Мо­ти­ви на про­ек­та за На­ред­ба-за­кон

Та­ка­ва ед­на ре­фор­ма е пред­мет на нас­то­я­щия про­ект. С не­го се це­ли, глав­но: 1) да се осъ­щес­т­ви въз­мож­но най-го­ле­ма бър­зи­на в оп­ра­вя­не на ра­бо­та­та, пре­ди всич­ко, във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за ко­я­то у граж­дан­с­т­во­то (до­ня­къ­де с пра­во) е за­сед­на­ло убеж­де­ни­е­то, че то­ва е ед­но ос­та­ре­ло бю­рок­ра­тич­но уч­реж­де­ния, нез­на­ей­ки, раз­би­ра се, че при­чи­ни­те за то­ва се кри­ят не в лич­ния със­тав, а в сис­те­ма­та за уп­рав­ле­ни­е­то му; 2) да се по­доб­ри ка­чес­т­ве­но кон­т­ро­ла, за­що­то, при се­гаш­ни­те не­дъ­зи, ра­бо­та­та в то­ва от­но­ше­ние стра­да за смет­ка на ко­ли­чес­т­ве­на­та дей­ност; 3) да се ус­та­но­ви ед­на ра­ци­о­нал­на сис­те­ма за под­бор на слу­жи­те­ли­те при смет­ни­те па­ла­ти, ко­е­то е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние, за­що­то от тях дос­та за­ви­си да па­зят об­щес­т­ве­ни­те сред­с­т­ва; 4) да се ус­та­но­вят осо­бе­ни ус­т­ройс­т­ве­ни и про­це­су­ал­ни за­кон­ни раз­по­ред­би за съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, тъй ка­то до­се­га то­ва не е би­ло нап­ра­ве­но, а тоя съд е от го­ле­мо зна­че­ние за фис­ка и об­щес­т­ве­ни­те ин­те­ре­си, за­що­то той ре­ша­ва де­ла, ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та по ко­и­то въз­ли­зат на мно­го ми­ли­о­ни; 5) да се из­х­вър­лят от дейс­т­ву­ва­щия за­кон из­вес­т­ни раз­по­ред­би, ко­и­то не са нуж­д­ни в не­го, тъй ка­то ма­те­ри­я­та е из об­ласт­та на дру­ги за­ко­ни, къ­де­то е и уре­де­на; 6) да се сис­те­ма­ти­зи­ра ма­те­ри­я­та и се под­ре­ди за­ко­на в ед­на по-строй­на ар­хи­тек­то­ни­ка, ко­е­то ще улес­ни всич­ки, ко­и­то бо­ра­вят с не­го.

Ка­за­но­то до тук се изяс­ня­ва със след­ва­щи­те към вся­ка гла­ва или от­де­лен член мо­ти­ви.

I. Об­щи раз­по­ред­би и док­лад на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та до

На­род­но­то съб­ра­ние.

Всъщ­ност в та­зи гла­ва ня­ма ни­що но­во, ос­вен ед­но прег­ру­пи­ра­не на ма­те­ри­я­та и ед­но изяс­ня­ва­не с ог­лед за­ко­нът да бъ­де по-прег­ле­ден и по-ясен, осо­бе­но що се от­на­ся до ма­те­ри­я­та, за ко­я­то в дейс­т­ву­ва­щия за­кон ня­ма из­рич­ни тек­с­то­ве, и ко­я­то е би­ла ос­та­ве­на за уреж­да­не от док­т­ри­на­та, или пък се е смя­та­ло, че тя се уреж­да с чл. 105 т. 6 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та и чл.чл. 126 и 127 от За­ко­на за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти. Тек­с­то­ве­те на чл.чл. 1, 2, 3, 6 и 7 на про­ек­та съ­от­вет­с­т­ву­ват на чл. 3, 2, 126 и 127 от дейс­т­ву­ва­щия за­кон. Но­ви­те тек­с­то­ве са ония на чл. 4 и 5 от про­ек­та. С пър­вия от тях се под­чер­та­ва и яс­но се оп­ре­де­ля дър­жав­но-прав­но­то по­ло­же­ние на Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, а с вто­рия се оп­ре­де­ля ес­тес­т­во­то на кон­т­ро­ла, кой­то смет­ни­те па­ла­ти уп­раж­ня­ват.

Изяс­не­ни­е­то ха­рак­те­ра на кон­т­ро­ла, уп­раж­ня­ван от смет­ни­те па­ла­ти, нап­ра­ве­но в чл. 5 на про­ек­та, е сто­ре­но въ[в] връз­ка с ма­те­ри­я­та по чл. 4, мо­ти­ви­те за ко­и­то се из­ло­жи­ха по-го­ре; и вто­ро, за да не ста­ва сме­ше­ние на тоя кон­т­рол с кон­т­ро­ла, кой­то се уп­раж­ня­ва от б[юд­же­то-]к[он­т­рол­ни­те] от­де­ли, от­де­ле­ния и служ­би. Кон­т­ро­лът, на тия пос­лед­ни­те уч­реж­де­ния е съ­вър­шен­но друг и раз­ли­чен от пър­вия; той се уп­раж­ня­ва от ор­га­ни на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, под­чи­не­ни са­мо не­му; той сле­ди за пра­вил­но­то при­ло­же­ние и из­пъл­не­ние на го­диш­ния дър­жа­вен сто­пан­с­ки план, из­ра­зен в бю­д­же­та, ка­то се съ­об­ра­зи с ес­тес­т­во­то на нуж­ди­те и пре­це­ня­ва це­ле­съ­об­раз­ност­та на раз­хо­ди­те. Пър­во­то не­що, ко­е­то се про­ве­ря­ва от ор­га­ни­те на тоя кон­т­рол, то­ва е да­ли раз­хо­ди­те са не­об­хо­ди­ми, не­що, ко­е­то смет­на­та па­ла­та не сле­ди и ня­ма въз­мож­ност да сле­ди. То­зи кон­т­рол ед­нов­ре­мен­но е и пред­ва­ри­те­лен кон­т­рол, за по-го­ля­ма си­гур­ност.

Та­ка под­ре­де­на и до­пъл­не­на ма­те­ри­я­та на гла­ва I от про­ек­та, тя вед­на­га да­ва яс­но и пра­вил­но по­ня­тие за ус­т­ройс­т­во­то и ха­рак­те­ра на вър­хов­ния дър­жа­вен кон­т­рол.

II. Ус­т­ройс­т­во и вът­ре­шен ред.

В та­зи гла­ва са съб­ра­ни и сис­те­ма­ти­зи­ра­ни всич­ки дейс­т­ву­ва­щи за­кон­ни раз­по­ред­би, от­на­ся­щи се до ус­т­ройс­т­во­то и вът­реш­ния ред на Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, с мал­ки до­пъл­не­ния от­нос­но раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ра­бо­та­та по служ­би, ко­е­то съ­що не е уре­де­но в за­ко­на, а ста­ва с ре­ше­ние на съ­от­вет­ни­те съ­ве­ти. Пред­ви­де­ни са та­ка съ­що и длъж­нос­ти­те, съз­да­де­ни в те­че­ние на ред го­ди­ни със за­ко­ни­те за бю­д­же­та и със За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те и пр. на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, ко­и­то в се­гаш­ния за­кон не фи­гу­ри­рат, тъй ка­то той ги пред­хож­да. Съ­що от­ре­де­но е мяс­то и за съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ус­т­ройс­т­во­то на кой­то не е на­пъл­но уре­де­но до­се­га в за­ко­на. Съ­що­то мо­же да се ка­же и за длъж­нос­ти­те на по­мощ­ния пер­со­нал на тоя съд. Въп­ро­сът за за­мес­т­ва­не на пред­се­да­те­ля на съ­да ни­къ­де не е уре­ден, по­ра­ди ко­е­то случ­ва­ло се е, ра­бо­та­та да се спъ­ва. Всич­ко то­ва се уреж­да в про­ек­та с чл.чл. 8 до 18 вкл. (а в дейс­т­ву­ва­щия за­кон ­ чл.чл. 6, 14, 21 до 24, 26, 27, 30, 32 до 35, 37, 74 и 75). Из­х­вър­ле­ни са от та­зи гла­ва и въ­об­ще от за­ко­на чл.чл. 20 и 25 от дейс­т­ву­ва­щия за­кон ка­то из­лиш­ни. За­що­то, с пър­вия от тях се уреж­да ма­те­рия за пра­вил­ни­ка, а имен­но, че пред­се­да­те­лят ръ­ко­во­ди за­се­да­ни­е­то и пр.; а във вто­рия не­у­дач­но и не на­мяс­то се го­во­ри, че смет­ни­те па­ла­ти из­да­ват ре­ше­ния вър­ху смет­ки­те на от­чет­ни­ци­те, съ­ща­та ма­те­рия за ре­ше­ни­я­та на смет­ни­те па­ла­ти е уре­де­на под­роб­но на дру­го мяс­то в за­ко­на.

Съ­щес­т­ве­ни­те из­ме­не­ния и до­пъл­не­ния на дейс­т­ву­ва­щия за­кон ста­ват имен­но в та­зи гла­ва. В чл.чл. 19 и 20 е изяс­не­но ка­къв кон­т­рол уп­раж­ня­ват смет­ни­те па­ла­ти. То­ва е не­об­хо­ди­мо, за да не ста­ват сме­ше­ния на ком­пе­тен­ции, как­ви­то на прак­ти­ка са ста­ва­ли. Та­ка, има­ло е слу­чай, ко­га­то кон­т­ро­льор от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е ис­кал да вър­не на ед­но ми­нис­тер­с­т­во пла­теж­на за­по­вед, за­що­то с нея се из­п­ла­ща стой­ност­та на един пор­т­рет, мо­ти­ви­рай­ки се, че ми­нис­тер­с­т­во­то мо­же­ло и без та­къв пор­т­рет. В слу­чая, кон­т­ро­льо­рът е вля­зъл в ро­ля­та на ор­ган на б[юд­же­то-]к[он­т­ро­лен] от­дел, кой­то има за­дъл­же­ни­е­то да сле­ди, да­ли раз­хо­дът е ну­жен и це­ле­съ­об­ра­зен. Ор­га­ни­те на то­зи кон­т­рол за це­ле­съ­об­раз­ност тък­мо за то­ва са при­ве­де­ни на служ­ба при са­ми­те ми­нис­тер­с­т­ва и дру­ги­те дър­жав­ни уч­реж­де­ния, за да мо­гат да пре­це­ня­ват, да­ли дейс­т­ви­тел­но да­де­но уч­реж­де­ние, имай­ки кре­дит за из­вес­т­на цел, на­ис­ти­на има и на­ле­жа­ща нуж­да да го из­пол­зу­ва. Кон­т­ро­льо­рът при смет­на­та па­ла­та ня­ма та­ко­ва пра­во; той про­ве­ря­ва са­мо, да­ли са спа­зе­ни за­кон­ни­те раз­по­ред­би от­нос­но про­из­веж­да­не­то на раз­хо­да и да­ли до­ку­мен­ти­те от фор­мал­на стра­на са ре­дов­ни. Съ­що­то се от­на­ся и до про­вер­ка­та на при­хо­ди­те.

По на­ча­ло, смет­ни­те па­ла­ти не уп­раж­ня­ват ма­те­ри­а­лен кон­т­рол; пос­лед­ни­ят е от ком­пе­тен­ци­я­та на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те. По из­к­лю­че­ние, оба­че, до­пус­на­то е, па­ла­ти­те да из­вър­ш­ват и та­къв кон­т­рол, пър­во, ко­га­то се по­ро­ди съм­не­ние от­нос­но ре­дов­ност­та на ня­кой до­ку­мент; и вто­ро, за да се об­лек­чат ор­га­ни­те на ма­те­ри­ал­ния кон­т­рол, из­вър­ш­ва­не­то на кой­то пред­с­тав­ля­ва ог­ром­на ра­бо­та, по­ра­ди ко­е­то имен­но те не смог­ват сво­ев­ре­мен­но да нап­ра­вят сво­и­те про­вер­ки над всич­ки об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния в стра­на­та; но и в то­зи слу­чай кон­т­ро­лът на смет­ни­те па­ла­ти се ог­ра­ни­ча­ва са­мо до из­вес­т­ни уч­реж­де­ния, имен­но ония, ко­и­то се от­чи­тат пред па­ла­ти­те.

Чл. 21 уреж­да из­чер­па­тел­но ма­те­ри­я­та, ко­я­то до­се­га се уреж­да от­час­ти с осо­бе­ни за­ко­ни. Про­ек­тът, с ед­на об­ща раз­по­ред­ба, включ­ва всич­ки тия слу­чаи. Нап­ри­мер, ак­то­ве­те на глав­ния ин­с­пек­тор на цър­ков­ни­те уч­реж­де­ния при Св. Си­нод; ак­то­ве­те на бив­ша­та лик­ви­да­ци­он­на ко­ми­сия за ми­ни Пер­ник и др. Из­к­лю­че­ни са, оба­че, ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве за из­вър­ше­ни ре­ви­зии на час­т­ни уч­реж­де­ния и ли­ца; ка­то нап­ри­мер, ре­ви­зи­о­нен акт за из­вър­ше­на ре­ви­зия на един съ­соб­с­т­вен дом, или на ед­но сдру­же­ние за спорт, на ед­но час­т­но дру­жес­т­во с иде­ал­на цел и пр. В тия слу­чаи, ако има кон­с­та­ти­ра­ни не­из­дъл­же­ния, пос­лед­ни­те мо­гат да бъ­дат пред­мет на ис­ко­ве пред об­щи­те съ­ди­ли­ща.

Чл. 22 въз­п­ро­из­веж­да се­гаш­ния чл. 5, ка­то го до­пъл­ня, в сми­съл, че Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има пра­во да из­зим­ва част от ра­бо­та­та на ня­коя или на по­ве­че об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти и да я вър­ши са­ма, или пък да я въз­ло­жи на ед­на или по­ве­че дру­ги об­лас­т­ни смет­ни па­ла­та, съ­об­раз­но ус­ло­ви­я­та и ес­тес­т­во­то на ра­бо­та­та. Нуж­ди­те на дър­жа­ва­та чес­то пъ­ти на­ла­гат гла­су­ва­не на спе­ци­ал­ни кре­ди­ти, де­ле­ги­ра­не­то и из­раз­ход­ва­не­то на ко­и­то чрез всич­ки­те осем смет­ни па­ла­ти би съз­да­ло на прак­ти­ка из­вес­т­ни не­у­доб­с­т­ва. Имен­но за да има за­кон­на въз­мож­ност в та­ки­ва слу­чаи да прех­вър­ля по­доб­на ра­бо­та от ед­на на дру­га смет­на па­ла­та или пък са­ма­та Вър­хов­на па­ла­та да я из­вър­ш­ва, на­ло­жи­тел­но се явя­ва пред­ла­га­но­то с про­ек­та до­пъл­не­ние. Тук ще се от­не­сат и раз­хо­ди­те от по­ве­ри­те­лен ха­рак­тер. То­зи текст е от го­ле­мо зна­че­ние, за­що­то той пра­ви за­ко­на, що се от­на­ся до ком­пе­тен­ци­я­та, мно­го гъ­вък. В да­ден мо­мент, ако би се ука­за­ло нуж­да от по-бър­зо лик­ви­ди­ра­не на из­вес­т­на кон­т­рол­на ра­бо­та, или пък с ня­кой осо­бен за­кон се съз­да­де ня­как­ва но­ва кон­т­рол­на ра­бо­та от ком­пе­тен­ци­я­та на смет­ни­те па­ла­ти, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та чрез тоя текст ще има въз­мож­ност да се спра­ви с нея, без да ста­ва нуж­да от из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на за­ко­на за смет­ни­те па­ла­ти, в как­ви­то слу­чаи обик­но­ве­но се на­кър­ня­ва сис­те­ма­та на тоя за­кон.

Чл. 23 съз­да­ва за­кон­на въз­мож­ност за ус­ко­ря­ва­не про­вер­ка­та на ня­кои мал­ки от­че­ти, ка­то с ре­ше­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се въз­ло­жи съ­що про­вер­ка на друг ня­кой кон­т­ро­лен ор­ган от дру­го ве­дом­с­т­во. Та­ка, от­че­ти­те, със­то­я­щи се са­мо от по ня­кол­ко опе­ра­ции и съ­вър­ше­но прос­ти от глед­на точ­ка на про­вер­ка­та, би­ха мог­ли, по из­к­лю­че­ние, да бъ­дат про­ве­ря­ва­ни и от дру­ги кон­т­рол­ни ор­га­ни, ка­то от­чи­та­не­то по тях ще ста­ва, раз­би­ра се, пак от смет­ни­те па­ла­ти, ко­и­то да из­да­ват ре­ше­ни­я­та си въз ос­но­ва на из­ло­же­ние от ор­га­на, кой­то е из­вър­шил про­вер­ка­та.

Чл. 24 съз­да­ва за­кон­на въз­мож­ност за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та да до­пу­ща, по из­к­лю­че­ние, из­вър­ш­ва­не на раз­хо­ди, без да се спаз­ват из­вес­т­ни за­кон­ни ус­ло­вия и фор­ми, и то са­мо в слу­чай на не­от­лож­ни нуж­ди. Нап­ри­мер, в слу­чай на об­щес­т­ве­ни бед­с­т­вия, ко­га­то е нуж­д­но да се дейс­т­ву­ва бър­зо, или въ­об­ще на форс-ма­жор; или пък ко­га­то пол­за­та от нес­паз­ва­не на из­вес­т­ни за­кон­ни ус­ло­вия и фор­ми е яв­на и си­гур­на за дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще. Чес­то пъ­ти стро­ги­те фор­ми на за­ко­ни­те ста­ват при­чи­на за още­тя­ва­не на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще при из­вър­ш­ва­не на дър­жав­ни раз­хо­ди. Нап­ри­мер, ко­га­то из­вес­т­на дос­тав­ка не от­го­ва­ря точ­но на по­ем­ни­те ус­ло­вия, по дейс­т­ву­ва­щи­те за­ко­ни, тя не мо­же да се из­вър­ши, ма­кар и с из­вес­тен от­бив, ком­пен­си­ращ то­ва не­съ­от­вет­с­т­вие. В та­ки­ва слу­чаи имен­но, ако пол­за­та е яв­на, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ка­то най-вър­хо­вен кон­т­ро­лен ор­ган, ще мо­же да раз­ре­ша­ва из­вър­ш­ва­не­то на раз­хо­да и без спаз­ва­не на из­вес­т­ни ус­ло­вия; то­ва би би­ло прак­тич­но и це­ле­съ­об­раз­но. Чрез то­зи текст ед­нов­ре­мен­но се про­кар­ва и на­ча­ло­то за но­се­не от­го­вор­ност от съ­от­вет­ни­те вър­хов­ни уч­реж­де­ния или ше­фо­ве, ко­и­то се­га не би­ха мог­ли да се скри­ят зад бук­ва­та на за­ко­на.

Чл. 25 въз­п­ро­из­веж­да тек­с­та на се­гаш­ния чл. 38, ка­то го до­пъл­ва, пър­во, в сми­съл, че се да­ва въз­мож­ност и на ше­фо­ве­те на дър­жав­но-ав­то­ном­ни уч­реж­де­ния да се­зи­рат Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та с въп­ро­си от ней­на ком­пе­тен­ция; и вто­ро, със за­бе­леж­ка­та се изяс­ня­ва в кои слу­чаи мо­же да ста­ва пре­ре­ша­ва­не на окон­ча­тел­но ре­ше­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та въп­ро­си. Съз­да­ва­не­то въз­мож­ност за ше­фо­ве­те на ав­то­ном­ни­те уч­реж­де­ния да се­зи­рат нап­ра­во Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та с въп­ро­си от ней­на­та ком­пе­тен­т­ност е от пол­за за бър­зи­на­та в дви­же­ни­е­то на пре­пис­ка­та. Ина­че, съ­щи­те въп­ро­си прис­ти­гат бав­но във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за­що­то най-нап­ред, по до­се­гаш­ния за­кон, след­ва да ми­нат през съ­от­вет­но­то ми­нис­тер­с­т­во. Нап­ри­мер, за­пит­ва­ни­я­та на Св. Си­нод ­ чрез Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та; ония на уп­ра­ви­те­ля на Б.З.К. Бан­ка ­ чрез Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти и пр.

Пре­ре­ша­ва­не­то на въп­ро­си­те от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та не мо­же и не би­ва да ста­ва под на­тиск или по хо­да­тайс­т­ва и без ог­ра­ни­че­ние, за­що­то в та­къв слу­чай ав­то­ри­те­тът на вър­хов­но­то кон­т­рол­но уч­реж­де­ние би пос­т­ра­дал, а не­за­ви­си­мо от то­ва, съз­да­ва се и из­лиш­на ра­бо­та. Със за­бе­леж­ка­та се изяс­ня­ва в кои имен­но слу­чаи мо­же да се до­пус­т­не ре­ви­зия на окон­ча­тел­но ре­ше­ние на об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Та­зи нуж­да е под­с­ка­за­на от до­се­гаш­на­та прак­ти­ка.

Чл. чл. 26 и 27 раз­г­ра­ни­ча­ват въп­ро­си­те, ко­и­то са от ком­пе­тен­ци­я­та на об­що­то съб­ра­ние и на от­де­ле­ни­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ка­то ед­нов­ре­мен­но сис­те­ма­ти­зи­рат тая ма­те­рия, ко­я­то в дейс­т­ву­ва­щия за­кон е мно­го пръс­на­та. Не­за­ви­си­мо от то­ва, за мно­го от слу­ча­и­те в дейс­т­ву­ва­щия за­кон не е стро­го оп­ре­де­ле­но, да­ли те под­ле­жат на раз­ре­ше­ние от от­де­ле­ние или от об­що­то съб­ра­ние. В та­ки­ва слу­чаи, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та кон­к­рет­но се е про­из­на­ся­ла въз ос­но­ва на чл. 29 от се­гаш­ния за­кон. То­ва съз­да­ва из­вес­т­ни не­у­доб­с­т­ва, тъй ка­то не ви­на­ги прак­ти­ка­та е пос­ле­до­ва­тел­на. (В дейс­т­ву­ва­щия за­кон ма­те­ри­я­та се уреж­да с чл.чл. 2, 5, 13, 29, 38, 43, 96, 97, 68 до 70, 126). По-важ­но­то в слу­чая е, че с то­ва сис­те­ма­ти­зи­ра­не още един път се под­чер­та­ва, как­во, по на­ча­ло, всич­ки ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти под­ле­жат на кон­т­рол. То­ва е не­об­хо­ди­мо, тъй ка­то в ма­те­ри­я­та по от­чет­ност­та чес­то ста­ват греш­ки, ко­и­то или мъч­но, или къс­но се от­к­ри­ват.

Чл. 28 съ­що сис­те­ма­ти­зи­ра ма­те­ри­я­та и я до­пъл­ва, имай­ки пред вид съз­да­де­на­та ве­че дъл­го­го­диш­на прак­ти­ка на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и уве­ли­че­ни­е­то на ком­пе­тен­ци­я­та му, ста­на­ло със за­ко­на за Б.З.К.бан­ка ­ чл. 28, кой­то пред­виж­да въз­зив­но об­жал­ва­не на пос­та­нов­ле­ни­я­та на та­зи бан­ка по ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве за из­вър­ше­ни ре­ви­зии на ко­о­пе­ра­тив­ни­те сдру­же­ния. То­зи текст ед­нов­ре­мен­но да­ва въз­мож­ност за въз­зив­но об­жал­ва­не пред съ­да на ре­ше­ния и пос­та­нов­ле­ния и на дру­ги ад­ми­нис­т­ра­тив­ни юрис­дик­ции, чи­и­то осо­бе­ни за­ко­ни пред­виж­дат или би­ха пред­ви­де­ли та­ко­ва об­жал­ва­не, и то без да ста­ва нуж­да да се из­ме­ня и до­пъл­ва За­ко­на за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Чл. 29. Най-съ­щес­т­ве­на­та ре­фор­ма на про­ек­та се пра­ви имен­но с тоя и с чл. 32. Ця­ла­та та­зи ог­ром­на ра­бо­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, свър­за­на с уп­раж­ня­ва­не кон­т­рол вър­ху ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди и та­ка на­ре­че­ни­те лич­ни па­рич­ни въз­наг­раж­де­ния по дър­жав­ния бю­д­жет, по бю­д­же­та на дър­жав­ни­те фон­до­ве, на всич­ки уч­реж­де­ния на пуб­лич­на­та власт и на Сто­лич­на­та го­ля­ма об­щи­на, се прех­вър­ля в об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ко­и­то се­га про­ве­ря­ват са­мо раз­хо­ди­те за зап­ла­ти по го­ре­из­б­ро­е­ни­те бю­д­же­ти, и то не по всич­ки, тъй ка­то зап­ла­ти­те по бю­д­же­та на Б.Д.Ж. и на Сто­лич­на­та го­ля­ма об­щи­на се про­ве­ря­ват от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Та­зи ра­бо­та, как­то се ве­че ка­за, до­на­ся във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та вся­ка го­ди­на над 300 000 пла­теж­ни за­по­ве­ди, ко­и­то се про­ве­ря­ват от 50 ду­ши кон­т­ро­льо­ри, а се­га, с уве­ли­че­ние броя на ми­нис­тер­с­т­ва­та и кре­ди­ти­те по дър­жав­ния бю­д­жет, та­зи циф­ра ве­ро­ят­но ще се уве­ли­чи. По съ­щи­те бю­д­же­ти в 8-тях об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти пос­тъп­ват всич­ко око­ло 150 000 пла­теж­ни за­по­ве­ди за зап­ла­ти, а там бро­ят на кон­т­ро­льо­ри­те е 146 ду­ши. Яв­но е, че, ка­то се раз­х­вър­ли та­зи гра­мад­на ра­бо­та вър­ху об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, съ­ща­та ще се из­вър­ш­ва по-бър­зо и по-доб­ро­ка­чес­т­ве­но, а не­за­ви­си­мо от то­ва, ще има­ме и пре­дим­с­т­ва­та, ко­и­то се из­тък­ва­ха по-го­ре. Се­гаш­но­то по­ло­же­ние на­по­до­бя­ва оно­ва от пре­ди 1925 го­ди­на. За­що­то, и се­га, до бом­бар­ди­ров­ки­те, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има­ше нат­ру­па­ни тол­ко­ва до­ку­мен­ти по пла­теж­ни за­по­ве­ди, ко­и­то тя про­ве­ря­ва, че бе­ше при­ну­де­на да дър­жи под на­ем за ар­хи­ва цял един бивш ки­но-те­а­тър, ос­вен це­лия та­ван и дру­ги по­ме­ще­ния от зда­ни­е­то, в ко­е­то се по­ме­ща­ва­ше па­ла­та­та; и се­га в нея изос­та­ват неп­ро­ве­ре­ни от­че­ти за по­ве­че от 4-5 го­ди­ни. Фак­ти­чес­ки се­га Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е из­гу­би­ла зна­че­ни­е­то си на вър­хов­на ин­с­тан­ция, как­то е би­ло пред­ви­де­но да бъ­де още в за­ко­на от 1925 го­ди­на, и се е пре­вър­на­ла в най-го­ля­ма­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та в Бъл­га­рия. Съ­вет­ни­ци­те при нея, за­да­ча­та на ко­и­то е да тво­рят прак­ти­ка по тъл­ку­ва­ни­е­то на за­ко­ни­те от­нос­но об­щес­т­ве­на­та от­чет­ност и да ре­ша­ват де­ла­та на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, те за­пъл­ват поч­ти ця­ло­то си слу­жеб­но вре­ме с под­пис­ва­не на пла­теж­ни за­по­ве­ди, осо­бе­но в края на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние, ко­га­то в па­ла­та­та пос­тъп­ват пла­теж­ни за­по­ве­ди и до­ку­мен­ти ед­ва ли не с ва­го­ни.

Всич­ки тия ло­ши пос­ле­ди­ци и не­дъ­зи на ед­на из­к­ри­ве­на сис­те­ма се пре­мах­ват, как­то се ка­за, с чл.чл. 29 и 32. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, на ко­и­то, ка­то се уве­ли­чи мал­ко кон­т­ро­льор­с­кия пер­со­нал, за смет­ка на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ще мо­гат да из­вър­ш­ват кон­т­ро­ла по ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди бър­зо, ефи­кас­но и с го­ля­ми улес­не­ния за граж­да­ни­те, ко­и­то ня­ма да ста­ва нуж­да да ид­ват от всич­ки кра­и­ща на Бъл­га­рия за справ­ки във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Не­за­ви­си­мо от то­ва, с та­зи ре­фор­ма ще се осъ­щес­т­вя­ват и ико­но­мии по бю­д­же­та от зап­ла­ти и на­е­ми за теж­ки ар­хи­ви. Тук мо­же да се нап­ра­ви ед­но въз­ра­же­ние, в сми­съл, че, при кон­с­та­ти­ра­ни греш­ки, пла­теж­ни­те за­по­ве­ди ще тряб­ва да се връ­щат още един път в съ­от­вет­ния б[юд­же­то-]к[он­т­ро­лен] от­дел в Со­фия, с ко­е­то ще се за­ба­вят зна­чи­тел­но. То­ва въз­ра­же­ние, оба­че, не мо­же се­ри­оз­но да се под­дър­жа, тъй ка­то пла­теж­ни­те, ко­и­то се връ­щат за из­п­ра­вя­не на ня­как­ви греш­ки по тях, до­пус­на­ти от ор­га­ни­те, ко­и­то са ги из­да­ли, със­та­вят един ми­ни­ма­лен про­цент ­ до 5 на хи­ля­да. Да се спъ­ва ра­бо­та­та на ця­ло ед­но ве­дом­с­т­во за ня­как­ви из­к­лю­че­ния, то­ва ни­то е ра­зум­но, ни­то прак­тич­но, ни­то пък мо­же да бъ­де оп­рав­да­но от гле­ди­ще на час­т­ни­те ин­те­ре­си, за­що­то аб­сур­д­но е 995 ду­ши да тър­пят не­у­доб­с­т­ва­та за то­ва, че в до­ку­мен­ти­те и кни­жа­та на 5 ду­ши са би­ли до­пус­на­ти греш­ки.

По съ­щи­те съ­об­ра­же­ния след­ва да бъ­де от­да­де­на в ком­пе­тен­ци­я­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и про­вер­ка­та на всич­ки от­че­ти на уч­реж­де­ни­я­та, ко­и­то се­га се от­чи­тат пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та или пред осо­бе­ни ко­ми­сии. С ог­лед на та­зи ре­фор­ма, са ре­дак­ти­ра­ни тек­с­то­ве­те на чл.чл. 29 и 32.

Чл. 30 въз­п­ро­из­веж­да ма­те­рия, ко­я­то се­га се уреж­да с чл. 4, ка­то я до­пъл­ва, в сми­съл, че всич­ки спо­ро­ве меж­ду раз­по­ре­ди­те­ли и из­пъл­ни­те­ли на бю­д­же­ти се раз­ре­ша­ват от об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та. То­ва е пос­ле­ди­ца от ре­фор­ма­та по пред­ход­ния член. Ос­вен то­ва, на об­лас­т­ни­те ди­рек­то­ри се да­ва въз­мож­ност да пра­вят за­пит­ва­ния по прин­цип­ни въп­ро­си във връз­ка с из­пъл­не­ние на об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти. То­ва има го­ля­мо прак­ти­чес­ко зна­че­ние, за­що­то чрез об­лас­т­ния ди­рек­тор ще се изяс­ня­ват въп­ро­си, по ко­и­то ня­ма да ста­ва нуж­да да се пра­вят от­дел­ни за­пит­ва­ния от стра­на на из­пъл­ни­те­ли­те на об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти, ко­и­то за­пит­ва­ния чес­то пъ­ти са не­у­мес­т­ни. По то­зи на­чин тия за­пит­ва­ния ще се ка­на­ли­зи­рат и ог­ра­ни­чат, за­що­то от­чет­ни­ци­те ще по­лу­ча­ват от­го­во­ри на пов­диг­на­ти­те от тях въп­ро­си от са­мия об­лас­тен ди­рек­тор.

Чл. 31. Ма­те­ри­я­та по тоя член се уреж­да в чл. 46 от дейс­т­ву­ва­щия за­кон. С но­вия текст се пра­ви ед­на ре­фор­ма съ­що от го­ле­мо прак­ти­чес­ко зна­че­ние. Спо­ред дейс­т­ву­ва­щия за­кон, за не­оп­рав­да­ни­те в срок аван­си, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та из­да­ва ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ния на длъж­нос­т­ни­те ли­ца, ко­и­то са по­лу­чи­ли су­ми и не са ги оп­рав­да­ли в за­кон­ния срок, въз ос­но­ва на за­по­вед на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, ко­я­то пос­лед­ни­ят из­да­ва по до­не­се­ние на кон­т­рол­ни­те ор­га­ни. Спо­ред но­вия текст, тия ре­ше­ния се из­да­ват от съ­от­вет­на­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, а не от Вър­хов­на­та. То­ва е нап­ра­ве­но с цел да се да­де въз­мож­ност на на­че­те­ни­те да об­жал­ват тия ре­ше­ния. При се­гаш­но­то по­ло­же­ние, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та из­да­ва ре­ше­ни­я­та, без да има въз­мож­ност да раз­г­ле­да слу­чая по съ­щес­т­во, ко­га­то във всич­ки дру­ги слу­чаи смет­ни­те па­ла­ти из­да­ват ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ния, след ка­то пред­ва­ри­тел­но раз­г­ле­дат обяс­не­ни­я­та на на­че­те­ния. Сле­до­ва­тел­но, ня­ма за­що тук да се пра­ви из­к­лю­че­ние; тол­ко­ва по­ве­че, че, кой­то из­да­ва ре­ше­ни­е­то, е влас­тен, а, ед­нов­ре­мен­но, и длъ­жен да раз­г­ле­да слу­чая по съ­щес­т­во. Ос­вен то­ва, при се­гаш­но­то по­ло­же­ние, съз­да­ва се, и то без нуж­да, двой­на ра­бо­та, ко­я­то би мог­ла да се из­бег­не, ка­то се за­дъл­жат съ­щи­те ония кон­т­рол­ни ор­га­ни, ко­и­то до­на­сят за не­оп­рав­да­ни­те аван­си на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, да нап­ра­вят то­ва до смет­ни­те па­ла­ти, ко­и­то и без то­ва след­ва да об­ле­кат за­по­вед­та на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те в[ъв] фор­ма на ре­ше­ние. По тия съ­об­ра­же­ния, про­ек­тът пра­ви гор­на­та ре­фор­ма.

Чл. 32. Тоя член уреж­да ма­те­ри­я­та, ко­я­то се­га е уре­де­на в чл. 4 на дейс­т­ву­ва­щия за­кон. Глав­ни­те мо­ти­ви за но­во­то в тоя член се из­ло­жи­ха ве­че към чл. 29. В до­пъл­не­ние към тях, нуж­д­но е да се из­тък­не още: 1) по т.т. 3 и 4. Спо­ред За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 1925 го­ди­на, от­че­ти­те на спо­ме­на­ти­те в тия точ­ки уч­реж­де­ния са се про­ве­ря­ва­ли от об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти. От­к­ло­не­ни­е­то от тоя ред е ста­на­ло от­пос­ле по си­ла­та на осо­бе­ни раз­по­ред­би, мо­ти­ви­те за ко­и­то са, че ес­тес­т­во­то на ра­бо­та­та изис­к­ва­ло да се про­ве­ря­ват на мяс­то от осо­бе­ни ко­ми­сии. То­ва съ­об­ра­же­ние съв­сем не е ос­но­ва­тел­но, осо­бе­но за ня­кои от тия слу­чаи. Спе­ци­ал­ни­те ко­ми­сии, чрез ко­и­то, по си­ла­та на осо­бе­ни за­кон­ни раз­по­ред­би, из­вес­т­ни дър­жав­ни или ав­то­ном­ни уч­реж­де­ния се от­чи­тат, се вер­бу­ват из­меж­ду вис­ши длъж­нос­т­ни ли­ца, ко­и­то са, и без то­ва, об­ре­ме­не­ни от пря­ка­та си ра­бо­та. По­ра­ди то­ва, не­до­пус­ти­мо е да им се въз­ла­га и та­ка­ва кон­т­рол­на ра­бо­та. И ако в то­ва от­но­ше­ние има сми­съл да се пра­вят ня­как­ви из­к­лю­че­ния, те тряб­ва да бъ­дат за про­вер­ка на та­ки­ва от­че­ти, пред­с­та­вя­не­то на до­ку­мен­ти­те по ко­и­то би със­тав­ля­ва­ло го­ля­мо не­у­доб­с­т­во, би­ло по­ра­ди го­ля­мия им обем, би­ло по­ра­ди по­ве­ри­тел­ния им ха­рак­тер, би­ло най-пос­ле по­ра­ди опас­ност да се пов­ре­дят тия до­ку­мен­ти. Та­ки­ва из­к­лю­че­ния мо­же да се нап­ра­вят за Б[ъл­гар­с­ка] Н[арод­на] Бан­ка, Б.З.К.бан­ка, На­род­ния те­а­тър; 2) По т. 5. Та­зи ма­те­рия не е уре­де­на в дейс­т­ву­ва­щия за­кон. С про­ек­та се по­пъл­ва ед­на праз­д­но­та на за­ко­на: фон­до­ве­те при дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки учеб­ни за­ве­де­ния, об­ра­зу­ва­ни от дър­жав­ни или об­щин­с­ки сред­с­т­ва или да­ре­ния, из­пол­зу­ват об­щес­т­ве­ни су­ми и ма­те­ри­а­ли. По­ра­ди то­ва имен­но, и те след­ва да се от­чи­тат пред смет­ни­те па­ла­ти; 3) По т. 7. От­чи­та­не­то на мно­го от­чет­ни­ци ста­ва, съг­лас­но осо­бе­ни дейс­т­ву­ва­щи за­ко­ни, от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. С про­ек­та, та­зи ком­пе­тен­ция се прех­вър­ля вър­ху об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, по съ­об­ра­же­ния на це­ле­съ­об­раз­ност, и по­ра­ди то­ва, че по тоя на­чин ня­ма да бъ­де на­кър­не­на ус­т­ройс­т­ве­на­та сис­те­ма на тоя за­кон.

Чл.чл. 33 и 34 въз­п­ро­из­веж­дат тек­с­то­ве­те на бук­ви “к” и “л” от чл. 4 на дейс­т­ву­ва­щия за­кон.

Чл. 35. С т. 1 на тоя член се въз­п­ро­из­веж­да тек­с­та на чл. 28, т. 2, от дейс­т­ву­ва­щия за­кон. А т.т. 2 и 3 са но­ви. С пър­ва­та от тях се це­ли да бъ­дат из­бег­на­ти не­съ­об­раз­нос­ти при ут­вър­ж­да­ва­не на об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти. Съг­лас­но за­ко­ни­те за град­с­ки­те и сел­с­ки об­щи­ни, бю­д­же­ти­те на тия пос­лед­ни­те се прег­леж­дат, из­ме­ня­ват и ут­вър­ж­да­ват от об­лас­т­ния ди­рек­тор, ко­га­то не над­ми­на­ват су­ма­та 10 000 000 ле­ва. От прак­ти­ка се знае, че не вся­ко­га об­лас­т­ни­ят ди­рек­тор раз­по­ла­га с под­гот­вен пер­со­нал, кой­то да вла­дее ма­те­ри­я­та по от­чет­ни­те за­ко­ни, та­ка как­то слу­жи­те­ли­те при смет­ни­те па­ла­ти; вслед­с­т­вие на то­ва, при ут­вър­ж­да­ва­не на бю­д­же­ти­те, до­пус­кат се не­съ­об­раз­нос­ти, ко­и­то съз­да­ват зат­руд­не­ние при из­пъл­не­ни­е­то на тия бю­д­же­ти, а от тук ­ из­лиш­ни пре­ре­ка­ния меж­ду раз­по­ре­ди­те­ли­те и из­пъл­ни­те­ли­те на съ­щи­те бю­д­же­ти. Ето за­що, ед­но пред­ва­ри­тел­но прег­леж­да­не, из­вър­ше­но от об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та, на бю­д­же­то-про­ек­ти­те на град­с­ки­те и сел­с­ки об­щи­ни, ко­и­то се ут­вър­ж­да­ват от об­лас­т­ния ди­рек­тор, се явя­ва по­лез­но и це­ле­съ­об­раз­но. С т. 3 се сис­те­ма­ти­зи­ра ма­те­ри­я­та, от­на­ся­ща се до фун­к­ции на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ко­я­то ма­те­рия се­га се уреж­да с чл. 32 от За­ко­на за б[юд­же­та,] о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та] и чл.чл. 89 и 91 от На­ред­би­те-за­ко­ни за сел­с­ки­те и град­с­ки об­щи­ни, ко­и­то пред­виж­дат за­вер­ка на всич­ки кви­тан­ции, по ко­и­то се съ­би­рат при­хо­ди от дър­жав­ни, об­щин­с­ки и об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния.

IV. Про­из­вод­с­т­во.

Го­ля­ма­та част от ма­те­ри­я­та в та­зи гла­ва пред­с­тав­ля­ва ед­но въз­п­ро­из­веж­да­не на съ­от­вет­на­та ма­те­рия по дейс­т­ву­ва­щия за­кон, са­мо че по-доб­ре сис­те­ма­ти­зи­ра­на и до­пъл­не­на. Но­во­то тук е про­ка­ра­но в след­ни­те чле­но­ве:

Ал. 2 на чл. 39 съз­да­ва въз­мож­ност за сък­ра­ща­ва­не и оп­рос­тя­ва­не на ра­бо­та­та, ка­то от­с­т­ра­ня­ва из­лиш­но връ­ща­не на пла­теж­ни за­по­ве­ди, за да бъ­де от­с­т­ра­не­на от тях ня­как­ва яв­на фак­ти­чес­ка греш­ка от­нос­но раз­ме­ра на су­ма­та, и то са­мо ко­га­то се пла­ща в по­ве­че. Та­ки­ва греш­ки ед­нак­во мо­гат да бъ­дат из­п­ра­ве­ни и от смет­на­та па­ла­та.

Чл. 41 сък­ра­ща­ва съ­що ед­на дъл­га про­це­ду­ра, ка­то пред­виж­да, ре­ше­ни­я­та за не­оп­рав­да­ни аван­со­ви су­ми да се из­да­ват нап­ра­во от съ­от­вет­ни­те смет­ни па­ла­ти (вж. чл. 31).

Чл. 51. Прак­ти­ка­та на па­ла­ти­те е по­ка­за­ла, че не по всич­ки ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве е удоб­но да се из­да­ват ре­ше­ния, за­що­то по­ня­ко­га кон­с­та­ти­ра­ни­те в тях не­ре­дов­нос­ти са от фор­ма­лен ха­рак­тер, ко­и­то се от­ра­зя­ват и в го­диш­ния от­чет на от­чет­ни­ка, и по ко­и­то от­чет­ни­кът ще бъ­де, и без то­ва, за­дъл­жен с ре­ше­ние по про­вер­ка на го­диш­ния му от­чет. Та­ко­ва ед­но при­бър­за­но из­да­ва­не на ре­ше­ние би има­ло за ре­зул­тат ед­но двой­но тър­се­не на от­го­вор­ност за ед­ни и съ­щи не­ре­дов­нос­ти ­ един път с ре­ше­ни­е­то по ре­ви­зи­он­ния акт, ко­е­то под­ле­жи на об­жал­ва­не пред съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, и вто­ри път с ре­ше­ни­е­то на об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та по про­вер­ка на от­че­та, ко­е­то под­ле­жи на ка­са­ци­он­но об­жал­ва­не пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. За да се из­бег­не та­ка­ва ед­на не­съ­об­раз­ност, про­ек­тът пред­виж­да от­на­ся­не на та­ки­ва ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве за съв­мес­т­но раз­г­леж­да­не с от­че­та. Тоя въп­рос и се­га е уре­ден в гор­ния сми­съл, но не със за­кон, а с ре­ше­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. чл. 53 до 60 пре­ци­зи­рат тер­ми­но­ло­ги­я­та от­нос­но раз­ни­те ви­до­ве ре­ше­ния, ко­и­то смет­ни­те па­ла­ти из­да­ват, ка­то сис­те­ма­ти­зи­рат и раз­по­ред­би­те от­нос­но об­жал­ва­не­то на тия ре­ше­ния.

Чл. 57 уве­ли­ча­ва раз­ме­ра на су­ма­та за слу­ча­и­те, в ко­и­то об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та пос­та­но­вя­ва окон­ча­тел­ни ре­ше­ния по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, а имен­но на 3 000 ле­ва, вмес­то, как­то е се­га, 2 000 лв. Мо­ти­вът за то­ва е, че 3 000 ле­ва не пред­с­тав­ля­ват го­ля­ма су­ма.

Чл. 58. С тоя член се пра­ви ед­на съ­щес­т­ве­на ре­фор­ма, ко­я­то се със­тои в то­ва, че се да­ва въз­мож­ност на дър­жа­ва­та да об­жал­ва, как­то не­о­кон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за на­чи­та­не по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, тъй и ония за от­чи­та­не. По то­зи на­чин об­щес­т­ве­ни­те ин­те­ре­си ще бъ­дат по-доб­ре обез­пе­че­ни, за­що­то ще има още ед­на ин­с­тан­ция, ко­я­то ще ко­ре­ги­ра евен­ту­ал­но до­пус­на­ти­те греш­ки на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти в ущърб на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще или на съ­от­вет­ни­те об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния.

Чл. [чл.] 61 до 63 уреж­дат ма­те­ри­я­та по ка­са­ци­он­но­то об­жал­ва­не на ре­ше­ни­я­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по про­вер­ка на от­че­ти. С но­ви­те ре­дак­ции, пре­ди всич­ко, из­чер­па­тел­но се из­б­ро­я­ват ка­са­ци­он­ни­те по­во­ди, ка­то се прис­по­со­бя­ва и тер­ми­но­ло­ги­я­та на За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, кой­то се при­ла­га по ана­ло­гия, въп­ре­ки че тер­ми­ни­те му не под­хож­дат на­пъл­но за от­чет­ни­те де­ла. Тук се уза­ко­ня­ва и ед­на прак­ти­ка на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то, имай­ки пред­вид осо­бе­ния ха­рак­тер на от­чет­ни­чес­ки­те де­ла, ко­и­то по съ­щи­на­та си са от пуб­лич­но-пра­вен ха­рак­тер (или по­не имат та­къв еле­мент), не се фор­ма­ли­зи­ра ка­то граж­дан­с­ки­те съ­ди­ли­ща и до­пу­ща ка­си­ра­не на тия де­ла и слу­жеб­но, в сми­съл, че не ос­та­вя без пос­лед­с­т­вие ка­са­ци­он­на­та жал­ба на от­чет­ни­ка са­мо за то­ва, за­що­то в нея не са по­со­че­ни всич­ки ка­са­ци­он­ни по­во­ди. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ако на­ме­ри та­ки­ва, ма­кар и не­по­со­че­ни от ка­са­то­ра, мо­же да ка­си­ра ре­ше­ни­е­то. Във всич­ки слу­чаи, оба­че, не­об­хо­ди­мо е да има по­да­де­на ка­са­ци­он­на жал­ба от на­че­те­ния.

Чл.чл. 65 до 67 из­чер­п­ват и изяс­ня­ват ма­те­ри­я­та по прег­ле­да на ре­ше­ни­я­та на смет­ни­те па­ла­ти. С но­ва­та ре­дак­ция изяс­ня­ва се, пре­ди всич­ко, ес­тес­т­во­то на тоя вид прег­лед, кой­то по дейс­т­ву­ва­щия за­кон не е име­ну­ван с под­хо­дящ тер­мин, а опи­са­тел­но се го­во­ри, че от­чет­ни­кът имал пра­во “да за­я­ви пис­мен­но на смет­на­та па­ла­та да раз­г­ле­да от­но­во от­че­та и до­ку­мен­ти­те му”… Ос­вен то­ва, с но­ви­те тек­с­то­ве се изяс­ня­ва, че прег­лед се до­пу­ща не са­мо на ре­ше­ния по про­вер­ка на от­че­ти, но и на всич­ки ви­до­ве ре­ше­ния, ко­и­то смет­ни­те па­ла­ти пос­та­но­вя­ват. Из­к­люч­ват се, раз­би­ра се, ре­ше­ни­я­та по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, ко­и­то под­ле­жат на об­жал­ва­не и на прег­лед по друг ред ­ пред съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Пос­лед­ни­ят има ве­че ус­та­но­ве­на прак­ти­ка по въп­ро­са за прег­ле­да на окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве. С изяс­не­ни­е­то на ма­те­ри­я­та, ще се ту­ри край на не­ед­но­об­раз­на­та прак­ти­ка от ми­на­ло­то на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ня­кои от ко­и­то са до­пу­ща­ли прег­лед и на ре­ше­ния по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве по ре­да на прег­ле­да за ре­ше­ни­я­та по от­че­ти.

В чл.чл. 68 до 72 са съб­ра­ни съ­от­вет­ни­те тек­с­то­ве от­нос­но про­це­ду­ра­та на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­и­то се­га са пръс­на­ти в спе­ци­ал­ни за­ко­ни и тоя за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Та­ка раз­по­ред­би­те на чл.чл. 68 и 69 се съ­дър­жат в чл. 76 от За­ко­на за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти; ония на чл.чл. 70 и 71 и 72 ­ в чл.чл. 28, 24 и 29 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция.

Чл. 73 пра­ви ед­на съ­щес­т­ве­на ре­фор­ма, ко­я­то е пос­ле­ди­ца от осо­бе­на­та про­це­ду­ра и из­к­лю­чи­тел­на­та ком­пе­тен­ция на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Ре­ше­ни­я­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве под­ле­жат на въз­зив­но об­жал­ва­не са­мо пред тоя съд. От дру­га стра­на, про­це­ду­ра­та пред тоя съд пра­ви от­к­ло­не­ния от про­це­ду­ра­та на об­щи­те граж­дан­с­ки съ­ди­ли­ща, глав­но в то­ва, че не до­пус­ка ка­то до­ка­за­тел­с­т­ва сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния, ос­вен по из­к­лю­че­ние. Тре­то, в ня­кои слу­чаи за ве­щи ли­ца по де­ла на тоя съд се до­пус­кат са­мо ква­ли­фи­ци­ра­ни ек­с­пер­ти, ка­къв­то е слу­чая по чл. 28 от За­ко­на за Б.З.К.бан­ка, пос­та­нов­ле­ни­я­та на ко­я­то по въз­зив са под­съд­ни на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, и в ко­и­то слу­чаи за ве­щи ли­ца се до­пу­щат са­мо слу­жи­те­ли при Б.Н.бан­ка. Ка­то се има всич­ко то­ва пред­вид, след­ва да се дой­де до из­во­да, че граж­дан­с­ки­те ис­ко­ве по на­ка­за­тел­ни де­ла, въз­бу­де­ни по по­вод и във връз­ка с ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, не след­ва да се раз­г­леж­дат от об­щи­те съ­ди­ли­ща. Пър­во, за­що­то би се яви­ло не­ра­вен­с­т­во при раз­ре­ша­ва­не на та­ки­ва ис­ко­ве, тъй ка­то, как­то се ка­за, съ­дът при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та не до­пу­ща всич­ки ви­до­ве до­ка­за­тел­с­т­ва, а про­це­ду­ра­та на об­щи­те съ­ди­ли­ща не пра­ви та­ки­ва ог­ра­ни­че­ния. По­ра­ди то­ва, мо­же да се слу­чи, що­то по ана­ло­гич­ни на­че­ти, еди­ни­ят съд да пос­та­но­ви осъ­ди­тел­но ре­ше­ние, а дру­ги­ят ­ оп­рав­да­тел­но. Вто­ро, за­що­то ма­те­ри­я­та от­нос­но граж­дан­с­ка­та от­го­вор­ност по ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве е от из­к­лю­чи­тел­на ком­пе­тен­ция на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, съг­лас­но За­ко­на за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти. По­ра­ди то­ва, тоя съд за слу­чая се явя­ва ка­то из­к­лю­чи­те­лен, из­вън­ре­ден, и оно­ва, ко­е­то е от не­го­ва ком­пе­тен­ция, ка­то из­зе­то с осо­бен за­кон от ком­пе­тен­ци­я­та на об­щи­те съ­ди­ли­ща, не мо­же и не би­ва да бъ­де под­съд­но на тия съ­ди­ли­ща, а са­мо на не­го.

Чл. 74 уза­ко­ня­ва съз­да­де­на­та ве­че кон­с­тан­т­на прак­ти­ка на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Тъй ка­то в сис­те­ма­та за ус­т­ройс­т­во­то на ин­с­тан­ци­и­те, ко­и­то раз­г­леж­дат ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве, ня­ма по-гор­на ин­с­тан­ция от съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, по не­об­хо­ди­мост и це­ле­съ­об­раз­ност в ком­пе­тен­ци­я­та на тоя съд се включ­ва и прег­ле­да на окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, а та­ка съ­що и прег­ле­да на окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на са­мия тоя съд. Пос­лед­ни­ят в слу­чая вли­за в ро­ля­та на ка­са­ци­о­нен съд. Про­це­ду­ра­та за тия слу­чаи е оная по За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, с то­ва от­к­ло­не­ние, че сро­кът по чл. 541, т. 1, от ка­за­ния за­кон се удъл­жа­ва от 2 на 6 ме­се­ца. То­ва се пра­ви, пред­вид осо­бе­ния ха­рак­тер на тия де­ла, ко­и­то имат, как­то се ка­за, и пуб­лич­но-пра­вен еле­мент и по ко­и­то на­ба­вя­не­то на до­ка­за­тел­с­т­ва не ви­на­ги е във въз­мож­ност­та на на­че­те­ния, а е в за­ви­си­мост от ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на дър­жав­ни­те и об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния.

V. Ценз, наз­на­ча­ва­не, увол­ня­ва­не и не­съв­мес­ти­мост по­ра­ди род­с­т­ве­ни от­но­ше­ния за за­е­ма­не на длъж­нос­ти по ве­дом­с­т­во­то на смет­ни­те па­ла­ти.

Въп­ро­сът за пер­со­на­ла в смет­ни­те па­ла­ти е от го­ля­ма важ­ност, за­що­то не­му са по­ве­ре­ни да па­зи от раз­то­чи­тел­с­т­во и зло­у­пот­ре­ба дър­жав­ни­те и об­щес­т­ве­ни сред­с­т­ва. С ог­лед да бъ­де за­па­зен тоя вър­хо­вен ин­те­рес, не­об­хо­ди­мо е, под­бо­рът на слу­жи­те­ли­те при смет­ни­те па­ла­ти да ста­ва по ед­на под­хо­дя­ща за слу­чая сис­те­ма. Пър­во, за слу­жи­те­ли в тия уч­реж­де­ния, пре­ди всич­ко, тряб­ва да бъ­дат до­пус­ка­ни чес­т­ни и доб­ро­съ­вес­т­ни ли­ца, и вто­ро, доб­ре под­гот­ве­ни по ма­те­ри­я­та, с ко­я­то ще бо­ра­вят. С ог­лед на то­ва, за­ко­ноп­ро­ек­тът пред­виж­да из­вес­т­ни из­ме­не­ния и до­пъл­не­ния на дейс­т­ву­ва­щия за­кон от­нос­но цен­за, по­ви­ша­ва­не­то и ста­би­ли­те­та на тия слу­жи­те­ли. Съ­щес­т­ве­ни­те из­ме­не­ния, що се от­на­ся до цен­за, се със­то­ят в то­ва, че, по про­ек­та, за об­ра­зо­ва­те­лен ценз се пред­виж­да са­мо вис­ше юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние (в дейс­т­ву­ва­щия за­кон се пред­виж­да и вис­ше об­ра­зо­ва­ние по ма­те­ма­ти­ка, фи­нан­си и тър­го­вия). Ра­бо­та­та на ръ­ко­вод­ния пер­со­нал, как­то и на кон­т­ро­льо­ри­те в смет­ни­те па­ла­ти, се със­тои, пре­ди всич­ко, в тъл­ку­ва­ние и при­ла­га­не на раз­ни­те фис­кал­ни и ад­ми­нис­т­ра­тив­ни за­ко­ни, а мно­го чес­то и на съ­деб­ни­те. За­то­ва имен­но, ес­тес­т­ве­но и це­ле­съ­об­раз­но е, тоя пер­со­нал да бъ­де под­би­ран из­меж­ду ли­ца с юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние. Ина­че ще има, как­то и се­га има, от­ра­же­ние вър­ху ка­чес­т­во­то на ра­бо­та­та. Не е ли­ше­но от ин­те­рес, да се из­не­се тук ед­на ста­тис­ти­ка от­нос­но об­ра­зо­ва­тел­ния ценз на ръ­ко­вод­ния и кон­т­ро­льор­с­ки пер­со­нал днес при смет­ни­те па­ла­ти. Об­щи­ят брой на тия слу­жи­те­ли въз­ли­за на 262 ду­ши. От тях са­мо 87 ду­ши имат юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние, 37 фи­нан­со­во, 83 тър­гов­с­ко, 13 ма­те­ма­ти­ка, 4 дип­ло­ма­ция, 2 ли­те­ра­ту­ра, 1 фи­ло­со­фия, 1 фи­ло­ло­гия, 32 сред­но об­ра­зо­ва­ние и 2 во­ен­но.

Всич­ки вис­ши слу­жи­те­ли, спо­ред про­ек­та, се наз­на­ча­ват и увол­ня­ват по ре­ше­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и по пред­с­тав­ле­ние на Пред­се­да­те­ля на съ­щия съ­вет, как­то е и по дейс­т­ву­ва­щия за­кон (Вж. мо­ти­ви­те по гла­ва I). На­чал­ни­чес­ки­ят и кон­т­ро­льор­с­кия пер­со­нал се наз­на­ча­ват със за­по­вед от Ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля, кой­то и тук дейс­т­ву­ва по де­ле­га­ция на На­род­но­то съб­ра­ние. Наз­на­ча­ва­не­то и увол­ня­ва­не­то на тоя пер­со­нал след­ва да ста­ва по пред­с­тав­ле­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то, имай­ки над­зо­ра над всич­ки слу­жи­те­ли при смет­ни­те па­ла­ти и атес­та­ции за все­ки­го по от­дел­но от слу­жи­те­ли­те при тия па­ла­ти, ще мо­же пра­вил­но да пре­це­ня­ва тях­на­та под­го­тов­ка и пр. Из­к­лю­че­ние е нап­ра­ве­но са­мо за на­чал­ник-от­де­ле­ние на дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, кой­то се наз­на­ча­ва по пред­с­тав­ле­ние на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, тъй ка­то съ­щи­ят на­чал­ник ед­нов­ре­мен­но из­вър­ш­ва пред­ва­ри­те­лен кон­т­рол вър­ху раз­хо­ди­те на смет­ни­те па­ла­ти, по­ра­ди ко­е­то, в то­ва от­но­ше­ние той е ор­ган на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те (чл.чл. 92 и 120). Ос­та­на­ли­ят пер­со­нал на смет­ни­те па­ла­ти се наз­на­ча­ва от съ­от­вет­ни­те пред­се­да­те­ли на тия па­ла­ти, как­то е и се­га.

От пред­пос­тав­ка­та, че вър­хов­ния кон­т­рол се уп­раж­ня­ва от не­за­ви­си­ми уч­реж­де­ния, ло­ги­чес­ки и по це­ле­съ­об­раз­ност след­ва, слу­жи­те­ли­те на тия уч­реж­де­ния да бъ­дат при­рав­не­ни по ранг и по пра­ва от­нос­но нес­ме­ня­е­мост­та им и пр. с дру­ги по­доб­ни слу­жи­те­ли, как­ви­то са съ­ди­и­те. Та­ка е пред­ви­де­но в чл. 95 на про­ек­та. То­ва е та­ка и във всич­ки дру­ги дър­жа­ви (Пол­ша, Югос­ла­вия, Ру­мъ­ния, Че­хос­ло­ва­кия, Фран­ция, Бел­гия, Ита­лия и пр.). Впро­чем, и в дейс­т­ву­ва­щия за­кон пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те са при­рав­не­ни със съ­ди­и­те от Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд и апе­ла­тив­ни­те съ­ди­ли­ща (чл.чл. 6 и 14 от За­ко­на за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти).

VI. Пра­ва, длъж­нос­ти и от­пус­ки на слу­жи­те­ли­те по ве­дом­с­т­во­то на

смет­ни­те па­ла­ти.

Ма­те­ри­я­та в та­зи гла­ва е уре­де­на по съ­щия на­чин, как­то и в дейс­т­ву­ва­щия за­кон, ка­то въп­ро­сът за от­пус­ки­те пра­ви из­к­лю­че­ние, в сми­съл, че от­пус­ки­те на пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те се раз­ре­ша­ват, вмес­то от Ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля, от Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, кой­то от­б­ли­зо има въз­мож­ност да сле­ди по­ло­же­ни­е­то на лич­ния със­тав, как­то, впро­чем, е и се­га. Та­зи прак­ти­ка се­га е съз­да­де­на, въз ос­но­ва на спе­ци­ал­на за­по­вед на Пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, с ко­я­то той е де­ле­ги­рал пра­ва­та си в то­ва от­но­ше­ние на Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Пред­се­да­те­лят на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет раз­ре­ша­ва от­пус­ки са­мо на Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и на пред­се­да­те­ля на съ­да при съ­ща­та па­ла­та, и то за по­ве­че от 10 дни, а до 10 дни тия от­пус­ки се раз­ре­ша­ват от об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Но­во в та­зи гла­ва е раз­по­ред­ба­та на чл. 102, спо­ред ко­я­то, пред­се­да­те­ли­те на смет­ни­те па­ла­ти имат пра­во да по­соч­ват свои за­мес­т­ни­ци или за­мес­т­ни­ци на съ­вет­ни­ци­те, ко­га­то те или тия съ­вет­ни­ци се наз­на­ча­ват в ня­как­ва ко­ми­сия, по си­ла­та на осо­бе­ни ня­как­ви за­кон­ни раз­по­ред­би. Сис­те­ма­та на ко­ми­сии, как­то се ка­за и по-го­ре по друг по­вод, не е за пре­по­ръч­ва­не, за­що­то дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли се от­к­ло­ня­ват от тях­на­та пре­ка ра­бо­та, ко­я­то в та­ки­ва слу­чаи изос­та­ва и стра­да. Осо­бе­но па­кос­т­но се от­ра­зя­ва то­ва, ко­га­то пер­со­на­лът на из­вес­т­но уч­реж­де­ние е ма­лък, а ра­бо­та­та му е мно­го, и ко­га­то за чле­но­ве на та­ки­ва ко­ми­сии се взе­мат тък­мо от та­ки­ва уч­реж­де­ния, и то чес­то и не ви­на­ги за важ­ни слу­чаи. Та­къв е слу­ча­ят с вис­шия пер­со­нал на смет­ни­те па­ла­ти. Из­меж­ду слу­жи­те­ли­те на тия па­ла­ти чес­то се наз­на­ча­ват за чле­но­ве на раз­ни ко­ми­сии, без да се дър­жи смет­ка, че пре­ка­та им ра­бо­та изос­та­ва. Ос­вен то­ва, мно­го чес­то за­се­да­ни­я­та на та­ки­ва ко­ми­сии се нас­роч­ват в ра­бот­но вре­ме, ко­е­то ста­ва при­чи­на по­ня­ко­га, смет­ни­те па­ла­ти да ня­мат нуж­д­ния със­тав за от­п­ра­вя­не на те­ку­щи ра­бо­ти. Ка­то ко­рек­тив на то­ва по­ло­же­ние се явя­ва тек­с­тът на чл. 102 от про­ек­та.

VII. Над­зор над смет­ни­те па­ла­ти.

В та­зи гла­ва са въз­п­ро­из­ве­де­ни тек­с­то­ве­те на чл.чл. 95 до 97 от дейс­т­ву­ва­щия за­кон, с из­вес­т­ни ре­дак­ци­он­ни поп­рав­ки и съ­об­ра­зя­ва­не с из­ме­не­ни­я­та по про­ек­та.

И в та­зи гла­ва ня­ма ни­що по­ве­че от оно­ва, ко­е­то е пред­ви­де­но в чл.чл. 98 до 125 на дейс­т­ву­ва­щия за­кон, с та­зи раз­ли­ка, че, вмес­то да се при­пов­та­рят за­кон­ни­те раз­по­ред­би, ко­и­то са ус­та­но­ве­ни за дис­цип­ли­нар­на­та от­го­вор­ност в За­ко­на за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли и За­ко­на за ус­т­ройс­т­во­то на съ­ди­ли­ща, про­ек­тът преп­ра­ща към тия за­ко­ни.

В та­зи гла­ва е въз­п­ро­из­ве­де­на точ­но ма­те­ри­я­та на чл.чл. 84 и 85 на дейс­т­ву­ва­щия за­кон.

Тук е раз­ра­бо­те­на ма­те­ри­я­та, пред­мет на чл. 128 от дейс­т­ву­ва­щия за­кон, ка­то е за­пъл­не­на ед­на праз­д­но­та на за­ко­на от­нос­но пред­ва­ри­тел­ния кон­т­рол за раз­хо­ди­те по бю­д­же­та на смет­ни­те па­ла­ти. По­не­же дър­жав­ния бю­д­жет би се об­ре­ме­нил, без нуж­да, ако се пред­ви­ди спе­ци­ал­на б[юд­же­то-]к[он­т­рол­на] служ­ба по ве­дом­с­т­во­то на смет­ни­те па­ла­ти, про­ек­тът пред­виж­да, та­зи служ­ба да се въз­ло­жи на на­чал­ни­ка от­де­ле­ние за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, кой­то в то­ва от­но­ше­ние ще бъ­де пред­с­та­ви­тел на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те.

Пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни раз­по­ред­би са пос­ле­ди­ца на ре­фор­ми­те, про­ка­ра­ни в тоя про­ект, и са тол­ко­ва яс­ни, че не се нуж­да­ят от осо­бе­ни мо­ти­ви. Мо­же да се обър­не вни­ма­ние са­мо вър­ху тек­с­та на чл. 121, спо­ред кой­то, за­ва­ре­ни­те на служ­ба слу­жи­те­ли за­паз­ват пра­ва­та си, при­до­би­ти по до­се­гаш­ния за­кон. Ми­съл­та на то­зи текст е, че за­ва­ре­ни­те от то­зи за­кон слу­жи­те­ли по смет­ни­те па­ла­ти ще мо­гат да ос­та­нат на служ­ба, да бъ­дат по­ви­ша­ва­ни и пр. на­рав­но с ония, ко­и­то от­го­ва­рят на изис­к­ва­ния по тоя за­кон об­ра­зо­ва­те­лен и слу­же­бен ценз. А раз­по­ред­ба­та на ал. I от чл. 128 има за цел да да­де въз­мож­ност за пред­ва­ри­тел­но ор­га­ни­зи­ра­не на но­ви­те служ­би, ко­и­то об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти ще за­веж­дат във връз­ка с та­ка на­ре­че­на­та служ­ба по аван­си­те и уп­раж­ня­ва­не окон­ча­те­лен кон­т­рол вър­ху ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ:

Ки­мон Ге­ор­ги­ев

ЦДА, ф. 136, оп. 1, а.е. 236, л. 23 ­ 43. Ко­пие. Ма­ши­но­пис.

№ 257

Про­ект за На­ред­ба-за­кон за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Со­фия, 2 но­ем­в­ри 1945 г.

Про­ект.