5.
Спомням си една молитва, на която ме бяха научили като дете: „Господи, не съм достоен да влезеш под моя покрив. Но кажи само една дума и душата ми ще се изцели". Ти каза тези думи и аз се чувствам изцелен. Вече не се чувствам недостоен. Ти знаеш как да ме накараш да се почувствам достоен. Ако аз мога да дам някакъв дар на всички човешки същества, той ще бъде този.
Ти им даваш този дар с настоящия диалог.
Бих искал да продължа да им го давам, когато този разговор свърши.
Този разговор никога няма да свърши.
Тогава, когато тази трилогия бъде завършена.
Ще имаш средства да го постигнеш.
Това ме прави много щастлив, защото душата ми копнее да раздавам този дар. Всички ние имаме някакъв дар, който да отдадем. Аз бих искал това да бъде моят.
Продължавай тогава. Раздавай го. Стреми се да накараш всеки човек, до чийто живот се докосваш, да се чувства достоен. Давай на всекиго чувството за собственото му достойнство като личност, чувството за това колко е възхитителен. Раздавай този дар и ще изцелиш света.
Аз смирено моля за Твоята помощ. Ще я имаш винаги. Ние сме приятели.
Междувременно чувствам любов към този диалог и искам да задам един въпрос за нещо, което Ти Каза преди.
Готов съм да го чуя.
Когато говореше за живота „между два живота", така да се каже, Ти спомена: „Ти можеш да претвориш преживяването на твоя индивидуален Аз винаги, когато избереш". Какво означават тези думи?
Означават, че можеш да изплуваш от Това, Което Е Всичко, във всеки момент, щом поискаш, в качеството си на нов „Аз" и на същия Аз, какъвто си бил и преди.
Означава ли това, че мога да съхраня и да се върна към моето индивидуално съзнание, към съзнанието ми за „Аз"?
Да. Можеш да имаш по всяко време преживяването, което желаеш.
И така, мога да се върна към този живот на Земята - като същата личност, каквато съм бил преди да „умра".
Да. В плът ли?
Чувал ли си за Исус?
Да. Но аз не съм Исус. Нито някога бих претендирал да бъда като него.
Нима той не е казал: „Това и още повече ще можете да правите"?
Да, но струва ми се, че не е говорил за подобен род чудеса.
Съжалявам, че мислиш така, защото Иисус не е бил единственият, който е възкръснал от мъртвите.
Наистина ли? И други ли са възкръсвали от мъртвите?
Да.
Божичко, но това е богохулство!
Богохулство е, че някой друг освен Христос е възкръсвал от мъртвите, така ли?
Някои хора биха го определили така.
Тогава тези хора не са чели Библията.
Библията ли? Нима тъкмо Библията твърди, че и други хора, освен Иисус, са се връщали в тялото си след смъртта?
Никога ли не си чувал за Лазар?
О, не е честно. Тъкмо чрез могъществото на Христос той е бил възнесен от мъртвите.
Точно така. И ти смяташ, че „могъществото на Христос", както го наричаш, е запазено само за Лазар? За един-единствен човек в цялата световна история, така ли?
Не бях мислил по този начин за това.
Ето какво ще ти кажа: Мнозина са били възкресявани от „мъртвите". Мнозина са били тези, които са се „връщали към живот". Това се случва ежедневно, точно в този момент във вашите болници.
О, моля Те! И това не е честно, това е медицинска наука, а не теология.
О, разбирам. Бог няма нищо общо с чудесата, които стават днес, само с тези, които са ставали вчера.
Хммм... добре, готов съм да приема тези аргументи, но никой не е възкръснал сам от мъртвите, както Иисус е сторил това. Никой не се е връщал от „мъртвите" по този именно начин.
Сигурен ли си?
Ами... до голяма степен...
А не си ли чувал за Махабатар Бабаджи?
Струва ми се, че тук няма защо да намесваме източни мистици. Мнозина не биха приели това.
Да, разбирам. Сигурно са прави.
Искам да си изясня много добре тези неща. Ти твърдиш, че душите могат да се връщат от „мъртвите" В духовна форма или във физическа форма, ако такова е тяхното желание?
Започваш вече да разбираш.
Добре, но защо тогава повече хора не са правили това? Защо не чуваме за подобни явления ежедневно? Такова нещо би било световна новина.
В действителност мнозина го осъществяват в духовна форма. Не много, признавам, избират да се върнат в тялото.
Ха! Ето ти! Защо не? Щом е толкова лесно, защо повече души не го правят?
Въпросът не е дали е лесно, а дали го желаеш.
В смисъл?
В смисъл, че много рядко се среща душа, която желае да се върне физически в същата форма, както преди. Ако една душа избере да се върне в тяло, почти винаги това е в друго, различно тяло. По такъв начин тя поставя други неща на дневен ред. Преживява нови спомени, предприема нови приключения.
Обикновено душите напускат телата си, защото са приключили с тях. Осъществили са онова, заради което са се свързали с дадено тяло. Преживели са опитностите, към които са се стремили.
Ами хората, които умират при нещастен случай? Те завършили ли са своя опит, или той е бил „прекъснат"?
Все още ли си мислиш, че хората умират случайно?
Може би искаш да кажеш, че не?
Нищо във вселената не става случайно. Няма такова нещо като „случайност", както няма и „случайни съвпадения".
Ако бих могъл да повярвам, че това е истина, нямаше да скърбя за хората, които са мъртви.
Да скърбиш за тях е последното, което те биха Желали.
Ако знаеше къде се намират и че са там по собствения им най-висш избор, ти би празнувал тяхното заминаване. Ако можеше да преживееш онова, което наричаш отвъден живот, поне за миг, постигнал го с най-възвишена мисъл по отношение на себе си и Бога, ти би се усмихнал широко при тяхното погребение и радост ще изпълни сърцето ти.
Когато си вземаме последно сбогом с някого, ние оплакваме своята загуба. Тъгата ни се дължи на това, че знаем, че никога няма да го видим отново, няма да го вземем в прегръдките си, да го докоснем, няма да бъдем с човека, когото обичаме.
Струва си да се плаче за това. Това е почит към вашите възлюблени, но дори и такова оплакване щеше да бъде кратко, ако знаехте какви възвишени реалности и прекрасни опитности предстоят на тази щастлива душа, която напуска тялото.
Как изглежда наистина отвъдният живот? Кажи ми всичко по този въпрос.
Съществуват някои неща, които не могат да бъдат разкрити, не защото Аз така предпочитам, а защото във вашето настоящо състояние, при настоящото ви ниво на разбиране, вие няма да можете да осмислите това, което ви се казва. Но все пак, има и неща, които могат да се кажат.
Както видяхме и преди, в отвъдния живот ти можеш да осъществиш едно измежду три неща, също както в живота, който преживяваш сега. Можеш да се отдадеш на онова, което създават неовладените ти мисли, можеш да сътвориш своя опит съзнателно и по собствен избор или можеш да преживееш колективното съзнание на Всичко, Което Е. Тази последна опитност се нарича Повторно Единение или Възсъединяване с Единното.
Повечето измежду вас не биха следвали първия път задълго (за разлика от начина, по който се държите на Земята). Това е така, защото в момента, в който не ви хареса онова, което преживявате, ще изберете да си създадете една нова и по-приятна реалност, което ще постигате просто като преустановите негативното си мислене.
По същата причина никога няма да преживеете „ада", от който толкова много се страхувате, освен ако сами изберете това, но дори и в такъв случай ще бъдете „щастливи", защото ще сте получили онова, което желаете. (Много повече хора, отколкото си мислиш са „щастливи", бидейки „нещастни".) И така ще продължите да преживявате „ада" дотогава, докато престанете да избирате това преживяване. Повечето от вас още от момента, в който започнат да го преживяват, ще се отдръпнат от него и ще си създадат нещо ново.
Можете да елиминирате ада във вашия живот на Земята точно по същия начин.
Ако изберете другия път и съзнателно сътворите своя опит, вие без съмнение ще имате преживяването, че „отивате право в рая", защото всеки, който избира свободно и вярва в рая, ще пресътвори именно това преживяване. Ако не вярвате в рая, ще преживеете всичко онова, което желаете да преживеете, и в момента, в който разберете това, вашите желания ще стават все по-добри и по-добри и тогава всъщност ще повярвате в рая!
Ако поемете по третия път и се предадете на творенията на Колективното съзнание, вие много бързо ще преминете в състояние на пълно приемане, пълен мир, пълна радост, пълно самосъзнание и пълна любов, защото това представлява Колективното съзнание. Тогава ще станете едно цяло с Единството и няма да има нищо друго, освен Това, Което Сте - а то е Всичко, Което Някога Е Било, докато не решите, че би трябвало да има нещо друго. Това е Нирвана, да бъдеш „едно с Единството", и мнозина от вас са преживявали това в състояние на медитация и знаят, че то е неописуем екстаз.
След като преживявате Единството неограничено време-безвремие, вие ще престанете да го преживявате, защото не можете да преживявате Единството като Единство, освен и доколкото Това, Което Не Е, също съществува. Разбирайки това, вие ще пресътворите отново идеята и мисълта за разделение, за откъсване от Единството.
Тогава ще продължите да пътувате по Космическото Колело. Ще продължите да кръжите, да бъдете вечно и завинаги и отново вечно и завинаги.
Ще се връщате Към Единството много пъти - безкрайно много пъти и всеки път за безкрайно дълъг период - и ще знаете, че притежавате методите, за да се завърнете към Единството от всяка една точка на Космическото Колело.
Можете да направите това сега, още докато четете тези редове.
Можете да направите това утре във вашата медитация.
Можете да направите това по всяко време.
Нали каза, че не се налага да останем на това ниво на съзнание, на което сме били в момента на смъртта?
Не. Можете да се придвижите толкова бързо, колкото пожелаете, или да запазите това състояние толкова време, колкото ви се иска. Ако „умрете" в състояние на ограничена перспектива и в състояние на неовладени мисли, ще преживеете онова, което това състояние ви предоставя, дотогава, докато вече не го желаете. Тогава ще се „пробудите" - ще придобиете самосъзнание - и ще започнете да преживявате себе си като творци на собствената си реалност.
Когато се обърнете назад към първия стадий, ще го определите като чистилище. Втория стадий, когато ще можете да имате всичко със скоростта на мисълта, ще определите като рай. Третия стадий, когато изпитате блаженството на Единството, ще наречете Нирвана.
Има и още нещо, което бих искал да разбера в тази връзка. То не се отнася до състоянието „след смъртта", а до преживяванията при излизане извън тялото. Можеш ли да ми обясниш какво става тогава? Какво преживява душата?
Твоята Истинска Същност просто напуска физическото тяло. Това може да стане по време на нормално сънуване, често по време на медитация и често в сюблимна форма, докато тялото е потънало дълбоко в сън.
По време на тези „екскурзии" душата може да бъде където пожелае. Често човекът, който преживява това, впоследствие не си спомня, че е взел съзнателно решение да го преживее. Хората имат чувството, че това е „нещо, което просто им се е случило". Но нищо, което предполага активност на душата, не става без нейната воля.
Как може нещата да ни се „открият", да ни се „покажат" по време на тези опитности, ако ние просто ги сътворяваме? На мене ми се струва, че единственият начин да ни се открият дадени неща, е тези неща да съществуват отделно от нас, а не като част от онова, което сами сътворяваме. Помогни ми да проумея как става това.
Нищо не съществува отделно от теб и всичко е твое собствено творение. Дори и привидното ти неразбиране е твое собствено творение; то е в най-буквалния смисъл плод на твоето въображение. Въобразяваш си, че не знаеш отговора на този въпрос, и ето че не го знаеш. Ала още щом си представиш този отговор, и ти го знаеш. Поддържайки този род представи, ти правиш така, че Процесът да продължава.
Процесът ли?
Животът. Вечният Процес.
В моментите, когато чувстваш, че нещо ти се „открива" - независимо дали това са така наречените преживявания извън тялото или сънища, или магически моменти на пробуждане, когато получаваш кристална яснота -става това, че ти просто се приплъзваш в състояние на „спомняне". Спомняш си онова, което си сътворил. И тези спомняния могат да притежават изключителна сила. Те могат да предизвикат индивидуална епифания.
След като човек преживее подобна великолепна опитност, много трудно ще му бъде да се върне отново към „реалния" живот по начин, който се съгласува с онова, което другите хора наричат „реалност". Това е така, защото твоята реалност се е изместила. Тя се е превърнала в нещо друго, тя се е разгърнала, развила. И не може повече да се свие отново. То е все едно да върнеш духа обратно в бутилката. Това не може да стане.
Затова ли мнозина, които се връщат от преживявания извън тялото или така наречените „близки до смъртта" опитности, понякога изглеждат съвсем променени?
Точно така. Те са променени, защото сега знаят много повече. Но често се случва с отдалечаването си от тези преживявания и в течение на времето те все повече да се връщат пак към предишното си поведение, защото отново забравят онова, което са познали.
Съществува ли начин човек „да помни трайно"?
Да. Във всеки момент да действа въз основа на онова, което познава, а не на онова, което обетът на илюзиите му показва. Човек трябва да се придържа към своето познание, независимо колко подвеждащи могат да бъдат привидностите. Тъкмо това са правили и правят всички учители. Те не съдят по привидностите, а постъпват в съответствие с онова, което са познали.
А има и друг начин да си припомниш.
Да?
Да накараш друг да си припомни. Онова, което сам желаеш за себе си, дай го на друг.
Както постъпвам аз с настоящите книги.
Точно това правиш. И колкото по-дълго продължаваш да го правиш, толкова по-малко ще ти се налага. Колкото повече препращаш това послание на другите, толкова по-малко ти самият ще имаш нужда да го препращаш на себе си.
Защото моят Аз и другият сме Едно и онова, което давам на друг, го давам на самия себе си.
Виждаш, че вече сам Ми даваш отговорите. И точно така, разбира се, става.
О-о! Току-що дадох на Бог един отговор. Това е нахалство. Това е наистина нахалство.
Просто Ми казваш.
Тъкмо в това е нахалството. Във факта, че аз на Тебе Ти казвам.
А ето Аз какво ще ти кажа: Ще дойде ден, когато ние ще говорим като Един. Този ден ще дойде за всички хора.
Ако такъв ден дойде за мен, искам да съм сигурен, че разбирам онова, което ми казваш. Затова искам да се върнем на нещо друго още веднъж. Зная, че си ми го казвал не един път, но искам да бъда напълно сигурен, че го разбирам.
Правилно ли съм разбрал, че когато постигнем състоянието на Единство, което мнозина наричат Нирвана - когато се завърнем към първоначалата си - ние не оставаме там? Питам, защото това е в противоречие с много от източните езотерични и мистични учения.
Да останеш в това състояние на сюблимно нищо или на Единство с всичко би било невъзможно. Както току-що обясних, това, Което Е, не може да бъде, освен в пространството на това, Което Не Е. Дори пълното блаженство на Единството не може да се преживее като „пълно блаженство", ако не съществува нещо, което е по-малко от това пълно блаженство. И така, нещо по-малко от това пълно блаженство на пълното Единство е трябвало да бъде сътворено - и постоянно бива сътворявано.
Но когато преминем в пълното блаженство, когато се слеем отново с Единството, когато станем Всичко/Нищо, как можем да знаем дори, че съществуваме? След като няма нищо друго, което да преживяваме... не зная. Струва ми се, че не разбирам Не мога да се справя с този въпрос.
Ти поставяш това, което наричам Божествена Дилема. Това е същата дилема, пред която Бог винаги е изправен - и която Бог е решил, сътворявайки онова, което не е Бог (или което си мисли, че не е Бог).
Бог е предал и във всеки миг предава част от Себе си на един незавършен Опит, в Който не Се познава, така че в Останалата Си част да познае Себе си Такъв, Какъвто Е Наистина.
Така че „Бог е отдал своя единствен син, за да бъдете спасени". Сега разбираш откъде произхожда тази митологема.
Мисля, че Бог - това сме всички ние - и че постоянно всеки от нас преминава от Познание към Непознаване и към Познание отново, от битие в небитие и към битие отново, от Единство през Разделение и към Единство отново, в един никога не свършващ цикъл. Това е цикълът на Живота - който Ти нарече Космическо колело.
Точно така. Абсолютно Вярно. Много добре казано.
Но трябва ли да се връщаме към абсолютната нула! Необходимо ли е винаги да започваме от самото начало? Да се връщаме до стартовата линия?
Вие не сте длъжни да правите нищо. Нито в този живот, нито в друг. Ще имате избор - винаги ще имате свободен избор - да извършите това, което желаете, претворявайки начина, по който преживявате Бог. Можете да се придвижите до всяко едно място на Космическото колело. Можете да се „завърнете" както поискате във всяко измерение, реалност, Слънчева система или цивилизация, която изберете. Някои, достигнали пълно единение с Божественото, дори избират да се „върнат обратно" като просветлени учители, а други са били просветлени учители, когато са поели, и после са избрали да се „върнат обратно" като самите себе си.
Ти сигурно си чувал сведения за гуру и учители, които са се връщали във вашия свят отново и отново, проявявайки се под една или друга форма десетилетия и векове.
Вие имате една цяла религия, основана на подобни сведения. Тя се нарича Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и се основава на сведенията на Джоузеф Смит, че съществото, което се нарича Исус се е върнало на земята много векове след своето „окончателно възнесение", този път, появявайки се в Съединените щати.
И така, можете да се завърнете във всяка точка на Космическото Колело, на която ви е приятно да се завърнете.
Но дори това би могло да бъде потискащо. Нима никога няма да намерим покой? Не можем ли никога да останем в състояние на Нирвана, да запазим това състояние? Нима сме обречени на вечно „идване и отиване" - все да се въртим в един постоянен монотонен механизъм? Нима нашето вечно пътуване е за никъде?
Да. Това е най-голямата истина. Няма къде да се отиде. Няма какво да се направи. И няма кой „да бъдеш", освен този, който си в настоящия момент.
И истината е, че няма пътуване. Ти си в самия този момент това, което се опитваш да бъдеш. Ти си в самия този миг там, където се опитваш да отидеш.
Мъдрецът знае това и слага край на борбата. И тогава този мъдрец се стреми да помогне на теб да сложиш край на своята борба. Както и ти ще се стремиш да помогнеш на другите да преустановят борбата, когато постигнеш мъдрост.
Но този процес - това Космическо Колело - не е потискащ монотонен механизъм, той е величествено, непрестанно потвърждение на съвършеното величие на Бога и на целия живот - и в него няма нищо потискащо.
Но на мен все пак ми се струва потискащо.
Нека да видя дали ще мога да те накарам да промениш гледището си. Обичаш ли секса?
Обичам го.
Повечето хора го обичат, освен онези, които имат наистина странни представи за него. И така, ако ти кажа, че от утре ще можеш да правиш секс с всеки човек, към когото изпитваш влечение и любов, това ще те направи ли щастлив?
Трябва ли това да става въпреки тяхната воля?
Не. Ще направя така, че всеки, с когото пожелаеш да преживееш тържеството на човешкото преживяване на любовта, също ще пожелае да го преживее с теб. Те ще изпитват голямо привличане и любов към теб.
О! Хей... добре!
Има само едно условие: Ще трябва да правиш пауза между всеки един, не можеш просто да преминаваш от един към друг без никакво прекъсване.
Не е необходимо да ми го казваш.
И така, за да преживееш екстаза на това физическо единение, ти ще трябва да преживееш и състоянието, в което не си в сексуално единение с някого, дори и само за известно време.
Струва ми се, че разбирам накъде биеш.
Да. Дори и екстазът не би бил екстаз, ако няма време, през което да липсва екстаз. Това е също толкова вярно по отношение на духовния екстаз, колкото и по отношение на физическия.
Няма нищо депресиращо по отношение на цикъла на живота, съществува само радост в него. Просто радост и още повече радост.
Истинските мъдреци никога не отпадат от радостта. Може би за момента ти ще пожелаеш да задържиш това ниво на мъдрост, после да преживяваш екстаз и да излизаш от него, но винаги ще запазваш своята радост, няма да се нуждаеш от екстаза, за да бъдеш радостен, ще бъдеш радостен просто като знаеш, че съществува екстаз.
6.
Сега ми се ще да променим темата, ако може, и да поговорим за промените на Земята. Но преди това искам да изразя едно наблюдение. Струва ми се, че много от нещата тук се преповтарят неведнъж. Имам чувството, че чувам някои неща отново и отново.
Чудесно! Това е точно така! Както и по-рано казах, такова е Моето намерение.
Това послание прилича на избор. Извирайки изпод земята, водата се върти, прави концентрични кръгове, буквално „се върти в кръг". Едва когато изворът си пробие път, той се разгръща спираловидно и постепенно достига далеч, по-далеч, отколкото човек може да си представи.
Да, ти си прав. Много от нещата, които се казаха, бяха повторени по няколко различни начина. Понякога се повтаряха по един и същ начин. Наблюдението ти е правилно.
Когато свършим това послание, ти ще можеш да преповториш неговите най-основни постановки буквално наизуст. Може би ще дойде ден, когато ще пожелаеш да го направиш.
Добре. Това е справедливо. Сега да минем напред. Някои хора си мислят, че аз имам пряка връзка с Бога и искат да узнаят дали планетата ни е обречена? Зная, че вече зададох този въпрос и преди, но сега наистина очаквам пряк отговор. Ще възникнат ли на Земята промени, каквито мнозина предричат и ако не, какво е това, което виждат всички тези ясновидци? Някакво измислено видение ли? Трябва ли да се молим? Да се променим? Можем ли нещо да сторим? Или всичко е за съжаление безнадеждно?
С радост ще отговоря на тези въпроси, но с това няма да минем „по-напред".
Така ли?
Защото отговорите вече ти бяха дадени в няколко от Моите предишни разяснения върху времето.
Имаш предвид онази част, в която се говореше, че „всичко, което някога ще стане, вече е станало".
Да.
Но какво Е това „Всичко, Което е вече станало"? Какво всъщност е станало? Какво?
Всичко е станало. Всичко вече е станало. Всяка възможност фактически съществува като завършено събитие.
Но Как е възможно това? Продължавам да не разбирам как може да бъде?
Ще го представя по начин, по който можеш по-лесно да го възприемеш. Виждал ли си деца, които използват СD-RОМ за компютърни игри?
Да.
Задавал ли си си някога въпроса как така компютърът знае по какъв начин да реагира на всяко натискане на клавиша?
Е, да Всъщност. Задавал съм си този Въпрос..
Всичко вече е върху диска. Компютърът знае как да реагира на всяка команда на детето, защото всички възможни ходове вече са вложени в диска със съответния код.
Това е призрачно, почти сюрреалистично.
Кое - това, че всеки резултат и всеки ход, водещ към този резултат вече е програмиран върху диска ли? Няма нищо „призрачно" в това, то е просто технология. И ако смяташ, че технологията на видеоигрите е нещо, почакай да видиш технологията на вселената!
Представи си Космическото Колело като този СD-RОМ. Всички резултати вече съществуват. Вселената само чака да види кой от тях ще избереш този път. И когато играта свърши, когато ти спечелиш, загубиш или се оттеглиш, Вселената ще Каже: „Искаш ли да поиграем още?"
Твоят компютърен диск не се интересува дали си спечелил или не си, ти „не можеш да нараниш чувствата му". Той просто ти предлага шанс да играеш отново. Всички резултати вече съществуват и кой от резултатите ще прежи6веш зависи от избора, който правиш.
Значи, Бог не е нищо повече от един СD-RОМ?
Ни бих го формулирал точно така. Но в целия този диалог се опитвам да използвам примери, които се опират на представи, каквито всеки може да разбере. Затова ми се струва, че илюстрацията със СD-RОМ е подходяща.
В много случаи животът прилича на СD-RОМ. Всички възможности съществуват и вече са се случили. Сега ти трябва да избереш коя от възможностите си решил да преживееш.
Това пряко се отнася да твоя въпрос за промените на Земята.
Това, което твърдят много ясновидци по отношение на промените на Земята, е вярно. Те са отворили прозорец в бъдещето и са го видели. Въпросът е кое „бъдеще" са видели те? Както и в края на играта на СD-RОМ съществува повече от една версия.
В една от версиите Земята ще преживее катаклизъм, в друга версия няма да преживее.
В действителност всички версии вече са станали. Спомни си, че времето...
...Зная, зная „времето не съществува"...
...Точно така. И тъй?
И тъй, всичко е станало изведнъж.
Отново е така. Всичко, което някога е станало, става в този момент и ще става винаги. Съществува тъкмо сега. Също както всички ходове в компютърната игра съществуват тъкмо в този момент на този диск. И така, ако мислите, че би било интересно предричанията на ясновидците за край на света да се окажат истина, насочете цялото си внимание върху това и можете да го привлечете и ако смятате, че бихте искали да преживеете някаква друга реалност, насочете вниманието си към нея и можете да предизвикате съответния резултат.
Значи, няма да ми кажеш дали промените на Земята ще се осъществят или не, така ли?
Чакам ти да ми го кажеш. Вие ще решите, с вашите мисли, думи и действия.
А какво ще кажеш за компютърния проблем 2000? Говори се, че той може да причини големи катаклизми в социалната и икономическа система? Ще стане ли това?
А ти какво ще кажеш? Какъв е твоят избор? Смяташ ли, че нямаш нищо общо с този проблем? Това не би било съвсем точно.
Няма ли да ми кажеш какво ще се случи?
Не съм тук, за да предричам вашето бъдеще и няма да го направя. Само това ще ти кажа. Всеки би могъл да ти го каже. Ако не бъдеш достатъчно внимателен, ще стигнеш точно там, накъдето си се запътил. Следователно, ако не ти харесва пътя, по който си се насочил, смени посоката.
Но как да го направя? Как мога да въздействам върху такива мащабни процеси? Какво трябва да правим, след като сме изправени пред всички тези предсказания за катастрофа от хора, които притежават ясновидски и „духовен" авторитет?
Обърни се към своята вътрешна мъдрост. Виж какво тя ще те посъветва да правиш, после го направи. Ако това означава да пишеш до вашите политици и индустриалци да предприемат действия срещу вредите върху околната среда, които могат да доведат до промени на Земята, направи го. Ако това означава да се обединят лидерите на вашето общество за решаване на проблем 2000, ако това означава просто да вървиш в пътя си, излъчвайки позитивна енергия всеки ден и да предпазваш хората, които те заобикалят от паника, която би довела до даден проблем, направи го.
Най-важното във всичко е, не се страхувай. Ти не можеш да умреш във всеки случай и следователно няма от какво да се страхуваш. Имай съзнание, че Процесът се разгръща и знай, че всичко с теб ще бъде както трябва да бъде.
Стреми се да бъдеш във връзка със съвършенството във всичко. Знай, че ще бъдеш точно там, където трябва да бъдеш, за да преживееш точно това, което си избрал в Процеса на пресътворяване на Своята Истинска Същност.
Това е пътят да постигнеш мир. Във всичко виждай съвършенството.
И най-сетне, не се опитвай да „се измъкнеш" от нищо. Онова, спрямо което се съпротивляваш, става устойчиво. Казах ти го и в първата книга и е истина.
Хората, които изпитват тъга пред онова, което виждат в бъдеще или което им се „казва" относно бъдещето, не успяват да останат в съвършенството.
Ще ме посъветваш ли още нещо?
Отдавай възхвала на живота! Отдавай възхвала на Себе си! Отдавай възхвала на предзнаменованията! Отдавай възхвала на Бога!
Отдавай възхвала! Бъди част от Живота!
Радвай се на момента, какъвто и да изглежда той, защото радостта - това си Ти Самият и Това, Което Винаги ще Бъдеш.
Бог не може да сътвори нищо несъвършено. Ако смяташ, че Бог може да сътвори нещо несъвършено, тогава нищо не знаеш за Бога.
И така, отдавай възхвала. Отдай възхвала на съвършенството! Усмихни се! Отдавай възхвала и виждай само съвършенството и тогава онова, което хората наричат несъвършенство, няма да те докосне по никакъв начин, който да бъде за теб несъвършен.
Искаш да кажеш, че аз мога да избегна онова, което ще се случи. Например, ако земната ос се измести или ако Земята бъде ударена от метеор, или разтърсена от земетресения, или от последиците на проблем 2000?
Определено можеш да избегнеш негативните последици от всичко това.
Въпросът не беше такъв.
Но моят отговор е такъв. Изправи се без страх пред бъдещето, разбирайки Процеса и виждайки съвършенството в него.
Тогава мирът, яснотата и спокойствието ще те водят и ще те предпазват от преживявания и събития, които другите биха нарекли „негативни".
Ами ако Ти грешиш? Ако въобще не си „Бог", а си създаден от моето богато въображение?
А, отново се връщаме на въпроса, така ли?
И какво, ако е така? Можеш ли да измислиш някакъв по-добър начин да живееш?
Всичко, което ти казвам тук, е да запазиш спокойствие. Да запазиш мир на душата. Да запазиш яснота и откритост пред лицето на злокобните предсказания за гибелта на планетата. И тогава ще постигнеш най-добрия резултат.
Дори и ако не съм Бог, а съм само това, което си „ти", напълно измислен от теб, можеш ли да получиш някакъв по-добър съвет?
Не. Струва ми се, че не.
В това отношение, във връзва с информацията, давана във всичките три книги, просто приложи в живота си тяхната мъдрост. Или, ако можеш да измислиш по-добър начин да процедираш, постъпи в съответствие с него.
Виж, дори ако наистина това е само Нийл Доналд Уолш, който осъществява целия разговор в тези три книги, ти едва ли би могъл да намериш по-добър съвет, който да следваш по всяка едно от разгледаните теми. Тъй че погледни на всичко по следния начин: или Аз Съм Бог, който говори, или това е Нийл, човекът, който е доста умен.
Каква е разликата?
Разликата е, че ако съм убеден в случая наистина, че Бог говори тези неща, ще се вслушам в тях по-внимателно.
Нищо подобно. Аз съм ти изпращал послания хилядократно в стотици най-различни форми, но ти си пренебрегвал повечето от тях.
Да. Предполагам, че е така.
Предполагаш ли?
Е, добре, така е.
Тъй че, този път не го пренебрегвай. Кой смяташ, че те е довел до тази книга?
Ти самият.
Така че, ако не можеш да послушаш Бога, тогава послушай себе си!
Или моя добронамерен ясновидец.
Или твоя добронамерен ясновидец.
Сега се шегуваш с мен, но това ме кара да поставя друга тема, която ми се искаше да обсъдим.
Зная.
Знаеш ли?
Разбира се. Искаш да обсъдим въпроса за ясновидците.
Как така разбра?
Аз самият съм ясновидец.
Хей, наистина мога да се обзаложа, че е така. Ти си Създателят на Всички ясновидци. Ти си човекът, босът, основната клетка, председателят на Управителния съвет.
Братко мой. Схванал си правилно.
Улучих шестицата.
Спокойно, братко, на въпроса.
И така, искам да зная какво всъщност е „ясновидската способност"?
Всички вие притежавате това, което се нарича „ясновидска способност". Всъщност това е шесто чувство. Вие всички имате „шесто чувство" за нещата.
Ясновидската способност е просто способността да се освободите от ограниченията на своя опит, да постигнете по-широк поглед за нещата. Да отстъпите крачка назад. Да почувствате повече от това, което би почувствал ограниченият индивид, който си представяте, че сте; да познаете повече, отколкото той или тя биха познали. Това е способността да почерпите от по-голямата истина, която е навсякъде около вас; да усетите различна енергия.
Как човек развива подобна способност?
„Развива" е добра дума. Все едно да развие мускули. Вие всичките притежавате мускули, но някои от вас решават да ги развият, докато други предпочитат да ги оставят неразвити и да не ги използват чак толкова.
За да развиете своя „ясновидски мускул" трябва да го упражнявате. Да го използвате. Ежедневно. През цялото време.
И сега този мускул съществува, но е мъничък. Слаб е, недостатъчно използван. Така че вие понякога получавате интуитивно прозрение, но не действате съобразно него. Усещате „предчувствие" за нещо, но го пренебрегвате. Сънувате нещо или имате „вдъхновение", но го оставяте да отмине, без да му обърнете ни най-малко внимание.
Слаба Богу, че ти обърна внимание на „прозрението", което имаше по отношение на тази книга, защото в противен случай нямаше да четеш настоящите думи сега.
Може би смяташ, че си се натъкнал на това слово по някаква случайност?
И така, първата стъпка в развитието на „ясновидска" способност е да знаеш, че я притежаваш и да я използваш. Обръщай внимание на всяко предчувствие, което имаш, на всяко чувство, което изпитваш, на всяко интуитивно „прозрение", което преживяваш. Обръщай внимание.
А след това постъпвай в съответствие с това, което „знаеш". Не позволявай на разума да те разубеди. Не позволявай на страха да те откъсне от него.
Колкото повече постъпваш безстрашно съобразно със своята интуиция, толкова повече твоята интуиция ще ти служи. Тя е винаги на твое разположение, но ти не си й обръщал внимание.
Не съм говорил за ясновидска способност, която е свързана с това винаги да си намирам място за паркиране, говоря за истинска ясновидска способност. За ясновидство по отношение на бъдещето. За ясновидство, което ти позволява да узнаеш за хората неща, които не можеш да знаеш по друг начин.
Тъкмо за това говорех и Аз.
Как се проявява ясновидската способност? Трябва ли да се вслушвам в хората, които имат такава? Когато един ясновидец предсказва нещо, мога ли да го променя или бъдещето ми е твърдо определено? Как става така, че някои ясновидци могат да ти кажат определени неща за теб още на минутата, щом влезеш в стаята? Какво, ако...
Почакай. Това са четири отделни въпроса. Нека малко да позабавим темпото и да се опитаме да им отговорим един по един.
Добре. Как се проявява ясновидската способност?
Съществуват три закона на психическите феномени, които ще ти дадат възможност да разбереш как действа ясновидската способност. Нека да ги разгледаме.
1. Всяка мисъл е енергия.
2. Всички неща са в движение.
3. Всяко време е настояще.
Ясновидците са хора, които са се отворили за преживяванията, породени от тези феномени - вибрациите. Понякога те се оформят като образи в съзнанието. Понякога като мисъл под формата на дума.
Ясновидецът се е научил да чувства тези енергии. Това в началото може да не е лесно, защото тези енергии са много леки, много мимолетни, много неуловими, както съвсем лек ветрец в лятна нощ, който повява в косите ти, но ти не си сигурен, както неуловим шум в далечината, който ти се струва, че си чул, но не можеш да бъдеш уверен, както мимолетен образ, който си зърнал с ъгълчето на окото си и можеш да се закълнеш, че си го видял, но вече го няма, изчезнал е. Дали изобщо го е имало?
Това е въпросът, който начинаещият ясновидец винаги си задава. Осъщественият ясновидец никога не си задава този въпрос, защото по този начин само отблъсква отговора. Въпросът ангажира ума, а това е последното нещо, към което ясновидецът се стреми. Интуицията не е способност на ума. Да бъдеш ясновидец означава да бъдеш отвъд разума, защото интуицията е съсредоточена в психиката. В душата.
Интуицията е ухото на душата.
Душата е единственият инструмент, достатъчно чувствителен, за да „улавя" дори и най-неуловимите вибрации на Живота. Да „чувства" тези енергии, да усеща тези вълни в полето и да ги интерпретира.
Вие притежавате шест сетива, а не пет. Това са сетивата на обонянието, вкуса, осезанието, зрението, слуха и... познаването.
Ето така се проявява „ясновидската способност".
Всеки път, когато помислиш нещо, мисълта ти излъчва енергия. Мисълта е енергия. Душата на ясновидеца улавя тази енергия. Истинският ясновидец не би се спрял, за да я интерпретира, а вероятно просто ще изрази как е почувствал тази енергия. По този начин ясновидецът може да ти каже онова, което мислиш.
Всяко чувство, което някога си имал, се спотаява в твоята душа. Душата ти е сборът от всички твои чувства. Тя е хранилище. Дори ако са минали много години, откакто си складирал своите чувства, ясновидецът, който е наистина отворен, може да „долови" тези „чувства" тук и сега. Това е, защото... всичко е сега...
Времето не съществува...
По този начин ясновидецът може да ни говори за твоето „минало".
„Утрешният ден" също не съществува. Всички неща се случват в настоящия миг. А всичко ставащо излъчва вълна от енергия, отпечатва незаличима картина върху космическата фотографска плака. Ясновидецът вижда или чувства картината на „утрешния ден" сякаш тя се случва в настоящия миг - което е реално. По този начин някои ясновидци „предричат бъдещето".
Как става това във физиологичния смисъл? Може би, без всъщност да знае какво действително прави, ясновидецът посредством интензивно съсредоточаване излъчва субмолекулярен компонент на самия себе си. „Неговата мисъл", ако щеш, напуска тялото, рязко излита в пространството и достига достатъчно далеч и достатъчно бързо, за да може да се обърне и да „види" от дистанция онова „настояще", което ти още не си преживял.
Субмолекулярно пътуване във времето!
Би могло да се каже и така. Субмолекулярно пътуване във времето!
О, добре. Започваш да се държиш като във водевил.
Не, не. Ще се държа прилично... наистина. Продължи. Наистина искам да чуя всичко това.
Добре. Субмолекулярната част на ясновидеца, след като приеме енергията на образа, постигнат чрез концентрация, стремително се връща 6 тялото му и донася тази енергия със себе си. Ясновидецът „получава картина" понякога с потръпване или „има усещане" и се опитва да не се „намесва" в тези данни, а просто и мигновено да ги опише. Ясновидецът се е научил да не поставя под въпрос онова, което „мисли" или „внезапно вижда" или „чувства", а просто да позволи то да се „излее" колкото се може по-непосредствено.
След седмици, когато описаното или почувствано явление действително се случи, ясновидецът се обявява за познавач, което е наистина така!
Щом е така, как някои „предсказания" се оказват „погрешни"; тоест никога не се „случват"?
Защото ясновидецът не е „предрекъл бъдещето", а само е зърнал една от „възможните възможности", които се наблюдават във вечния Миг на Настоящето. Всичко в такива случаи се осъществява от субективността на прочита, който дава ясновидецът. Той по същия начин би могъл да направи друг избор - избор, който не е в съответствие с предсказанието.
Вечният Миг съдържа всички „възможни възможности". Както вече на няколко пъти разясних, всичко се е случило вече по милион различни начини, а на вас ви остава само да направите някои избори, какво да възприемете.
Нещата са въпрос на възприятие. Когато промените възприятията си, вие променяте мисленето си, а мисленето ви сътворява вашата реалност. Всеки изход, който очаквате от всяка ситуация вече съществува за вас. Трябва само да го възприемете, да го познаете.
Това се има предвид, когато се казва „дори преди да поискате, Аз ще съм ви отвърнал". В действителност вашите молитви са „удовлетворени" преди още да отправите молитвата си.
Как става тогава така, че не всички получаваме онова, за което се молим?
Това бе разгледано в първа книга. Не винаги вие получавате онова, което сте поискали, но винаги получавате онова, което сте сътворили. Творението следва мисълта, която следва възприятието.
Това е много объркващо. Въпреки че вече го разгледахме, продължава да ме обърква.
Нали? Ето защо е добре постоянно да се преповтаря. Когато го чуеш няколко пъти, това ти дава шанс да го проумееш и съзнанието ти излиза от „объркването".
Ако всичко се случва в настоящия миг, какво предопределя именно коя част аз преживявам в моя миг от настоящето?
Твоите избори и вярата ти в тези избори. Тази вяра ще се породи от мислите ти по определен повод, а тези пък мисли се пораждат от твоите възприятия - тоест от начина, по който „гледаш на него".
И така, ясновидецът вижда избора, който правиш в настоящия момент по отношение на „утрешния ден" и го вижда осъществен. Но един истински ясновидец винаги ще ти каже, че не е задължително нещата да станат точно така. Ти можеш „да избереш отново" и да промениш изхода.
Фактически това означава, че мога да променя преживяване, което вече съм имал!
Точно така! Сега вече разбираш. Сега наистина ти става ясно как да живееш в този парадокс.
Но ако то „вече е станало", с кого се е „осъществило"? И ако аз го променя, кое е това „Аз", което преживява промяната?
Има не един твой „Аз", който се движи по линията на времето. Всичко това подробно бе описано във втора книга. Предлагам ти да го прочетеш отново. После съчетай онова, което е казано там, с това, което се казва тук за да го разбереш по-богато и пълно.
Добре. Напълно справедливо. Но ще ми се да поговоря по проблема за ясновидството още малко. Мнозина претендират, че са ясновидци. Как мога да различа истинския ясновидец от шарлатанина?
Всеки е „ясновидец" и следователно всички са „истински". Това, което ти трябва да разбереш, е тяхната цел. Дали се стремят да ти помогнат, или да обогатят себе си.
Ясновидците - така наречените професионални ясновидци - които се стремят да обогатят себе си, често обещават да направят неща със своята ясновидеца способност - „да ти върнат загубен любим", „да ти помогнат да получиш богатство и слава", и даже „да ти помогнат да свалиш килограми"!
Те обещават, че могат да направят всичко това, но само срещу заплащане. Дори са готови да „разчетат" съдбата на някой друг - на твоя началник, любим или приятел и да ти кажат всичко за тях. Такива хора биха ти казали: „Донеси ми нещо - шал, снимка или нещо написано ръкописно от този човек".
И те могат да ти кажат всичко за него. Често могат да ти кажат твърде много, защото всеки оставя следа, „психически отпечатък", енергийна следа. Истински сетивният човек може да долови това.
Но искреният ясновидец никога няма да ти предложи да накара друг човек да се върне при теб, да принуди един човек да промени намеренията си или да постигне какъвто и да било резултат със своята „психическа сила". Истинският ясновидец - който е посветил живота си на това да развива и използва своя дар - знае, че свободната боля на друг човек никога не бива да бъде нарушавана и че не трябва да се нахлува в чуждите мисли, нито да се нарушава психическото пространство на друг човек.
Мисля, че Ти самият каза, че няма „добро" или „зло". Какви са тези „забрани" изведнъж?
Всеки път, когато използвам „забрани", това е в контекста на нещата, които зная, че се стремиш да разбереш и на това, което се опитваш да осъществиш.
Зная, че всички вие се стремите да еволюирате, да израствате духовно и да се върнете към Единното. Стремите се да преживеете самите себе си като най-грандиозното проявление на най-върховната визия, която сте имали за Собствената си Същност. Към това се стремите, както индивидуално, така и заедно като човечество.
Действително не съществува „добро" и „зло", нито „позволено" и „непозволено" в Моя свят - както многократно съм повтарял - и вие няма да горите във вечния огън на ада, ако направите „лош" избор, защото нито „лошото", нито „адът" съществуват - освен, разбира се, ако самите вярвате в тяхното съществуване.
И все пак, има естествени закони, които са вписани във физическата Вселена - и един от тези закони е за причината и следствието.
Един от най-важните закони за причината и следствието е следният:
Всяко причинено следствие в края на краищата се преживява от Аза.
Какво означава това?
Каквото станеш причина да преживее някой друг, това един ден ще преживееш ти самият,
Представителите на Новата епоха имат един по-красноречив начин да изразят това.
„Каквото повикало, такова се обадило".
Точно така. Други знаят, че това е Иисусовата заповед: Не прави на другите това, което не искаш те да сторят на теб.
Иисус е поучавал на закона за причината и следствието. Той може да бъде наречен Първичният закон. Нещо като Първичната насока, дадена на Кърк, Пикард и Джейнуей.
Нима Бог е поклонник на „Стар Трек"?
Шегуваш ли се? Аз съм написал половината от епизодите.
Най-добре е Джин да не Те чува да казваш това.
Хайде, хайде, Джин Ми каза да го кажа. Бил си във връзка с Двин Родънбъри?
Както и с Карл Сейгън и Боб Хейнлейн и цялата група.
Знаеш ли, не би следвало да си правим подобни шегички. Това може да накара хората да не вярват на целия този диалог.
Разбирам. Един разговор с Бога трябва да бъде нещо сериозно.
Е, поне нещо, на което може да се вярва.
И значи, не може да се вярва, че Джин, Карл и Боб са 6 пряка връзка с Мен, така ли? Ще трябва да им кажа това. Добре, да се върнем на въпроса как може да се различи истинският ясновидец от „шарлатанина". Истинският ясновидец познава и живее съобразно с Първичната насоченост. Ето защо, ако поискаш от него да ти върне „отдавна загубена любов" или „да разчете аурата на друг човек, чиято кърпичка или собственоръчно писмо притежаваш", истинският ясновидец ще ти каже: „Съжалявам, но не мога да направя това. Никога не бих се намесил, нито надникнал в пътеката, по която върви друг човек. Не бих се опитвал да му повлияя, да го насочвам или въздействам на неговия избор по никакъв начин.
И никога не бих издал информация за един човек, която е лична и неприкосновена."
Ако дадена личност ти предложи да ти направи една от тези „услуги", такъв човек може да се нарече шарлатанин, който използва твоите човешки слабости и уязвимост, за да спечели пари от теб.
А какво ще кажеш за ясновидците, които помагат на хората да открият изчезнал човек, когото обичат, дете, което е било похитено или юноша, който е избягал от къщи и е твърде горделив, за да се завърне, въпреки че родителите му отчаяно го търсят? Или какво би казал за класическия случаи, в който се намира даден човек - мъртъв или жив - за полицията?
Разбира се, тези въпроси носят в себе си отговора. Онова, което истинският ясновидец винаги избягва, е да налага своята воля на друг човек. Той или тя са само за да служат.
Редно ли е да искаме от един ясновидец да влезе във връзка с починал човек? Имаме ли право да се опитваме да се свържем с хората, които са си отишли преди нас?
Защо би пожелал това?
Ами например, за да видя дали те имат да ни кажат нещо; да ни посъветват.
Ако някой от „отвъдното" има нещо да ти каже, той ще намери начин ти да го узнаеш, не се тревожи.
Лелята, чичото, братът, сестрата, бащата, майката, съпругата или любимата, които са „напуснали този свят" продължават своя път, преживявайки пълна радост, приближавайки се към пълното разбиране.
Ако едно от нещата, които искат, е да се свържат обратно с теб - да видят как си, да ти дадат да разбереш, че те самите са добре, каквото и да е - вярвай, че ще успеят да го направят.
Следи за „знак" от тях и ще го доловиш. Недей да го пропускаш, смятайки че не е нищо друго освен въображение, „мисъл", породена от желанията ти или случайно съвпадение. Бъди бдителен и ще получиш посланието, което ти се отправя.
Познавам една жена, която се грижеше за своя умиращ съпруг и го беше помолила, ако си тръгне от света, да се върне при нея, за да може тя да знае, че е добре. Той беше обещал това и умрял два дни по-късно. Преди да измине една седмица, жената се събудила една нощ с чувството, че някой е седнал на леглото до нея. Когато отворила очи, тя можела да се закълне, че вижда съпруга си, седнал в долния край на леглото да й се усмихва и когато премигнала и погледнала отново, него го нямало. Разказа ми тази история много по-късно и смяташе, че е имала халюцинация.
Да, това често се случва. Вие получавате знаци - безспорни, очевидни знаци, но ги пренебрегвате. Или ги смятате за трик на собственото си въображение.
Имате същия избор и сега по отношение на тази книга.
Но защо правим така? Защо, след като сами сме помолили и търсим нещо - например мъдростта, която се съдържа в тези три книги - след това отказваме да повярваме, че сме я получили?
Защото се съмнявате във върховната слава на Бога също както Тома. Трябва ви да видите, да почувствате, да докоснете, преди да повярвате, ала онова, което искате да знаете, не може да се види, почувства и докосне. То принадлежи на друга сфера на реалността. Вие не сте с отворено съзнание да я възприемете; не сте готови. Ала не се измъчвайте. Когато ученикът е готов, учителят ще се появи.
С други думи, за да се върнем към първоначалния въпрос, Ти твърдиш чисто и просто, че не бива да ходим при ясновидци, нито да посещаваме сеанси, опитвайки се да влезем в контакт с душите отвъд?
Не казвам, че бива или не бива да правите каквото и да било. Просто не съм сигурен какъв е смисълът.
Ами например, ако човек има да каже нещо на близките си отвъд, а не да чуе нещо от тях?
Нима си представяш, че можеш да го кажеш и те да не го чуят? Дори и най-мимолетната мисъл, която е свързана с душа, съществуваща в онова, което вие наричате „отвъдно", повиква съзнанието на това същество мигновено при теб. Не би могъл да имаш мисъл или представа за човек, който е „починал", както бихте го нарекли вие, без Същността на този човек да разбере напълно тази мисъл или представа. Не е необходимо да се използва медиум, за да се осъществи подобен контакт. Любовта е най-добрият „медиум" за контакт.
Ами, ако искаме да постигнем двустранен контакт? Тогава дали един медиум ще ни бъде от полза? Възможен ли е такъв контакт? Дали това не са просто заблуди? Не е ли опасно?
Сега ти говориш за контакт с духовете. Да, възможен е такъв контакт. Дали е опасен? Фактически всичко е „опасно", ако се страхуваш, но ти създаваш онова, от което се страхуваш. И все пак няма нищо, от което да се плашиш.
Любимите ти души никога не са далеч от теб. Никога не са на разстояние, което мисълта да не може да преодолее и винаги ще бъдат при теб, когато се нуждаеш, готови със съвет, утеха или помощ. Ако дълбоко скърбиш и се безпокоиш дали твоя любим човек е „добре", те ще ти изпратят знак, сигнал, кратко послание, което ще ти даде да разбереш, че всичко е наред.
Няма да ти се налага дори да ги повикваш, защото душите, които са те обичали в този живот, още щом почувстват дори и най-дребно безпокойство или нарушение в полето на твоята аура, веднага политат към теб. Биват привлечени и придърпани към теб.
Една от първите способности, които се отварят за тях, когато узнаят какви са възможностите на новото им съществуване, е да дават помощ и утеха на онези, които обичат и ти ще чувстваш тяхното утешително присъствие, ако си действително отворен за тях.
С други думи историите, които чуваме от някой хора, които „са готови да се закълнат", че техен любим, който е починал се е появил в стаята им, биха могли да бъдат верни?
С пълна сигурност. Някой може да почувства уханието на парфюма или одеколона на своя любим, или миризмата на цигарите, които са пушили, или съвсем тихата мелодия на песен, която са обичали да си тананикат. А може съвсем ненадейно да се появи някаква тяхна лична вещ, носна кърпичка или портфейл, копче за ръкавели или някакво бижу, което изведнъж „изскача" без никаква причина. То се „озовава" на възглавницата, на някой стол или изпод купчина стари списания. Ето го. Снимка, картина или нещо специфично - точно когато изпитваш липсата на този човек, мислиш си за него и ти е тъжно за това, че го няма. Подобни неща не „стават случайно". Те не се „появяват просто" точно в подходящия момент по силата на някакъв шанс. Ето какво ще ти кажа: Не съществуват случайности във вселената.
Това е нещо съвсем обичайно. Твърде обичайно.
А сега да се върнем на твоя Въпрос: имаш ли нужда от така наречения „медиум" или „канал", за да осъществиш контакт със съществата извън тялото? Не. Дали такъв контакт е нещо полезно? Понякога. Много зависи от медиума или ясновидеца, който осъществява този контакт и от неговата мотивация.
Ако някой откаже да ти съдейства в това отношение - да осъществи „канал" или „обмен" без високо заплащане, бягай, недей да вървиш, а бързо бягай от него. Такъв човек най-вероятно се занимава с тези неща само заради парите. Не се учудвай, ако се „хванеш на въдицата" и се връщаш все отново и отново в продължение на седмици и месеци, дори години, при този „канал", който се възползва от твоята нужда и желание за контакт с „духовния свят".
Човек, който се отзовава само за да помогне - както се отзовава духът - не иска нищо за себе си, освен това, което е необходимо, за да върши работата, към която се стреми.
Ако ясновидецът или медиумът е готов да ти помогне и се съгласи да ти помогне, ти трябва да му предложиш всякаква помощ в отговор. Не се възползвай от такава изключителна щедрост на духа като му дадеш малко или нищо, знаейки, че можеш да направиш за него повече.
Стреми се да разбираш кой истински служи на света, истински се стреми да сподели мъдростта от познанието, прозрението и разбирането, грижата и любовта. Бъди щедър и давай каквото можеш на такива хора, давай им с цяло сърце, оказвай им най-върховна почит, давай им най-голяма сума, защото това са Приносители на Светлината.
Сподели с приятели: |