ГЛАВА VI
Поверявание на разходите
Чл. 37. Никой дълг не може да се изплати освен от надлежния министър или неговия пълномощник.
Чл. 38. Документите, които кредиторите на Съкровището представляват, за да получат сумата, която им се дължи,трябва да съдържат всички нуждни доказателства на дългът и да бъдат направени съгласно с нарочно изработените правила.
Чл. 39. Всички покупки за сметка на държавата трябва да стават с публичен търг.
Чл. 40. Покупки с прями споразумения могат да стават в следующите случаи:
а) за доставки, пренасяния и постройки, на които целия разход не надминава 3000 лева, или ако пазарлъка е няколко години, срока да не надминува три години и годишната цена да не превишава 1000 лева.
б) за доставки, пренасяния и постройки, които, като са нуждни в кратко време, не е възможно да се чакат, или когато обстоятелствата изискват щото тия правителствени нужди да не излизат наяве. В последния тоя случай пазарлъка без търг требва изрично да се е дозволил Държавния глава на основание направения от надлежния министър със съгласието на Министерский съвет доклад.
в) за доставки, пренасяния и постройки, за които при търговете не са се направили никакви предложения, или за които са били предложени цени, които не е било възможно да се приемат. В тоя последен случай обаче, при прямото споразумение не трябва да се превишават предложените от правителството на търговете цени.
г) за вещи, които са в ръцете на един само притежател или извършванието на които не може да се повери освен на артисти.
д) за експлоатации, фабрикации и доставки, направени за опит.
е) за давание под аренда държавни имоти с условие, че цената на арендата няма да превишава 3000 лева и срока 3 години.
Чл. 41. В публичните търгове за доставки, за постройки, за фабрикации и експлоатации се допущат само лица, които докажат, че са в състояние да изпълнят задълженията, изложени в писмения договор.
При равни условия дава се предпочитание на българските поданици.
Чл. 42. Поемните договори определят гаранциите, които доставчиците,или предприемачите трябва да дадат, за да се допуснат на търговете, както и ония, че ще изпълнят задълженията си. Те определят още и правата на правителството върху тия гаранции в случай неизпълнение на задълженията.
Чл. 43. Никой пазарлък и никой контракт за постройки или доставки не може да определя давание аконтове, освен за извършени работи.
Аконтовете не треба никога да надминават пет шести от придобитите права редовно доказани.
Чл. 44. На доставчиците и предприемачите не се дават нито лихви, нито банкови комисионни за сумите, които те употребляват при изпълнение на задълженията си.
Чл. 45. Публичните търгове се правят по установените обичаи и изградените правила.
Чл. 46. Пазарлиците, последствие на прямо споразумение, сключени от министрите, или от техните пълномощни, се извършват:
а) чрез подписвание поемните договори;
б) чрез представяние предложения от страна на предприемача или доставчика;
в) или чрез писма по търговите обичаи.
Покупки, на които сумата не надминува 500 лева, могат да се направят срещу фактура; тоже и постройки от същата сума може да се извършат без особени формалности и само срещу писмена сметка.
Чл. 47. Пазарлиците по прямо съглашение, както и покупките и постройките в гореказаните граници и направени от лице, упълномощено от един министър се представят всякога на одобрението на министра, освен в случай на непреодолима сила, или когато лицето е получило други наставления.
Тия обстоятелства се упоменават в акта, с който упълномощеното лице утвърдява пазарлъка.
Чл. 48. Особени правилници, утвърдени от Държавния глава, след изслушванието на Държавния съвет, определят постройките, които по свойството си не могат да се извършват освен хазяйственим образом.
ГЛАВА VII
Разносни заповеди
Чл. 49. Никой разход, който се прави за сметка на държавата, не може да се произведе, ако не е разрешен предварително от един министър чрез една пряма заповед или от един негов повереник чрез парично искание.
Чл. 50. Заповедите на министра за изплащание разходи биват два вида:
а) разносни заповеди и
б) разносни пълномощия.
Разносни заповеди са тия, които се издават непосредствено от министра за едно или повече кредитори на държавата.
Разносни пълномощия са тия, чрез които министрите упълномощават второстепенните разпоредители да разполагат с една определена част от техния кредит, посредством парични искания, за произвеждание разход.
Чл. 51. Второстепенните разпоредители на кредит са длъжни да представляват ежемесечно на надлежния министър сметка за изразходваните от тях суми срещу откритите им кредити, като прибавляват оправдателните документи.
Чл. 52. Всякой министър или второстепенен разпоредител е длъжен да приложи при разносните заповеди или до паричните искания издадени от тях оправдателни документи за платежите, които те заповядват да се извършат от Съкровището. Тия документи се задържат от отчетника, който е натоварен с изплащанието на разхода и който е длъжен немедлено да ги провери и преди да изплати сумата, да иска от разпоредителя тяхното поправяние в случай, че ги намери нередовни.
Чл. 53. Както първоначалните, тъй също и второстепенните разпоредители на кредити са длъжни, под своя отговорност, да предават на кредиторите следуемите разносни заповеди или парични искания и в същото време, да съобщат това посредством Финансовото министерство на отчетника, който ще направи платежа чрез особено известие, което да съдържа нужните сведения.
Финансовото министерство изпраща известието на отчетника след като се убеди, че за тоя разнос съществуват отворени кредити и като запише в книгите си главата, члена и сумата на разноса.
В случай на опущение или неправилност в това отношение, Финансовото министерство връща известието на разпоредителя съ[с] съществующите бележки.
Чл. 54. Вида на оправдателните документи, които требва да се прилагат към разносните заповеди или към паричните искания, зависи от видът на разхода. Това се определява по съглашението на министра на финансите с другите министри по следующите основания:
За личния състав:
За разходи по личния състав: плати, съдържания, обезщетения и помощи.
Действителния комплект или поименни списъци, в които да се указва:
1. Чинът или службата на лицето, което ще получи платата.
2. Присъствува ли или отсъствува това лице.
3. Извършената служба или работата.
4. Времето на службата.
5. Дължимата от Съкровището сума
За веществени разходи:
За покупки и наеми на недвижимости и вещи движими.
За покупки за ядение и вещи.
За работи постройки за поддържка и направки на здания, за укрепление на пътища, за мостове и др..
Направа, поддържание и поправки на движими имущества.
1. Копии или извлечения от княжески укази или министерски решения, които разрешават покупките или работите.
2. Заверени копии, или извлечения от контракти за продан, за оферти, протоколи, станали при наддавания за аренда, за съглашение и покупки.
3. Сметки за предавание условните вещи и в които да е показано извършените работи или предприятия и дължимите суми за изплащание на цело или като аконт.
ГЛАВА VIII
Изплащание разходите
Чл. 55. Отчетника, комуто е възложено да изплати една разносна заповед или едно парично искание, адресирано до поверената му каса, не може да откаже изплащанието, освен когато забележи опущения и нередовности в документите или в случай, че се наложи законен запор върху сумата, която той требва да изплати.
Чл. 56. Когато отчетника, по гореизложените причини е принуден да спре изплащанието, той е длъжен да даде на носителя на разносната заповед, или на паричното искание писмено обяснение, в което да изложи причините, по които той не може да изплати разхода и в същото време той праща копия от това обяснение в Министерството на финансите.
Чл. 57. Ако разпоредителя на кредита, след като е получил обяснението, изложено в предидущия 56 член, под своя отговорност настои писмено при отчетника, за да изплати въпросната сума, тогава тоя последния е обязан да стори това, в подобен случай обаче, при разносната заповед или при паричното искание се прилага копия от обяснението и писменото ностоявание на разпоредителя и всичко това се изпровожда веднага въ[в] Финансовото министерство.
Чл. 58. Но когато подобно настоятелно искание се отнася до разходи, за които няма разполагаеми кредити, или които не се оправдават съ[с] законни документи или най-после до разходи, на които заплащанието е прекъснато по причина, че има подозрение за фалшивост в документите, тогава отчетника, преди да се подчини на това настоявание, известява Финансовото министерство, които немедлено се споразумява съ[с] съответствующия министър, от когото зависи разхода и изпровожда нужните заповеди.
Чл. 59. В случай нетърпещи отлагания или в случай недостаточност на отворения кредит на второстепенни разпоредители по Военното ведомство, паричните искания, отнасящи се до заплати на военните, могат да се изплащат тоз час, ако разпоредителя поиска това настоятелно и писмено, на разписката и паричното искание, в такъв случай, се вардят от отчетника, като наличност в касата, догдето се открие нов кредит, срещу който ся и записват на разход.
Ковчежника обаче долага за това немедлено на Финансовото министерство, което взема мерки за поправяние на тая нередовност.
Чл. 60. В случай на война редът, по който се изплащат разните военни разходи по действующата армия, се определява с особен закон.
Чл. 61. Министрите или второстепенните разпоредители на кредити, за да улеснят правилния ход на учрежденията в разходвание суми по економически начин могат да отпущат, с разносни заповеди или парични искания, на тия учреждения аванси в размер до 5000 лева, съ[с] задължение, щото учреждението да оправдава пред казначея всеки месец изразходваните суми съ[с] законни документи.
Втория аванс по същия предмет не може да се отпусне в размера на тия 5000 лева, ако оправдателните документи за първия аванс не са били представени.
ГЛАВА IХ
Окончателното определение на бюджета
Чл. 62. В първата редовна сесия на Народното събрание, след приключението на бюджетното упражнение, се представлява един особен законопроект за окончателното определение на бюджета.
При тоя законопроект се прибавят и сметките на всяко министерство отделно.
Законопроекта съдържа бюджета на глави и статии.
Чл. 63. Таблицата на окончателния бюджет, който се прибавя на законопроекта за урежданието на всяко упражнение показва следующето:
По прихода:
а) предвидените в бюджета доходи;
б) утвърдените оклади на данъците и държавни приходи;
в) получените доходи;
г) недоборите;
По разхода:
а) размера на откритите кредити;
б) размера на следуемите за изплащание държавни дългове;
в) размера на изплатените суми;
г) размера на сумите, които остават неизплатени;
Чл. 64. Освен гореизложената таблица министра на финансите, в съгласие с другите си събратия, представлява една втора таблица, в която изброява всичките изменения, които особени закони са произвели върху първоначалния бюджет и която определя както за доходите, тъй и за разходите окончателните суми, които са станали основата на отчетността на бюджетното упражнение.
Чл. 65. Суми, събрани от източниците на сключеното упражнение, както и останалите, се вписват на приход по текущото упражнение.
Чл. 66. Когато някой кредиторин не си е поискал следуемата нему сума до 31 юлий на следующата година разносната заповед или паричното искание , които би били издадени за него, се унищожават, без обаче кредиторина да губи правото си на получение това, което му се длъжи до окончателното закривание на уплажнението.
Чл. 67. Всички кредити или части от тях, които не са се употребили до 31 юлий се закриват по отчетностите на разните министерства.
Чл. 68. Разходите, които требва да се извършат за сметка на едно сключено упражнение се изплащат от сумите на текущия бюджет в размера на кредитите, които са били открити за тия разходи в главите и членовете на сключеното упражнение. Та затова сумите на платежите, извършени в течение на всяка година за сметка на сключени упражнения, се вписват в една особена глава, отворена в бюджета на всяко министерство без опущения на кредити и която се урежда когато се определя окончателно упражнението.
Чл. 69. Всякой доказан дълг на едно сключено упражнение, който не е бил споменат между дълговете, показани от закона за окончателното определение на бюджета, не може да се изплати освен от допълнителни кредити, отворени чрез един указ или закон: чрез Указ, ако дълга е по-малък от унищожените кредити на главата, в която той се отнася и чрез Закон, ако тоя дълг надминава казаните унищожени кредити.
Чл. 70. Годишните сметки на министрите и общата сметка на финансовото управление съдържат една особена таблица, която показва за всяко сключено упражнение, и то по главите на разхода, унищожените кредити от Закона за окончателното определение на бюджета за дълговете, които имало да ся доизплащат; новите дългове, срещу които са се издали допълнителни кредити и извършените платежи до съвършеното закривание на упражнението.
Чл. 71. Щом окончателната сметка на едно упражнение се сключи, надлежните министри съставят поименния списък на неизплащаните дългове до сключванието на упражнението и прибавят към тоя списък постепенно всички нови дългове, които биха се явили съгласно член 69.
Чл. 72. Ония неизплатени дългове от сключени упражнения, които требва да ся удовлетворят от текущия бюджет, се изплащат посредством поименни заповеди за изплащание. Такива заповеди имат сила само в течението на годината, в която са издадени.Унищожението на ония платежни заповеди, които не би били представени за изплащание през същата година се направя от самите агенти на Съкровището. Министрите не могат да дават повторителни заповеди за изплащание на същите дългове, освен вследствие нова просба от страна на кредиторите.
Чл. 73. Издадените разносни заповеди върху дългове на закрити упражнения се изплащат само след като министра на финансите се увери, че действително този дълг е вписан в упоменатия списък в 71 член и че разносните заповеди се основават на кредитите, които са останали на разположение на министрите.
Чл. 74. В края на годината агентите на Съкровището представляват в Министерството на финансите един поименен списък, по министерства, упражнения, глави и статии на разходите, които са извършени през течението на годината за сметка на приключените упражнения.
Чл. 75. Пет години след сключванието на едно упражнение неизплатените дългове са просрочени и кредитите се обявяват за окончателно закрити.
Упражнението, като напълни гореозначенийт петгодишен срок, престава да се числи в отчетностите по министерствата и се нарича просрочено упражнение.
Чл. 76. Петгодишното просрочвание има сила срещу кредиторите на Съкровището само когато по причина на недостатъчно оправдание от тяхната страна дълга не е могъл да се заплати в течение на пет години от откриванието на упражнението.
Петгодишното просрочвание обаче губи силата си когато причината за неизплащание дълга е администрацията или когато делото е дадено под съд.
Чл. 77. На ония от кредиторите, които живеят вън от Европа, срока на просрочванието е 6 години.
Чл. 78. Просрочванието в 5 и 6 години, упоменато по-горе, се прилага на дълговете въобще без обаче да се отнася за особените просрочвания, указани по-долу в чл. чл. 80, 81, 82 и тия , които ще бъдат определени от особени закони.
Чл. 79. За дълговете, които министрите би трябвало да изплащат след петгодишния срок, не могат да се издадат разходни заповеди освен след като се отпуснат извънредни кредити с особени закони. Тия разходи се вписват на текущото упражнение в една особена глава под название разходи по просрочени упражнения.
Ако такива дългове не се изплатят в продължение на упражнението, в което са били отворени особените кредити, тия кредити се унищожават и разносните заповеди не могат да се издадат освен ако се открият нови кредити по горенаведения начин.
За всичките дългове на просрочени упражнения се съставляват поименни списъци, както и за сключените упражнения и се изпращат в Министерството на финансите.
Чл. 80. Събраните лихви от вечните или пожизнените ренти се просрочват след пет години.
Същото става и с лихвите, следуеми на парични залози.
Ако в продължение на една година от денят на окончателното предавание на службата от чиновника, който е положил залог, или от приеманието на доставките или постройките залога не е могъл да се повърне от Съкровището по достатъчно оправдание, правителството има право да предаде на Народната банка казания залог (капитал) заедно с лихвите.Това предавание освобождава окончателно Съкровището.
Чл. 81. Пенсии и едногодишни помощи се заличават от книгите на Съкровището ако в продължение на три години не се поискат без да имат право интересующите ся да получат тия пенсии или помощи в случай, че се възобнови за напред пенсията или едновремената помощ.
Също се постъпва и с наследниците на пенсии или имеющи право на пенсии, ако ги не поискат в продължение на три години от смъртта на тогова, комуто предлежи пенсията.
Чл. 82. Суми, предадени на пощенските станции за да се доставят на адреса им и които не е било възможно да се доставят, ако не се потърсят в продължение на 8 години от деня предаванието им, се внисат в Държавното Съкровище и съставляват негово достояние.
Също стават достояние на Съкровището в гореказания срок и под същите условия сумите и ценностите, оставени или ненамерени в кутиите или в пощенските канцеларии, турени или не в писма или групове и които пощенското управление не е могло да достави на адресата нито пък притежателите им са се явили за да ги искат назад.
Чл. 83. Всякой запор върху суми, които Съкровището дължи, а равно и всички други действия, които имат за цел да възпрат изплащанието на държавен дълг, требва да се явят на отчетниците, на касите към които са отправени заповедите за изплащанието.
Чл. 84. Всякакви запори на парични залози се правят чрез компетентните съдебни власти, находящи се в местото, дето притежателите на залозите изпълняват службата си; но в[ъв] всякой случай запора требва да се съобщава и в Министерството на финансите, в което, впрочем, може да се наложи направо запрещението по законния ред.
Чл. 85. Ако суми, върху които лежи запрещение, не ся поискат в продължение на 5 години от денят на налаганието запор или ако не се поднови запрещението преди изтичанието на речения срок, запора губи сила и се заличава от книгите на Съкровището.
ГЛАВА Х
Сметки на министрите
Чл. 86. Министрите представляват всяка година на Народното събрание печатан отчет за техните финансови дела през изтекшата година.
Чл. 87. Тия сметки биват за едно цяло упражнение и обемат целокупните действия, извършени от откриванието до сключванието на упражнението.
Чл. 88. Тия сметки придружават особения законопроект, който има за цел окончателното определение на изтекшия бюджет и са наредени тъй както е бил нареден и утвърдения бюджет, сиреч съ[с] същите подразделения.
Чл. 89. Сметките, които министрите трябва да обнародват всяка година, трябва да отговарят на нижеуказаните условия.
Чл. 90. Общия годишен отчет на Финансовото министерство обема всичките операции по събиранието и иждивението на държавните суми; той представлява състоянието на всичките приходи в началото и в края на годината; към тоя отчет се прибавят нужните и пояснителни таблици, които обемат:
а) отчета на прихода по година, министерства, глави и статии.
б) отчета на разхода по година, министерства, глави и статии.
в) общия отчет на наличните суми в касите.
г) отчета на бюджета по изминалото упражнение и привременното състояние на текущото упражнение.
Чл. 91. Отчетите на другите министерства се съставляват по такъв начин, щото да може ясно да се вижда съгласието между техните сметки и тия на финансовата администрация по разходите.
Сподели с приятели: |