ЧАСТ ПЪРВА АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА

ЧАСТ ПЪРВА

АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА.

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ

1. 
   ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
   

О

Докато в предходни разработки (в т.ч..:„Стратегия ...2005”), общината е определена като погранична „с две съседни държави – Турция и Гърция”, днес тя е контактна зона между два съседни Балкански региона и основна, може би най-важна външна граница на Европейския съюз - между „Изтока и Запада” във всичките й аспекти – икономически, културен, религиозен и т.н.

Това определя особената й - водещата роля в бъдещото развитие, както на европейските транспортни коридори, свързващи Европа с Близкия и Далечния Изток, така и на развитието на качествено ново сътрудничество във всички области с контактните зони на РГърция и променения статут на страната, като филтър между Изтока и Запада.

Местоположение и граници

Община Свиленград е разположена в югоизточната част на Южен централен регион, и административно принадлежи към област Хасково. Територията й е 705,37 км2 и се нарежда на трето място в областта по този показател.

На изток граничи с община Тополовград, на юг - с Република Гърция и Република Турция, на запад и север – с община Любимец. В североизточния й край са склоновете на Сакар планина, на югозапад - Източните Родопи, а в централната част е долината на река Марица. Във физико-географско отношение територията на общината включва части от Горнотракийската низина, Сакар и Родопите.

Н


фиг. 2. Община Свиленград – Местоположение и граници

аселението на общината наброява 25238 ж. (статистически данни на Регионален център - Хасково - 2003 г. Средната географска гъстота е 36 д/км2 при 49,7 д/км2 за областта и 71 д/км2 за страната. По този показател общината се нарежда на шесто място.

Функционално площоразпре-деление

Най-източните склонове на Родопите от юг, равнината по поречието на река Марица в центъра и Сакар планина на север, предопределят функцио-налното площоразпределение на територията. Централните й равнинни части са заети от високо ефективни и плодородни земеделски земи, а най-южните и северните - покрити с гори и слабо урбанизирани (фиг.3).

П

• 
  511,15 км² - 73% са заети от земеделски земи,
  
• 
  132,93 км² - 19 %, принадлежат горския фонд
  
• 
  19,38 км² от територията - 3% е заета фонд населени места.
  
• 
  16,31 км² – 2% е заета от водни площи и течения.
  
• 
  За добив на полезни изкопаеми са отредени 15,97 км², или 2% от територията, днес в по-голямата си част – закрити, неизползваеми находища.
  
• 
  Терените заети от транспортни и инфра-структурни съоръжения са 4,8 км², или 1% от територията на Общината.
  

В общината са разположени 24 населени места, с общо население към 08.02.2005 г. – 25 996 души, от които:

• 
  Един град –с население 19548 души.
  
• 
  Седем села – с население под 100 човека (Костур, Лисово, Дервишка могила, Варник, Маточина, Равна гора и Пашово)
  
• 
  Три села села (Михалич, Щит и Чернодъб) с население между 100 и 200 души
  
• 
  Десет села (Младиново, Мустрак, Пъстрогор, Михалич, Сладун, Димитровче, Райкова могила, Сива река, Мезек и Генералово) с население между 200 и 500 души
  
• 
  Три села (Студена, Левка и Момково) с население между 500 и 1000 души, и
  
• 
  Е
  
  
  фиг. 4. Опорен план
  
  дно село – Капитан Андреево – с население над 1000 души
  

Функционалните връзки по своя характер са потоци от товари, хора, енергия и информация. По отношение на обхвата си те са:

• 
  Външни – свързани с процеси осигуряващи пълноценното функциониране на общината, в областта, региона (ЮЦР), страната и света и най-общо задоволяват онези нейни потребности, за които не съществуват ресурси и възможности да бъдат удовлетворени в нея.
  
• 
  Вътрешни – свързани с „вътрешното” функциониране на урбанистичната система „Община Свиленград”, определена както от нейните административни граници, така и от зоната на нейното урбанистично гравитационно поле – зона на активно влияние на ядрото върху околната територия.
  

• 
  автомобилния и ЖП транспорт и изградената транспортно-комуникационна мрежа – за потоците от хора и товари и
  
• 
  преносните мрежи – носители на енергия и информация.
  

Т

• 
  Непосредствено до Свиленград преминава частично изграденото трасе на автомагистрала Марица, която поема потоците по ЕК10.
  
• 
  Освен автомобилния коридор през общината преминава и ж.п. линията, свързваща Западна и Централна Европа през София – Пловдив – Димитровград – Свиленград, която тук се разклонява на две трасета – едното за Северна Гърция и другото за Истанбул и Близкия Изток.
  

Основната връзка със страната е чрез първокласен път Е80 Свиленград – София, а връзките със съседните области се осъществява с второкласна и третокласна пътна мрежа. Тези пътни връзки са и основните разпределители на транспортните потоци в общината. Разклоненията от тях принадлежат на общинската пътна мрежа, която обслужва населените места, разположени симетрично на ЕК10.

1. 
   СЕКТОР ПРИРОДНИ РЕСУРСИ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
   

1. 
   Климатично – ладшафтна характеристика
   

За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяване на естествените, физиологични потребности на човека. Затова първата задача на урбанистично - екологическите проучвания е изявяване на пределите на екологическото равновесие, т.е. “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот. На базата на тези критерии е съставена матрица-критерии, а “отлагането” й върху територията отразява екологическите й потенциали и степента на благоприятност на отделните й части. Отклоненията от матрицата критерии, отчитат посоката, нуждата, вида и степента на мероприятията за доближаване на отделните показатели до критериите за екологическо равновесие. Изводите от урбанистично-екологическия анализ, разкритите причини за формираната екологична ситуация и степента на нарушение на екологическото равновесие, очертават пътищата, насоките и мероприятията на неговото възстановяване.

Община Свиленград се намира в континентално-средиземноморската климатична област, което определя и континентално-средиземноморският тип климат на общината. Най-характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0^оС), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.

• 
  Радиационно - топлинен баланс
  

По данни от МТО станция – Свиленград регионът на общината се характеризира с голяма продължителност на слънчево греене - 22402249 часа с максимуми за месеците юли и август.

Облачност:

Средногодишната стойност на обща облачност, оценена по 10-балната скала е 4,4 за региона с добре изразени максимуми на облачни дни през зимните месеци декември и януари.

• 
  Температура на въздуха
  

• 
  Най – горещи са месеците юли и август, а най – ниски са средномесечните температури за декември и януари.
  
• 
  Максимална температура за месец юли – 30,2 С.
  
• 
  Минимална температура за месец януари – минус 3,4 С.
  
• 
  Средна годишна температурна амплитуда – 20-22 С.
  

• 
  Атмосферно налягане и вятър
  

Преобладаващите ветрове са северозападни и североизточни. През студеното полугодие често духат югозападни и южни ветрове с фьонов ефект.

Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Преобладават ветровете със северна компонента ( NW, N, NE ) – 43% от случаите, северна компонента – ( NW, W, SW ) – 37,6% от случаите. Честотата на ветровете с южна компонента ( SE, S, SW ) – 30,7% се увеличава най – вече през месеците април и май. Повторяемост на случаите “тихо време” – 23,6%.

Средномесечните стойности на скоростта на вятъра варира около средногодишната стойност – 1,6 м/сек. Най – ветровито е през пролетните месеци март и април – 2,02,1 м/сек., а най – тихо е през есенните месеци октомври и ноември ( 1,2 м/сек. ).

• 
  Влажност на въздуха
  

Повторяемостта и продължителността на мъглите, което до голяма степен се определя от орографските условия, обуславя натрупването на атмосферните замърсители. По данни на МТО станция – Свиленград средногодишно 30,9 дни са с мъгла. Най – голям е броят на дните с мъгла – 6,06,5 през ноември и декември.

• 
  Валежи и снежна покривка
  

Разпределението на валежните количества по сезони е както следва:

зима – 178 мм, пролет – 145 мм, лято 120 мм, есен – 153 мм.

В аспект влияние върху състоянието на атмосферния въздух в региона следва да се отбележи, че посоченото по – горе сезонно разпределение на валежите, поради ниските си стойности определя наличие на вероятен риск за натрупване на атмосферни замърсители през летния сезон.

Вторичния максимум на валежите в края на пролетта и началото на лятото съвпада с високата активност на Исландските циклони ( май, юни ).

Високите количества на късноесенните и зимните валежи способстват и за активирането на кумулативната дейност по терасата на река Марица.

Снежната покривка е слаба и краткотрайна с брой на дните със сняг 1630.

2. 
   Почви и земеползване
   

В района на общината преобладава почвеното многообразие: от смолници в равнинните полски райони, канелените горски – излужени почви от планинските и хълмисти терени, както и алувиално – ливадните почви по долината на р. Марица и притоците й.

Смолниците се отличават с много добре изразен хумусен хоризонт ( 50-70 см ) със сравнително богато съдържание на органично вещество ( 2,5 – 3,5% ) хумус, сравнително хомогенен профил, който в дълбочина към 90 – 100 см прехожда в богато карбонатна подпочва.

В по – високите и хълмисти части на релефа се срещат главно канелено – горски почви. Те се характеризират с отделни профили с променлива структура и общо взето ниска продуктивност.

Оподзолените канелени горски почви се характеризират с високо съдържание на глина. Хумусното им съдържание се оценява на по – малко от 200 t/ha. Почвената реакция и обемната киселинност на този вид почва се определя като високо киселинна ( рН 4,0 ).

В най – ниските части от района на общината са развити алувиално – ливадните почви. Те обхващат тераса на р. Марица и притоците й е са развити върху алувиалните отложения на реките. Алувиално – ливадните почви имат висока водопропускливост, средна водозадържаща способност и добра аерация. Хумусното съдържание е малко – варира от 0,8 до 2-3 %. Общият азот е в граници от 0,070 до 1,165 %, а общият фосфор – 0,092 до 0,238 %. Почвената реакция е предимно неутрална до слабо алкална ( рН 6,7 – 8,0 ).

3. 
   Водни ресурси
   

Хидрографската мрежа е сравнително слабо развита. Гъстотата на речната мрежа е 0,5-0,6 км/ км². Модулът на повърхностния отток е 2-4 l/s/ km², коефициентът на вариацията на годишния отток е 0,8-1,0, отточния коефициент е 0,1-0,2. Модулът на абсолютния минимален отток е под 0,1 l/s/ km², а модулът на средносрочния минимален отток е 0,1-0,2 l/s/ km².

Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на преходно континентална климатична зона и се характеризира със значително средиземноморско влияние.

Поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, снеговете през зимата бързо се стопяват, а през летния период реките губят вода поради инфилтрация и изпарение.

Периодът на пълноводие протича месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70 – 80 % от общия обем на оттока.

Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври. През периода на маловодие се оттича 1% от общия обем на оттока. Малките реки и дерета през периода на маловодие пресъхват. Продължителността на пресъхването е в рамките на 70 – 100 дни.

С оглед осигуряване на необходимите водни ресурси за напояване и регулиране на повърхностно течащи води на територията на Община Свиленград има изградена мрежа от микроязовири.

В аспект оценка качеството на водите следва да се отбележи, че географското разположение за река Марица предопределя възможности за пренос на замърсители от източници извън региона на община Свиленград, т.к. в горните си участъци поема водите на притоци, натоварени със замърсители от непречистени отпадъчни битово – фекални и промишлени води. Град Свиленград също няма ГПСОВ, поради което състоянието на реката допълнително се утежнява след приемане на отпадъчните води от града.

• 
  Намиращите се “микро” сметища в непосредствена близост да река Марица и притоците й да се закрият или приведат в съответствие с нормативната уредба;
  
• 
  Да се изгради цялостна канализационна мрежа за града;
  
• 
  Да се предприемат действия по проучване и проектиране на Градска пречиствателна станция за отпадни води /ГПСОВ/ за град Свиленград;
  
• 
  Да се ограничи локалното замърсяване на река Марица на територията на община Свиленград чрез изграждане на нови и контрол за ефективността на съществуващите локални пречиствателни съоръжения от индустриалните предприятия на града;
  
• 
  Наложително е почистване на коритото на река Марица от образуваните наносни острови.
  

Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого – литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрологията на разглежданата територия.

Водосборният басейн на река Марица е известен като район с високо ниво на подземните води. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води. По този начин се поддържа подхранване и водност на реките, но същевременно се създават условия за проникване на замърсявания от откритите водни течения в подземните акватории. Предвид на това, че част от подземните резервоари на вода се използват за водоснабдяване и напояване на тези замърсявания могат да имат опасен, дълготраен характер.

Подземните води в района се акумулират от алувиалните наслаги на р. Марица в долното течение, представени от алтерниращи помежду си пясъци, глинести пясъци, чакъли, глини и песъчливи глини. Посоката на движение на подземните води е по течението на реките с хидродинамичен наклон 0,002-0,003. Проводимостта на пласта е в граници 500-1500 m²/d. Основното подхранване е от р. Марица и от инфилтрацията на валежни води и по – малко от деретата и води от подложката. Подземните води имат определено стопанско значение като водни количества и качества. Същите се използват основно за питейно – битово и промишлено водоснабдяване.

Състоянието на водните ресурси на територията на Община Свиленград рефлектира върху проблема за осигуряване на чиста питейна вода за населението в региона.

На основание на всички посочени по-горе данни и анализи за състоянието и качеството на водите – повърхностни, подземни и питейни за региона на община Свиленград се определят следните

ПРИОРИТЕТИ:

• 
  Провеждане на системен контрол за качествата на питейните води.
  
• 
  Осигуряване на бактериално безопасна вода за населението в общината и провеждане на стриктен режим на дезинфекция.
  
• 
  Намиращите се “микро” сметища в непосредствена близост да река Марица и притоците й да се закрият или приведат в съответствие с нормативната уредба
  
• 
  Проучване , проектиране и изграждане на Градска пречиствателна станция за отпадни води /ГПСОВ/ за град Свиленград;
  
• 
  Максимално изграждане и реконструкция на водопроводи за питейни води.
  
• 
  Изграждане на цялостна канализационна мрежа за общината
  
• 
  Да се реши проблема за осигуряване на качествена питейна вода за населението на селата Капитан Андреево и Генералово, чрез въвеждане в ефективна експлоатация на съществуващата обезманганителна станция или чрез осигуряване на нови вододайни източници.
  

4. 
   Нарушени терени
   

• 
  Ерозия - ветрова и водна, която е сериозен проблем, от който потенциално са застрашени около ¾ от площите в планинските и хълмисти южни и северни части. Делът на водната ерозия е по-значителен от този на ветровата. На водна ерозия са подложени всички обработваеми земи с наклон над 6 градуса в хълмистите части.
  
• 
  Антропогенната дейност, изразяваща се в нарушения на релефа от добивни дейности и изграждането на инфраструктурни обекти (пътища, външни ВиК мрежи) и др., имат локален характер.
  
• 
  Свлачища – също с локален характер
  

1. 
   Биоразнообразие
   

• 
  Защитена местност “Лозенски път” - естествено находище на блатно кокиче.
  
• 
  Природен парк “Източни Родопи” обхваща част от землищата на с. Мезек и с. Сива река.
  

Важни местообитания на Световно защитения царски орел са и районите около с. Щит, с. Пъстрогор и с. Маточина.

• 
  Южен Сакар
  

Характеристика – Около 70% от територията на Южен Сакар е заета със селскостопански площи на мястото на гори от космат дъб и вергилиев дъб. Сред тях на около 15% от общата площ са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина, садина и др. и по – рядко мезоксеротермна растителност. Храсталаците от драка, примесени със смин в съчетание с ксеротермни тревни формации са добра предпоставка за сравнително високата численост на лалугера и дивия заек. В района се срещат също широколистни гори от “островен тип” от космат и виргилиев дъб със средиземноморски елементи на места възникнали вторично. Край много от деретата и реките в Южен Сакар все още растат стари дървета от бяла топола, върби и др., които представляват гнездова база за грабливите птици.

Орнитологична важност – В района на Южен Сакар са установени 100 вида птици, от които 18 са включени в Червената книга на България.От срещащите се видове 61 са видове от европейско природозащитно значение (SPEC), като в категория SPEC 1 е включен 1 вид, в категория SPEC 2 – 13 вида, в категория SPEC 3 са включени 28 вида и в SPEC 4 – 19 вида. Районът е място с международно значение за гнездящите тук белоопашат мишелов и сив кълвач.

6. 
   
   
   
   Каталог: Obs
   Obs -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
   Obs -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
   Obs -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
   Obs -> Vі-ти национален фестивал за операторско майсторство “златното око”
   
   
   
   Изтегляне 2.24 Mb.
   
   Сподели с приятели: