръщайки ги в напълно противоестест­вени, което е довело до нещастие, смърт и унищожение на вашия свят.

Моделът на поведение на тази планета е бил: „Не се отдавайте на чувства". Ако изпитвате тъга - преодо­лейте я; ако изпитвате гняв - потиснете го; ако изпитвате завист - трябва да се срамувате от нея; ако изпитвате страх - надживейте го; ако изпитвате любов - овладейте я, ограничете я, потърпете малко, избягайте от нея - направете всичко да не я проявите тук и сега.

Време е да се освободите.

Истината е, че вие сте поставили в затвор своя Све­щен Аз и е време да освободите Себе Си.

Започвам да се вълнувам. С какво да започнем? Как да поставим начало?

В краткото ни изследване засега нека да се върнем във времето, когато вашето общество се е преорганизирало, тоест, когато мъжете са станали доминиращи и след то­ва са решили, че не е подходящо да показват чувствата си - и в някои случаи дори че не бива да притежават чувства.

Какво имаш предвид като казваш „Когато вашето общест­во се е преорганизирало"? За какво по-точно говориш?

На ранните етапи на историята вие сте живели в матриархат, след това се е осъществила промяна и се е появило патриархалното общество. Когато сте осъществили тази промяна, вие сте се отрекли от проявите си на чувства, започнали сте да определяте тези прояви на чувства като „слабост". Точно в този период мъжете са измислили дявола и Бога в мъжки род.

Нима мъжете са измислили дявола?

Да. Сатаната е по същество мъжко изобретение. В крайна сметка цялото общество го е възприело, но отх­върлянето на чувствата и създаването на „Злодея" е било част от бунта на мъжете срещу матриархата - период, през който жените са властвали над всичко чрез своите емоции. Те са заемали всички ръководни постове, всички властващи религиозни позиции, всички сфери на влияние в търговията, науката, образованието и лечителското изкуство.

Каква власт са притежавали мъжете тогава?

Никаква. Мъжете не са можели да оправдаят своето съществуване, защото са имали много малко значение, с изключение на способността си да оплождат женската яйцеклетка и да вдигат тежки предмети. Те до голяма степен са наподобявали работните мравки и пчелички. Вършели са тежката физическа работа и са гарантирали даването и защитата на децата.

Нужни са били стотици години на мъжете да открият и да си създадат едно по-широко място в структурата на тогавашното общество. Векове са минали преди да бъдат пуснати да участват в живота на рода. Да имат глас във взимането на решения. Жените не са ги смятали за достатъчно интелигентни, за да разбират подобни въпроси.

Много е трудно човек да си представи общество, което действително да забранява на цял клас от хора да гласуват само въз основа на това от какъв пол са.

Усещам твоята ирония. Наистина ли смяташ, че мога да продължа?

Да, моля Те.

И още векове е трябвало да минат преди те да си помислят, че могат да заемат лидерски позиции, за каквито най-сетне са имали шанса да гласуват. Други постове на влияние и власт в тяхната култура са им били също така отказвани.

И когато мъжете най-сетне са се сдобили с положение на власт в обществото и са се издигнали над предишната си позиция на хора, които трябва само да правят деца и буквални физически роби, много добре говори за тях това, че никога не са се опитвали да си отмъстят на жените, а винаги са се отнасяли към тях с уважение, респект и са им давали власт и влияние, каквото заслужават всички хора, независимо от пола им.

Ето че отново иронизираш. О, извинявай. Пак ли не улучих верния тон?

Да се върнем на нашия разказ. Но преди да продължим темата за това как е бил измислен „дяволът", нека да поговорим малко за властта. Защото именно във връзка с властта е бил измислен сатаната.

А сега сигурно ще кажеш, че в днешно време мъжете притежават цялата власт, нали? Позволи ми да те изпреваря и да ти кажа защо смятам, че е станало така.

Каза, че през периода на матриархата мъжете са приличали до голяма степен на работните пчелички, които са обслужвали пчелата-търтей. Каза, че са вършели тежка физическа работа и са осигурявали създаването и закрилата на децата, а на мене ми се искаше да кажа: „Какво тогава се е променило? Та те правят това и сега!" Мога да се обзаложа, че много са мъжете, които вероятно ще се съгласят, че няма голяма промяна - с тази разлика, че те са извлекли известна полза от това, че са поддържали своята „неблагодарна роля". Днес те притежават повече власт.

Фактически повечето власт.

Добре, повечето власт. Но иронията, която виждам във всичко това е, че и двата пола си мислят, че на тях се е паднала неблагодарната задача, докато на другите им е много приятно. Мъжете се противопоставят на жените, които опитват да си възвърнат донякъде властта, защото мъжете твърдят, че те са обречени, ако правят за културата всичко, което правят, без да имат поне властта, която е необходима за това.

Жените се противопоставят на това, че мъжете държат цялата власт и твърдят, че не могат да продължат да правят за културата всичко, което правят и в същото време да остават безвластни.

Анализът ти е напълно правилен. И както мъжете, така и жените са обречени да повтарят своите грешки в един безкраен цикъл от нещастия, които сами си нанасят, докато едната или другата страна най-сетне проумее, че смисълът не е във властта, а в силата. И докато и страни осъзнаят, че този смисъл не е в разединението, а в единството. Защото в единството има вътрешна сила, с в разделението тя се разгражда, оставяйки човек с чувство за слабост и безсилие - което пък го кара да се бори за власт.

Но Аз ви казвам: преодолейте този разрив помежду си, сложете край на илюзията за разделение и така ще се върнете към първоизвора на вашата вътрешна сила. Там ще намерите същинската власт, властта да извършите всичко. Властта да бъдете всичко. Властта да имате всичко. Защото властта да творите произтича от вътрешната сила, която се поражда чрез единство.

Това е истински вярно за отношенията между вас и Бога - също както е вярно за отношенията между вас и вашите събратя.

Престанете да мислите за себе си като за откъсната, обособена единица и цялата истинска власт, която произтича от вътрешната сила на единството, ще ви принадлежи - на вас като общество, обхващащо целия свят и като индивидуална част от цялото - и ще се подчинява на желанията ви.

Запомнете следното:

Властта произтича от Вътрешната сила. Вътрешната сила не произтича от голата власт. По-голямата част от света смята обратното.

Власт, лишена от вътрешна сила, е илюзия. Вътрешна сила, лишена от единство, е лъжа. Една лъжа не е направила нищо полезно за човешкия род, но въпреки всичко дълбоко се е вкоренила във вашето родово съзнание, защото вие си мислите, че вътрешната сила произтича от индивидуалността и от отделеността, а това просто не е така. Разделението от Бога и един от друг е причината за всички ваши неблагополучия и страдания. Въпреки това, разделението продължава да се прикрива зад силата и ва­шата политика, икономика и дори религия утвърждават една лъжа.

Тази лъжа е генезисът на всички бойни и на всички класови борби, които водят до война; на цялата враждебност между расите и половете и на всякакви борби за власт, които водят до враждебност; на всички лични изпита­ния, неблагополучия, и вътрешни противоречия, които водят до нещастия.

Въпреки всичко, вие здраво сте се вкопчили в тази лъжа, макар да виждате накъде води тя - към собственото ви унищожение.

Но казвам ви: Познайте истината и истината ще ви направи свободни.

Не съществува разделение. Нито един от друг, нито от Бога, нито от нищо съществуващо.

Тази истина Аз ще повтарям все отново и отново на настоящите страници. Това наблюдение ще правя пак и пак.

Постъпвайте така, сякаш сте неразделна част от всичко и от всички и ще изцелите своя утрешен свят.

Това е най-великата тайна на всички времена. Това е отговорът, който човек е търсил хилядолетия наред, това е решението, за което е работил, откровението, за кое­то се е молил.

Постъпвайте така, сякаш че сте неразделна част от всичко и вие ще изцелите света.

Разберете, че смисълът се състои в това да имате власт заедно, а не един над друг.

Благодаря Ти. Това го разбирам. И тъй, да се върнем назад в началото.Жените са имали власт над мъжете, а сега се е получило обратното и мъжете са измислили дявола, за да отнемат тази власт от жените, които са ръководели племето или клана?

Да. Те са използвали страха. Защото страхът е бил единственото оръдие, с което са разполагали.

И в този случай не са се променили много неща. Мъжете и до ден днешен използват страха. Понякога те го използват още преди да се допитат до разума. Особено по-големите мъ­же, по-силните мъже. (Или по-големите и по-силни нации.) По­някога това като че ли е вътрешно присъщо на мъжете, изглежда като че ли е на клетъчно ниво. Правото е на силата. Властта е силата.

Да. Така е било от бремето на падането на матриархата. Но как се е стигнало до това?

Моят кратък исторически преглед се занимава точно с този въпрос.

Тогава продължи, моля Те.

Онова, което мъжете е трябвало да направят, за да се сдобият с власт през периода на матриархата, е било не да убедят жените, че мъжете трябва да получат повече власт над техния живот, а да убедят в това другите мъ­же. Животът в края на краищата за мъжете е вървял дос­та гладко и е имало далеч по-лоши начини на живот от то­ва просто да вършиш известна физическа работа, за да те оценят и след това да правиш секс. Тъй че не е било леко за мъжете, които не са притежавали власт, да убедят другите мъже да потърсят властта. До момента, в кой­то откриват страха. Страхът е нещо, на което жените никога не са залагали. Този страх се започва със семената на съмнението, разпръснати от най-недоволните сред мъжете. Това обикновено били най-малко желаните мъже; немъжествени, непривлекателни - и следователно онези мъже, на които жените са обръщали най-малко внимание.

И аз мога да се обзаложа, че тъкмо по тази причина, жалванията им са били пренебрегнати като израз на гняв, предизвикан от сексуално безсилие.

Точно така. Но тези недоволни мъже е трябвало да се възползват от единственото средство, с което са разпо­лагали. И така те са се опитали да събудят страх, пръс­кайки семената на съмнението. Ами ако жените не са пра­ви, ако техният начин на справяне със света не е най-доб­рият? Какво, ако фактически те водят цялото общество - целия човешки род към сигурно унищожение?

Това е нещо, което мнозина мъже не биха могли да си представят. Та нали в края на краищата жените водят пряко генеалогията си от Богинята? Та нима те не са точ­но физическо копие на Богинята? Нима тази Богиня не е добра?

Това учение е било толкова могъщо и въздействащо, че мъжете не са имали друг избор, освен да изобретят дяво­ла, сатаната, който е трябвало да се противопостави на безкрайната доброта на Великата Майка, която са бо­готворили хората от времето на матриархата.

Как са успели да убедят когото и да било, че съществува такова нещо като „зъл дух"?

Онова, което цялото им общество е разбирало, е била теорията за „гнилата ябълка", дори и жените са виждали и знаели от опит, че някои деца просто „излизат лоши" независимо от това какво те правят за тях. Това се от­нася особено за момчетата, които, както всеки знае, по­някога просто не могат да бъдат контролирани.

И така бил създаден един мит.

Един ден, се казва в мита, Великата Майка - Богинята на Богините, родила дете, което се оказало лошо. Каквото и да правела Майката, детето не се държало добре. В края на краищата, то повело борба с майка си за нейния трон.

Това е било прекалено дори и за такава любяща и про­щаваща Майка. Момчето било завинаги пропъдено, но продължило да се явява под друг облик, умно измислен, така че да се представя дори за самата Велика Майка. Този мит дал основание на мъжете да се запитат: „Откъде можем да знаем, че Богинята, на която се покланяме, е изобщо Богиня? Това може да е онова лошо дете и да се стреми да ни измами."

Чрез този метод мъжете внесли безпокойство у други­те мъже, което породило гняв, че жените не вземат насериозно техните безпокойства и накрая се стигнало до бунт.

Така било създадено съществото, което днес нарича­те сатана. Никак не е трудно да се създаде мит за „лошо­то" дете, нито е трудно да се убедят дори жените от рода, че е възможно да съществува такова създание. Не е било трудно също да се приеме, че това лошо дете е би­ло от мъжки пол - нали мъжете са били по-низшия пол.

Това средство се е използвало, за да се постави един митологически проблем. Ако „лошото" дете е момче, ако „злосторникът" е мъж, кой тогава може да го надмогне? Със сигурност това не е жената-Богиня, защото, умно твърдят мъжете, що се отнася до проблемите на мъд­ростта и познанието, на яснотата на виждане и любов­та, на предвижданията и мисленето, никой не се съмнява в женското превъзходство. Но във връзка с проблемите, които изискват груба сила, не са ли необходими мъже?

Преди в митологията за Богинята мъжете са били просто спътници на жените и са действали като слуги, задоволяващи опияняващото им желание за страстно за­читане на тяхното Божествено величие.

Ала ето че мъжете били нужни за нещо повече; мъжът е можел също да защити Богинята и да унищожи нейния Враг. Тази промяна не се е осъществила за една нощ, а в продължение на много години. Постепенно, много бавно, обществата започнали да гледат на мъжете-съпрузи като на мъже-закрилници, защото вече е съществувал някой, от когото трябвало да защитават Богинята. Тоест, очевид­но е необходим закрилник.

Не е необходимо да се направи голяма крачка от предс­тавата за мъжа-закрилник до представата за мъжа като равностоен партньор, който сега стои наравно с Богинята. Бил създаден Богът в мъжки род и в известен период от време Боговете и Богините са имали равноправна ръководна роля в митологията.

После също така постепенно Боговете започват да получават по-голяма роля. Нуждата от закрила, от сила, започва да измества нуждата от мъдрост и любов. От те­зи митологии се ражда нов тип любов - любов, която закриля посредством груба сила, но това е също любов, която съблазнява онези, които закриля, която е ревнива спрямо нейните Богини, която не само обслужва техните женски страсти, но се бори и умира за тях.

Започват да възникват митове за Богове, които имат огромна сила, които враждуват и се борят помежду си, за Богини с неизразима красота. По този начин се създава ревнивият Бог.

Това е много увлекателно.

Почакай. Вече сме близо до края, но има още малко.

Не след дълго ревността на Боговете започва да се от­нася не само към Богините, но и към всички творения и към всички сфери. Трябва да обичате Него, само Него, за­щото иначе!

След като мъжете били най-могъщите представители на рода, а Боговете най-могъщите представители на мъ­жете, то очевидно не е имало много място за спор във връзка с тази нова митология. Започват да се появяват разкази за съдбата на онези, които са се опитали да спо­рят и са загубили. Ражда се Богът на гнева.

Скоро бива опорочена цялата идея за Божеството. Вместо да бъде първоизвор на цялата любов, то се прев­ръща в източник на страх.

Праобразът на любов, който е преимуществено женски - безкрайната любов на майката към детето и дори на жената към нейния не особено умен, но в края на краища­та полезен мъж, се измества от ревнивата, отмъстител­на любов на един взискателен, нетолерантен Бог, който не допуска нищо да се изпречи на пътя Му. Не допуска да бъде пренебрегван и не забравя нито една обида.

Усмивката на светлата Богиня, която изпитва безгранична любов и нежно покорство пред законите на приро­дата се изместват от суровия облик на един не толкова светъл Бог, който претендира за власт над законите на природата и все по-ограничаваща любов.

Това е Богът, на когото вие се покланяте днес и това е начинът, по който сте стигнали дотук.

Удивително. Интересно и удивително. Но защо ми разказа всичко това?

Много е важно да разберете, че вие самите сте негови­те автори. Идеята, че „правото е на силния" или „силата е във властта" е родена чрез вашите теологически митове, които са създадени от мъжете.

Богът на отмъщението, ревността и гнева е плод на вашето въображение. Но нещо, което е живяло във ваше­то въображение толкова дълго, се е превърнало в реалност. Някои от вас и до днес го възприемат като реалност, то обаче няма нищо общо с върховната реалност, с това, което в действителност става тук.

И кое е то?

Онова, което става, е, че вашата душа копнее за най-върховното преживяване на самата себе си, което може да си представите. Тя е дошла тук с тази цел - да осъществи се­бе си (тоест да стане реалност) посредством опита.

Но после тя е открила удоволствието на плътта, не просто секса, а всички възможни удоволствия - и отдавайки се на тези удоволствия, тя постепенно е забравила удоволствията на духа.

Това са също удоволствия - много по-големи от тези, които тялото въобще може да ви предложи, ала душата е забравила това.

Е, добре, сега се отклоняваме от цялата история и се връ­щаме към нещо, което Ти и преди засегна в този диалог. Би ли могъл отново да го разкриеш?

Всъщност не се отклоняваме от историята. Опитваме се да свържем всичко в единна цялост. Всичко е много просто. Целта на твоята душа - причината тя да се въплъти в тяло - е да бъде и да прояви Своята Истинска Същност. Душата се стреми към това, стреми се да поз­нае себе си и да преживее себе си.

Този копнеж да познава е стремлението на живота да бъде, това е Бог, който е избрал да изяви Себе Си. Богът във вашите истории не е онзи Бог, който е истинен. Ва­шата душа е средството, чрез което Аз се изявявам и преживявам Самия Себе Си.

А това не ограничава ли до голяма степен Твоето преживяване на Самия Себе си?

Ограничава го или не го ограничава. Това зависи от вас. Вие бивате Мое проявление и преживяване на онова ниво, на което изберете. Има хора, които са избрали много ма­щабни проявления. Няма никой, който е по-висш от Исус Христос, макар че има и други, които са постигнали също такава висота.

Нима Христос не е най-върховният пример? Не е ли той Бог, изявил се като Човек?

Христос е най-висшият пример, просто той не е един­ственият, който е постигнал това най-върховно състоя­ние. Христос е Бог, превърнал се в Човек, но той не е един­ственият човек, превърнал се в Бог. Всеки човек е „Бог превърнал се в Човек".

Вие сте Аз, който се проявявам във вашата настояща форма, ала не се притеснявайте, че може да Ме ограничи­те, че това може да Ме направи ограничен, защото Аз не Съм ограничен и никога не Съм Бил. Смятате ли, че вие сте единствената форма, която Съм избрал, смятате ли, че сте единствените създания, в които Съм проникнал със Собствената си Същност?

Казвам ви: Аз съм във всеки цвят, във всяка дъга, във всяка звезда на небето, Аз съм във всичко върху всяка пла­нета, която се върти около всяка звезда.

Аз съм шепотът на вятъра, топлината на слънцето, невероятната самобитност и изключителното съвър­шенство на всяка снежинка.

Аз съм величието в стремителния полет на орела и невинността на кошутата в полето, храбростта на лъвовете, мъдростта на дребните.

Аз не съм ограничен до модусите на проявление, които се наблюдават само на вашата планета. Вие не знаете Кой Съм Аз, а само си мислите, че знаете. Но не си мисле­те, че Моята Същност се ограничава до вас и, че Моята Божествена Същност - този най-свят дух - е дадена на вас и само на вас. Това би било горделива и невярна мисъл.

Моето Битие е във всичко. Във всичко. Всеобхватността на Моето Проявление. Целостта на Моето Естество. Няма нищо, което Аз Не Съм, и нищо, което Аз Да Не Мога Да Бъда.

Смисълът на сътворението ви, Мои благословени съз­дания, е в това Аз да преживея Себе Си като Творец на Своя Собствен Опит.

Някои хора не разбират това. Помогни ни да го разберем.

Един аспект на Бога, който много специално създание би могло да пресътвори, е аспекта Ми на Творец.

Аз не Съм нито Бога, нито Богинята от вашите мито­логии. Аз Съм Творецът, Онзи, Който Твори. Избрал съм да Позная Себе Си от Собствен Опит.

Така, както познавам Своя съвършен строеж посредст­вом снежинката, Своята удивителна Красота посредст­вом розата, така също познавам Своята творческа сила посредством вас.

На Вас Аз Съм дал способността съзнателно да сътво­рявате своя опит, която способност имам и Аз.

Чрез вас Аз мога да преживея всеки Свой аспект: съвършенството на снежинката, удивителната Красота на ро­зата, куража на лъвовете, величието на орлите. Всичко това ви е присъщо. Аз съм вложил във вас всички тези не­ща - и нещо повече: да имате съзнание за тях.

Така вие притежавате Само-съзнание. И сте получили най-големия измежду даровете, защото имате съзнание за това, което сте - а точно това Съм Аз.

Аз съм Себе си. Осъзнаващ Себе си като битие за Себе си.

Това се има предвид с думите: Аз Съм, Който Съм.

Ти си онази Част от Мен, която е осъзнатото, преживяното в опита.

И това, което ти преживяваш (и това, което Аз преживявам посредством теб), съм Аз, сътворяващ Себе си.

Аз съществувам в постоянния акт на сътворяване на Себе си.

Означава ли това, че Бог не е неизменен? Означава ли, че Ти не знаеш какво ще бъдеш в следващия момент?

Та как бих могъл да зная? Ти още не си решил това!

Искам да съм сигурен, че правилно Те разбирам. Аз ли реша­вам всичко това?

Да. Ти, това съм Аз. Ти си в процес на избор на Моето Аз.

Ти, това съм Аз и ти избираш какво Съм и какво ще Бъда.

Това вие всички сътворявате колективно. Правите го на индивидуална основа, като всеки от вас решава Кой Е Той и преживява това и го правите колективно, като колективно същество, което съвместно сътворява Онова, Което Е.

Аз Съм колективно преживеният опит на всички вас!

И Ти наистина не знаеш Кой ще Бъдеш в следващия мо­мент, тава ли?

Бях малко прибързан преди минута. Разбира се, че зная. Аз вече зная всички ваши решения, така че зная Кой Съм, Кой Съм Бил Винаги и Кой Винаги Ще Бъда.

Но как можеш да знаеш какво ще избера да бъда, да върша, да имам в следващия миг, а още по-малко да знаеш какво цяло­то човечество ще избере?

Много просто, вие вече сте направили своя избор. Всичко, което някога ще бъдете, вършите или имате, ве­че сте го осъществили. Осъществявате го точно в този миг. Разбираш ли? Времето не съществува.

Това също дискутирахме преди.

Струва си да го преразгледаме отново сега. Да. Кажи ми отново как става така?

Миналото, настоящето и бъдещето са концепции, ко­ито вие сами сте конструирали. Реалности, които сте изобретили, за да сътворите контекст, в който да при­дадете форма на настоящото си преживяване на опита. В противен случай всички ваши (Наши) преживявания ще се припокриват. Те действително се припокриват — то­ест случват се в едно и също „време", само че вие не зна­ете това. Вие сте се поставили в една възприемателна черупка, която скрива от погледа Тоталната Реалност.

Аз подробно обясних всичко това във втора книга, може би ще е добре за теб да препрочетеш този материал, за да поставиш в съответния контекст това, за което говорим сега. Онова, което подчертавам тук, е, че всичко се случва едновременно. Всичко. Така че, да, Аз действително зная „какво ще бъда", „какво съм" и „какво съм бил". Аз непрес­танно и винаги зная това, тоест зная всички ходове.

И както виждаш няма начин да Ме изненадате.

Вашата история - цялата световна драма - е сътво­рена така, че да бъдете в състояние да познаете Истин­ската си Същност от собствен опит. Тя е замислена по такъв начин, че да ви помогне да забравите Кои Сте, за да си спомните Истинската си Същност отново и да я пре-сътворите.

Защото аз не мога да пресътворя своята същност, ако вече преживявам тази същност, не мога да си създам ръст от ме­тър и осемдесет, ако вече съм метър и осемдесет висок. Тряб­ва да бъда по-малко от метър и осемдесет - или поне да си мисля, че съм по-малко.

Точно така. Разбираш го съвършено. И тъй като най-голямото желание на душата (Бога) е да преживее Себе си Като Творец и тъй като всичко вече е сътворено, Ние ня­махме друг избор, освен да намерим начин да забравим - всичко за Нашето творение.

Удивен съм, че сме намерили такъв начин. Да се опитваме да забравим, че всички сме Едно и че това Едно, което сме, е Бог, е все едно да се опитваме да забравим, че в стаята има розов слон. Как сме могли да бъдем хипнотизирани по този начин?

Ти току-що се докосна до тайната причина на физическия живот изобщо. Именно животът на физическо ниво би е хипнотизирал по такъв начин - и то съвсем основа­телно, защото той е изключително приключение.

Онова, което Ние сме използвали тук, за да ни помогне да забравим, е така нареченият Принцип на Удоволствието.

Върховната природа на удоволствието е този негов аспект, който те кара да сътворяваш Истинската си Същност в опита си тук и сега - и да пресътворяваш, пресьтворяваш и пресътворяваш отново тази своя Истинска Същност на все по-високо ниво на великолепие. Това е върховното удоволствие на Бога.

Низшата природа на удоволствието е тази страна на удоволствието, която те кара да забравиш Истинската си Същност. Не заклеймявай низшата природа, защото без нея няма да можеш да преживееш висшата.

Изглежда, удоволствията на плътта първоначално ни карат да забравим Кои Сме, а после стават пътя, чрез който да си спомним.

Ето че разбираш. Току-що сам го каза. А използването на физическото удоволствие като път да си спомниш Кой Си се постига като се издигне чрез тялото основната енергия на целия живот.

Това е енергията, която се нарича понякога „сексуална" енергия и тя се издига нагоре по вътрешния стълб на твоето същество, докато достигне онази област, която се нарича Третото око. Това е областта точно зад челото между двете очи и съвсем леко над тях. Издигайки тази енергия, ти й позволяваш да потече по цялото ти тяло. Това е нещо като вътрешен оргазъм.

А как се постига?

Като я издигнеш по мисловен път. И то съвсем буквално. Мисловно преминаваш вътрешния път на така наречените чакри. Когато многократно издига жизнената си енергия, човек постига усещане за това преживяване по същия начин, както развива потребност от секс.

Това издигане на енергията е много сюблимно преживяване. То бързо се превръща в желан и търсен опит. Въпреки това човек никога не губи напълно стремежа за понижаване на енергията - стремежа към основните страсти -и не бива да се опитва да го загуби, защото висшето не може да съществува без низшето във вашия опит, както многократно съм подчертавал това. Когато постигнете висшето, трябва да се върнете към низшето, за да преживеете удоволствието от движението към висшето. Това е свещеният ритъм на целия живот. Човек прави то­ва не само като движение на енергията вътре в своето тяло, той го прави като движение на по-голямата енергия вътре в Тялото на Бога.

Вие се превъплъщавате в низши форми, след което ево­люирате в по-висши състояния на съзнанието, просто изди­гате енергията в Божието Тяло, вие сте тази енергия, и ко­гато стигнете до висшето състояние, когато го преживеете напълно, тогава решавате какво е следващото нещо, което ще преживеете и къде в Сферата на Относителността избирате да отидете да го преживеете. Може да поискате отново да преживеете как изграждате Своя Аз -това наистина е великолепно преживяване - и тогава може би започвате всичко отначало в Космическото Колело.

Това същото ли е като „кармическото колело"?

Не. Такова нещо като „Кармическо Колело" не съществу­ва. Или поне не така, както вие си го представяте. Мнози­на от вас са си представяли, че вие сте не на някакво коле­ло, а в някаква мелница, в която отработвате всички дълго­ве от миналите си действия и се опитвате с всички сили да не си създадете нови. Това е, което някои от вас нари­чат „Кармическо Колело". То не е много различно от някои ваши западни теологически системи, защото и в двете парадигми вие разглеждате себе си като недостойни грешни­ци, които се стремят да постигнат необходимата чисто­та, за да се издигнат на по-високо духовно ниво.

Аз наричам, от друга страна, преживяването, което току-що описах Космическо Колело, защото в него няма ни­що от това чувство за недостойност, разплащане, наказание или „пречистване". Космическото Колело просто описва върховната реалност или онова, което може да се нарече Космология на вселената.

Това е житейският цикъл или Процесът, както аз поня­кога го наричам. То е образен начин да се опише безначалната и безкрайна природа на нещата; пътека, която неп­рестанно свързва приближаването и отдалечаването на всеобщото във всичко и по която с радост пътува душа­та във вечността.

Това е свещеният ритъм на живота, чрез който вие за­действате Божията Енергия.

О, никога не съм получавал толкова просто обяснение на всичко! Струва ми се, че никога така ясно не съм го разбирал.

Ти си дошъл тук, за да получиш яснота. Това е смисълът на този диалог. Радвам се, че го постигаш.

В действителност няма „по-ниско" и „по-високо" място на Космическото Колело. Та как би могло да има - това е Колело, а не стълба.

Отлично. Това е съвършен образ и съвършено разбиране. Ето защо не бива да се заклеймява онова, което вие назовавате „по-низше", „базово", животинските инстинкти в човека, а трябва да се благославя, да се зачита като пътека, по която и чрез която бие намирате обратния път към дома.

Това би освободило множество хора от чувството за вина, което в голяма степен изпитват по отношение на секса.

Затова и казах: радвайте се, радвайте се, радвайте се на секса и на целия живот!

Смесвайте онова, което наричате свещено, с онова, което наричате светотатствено, защото, докато не започнете да гледате на вашите олтари като на върхов­но място за любов и на вашите спални като на върховно място за поклонение пред Бога, вие нищо не виждате.

Нима смятате, че „сексът" е откъснат от Бога? Ето какво ще ви кажа: Аз съм във вашите спални всяка нощ.

И така, смело напред! Смесвайте онова, което нарича­те профанно, с онова, което наричате прозренческо - за да разберете, че няма различия и да преживеете всеобщността като Едно цяло. Тогава, продължавайки да еволю­ирате, вие няма да имате чувството, че се отричате от секса, а просто, че му се наслаждавате на едно по-висше ниво, защото Животът е С. Е. К. С. - СИНЕРГИЙНО-ЕНЕРГИЕН ОБМЕН.

А ако разберете това по отношение на секса, ще го разберете по отношение на всичко друго в живота. Дори по отношение на врая на живота - така наречената „смърт". В момента на вашата смърт няма да гледате на себе си като на човек, който се отказва от живота, а просто като на човек, който му се наслаждава на едно по­виеше ниво.

Когато най-сетне започнете да разбирате, че не съществува разделение в Божия свят, тоест, че няма нищо, което не е Бог - тогава най-сетне вие ще се откажете от тази човешка измислица, която наричате сатана.

Ако съществува сатана, той съществува като всяка мисъл за разделение от Мен, която някога ви е спохождала. Вие не можете да бъдете разделени от Мен, защото Аз Съм Всичко, Което Е.

Мъжете са измислили дявола, за да вдъхнат страх и да накарат останалите да правят, каквото те искат, под заплахата, че ще бъдат откъснати от Бога, ако не го пра­вят. Заклеймяването, страхът от вечния огън на ада е Крайна тактика на страха. Ала вече вие нямате нужда от страх, защото нищо не може, нито някога ще ви раздели от Мен.

Вие и Аз сме Едно. Не можем да бъдем нищо друго, ако Аз Съм Този, Който Съм - Всичко, Което Е.

Защо трябва сам да заклеймявам Себе си? И по какъв начин бих го сторил? Как мога да разделя Себе си от Себе си, когато Аз Съм Всичко, което Е, и няма нищо друго. Мо­ята цел е еволюцията, а не заклеймяването; растежът, а не смъртта; преживяването на опита, а не провала на опита. Моята цел е да Бъда, а не да престана да Бъда.

Няма как да разделя Себе си от вас - или от каквото и да било друго. „Адът" е просто незнание на този факт. „Спасе­нието" е познаване и разбиране в пълнота. Вие сте спасени дори в този момент. Няма вече никаква нужда да се притес­нявате от онова, което ще стане „след смъртта".

Можем ли да поговорим по въпроса за смъртта? Каза, че в настоящата трета книга ще разгледаме някои истини от по­виеш порядък. Някои универсални истини. През целия наш раз­говор не казахме много за смъртта и за онова, което става след нея. Нека поговорим за това сега.

Добре. Какво искаш да знаеш?

Какво става, когато човек умира?

Ти какво би избрал да става?

Нима искаш да кажеш, че избираме какво да стане?

А нима допускаш, че само защото си умрял, преставаш да твориш?

Не зная. Тъкмо за това питам Теб.

Напълно правдоподобно. (Случва се така, че не знаеш, но Аз виждам, че си забравил, което е страхотно. Всичко става по план.)

Когато умирате, творческият процес не спира. Това достатъчно ясно ли е за теб?

Да.

Добре.

И тъй в момента на смъртта онова, което става, е... че вие продължавате да живеете.

Затова мнозина, които са „умрели", не могат да повярват в това - защото не преживяват факта на смъртта. Обратното, чувстват се живи (защото наистина е така). По този начин изпадат в объркване.

Азът може да вижда тялото проснато, сгърчено, неподвижно, но самият Аз изведнъж се оказва, че може да се движи наоколо съвсем свободно. Често той има преживяване за това, че буквално лети над стаята - след което, че се намира навсякъде в пространството, и то едновре­менно. А когато пожелае да погледне на нещата от опре­делена перспектива, внезапно се озовава там.

Ако душата (названието, което сега ще дадем на Аза) се пита удивено: „Но защо е неподвижно тялото ми?", тя ще се озове точно над него и надвесена над тялото с лю­бопитство ще съзерцава неговата неподвижност.

Ако влезе някой в стаята и душата си помисли: „Кой е това?" - тя внезапно ще се намери пред или до този човек.

И така за много кратко време душата разбира, че мо­же да отиде навсякъде - със скоростта на собствената си мисъл.

И тогава душата бива обзета от чувство на неверо­ятна лекота и свобода и обикновено е нужно известно време, за да се „приспособи" към цялото това премества­не, което съпровожда всяка мисъл. Ако даден човек е имал деца и си помисли за тях, душата внезапно се озовава в присъствието им, където и да са те. Така душата узнава, че може не само да се озове, където си поиска, със скоростта на мисълта - но тя може да бъде едновременно на две места. Или на три места. Или на пет.

Тя може да съществува, да наблюдава или да провежда действия на тези места едновременно без никакво зат­руднение или объркване. След това може „да се върне" към себе си, като отново заеме едно-единствено място прос­то като се пренастрои.

Душата си спомня в следващия живот онова, което би било добре да помни в този си живот - че всички последи­ци са сътворени от мисълта и че са проявление и резул­тат на вътрешно намерение.

Вътрешното намерение, върху което съсредоточавам свое­то внимание, се превръща в моя реалност.

Точно така. Единствена разлива е скоростта, с която се осъществява преживяването на този опит. Във физическия живот може да съществува пропаст, голяма разли­ва между момента на мисълта и опита. В духовната сфе­ра няма такава разлива; резултатите са мигновени.

Затова и душите, които току-що са преминали в от­въдното, се научават да наблюдават мислите си много внимателно, тъй като, каквото и да помислят, те го пре-живяват.

Тук Аз използвам думата „научават" много свободно, по-скоро като образ, отколкото като описание, което отговаря на действителността. Терминът „припомням си" би бил много по-точен.

Ако душите на физическото поле се научат да контро­лират своите мисли толкова бързо и ефективно, както ду­шите на духовното поле, целият им живот би се променил.

Сътворението на индивидуалната реалност, мисловният контрол и онова, което някои наричат молитва, е всичко.

Молитва ли?

Мисловният контрол е най-висшата форма на молит­ва. Ето защо мислете само онова, което е добро и правед­но. Не ангажирайте мислите си с негативност и мрак и дори в моменти, когато нещата изглеждат отчайващи — и особено в такива моменти, виждайте само съвършенс­твото и изразявайте само благодарност или си предста­вяйте само онези прояви на съвършенството, които из­бирате занапред.

В тази формула се състои душевното спокойствие. В този процес ще намерите мир. В това съзнание ще откриете радостта.

Това е нещо изключително. Това е изключителна информация. Благодаря, че чрез мен Ти ни я даваш.

И Аз ти благодаря, че Ми позволяваш да предам това. В някои моменти ти си „по-чист" отколкото в други. В някои моменти си по-отворен - като цедка, която току-що е била измита. Тя е „по-отворена". Мрежата е почистена и пропуска по-добре.

Много подходящо сравнение.

Старая се.

Да обобщим тогава: Душите, които се освобождават от тялото, бързо си припомнят да наблюдават и контро­лират своите мисли много внимателно, защото всичко, което си помислят, те сътворяват и преживяват.

Повтарям отново, същият процес е валиден и за души­те, които все още са в тяло, с тази разлика, че резултати­те не са толкова непосредствени. И тъкмо този „времеви" промеждутък между мисълта и творението, който може да трае дни, месеци или години - създава илюзията, че нещата се случват на вас, а не са причинени от вас. Това е илюзия, коя­то ви кара да забравите, че вие сте причината в този случай.

Както вече няколко пъти описах, тази забрава е „пре­върната в система". Тя е част от процеса. Защото вие не можете да сътворите Истинската си Същност, докато не забравите Истинската си Същност. Тъй че илюзията, която поражда забравата, е съзнателно търсен ефект. Когато напуснете тялото, с голяма изненада ще устано­вите мигновената и очевидна връзва между своите мисли и онова, което сътворявате. В началото това ще бъде за вас шокираща изненада, а след това много приятна, кога­то започнете да си припомняте, че вие сами сте причина­та за сътворяването на своя опит, а не просто понасяте резултатите от този опит.

Защо съществува такъв промеждутък от време между мисълта и нейното пресътворяване преди да умрем, а след това не?

Защото съществувате в илюзията на времето. Не съ­ществува промеждутък между мисълта и пресьтворяването й извън тялото, защото всъщност сте се освободили от параметъра на времето.

С други думи, както много пъти си казвал, времето не съществува.

То не съществува, такова, каквото е във вашите раз­бирания. Феноменът „време" е всъщност функция на глед­ната точка.

А защо съществува, докато сме в тяло?

Вие сте го породили, като сте заели настоящата си гледна точка. Вие използвате тази перспектива като средство, посредством което изучавате и изследвате своя опит много по-пълноценно, отделяйки го на части, без да го възприемате като единно ставащо.

Животът е единно ставащо.Едно събитие в Космоса, което се случва точно сега. То се случва цялостно. Повсе­местно.

Няма друго „Време", освен сега. Няма друго „място", ос­вен тук.

Тук и сега е всичко, Което Е.

Но вие избирате да преживявате Великолепието на тук и сега във всяка негова подробност и да преживявате Своето Божествено Аз, като творец на вашата реал­ност тук и сега. Съществуват само два начина - две сфе­ри на опита - в които бихте могли да осъществите то­ва. Времето и пространството.

Толкова великолепна е била за вас тази мисъл, че вие буквално сте се взривили от радост!

В този взрив на радост е сътворено пространството между отделните ваши части и времето, нужно за пре­местване от една ваша част до друга.

По този начин вие съвсем буквално сте разкъсали Себе Си на части, за да разгледате подробно тези свои части. Би могло да се каже, че сте били толкова щастливи, „че сте се разпаднали на частици".

Оттогава насам се опитвате да съберете тези свои частици.

Точно това е целият мой живот! Аз само това и правя - да събирам отделните частици на живота си и се опитвам да разбера дали те крият някакъв смисъл.

Тъкмо чрез средството, наречено време, вие сте успе­ли да разделите частите, да откъснете онова, което не може да се откъсне и така да го видите и преживеете по-пълно, като го пресътворите.

Дори богато гледате на някакъв определен обект през микроскоп и виждате, че той съвсем не е нещо твърдо установено, а е в действителност конгломерат от милион различни ефекти - различни неща, които се случват ед­новременно и по този начин пресътворяват един по-го­лям ефект - точно по същия начин вие използвате време­то като микроскоп на своята душа.

Помислете за Притчата за Скалата.

Някога е съществувала една Скала, изпълнена с безброй­но Количество атоми, протони, неутрони и субатомни частици-на веществото. Тези частици непрестанно са били в движение по определена схема и всяка частица се движи от „тук" до „там" и това отнема „време", но движението се осъществява толкова бързо, че самата Скала изглежда съвършено неподвижна. Тя просто съществува. Стои си, поглъща слънцето, мокри се от дъжда и съвсем не се движи.

- Какво е онова вътре в мен, което се движи? - попи­тала Скалата.

- Това си ти - Казал един Глас от Далеч.

- Аз ли? - запитала отново Скалата. - Но това е невъзможно. Аз не се движа изобщо. Всеки може да види това.

- Да, но от разстояние, - съгласил се Гласът. - От разстоянието, което ме отделя от теб, ти наистина изглеждаш твърда и неподвижна, но когато се приближа, когато отб­лизо разгледам онова, което действително става - виждам, че всичко, което изгражда твоята Истинска Същност, се движи. То се движи с невероятна скорост във времето и пространството по определена схема, която Те пресьтворява като нещото, наречено „Скала". И така ти си някаква магия! Ти се движиш и в същото време не се движиш.

- Но кое тогава е илюзията? - запитала Скалата. — Единството и неподвижността на Скалата или разделе­нието и движението на Нейните частици?

На това Гласът отвърнал:

- Кое тогава е илюзията? Единството и неизмеността на Бога? Или разделението и движението на Неговите части?

Ето какво ще ти кажа: Върху тази Скала Аз ще изградя моята църква. Защото това е Скалата на Епохите. Това е вечната истина, която не оставя непреобърнат нито камък. Аз я обясних цялата тук, в тази малка история. Това е Космологията.

Животът е поредица от микроскопични, невероятно бързи движения. Тези движения не засягат ни най-малко неподвижността на Битието, на всичко, което Е. Но също, както атомите изграждат скалата, така и движението пресътворява неподвижността точно пред очите ви.

От дистанция не съществува разделение, не може да съществува, защото всичко, което Е, е всичко, което Е. И няма нищо друго. Аз Съм Движеща се неподвижност.

От ограничената перспектива, от която вие гледате всичко, което Е, вие виждате себе си разделени и откъснати, не като едно неподвижно битие, а като много, мно­го битиета, Които са постоянно в движение. И двете наблюдения са точни. И двете реалности са „реални".

Така че, когато „умра", аз съвсем не умирам, а преминавам в осъзнаване на макрокосмоса - където не съществува „вре­ме", нито „пространство", сега и тогава, преди и след.

Точно така е. Разбра го напълно.

Нека да опитаме да видим дали ще мога да го пресъздам пред Теб. Дали ще мога да го опиша.

Добре, опитай!

От една макроперспектива не съществува разделение и от „далечината" всички частици на всичко изглеждат като едно Цяло.

Когато човек погледне камъка в краката си, той вижда камъка точно тук и сега като нещо цяло, завършено и съвърше­но, но дори и в мига, в който осъзнаваш камъка по този начин - осъществява се невероятно движение при невероятна скорост от частиците на този камък. А какво вършат тези час­тици? Те правят камъка това, което е.

Когато човек се вгледа в този камък, той не вижда вътрешните процеси. Дори ако ги знае концептуално, за него всичко става „сега". Скалата не се превръща в скала, тя е скала точно тук и сега.

Ако твоето съзнание се слее с една от субмолекулярните частици вътре в скалата, тогава ти ще преживяваш себе си ка­то движещ се при безумна скорост първо „тук", после „там". И ако един глас извън скалата ти кажеше: „всичко това се случва едновременно", ти би го нарекъл лъжец или шарлатан.

Но от перспективата на една дистанция от скалата, идея­та, че някаква част от скалата е отделена от друга част и още повече, че се движи с безумно голяма скорост, би изглеждала лъжа. От тази дистанция може да се види онова, което не може да се види отблизо - че всички части са Едно и че ця­лото движение Всъщност не придвижва нищо.

Напълно си разбрал и проникнал в същността на това, което казах. Сам разбираш, и в това отношение си прав, че целият живот е въпрос на перспектива. Ако продължиш да осъзнаваш тази истина, ще започнеш да разбираш макрореалността на Бога и ще отключиш тайната на ця­лата вселена: Всичко е едно и също нещо.

Вселената е молекула в тялото на Бога. Това никак не е далеч от истината.

И всъщност ние се връщаме в съзнанието си в тази макрореалност, когато ни се случи онова, което наричаме „умиране"?

Да. И макрореалността е само микрореалност на една още по-голяма макрореалност, която е малка частица от още по-голяма реалност - и така нататък, и така нататък, и така нататък. Вечно и завинаги, и дори още по-нататък, в един свят без край.

Ние сме Бог - „И Това, Което Е" — в непрестанен акт на пресътворяване на Своята Същност. В постоянен акт на осъществяване на това, което сме сега... докато вече не сме това, а се превърнем в нещо друго. Дори и скалата няма да бъде скала вечно, а само „изглежда, че е вечно ска­ла". Преди да бъде скала, тя е била нещо друго. Тя се е вка­менила, превръщайки се в скала вследствие на процес, кой­то е траел стотици хиляди години. Тя е била нещо друго и ще бъде отново нещо друго.

Същото се отнася и до вас. Ти не си вечно този „ти", който си сега. Ти си бил нещо друго. И днес, когато си тук в твоето пълно великолепие, ти отново си всъщност... „нещо друго".

Това е удивително. Абсолютно удивително! Никога не съм чувал нищо подобно. Ти разгледа цялата космология на живота, обяснявайки я по начин, който мога да разбера и запомня. Това е удивително.

Е, благодаря. Ценя тази твоя оценка. Старая се. Добре се справяш.

Предполагам, че това не е точният израз, който би употребил тук.

Ах!

И аз съм го забелязал. Но ако се върнем назад, прави ми впечатление нещо особено.

Какво е то?

Цялото това обяснение се дължеше на един мой въпрос: „Как става така, че времето съществува, когато сме в тяло­то, а престава да съществува, когато душата се освободи от тялото?" и Ти Каза, че „времето" е определена гледна точка или перспектива; че то нито „съществува", нито „престава да съществува", но че душата променя своите перспективи и ние преживяваме Върховната реалност по различен начин.

Точно това казах! Разбрал си го!

И направи и по-широкото обобщение, че в макрокосмоса душата осъзнава пряката връзка между мисъл и нейното пресътворяване; между идеите на човека и неговия опит.

Да. На макрониво това е все едно да виждаш скалата и движението, което се осъществява вътре в нея. Не съ­ществува „време", което да отделя движението на ато­мите от вида на скалата, която това движение пресътворява. Скалата „е", дори и когато се осъществяват вът­решните й движения, всъщност поради тези движения тя е. Причината и следствието са мигновени. Движението се извършва и скалата съществува в своето „битие" в „едно и също време".

Това осъзнава душата в мига, който вие наричате „смърт". То е просто промяна на перспективата. Човек започва да вижда повече и да разбира повече.

След смъртта ти не си вече ограничен в своето разби­ране. Виждаш скалата и виждаш вътре в скалата. Тогава поглеждаш на онова, което са ти се стрували особено сложни страни на живота, и си казваш: „Разбира се". Всичко ще ти стане съвсем ясно.

Но тогава пред теб ще се появят нови загадки, които трябва да проумееш. Движейки се по Космическото Коле­ло, ще ти се явяват все по-големи и по-големи реалности - по-големи и по-големи истини.

Ала ако можеш да си припомниш тази истина, че собствената ти перспектива създва твоите мисли и твоите мисли създават всичко и ако можеш да си припомниш това, преди да напуснеш тялото, а не подир туй, Животът ти ще се промени.

А начинът да контролираш мислите си е да промениш изця­ло своята гледна точка.

Точно така. Ако възприемеш различна гледна точка, ще придобиеш различна мисъл по отношение на всичко. По този начин ще се научиш да контролираш своята мисъл в пресътворяването на опита. Всичко се състои в контро­ла на мисълта.

Някои хора наричат това постоянна молитва.

Вече спомена за това, но струва ми се, че никога не съм възприемал молитвата по такъв начин.

Защо тогава не видиш какво ще стане, ако именно така започнеш да я възприемаш? Ако си представиш, че контролирането и насочването на твоите мисли е най-висша форма на молитва, ти ще започнеш да мислиш само добро и праведно. Няма да се отдаваш на негативност и мрак, дори ако си потопен в него. И в моменти, когато всичко изглежда безнадеждно - и особено в такива момен­ти - ще виждаш само съвършенството.

Ти отново и отново се връщаш към това.

Давам ти метод. С този метод можеш да промениш живота си. Повтарям най-важните средства на този ме­тод, повтарям ги отново и отново, защото повторението ще породи разпознаване - „познаване отново" - ко­гато това най-много ти е необходимо.

Всичко, което става - всичко, което е ставало, става и ще става - е външно физическо проявление на твоите вътрешни мисли, избори, идеи и решения относно това Кой Си и Кой Избираш Да Бъдеш. Не осъждай онези аспекти на живота, които не приемаш. Стреми се да ги проме­няш, както и да променяш условията, които са ги напра­вили възможни.

Осъзнай мрака, но не го осъждай. По-скоро бъди светлина в мрака и по такъв начин го трансформирай. Нека твоята светлина така да засвети пред хората, че онези, които жи­веят в мрак да бъдат озарени от светлината на твоето същество. И всички ще видите тогава Кой Си Ти Реално.

Бъди Носител на Светлината, защото твоята свет­лина може да стори повече от това да озари твоя собст­вен път, твоята светлина може да бъде светлина, която истински да озари света. Затова сияй, о просветлени! Си­яй още и още, така моментът на най-големия ти мрак да се превърне в най-големия дар за тебе. И в момента, в който бъдеш надарен, ти ще предадеш този дар на други­те, давайки им едно неизразимо съкровище: Самите Тях.

Нека твоята задача бъде това. Нека това да бъде най-голямата ти радост: да върнеш хората към Тях Самите. Дори и в най-мрачния им час, особено в такъв час.

Светът те чака. Изцели го. Сега. Там, където си, можеш много да направиш.

Защото Моите овце се изгубиха и сега трябва да се на­мерят. Бъди добър пастир и ги поведи обратно към Мен.

Благодаря Ти. Благодаря Ти за този зов и предизвикателство. Благодаря Ти, че ми даде цел. Благодаря Ти. Затова, че ми помагаш винаги да вървя в посоката, която знаеш, че искам да следвам. Затова се обръщам към Теб. Затова обичам и благос­лавям този диалог. Защото в разговор с Теб аз намирам Божес­твеното в себе си и започвам да го разпознавам и у другите.

Мой истински възлюблен, небесата ликуват, когато из­ричам тези думи. Това е същинската причина, поради коя­то идвам при теб и бих дошъл при всеки, който Ме повика. Точно както идвам в този момент и при всички други, които четат тези думи. Защото настоящият разговор не бе предназначен от самото начало единствено за теб. Той бе предназначен за милиони хора по света. И той се дава в ръцете на всеки човек точно тогава, когато се нуждае, и това става често по най-чудотворни начини. Той им дава онази мъдрост, към която се стремят и коя­то е съвършено подходяща за онзи момент от живота, в който се намират. Удивителното, което се случва, е, че всеки сам предизвиква този резултат. „Изглежда" така, сякаш някой друг ти е дал този разговор, открехнал те е за този диалог, но ти Сам си постигнал това.

Затова нека заедно разгледаме останалите въпроси, които имаш в сърцето си.

Може ли да поговорим още за живота след смъртта? Ти бе започнал да обясняваш какво става с душата след смъртта. На мен ми се иска да узная колкото мога повече по този въпрос.

Ще поговорим тогава за това, докато задоволиш копнежа си. Казах по-рано, че става онова, което искаш да ста­не. Имам предвид това буквално. Ти сам създаваш своята реалност, не само когато си в тяло, но и когато си извън него. Първоначално може и да не разбереш това и да не го следваш съзнателно в тази своя реалност. В такъв случай опитът ти се създава от една от двете други енергии: твоите неовладени мисли или колективното съзнание.

В онази степен, в която твоите неовладени мисли са по-силни от колективното съзнание, в тази степен ти ще ги преживееш като реалност. В степента, в която приемаш, поглъщаш и усвояваш колективното съзнание, в тази степен ще го преживееш като реалност.

Това не се отличава от начина, по който създаваш сво­ята реалност в настоящия си живот.

Винаги в живота ти си изправен пред един от трите възможни избора:

1. Можеш да позволиш на твоите неовладени мисли да сътворят Мига.

2. Можеш да позволиш на своето творческо съзнание да сътворява Мига.

3. Можеш да позволиш на Колективното съзнание да сътворява Мига.

В това е иронията.

В настоящия си живот ти намираш, че е трудно да твориш съзнателно чрез своето индивидуално съзнание и често приемаш, че твоето индивидуално разбиране е пог­решно, имайки предвид всичко, което наблюдаваш наоколо си, така че се подчиняваш на Колективното съзнание, независимо дали това е полезно за теб или не.

В първите мигове на живота в отвъдното, от една стра­на, може да ти се стори трудно да се подчиниш на Колективното съзнание поради всичко, което виждаш наоколо си (кое­то може да ти изглежда невероятно), и така, можеш да бъ­деш изкушен да се придържаш към своите собствени индиви­дуални разбирания, независимо дали са ти полезни ли не.

Ето какво ще ти кажа: когато си обкръжен от по-низше съзнание, за теб ще бъде по-добре да се придържаш към сво­ите индивидуални разбирания, а когато си обкръжен от по­виеше съзнание, ти имаш по-голяма полза да му се подчиниш.

Следователно, може би е разумно и мъдро да потърсиш същества с по-висше съзнание. Аз не мога да отдавам прекалено значение на обкръжението, в което се намирам.

В онова, което наричаш отвъден живот, няма от какво да се безпокоиш в това направление, защото мигновено и автоматично ще бъдеш обкръжен от същества с по-­висше съзнание - и от самото по-висше съзнание.

И все пак, ти може и да не разбереш, че си обгърнат от толкова много любов; може да не го разбереш веднага. Възможно е да ти се стори, че ти се „случват" различни не­ща, че си оставен на произвола на съдбата. А всъщност изживяваш в опита си съзнанието, с което си умрял.

Някои от вас притежават очаквания, за които дори не подозират. През целия си живот сте имали определени представи за това какво става след смъртта и когато „умрете", тези мисли се изявяват и вие внезапно осъзна­вате (превръщате в нещо реално) онова, което сте си представяли. И онези ваши мисли, които притежават най-голяма сила и които вие най-ревностно поддържате, те ще се наложат, както става винаги в живота.

И тогава човек наистина може да отиде в ада. Ако през це­лия свой живот хората са вярвали, че адът е място, което съв­сем сигурно съществува, че Бог ще съди „живите и мъртвите" и че ще отдели „зърното от плявата" и „козите от овците" и че те със сигурност ще се „озоват в ада" заради всичко, което са сторили в обида на Бога, тогава те наистина ще отидат в ада! Ще горят сред вечния огън на проклятието! Та как биха могли да го избегнат?

Ти многократно повтаряш в този диа­лог, че адът не съществува. Но в същото време твърдиш, че ние сътворяваме своята собствена реалност и сме способни да сътворим всякаква реалност чрез своите мисли. Така че, адският огън и проклятието могат наистина да съществуват за онези, които вярват в тях.

Нищо не съществува във Върховната Реалност, освен онова, Което Е. Ти си прав като казваш, че вие можете да сътворите всяка субреалност, която изберете - включи­телно преживяването на ада такова, каквото го описа. Не съм казвал в никакъв момент на този диалог, че вие не можете да преживеете ада; казах само, че адът не съществува. Повечето от онова, което преживявате, не съществу­ва, но въпреки това вие го преживявате.

Това е невероятно. Един мой приятел, Барнет Бейн, току-що създаде филм за това. Имам предвид, именно за това. Сега, когато пиша тези редове, е 7 август 1998 година. Вмъквам та­зи информация в диалога след пасажите, записани преди две го­дини, което по-рано никога не съм правил. Но преди да изпратя ръкописа на издателя, аз го изчетох още един последен път и внезапно осъзнах: Почакай! Робин Уилямс току-що създаде филм точно за онова, за което говорим тук. Нарича се „Съни­щата, които сънуваме" и представлява удивително филмово пресъздаване на онова, за което говориш.

Запознат съм с него.

Наистина ли? Нима Бог ходи на кино?

Бог прави филмите.

О!

Да. Не си ли гледал филма „О, Господи"?

Да не би да си мислиш, че Бог пише само книги?

Значи ли това, че филмът на Робин Уилямс е верен в буквалния смисъл? Искам да кажа - наистина ли е така?

Не. Никой филм, книга или човешко обяснение на Божественото не е вярно в буквалния смисъл.

Това и за Библията ли се отнася? И Библията ли не е вярна в буквалния смисъл?

Не. И, струва ми се, че ти знаеш това.

Какво ще кажеш за настоящата книга? Тази книга е вярна в буквалния смисъл!

Не. Не ми е приятно да ти го кажа, но ти прецеждаш тази информация през филтъра на своята личност. Разби­ра се, съгласен съм, че мрежата на твоя филтър е по-фина и тънка. Ти си станал много добър филтър, но въпреки всичко си филтър.

Зная това. Само исках да бъде то повторено тук отново, защото някои хора приемат книги като тази и филми като „Сънищата, които сънуваме" като истина в буквалния смисъл. А на мене ми се ще да ги накарам да престанат да ги възприе­мат по такъв начин.

Писателите и създателите на онзи филм са пресели ед­на огромна истина през един несъвършен филтър. Стре­мили са се да покажат, че човек преживява след смъртта точно онова, което очаква и избира да преживее. Това те са направили много внушително.

А сега да се върнем ли отново на темата си?

Да. Бих искал да зная точно онова, което исках да зная, ко­гато гледах онзи филм. Щом няма ад, но въпреки това аз преживявам ада, каква е разликата по дяволите!

Не би имало никаква разлика дотолкова, доколкото ти оставаш в сътворената от теб реалност. Ти обаче няма да пресътворяваш тази реалност вечно. Някои измежду вас не биха я преживели дори и една „наносекунда", както казвате вие. Дори и в интимните сфери на своето въображение те не биха се пренесли в място на скръб и страдание.

Какво би могло да ми попречи да пресътворявам такова място на скръб и страдание през цялата вечност, след като съм вярвал цял живот, че то съществува и че нещо, което сам съм направил, е довело до това да заслужа да бъда в това мяс­то?

Твоето познание и разбиране.

Също както и в настоящия ти живот всеки следващ момент се създава от новите разбирания, придобити в предишния. В така наречения отвъден живот също ще създаваш следващия си миг чрез онова, което си познал и разбрал в предходния.

И онова, което много бързо ще разбереш и познаеш, е, че имаш винаги избор какво да поискаш да преживяваш. Така е, защото в отвъдния живот резултатите са мигнове­ни и ти няма да пропуснеш да осъзнаеш връзката между собствените си мисли по отношение на дадено нещо и преживяванията, които тези мисли създават.

Ще разбереш, че ти сам сътворяваш собствената си реалност.

Това би могло да обясни защо преживяванията на някои хо­ра са щастливи, а на други хора са изпълнени със страх. Защо преживяванията на някои хора са дълбоки, докато други хора буквално нямат преживявания. Както и защо съществуват толкова различни разкази за миговете след смъртта.

Някои хора са се върнали към живот, след като са били бли­зо до смъртта и са имали преживявания, изпълнени с мир и любов без страх от смъртта, докато други се връщат уплашени, убедени, че са се сблъскали с тъмни и зли сили.

Душата откликва и пресътворява мисълта, която е най-силно доминираща в съзнанието, като поражда съот­ветното й преживяване.

Някои души запазват това преживяване, правейки го много реално - както са запазвали преживяванията си, ко­гато са били в тяло, макар че онези преживявания са били също така нереални и нетрайни. Други души се приспосо­бяват бързо, осъзнават преживяното такова, каквото е, и започват да мислят по новому, при което веднага се пренасят в други преживявания.

Значи ли това, че в отвъдния живот нещата не са строго детерминирани? Нима няма Вечни истини, Които да съществуват извън нашето съзнание? Нима продължаваме да пресъзда­ваме митове и легенди и мили преживявания, дори и когато преминем в реалността отвъд смъртта? Когато се освобо­дим от веригите? Когато най-сетне познаем истината?

Изборът е изцяло ваш. Именно това искаше да каже фил­мът на Робин Уилямс. Това е внушението и на настоящата книга. Онези, чието единствено желание е да познаят веч­ната истина на всичко, което Е, да разберат великите тайни, да преживеят Върховната Реалност, го постигат. Да, има Една Велика Истина; съществува Върховна Ре­алност, но вие винаги ще постигате онова, което сте из­брали, независимо от тази Реалност - точно защото реалността е, че вие сте Божествени творения, Божествено творящи своята реалност и преживявайки я такава, каквато я сътворите.

Но ако изберете да престанете да пресьтворявате своя собствена индивидуална реалност и да започнете да разбирате и преживявате по-голямата Единна Реалност, вие ще получите незабавно възможност да го сторите.

Онези, които умират в състояние, в което са направи­ли такъв избор, в което са пожелали това и са изявили воля за такова познание, те се озовават в Единството изведнъж. Другите го преживяват само когато пожелаят това. Съвсем същото се отнася и за душата в тяло. Всичко е въпрос на желание, на избор, на това какво сътворявате. Вие пресътворявате и съответно преживявате онова, което вече в сътворено.

Това е Сътвореният Творец. Движещият се Неподвижен. Това е Алфата и Омегата, преди и след, началото и краят на всичко, което наричате Бог.

Аз няма да ви отхвърля, но и няма да ви наложа Моята Същност. Никога не съм го правил и никога няма да го нап­равя. Вие можете да се завърнете към Мен винаги, когато пожелаете. Сега, докато още сте в тяло или след като на­пуснете тялото, можете да се завърнете към Единство­то и да преживеете загубването на своя индивидуален Аз винаги, щом това ви харесва. Можете също да пресътворявате и преживявате своя индивидуален Аз винаги, кога­то изберете това.

Можете да преживявате всеки аспект на всичко, кое­то Е, в неговите най-малки или най-големи пропорции. Мо­жете да преживеете в опита си микрокосмоса или макро­космоса.

Мога да преживея в опита си частицата или скалата.

Да, много добре. Започваш да разбираш.

Когато си в човешко тяло, ти преживяваш по-малката частица от целостта; тоест частица от микрокосмоса (най-малката му частица). Когато се отделиш от тялото (в така наречения „духовен свят"), ти разширяваш своя­та перспектива неимоверно много. Изведнъж започва да ти се струва, че знаеш всичко; можеш всичко. Ще придо­биеш макрокосмически поглед към нещата, което ще ти позволи да разбереш онова, което сега не разбираш.

Едно от нещата, които тогава ще разбереш, е, че съ­ществува дори още по-голям макрокосмос. С други думи изведнъж ще ти стане съвсем ясно, че всичко, Което Е, е дори още по-огромно от реалността, която тогава ще преживяваш в своя опит. Това ще те изпълни с благогове­ние и очакване, с удивление и вълнение, с радост и възбу­да. Защото тогава ще узнаеш и разбереш онова, което Аз познавам и разбирам: че играта никога не свършва.

Ще постигна ли някога истинска мъдрост?

Във времето след смъртта ти можеш да направиш из­бор да получиш отговор на всеки въпрос, който е възник­вал пред теб - и да отвориш съзнанието си за нови въпро­си, които дори не си си представял, че съществуват. Мо­жеш да направиш избор да преживееш Единството с Всич­ко, Което Е. И ще имаш възможност да решиш какъв искаш да бъдеш след това, какво искаш да правиш и да имаш.

Дали избираш да се върнеш в онова тяло, което си на­пуснал? Дали избираш да преживееш отново живота в човешка форма, макар и по-различна?

Дали избираш да останеш там, където си, в „духовния свят" на нивото, което преживяваш в онзи момент? Да­ли избираш да продължиш да вървиш по-нататък по пътя на познанието и опита? Дали избираш да „изгубиш своята самоличност" напълно и да се превърнеш в част от Един­ството?

Какво избираш? Какво избираш?

Това е въпросът, който Аз ще ти задавам винаги. Вина­ги това е въпросът на вселената, защото вселената не знае нищо друго, освен да удовлетворява твоите най-съкровени желания, най-възвишените ти стремежи. Тя всъщ­ност прави това всеки момент, всеки ден. Разликата между теб и Мен е, че ти не го съзнаваш.

Аз го разбирам.

Кажи ми... дали моите любими и роднини ще ме срещнат след смъртта ми и ще ми помогнат да разбера какво става? Дали ще се срещна отново с онези, които „са си отишли преди мен"? Ще можем ли да бъдем заедно във вечността?

Ти какво избираш? Ако избереш да стане така, ще стане.

Добре, но аз съм объркан. Искаш да кажеш, че всички ние имаме свободна воля и че тази свободна воля продължава дори и отвъд смъртта?

Да, това искам да кажа.

Ако това е вярно, тогава свободната воля на моите люби­ми хора ще трябва да съвпада с моята - те трябва да мислят и желаят също като мен, в противен случай няма да се явят, когато умра. Ами ако аз желая да прекарам остатъка от веч­ността с тях, а един или двама предпочетат да продължат нататък? Някой би могъл да поиска да се развива към по-висши и по-висши нива и да преживее присъединяването си към Един­ството, както Ти го нарече, тогава какво?

Не съществува противоречие във вселената. Съществуват неща, които изглеждат като противоречия, но фактически няма такива. Ако възникне ситуация като та­зи, която описа (между другото, това е много хубав въп­рос), ще стане така, че и двамата ще можете да получи­те онова, което сте избрали.

И двамата ли?

И двамата.

Може ли да запитам как?

Може.

Какво мислиш ти за Бога? Смяташ ли, че Аз съществувам на едно място и само на едно място?

Не. Мисля, че Ти съществуваш навсякъде и едновременно. Вярвам, че Бог е вездесъщ.

В това си напълно прав. Не съществува такова място, където Аз Не Съм. Разбираш ли това?

Струва ми се, че да.

Добре. Какво тогава те кара да мислиш, че с теб е по-различно?

Защото Ти си Бог, а аз съм обикновен смъртен.

Разбирам. Отново сме се вкопчили в това „обикновен смъртен"...

Добре, добре... Да приемем заради разискването, че аз също съм Бог - или поне съм създаден по Божие подобие. Нима твърдиш в такъв случай, че и аз мога да бъда навсякъде и по Всяко Време?

Въпрос само на това, което съзнанието избира да при­еме за своя реалност. В така наречения „духовен свят" можеш да преживееш, каквото си представиш. И така, ако искаш да преживееш себе си като една душа на едно място в едно „време", можеш да преживееш това, но ако искаш да преживееш своето духовно битие в по-широк план, да бъдеш на повече от едно място „в един и същи момент" можеш да преживееш и това. Всъщност можеш да преживееш своя дух навсякъде, където пожелаеш, „по всяко време". Така е, защото в действителност съществува са­мо едно „време" и едно „място" и ти си изцяло в него ви­наги. Така ти можеш да преживееш всяка негова част или части, щом избереш и пожелаеш това.

Ами ако аз желая моите роднини да бъдат с мен, а някой от тях пожелае да бъде „част от Всичко", което е някъде друга­де? Какво тогава?

Невъзможно е ти и роднините ти да не желаете едно и също нещо. Ти и Аз, както и твоите роднини и Аз - всич­ки ние сме едно.

Самият акт на твоето желание е акт на Моето жела­ние, защото ти си просто Моят Аз, който преживява и желае. Ето защо, твоето желание е и Мое желание.

Твоите роднини и Аз сме също едно цяло. Затова оно­ва, което желая Аз, желаят и те. Оттук следва, че твое­то желание съвпада с желанието на твоите роднини.

И на земята вие желаете едно и също. Желаете мир. Желаете благоденствие. Желаете радост. Желаете осъ­ществяване. Желаете удовлетворение и себеизява във вашата работа, любов във вашия живот, здраве за ваше­то тяло. Всички вие желаете едно и също.

Нима смяташ, че това е случайно? Не, не е. Това в част от живота. И Аз ти го обяснявам в този момент.

Единствената разлика между земята и онова, което наричате „духовен свят" е, че на земята, въпреки че всички желаете едно и също, имате различни представи за това как да го постигнете. Затова всички вървите в различ­на посока, търсейки все едно и също нещо!

Именно тези различни представи, които имате, пораждат различните резултати при вас. Тези представи могат да бъдат определени като вашите Изходни мисли. Говорих ти за това и преди.

Да. В първа книга.

Една подобна мисъл, която мнозина споделят, е ваша­та представа за недостиг. Мнозина от вас дълбоко в ду­шата си са убедени, че просто нещо им липсва. Съществува недостиг от каквото и да било.

Няма достатъчно любов, няма достатъчно пари, няма достатъчно храна, няма достатъчно облекло, няма доста­тъчно подслон, няма достатъчно време, няма достатъчно добри идеи, и определено вие самите не сте си достатъчни.

Тази Изходна мисъл ви кара да прилагате всякакви стра­тегии и тактики, за да се сдобиете с онова, което ви се струва, че „не е достатъчно". Вие бихте отхвърлили не­забавно тези подходи, ако ясно осъзнаете, че има доста­тъчно за всекиго... всичко, което желаете.

В онова, което наричате „небе", вашите представи за недостатъчност изчезват, защото вие осъзнавате, че ня­ма разделение между вас и онова, което желаете.

Осъзнавате, че има дори повече от необходимото. Осъзнавате, че можете да бъдете на повече от едно мяс­то в едно и също „време", поради което няма причина да не желаеш онова, което твоят брат желае, да не избереш това, което сестра ти избира. Ако те искат да бъдеш близо до тях в момента на смъртта им, самата мисъл за теб ще те побийва при тях - и няма причина ти да не откликнеш веднага, защото да отидеш там не те лишава от нищо, което правиш в момента.

Това състояние, в което нямаш причина да казваш не, е състоянието, в което Аз съществувам през цялото време.

Чувал си да го казват и преди и наистина е вярно: Бог никога не казва не.

Аз винаги ще давам на всички вас точно онова, което желаете, както съм правил от началото на времето.

Наистина ли даваш на всекиго точно онова, което желае в даден момент?

Да, Мой Възлюблени, така е.

Твоят живот е отражение на онова, което желаеш и вярваш, че можеш да имаш. Не съм в състояние да ти дам нещо, което не вярваш, че би могъл да притежаваш - не­зависимо колко го желаеш - защото не бих накърнил собс­твената ти вяра. Не мога, това е закон. Да вярваш, че не можеш да имаш нещо, е все едно да не го желаеш, защото предизвиква същия резултат.

Ала на земята ние не можем да имаме, каквото си пожелаем. Не можем, например, да бъдем на две места едновременно, както и още много други неща, които бихме желали, защото тук всички сме така ограничени.

Зная, че гледате на нещата по този начин и затова те стоят така за вас. Защото единственото, което си ос­тава вечна истина, е, че винаги ще ви се дава преживяването, което вярвате, че ще ви се даде.

Така, когато твърдите, че не можете да бъдете на две места едновременно, значи не можете, но ако сте увере­ни, че можете да бъдете навсякъде, където пожелаете със скоростта на своята мисъл и можете да се изявите във физическа форма на повече от едно място в даден мо­мент, тогава ще успеете да го постигнете.

Тъкмо на това място, този диалог ми се изплъзва. Искам да вярвам, че информацията идва направо от Бога, но когато твърдиш подобни неща, направо се побърквам, защото не мо­га да повярвам. Не мога да допусна, че това, което казваш тук, е истина. Нищо в човешкия опит не го потвърждава.

Напротив. Твърди се, че светците и мъдреците от всички религии са постигали и двете неща. Нима е толкова трудно да се повярва? Нима е необходима изключителна Вяра? Такова ниво на вярата, каквото се постига от един човек на хиляди години?

Да. Но означава ли това, че е невъзможно?

Не.

По какъв начин аз мога да изградя в себе си подобна вяра? Как мога да постигна такова ниво на вярата?

Такава битийност произтича от състояние на пълно самосъзнание. Тя може да произтича само от подобно със­тояние. Ако се стремиш да станеш съзнаващ, тогава не можеш да бъдеш.

Това е все едно да се опитваш да „бъдеш" 6 фута висок, когато си само 4,9 фута. Не можеш да бъдеш 6 фута висок, можеш да „бъдеш" това, което си- 4,9 фута. Ще „бъдеш" 6 фута висок, когато порастеш толкова. Когато бъдеш 6 фу­та на височина, тогава ще можеш да вършиш всички неща, които бършат хората, високи 6 фута. И когато бъдеш в състояние на пълно самосъзнание, тогава ще можеш да вършиш всички онези неща, които съществата в това със­тояние на пълно самосъзнание могат да вършат.

Недей следователно „да се опитваш да вярваш", че мо­жеш да вършиш тези неща. Вместо това се опитвай да преминеш в състояние на пълно самосъзнание. Тогава няма да има нужда повече от вяра. Пълното Познание ще сът­вори своите чудеса.

Веднъж, когато медитирах, аз преживях пълно единение, пълно самосъзнание. Беше прекрасно. Беше екстазно. Оттогава непрекъснато съм се опитвал да постигна отново това преживяване. Сядам в медитация и се опитвам да имам това пълно са­мосъзнание отново, но никога не съм успявал. А причината е в това, че не мога да имам нещо, докато се стремя да го притежавам. Самото ми търсене е заявление, че не ми принадлежи. Все същата мъдрост се повтаря през целия този диалог.

Да, да. Сега вече разбираш. Започва да ти става по-яс­но. Затова тук се въртим в кръгове. Затова преповтаряме нещата. Непрестанно се връщаме към тях. Сега ти се казват за трети, а може би за четвърти или пети път.

Радвам се, че зададох този въпрос, защото може да се окаже много опасно това твърдение, че можеш да бъдеш на „две места едновременно" или „можеш да извършиш всичко, което пожелаеш". Това са твърдения, които карат хора да скачат от Емпайър стейт билдинг, викайки „Аз съм Бог! Погледнете ме! Мога да летя!".

Трябва да бъдеш в състояние на пълно съзнание, преди да извършиш такова нещо. Ако искаш да докажеш, че си Бог, като го демонстрираш на другите, това означава, че нямаш пълно съзнание за това и „несъзнаването" ще се прояви в твоята реалност. Казано накратко: ще паднеш по лице на асфалта.

Бог не се стреми да докаже Себе Си на никого. Бог няма нужда да се доказва. Бог Е и това е факт. Онези, които познават себе си и знаят, че са Едно с Бога или преживяват Бога вътре в себе си, не се стремят да докажат това на когото и да било, а още по-малко на себе си.

И така беше, когато го предизвикваха с думите: „Ако си Божият Син, слез от кръста!" - Исус нищо не стори.

Но три дни по-късно, тихо и недемонстративно, без свидетели, нито тълпи, и без нищо на никого да доказва, той избърши нещо далеч по-изумително - и светът гово­ри за него и досега.

И в това чудо е твоето спасение, защото ти бе показана истината не само на Исус, но и на това Ти Кой Си. И така можеш да се спасиш от лъжата за себе си, която са ти казали, която си приел като собствена истина.

Бог винаги ти предлага най-висшата мисъл за самия теб.

На твоята планета и в този момент съществуват много хора, които изявяват много от тези най-върховни мисли, включително правят така, че физически обекти да се появяват и изчезват. Те самите се появяват и изчезват или живеят вечно в тяло, или се връщат обратно в тяло­то си и отново се съживяват - всичко това, всичко това е станало възможно поради тяхната вяра. Поради тяхно­то познание. Поради тяхната неизменна яснота за това как стоят нещата и какъв е техният смисъл.

И докато в миналото, когато хора в земна форма са вършели тези неща, вие сте наричали такива събития чу­деса и сте провъзгласявали тези хора за светци и спасите­ли, те са толкова светци и спасители, колкото сте и вие, защото вие всички сте светци и спасители. И тъкмо това е тяхното послание към вас.

Нима е възможно да повярвам в това? Искам да повярвам в него с цялото си сърце, но не мога. Просто не мога.

Не можеш да повярваш, можеш само да го познаеш. Но как да го позная? Как мога да стигна до него?

Онова, което избереш за себе си, дай го на друг. Ако сам не можеш да стигнеш до това, помогни на някой друг да стигне. Кажи на някой друг, че вече го е постигнал. Отдай му възхвала за това. Отдай му почит за това.

В това е смисълът да имаш гуру. На Запад се е натрупала много негативна енергия около думата „гуру". Тя е станала почти пейоративна. Да бъдеш „гуру" е нещо като да бъдеш шарлатан, да следваш един гуру е нещо като да му отдадеш силата си.

Да почиташ своя гуру не означава да му отдаваш сила­та си. Това означава да получиш своята сила. Защото кога­то почиташ гуруто, когато отдаваш почит на своя учител, ти казваш: „Аз те виждам." А онова, което виждаш у друг, можеш да започнеш да виждаш и у себе си. То е важно свидетелство за вътрешната ти реалност. То е външ­но доказателство за вътрешната ти истина. Истината на твоето съществуване.

Това е истината, която се предава чрез теб в книгите, които пишеш.

Аз не гледам на себе си Като на човек, който пише тези книги. Аз виждам Теб, Бог, като автор. Аз съм просто записвач.

Бог е авторът... ти също. Няма разлика между това да ги пиша Аз и да ги пишеш ти. Докато си мислиш, че има такава разлика, ти всъщност не схващаш същността на писането и смисъла на това, което пишеш. Ала по-голяма­та част от хората не схващат смисъла на това учение. И така Аз ви изпращам нови учители. Още учители, всички с все същото послание, както учителите от миналото.

Разбирам твоята съпротива да приемеш това учение като своя лична истина. Ако трябва да тръгнеш по света, заявявайки, че си Едно с Бога - или дори че си частица от Бога, говорейки и пишейки тези думи, светът няма да знае как да те възприема.

Хората могат да ме възприемат, както поискат. Аз знам едно: не заслужавам да бъда получателят на информацията, която ми се дава тук, не се чувствам достоен да бъда посланик на тази истина. Работя върху тази трета книга, но зная още преди да съм я завършил, че аз измежду всички хора, с всичките грешки, които съм направил, с всички егоистични прояви, които съм имал, просто не съм достоен да бъда приносителят на тази удивителна истина.

И може би това е най-голямото послание на тази трилогия, че Бог не е скрит от никой човек, говори на всекиго дори и на най-недостойния измежду нас. Защото сам Бог е готов да говори на мен. Бог ще говори непосредствено в сърцето на всеки мъж, жена и дете, които търсят истината.

Във всичко това има надежда. Никой от нас не е толкова ужасен, че Бог да го отхвърли. Нито делата му да са толкова непростими, че Бог да отвърне лицето си от него.

Наистина ли вярваш в това? Във всичко, което току-що написа?

Да.

Така да бъде. И така ще бъде за теб.

Бъдещето, бъдещето, винаги бъдещето! В него е ва­шият живот, а не в миналото. Бъдещето. В него е ваша­та истина, а не в миналото.

Онова, което сте извършили, е маловажно в сравнение с това, което ви предстои да извършите. Как сте греши­ли е незначително в сравнение с това как ви предстои да творите.

Аз ти прощавам твоите грешки. Всичките. Аз ти про­щавам твоите неуместни страсти. Всичките. Прощавам ти погрешните схващания, неправилните възгледи, раня­ващите действия, егоистичните ти решения. Всичките.

Други може и да не ти простят, но Аз ти прощавам. Други може и да не те освободят от твоята вина, но Аз те освобождавам. Други може да не ти позволят да забравиш, да не ти дадат правото да продължиш, да се обновиш, но Аз ти позволявам, защото Аз зная, че ти не си това, което си бил, а си и винаги ще бъдеш това, което си сега.

Един грешник може да стане светец в един миг, в една секунда. В едно дихание.

В действителност няма такова нещо като „грешник", защото няма срещу кого да се греши - най-малко срещу Мен. Затова казвам ти, че ти „прощавам". Използвам такава фра­за, защото, както изглежда, така можеш да ме разбереш.

В действителност Аз не прощавам и никога няма да имам какво да прощавам. Нямам какво. Няма какво да се прощава. Но Аз мога да те освободя. И ето в този миг го правя. Сега. Отново. Както съм го правил толкова пъти в миналото, чрез ученията на толкова много други учители.

Защо ние не сме ги чули? Защо не сме повярвали в тях? В Твоето най-голямо Обещание?

Защото не можете да повярвате, че Бог е добър. И следователно, забравете за вярата в Моята доброта. По­вярвайте вместо това на простата логика.

А причината, поради която Аз нямам нужда да ви проща­вам, е, че вие не можете да Ме засегнете. Нито можете да Ми навредите, нито да Ме унищожите. Макар че можете да си въобразите, че сте в състояние да Ме засегнете и до­ри да Ми навредите. Каква илюзия! Какво велико безумие!

Вие не можете да Ме нараните. Нищо не може да Ме уязви. Аз съм Неуязвим. А неуязвимото не може и никога не би уязвило друг.

Сега разбираш логиката, която се крие зад истината, че Аз нито осъждам, нито наказвам и че не търся възмездие. Нямам потребност от това, защото нито съм бил, нито мога да бъда засегнат, уязвен или наранен по някакъв начин. Същото е вярно и за теб. И за всички останали - макар че всички вие си въобразявате, че можете да бъдете и сте били наранявани, уязвявани и унищожавани.

Защото си въобразявате, че сте уязвени, вие търсите разплата. Защото изживявате болка, имате нужда и друг да преживее болката като възмездие за вашата болка. Но нима това може да бъде оправдание, за да причините болка на някой друг? Само защото си въобразявате, че някой ви е наскърбил, вие се чувствате в правото си да го наскърбите на свой ред? Нима онова, което не е редно да си причиняват човешките същества, е редно да бъде причи­нено от теб, доколкото се чувстваш в правото си?

Та това е безумие. И в това си безумие вие не виждате, че всички хора, които причиняват болка на други, смятат че са в правото си да го правят. Всяко действие, което предприема човек, се разбира от този човек като пра­вилно действие, имайки предвид онова, към което той се стреми и което желае.

Според твоето разбиране онова, към което те се стре­мят и желаят, е погрешно. Но според тяхното разбиране не е. Ти може да не приемаш тяхната представа за света, техните нравствени и етични възгледи, теологичните им разбирания, нито решенията, изборите и действията им... но те въз основа на своите ценности ги приемат.

Ти наричаш техните ценности „неправилни", но кой може да каже, че твоите ценности са „правилните"? Само ти. Твоите ценности са „правилни", защото ти твърдиш така. Но дори и това би имало смисъл, ако ти самият поддържаше едно-единствено становище, но ти непрестан­но променяш мнението си по отношение на това, което смяташ за „правилно" и „неправилно". Това вие всички пра­вите като отделни индивиди и като общество.

Онова, което обществото ви е считало за „правилно" само преди няколко десетилетия, днес се смята за „непра­вилно". Онова, което е считано за „неправилно" в недалеч­ното минало, днес се определя като „правилно". Кой може да каже кое какво е? Нима могат да се класират спортис­тите, без да се знае резултатът?

И въпреки всичко, ние се осмеляваме да се осъждаме един друг. Осмеляваме се да заклеймим другия, само защото не е ус­пял да отговори на нашите променливи представи за това кое е позволено и кое не.

Ух! Наистина, бива си ни. Не можем дори да поддържаме единно мнение за това кое е „редно" и кое не.

Не в това е проблемът. Проблемът не е в това, че про­меняте своите представи за това кое е „добро" и кое „зло". Вие трябва да променяте тези свои представи, за­щото в противен случай няма да се развивате. Промяна­та е продукт на еволюцията.

Не. Проблемът е не че вие се променяте и че вашите ценности се променят, проблемът е, че толкова много измежду вас неотклонно си въобразяват, че ценностите, които имат в момента, са най-верните и съвършени и че всички други хора трябва да се придържат към тях. Някои измежду вас се смятат за критерий за истината и за правото.

Придържайте се към своите убеждения, щом това ви помага. Бъдете твърди. Не се колебайте, защото вашите представи кое е „добро" и кое „зло" са начина, по който определяте Кои Сте Вие. Но не изисквайте и от другите да определят себе си според вашите критерии. И не се „вкопчвайте" до такава степен в настоящите си убеждения и навици, че да спрете процеса на своята еволюция.

В действителност вие и не можете да го сторите, до­ри и да искате, защото животът се развива с вас или без вас. Нищо не остава едно и също и не може да остане не­изменно. Да бъде неизменно означава да не се развива. А да не се развива, означава да умре.

Целият живот е движение. Дори и скалите са изпълне­ни с движение. Всичко се движи. Всичко. Няма нищо, което да не е в движение. И следователно, поради самия факт на движението, нищо не остава едно и също в течение на времето. Нищо.

Да оставаш или да се стремиш да бъдеш неизменен, означава да вървиш срещу законите на живота. Това е глупа­во, защото в тази борба животът винаги ще спечели.

И така, променяйте се! Да, променяйте се! Променяй­те своите идеи за „добро" и „зло". Променяйте предста­вите си за това и онова. Променяйте своите структури, конструкции, модели и теории.

Допускайте промяна и по отношение на най-дълбоко вкоренените във вас истини. Променяйте ги сами, за Бога! Аз имам предвид това съвсем в буквалния смисъл. Променяйте ги сами за Бога. Защото вашето развитие е в новата идея за това Кои Сте Вие. Вашата нова идея за това Кое Какво Е ускорява еволюцията. Вашата нова идея за Кой, Къ­де, Какво и Защо представлява разбулването на тайната, развръзката на сюжета, Края на историята. Тогава можете да започнете една нова история, много по-възвишена. Вашата нова идея за всичко е нещо вълнуващо, нещо творческо, проява на Бога във вас и неговото пълно осъществяване.

Независимо колко „добри" би се струват нещата, те могат да бъдат по-добри, независимо колко прекрасни може да ви се струват вашите теологически разбирания, вашите идеологии, вашите космологии, те могат да бъдат изпълнени с още по-удивителни неща, защото „има по зе­мята и небето неща, които нашата нещастна философия не е дори сънувала".

Затова бъди ОТВОРЕН. Не си затваряй възможността да постигнеш нова истина само защото се чувстваш удобно със старата. Животът започва в края на твоята зона на удобство.

Но не бързай да съдиш другия. По-скоро се стреми да избягваш всяко осъждане. Защото онова, което възприе­маш като „погрешно" у другия, само до вчера бе „правил­но" за теб. Грешките на другия човек са собствените ти минали действия, които сега си поправил. Изборите и ре­шенията на другия човек са също толкова „раняващи" и „вредни", „егоистични" и „непростими", каквито са били много твои избори и решения.

Когато „просто не можеш да си представиш" как един човек може „да извърши нещо подобно", ти чисто и прос­то си забравил откъде идваш и накъде отиваш - ти и другият до теб.

А на онези измежду вас, които считат себе си за лоши хора, които се смятат за недостойни и незаслужаващи прошка, ето какво ще кажа: Нито един от вас не е изгу­бен завинаги и никога няма да бъде. Защото вие всички, всички, сте в процес на ставане. Вие всички, всички, нап­редвате в преживяването на еволюцията.

Това е Моята цел чрез вас.