На ти­тул­на­та стра­ни­ца има ре­зо­лю­ция

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 63, л. 43 ­ 68. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 13

Док­лад на Фи­нан­со­ва­та ко­ми­сия при На­род­но­то съб­ра­ние по за­ко­ноп­ро­ек­та за Смет­на­та па­ла­та.

Со­фия, [яну­а­ри 1883 г.]

Фи­нан­ци­ал­на ко­ми­сия.

Г-да Пред­с­та­ви­те­ли!

За­ко­ноп­ро­ек­та за Смет­на­та Па­ла­та е тяс­но свър­зан съ[с] за­ко­на за го­диш­ни­те бю­д­жет­ни уп­раж­не­ния, ко­го­то На­род­но­то Съб­ра­ние во­ти­ра пре­ди ня­кол­ко дни и кой­то ве­че, след ут­вър­ж­де­ни­е­то му от Н е г о в о В и с о ч е с т в о щ[е] вле­зе в дейс­т­вие.

Фи­нан­ци­ал­на­та ком­ми­сия се ръ­ко­во­ди от то­ва на­ча­ло, че ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та и бю­д­же­то­рас­ход­на кон­т­ро­ла тряб­ва да се пос­та­ви въз на­ча­ла и за­кон, що­то ро­ля­та на Смет­на­та Па­ла­та в то­ва от­но­ше­ние или по-доб­ре, ней­на­та за­да­ча, да бъ­де точ­но оп­ре­де­ле­на ­ а то­ва е цел­та или наз­на­че­ни­е­то на пред­с­та­ве­ний от г-на Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те за­ко­ноп­ро­ект за Смет­на­та Па­ла­та, ко­я­то е еди­ни­ят кон­т­ро­лен ор­ган от пър­ва ин­с­тан­ция, а на­род­но­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во е вто­ри­ят от вис­ша и пос­лед­на ин­с­тан­ция.

С при­е­ма­ни­е­то за­ко­на за го­диш­ни­те бю­д­жет­ни уп­раж­не­ния се уза­ко­ни пъ­тят, или по-доб­ре на­чи­нът, по кой­то ще ста­ват рас­хо­ди­те на раз­ни­те Ми­нис­тер­с­т­ва за пос­ре­ща­ние нуж­ди­те на дър­жа­ва­та, как­то и до­хо­ди­те, ко­и­то са вто­ри­ят еле­мент в дър­жав­ний бю­д­жет и ко­и­то то­же тряб­ва да имат за ба­зис из­вес­тен за­кон; про­чее до­хо­до-рас­ход­ний бю­д­жет и го­диш­но­то уп­раж­не­ние са ве­че уре­де­ни, бла­го­да­ре­ние на при­е­тий за­кон, за точ­но­то ис­пъл­не­ние на ко­го­то ще наб­лю­да­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та кон­т­ро­ла на вся­ко Ми­нис­тер­с­т­во от­дел­но, а Фи­нан­со­во­то Ми­нис­тер­с­т­во об­що; по на­та­тъш­но­то наб­лю­де­ние и кон­т­ро­лир­ва­ние, да ли всич­ко е ста­на­ло по за­ко­нен път, да ли всич­ки при­ка­за­ния на раз­ни­те Ми­нис­тер­с­т­ва за из­рас­ход­ве­ни­е­то сум­ми са ис­пъл­не­ни бук­вал­но от ис­пъл­ни­тел­ни­те ор­га­ни и да ли всич­ки тия сум­ми са се упот­ре­би­ли или дос­тиг­на­ли до наз­на­че­ни­е­то си, то­ва е ве­че ра­бо­та на Смет­на­та Па­ла­та, тя ве­че ще да има да ис­пи­та всич­ко то­ва с най-го­ля­мо­то без­п­рис­т­рас­тие и не­за­ви­си­мо от вся­ки вън­ш­ни вли­я­ния и съ­об­ра­же­ния, и то­зи ре­зул­тат, най-сет­не, си­реч ре­зул­та­та от ней­ни­те из­дир­ва­ния и зак­лю­че­ния ще да има да пред­с­та­ви на Дър­жав[ния] Гла­ва и на на­род­но­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во.

На зак­лю­че­ние не­ка ми се поз­во­ли да съ­об­щя на Нар[од­но­то] Съб­ра­ние, че фи­нан­ци­ал­на­та ком­ми­сия, след мал­ки­те из­ме­не­ния, ко­и­то на­ме­ри за нуж­д­но да нап­ра­ви съ[с] съг­ла­си­е­то на г-на М-ра на Фи­нан­си­те, на­ме­ри пред­с­та­ве­ний за­ко­ноп­ро­ект за Смет­на­та Па­ла­та съ­вър­шен­но съ­от­вет­с­т­ву­ющ за наз­на­че­ни­е­то си. Се­га ще имам чест­та да ви про­че­та са­мия за­ко­ноп­ро­ект.

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 8, а.е. 6, стр. 291 ­ 292. Пе­чат­но.

№ 14

За ус­т­ройс­т­во­то и об­що­то уп­рав­ле­ние на Смет­на­та па­ла­та

ГЛА­ВА I

Ус­т­ройс­т­во и пра­ва

Чл. 1. Смет­на­та па­ла­та е обя­за­на:

а) да раз­г­лед­ва смет­ки­те по при­хо­да и раз­хо­да на Дър­жа­ва­та, ко­и­то й се пра­щат вся­ка го­ди­на от раз­ни­те от­чет­ни­ци (Comptables) на фи­нан­со­ва­та ад­ми­нис­т­ра­ция и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­и­то осо­бе­ни за­ко­ни й под­чи­ня­ват.

б) да раз­г­лед­ва всич­ки ве­щес­т­ве­ни дър­жав­ни смет­ки.

в) да ос­ви­де­тел­с­т­ву­ва и обя­вя­ва вся­ка го­ди­на в ед­но по­ло­же­ние, съг­ла­си­е­то, ко­е­то съ­щес­т­ву­ва меж­ду смет­ки­те в па­ри или ве­щи на от­чет­ни­ци­те и об­щи­те смет­ки на фи­нан­со­во­то и дру­ги­те ми­нис­тер­с­т­ва.

г) да ос­ви­де­тел­с­т­ву­ва и обя­вя­ва вся­ка го­ди­на, чрез осо­бе­но из­ло­же­ние,окон­ча­тел­но­то със­то­я­ние на зак­ри­то­то уп­раж­не­ние (exercice) на бю­д­же­та.

д) да под­на­ся вся­ка го­ди­на на Не­го­во Ви­со­чес­т­во ра­порт за глав­ния ре­зул­тат на ра­бо­ти­те на Па­ла­та­та и да из­ла­га взгля­до­ве­те си от­но­си­тел­но пре­об­ра­зу­ва­ни­я­та и улуч­ше­ни­я­та, ко­и­то би тряб­ва­ло да се въ­ве­дат в раз­лич­ни­те час­ти на сче­то­вод­с­т­во­то.

Чл. 2. От­чет­ни­ци­те са длъж­ни да из­п­ро­вож­дат на Па­ла­та­та в оп­ре­де­ле­ни­те сро­ко­ве смет­ки­те си; в слу­чай, че за­ба­вят с из­п­ра­ща­ни­е­то на смет­ки­те, или, ако ни­как не ги из­п­ра­щат, Па­ла­та­та мо­же да ги осъж­да на гло­ба или на на­ка­за­ния, пред­ви­де­ни от за­ко­ни­те и пра­вил­ни­ци­те.

Чл. 3. Чле­но­ве­те на Смет­на­та па­ла­та се наз­на­ча­ват и увол­ня­ват с кня­жес­кий указ по пред­ло­же­ние на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те и съ[с] съг­ла­си­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет.

Чл. 4. Увол­не­ни­е­то и наз­на­че­ни­е­то на чле­но­ве­те на Смет­на­та па­ла­та ста­ва съг­лас­но съ[с] За­ко­на за чи­нов­ни­ци­те.

Чл. 5. Чле­но­ве­те на Смет­на­та па­ла­та не мо­гат да бъ­дат пред­с­та­ви­те­ли в На­род­но­то съб­ра­ние, ни­то да за­ни­ма­ват ня­коя граж­дан­с­ка или ад­ми­нис­т­ра­тив­на служ­ба, ни­то да имат час­т­на тър­го­вия или ин­дус­т­рия, ни­то да взе­мат не­пос­ред­с­т­ве­но учас­тие в пред­п­ри­я­тия за пра­ви­тел­с­т­ве­ни или час­т­ни пос­т­рой­ки.

Чл. 6. Чле­но­ве­те на Смет­на­та па­ла­та не мо­гат да бъ­дат род­ни­ни по­меж­ду си, ни­то с ли­ца­та, на ко­и­то про­ве­ря­ват смет­ки­те, до сте­пен вуй­ка и пър­ви бра­тов­че­ди вклю­чи­тел­но.

Чл. 7. Смет­на­та па­ла­та се със­тои от:

1 Пред­се­да­тел

6 Съ­вет­ни­ци

6 Док­лад­чи­ци, раз­де­ле­ни на два кла­са.

1 Про­ку­рор

1 Де­ло­во­ди­тел

Чл. 8. Де­ло­во­ди­те­лят има по­мощ­ник, кой­то му по­ма­га и го за­мес­т­ва в слу­чай на от­със­т­вие.

Тоя по­мощ­ник се наз­на­ча­ва с при­каз от ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те по пред­с­тав­ле­ние на пред­се­да­те­ля на Смет­на­та па­ла­та.

Чл. 9. Пла­та­та на чи­нов­ни­ци­те на Смет­на­та па­ла­та се пред­виж­да в дър­жав­ний бю­д­жет.

Чл. 10. Пис­ци­те и дру­ги­те слу­жа­щи при кан­це­ла­ри­я­та на Смет­на­та па­ла­та се наз­на­ча­ват от ней­ния пред­се­да­тел.

Чл. 11. Смет­на­та па­ла­та има две от­де­ле­ния и въ[в] вся­ко ед­но от тях за­се­да­ват по три съ­вет­ни­ци под пред­се­да­тел­с­т­во­то на най-ста­рий по въз­раст.

Чл. 12. Вся­ка го­ди­на един от съ­вет­ни­ци­те на ед­но­то от­де­ле­ние се пре­мес­т­ва в дру­го­то.

Чл. 13. Две­те от­де­ле­ния на­ед­но, със­тав­ля­ват об­що­то съб­ра­ние на Съ­ве­та.

Чл. 14. Об­що­то съб­ра­ние на Съ­ве­та се съ­би­ра на за­се­да­ние един път в сед­ми­ца­та, за да прег­ле­да раз­г­ле­да­ни­те въ[в] вся­ко от­де­ле­ние де­ла и за да нап­ра­ви пос­та­нов­ле­ни­я­та си.

Чл. 15. Пред­се­да­те­лят мо­же да сви­ка об­що­то съб­ра­ние на за­се­да­ние вся­кой път ко­га­то го на­ме­ри за нуж­д­но.

Чл. 16. Ре­ше­ни­я­та на об­що­то съб­ра­ние ста­ват по ви­шег­ла­сие; и в слу­чай, че гла­со­ве­те се раз­де­лят на две рав­ни час­ти, при­е­ма се оно­ва ре­ше­ние, на ко­е­то пред­се­да­те­лят е при­съ­е­ди­нил гла­сът си.

Чл. 17. Пос­та­нов­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та ста­ват в име­то на Не­го­во Ви­со­чес­т­во цар­с­т­ву­ю­щия княз. Те се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля и де­ло­во­ди­те­ля.

Чл. 18. В слу­чай от­със­т­вие на пред­се­да­те­ля, той се за­мес­тя с най-стар­шийт на го­ди­ни член, или пък с най-ста­рий по наз­на­че­ние.

Чл. 19. Док­лад­чи­ци­те взе­мат учас­тие въ[в] всич­ки­те ра­бо­ти на Па­ла­та­та. Ко­га­то се на­то­ва­рят да нап­ра­вят док­лад по ня­кое де­ло, те мо­гат да при­със­т­ву­ват в об­що­то съб­ра­ние, но без съ­ве­ща­те­лен глас.

Г Л А В А II

Чл. 20. Глав­ни­ят про­ку­рор си дос­та­вя спи­съ­ка на всич­ки­те от­чет­ни­ци, ко­и­то са длъж­ни да пред­с­тав­ля­ват сво­и­те смет­ки на Па­ла­та­та; той вни­ма­ва що­то всич­ки да из­п­ро­важ­дат от­че­ти­те си в оп­ре­де­ле­ния от за­ко­на и пра­вил­ни­ци­те срок и по­ди­га прес­лед­ва­ния про­тив ония, ко­и­то за­къс­не­ят, за да им се на­ло­жи на­ка­за­ни­е­то.

Чл. 21. Той над­зи­ра­ва що­то вся­ко от­де­ле­ние на Па­ла­та­та да дър­жи ре­дов­но за­се­да­ни­я­та си и док­лад­чи­ци­те да из­пъл­ня­ват точ­но длъж­нос­ти­те си; в слу­чай на неб­ре­же­ние той от­п­ра­вя об­ви­не­ни­е­то си до пред­се­да­те­ля.

Чл. 22. Той из­п­ра­ща на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во пос­та­нов­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та и сле­ди пред Смет­на­та па­ла­та за из­с­лед­ва­ни­я­та и ре­ше­ни­я­та на по­да­де­ни­те за­яв­ле­ния, за прег­лед­ва­ние от­но­во на смет­ки­те по при­чи­на на греш­ки, опу­ще­ния двой­ни или не­съ­щес­т­ву­ю­щи длъж­нос­ти, пред­с­та­ве­ни за смет­ка на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще.

Чл.23. Всич­ки за­яв­ле­ния за ди­га­ние за­по­ри, унич­то­же­ние или пре­на­ся­ние иму­щес­т­ве­ни за­ло­зи се от­п­ра­вят на глав­ния про­ку­рор.

Чл. 24. Ко­га­то в об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та се по­диг­не ня­кое по­доз­ре­ние за под­лог, фал­ши­фи­ка­ция или зло­у­пот­реб­ле­ние с па­ри про­тив ня­кой от­чет­ник, глав­ни­ят про­ку­рор се по­вик­ва в за­се­да­ни­е­то и се пос­луш­ва пре­ди да се про­из­не­се пос­та­нов­ле­ни­е­то.

Чл. 25. Глав­ни­ят про­ку­рор мо­же да по­ис­ка да му се пред­с­та­вят всич­ки­те смет­ки, ко­и­то мис­ли, че е нуж­но да ги прег­ле­да и Па­ла­та­та мо­же да му на­ло­жи ед­но та­ко­во прег­лед­ва­ние.

Чл. 26. В слу­чай на от­със­т­вие на глав­ния про­ку­рор, прив­ре­мен­но го за­мес­т­ва един от съ­вет­ни­ци­те на Па­ла­та­та по наз­на­че­ние на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те.

Чл. 27. Глав­ни­ят про­ку­рор е на­то­ва­рен с во­де­ни­е­то пре­пис­ка­та с ми­нис­т­ри­те, ко­и­то мо­гат да му ис­кат све­де­ния по из­пъл­не­ние на пос­та­нов­ле­ни­я­та, по­ди­га­ни­е­то за­по­ри, по онич­то­же­ни­е­то и на­ма­ле­ни­е­то на сек­вес­т­ри по ту­ря­ни­е­то за­по­ри, да­ва­ние за­ло­зи (ипо­те­ки) и пр.

Г Л А В А III

Чл. 28. Де­ло­во­ди­те­лят при­със­т­ву­ва на за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та, той дър­жи раз­ни­те ре­гис­т­ри и осо­бе­но ре­гис­т­ра на за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та.

Чл. 29. Той е обя­зан да вар­ди под­лин­ни­те пос­та­нов­ле­ния, да из­п­ра­ща ко­пи­и­те им по при­над­леж­ност и да вар­ди всич­ки до­ку­мен­ти, ко­и­то му се по­ве­ря­ват.

Чл. 30. Смет­ки­те, ко­и­то се из­п­ра­щат в Па­ла­та­та от от­чет­ни­ци­те, се ре­гис­т­ри­рат от де­ло­во­ди­те­ля по ре­да на пос­тъп­ле­ни­е­то и се но­ме­ру­ват.

Чл. 31. Де­ло­во­ди­те­лят е на­то­ва­рен да вар­ди ар­хи­ви­те, да из­важ­да и ок­ре­пя­ва пре­пис­ки­те и из­в­ле­че­ни­я­та от ак­то­ве­те, ко­и­то би му се по­ис­ка­ли от вся­ко ин­те­ре­су­ю­ще се ли­це.

Той на­пис­ва пис­ма­та до от­чет­ни­ци­те.

Чл. 32. Стро­го е зап­ре­те­но на де­ло­во­ди­те­ля да из­важ­да де­ла из ар­хи­ви­те, ос­вен в слу­чай , ко­га­то под­лин­ни­те до­ку­мен­ти се по­ис­кат от ня­кое съ­ди­ли­ще.

Чл. 33. В тоя пос­ле­ден слу­чай глав­ни­ят про­ку­рор съ­об­ща­ва то­ва на Па­ла­та­та, ко­я­то пра­ви пос­та­нов­ле­ние, ако тряб­ва да се съ­об­щят до­ку­мен­ти­те. Един спи­сък от до­ку­мен­ти­те се със­тав­ля­ва в два ек­зем­п­ля­ра, от ко­и­то един се ос­та­вя в ар­хи­ва­та, а дру­ги­ят се при­ла­га на де­ло­то, ко­е­то ще се връ­чи, ре­дов­но прош­ну­ро­ва­но и под­пе­ча­та­но с пе­ча­та на Па­ла­та­та, ка­то пред­ва­ри­тел­но се бро­ши­ра (под­вър­же).

Г Л А В А IV

На­чин на про­ве­ря­ва­ние смет­ки­те

Чл. 34. При прег­лед­ва­ни­е­то на смет­ки­те се из­вър­ш­ват два ви­да опе­ра­ции:

а) раз­г­лед­ва се вся­ка смет­ка да­ли се оп­рав­да­ва ре­дов­но до­ход и все­ки раз­ход и

б) раз­г­лед­ва се смет­ка­та да­ли до­хо­ди­те и раз­хо­ди­те са за­кон­ни, ка­то се взе­мат в съ­об­ра­же­ние за­ко­ни­те от­но­си­тел­но до ес­тес­т­во­то на до­хо­ди­те и от­во­ре­ни­те кре­ди­ти от­но­си­тел­но до раз­хо­ди­те.

Чл. 35. Пред­се­да­те­лят раз­п­ре­де­ля меж­ду съ­вет­ни­ци­те смет­ки­те, щом се ре­гис­т­ри­рат от де­ло­во­ди­те­ля; той оп­ре­де­ля в съ­що­то вре­ме и док­лад­чи­ци­те, ко­и­то ще по­ма­гат на съ­вет­ни­ци­те в за­ня­ти­я­та им.

Чл. 36. Един съ­вет­ник и един док­лад­чик не мо­гат да бъ­дат на­то­ва­ре­ни да прег­лед­ват два пъ­ти ед­на и съ­ща смет­ка.

Чл. 37. Съ­вет­ни­ци­те и док­лад­чи­ци­те мо­гат да изис­кат от от­чет­ни­ци­те нуж­д­ни­те обяс­не­ния за изу­ча­ва­ние на смет­ки­те; тая пре­пис­ка се во­ди пос­ред­с­т­вом де­ло­во­ди­те­ля.

Чл. 38. В слу­чай, че се ока­же нуж­да да се яви пред Па­ла­та­та ня­кой от­чет­ник или дру­го ня­кое ин­те­ре­су­ю­ще се ли­це, то­га­ва се из­вес­тя­ва за то­ва на глав­ния про­ку­рор, кой­то изис­к­ва то­ва лич­но явя­ва­ние чрез ми­нис­т­ра, под чи­е­то ве­дом­с­т­во се на­мер­ва ли­це­то, ко­е­то се ви­ка.

Г Л А В А V

За на­чи­на на об­съж­да­ние смет­ки­те

Чл. 39. За вся­ка смет­ка, ко­я­то се прег­ле­да, със­тав­ля­ва се един ра­порт, в кой­то се из­ла­гат от­дел­но за вся­коя ста­тия, в ко­я­то се за­бе­ле­жат не­ре­дов­нос­ти, от­мет­ки­те на дво­я­ко­то про­ве­ря­ва­ние, ука­за­но в чл. 34.

Чл. 40. Тоя ра­порт, ка­то се ра­зис­ка в от­де­ле­ни­е­то, в със­та­ва на ко­е­то се на­ми­ра съ­вет­ни­ка, кой­то е про­ве­ря­вал от­мет­ка­та, се вни­са в об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та, за да пос­та­но­ви оп­ре­де­ле­ни­е­то си.

Чл. 41. Ако об­що­то съб­ра­ние при­поз­нае смет­ка­та за точ­на и ре­дов­на и обя­ви от­чет­ни­ка за из­дъл­жен пред хаз­на­та, то­ва пос­та­нов­ле­ние е окон­ча­тел­но.

В та­къв слу­чай пос­та­нов­ле­ни­е­то се съ­об­ща­ва на ин­те­ре­су­ю­ще­то се ли­це от де­ло­во­ди­те­ля.

Чл. 42. Ако пос­та­нов­ле­ни­е­то ука­же за не­ре­дов­нос­ти в смет­ки­те, то­га­ва то е прив­ре­мен­но.

Чл. 43. Та­ко­ва пос­та­нов­ле­ние, ка­то се съ­об­щи на от­чет­ни­ка, тоя пос­лед­ния има пра­во в дву­ме­се­чен срок да въз­ра­зи или да из­пъл­ни тре­бо­ва­ни­я­та, из­ка­за­ни в пос­та­нов­ле­ни­е­то; щом из­ми­не сро­ка, Па­ла­та­та пра­ви окон­ча­тел­но пос­та­нов­ле­ние, от ко­е­то про­из­ти­ча, че от­чет­ни­ка или е:

а) из­дъл­жен спря­мо хаз­на­та, или

б) има да взе­ма, или

в) има да да­ва.

В пър­ви­те два слу­чая пос­та­нов­ле­ни­е­то про­из­на­ся ос­во­бож­де­ни­е­то на от­чет­ни­ка и ди­га­ние зап­ре­ще­ни­е­то над нед­ви­жи­ми­те му иму­щес­т­ва, ко­и­то би би­ли за­ло­же­ни за обез­пе­че­ние, или ос­во­бож­де­ни­е­то га­ран­ци­я­та му.

Ако ли­це­то ос­та­не да ди­ри не­що от хаз­на­та, ка­за­но­то пос­та­нов­ле­ние му слу­жи ка­то до­ку­мент, с кой­то ще мо­же да съ­бе­ре от Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во дъл­гът на пра­ви­тел­с­т­во­то спря­мо не­го.

В тре­тия слу­чай пос­та­нов­ле­ни­е­то на Па­ла­та­та слу­жи на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во ка­то до­ку­мент, с[ъс] си­ла­та на кой­то ще при­бе­ре по за­ко­нен на­чин (път) и вне­се в Сък­ро­ви­ще­то дъл­гът на от­чет­ни­ка спря­мо сък­ро­ви­ще­то.

Чл. 44. Във вся­кой от го­ре­на­ве­де­ни­те слу­чаи на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те се пра­ща ко­пия от пос­та­нов­ле­ни­е­то, за да го ту­ри в из­пъл­не­ние.

Г Л А В А VI

Об­жал­ва­ние пос­та­нов­ле­ни­я­та на Смет­на­та па­ла­та

Чл. 45. Про­тив пос­та­нов­ле­ни­я­та на Смет­на­та па­ла­та мо­же:

а) да се ис­ка пов­тор­но прег­лед­ва­ние от нея са­ма, или

б) да се пра­ти на ка­си­ра­ние.

Чл. 46. Пов­тор­но­то прег­лед­ва­ние мо­же да ста­не по прос­ба на от­чет­ни­ци­те. Тая прос­ба се прид­ру­жа­ва с оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, из­на­ме­ре­ни след про­из­на­ся­ние пос­та­нов­ле­ни­е­то; или пак по ис­ка­ни­е­то на глав­ния про­ку­рор, в слу­чай на греш­ки, опу­ще­ния двой­ни или не­дейс­т­ву­ю­щи длъж­нос­ти (служ­би), ко­и­то би се ока­за­ли след прег­лед­ва­ни­е­то на дру­ги смет­ки.

Чл. 47. Сро­ка, в кой­то мо­же да се по­ис­ка пов­тор­но прег­лед­ва­ние е 5 го­ди­ни ос­вен в слу­чай, ко­га­то до­ку­мен­ти­те,на ко­и­то се е ос­но­ва­ла Па­ла­та­та, за да из­да­де пос­та­нов­ле­ни­е­то си се приз­на­ят за лъж­ли­ви (фал­ши­ви).

Чл. 48. При прег­лед­ва­ние смет­ки­те, ако Па­ла­та­та на­ме­ри фал­ши­вос­ти или зло­у­пот­реб­ле­ния, то­ва се съ­об­ща­ва на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во и на Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то, ко­и­то пра­вят раз­по­реж­да­ния за съ­деб­но прес­лед­ва­ние на от­чет­ни­ка пред обик­но­ве­ни­те съ­ди­ли­ща.

Но вся­ко­га в по­доб­ни слу­чаи Па­ла­та­та, пре­ди да да­де ход на по­доб­ни де­ла, тряб­ва да по­ви­ка глав­нийт по­ку­рор и да му из­с­лу­ша зак­лю­че­ни­е­то по ре­дът, ука­зан в чл.чл. 24 и 25.

Чл. 49. Все­ки от­чет­ник мо­же да нап­ра­ви въз­зив про­тив ед­но ре­ше­ние на Смет­на­та па­ла­та за на­ру­ше­ние на фор­ма­та и на за­ко­на.

По­доб­но пра­во има и вся­кой ми­нис­тър в гра­ни­ци­те на сво­е­то ве­дом­с­т­во.

Чл. 50. За да се взе­ме оба­че въ[в] вни­ма­ние един въз­зив, тряб­ва той да се нап­ра­ви в срок на три ме­се­ци от де­нят съ­об­ще­ни­е­то пос­та­нов­ле­ни­е­то.

Чл. 51. Въз­зи­ва се пра­ви пред Дър­жав­ния съ­вет.

Чл. 52. Ако Дър­жав­ния съ­вет ка­си­ра пос­та­нов­ле­ни­е­то на Па­ла­та­та, то­га­ва той й го пра­ща, за да го раз­г­леж­да от­но­во, и но­во­то про­ве­ря­ва­ние на смет­ки­те не мо­же да се въз­ло­жи на оно­ва от две­те от­де­ле­ния, ко­е­то ги е прег­лед­ва­ло пър­вия път.

Чл. 53. Ако един или по­ве­че съ­вет­ни­ци на Па­ла­та­та, ко­и­то са прег­лед­ва­ли пър­вия път смет­ки­те, са пре­ми­на­ли в от­де­ле­ни­е­то, на ко­е­то се пред­ла­га пов­тор­но­то прег­лед­ва­ние смет­ки­те, то­га­ва тия съ­вет­ни­ци не взи­мат учас­тие в прег­лед­ва­ни­е­то, но се от­с­т­ра­ня­ват и се за­мес­т­ват с дру­ги съ­вет­ни­ци по ре­да на въз­раст­та им или на наз­на­че­ни­е­то им.

Г Л А В А VII

Ве­щес­т­ве­на от­чет­ност. Уп­рав­ля­ва­ние на скла­до­ве

Чл. 54. Вся­кой от­чет­ник, на­то­ва­рен с вар­де­ни­е­то на ве­щи, при­над­ле­жа­щи на дър­жа­ва­та, е длъ­жен да да­ва еже­год­но, пос­ред­с­т­вом над­леж­но­то ми­нис­тер­с­т­во, смет­ки на Па­ла­та­та за сво­и­те дейс­т­вия.

Чл. 55. Тия смет­ки пред­с­тав­ля­ват по ко­ли­чес­т­во и стой­ност:

а) ве­щи­те, ос­та­на­ли в раз­по­реж­да­ни­е­то на от­чет­ни­ка в на­ча­ло­то на го­ди­на­та, или в на­ча­ло­то на по­ем­ва­ни­е­то им (при­ем­ва­ни­е­то);

б) съ­щес­т­ве­ни­те при­ем­ва­ния и из­да­ва­ние на ве­щи, ко­и­то са ста­на­ли през го­ди­на­та, или през вре­ме­то на за­вед­ва­ни­е­то;

в) не­дос­ти­гът, кой­то се е ока­зал от пов­реж­да­ние или раз­ва­ла и из­х­вър­л­ва­ние, ре­дов­но пот­вър­де­ни, и въ­об­ще вся­ко дейс­т­вие с ве­щи­те, ко­е­то слу­жи за за­дъл­же­ние или из­дъл­же­ние смет­ки­те на от­чет­ни­ка;

г) ве­щи­те, ко­и­то ос­та­ват на раз­по­ло­же­ние на от­чет­ни­ка на края на го­ди­на­та, или на за­вед­ва­ни­е­то.

Чл. 56. Вся­ко при­на­ся­ние на ве­щи, вся­ко про­ме­ня­ва­ние, упот­реб­ле­ние или из­на­ся­ние, тряб­ва да е до­ка­за­но в смет­ки­те с оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, ко­и­то до­каз­ват за­дъл­же­ни­е­то или из­дъл­же­ни­е­то на от­чет­ни­ка.

Чл. 57. Фор­ма­та и ес­тес­т­во­то на оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти се оп­ре­де­лят в осо­бен пра­вил­ник по вся­ко ми­нис­тер­с­т­во от­дел­но.

Чл. 58. В слу­чай, че ня­кой от­чет­ник, вслед­с­т­вие на из­вън­ред­ни при­чи­ни (force majeur) се на­ме­ри в не­със­то­я­ние да из­вър­ши тия фор­мал­нос­ти, той в та­къв слу­чай тряб­ва да пред­с­та­ви на Па­ла­та­та ед­но оп­рав­да­тел­но сви­де­тел­с­т­во от ми­нис­тер­с­т­во­то,под чи­е­то ве­дом­с­т­во се на­мер­ва.

Чл. 59. Про­ве­ря­ва­ни­е­то на ве­щес­т­ве­ни­те смет­ки ще ста­ва по съ­щия на­чин как­то и па­рич­ни­те.

Г Л А В А VIII

Чл. 60. Вся­ка го­ди­на Смет­на­та Па­ла­та, ка­то срав­ни про­ве­ре­ни­те от нея смет­ки на от­чет­ни­ци­те и ония, пред­с­та­ве­ни от ми­нис­т­ри­те, кон­с­та­тир­ва съг­ла­си­е­то, ко­е­то тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва меж­ду раз­ни­те кло­но­ве на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще.

Чл. 61. Две­те от­де­ле­ния на Смет­на­та па­ла­та си раз­п­ре­дел­ват за­ед­но с док­лад­чи­ци­те то­ва срав­ня­ва­ние на смет­ки­те.

Чл. 62. В слу­чай, че смет­ки­те не се срещ­нат, глав­ни­ят про­ку­рор по­ис­к­ва от ми­нис­т­ри­те нуж­ни­те ос­вет­ле­ния, за да се от­к­рие при­чи­на­та на тия раз­ли­ки.

Чл. 63. Ко­га­то смет­ки­те из­ле­зат точ­ни, Па­ла­та­та в об­що за­се­да­ние про­из­на­ся тая точ­ност и нап­ра­ва ед­но осо­бе­но оп­ре­де­ле­ние, в ко­е­то се из­ла­га окон­ча­тел­но­то по­ло­же­ние на смет­ки­те на бю­д­же­та от из­тек­ло­то уп­раж­не­ние.

Чл. 64. Те­зи оп­ре­де­ле­ния се под­на­сят на На­род­но­то съб­ра­ние в оп­рав­да­ние на за­ко­ноп­ро­ек­та за окон­ча­тел­но­то уреж­да­ние на бю­д­же­та.

Г Л А В А IХ

Го­диш­ний док­лад

Чл. 65. Вся­ка го­ди­на Смет­на­та па­ла­та, в един док­лад до Не­го­во Ви­со­чес­т­во, да­ва под­ро­бен от­чет за глав­ни­те ре­зул­та­ти на дейс­т­ви­я­та си, а съ­що и взгля­до­ве­те си за по­доб­ре­ни­я­та, ко­и­то би би­ли нуж­д­ни да се въ­ве­дат в от­чет­ност­та.

Чл. 66. Пред­се­да­те­лят на Па­ла­та­та по­ръч­ва на ед­но­го или дво­и­ца от съ­вет­ни­ци­те, за­ед­но с глав­ния про­ку­рор, да при­гот­вят ви­ше­у­по­ме­на­тий док­лад.

Чл. 67. След ка­то се при­гот­ви по­ме­на­тий в чл. 65 док­лад, той се вна­ся в об­що за­се­да­ние, за да се ра­зис­к­ва и при­е­ме, и след то­ва пос­лед­но прег­лед­ва­ние се под­на­ся на кня­зя.

Чл. 68. Тоя док­лад се на­пе­чат­ва и се раз­да­ва на На­род­но­то съб­ра­ние въ[в] вре­ме на се­си­я­та му.

Г Л А В А Х

Чл. 69. Па­ла­та­та е обя­за­на да из­ра­бо­ти и да под­не­се чрез фи­нан­со­вий ми­нис­тър на ут­вър­ж­де­ние на Не­го­во Ви­со­чес­т­во един Пра­вил­ник за вът­реш­нийт ред на дейс­т­ви­я­та на Па­ла­та­та, за пра­вил­но­то при­ло­же­ние на тоя за­кон.

Вяр­но с преп­ра­те­ния ори­ги­нал от На­род­но­то съб­ра­ние.

Глав[ен] сек­ре­тар: [Д. По­пов⁴³]

На ти­тул­на­та стра­ни­ца има ре­зо­лю­ция: “Ут­вър­ж­да­вам. Алек­сан­дър”. За­ко­нът е прош­ну­ро­ван и под­пе­ча­тан с чер­вен во­съ­чен пе­чат.

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 63, л. 69-83. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

ДВ, бр. 17, 15 фев­ру­а­ри 1883 г. Пе­чат­но.

№ 15

№ 2374

Имам чест да под­не­са на ВА­ШЕ ВИ­СО­ЧЕС­Т­ВО за ут­вър­ж­де­ние при­е­тий от На­род­но­то Съб­ра­ние в нас­то­я­ща­та му се­сия, в за­се­да­ни­е­то от 19 яну­а­рий, За­кон за ус­т­ройс­т­во­то и об­що­то уп­рав­ле­ние на Смет­на­та Па­ла­та.

Съм,

ГОС­ПО­ДА­РЮ,

Най по­ко­рен слу­жи­тел и ве­рен по­да­ник:

Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те: Г. На­чо­вич⁴⁴

от Со­фия, 8ий фев­ру­а­рий 1883 го­ди­на.