Слънчев бряг, 2003
Изработили и оформили:
Румен Габровски, Татяна Хаджиева
ВЪВЕДЕНИЕ
Карциномът на ларинкса (КЛ) е най-честия от туморите на главата и шията. Ларинксът е орган отговорен за гласа и защита на дихателните пътища. Въпреки че не е жизнено важен орган, функцията му е от особено значение за качеството на живота. Ларингеалният карцином е модел в онкологичните проучвания за ролята на органосъхраняващите подходи.
Заболеваемостта за 1998 г. достига 11,3 на 100000 мъже и 0,6 на 100000 жени, съотношение мъже:жени=20:1 или около 500 новозаболели годишно. За последните 15 години (1981-1996) се отбелязва тенденцията за нарастване на заболеваемостта сред мъжете и стабилизиране за жените.
60% от всички болни се диагностицират в III и IV стадии. В тези случаи се налага трайна трахеостома, която води до инвалидизация (загуба на говор). Заболяването се характеризира с висока смъртност – 8,3 на 100 000 (¾ от заболелите умират от заболяването). Нарастват пациентите заболяващи в млада работоспособна възраст.
Всичко това определя голямото социално значение на заболяването.
Българският стандарт описва основните алгоритми за лъчелечение. Той е изграден върху опита, натрупан през последните десетилетия от българските лъчетерапевти и е съобразен със съвременната международна лечебна практика.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Лъчелечението (ЛЛ) играе много важна роля при пациентите с карцином на ларинкса. В ранните стадии ЛЛ се предпочита пред хирургията поради еднаквите резултати за постигане на туморен контрол, но със запазване функцията на органа. При напредналите стадии лъчелечението се комбинира с операция за постигане на максимален туморен контрол. В ход са обширни рандомизирани проучвания, съчетаващи лъчелечението с химиотерапия като органосъхраняваща стратегия в умерено авансиралите стадии и за подобряване на лечебните резултати при напредналите карциноми на ларинкса.
95% от карциномите на ларинкса са спиноцелуларни с умерена лъчечувствителност. Базалоидният карцином е лъчерезистентен и не подлежи на самостоятелно лъчелечение.
Когато регионалните лимфни басейни (РЛБ) са ангажирани от туморния процес лечението е хирургично.
При 70-80% от заболелите у нас има инидикации за лъчелечение.
Българските лъчелечебни стандарти препоръчват стадиране по TNM ( Приложение1 )
Лъчелечебна стратегия
Съотношението глотисен:супраглотисен карцином е 3:1
ЛЪЧЕЛЕЧЕЧЕБНА СТРАТЕГИЯ ПРИ КАРЦИНОМ НА СУПРАГЛОТИСА
Т1 КАРЦИНОМИ НА СУПРАГЛОТИСА
Карциномите в Т1 се срещат рядко. Ако не са съпроводени от регионални метастази се предпочита самостоятелно лъчелечение. При Т1N1-3M0 – метод на избор е хирургичният.
При T1NoMo се препоръчва самостоятелно лъчелечение, а при T1N1-3Mo – операция
Т2 и Т3 карциноми с подвижност на гласните връзки
Основни показания за самостоятелно лъчелечение са предимно екзофитно растящи лезии. след 40-50 Gy и туморна регресия над 50% лъчелечението продължава. при неуспех – операция след 4-6 седмици. така лл добива характер на предоперативен метод Хиперфракционираното лъчелечение подобрява локалния туморен контрол в сравнение с конвенционалното лл. за големи или инфилтративно растящи тумори оперативната интервенция е метод на избор.
Следоперативно лъчелечение се прилага по индикации (стр. 5)
Стандартите препоръчват тотална ларингектомия и следоперативно лъчелечение по индикации (стр. 5).
Все още се проучват възможностите за органосъхраняваща алтернатива - едновременно лъчехимиолечение.
Т4 карцином на супраглотиса
Стандартите препоръчват следоперативно лъчелъчение след ларингектомия.
Индикации за следоперативно лъчелечение: положителни или близко разположени до тумора резекционни граници; разпространение на тумора в меките тъкани на шията; -
периневрално прорастване; субглотисно прорастване; множествени л.в. и/или екстракапсуларно прорастване -
При липса на информация за някой от горните индикации се провежда следоперативно лъчелечение. |
Оптималният срок за започване на следоперативното лъчелечение е 3-4 седмици, необходим за възстановяване на тъканите след хирургия. сплит техниките при ларингеалния карцином влошават лечебните резултат. препоръчва се операцията и следоперативното лъчелечение да са общо в рамките на 11-13 седмици.
ЛЪЧЕЛЕЧЕЧЕБНА СТРАТЕГИЯ ПРИ КАРЦИНОМ НА ГЛОТИСА
Карцином на глотиса in situ
Хордектомията не е радикален лечебен метод, тъй като не може да изключи микроинвазивен карцином.
Стандартите препоръчват самостоятелно лъчелечение при Tis.
Т1, 2 карциноми на глотиса
Метод за избор е самостоятелното лъчелечение. то запазва функцията на ларинкса.
Оперативната интервенция остава като лечебно поведение при неуспех на самостоятелното ЛЛ и метастази в РЛБ.
Т3 КАРЦИНОМ НА ГЛОТИСА
Лечебният подход не е утвърден. Ларингектомията с или без следоперативно лъчелечение се приема за стандартен метод.
Индикации за следоперативно ЛЛ :
Нерадикална операция, периневрално прорастване, субглотично разпространение, множествени л.в. и/или екстракапсуларно прорастване , предварителна трахеотомия.
Ускореното и хиперфракционирано лъчелечение постигат по-висок локален туморен контрол от конвенционалното лъчелечение ( Приложение 2).
В ход са проучвания относно едновременното лъчехимиолечение като органосъхраняваща алтернатива на хирургичното лечение.
Сподели с приятели: |