17
Ето това искам да чуя. Тук съм, за да преживея това! Вдъхновение, а не унижение.
Никога не си унижаван, освен когато се считаш за такъв. Никога не си осъждан, нито „обвиняван" от Бога.
Мнозина не „възприемат" тази идея - Бог, който твърди, че няма „добро" и „зло" и който заявява, че ние никога няма да бъдем осъдени.
Е, добре, заемете някаква по-определена позиция. Първо казвате, че ви осъждам, а сега се тревожите пък, че не ви осъждам.
Зная, зная много е объркващо, ние всички сме... сложно устроени. Не искаме да ни осъждаш, но всъщност го искаме. Не искаме да ни наказваш, но се чувстваме объркани без твоите наказания. И когато твърдиш, както в предишните две книги: „Аз никога няма да ви наказвам", не можем да повярваме на това - и някои от нас почти обезумяват от подобна идея. Защото, ако Ти няма да ни наказваш и осъждаш, какво ще ни държи в правия път? И ако не съществува „справедливост" на небето, кой ще премахне цялата несправедливост на земята?
Защо разчитате на небето да изправи онова, което наричате несправедливост? Не падат ли дъждовете от небето?
Да.
Ето какво ще ви кажа: Дъждът пада, както върху справедливите, така и върху несправедливите.
Как да разбираме думите: „Отмъщението е мое, казва Бог"?
Никога не съм казвал такова нещо. Един от вас го е измислил и останалите са му повярвали.
„Справедливостта" не се явява впоследствие на някакво деяние, а посредством него самото. Справедливостта е постъпка, а не наказание за дадено деяние.
Проблемът на нашето общество очевидно е, че търсим „справедливост", след като е възникнала „несправедливост", а не се стремим „да действаме справедливо" преди всичко.
Точно в целта. Ти улучи точно в целта. Справедливостта не е действие, а реакция на действието.
Не очаквайте, следователно, от Мен да „уредя" всичко накрая, като приложа някаква форма на „небесна справедливост" в отвъдния живот. Ето какво ще ви кажа: не съществува отвъден живот, а само живот. Не съществува смърт. И начинът, по който изживявате и творите своя живот като отделни индивиди и като общество е демонстрация на онова, което смятате за справедливо.
И в това отношение Ти смяташ, че човешката раса не е особено еволюирала, нали?
Ако цялата еволюция се разположи на едно футболно поле, къде ще се намираме ние?
На дванайсетата линия.
Шегуваш се.
Не.
Нима сме на дванайсетата линия на еволюцията?
Хей, та вие се придвижихте от шестата до дванайсетата линия само през последния век.
Имаме ли някакъв шанс да достигнем гол линията?
Разбира се, ако не се препънете и паднете отново.
Отново ли?
Както вече казах, не за първи път вашата цивилизация е на ръба. Искам да го повторя, защото е от жизненоважно значение да го чуете. В миналото вие бяхте развили на вашата планета технология, която далеч превъзхождаше способностите ви да я използвате отговорно. Сега отново се приближавате до такъв момент в човешката история.
От жизненоважно значение е да разберете това.
Вашата настояща технология заплашва да изпревари способността ви да я използвате мъдро. Обществото ви е на ръба да се превърне в продукт на вашата технология, вместо технологията ви да бъде продукт на вашето общество.
Когато едно общество се превърне в продукт на собствената си технология, то се самоунищожава.
Защо е така? Ще ни обясниш ли?
Да. Решаващ е проблемът за равновесието между технология и космология - космологията на целия живот.
Какво имаш предвид като казваш „космологията на целия живот"?
Казано просто, това е начинът, по който стават нещата. Системата. Процесът.
„Има метод в тази Лудост", както знаеш
Надявах се да има.
Иронията е в това, че когато осъзнаете този метод и започнете да разбирате все повече и повече начина на действие на вселената, вие се излагате на по-големия риск да я разрушите. По този начин невежеството може да бъде благослов.
Самата вселена е технология. Тя е най-великата технология. Тя действа съвършено. От само себе си. Но когато вие се явите и започнете да се намесвате в принципите и законите на вселената, вие се излагате на риска да разрушите тези закони. А това само по себе си е смъртно наказание. Четирийсетметров наказателен удар.
Сериозна заплаха за родния отбор.
Да. Значи отборът ще бъде разбит.
Приближавате се до такъв резултат. Единствено вие може да определите дали отборът ви ще бъде разбит. Ще го определите със собствените си действия. Например в момента познанията ви за атомната енергия са достатъчни, за да се взривите и пренесете в бъдещото царство.
Но ние няма да направим това. Достатъчно умни сме. Ще се спрем.
Наистина ли? Ако продължавате да умножавате оръжията си за масово унищожение така, както го правите сега, много скоро те ще попаднат в ръцете на някой, който ще държи света като заложник на тях или ще го унищожи.
Давате кибрит на деца с надеждата, че те няма да запалят всичко наоколо или че самите вие ще се научите да използвате кибрита.
Решението на всичко тава е очевидно. Вземете кибрита от децата, после изхвърлете и собствения си кибрит.
Прекалено много е да очакваш от едно примитивно общество да се разоръжи. Така че не може и дума да става за ядреното разоръжаване, което е нашето единствено трайно решение. Та ние не можем да стигнем до споразумение дори за това да спрем ядрените опити. Ние сме раса, която е изключително неспособна да контролира самата себе си.
Освен това, ако не се самоунищожите с вашето ядрено безумие, ще унищожите своя свят с екологичното си самоубийство. Вие разрушавате екосистемата на своята планета и продължавате да твърдите, че не го правите. И сякаш всичко това не ви е достатъчно, започвате да се намесвате в биохимията на самия живот. Занимавате се с клониране и генно инженерство и не го правите достатъчно предпазливо, за да облагодетелства човешкия род, а не да се превърне в заплаха и в най-огромната разруха на всички времена. Ако не бъдете внимателни, вие ще направите така, че ядрената и екологична заплаха да изглеждат като детска играчка в сравнение с тази.
Развивайки медицината, така че да върши работата, която вашите собствени тела трябва да вършат, вие сте създали вируси, които са толкова устойчиви на атака, че са в състояние да унищожат целия човешки род.
Тук ме караш малко да се плаша. Нима всичко е загубено? Нима играта е свършила?
Не. Но е крайно време, крайно време е да си кажете молитвата. Защитникът да се огледа, за да отбие удара. Разбирате ли Ме? Схващате ли всичко това?
Защитникът съм Аз и последния път, когато ви погледнах, вие носехте същия спортен екип. Още ли сте от същия отбор?
Аз си мислех, че има само един отбор. Кой е другият отбор?
Всяка мисъл, която пренебрегва нашето единство, всяка идея, която ни разделя, всяко действие, което заявява, че не сме единни. „Другият отбор" не е реален, но е част от вашата реалност, защото в това сте го превърнали.
Ако не внимавате, собствената ви технология, която сте създали, за да ви служи, ще ви унищожи.
Чувам някои хора да казват: „Но какво може да стори един човек?"
Можете да започнете като престанете да си казвате: „Какво може да стори един човек?".
Вече ви казах, има стотици книги по този въпрос. Престанете да ги пренебрегвате. Прочетете ги. Действайте в съответствие с тях. Дайте и на другите да узнаят за тях. Започнете революция. Превърнете я в една еволюционна революция.
Но не става ли това вече твърде дълго време?
И да, и не. Процесът на еволюция е вечен. Но в момента процесът е свърнал по нов път. Тук има ново направление. Сега вие съзнавате, че еволюирате.
И не само, че еволюирате, но съзнавате и начина, по който става това. Сега познавате процеса, чрез който се осъществява еволюцията - и чрез който се сътворява вашата реалност.
По-рано ти си бил един наблюдател на това по какъв начин еволюира вашият род. Сега си съзнателен участник.
Повече хора от всякога преди осъзнават силата на съзнанието, своята вътрешна свързаност с всичко и реалното си самоопределение като духовни същества.
Повече хора от всякога живеят от такава позиция. Практикуват принципи, които пораждат и предизвикват специфични резултати, желани последици и преживявания.
Това наистина е еволюционна революция, защото все по-голяма част измежду вас сътворяват съзнателно качеството на вашия Живот, непосредствената изява на вашата истинска същност и бързото проявление на това Кои Избирате да Бъдете.
Затова този период е толкова решителен. Той е един критичен момент. За първи път в сегашната си история, (макар и не за първи път в човешкия опит) вие притежавате технология, но и разбиране за това как трябва да я използвате и за това, че тя може да унищожи целия ваш свят. Вие действително можете да изчезнете като човешки род.
Това са тъкмо темите, по които пише в книгата си Барбара Маркс Хъбърт, наречена „Съзнателна еволюция".
Да, точно така е.
Това е документ с поразителен размах, с великолепни визии за това как да избегнем ужасните последици на предишните цивилизации и наистина да постигнем небето на Земята. Вероятно Ти си я вдъхновил!
Струва ми се, че Барбара би признала, че имам пръст в това.
Сам каза по-рано, че си вдъхновил стотици писатели, множество посланици. Има ли и други книги, които трябва да познаваме?
Твърде много са, за да ги изброим тук. Защо не направиш свое собствено издирване, а после изготви списък на тези, които особено са ти харесали, и ги сподели с другите. Аз съм говорил чрез писатели, поети и драматурзи от началото на времето. Изложил съм своята истина в съдържанието на песни, върху художествени платна, във формите на скулптури и във всеки удар на човешкото сърце от векове насам. И ще продължа да правя това през вековете, които предстоят.
Всеки човек стига до мъдростта по начин, който е разбираем за него, по път, който му е най-добре познат. Всеки Божи посланик извлича истината от най-обикновените мигове на живота и я споделя със същата простота.
Ти си един такъв вестител. Продължавай. Кажи на хората да живеят заедно, в съгласие с най-висшата си истина. Да споделят заедно своята мъдрост, да преживяват заедно своята любов, защото те могат да съществуват в мир и хармония.
Така вашето общество също може да бъде издигнато, както тези, за които говорим сега.
Значи основната разлика между нашето общество и по-високоеволюиралите цивилизации във вселената е представата, която имаме за разделение?
Да. Първият ръководен принцип за напреднала цивилизация е единението. Признаването на Единството и свещеността на целия живот. Така че онова, което ние откриваме при всички издигнати общества, е, че при никакви обстоятелства едно създание съзнателно не би отнело живота на друго от собствения му вид, противно на неговата воля.
При никакви обстоятелства ли?
При никакви. Дори ако бъде нападнато?
Такова обстоятелство не би възникнало в едно развито общество.
Може би не в него, но отвън?
Ако един високоеволюирал вид бъде нападнат от друг, това е гаранция, че нападателят е по-малко еволюирал. Всъщност нападателят е едно примитивно същество, защото никое еволюирало създание не би нападнало друго.
Разбирам.
Единствената причина, паради която един вид, който е нападнат, ще убие друг, е, че нападнатият е забравил коя е Истинската Му Същност. Ако първото същество си е мислело, че е идентично със своето тяло - със своята физическа форма - тогава то може да убие своя нападател, защото ще се страхува от „Края на собствения си живот".
Но ако, от друга страна, първото същество разбира добре, че не е идентично със своето тяло, то никога няма да преврати тленното съществуване на друг, защото няма да има причина за това. То просто ще остави долу своето собствено тленно тяло и ще продължи да съществува в нетелесна форма.
Също като Обиван Кеноби ли?
Да, точно така. Писателите на така наречената „научна фантастика", често ви показват една по-висша истина.
Тук трябва да спрем. Струва ми се, че това, което казваш е в пряко противоречие с онова, което каза в първа книга.
И какво бе то?
В първа книга се казва, че когато някой те оскърбява, няма защо да позволяваш това оскърбление да продължи. Казва се, че когато действаш с любов, трябва да включваш и себе си сред тези, които обичаш и, изглежда, там бе казано, че трябва да направиш всичко, за да спреш атаката спрямо себе си. Казва се също, че дори войната е позволена като отговор на нападението. Казва се в пряк цитат: „Не може да се позволи тираните да тържествуват, а тиранията им трябва да се прекрати."
Каза се още, че да избереш да бъдеш богоподобен, не означава да избереш да бъдеш мъченик. И определено не означава да избереш да бъдеш жертва.
Сега Ти твърдиш, че високоеволюиралите същества никога не биха сложили край на живота на друг човек. Как могат да съществуват редом едно с друго подобни противоречиви твърдения?
Прочети отново материала в първа книга. Внимателно. Там Моите отговори са дадени и трябва да бъдат разглеждани в контекста, който ти бе създал; в контекста на твоя въпрос.
Прочети собствените си думи в първа книга. Та ти твърдиш, че понастоящем не действаш на нивото на мъдростта. Ти казваш, че думите и действията на някои хора те нараняват. Като се има предвид, че това е така, питаш как най-добре да реагираш на тези преживявания на оскърбление и нараняване.
Всички Мои отговори трябва да бъдат разглеждани в този контекст. Преди всичко, Аз казах че ще дойде денят, в който думите и действията на другите няма да те засягат. Също както Обиван Кеноби ти няма да се чувстваш наранен, дори когато някой те убива.
Това е нивото на мъдрост, което е постигнато от представителите на обществата, които разглеждам сега. Тези същества са съвсем наясно за Истинската Си Същност и за това, което не е Тяхна Истинска Същност. Много трудно е да накараш някой от тях да се почувства оскърбен или пък „наранен" и най-малко като се застраши собственото им тленно тяло. Те просто биха излезли от тялото си и ще ти го оставят на теб, ако толкова много изпитваш нужда да го нараниш.
Следващото, което изтъкнах в отговора си към теб в първа книга, е, че ти реагираш така на думите и действията на другите, защото си забравил Истинската си Същност, но там Аз казвам, че няма нищо лошо в това. То е част от процеса на израстване. То е част от еволюцията. Тогава давам и едно много важно твърдение. По време на целия си процес на израстване „ти трябва да работиш на нивото, на което си. На своето ниво на разбиране, на своето ниво на воля и изявления, на своето ниво на припомняне."
Всичко останало, което съм казал там, трябва да бъде възприемано в този контекст.
Дори малко по-нататък съм казал: „Приемам за целите на настоящото разглеждане, че ти все още... търсиш да реализираш (да направиш „реална") Своята Истинска Същност".
В контекста на едно общество от същества, които не си спомнят Истинската Си Същност, реакциите, които ви давам в първа книга трябва да бъдат точно такива. Но ти ми задаваш тези въпроси тук. Ти ме помоли да опиша високоеволюиралите общества във вселената.
Не само по отношение на настоящата тема, но по отношение на всички други теми, които ще засегнем тук, ще бъде полезно да не гледате на тези описания на другите култури като критика спрямо собствената ви култура.
Тук не се съдържа никакво осъждане. Няма да има осъждане, затова че постъпвате по друг начин - че реагирате различно - в сравнение със създания, които са по-еволюирали.
И така онова, което казах тук, е, че високоеволюиралите същества във вселената никога не биха „убили" друго разумно същество в пристъп на гняв. Те преди всичко не биха изпитали гняв. На второ място, не биха сложили край на тленното съществувание на друго същество без неговото разрешение и трето - в отговор на конкретния ти въпрос - те никога не биха се почувствали „нападнати", дори и от външни за тяхното общество или вид създания, защото да се чувстваш „нападнат" означава да имаш чувството, че нещо ти се отнема - животът ти , любимият ти човек, свободата ти, собствеността ти, притежанията ти, нещо. Едно високоеволюирало създание никога не би преживяло това, защото високоеволюиралото създание ще ти даде онова, което мислиш, че ти е толкова необходимо, че да се готвиш да му го отнемеш насилствено, дори ако това струва тленния живот на това еволюирало създание. Защото еволюиралите същества знаят, че могат да сътворят отново всичко и съвсем естествено биха го преотстъпили на едно по-ниско развито създание, което не знае, че може да пресътвори това.
Високоеволюиралите създания следователно не са мъченици, нито са жертви на нечий „деспотизъм".
Но нещата отиват още по-нататъж. Едно висожоеволюирало същество е наясно, не само че може всичко да пресътвори отново, то е наясно, че това не се налага. То е наясно, че не се нуждае от нищо, за да бъде щастливо или да оцелее.
То разбира, че не му е нужно нищо външно спрямо него и че това, което е „той" не зависи от нищо физическо.
По-малко еволюиралите същества и раси не винаги са наясно по този въпрос.
И накрая високоеволюиралото същество разбира, че то и неговият нападател са Едно цяло. То вижда нападателя като една ранена част от своето Аз. Неговата роля при тези обстоятелства е да изцели всички рани, така че всички в Едно да могат да познаят себе си в Истинската Си Същност.
Да отдаде цялото Себе Си на това друго същество би означавало за него да го излекува.
О! Каква идея, какво разбиране. Но на мене ми е нужно да се върна към нещо, което Ти каза по-рано. Каза, че високоеволюиралите същества...
... нека да съкратим това на ВЕС оттук нататък, твърде дълго е названието, за да се използва отново и отново...
Добре. Ти каза, че ВЕС никога не би сложило край на тленното съществувание на друго създание, без негово позволение.
Точно така.
Но какво може да накара едно същество да даде позволение на друго да прекрати физическия му живот?
Може да има различни причини. Може да се отдаде като храна, например. Може да се пожертва за друга кауза -например, за да спре една война.
Сигурно затова съществуват дори в нашата култура хора, които не биха убили животно за храна или кожа, без да поискат позволение от неговия дух.
Да. Такъв е обичаят на американските туземци, които никога не са откъсвали цвете или билка, или растение, без да поискат разрешение. Всички местни култури имат този обичай. Интересното е, че тези племена и култури бие наричате „примитивни".
О, Боже, нима твърдиш, че не мога да откъсна дори и една репичка, без да попитам дали ми е позволено?
Ти можеш да вършиш всичко, което решиш. Попита Ме какво вършат В ЕС.
Значи ли, че американските туземци са били високоеволюирали същества?
При всички раси и видове някои са високоеволюирали, а други не са. Това е нещо индивидуално. Като култура обаче, те са постигнали едно много високо ниво. Културните митове, които дават представа за техния опит, са много издигнати. Но вие сте ги принудили насилствено да смесят своите културни митове с вашите собствени.
Почакай малко! Какво говориш? Червенокожите са били диваци! Тъкмо затова се е налагало да ги убиваме с хиляди и да поставим останалите в естествени затвори, наречени резервати! Но дори и сега ние вземаме техните свещени места и ги превръщаме в игрища за голф. Това се налага. В противен случай те могат да почитат своите свещени места и да си спомнят историята на своята култура и да извършват свещените си ритуали. А това ние не можем да приемем.
Картината ми е ясна.
Всъщност не Ти е ясна. Ако ние не бяхме взели надмощие и не бяхме се опитали да заличим тяхната култура, те щяха да повлияят върху нашата! И тогава къде щяхме да се озовем? Щяхме да зачитаме земята и въздуха, отказвайки да отравяме своите реки, но в такъв случай докъде щеше да стигне индустрията ни?
Цялото население вероятно още щеше да ходи голо, без никакъв срам, да се къпе в реката, да се разполага из всички земи, вместо да се събира в небостъргачи ида работи сред асфалтовата си джунгла.
Ние вероятно щяхме да слушаме мъдростта на древните учения около огъня на открито вместо да гледаме телевизия. Нямаше да постигнем никакъв прогрес.
Е, за щастие, вие знаете кое е добро за вас.
18.
Разкажи ми повече за високоеволюиралите цивилизации и за високоеволюиралите същества. Освен това, че не се убиват по никаква причина, какво ги прави различни от нас?
Те споделят.
Ние също споделяме!
Не, те споделят всичко. С всеки. Никой не е изключен. Всички естествени ресурси на техния свят, на тяхната среда се разпределят по равно и на всеки.
Една нация или група, или култура не притежава дадено естествено богатство само защото случайно обитава физическото местонахождение на този ресурс.
Планетата (или планетите), които дадена група нарича свой „дом" принадлежат на всички - на всички видове от тази система - всъщност планетата или групата от планети се разбират като „система". Те се разглеждат като цялостна система, а не като сбор от отделни части или елементи, всеки от които може да бъде елиминиран, погубен или унищожен, без това да окаже вреда на самата система.
Ние наричаме това екосистема.
Понятието е по-широко. То не се отнася само до екологията - която представлява взаимоотношение на естествените ресурси на планетата спрямо обитателите на тази планета. Това е също взаимоотношение на самите обитатели един спрямо друг и спрямо околната среда.
То е взаимоотношение на всички жизнени видове.
Нещо като видосистема, така ли?
Да! Харесва ми тази дума! Много е подходяща! Защото онова, за което говорим е по-широко като понятие от екосистема, това наистина е видосистема или както Бъкминстър Фулър го е нарекъл - ноосфвра.
На мене видосистема ми харесва повече. По-лесно е за разбиране. Винаги съм се чудел какво, по дяволите, е тази ноосфера!
„Бъки" също харесва твоята дума. Той не е вкопчен в своите понятия. Винаги е харесвал всичко, което прави нещата по-прости и лесни.
Говориш за Бъкминстър Фулър ли? Този диалог започна да се превръща в сеанс.
Да кажем, че имам основание да зная, че същността, която се идентифицира с Бъкминстър Фулър е доволна от твоята нова дума.
О, това е великолепно! Толкова е хубаво, че мога да узная това.
Хубаво е, съгласен съм.
Значи във високоеволюиралите култури от значение е видосистемата?
Да. Но това не означава, че индивидите нямат значение. Напротив, факт е, че ефектът върху видосистемата е най-добър, когато се има предвид избора на всеки един.
От само себе си се разбира, че видосистемата поддържа живота изцяло и на всяко отделно същество на едно оптимално ниво. В такъв случай да не се вреди на видосистемата е проява на разбирането, че всеки отделен индивид е от значение.
Не само индивидите с висок статус, влияние и пари. Не само индивидите с власт, не само тези, за които се приема, че имат по-високо самосъзнание - всички същества, всички видове в системата.
Как с осъществява това? Как става то възможно? На нашата планета се налага нуждите и желанията на някои видове да бъдат подчинени на нуждите и желанията на други, защото в противен случай животът не би съществувал такъв, какъвто го познаваме.
Вие опасно се приближавате към онова време, когато няма да бъдете в състояние да имате „живота, такъв,какъвто го познавате", тъкмо защото настоявате да подчинявате нуждите на повечето видове на желанията на само един.
На човешкия род.
Да, и то не на всички представители на човешкия род, а само на малцина. Дори не на най-големия брой, в което би имало известна логика, а на най-малкия.
На най-богатите и най-влиятелните.
Ти го каза.
Започва се отново. Още една тирада срещу богатите и усъвършенстваните.
Далеч съм от това. Вашата цивилизация не заслужава тирада, както стая пълна с деца не заслужава тирада. Човешките същества ще вършат, каквото вършат спрямо себе си и един спрямо друг, докато не осъзнаят, че то не е в техен интерес. Никакви тиради не биха променили това.
Ако тирадите променяха нещо, много отдавна вашите религии щяха да станат далеч по-ефективни.
О! Днес май си настроен срещу всички, нали?
Нищо подобно. Нима тези прости наблюдения те засягат? Тогава трябва да се огледаш и да разбереш защо. И двамата знаем едно. Истината често не е удобна, но тази книга се явява, за да каже истината. Има и други книги, които съм вдъхновил. И филми също. Както и телевизионни програми.
Не съм сигурен, че имам желание да подтиквам хората да гледат телевизия.
За добро или зло телевизията сега е племенният огън на вашето общество. Не медиата ви насочва натам, накъдето искате да отидете, а посланието, което се предава чрез нея. Няма защо да отхвърляте медиата. Ти самият един ден можеш да го използваш, за да отправиш по нея едно различно послание...
Нека се върна, ако мога... Мога ли да се бърна на моя първоначален въпрос?
Продължавам да искам да зная как може да функционира една видосистема, така че нуждите на всички видове в системата да са равноправно удовлетворени.
Нуждите са равноправно удовлетворени, но самите нужди не са равни. Това е въпрос на всеразмерност и равновесие.
Високоеволюиралите общества разбират, че всичко живо в системата, която тук приехме да наричаме видосистема, имат потребности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да оцелеят физическите форми, които създават и поддържат системата. Разбират също така, че всички тези потребности са еднакви и са равни от гледна точка на системата от изискванията, които поставят пред самата система.
Нека използваме един пример от вашата видосистема.
Добре...
Да разгледаме два живи вида, които вие наричате „дървета" и „човеци".
Слушам Те.
Очевидно дърветата не се нуждаят от такова ежедневно поддържане, както хората. Следователно техните потребности не са равни. И все пак те са взаимосвързани. С други думи единият вид зависи от другия. Вие трябва да обръщате също толкова внимание на нуждите на дърветата, както и на нуждите на хората, но самите нужди на дърветата не са толкова големи. Въпреки всичко, ако пренебрегнете нуждите на единия вид живот, това ще доведе до вашата гибел. Книгата, която споменах преди, че е от изключително значение - „Последните часове на древната слънчева светлина" - описва всичко прекрасно. В нея се казва, че дърветата възприемат въглеродния двуокис от атмосферата, използвайки въглеродната част на този атмосферен газ, за да създават въглехидрати, тоест да растат (почти всичко, от което е изградено растението, включително корени, стъбла, листа, дори ядките и плодовете, които ражда представляват въглехидрати).
Междувременно кислородната съставка на този газ се освобождава от дървото, тя е „отпадъчното вещество" на дървото.
Човешките същества, от своя страна се нуждаят от кислород, за да оцелеят. Без дърветата, които превръщат въглеродния двуокис, който е в голямо количество в атмосферата в кислород - който не е в достатъчно количество, вашият вид не може да оцелее.
Вие на свой ред освобождавате (издишате) въглероден двуокис, от който дървото се нуждае, за да оцелее. Разбираш ли равновесието?
Разбира се. То е изключително находчиво.
Благодаря. А сега бих помолил да престанете да унищожавате дърветата.
О, хайде, хайде! Ние засаждаме по две дървета за всяко отсечено.
Да. И на тези дървета ще им трябват триста години, за да стигнат до онази сила и размер, която ще им позволи да отделят толкова кислород, колкото старите дървета, които в момента изсичате. Онази фабрика за производство на кислород, която наричате Амазонска дъждовна гора, може да бъде възстановена, за да функционира в пълния си капацитет и да балансира атмосферата на Вашата планета за около две-три хиляди години. Не се тревожете. Вие изсичате хиляди декари ежегодно, но не се тревожете.
Но защо? Защо вършим всичко това?
Разчиствате тези земи, за да отглеждате на тях добитък, който да колите и ядете. Смята се, че отглеждането на добитък носи повече доход на местните хора от района на дъждовните гори. Заявява се, че това прави земята по-продуктивна.
Във високоеволюиралите общества подкопаването на системата не се смята за нещо продуктивно, а по скоро разрушително. И така ВЕС са намерили начин да балансират всеобщите потребности на видосистемата. Те са предпочели това пред служенето на една малка част от системата, защото разбират, че никой вид вътре в системата не може да оцелее, ако самата система бъде разрушена.
Това изглежда очевидно. Болезнено очевидно.
Неговата „очевидност" може да изглежда още по-болезнена на Земята в годините, които предстоят. Ако този вид, който наричате доминантен не се пробуди.
Разбирам. Разбирам наистина. На мене ми се иска да направя нещо за това, но се чувствам безпомощен. Понякога се чувствам така безпомощен. Какво мога да сторя, за да доведа до някаква промяна?
Нищо не можеш да сториш, но можеш да бъдеш.
Помогни ми да разбера.
Човешките създания са се опитвали да разрешават проблеми на нивото на действието твърде дълго без особен успех. Това е така, защото истинската промяна се извършва на нивото на това „да бъдеш", а не „да действаш". О, вие сте направили определени открития, да. И сте постигнали напреднали технологии и в известен смисъл сте направили живота си по-лесен - но не е ясно дали сте го направили по-добър, а по отношение на по-широките, принципни проблеми, вие сте осъществили много бавен прогрес.
Изправени сте пред много от принципните проблеми, пред които сте стояли векове наред на вашата планета.
Идеята би, че земята съществува, за да бъде експлоатирана от доминантния вид е добър пример.
Очевидно е, че няма да промените това, което вършите, докато не промените това, което сте.
Налага се да промените своята представа за това Кои Сте по отношение на вашата околна среда и на всичко в нея, преди да можете да действате по различен начин.
Това е въпрос на съзнание. И трябва да имате високо съзнание, за да промените своето съзнание.
Как да го постигнем?
Спрете да мълчите. Говорете. Издигнете глас. Поставете тези проблеми. Така бихте могли дори да издигнете колективното съзнание.
Ето например по следния въпрос: Защо не отглеждате коноп и да го използвате за хартия? Имате ли представа колко дървета се използват само, за да се снабди света с ежедневните вестници? Да не говорим за чашките за еднократна употреба, торбички и хартиени кърпи.
Конопът може да се отглежда евтино, събира се лесно и се използва не само за производство на хартия, но и за най-здравото въже, най-дълготрайните дрехи и дори за най-ефикасните лекарства, които може да предостави вашата планета. Индийският коноп може да бъде отглеждан толкова евтино и толкова лесно може да се събира, че той се използва за толкова много неща, че срещу него действа едно огромно лоби.
Много са онези, които ще загубят, ако позволят на света да се обърне към това просто растение, което може да се отглежда навсякъде.
Това е само един от примерите как алчността измества здравия смисъл в управлението на човешките дела.
Ето защо дай тази книга на всеки, когото познаваш, не само за да разберат това, но и всичко останало, което има да се каже в нея, а то е много.
Само обърни страницата...
Да, но започвам да се чувствам потиснат, както много хора казват, че са започнали да се чувстват, след като са прочели втора книга. Нима тока не се превръща в разговор за това как унищожаваме много неща и в края на краищата и самата планета? Защото не съм сигурен, че искам това.
Искаш ли вдъхновение за писане? Искаш ли да се вълнуваш? Защото да узнаеш и изследваш онова, което други напреднали цивилизации осъществяват, би трябвало едновременно да те вдъхновява и вълнува!
Помисли за възможностите. Помисли за това, което се открива пред вас. Помисли за щастливия утрешен ден, който ви чака зад ъгъла.
Само ако се пробудим.
Но вие ще се пробудите. Вие вече се пробуждате. Парадигмата се променя. Светът се променя. И това става направо пред очите ти. Тази книга е част от промяната. Ти си част от нея. Помни, че си на това място, за да го изцелиш. Вие сте в пространството, което трябва да изцелите. Няма никаква друга причина да бъдете тук.
Не се предавайте! Не се предавайте! Най-голямото приключение едва сега започва.
Добре. Избирам да бъда вдъхновен от примера и мъдростта на високоеволюиралите общества, а не обезкуражен от тях.
Добре. Това е мъдър избор като се има предвид накъде искате да върбите като човешки род. Много неща можете да си припомните, когато имате тези наблюдения.
ВЕС живеят в единение и с дълбоко усещане за взаимната връзка помежду си. Поведението им се поражда от техните Ръководни Мисли - онова, което вие бихте нареди основни, насочващи принципи на обществото. Вашето поведение също се поражда от вашите Ръководни Мисли - тоест, от основните ръководни принципи на вашето общество.
Какви са основните ръководни принципи на обществото на ВЕС?
Първият ръководен принцип е: Ние всички Сме Едно цяло.
Всяко решение, всеки избор, всичко, което бихте могли да начете „морал" и „етика" се основава на този принцип.
Вторият ръководен принцип е: Всичко е взаимосвързано.
При този принцип никой член на рода не би могъл, нито би се опитал да лиши друг от нещо, само защото „той го е намерил пръв" или „защото е негова собственост", или е нещо, което „не достига". Взаимната зависимост на всичко във видосистемата се признава и защитава. Относителните потребности на всеки жив организъм вътре в системата винаги се поддържат в равновесие - защото винаги се имат предвид.
Този втори ръководен принцип означава ли, че не съществува такова нещо като лична собственост?
Не така, както го разбираш. ВЕС притежават „лична собственост" в смисъл, че носят лична отговорност за всяко добро нещо, което им е поверено. Най-близката дума във вашия език за описване отношението на едно високоеволюирало общество към така наречените „ценни притежания" е стопанисване. Високоеволюиралото същество е стопанин, а не собственик.
Думата „притежавам" и понятието, свързано с нея, не са част от културата на ВЕС. Те нямат „притежание" в смисъл на „лична принадлежност". ВЕС не притежават, ВЕС обладават. С други думи, те прегръщат, обичат, грижат се за нещата, но не ги притежават. Човеците притежават. На ваш език така може да се опише разликата.
Много рано в човешката история хората са чувствали правото да притежават лично всичко, до което се докоснат - включително жени, деца, земя, та чак до богатствата на земята. „Парите" или тяхното умножаване са били също лично притежавани. До голяма степен тези убеждения се утвърждават и до днес в човешкото общество.
Хората са били обсебени от тази идея за „притежание". ВЕС, които наблюдават всичко това от разстояние, са го нарекли „мания за притежание".
Сега, когато сте еволюирали, вие разбирате все повече и повече, че реално, истински не можете да притежавате нищо - най-малко пък своите съпруги и деца. Мнозина измежду вас все още поддържат представата, че можете да притежавате земята и всичко, което е под нея и около нея. (Да, дори говорите, за така наречените „права над въздушното пространство"!)
Високоеволюиралите същества във вселената, напротив, разбират дълбоко, че физическата планета под краката им е нещо, което не може да се притежава от нито един измежду тях - макар че един отделен представител на ВЕС може да получи, според механизмите на своето общество парче земя, за което да се погрижи. Ако той или тя е добър стопанин на земята, може да се предаде стопанисването й на неговите наследници, а после на техните. Но ако в някакъв момент той или наследниците му се окажат лоши стопани на земята, земята се отнема от техните грижи.
О! Ако това беше ръководен принцип и тук, на половината от индустриалците в света щеше да им се отнеме правото на собственост!
При което екосистемата на света щеше рязко да се подобри за едно денонощие.
Както виждаш, в една високоеволюирала култура на така наречените „корпорации" никога нямаше да се позволи да преизтощават земята, за да извличат от това печалби, защото качеството на живота на самите хора, които притежават или работят за Корпорацията, би било необратимо понижено. Каква печалба е това?
Вредата може и да не се почувства дълги години, докато печалбите се реализират тук и сега. Това се нарича краткотрайна печалба/дълготрайна загуба. Кой се интересува от дълготрайната загуба, ако няма да го има, за да я преживее?
Високоеволюиралите същества се интересуват. Но те живеят много по-дълго.
Колко по-дълго?
Многократно по-дълго. В някои общества на ВЕС съществата живеят вечно, или поне толкова дълго, колкото са избрали да останат в телесна форма. Така че в обществата на ВЕС отделните индивиди обикновено преживяват и дългосрочните последици от своите действия.
Как успяват да живеят толкова дълго?
Те, разбира се, са вечно живи, както и вие, но Аз зная какво имаш предвид - „да живеят в тяло".
Да. Как успяват да останат в телата си толкова дълго? Как става възможно това?
Първо, те не замърсяват въздуха, водата и земята. Например не влагат химикали в почвите, които после се приемат от растенията и животните и преминават в тялото на човека, когато той консумира тези растения и животни.
Всъщност едно високоеволюирало същество никога не би се хранило с животни, а още по-малко пък би замърсявало с химикали земята и растенията, от които се хранят животните. При което пък химикалите преминават в самото животно, което пък той после да консумира. ВЕС съвсем основателно би оценило подобна практика като самоубийствена.
Така че ВЕС не замърсяват своята околно среда, своята атмосфера и своите тела, както това правят хората. Вашите тела са прекрасни творения, устроени така, че да „траят" безкрайно по-дълго, отколкото вие им позволявате.
ВЕС също проявяват различно психологическо поведение, което също така удължава живота.
Например?
ВЕС никога не се тревожи, дори не би разбрало човешката концепция за „тревога" или „стрес". Нито пък ВЕС мрази, нито изпитва гняв, ревност или паника. Следователно ВЕС не предизвикват такива биологични реакции в собственото си тяло, които го разяждат и унищожават. ВЕС биха нарекли това „да изядеш сам себе си". А високоеволюиралите същества не биха изяли себе си също, както не биха изяли никое друго телесно създание.
Как ВЕС успяват да постигнат това? Как успяват така да овладеят своите емоции?
Първо ВЕС разбират, че всичко е съвършено, че има един процес, който се разгръща във вселената и че всичко, което се иска от тях, е да не му пречат. По тази начин ВЕС никога не се тревожат, защото разбират процеса.
А отговорът на втория ти въпрос: да, хората притежават тази способност за контрол над своите емоции, макар че не вярват, че я имат, а други просто предпочитат да не я упражняват. Малцината, които полагат усилие, живеят доста по-дълго - при положение че химикалите и отровите не ги убият и също така при положение, че доброволно не отровят себе си по други начини.
Почакай за минутка. Нима ние доброволно отравяме себе си?
Някои от вас, да. Как?
Както казах, ядете отрови. Някои от вас пият отрови, някои от вас дори пушат отрови.
Едно високоеволюирало същество намира подобно поведение за непонятно. То не може да си представи защо съзнателно да вкарвате в телата си вещества, които знаете, че не са полезни за вас.
Добре, ние намираме, че да ядем, пием и пушим някои неща е приятно.
Едно високоеволюирало същество намира, че самият живот в тяло е нещо приятно и не може да си представи, че би могъл да върши неща, които ще прекратят или скъсят живота му или ще го направят болезнен.
Някои от нас не вярват, че като ядат големи количества месо, че като пият и пушат, това може да съкрати или прекрати живота ни или да го направи болезнен.
Това означава, че уменията ви да наблюдавате са много нищожни. Те трябва да се изострят. Едно ВЕС би ви предложило просто да се огледате наоколо. Да, но... Какво друго би ни разказал за живота на високоеволюиралите същества във вселената?
За тях е непознат срамът.
Непознат срамът ли?
Не съществува такова нещо като вина. Ами ако някой се окаже лош „стопанин" на земята?
Просто земята му се отнема.
Не означава ли това, че по някакъв начин се осъжда и се намира вина у него?
Не. Това означава само, че наблюденията погазват, че е неспособен да се справи.
Във високоеволюиралите култури от съществата никога не се изисква да вършат нещо, което погазват, че са неспособни да вършат.
Но ако въпреки това те искат да го вършат?
Няма да „искат".
А защо не?
Когато проявят неспособност, това ще игнорира желанието им. То е естествена последица от разбирането, че неспособността им да вършат нещо може да нанесе вреда на друг. Това те никога не биха сторили, защото вредата на Другия, е вреда на Себе си и те знаят това.
А това означава, че „чувството за самосъхранение" ръководи опита им! Също както на Земята!
Определено. Единственото, което е различно, е тяхното определение за „Себе си". Хората определят себе си по много ограничен начин. Вие говорите за своя Аз, своето семейство, своята общност, а ВЕС определя Себе си по различен начин. Той говори за Азът, семейството, общността.
Сякаш всички са едно цяло.
Всички са едно цяло. Това е смисълът. Разбирам.
И така, в една високоеволюирала култура дадено същество никога например ние би настоявало да отглежда потомство, ако постоянно е погазвало неспособността си за това. Ето защо във високоеволюиралите култури децата не отглеждат деца. Потомството се дава на възрастните, за да бъде отглеждано. Това не означава, че новото потомство бива откъснато от тези, които са му дали живот, че се отнема от ръцете им и се дава на непознати да го отглеждат. Няма нищо подобно.
В тези култури възрастните живеят в интимна близост с младите. Те не са отхвърлени да живеят сами и пренебрегнати и оставени да изживеят последните си дни в самота. Те са зачитани и уважавани. Живеят близко и са като част от една изпълнена с любов, грижовна и жива общност.
Когато се появят децата, възрастните са готови да помагат. Те са сърцевината на общността и семейството и отглеждат потомството така органично и правилно, както вашето общество очаква да го правят родителите.
Разликата е тази, макар децата винаги да знаят кои са техните „родители" - по-точното определение на техния език би било „създатели" - тяхното поколение не усвоява основите на живота от същества, които все още имат какво да научат за основите на живота сами.
В обществото на ВЕС възрастните организират и ръководят процеса на научаване, както и се занимават с домакинството, прехраната, грижата за децата. Младото поколение се отглежда в среда на мъдрост и любов, на голямо търпение и разбиране.
Младежите, които са им дали живот, са обикновено заети с предизвикателствата и преживяват радостите си на собствения си млад живот. Те могат да прекарват много време със своите деца, ако решат. Могат дори да живеят в домовете на възрастните, с децата си, да бъдат близо до тях в „домашна" обстановка и да бъдат чувствани от децата си като част от тази обстановка.
Това е много обединен, интегриран начин на живот, но възрастните са тези, които възпитават децата и поемат отговорността за това и е чест за възрастните да поемат отговорността за бъдещето на целия род. И в обществата на ВЕС такава отговорност не може да се възложи на плещите на младите.
Засегнах тази тема и по-рано, когато говорихме за това как вие възпитавате вашето поколение на вашата планета и по какъв начин може да се промени това.
Да. Благодаря, че обясни това по-подробно. Но връщам се към темата, никога ли едно ВЕС не изпитва вина или срам, независимо какво върши?
Не. Защото вината и срамът са неща, които се налагат върху едно същество отвън. Може те после да се превърнат във вътрешно чувство, безспорно, но първоначално се налагат отвън. Винаги. Никое божествено създание (а всички са божествени създания) не смята това, което прави за „срамно" или „греховно", докато някой извън него не го определи по този начин.
Във вашата култура едно бебе срамува ли се от своите „отходни навици"? Разбира се, че не. Не, докато не му се внуши да се срамува. Чувства ли се детето виновно за това, че си доставя удоволствие със своите гениталии? Разбира се, че не, докато не му се внуши да се чувства виновно.
Степента, в която е еволюирала една култура се проявява в степента, в която едно същество или действие се определя като „срамно" или „греховно".
Нима не съществуват действия, които могат да бъдат определени като срамни? Никога ли един човек не е виновен, независимо какво върши?
Както вече ти казах, не съществува нещо такова като „добро" и „зло".
Някои хора все още не разбират това.
За да се разбере казаното тук, този диалог трябва да се прочете в неговата цялост. Извличането на което и да било твърдение извън неговия контекст може да го направи непонятно. Първа и втора книга съдържат подробни обяснения за мъдростта, която се споменава по-горе. Сега ти Ме запита за високоеволюиралите култури във вселената. Те вече са разбрали тази мъдрост.
Добре. По какво друго се отличават тези култури от нашата?
Отличават се по много други неща. Те не познават конкуренцията.
Осъзнали са, че когато губи един, губят всички. Затова не създават спортове и игри, които учат децата (и се упражняват и от зрелите хора) на необичайната мисъл, че има нещо забавно в това един да „печели", а друг да „губи".
Освен това, както вече казах, те споделят всичко. Когато някой е в нужда и през ум не би им минало да задържат за себе си или да трупат нещо, което е в недостатъчно количество и може да не им стигне. Напротив тъкмо по тази причина биха го поделили с другите.
Във вашето общество цените винаги се вдигат, когато един продукт е рядък. Ако изобщо го поделите с другите. По този начин ви се гарантира, че ако поделите нещо, което притежавате, поне това ще ви обогати.
Високоеволюиралите общества също се обогатяват, когато си поделят нещата, които са рядкост. Единствената разлика между тях и хората е, че В ЕС определят понятието „да се обогатиш" по друг начин. Едно високоеволюирало същество се чувства „обогатено" като споделя всичко свободно, без да се „нуждае от печалба". Всъщност самото това чувство е печалбата му.
Няколко са ръководните принципи на вашата култура, които пораждат поведението би. Както казах и по-рано, един от най-основните е: Оцеляват най-приспособимите.
Това би могло да се определи като вашият втори ръководен принцип. Той е в основата на всичко, създадено от вашето общество. Неговата икономика. Неговата политика. Неговата религия. Неговото образование. Неговите социални структури.
Ала за едно високоеволюирало общество самият този принцип е оксиморон. Той е вътрешно противоречив. Тъй като първият ръководен принцип на високоеволюиралите същества е: Ние Всички Сме Едно цяло. Но „Цялото" не може да се приспособи, докато „Всички" не се „приспособят". Оцеляването на „най-приспособимия" следователно е невъзможно - или единствено възможно (оттук и противоречието) тъй като „най-приспособимият" не е „приспособим", докато всички не бъдат приспособими.
Следваш ли мисълта ми?
Да. Ние наричаме това комунизъм.
На вашата планета вие сте отхвърлили непосредствено всяка система, която не позволява едно същество да постига напредък за сметка на друго.
Ако една система на управление или икономическа система предполага опит за равноправно разпределение на „Всички" от благата, създадени от „Всички", при положение, че ресурсите принадлежат на „Всички", вие твърдите, че такава система на управление нарушава естествения порядък на нещата. Ала във високоеволюиралите култури естественият порядък на нещата е равноправното разпределение на благата.
Ами ако даден човек или група от хора не са заслужили такова разпределение? Ако те с нищо не са допринесли за общото благо? Ако те дори са сторили зло?
Общото благо е самият живот. Щом сте живи, вие допринасяте за общото благо. Много е трудно за един дух да бъде във физическа форма. Да се съгласи да приеме такава -форма е в известен смисъл голямо жертвоприношение - и все пак то е необходимо и дори носи радост, щом трябва Целостта да познае Себе Си от опит и да Възпроизведе Себе Си отново в поредната грандиозна версия на най-върховната визия, която е имала за Истинската си Същност.
Много е важно да разбираме защо сме дошли тук.
Ние ли?
Душите, които формират колективното съзнание.
Ти ме обърка.
Както вече обясних, има само Една Душа, Едно Същество, Една Същност. Някои от вас го наричат „Бог". Тази Единствена Същност „индивидуализира" Себе Си като Всичко във Вселената - с други думи всичко, Което Е. Това включва всички разумни същества или както сте избрали да ги наричате, души.
И така, „Бог" е всяка душа, която „е"?
Всяка душа, която е сега, която е била и някога ще бъде.
И така, „Бог" е колективното начало?
Избрах тази дума, защото тя най-много се приближава до онова, което описвам.
Не е едно-единствено същество, пред което да изпитваме страхопочитание, а колективно?
Не се налага да бъда едното или другото. Опитай се да излезеш от своята представа и да погледнеш нещата в по-широка перспектива.
Значи Бог е и двете? Едно-единствено Същество, пред което благоговеем, както и колективното начало, което е колектив от индивидуализирани части?
Добре! Много добре!
А защо това колективно е дошло на Земята?
За да се прояви физически. Да познае себе си от собствен опит. Да бъде Бог, както вече обясних подробно в първа книга.
Значи ти си ни сътворил, за да бъдем като Теб?
Всъщност ние сме се сътворили. Точно заради това сте сътворени.
Значи, хората са били сътворени от едно колективно начало?
Във вашата Библия е казано: „Нека да сътворим човека по Наш образ и подобие", преди тези думи да са били променени от превода.
Животът е процес, чрез който Бог сътворява Себе Си и след това преживява сътвореното. Този процес на сътворение е непрестанен и вечен. Той става през цялото „време". Относителността и физическият свят са средства, чрез които Бог работи. Чистата енергия (онова, което вие наричате дух) е това, Което Бог Е. Тази същност е Светият Дух.
Чрез процес, в който енергията се превръща в материя, духът се въплъщава във физическия свят. Това става като енергията буквално забави своето движение - промени своята осцилация или онова, което вие наричате вибрация.
Онова, Което Е Всичко осъществява това на части. Тоест частите от цялото извършват този процес. Тези индивидуализации на Духа са душите, както вие сте избрали да ги наричате.
В действителност съществува само Една Душа, която Се преобразува в различни форми. Това би могло да се нарече Реформиране. Вие всички сте Богове в процес на Формиране, (информация на Бога!) Това е вашият принос и той е достатъчен сам по себе си. Просто казано, вие вече сте направили достатъчно. Аз не искам и не се нуждая от нищо повече. Вие сте допринесли за общото благо. Направили сте възможно общото - Единният Общ Елемент -да преживее благото. Дори и вие сте писали, че Бог е създал небето и земята и животните, които вървят по земята, и птиците във въздуха, и рибите в морето, и всичко това е много добро.
„Доброто" не съществува и не може да съществува в опита без неговата противоположност. Следователно, вие сте създали също и злото, което е обратното движение, противоположната посока на доброто. То е противоположността на живота. И така, вие сте създали смъртта, както я наричате.
Ала смъртта не съществува във върховната реалност, а представлява измислица, инвенция, въображаема опитност, чрез която животът за вас придобива по-голяма ценност. И така, „злото" е живот в обратен ред! Така мъдри сте вие във вашия език. Вплитате в него тайна мъдрост, която дори не знаете, че се съдържа там. (evil
Сподели с приятели: |