Сега с основание можем да се съмняваме в господстващата научна хипотеза.
Според психотропните разкрития това вещество се е образувало от отложените частици от опашката на кометата при опасно близкото й разминаване със Земята - б. а.)
* * *
Кратка справка. Кометите, наречени "опашати звезди", трудно се изучават. Не е разкрито съдържанието на ядрата им. Движат се три пъти по-бързо от астероидите. Сблъсъкът с тях е многократно по-опасен от този с астероид. Ако синята планета в ония безпаметни мигове се е разминала като на косъм с разрушителен космически гигант, имала е златен шанс за оцеляване.
В Слънчевата система кръжат над три милиона комети. Коя от тях в далечното минало опасно ни е застрашавала?
Изследванията доказват - психотроничката в известен смисъл е права. Измирането на динозаврите, на десетки животни и растения се извършва плавно - за около 80 000 години. Не е възможно, следователно, да се касае за метеорит. Колапсът на разрухата, който той би предизвикал, изисква значително по-малко време.
Безпристрастните научни становища косвено подкрепят откритието на Слава Севрюкова. Ако наистина се е състоял гигантски метеоритен сблъсък преди 65 милиона години, неговото тяло ще да е било твърде малко, да ликвидира доминиращите студенокръвни животни, съумели да оцелеят дотогава над 150 милиона лета. До фаталната среща с космическото тяло за такъв огромен отрязък от време те едва ли са били лишени от подобни сътресения.
С гибелните изменения се провокира потребност от нов природен баланс. Изчезват старите, за да се даде път на по-съвършени, приспособими в новите условия растителни и животински видове.
След близо 100 000 години - сочат изследванията - едва тлеещият живот на Земята плавно се възстановява. Стабилизиран, търси устойчиви точки на равновесие. Революционно освежен. Изменен. До не-узнаваемост.
Настава ера на по-адаптивни, еволюционно по-напреднали топлокръвни същества - бозайниците.
Фактите от традиционната и психотронна наука кореспондират, допълвайки се. Драматичната историческа среща (много по-вероятно е това да е била комета) крие и позитивна изненада - стартира развитието на нови форми от растителната и животинска верига.
Катаклизмът - революционен тласък на живота. Подготвят се предпоставки за по-благоприятна реализация на най-ранните предходници на човека.
„Създаването чрез разрушение е основен божи принцип - напомня, усмихвайки се, Слава Севрюкова. -Животът чрез умиране - друг. Масовият погром се оказва важна съставка на задаващия се възродителен за Природата процес."
* * *
-
Според учени от НАСА, преди около четири милиарда години при сблъсък с огромен метеорит Марс първо изгубва магнитното си поле, после - атмосферата и океаните. Грози ли ни опасност аналогичен космически катаклизъм да споходи някога и Гея? И тя, подобно на червената планета, да се превърне в безжизнена пустош?
-
Да - потъмнява гласът на Слава Севрюкова, -но това ще е далече в много, ама мно-о-о-о-ого късен период. Тогава, когато за човешките души вече ще е отпаднала потребността да се явяват в плът и кръв на Земята. Вселената се контролира от Разума. Космосът е Разум. Не е задължително събитието да се провокира от метеорит или друга грандиозна катастрофа. След хиляди, хиляди и хиляди години виждам - безплодна, оголяла, запусната, Земята ще напомня Марс...
Вдъхвайки надежда за обозримото бъдеще на човешкия род, пророчицата подчертава: „Невероятна е способността на природата да се съхранява и развива по начини, които не сме допускали и в най-смелите си фантазии. Животът в настоящия вид може да изчезне, но и тогава няма изцяло да престане. Ще просъществува в други, непонятни засега неземни форми."
* * *
Трудно е да се проследи обсега на психотронните проникновения на феномена. Преминава познатите граници на тялото и духа. Достига предели, считани за невъзможни. Запълва бели петна за най-ранните кълнове на живота. Благодарение на нея, имахме шанс да се върнем стотици милиони години назад. Необозримото, придобило форма, сякаш "оживя". Нещо немислимо досега по какъвто и да е друг начин.
Резултатите на психотронните търсения вече са факт. Докога, тънещи в неизвестност, да събират прах из архивите? Революционни към остарелите научни представи, може да изиграят "катализираща роля на катаклизъм" за тях. Опасността на риска - какво повече от нея напомня, че сме живи.
"Спорните постижения" на Слава Севрюкова - резултат на непостижима хроновизия - е наложително да бъдат оповестени. Като документ за съвременниците и за идните поколения. Дано по-съвършени.
Генезисът на човешкото начало едва ли е миниран с по-малко рискове и изненади от още неоткро-илите се хоризонти на бъдещия живот.
Отдавна покойница, това не касае Слава Севрюкова. Духовно същество, докоснало се до невидими за нас проявления на живота, приживе съзнателно страни от „недостойни боричкания за позиции, признание и слава".
„Колкото по-рано човек разбере, че умът му е канал на Висшата светлина, толкова повече неща ще бъдат възможни за него" - деликатно споделя пророчицата.
Можем ли да не се съобразим с това? Особено, ако вече сме 0 повярвали. А дотогава? Остава ли ни друг избор, освен да се осланяме и работим за настоящето, понесло ключа на безброй неразбулени загадки.
ПРОЗРЕНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО
Двадесети век - различен от предхождащите. Скепсис. Хора, вкопчени в материята. Престъпно загърбили шестото сетиво, интуицията. Почти невъзможно да си пророк. Било е лесно в стародавността.
Чрез предстоящите редове ще се докоснем до глобалните проникновения на психотронния феномен. И до примамливите изкушения, задаващи се пред човешкия род по стръмнините на съдбата.
Слава Севрюкова вярва в пробудените възможности на духа да твори "чудеса" и страстно работейки, постига изумителни реализации. „За да се разкрият границите на възможното, трябва да се премине през невъзможното." - Това е кредото на феномена.
* * *
Нейните прозрения - визитната й картичка за потомството. Прониквайки в бъдещето, в своята изследователска работа не се допитва до "димящите послания на кафето", нито до "измамните лъчи на кристалната топка". Съзира го през "погледа на идните поколения". Пред нея оживява магичният свят на енергиите. Убедена е: „Познанието е мощен енергиен обмен".
Пророчицата напомня: „Човешкият род не е сам в нелеките изпитания. Подкрепят го извисени духовни същества. Трудностите са по-необходими от всичко на света - извисяват душите на Земята. И в Космоса.
Съвременникът повече от всякога се нуждае от алармен "805." Надвисват заплахи, продължава ли инерционно да се носи по самоубийствения си път."
Какви бъднини ни очакват? Ще ни се разминат ли зреещите опасности? Или ще ни пометат?
„Да поживеем, пък ще видим" - както казват древните.
СВЕТЛИНА ПРЕД БЪЛГАРИЯ
Нима нацията ни е на прага на физически и духовен крах? Какви съдбини очаква страна, съсипана от демографски колапс? Водеща по смъртност, инфаркти и инсулти в Европа?
Втора в света след Куба по тютюнопушене. Рекордьор по консумация на алкохол сред Евросъюза. Последна в Стария континент по жизнен стандарт и раждаемост (въпреки заслугите на малцинствата). И пак там лидер, но вече в черна статистика - по брой на изоставени деца. Страна с над 100 000 наркомани при 7 милионно население. Застрашително разрастваща се част от младото, все още неемигрирало поколение.
Неоспорими факти. Но по нашите земи са и най-старите медни рудници на света, а също и най-древното злато. Оттук през Средновековието се разселват стръвно преследваните от църква и държава богомили, за да подготвят Реформацията и Ренесанса на цивилизована Европа.
Държава на кръстопът. Случайно ли? „На кръстопътя свистят остри ветрове - предупреждава Слава Севрюкова. - Там се правят и развалят най-мно-го магии. Трудно се живее в такъв район. Но пък е страшно полезно - за каляване на душите. Брулени от ветрове, заякват... "
България - природен земен рай. Магична, сюрреалистична. С име на столица, означаващо мъдрост. Съдба - без аналог. Птица Феникс, възкръсваща от пепелища. Упътена все към примамливи зари на ярко бъдеще. Сривана до просешка тояга. И за кой ли път възкръсваща. Жар-птица.
Кои я съсипват повече - чужди или наши братя? - Страховит е отговорът на този въпрос.
Балканите - гранитен, не греховен вълнолом между Европа и Азия. За тях там, където небето се влива в морето, анонимен византийски хронист от XIV век пише; „Балканите са девет бала и половина..."
* * *
...Мътни и кървави, от вси страни се надигат към земята корава, тайфунно прииждат вълни яростни завоеватели. От векове се възправят, групират и прегрупират армии. Бушуват унищожителни битки.
На Балканите, където слънцето гори земята българска, са ревали и стенали, а и сега фучат бури - чудовища вироглави - с такава нечувана мощ, че птици замлъкват и вехнат треви. Впускат се в прибоя бесовете на природата. Юмручно стоварват гнева си.
Вълна и след нея вълна. Индиговомътни, изригват. Надвесват се. Заредени сякаш с барут. Присвяткват. Избухват. Рушат.
Ледена ръфаща хала. Заплашително блъска с лапи и нокти непоклатимите хребети. Гръмове се бият в скалите. Див тътен ги раздрусва.
Тъмни грамади изплуват от мъглявия хаос. Струпват се хиляди тонове сгромолясваща се стихия. С див заплашителен ропот напредват. Яростно заклинание срещу яките, пукащи под могъщия им напор гранитни зъбери. Кипят, преливат. Разкъсват простора. Ще взривят педята земя.
Брегът ту изплува, ту се стапя в обхванатия в спазми гърчещ се тъмен хоризонт.
Плющят усукани в едно вихър и разлюляна изригваща солена гмеж. Изправени до помътнелия небесен свод. До оглушалото българско небе, притиснато долу от напора на водата, горе от натежали отровни облаци. Готови да го смажат и погребат. В исполинска канонада сякаш за миг ще сринат и пренаредят наново този стар, все по-несигурен свят.
...Земята потръпва. Ураганни ветрове я пердашат. Огнени вихрушки помитат. Целят мълнии.
Призрачни силуети. За кой ли път връхлитат. Стоварват се. Аха-аха да потопят и удавят брега. Някъде вече са го остъргали, разкъсали. Все по-стремглави.
Но става обратно. В лютата бран канарите поглъщат завоевателния устрем.
Прекършени, стенещи, вълните се разпиляват... Губят брод. Разбита, водната необят се олюлява. С приглушен ропот гигантските попълзновения се отдръпват от скалната броня.
Оживява огненият дъх на грандиозна битка. Суровият напор на бурята избухва. Затрещяват яростни мълнии. Близват огнени езици свещения защитен бастион.
Величествен двубой. Земя и вода. Нашественици и защитници. Епична схватка.
Зад острите зъберища, дишаща дъха на морето, отдавна привикнала със соления му нрав е земята българска.
Помътняло, морето мрачно стене. И името му такова - Черно. Като изтръгнато от бездните катранени на ада. Като българската черна орис и мъка. Като траурните забрадки на хиляди майки, оплодили чернозема със синовете си...
* * *
... Ветровит стръмен кръстопът. Дивна не - жестока красота. Няма песен на сирени. Вълноломът на Балканите реве. Гърми. Дере простора. Оглушава Европа.
Обезумял, студено отеква хоризонтът. Клокочи морето като разбунената кръв българска.
Сблъсък на угрози. Грохотен метеж. Синьо-зелена-та кръв на стихията се разлита в небосклона, разроена в тъмни куршумни капки. Плющи, стича се по скалите на пенливи ручеи. И разпилява - в солени следи от съдби на народи по нашите брегове. В безброй безименни песъчинки.
Горчиви пръски, изтекли от разкъсаните вени на чужди и свои племена напояват задъханата, вечно настръхнала от страхотии и ужасии земя. Разпръскват още и още сол по нея.
Солта на живота.
* * *
...Нека гърмят, нека трещят мълнии. Нека ехти при-боят. Нека тътне и стене небосводът. Не ще сринат и завоюват заветната твърдина. Нестихващи урагани с векове са разкъсвали коравата плът на земята ни, изтерзаната. Затуй ли пулсира тя с напора на стихията? И обезсилени са отстъпвали. - Много по-страшни са ураганите в нашите души.
Зад пушилки оглушителни гърмежи родната й гръд открай време ласкаво обгръща свидните си чеда. Настървени завоеватели са пропадали тук - пленници на заветната завоювана, но непокорена земя.
Затова ли е непредсказуем българският дух? Като страната ни - птица феникс с небесни криле. Оттук ли е богатството на култури, нрави, обичаи, виртуозно избликнали в неподражаем фолклор?
Изтерзана богоподобна земя. Нямаща еквивалент на злато.
Могъщият стоманен полуостров, претопил неукротими стихии, се възправя. Готов за още по-страховити сражения. Сраснати със скалите, гранитни са нашите корени. Сурови ветрове са замесили маята на душите ни. Уникална съдба. Затова ли тук се раждат високо еволюирали същества? В двубои с нисши предателства.
Там, където ехти прибоят, според езотериката, струи наситена "прана" (природна праенергия, захранваща живота с трептящи искрици виталност). И цъфти той в колоритни нюанси. И се възражда в причудливи форми. Гранитна твърд с огнено лъчение. Царството на нестинарите.
Затова ли тук се роят невероятни лечители, врачове, псифеномени?... Затова ли са страшни кладите, гоненията, политическите и финансови угрози, напиращи да сринат и погребат завинаги дръзките спасители на народа?
Напразно. Природните феномени в човешки образ, родени сред вихъра на земна и космична прана, са устойчиви като сиенитния Балкан. Имало ги е и ги има, противно на тесногръди отродени екзекуто-ри, опитващи да пречупят и изличат завинаги жилавото ни племе.
Някои от тях - Петър Дънов, Стойна Преподобна, Ванга, дядо Влайчо - отдавна са легенди, прехвърлили отеснелите граници на страната.
Такава е сложната ни кармична обремененост. Колкото до въпроса: кой е необяснимият феномен на оживялата като по чудо сред стихиите благодатна земя, отговорът е - народът й. Неразгадаем е кодът му.
* * *
...Толкова за бедите - за вредата и ползата от тях в тътена на смутни времена. По-важно е къде сме се запътили и какво ни чака. Дали страната ни ще пълзи като охлюв или ще отскочи Кралимарковски? До кой бряг ще ни изведат българските знайни и незнайни светии и най-вече духовният закрилник - Рилският чудотворец Иван?
За да узнаем това, трябва да уточним откъде сме поели. Кармата чертае пътищата на съдбата така, както миналото зачева Бъдеще.
Слава Севрюкова не се счита за чудо на света. Изявила се с необикновени способности, преживява, както знаем, почти в неизвестност. В една от най-тихите и взривоопасни зони на света - все по-смаляваща се, като пред гигантска експлозия България.
-
Имаме ли народностна кармична обремененост? Каква е тя? - Обръщаме се към психотронната зеница.
-
Да. Корените й са от времето на новосъздадената Аспарухова държава. Силата на българския меч сразява блестяща световна империя. Изтръгната е територия от сърцевината на най-добре устроената на времето сила на Стария континент. За да стане страната ни трета по мощ в Европа след Византия и Франкската империя на Карл Велики.
Епохално дело на неустрашимата българска войнственост. Праотците ни трайно - с броня и меч, но и с усета на свръхсетивата - се настаняват на този труден за живот балкански район, откъсвайки жива плът от най-респектиращата държава на тогавашния свят. Те, носители на мъжество и мъдрост - най-важните качества за бъдещето на всяка цивилизация.
Представете си сега с оръжие да дебаркираме в Америка и завземем някой неин щат. Да се заселим трайно там. Да му дадем народностното си име, превръщайки го завинаги в своя територия. Да водим войни на живот и смърт с останалата част от треперещите да запазят независимост остатъци от Америка. А един от славните ни вождове да пие вино от черепа на агресивен американски президент, дръзнал с жалък опит да възвърне изконните си земи...
Не смеете да го помислите, нали? Не, това не е кощунство. Изтръпващо аналогична ситуация. Представете си световното ехо на епохалния акт сред онемелия, учуден, вече християнизиращ се европейски свят. Вникнете в грохота на трайно настаняващата се на Балканите, всяваща суеверен ужас бронирана българска конница.
Неслучайно съвременникът от онази смразяваща кръвта епоха, последвала преселението отвъд Дунава, Енодей в почуда не успява да намери слова, да назове "страшните по цял свят българи". За тях арабският историк Масуди пише: „Те са огромен могъщ войнствен народ. Един техен конник може да излезе наглава на 100 или 200 вражески..."
Невиждано от времето на Атила, в чиито походи, подкрепяйки го, участваме като мощно свръхвоенизи-рано, но и духовно общество. В Поволжието "болгар" и днес означава "човек, осветен от древна вещина".
Първата българска държава отсам Дунава не трябва да се приема за злокобно "страшилище" за страните от Стария континент. Древна цивилизаци-онна зона, носител на хилядолетни традиции и знания. Своеобразен дух, прелял в самобитна култура. С нея разцъфтява една нова (за Европа) цивилизация.
Строи изумителни каменни градове. Българите, според античните арменски историци, били единствените, издигащи градове от камък. Столицата Плиска е с площ 23 квадратни километра. Константинопол по същото време се простира само на 15 квадратни километра, а Париж- едва на четири. Оказва се най-големият град на Балканите по онова време, а комай и на Стария континент. Какво е това средище на новосъздадената млада, уж още неукрепнала държава? Наистина ли е млада? Не носи ли старозаветна култура от хилядолетия? Пример - уникалният невероятно точен прабългарски календар.
Но нека се върнем още по-назад. Много много преди да нахлуят във Византия, предците ни с войнствеността си всяват див ужас, мощно разтърсвайки друга велика империя - Китай. Те са част от племената "на белите варвари хун-ну", застрашаващи най-могъщата за ония времена в Азия многонационална държава. Това налага да се издигне срещу тях и съюзниците им прословутата Китайска стена.
По-късно обединени с непобедимите хуни на Ати-ла устремно се вклиняват във все още силната поти-сническа Римска империя, превръщайки я набързо, сякаш без усилие в огън и жупел...
* * *
- ...И така от две-три столетия преди идването на българите по тези земи - въодушевено реди Слава Севрюкова - на тях се проповядва християнска вяра. За да отстои осветените от силата на могъщия свой дух завладени територии, "новоизникналото" желязно племе трябва да наложи в тях религията на Бога на Слънцето - Тангра.
(За ранносредновековния арабски писател Масуди, българите са "от вярата на магите, т. е. на шаманите" - б. а.)
- И ето - продължава пророчицата - под сеещите искри копита на бронираната ни конница не остава читав ни един християнски храм, ни един манастир. Разоушаването на религиозните центрове и сриването на християнския етнос се отразява върху кармата на народа ни още от създаването на отсамдунавската държава.
(Понятието карма не е мистика. Диалектично представя неизбежния строг Закон на възмездието. Както всеки човек носи обремененост, така и народите притежават такава - б. а.)
- ...Тази карма и най-вече създадената след години от безмилостното преследване на богомилите, за което ще стане дума, трябва да се изкупи - завършва послания прорицателката. - Това ще се извърши седем столетия по-късно с падането ни под османско иго. На висока цена - с цвета на нацията. С пожертване на едни от най-образованите културни люде в тогавашна Европа. Прескъпо ще я изстрада и народът, сведен до ръба на физическото оцеляване.
Дългоочакваното спасение тогава ще дойде не от другаде, от преследваната от прабългарските ханове, боили и шамани християнска вяра. С новоприетата религия под закрилата на църквата ще се съхранят устоите на българския език. За да възкръсне отново държавността ни като птица феникс.
Мъчително е изкупването на кармичната народна обремененост. Този процес още не е завършил...
-
Защо над България се стоварват горчиви изпитания -две робства с низ непосилни страдания? Тегоби, неотшумяващи до наши дни?
-
Това е от "орисията" на племето ни. То, както ми се "разкрива", никога не е изоставяно от подкрепата на Висшата сила. Колкото до народностната ни карма, тя е плод на злодеяние - някога сме отхвърлили един велик дух, въплътен по земите ни...
Пророчицата не уточнява името му. В по-късен разговор дава да се разбере - това е Поп Богомил:
- Виждам нашите богомили. - Слава потъва в диплите на отдавна отшумелия живот. - Не са безбожници и антихристи. Несправедливо дамгосани, напразно се опитват да ги опозорят. Прозорливи люде, знаели са -човек по природа е "сгъстена светлина". От душа са се уповавали да й дадат земно проявление. Мъдри, смирени, с желание отивали на смърт в името на висша кауза - подобряването на живота. Убедени - създаденото от примера на мъртвите, невинаги е по силите на живите. Не се постига правда, без да се мине през страдание. Нито се опознава сладостта й без горчивините му. Богомилите са избивани невинни като агнета по време на злополучния цар узурпатора Борил, сринал духа на държавата. Най-страховитото зло е винаги коварно скрито не другаде - в душите ни. Особено, ако е облечено във власт... Оттук- значима част от националната кармична натовареност.
От тъмата на Средновековието изгряват потулени открай време истини. Слава "взривява" скверна-та фабрика, бълваща от столетия злословия срещу богомилите.
Много страдание е побрано в народната душа. Една тъжна пословица я издава: „На българина мъка дай". Управниците открай време не пропускат щедро да я предоставят.
- Какво се случва с кармата на сънародниците, емигрирали в други държави? За добро или зло е?
- Сменяме темата.
- Не е желана емиграцията. За предпочитане е отредените ни дни да преминат в рождената земя. Имаме, разбира се, свободна воля за местене, но там, където сме се явили на бял свят, свише е определено да протече животът ни. Там са роднини, приятели, с които сме кармично свързани. С най-подходящи условия за изпълнение на мисията, там трябва да доразвием качествата, от които се нуждаем. Да се усъвършенстваме и отхвърлим негативите. Ако е възможно.
Местоживеенето кореспондира с обременеността през вековете. Приема се част от кармата на страната. Преселването неволно отклонява от Върховния замисъл. Отлага се и прехвърля решаването на някои от проблемите за друг живот. Неосъзнат процес. Като всяка осъзната истина и тази ни прави много по-самотни. Тогава в душите остро впива нокти носталгията.
-
Как бихме могли да изкупим народностната си задълженост?
-
България трябва да предостави на Човечеството онова, което не е успяла да стори за столетия в миналото. Мисията на народа е да подхранва духовно и дава крила на разпиления широко по света славянски етнос. Това, че тя все още не е изпълнена докрай, също носи карма...
Нахлуват мисли на възторг и тревога. Не е ли нестинарска участта на племето ни? Не влизаме ли смело до безразсъдство в огъня за изкупване нашите, а и "греховете" на други народи?...
България - болееща от векове. Една от духовно лечебните акупунктурни зони върху Глобуса.
Сподели с приятели: |