Съдържание въведение 3


ЧАСТ ПЪРВА АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА



страница2/11
Дата16.05.2017
Размер2.24 Mb.
#21433
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ЧАСТ ПЪРВА

АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА.

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ


    1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Геостратегически условия и връзки

О




фиг. 1. Община Свиленград – Свиленград – граница на Европейския съюз

бщина Свиленград има уникалната даденост да бъде едновремено граница на: Хасковска област, на България и на Европейския съюз. През общината преминава „Евро – азиатски” инфраструктурен коридори - № 10 – „Лондон – Калкута” (фиг. 1). Свиленград е в най-силно урбанизираната ос Изток-Запад, която обхваща най-активната територия на Южен централен регион – важна предпоставка за равномерното балансирано развитие на ЮЦР и страната като цяло – постулат залегнал в изискванията на ЕС и ЗРРС изграждането на магистрала „Марица” ЕК 10 реално преминава извън територията на града, но остава в непосредствена близост с него.

Докато в предходни разработки (в т.ч..:„Стратегия ...2005”), общината е определена като погранична „с две съседни държави – Турция и Гърция”, днес тя е контактна зона между два съседни Балкански региона и основна, може би най-важна външна граница на Европейския съюз - между „Изтока и Запада” във всичките й аспекти – икономически, културен, религиозен и т.н.

Това определя особената й - водещата роля в бъдещото развитие, както на европейските транспортни коридори, свързващи Европа с Близкия и Далечния Изток, така и на развитието на качествено ново сътрудничество във всички области с контактните зони на РГърция и променения статут на страната, като филтър между Изтока и Запада.

Местоположение и граници

Община Свиленград е разположена в югоизточната част на Южен централен регион, и административно принадлежи към област Хасково. Територията й е 705,37 км2 и се нарежда на трето място в областта по този показател.

На изток граничи с община Тополовград, на юг - с Република Гърция и Република Турция, на запад и север – с община Любимец. В североизточния й край са склоновете на Сакар планина, на югозапад - Източните Родопи, а в централната част е долината на река Марица. Във физико-географско отношение територията на общината включва части от Горнотракийската низина, Сакар и Родопите.

Н


фиг. 2. Община Свиленград – Местоположение и граници

аселението на общината наброява 25238 ж. (статистически данни на Регионален център - Хасково - 2003 г. Средната географска гъстота е 36 д/км2 при 49,7 д/км2 за областта и 71 д/км2 за страната. По този показател общината се нарежда на шесто място.

Функционално площоразпре-деление

Най-източните склонове на Родопите от юг, равнината по поречието на река Марица в центъра и Сакар планина на север, предопределят функцио-налното площоразпределение на територията. Централните й равнинни части са заети от високо ефективни и плодородни земеделски земи, а най-южните и северните - покрити с гори и слабо урбанизирани (фиг.3).

П




фиг. 3. Баланс на територията

ри обща площ на общината от 705 км2:

  • 511,15 км2 - 73% са заети от земеделски земи,

  • 132,93 км2 - 19 %, принадлежат горския фонд

  • 19,38 км2 от територията - 3% е заета фонд населени места.

  • 16,31 км2 – 2% е заета от водни площи и течения.

  • За добив на полезни изкопаеми са отредени 15,97 км2, или 2% от територията, днес в по-голямата си част – закрити, неизползваеми находища.

  • Терените заети от транспортни и инфра-структурни съоръжения са 4,8 км2, или 1% от територията на Общината.

Селищна мрежа

В общината са разположени 24 населени места, с общо население към 08.02.2005 г. – 25 996 души, от които:



  • Един град –с население 19548 души.

  • Седем села – с население под 100 човека (Костур, Лисово, Дервишка могила, Варник, Маточина, Равна гора и Пашово)

  • Три села села (Михалич, Щит и Чернодъб) с население между 100 и 200 души

  • Десет села (Младиново, Мустрак, Пъстрогор, Михалич, Сладун, Димитровче, Райкова могила, Сива река, Мезек и Генералово) с население между 200 и 500 души

  • Три села (Студена, Левка и Момково) с население между 500 и 1000 души, и

  • Е


    фиг. 4. Опорен план

    дно село – Капитан Андреево – с население над 1000 души

Функционални връзки

Функционалните връзки по своя характер са потоци от товари, хора, енергия и информация. По отношение на обхвата си те са:



  • Външни – свързани с процеси осигуряващи пълноценното функциониране на общината, в областта, региона (ЮЦР), страната и света и най-общо задоволяват онези нейни потребности, за които не съществуват ресурси и възможности да бъдат удовлетворени в нея.

  • Вътрешни – свързани с „вътрешното” функциониране на урбанистичната система „Община Свиленград”, определена както от нейните административни граници, така и от зоната на нейното урбанистично гравитационно поле – зона на активно влияние на ядрото върху околната територия.

Функционалните „технически носители” на потоците от товари, хора, енергия и информация, за Община Свиленград са два вида:

  • автомобилния и ЖП транспорт и изградената транспортно-комуникационна мрежа – за потоците от хора и товари и

  • преносните мрежи – носители на енергия и информация.

Материалния резултат от припокриването на тези два вида функционални процеси е изградената техническа инфраструктура, характеризираща се с нейните статични параметри и динамичните характеристики, обхващащи информация за потоците „протичащи” през тях.

Т




фиг. 5. Функционални връзки – основни инфраструктурни коридори

ук още от древността се пресичат важни пътища, свързващи Западна и Северна Европа със земите от Средиземноморието и тези от Близкия Изток. През землището на общината и през общинския център преминава международния път Е-80 (част от еврокоридор №10) , който свързва Западна и Централна Европа през София, Пловдив, Хасково и Свиленград с Истанбул, Близкия Изток, Азия и Северна Африка.

  • Непосредствено до Свиленград преминава частично изграденото трасе на автомагистрала Марица, която поема потоците по ЕК10.

  • Освен автомобилния коридор през общината преминава и ж.п. линията, свързваща Западна и Централна Европа през София – Пловдив – Димитровград – Свиленград, която тук се разклонява на две трасета – едното за Северна Гърция и другото за Истанбул и Близкия Изток.

Границите с Републики Гърция и Турция съвпадат с южните общински граници. Общинския център гр.Свиленград отстои на 75 км от Хасково, на 135 км от Пловдив и на 315 км от София.

Основната връзка със страната е чрез първокласен път Е80 Свиленград – София, а връзките със съседните области се осъществява с второкласна и третокласна пътна мрежа. Тези пътни връзки са и основните разпределители на транспортните потоци в общината. Разклоненията от тях принадлежат на общинската пътна мрежа, която обслужва населените места, разположени симетрично на ЕК10.



    1. СЕКТОР ПРИРОДНИ РЕСУРСИ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

      1. Климатично – ладшафтна характеристика

Ландшафта на Община Свиленград е разнообразен - както равнинен, така и хълмист и нископланински. Централната част е заета от Горнотракийската низина, характерна с обширни приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват използването на земеделските площи. На североизток се разполагат ниските разклонения на Сакар планина, на запад Източно Родопския рид Гората, а на северозапад - Хасковска хълмиста земя. Средната надморска височина варира от 70 м (гр.Свиленград) до 703 м (вр.Шейновец – на границата с община Любимец). Скалната основа е много пъстра, срещат се южнобългарски гранити, кристалинни шисти, гнайси, мрамори, варовици, андезити и др.

За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяване на естествените, физиологични потребности на човека. Затова първата задача на урбанистично - екологическите проучвания е изявяване на пределите на екологическото равновесие, т.е. “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот. На базата на тези критерии е съставена матрица-критерии, а “отлагането” й върху територията отразява екологическите й потенциали и степента на благоприятност на отделните й части. Отклоненията от матрицата критерии, отчитат посоката, нуждата, вида и степента на мероприятията за доближаване на отделните показатели до критериите за екологическо равновесие. Изводите от урбанистично-екологическия анализ, разкритите причини за формираната екологична ситуация и степента на нарушение на екологическото равновесие, очертават пътищата, насоките и мероприятията на неговото възстановяване.

Община Свиленград се намира в континентално-средиземноморската климатична област, което определя и континентално-средиземноморският тип климат на общината. Най-характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0оС), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.


  • Радиационно - топлинен баланс

Слънчево греене:

По данни от МТО станция – Свиленград регионът на общината се характеризира с голяма продължителност на слънчево греене - 22402249 часа с максимуми за месеците юли и август.

Облачност:

Средногодишната стойност на обща облачност, оценена по 10-балната скала е 4,4 за региона с добре изразени максимуми на облачни дни през зимните месеци декември и януари.



  • Температура на въздуха

Средната стойност на годишната температурата на въздуха в общината варира в границите между 12,6оС и 13,6оС. Средните юлски температури са между 22-24оС, а средните януарски температури за общината се колебаят от 0 до 1-2оС над нулата. Сумата на температурите през активния вегетационен период достигат 4000оС и е една от най-големите за страната.

  • Най – горещи са месеците юли и август, а най – ниски са средномесечните температури за декември и януари.

  • Максимална температура за месец юли – 30,2 С.

  • Минимална температура за месец януари – минус 3,4 С.

  • Средна годишна температурна амплитуда – 20-22 С.

Не се отчитат отрицателни средномесечни температури и резки температурни инверсии. Характерна за района е слънчевата, топла и сравнително продължителна есен.

  • Атмосферно налягане и вятър

Вътрешногодишният ход на атмосферното налягане се характеризира с един максимум през декември или януари, и един минимум през юли, т.е. той е обратен на този на температурата на въздуха. Стойностите му за месеците януари и декември са съответно 1020.78hPa и 1020.22hPa, а за месец юли 1011.41hPa. Средногодишно за страната при температура на въздуха 0оС атмосферното налягане е 1013hPa . Приведени към морското равнище годишните стойности за всички станции в страната са между 1015 и 1018hPa .

Преобладаващите ветрове са северозападни и североизточни. През студеното полугодие често духат югозападни и южни ветрове с фьонов ефект.

Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Преобладават ветровете със северна компонента ( NW, N, NE ) – 43% от случаите, северна компонента – ( NW, W, SW ) – 37,6% от случаите. Честотата на ветровете с южна компонента ( SE, S, SW ) – 30,7% се увеличава най – вече през месеците април и май. Повторяемост на случаите “тихо време” – 23,6%.

Средномесечните стойности на скоростта на вятъра варира около средногодишната стойност – 1,6 м/сек. Най – ветровито е през пролетните месеци март и април – 2,02,1 м/сек., а най – тихо е през есенните месеци октомври и ноември ( 1,2 м/сек. ).



  • Влажност на въздуха

Средната относителна влажност на въздуха за региона е 76,3%.

Повторяемостта и продължителността на мъглите, което до голяма степен се определя от орографските условия, обуславя натрупването на атмосферните замърсители. По данни на МТО станция – Свиленград средногодишно 30,9 дни са с мъгла. Най – голям е броят на дните с мъгла – 6,06,5 през ноември и декември.



  • Валежи и снежна покривка

Регионът на Община Свиленград се характеризира със средногодишно количество 696,0 мм с минимум през летните месеци.

Разпределението на валежните количества по сезони е както следва:

зима – 178 мм, пролет – 145 мм, лято 120 мм, есен – 153 мм.

В аспект влияние върху състоянието на атмосферния въздух в региона следва да се отбележи, че посоченото по – горе сезонно разпределение на валежите, поради ниските си стойности определя наличие на вероятен риск за натрупване на атмосферни замърсители през летния сезон.

Вторичния максимум на валежите в края на пролетта и началото на лятото съвпада с високата активност на Исландските циклони ( май, юни ).

Високите количества на късноесенните и зимните валежи способстват и за активирането на кумулативната дейност по терасата на река Марица.

Снежната покривка е слаба и краткотрайна с брой на дните със сняг 1630.


      1. Почви и земеползване

Според Почвено-географското райониране на България (по Нинов, 1997) територията на Община Свиленград се намира в Средиземноморската почвена област - в Източнородопско-Сакарската провинция и попада в Горнотракийската подобласт т.н. “Харманлийски район в най – южната част”.

В района на общината преобладава почвеното многообразие: от смолници в равнинните полски райони, канелените горски – излужени почви от планинските и хълмисти терени, както и алувиално – ливадните почви по долината на р. Марица и притоците й.

Смолниците се отличават с много добре изразен хумусен хоризонт ( 50-70 см ) със сравнително богато съдържание на органично вещество ( 2,5 – 3,5% ) хумус, сравнително хомогенен профил, който в дълбочина към 90 – 100 см прехожда в богато карбонатна подпочва.

В по – високите и хълмисти части на релефа се срещат главно канелено – горски почви. Те се характеризират с отделни профили с променлива структура и общо взето ниска продуктивност.

Оподзолените канелени горски почви се характеризират с високо съдържание на глина. Хумусното им съдържание се оценява на по – малко от 200 t/ha. Почвената реакция и обемната киселинност на този вид почва се определя като високо киселинна ( рН 4,0 ).

В най – ниските части от района на общината са развити алувиално – ливадните почви. Те обхващат тераса на р. Марица и притоците й е са развити върху алувиалните отложения на реките. Алувиално – ливадните почви имат висока водопропускливост, средна водозадържаща способност и добра аерация. Хумусното съдържание е малко – варира от 0,8 до 2-3 %. Общият азот е в граници от 0,070 до 1,165 %, а общият фосфор – 0,092 до 0,238 %. Почвената реакция е предимно неутрална до слабо алкална ( рН 6,7 – 8,0 ).



      1. Водни ресурси

Реките на територията на Община Свиленград са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е р. Марица с притоци: река Голяма ( дължина 37,9 км и водосборна област 163 км² ), река Селска ( дължина 18,9 км и водосборна площ 101,3 км² ), река Левченска ( дължина 43,8 км и водосборна площ 143,8 км² ) и река Каламица ( дължина 23,2 км и водосборна площ 58,7 км² ). Притоците са леви и водят началото си от Сакар планина.

Хидрографската мрежа е сравнително слабо развита. Гъстотата на речната мрежа е 0,5-0,6 км/ км². Модулът на повърхностния отток е 2-4 l/s/ km², коефициентът на вариацията на годишния отток е 0,8-1,0, отточния коефициент е 0,1-0,2. Модулът на абсолютния минимален отток е под 0,1 l/s/ km², а модулът на средносрочния минимален отток е 0,1-0,2 l/s/ km².

Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на преходно континентална климатична зона и се характеризира със значително средиземноморско влияние.

Поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, снеговете през зимата бързо се стопяват, а през летния период реките губят вода поради инфилтрация и изпарение.

Периодът на пълноводие протича месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70 – 80 % от общия обем на оттока.

Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври. През периода на маловодие се оттича 1% от общия обем на оттока. Малките реки и дерета през периода на маловодие пресъхват. Продължителността на пресъхването е в рамките на 70 – 100 дни.

С оглед осигуряване на необходимите водни ресурси за напояване и регулиране на повърхностно течащи води на територията на Община Свиленград има изградена мрежа от микроязовири.

В аспект оценка качеството на водите следва да се отбележи, че географското разположение за река Марица предопределя възможности за пренос на замърсители от източници извън региона на община Свиленград, т.к. в горните си участъци поема водите на притоци, натоварени със замърсители от непречистени отпадъчни битово – фекални и промишлени води. Град Свиленград също няма ГПСОВ, поради което състоянието на реката допълнително се утежнява след приемане на отпадъчните води от града.



  • Намиращите се “микро” сметища в непосредствена близост да река Марица и притоците й да се закрият или приведат в съответствие с нормативната уредба;

  • Да се изгради цялостна канализационна мрежа за града;

  • Да се предприемат действия по проучване и проектиране на Градска пречиствателна станция за отпадни води /ГПСОВ/ за град Свиленград;

  • Да се ограничи локалното замърсяване на река Марица на територията на община Свиленград чрез изграждане на нови и контрол за ефективността на съществуващите локални пречиствателни съоръжения от индустриалните предприятия на града;

  • Наложително е почистване на коритото на река Марица от образуваните наносни острови.

Необходимостта от пречистване на отпадните води се налага и от факта, че речните води оказват значително влияние върху подземните води в терасата на реката, част от които се използват за водоснабдяване на редица населени места.

Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого – литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрологията на разглежданата територия.

Водосборният басейн на река Марица е известен като район с високо ниво на подземните води. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води. По този начин се поддържа подхранване и водност на реките, но същевременно се създават условия за проникване на замърсявания от откритите водни течения в подземните акватории. Предвид на това, че част от подземните резервоари на вода се използват за водоснабдяване и напояване на тези замърсявания могат да имат опасен, дълготраен характер.

Подземните води в района се акумулират от алувиалните наслаги на р. Марица в долното течение, представени от алтерниращи помежду си пясъци, глинести пясъци, чакъли, глини и песъчливи глини. Посоката на движение на подземните води е по течението на реките с хидродинамичен наклон 0,002-0,003. Проводимостта на пласта е в граници 500-1500 m²/d. Основното подхранване е от р. Марица и от инфилтрацията на валежни води и по – малко от деретата и води от подложката. Подземните води имат определено стопанско значение като водни количества и качества. Същите се използват основно за питейно – битово и промишлено водоснабдяване.

Състоянието на водните ресурси на територията на Община Свиленград рефлектира върху проблема за осигуряване на чиста питейна вода за населението в региона.

На основание на всички посочени по-горе данни и анализи за състоянието и качеството на водите – повърхностни, подземни и питейни за региона на община Свиленград се определят следните

ПРИОРИТЕТИ:


  • Провеждане на системен контрол за качествата на питейните води.

  • Осигуряване на бактериално безопасна вода за населението в общината и провеждане на стриктен режим на дезинфекция.

  • Намиращите се “микро” сметища в непосредствена близост да река Марица и притоците й да се закрият или приведат в съответствие с нормативната уредба

  • Проучване , проектиране и изграждане на Градска пречиствателна станция за отпадни води /ГПСОВ/ за град Свиленград;

  • Максимално изграждане и реконструкция на водопроводи за питейни води.

  • Изграждане на цялостна канализационна мрежа за общината

  • Да се реши проблема за осигуряване на качествена питейна вода за населението на селата Капитан Андреево и Генералово, чрез въвеждане в ефективна експлоатация на съществуващата обезманганителна станция или чрез осигуряване на нови вододайни източници.

      1. Нарушени терени

Нарушените терени имат локален характер и се дължат основно на:

  • Ерозия - ветрова и водна, която е сериозен проблем, от който потенциално са застрашени около ¾ от площите в планинските и хълмисти южни и северни части. Делът на водната ерозия е по-значителен от този на ветровата. На водна ерозия са подложени всички обработваеми земи с наклон над 6 градуса в хълмистите части.

  • Антропогенната дейност, изразяваща се в нарушения на релефа от добивни дейности и изграждането на инфраструктурни обекти (пътища, външни ВиК мрежи) и др., имат локален характер.

  • Свлачища – също с локален характер

      1. Биоразнообразие

  • Защитена местност “Лозенски път” - естествено находище на блатно кокиче.

  • Природен парк “Източни Родопи” обхваща част от землищата на с. Мезек и с. Сива река.

Районът на Сладунска река - Община Свиленград се обитава от голям брой редки и защитени видове. Числеността на защитените влечуги: каспийска блатна костенурка (Mauremus rivulata), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (T. hermanni) и змиегущер (Ophisaurus apodus) е една от най високите в Сакар планина. От птиците са установени 76 вида, от които 34 са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. Включени в Червената книга на България са: черният щъркел (Ciconia nigra), белоопашатият мишелов (Buteo rufinus), малкият креслив орел (Aquila pomarina), големият ястреб (Accipiter gentilis), черната каня (Milvus migrans) и вечерната ветрушка (Falco vespertinus). Районът е важно местообитание на Световно защитения царски орел (Aquila heliaca). Едрите бозайници са представени от благородния елен (Cervus elafus), дивата свиня (Sus scrofa) и чакала (Canis aureus).

Важни местообитания на Световно защитения царски орел са и районите около с. Щит, с. Пъстрогор и с. Маточина.



  • Южен Сакар

Международен природозащитен статус – Част от Корине сайт “Сакар”.

Характеристика – Около 70% от територията на Южен Сакар е заета със селскостопански площи на мястото на гори от космат дъб и вергилиев дъб. Сред тях на около 15% от общата площ са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина, садина и др. и по – рядко мезоксеротермна растителност. Храсталаците от драка, примесени със смин в съчетание с ксеротермни тревни формации са добра предпоставка за сравнително високата численост на лалугера и дивия заек. В района се срещат също широколистни гори от “островен тип” от космат и виргилиев дъб със средиземноморски елементи на места възникнали вторично. Край много от деретата и реките в Южен Сакар все още растат стари дървета от бяла топола, върби и др., които представляват гнездова база за грабливите птици.

Орнитологична важност – В района на Южен Сакар са установени 100 вида птици, от които 18 са включени в Червената книга на България.От срещащите се видове 61 са видове от европейско природозащитно значение (SPEC), като в категория SPEC 1 е включен 1 вид, в категория SPEC 2 – 13 вида, в категория SPEC 3 са включени 28 вида и в SPEC 4 – 19 вида. Районът е място с международно значение за гнездящите тук белоопашат мишелов и сив кълвач.





      1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница