С цел да набави за себе си и за другиго /за обв. Д. и обв. К./ имотна облага, чрез заплашване

За да установи действителното отношение на Д. спрямо пострадалия към инкриминирания период, съдебният състав взе предвид не само казаното от Н. в тази насока, което би могло да се приеме като основаващо се по-скоро на субективна преценка, но и на конкретните действия на самия подсъдим, свеждащи се до непрекъснато участие в организираните срещи, активно търсене на контакт с Н., включително и чрез сина му, както и съдържанието на водените от него телефонни разговори, разкриващи представянето от негова страна на невярна информация, за да бъде насърчен Н. да предостави втората част от исканата парична сума. Именно въз основа на това съдът изгради убеждението си относно посоченото фактическо участие на Д. в инкриминираното деяние, и въз основа на него даде и следващата правната оценка на същото.

Обективната възможност самият частен обвинител да е разполагал с предоставената от него част от инкриминираната сума от 50 000 евро също е установена въз основа на житейски логичните му показания относно произхода на средствата, а именно спестявания и получените заплати при пенсиониране. Твърдението му, че е държал спестяванията си в банка и на 13.11.09 г. е взел парична сума от нает от него сейф в трезора на БНБ е удостоверено чрез предоставения като писмено доказателства по делото договор за наем на сейф № 1067 в Обществения трезор на БНБ от 08. 12.2008 г., удължаващ срока на наема до 09.12.09 г., и справка за посещенията в същия от Н. на 13.11.2009 г. в 08.55 - 08.56 часа.

Подкрепящи казаното от посочената група свидетели са и показанията на св. Б.М., който действително не съобщава да е възприел предаване на парични суми на срещите с Н., но потвърждава, че на една от тях пред кафенето е присъствала и Т.Н.. На следващо място макар от показанията му да не става ясно бил ли е на среща между Н. и В. в района около ЦУМ пред халите, този свидетел несъмнено потвърждава, че на това място в процесния период също е возил подсъдимия, за да се вижда с други лица, макар да твърди, че те не му били познати. Следва да се посочи и, че именно от показанията на М. категорично се потвърждава казаното от св. С.Н. за обаждането от Д. Д. и изпратените му съобщения по телефона към момент когато е присъствал и подс. В.. Именно в телефона на този свидетел по желание на последния са записани и телефонните номера на Н.Н. под името "генерала" и на св. С.Н. като "генерала- син". Независимо, че в показанията си пред съда, М. акцентира на упражнено спрямо него насилие при задържането му и тежко състояние, породено от това при разпита му в досъдебното производство /което обстоятелство е извън предмета на изследване по настоящото дело/, той потвърждава достоверността на съобщените към този момент факти. Поради това и като съобрази, че свидетелят не може да се счита за лице от кръга на пострадалия, но е близък с подсъдимия В., съдът счете, че може да се довери на казаното от него и да приеме, че в основни линии то потвърждава фактологията, възприетата въз основа на останалите доказателствени източници и конкретно на свидетелските показания на Н. Н., Ст. Н. и Т.Н., като сочи за достоверността на последните дори и в частите, за които свидетелят обяснимо няма преки впечатления.

На следващо място, за да приеме, че действително инкриминираната парична сума е била предоставена на В. и Д. на посочените части и на описаните по-горе срещи, съдът отчете и веществените доказателствени средства по делото, изготвени след прилагане на специални разузнавателни средства, позволяващи изслушване на водените разговори между двамата подсъдими, както и между всеки от тях и частния обвинител. В същите се обсъжда въпросът именно за вече получени парични суми /разговор между Н. и В./, както и за предстоящото предаване на такива, като дори се преговаря и за размера на последната претендирана сума. В крайна сметка при предаването на последната е и задържан подсъдимият В..

Не без значение за изводите на съда относно реалното предоставяне на инкриминираната парична сума е и обстоятелството, неотречено и от самите подсъдими Д. и В., че спрямо Н. е имало претенции да предостави парични суми, независимо, че според тях те били дължими от него с оглед други отношения с лица от ромски произход, при което в случай, че не са получавали от него каквито и да е пари, не намира логично обяснение въпроса защо тогава са се срещали впоследствие с него, търсели са контакт и след периода 21.11. включително и чрез сина му, но не са обсъждали проблема в мешерето, както са съобщили, че ще процедират, ако не се изпълни искането им.

По изложените съображения и след като не намери никакво основание за съмнение в достоверността на казаното от Н. и по отношение факта на предаване на част от исканата от него парична сума, съдът прие за установено това от фактическа страна по делото.

За естеството на отправената към Н. заплаха от страна на В. и Д. съдебният състав отчете, че макар по отношение на него да е била изречена репликата „като нямаш пари, имаш деца и внуци“, то контекста, в който тя е била употребена сочи, че споменаването на децата и внуците е във връзка с възможния източник на исканите парични суми, а не е отправена, за да създаде страх за тяхната неприК.новеност. Това е така, доколкото по делото не са установени каквито и да е факти, сочещи отправени заплахи към някой от близките на частния обвинител или към него самия. Дори при осъществения контакт със сина му - св. С.Н., отправените спрямо него реплики нямат заплашителен характер и въобще не засягат въпроса за телесната неприК.новеност на нечия личност. Искането спрямо него е било единствено да се осигури контакт с баща му, който начин за свързване се е наложил при смяната на телефонния номер на Н. Н.. На следващо място в показанията на всички свидетели, възпроизвеждащи съобщеното им от Н. се сочи на първо място, че е бил изнудван с компромати. Това той е заявил и пред първите сезирани за случилото се полицейски служители С.П. и И.А.. Самият Н. недвусмислено сочи, че веднага след първия разговор с В. се е срещнал първоначално с Д., а след това и с К., за да разбере какви са тези компрометиращи го материали, което не би било логично в случай на възприета заплаха за телесната неприК.новеност на негови близки. Поради това, без да поставя под съмнение възможността Н. да е считал, че може да пострадат негови близки /обяснено с неговото възприятие на ситуацията в страната със зачестили случаи на отвличания срещу откуп/, и това също да е мотивирало действията му, съдът от фактическа страна прие, че спрямо него обективно не е била отправяна заплаха за близките му от страна на подсъдимите.

Съдът възприе за достоверно и казаното от св. Н. относно отправената му заплаха за разгласяване на злепоставящата го информация, свеждаща се до това, че във връзка с работата си е получавал парични суми от лица с ромски произход, за да им бъде възлагана работа по отстраняване на бедствия и аварии. В тази насока са показанията не само на пострадалия, но и на свидетеля М.Р.. Неговата инициатива да уреди среща на Д. и В. с Н. е обяснена именно със съобщеното му от последните, че Д. има проблемни отношения с пострадалия, както и, че К. е изготвил писмо до министър -председателя на страната с оплаквания на различни лица. Независимо от това по какви свои съображения Р. е предложил въпросът да се отнесе до мешерето, а впоследствие и самостоятелно се е срещал с Н., получавайки и парична сума от него, не е налице основание да не се възприеме за достоверно казаното от него по обсъждания въпрос. Още повече, че и самите подсъдими /Д. и В./ в обясненията си не отричат, че на Н. е съобщено за претенции спрямо него във връзка с неизпълнени ангажименти срещу неправомерно предоставяни му парични суми, както и че са възприели създаденото от това притеснение у него, мотивирало го да иска среща с К., и отново да се среща с тях след това. Категорично в подкрепа на тезата за отправена към Н. заплаха за оповестяване на такава злепоставяща го информация е и недвусмисленото съдържание на изпратените текстови съобщения до сина му, гласящи „предай на баща ти до 30 минути да се обади на този телефон. ние сме хората, с които трябваше да се види днес. В негова полза е, за да не се пускат нещата в ход”, както и „ако до утре баща ти не се свърже с мен на този телефон, в понеделник документите ще бъдат пуснати официално“. Формирането на уплаха у пострадалия именно за разпространяването на злепоставяща го информация се разкрива и в записите на разговорите, водени от Д. и В..

Показанията на свидетелите И. А. и С.П. съдът взе предвид само в частите, касаещи начина, по който Н. е сезирал полицейските органи за случилото се, както и обстоятелствата по провеждане на полицейската операция за задържането на подс. В., в която те са участвали. В останалата им част показанията на тези свидетели преразказват съдържанието на изготвените по делото веществени доказателствени средства, поради което съдът не се позова на тях при изясняване на изложените факти.