Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева
Изтегляне 1.66 Mb.
|
Свързани:
spomeni
| Второ равнище на ПП
(проблемна педагогическа ситуация) Целта на второто равнище е да се дадат на децата елементарни сведения за изследвания познавателен обект или явление, отново без ориентировъчна основа към действието. Дететопо пътя на пробата и грешката научава различни неща за Познавателния обект. То се самообучава. Тук учителят следва Изследователския подход. Основен метод на това равнище е автодидактичната игри, Основни видове автодидактични игри са: индивидуално- Конкурентните, групово-конкурентните и кооперативно-конкурентните (Д. Димитров; 8; 9 — Ю. Ж. Генко) Авгодидактичните игри (наречени така от Ю. Ж. Генко)притежават кодиран в себе си механизма на самообучениет Конституиращ техен компонент е конфликтът. Акцентува на развиващите функции на конфликта. Към индивидуалните конкурентните автодидактични игри се отнасят следните типове: лото, танграм, лабиринт, компютърните игри, програмираните игри от типа „Многознайко" и др. Кооперативно-конкурентните автодидактични игри с държат семантиката на съвместната дейност (кооперация), тях се конкурират не повече от шест деца (от три до шест Победата е една, а стратегиите за нейното постигане могат , бъдат еднакви и различни. Стратегиите са кодирани в правилата на автодидактичната игра. Към тях се отнасят следни; типове: домино, „Не се сърди човече!", дама, лабиринт, карти, диск, шахмат и др. Структурни елементи на автодидактичната игра са: заглавието; познавателната задача; игровата задача; материалите; игровите правила, които могат да бъдат с организационен характер, със санкциониращ характер и с усложняващи игровото действие, които от своя страна е необходимо йерархично да се усложняват. Или тя би могла да се опише по следния начин: ЗАГЛАВИЕ, отговаря на познавателната задача. Съдржа актуална установка на детето към играта. Кратко, точно ясно. ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА за учителя. ИГРОВА ЗАДАЧА: Тя е за детето и определя негова стратегия за победа. МАТЕРИАЛИ (подробно описани): цвят, форма, го мина, брой, изображения на тях и т. н. Подробното им описание е от съществено значение за успешното протичане автодидактичната игра. Един неподходящ размер на карти може да бъде причина за липсата на интерес от детето към играта. Материалите отговарят на познавателната задача. ИГРОВИ ПРАВИЛА: Първо са описани организационните по характер п вила. Първото правило отговаря на въпроса: „Колко д участват в играта?" Второто определя реда на влизането на децата в игра То може да бъде извършено чрез жребий: настъпване, римушка броилка, надхващане, скрита пионка или клечка, чрез откриване на предмет и др. Ако бъде избран жребият — броилка, е необходимо тя да отговаря на познавателната задача и да бъде художествена. Следващите правила усложняват игровото действие и определят начина за раздаване на материалите в играта (на- при картите), начина на залагане, придвижване и др. Правилата със санкциониращ характер определят броя и размера на санкциите при грешен ход от страна на играча. Коефициентът на тежест на тези правила се определя от реализацията на познавателната задача. Затова от значение е при автодидактични игри с диагностичен характер (Лабиринт) да се спазват психометричните принципи, както за тяхното конструиране, така и по отношение на кодираните в правилата санкции. Например при автодидакгичната игра тип „Лабиринт" е необходимо да се спазват някои концентрични кръга при кодиране на обектите по траекторията на лабиринта. Подборът на обектите се определя от постигната познавателна задача. Размерът на санкциите е толкова по- голям, колкото концентричният кръг се намира по-близо до изследвания, кодиран в познавателната задача познавателен обек. Последното правило във всяка автодидактична игра отговаря на въпроса: „Кой печели играта?". Например: Печели играта това дете, което е събрало най-голям брой комплектни карти. Възможно е построяване на различни варианти на автодидактичната игра. Те се осъществяват по посока на: смяна на познавателната задача, смяна на част от материала, смяна на типа на играта, смяна на вида, смяна на едно от правилата с организационен характер, смяна на едно от правилата, усложняващи игровото действие, промяна на правилата със санкциониращ характер. За улеснение на детския учител един и същи материал за игра (напр. карти) може да бъде използван в различни варианти. Или една основа на лабиринта може да се ползва с различни апликации в различна позиция с различни познавателни задачи. Това второ равнище на ситуацията се състои от четири стана, всяка автодидактична игра се разгръща на тези четири стана . Зада бъде усвоена от децата една автодидактична игра, u необходимо да се предложи на първи етап упражнение. Заедно с децата се разучават нейните правила и съответните стратегии за игра. Тук подходът на общуване е обект-субект, като учителят и помощник-възпитателят дават фронтално знания на децата. Организацията може да се осъществи както с цялата група от деца, така и на подгрупи. Вторият етан е игровото упражнение с дидактичен компонент, (К; 13; 15) Тук познавателната задача покрива игровата и излиза на преден план. Подходът е отново обект-субектен. Учителят и помощник-възпитателят са съиграчи в конкретната подгрупа. Те излизат от позицията на възрастен. Могат да спират играта, да коригират грешните ходове на детето, да обяснява отново някои от правилата на играта, да предотвратяват възникнали никнали конфликти между играчите и т. н. Организацията на обстановката е следната: Децата са разположени в paзлични части на занималнята на подгрупи (с не повече от шест деца Играят едно и също игрово упражнение с дидактичен компонент (естествено с еднаква познавателна задача) Третият етап е игровото упражнение с игрови компонент. Тук игровата задача покрива познавателната, т. е. излиза на преден план. Отново децата играят разделени на подгрупи в различни части на занималнята. Играят на едно и с що игрово упражнение. Подходът на учителя и помощник възпитателя е субект-субектен. Те са съиграчи в игровите групировки. Излизат при възникнал конфликт в нравствено когнитивно гледище от позицията на дете. Нямат право коригират играта от позицията на възрастен. Четвъртият етап е същинската автодидактична игра. Организацията на обстановката е следната: децата играят на подгрупи в различни части на занималнята една и съща автодидактична игра или различни типове и видове автодидактични игри, но с една и съща познавателна задача. Учителят и помощник-възпитателят са координатори на игровите групировки. Те не участват пряко в автодидактичните игри. Подходът е субект-субектен. Координират разместването на групировките при загуба на интерес или приключване на автодидактичната игра. Могат да подскажат идеи на децата за структуриране на нов вариант на предложената автодидактична игра на групировката. Децата се самообучават. Получават и затвърждават знания, свързани с изследвания познавателен обект или явление. В технологията на проблемната педагогическа ситуация са възможни два варианта за прогноза и реализация на второто й равнище. Първият вариант е четирите етапа да се вписват поединично в различно време по една и съща подтема. Вторият вариант е първите три етапа на автодидактичаната игра да се реализират от учителя и помощник-възпитателя ля в центровете по интереси и ателиетата. На второто равнище на ситуацията се използва като метод само автодидактична игра в нейната разгърната форма. Третият вид автодидактични игри се наричат групови конкурентни, тъй като реализират познавателна задача на основата на конкуренцията на група с група. Това са предимствата т. нар. „словесни игри". Те са структурирани по посока на лингвистични задачи: фонетични, лексикални, морфологични н синтактични. Голяма част от лингвистичните задачи не могат да бъдат кодирани с индивидуално-конкурентни и кооперативно-конкурентни автодидактични игри, при използване насъответен нагледен материал. Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|