Автори:
В. Василева, Т. Хаджиева
На гърба на титулната страница
Благодарност: Авторите изказват благодарност за компетентната помощ и конструктивните предложения на С. Бакърджиев, Р. Лазаров, Л. Маринова.
I. ЛЪЧЕЛЕЧЕБНИ СТАНДАРТИ - ОСНОВНА ФИЛОСОФИЯ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ИЗГРАЖДАНЕ
Дефиниция: Систематично разработвани правила за добра медицинска практика при вземане на решение за лъчелечение на пациенти
Те получават законова сила след приемане от ГЛБ чрез общо съгласие ( консенсус)
-
Задачи на лъчелечебните стандарти
-
Да ограничат отклоненията от правилата в лъчелечебната практика
-
Да ограничат възможността за отрицателно влияние на ресурсните възможности на дадено лечебно заведение върху лечението на болни
-
Да осигурят възможности за въвеждане на нови лечебни стратегии
-
Източници за изграждане на медицинските стандарти
Стандартите изграждат т.н. медицина, основана на доказателства
Не винаги за всички случаи има получени доказателства с висока степен на достоверност ( рандомизирани проучвания с висока статистическа значимост, мета-анализ) .
Стандартите открояват разликата между доказателствената медицина и мнения, становища, популярни в практиката, които противоречат на по-късно получените доказателства.
Стандартите се приемат в определено време, поради което носят ограниченията на времето и трябва периодично да бъдат актуализирани
Стандартите са хармонизирани с европейските правила, но отразяват българските културни и социални разлики
Стандартите са създадени да улесняват и подпомагат професионалистите в грижите им за здравето на пациента.
Създадените от медицински специалисти стандарти не трябва да се използуват за законови санкции извън лекарското съсловие.
Стандартите предлагат, вместо да изискват, поради това, те не бива да бъдат прекалено строги и да ограничават свободата на вземане на решение.
Едновревременно с това трябва да се предвиждат правно-медицински възможности за санкциониране на личност, която практикува извън приетите стандарти.
ВЪВЕДЕНИЕ
Белодробният карцином (БК) е на първо място по заболеваемост и смъртност при мъжете и показва тенденции за повишена честота при жените.
Лечението на БК е едно от най-сериозните предизвикателства в онкологията. Пет-годишната преживяемост за всички пациенти с БК е 13 - 15%.
Заболеваемостта у нас достига 43.39 на 100 000 жители за 1999 год, при абсолютен брой новозаболели 3563 и починали 3066.
Българският стандарт е изграден върху опита, натрупан през последните десетилетия от българските лъчетерапевти и е съобразен със съвременното състояние на проблема.
Четирите най-често срещани хистологични подвида са:
-
Спиноцелуларен карцином -35%
-
Дребноклетъчен карцином -20-25%
-
Аденокарцином -30%
-
Едроклетъчен недиференциран карцином -10%
Поради особености в протичането и различния отговор към приложеното лечение, стандартите разглеждат БК в две големи групи: НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН и ДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН.
НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ
Съвременните стратегии са насочени към оптимално взаимодействие на различните лечебни методи и към намаляване на токсичността от лечението. Общата стратегията на лечение трябва да се решава индивидуално в зависимост от стадия на заболяването от мултидисциплинарен екип.
ЛЪЧЕЛЕЧЕБНИ АЛГОРИТМИ
Използват се следните лъчелечебни алгоритми:
-
Предоперативно перкутанно лъчелечение – не се прилага рутинно и индикациите за него се определят строго индивидуално.
-
Следоперативно перкутанно лъчелечение - Постоперативното лъчелечение има повече от 50-годишна история със скромни резултати. Единствените стандартни показания за радикално следоперативно ЛЛ са нерадикална операция – положителни микроскопски резекционни линии - R1 резекция или положителни макроскопски резекционни линии - R2 резекция .
-
Самостоятелно перкутанно лъчелечение – на радикално ( дефинитивно) ЛЛ подлежат всички болни, които са операбилни, но са отпаднали от хирургично лечение по общи медицински показания или са отказали операция.
-
Палиативно перкутанно лъчелечение – има индикации в напредналите стадии на заболяването, когато радикалното лечение не е възможно. Подобрява качеството на живот.
-
Брахитерапия - Брахитерапията се прилага като радикално лечение при пациенти с малки ендобронхиални тумори и лоша белодробна функция, за свръхдозиране след перкутанно облъчване на по-големи тумори и като палиативно лечение.
-
Комбиниране на ЛЛ и ХТ – Лъче-химиолечение се прилага в различни схеми, като няма утвърдени комбинации, които да се считат за стандарт.
Най-добри шансове за успех има хирургическото лечение в ранните стадии /I и II/, но за съжаление над 70% от пациентите се диагностицират в напреднал стадий на заболяването.
При I стадий (приложение 1) 5-годишната. преживяемост след хирургична интервенция е 60-70% , а при II стадий - 35-40%.
За пациентите в IIIA стадий с N2, операциите осигуряват около 10-15% 5-годишна преживяемост.
Следоперативни рецидиви на заболяването се проявяват най-често в първите две години, като за I стадий те са в 20-30% , във II стадий -50% и в III стадий до 70-80%. Ясно е, че хирургичното лечение като самостоятелен метод има ограничено приложение.
65% от пациентите с НДБК имат една или повече индикации за ЛЛ, 47% в началото на лечението и 18% при рецидив или прогресия /Канадско епидемиологично проучване, 2001/
Мястото и ролята на ЛЛ се определят от разпространението на заболяването (клиничния стадий), общото здравословно състояние на пациента (перформанс статус) / Приложение 1/ и състоянието на белодробната функция.
Лъчелечението се прилага самостоятелно или в комбинация с хирургично лечение и/или химиотерапия.
ЛЪЧЕЛЕЧЕБНИ СТРАТЕГИИ
I КЛИНИЧЕН СТАДИЙ
| 
