Съдържание въведение 3



страница3/11
Дата16.05.2017
Размер2.24 Mb.
#21433
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Екологична оценка

Нарасналите изисквания към условията на средата, настъпилите необратими изменения в резултат на човешката дейност и глобализацията на проблема, поставят на преден план в урбанистичните проучвания и планове, проблема за екологическото единство. Защото средата в която се реализира целокепната човешка дейност, удовлетворявайки утилитарните и обществени потребности на човека, трябва да обезпечава и неговите естествени изисквания, като биологично същество.

В процеса на еволюцията, у човека са се формирали строго определени изисквания към средата и тези изисквания, за разлика от материалните, социално-икономическите или политическите, за милиони години не са претърпели никакви промени. А в процеса на урбанизация, се създава една “изкуствена среда”, твърде различна от естествената, поради което се изисква особено внимание и отношение към проблема на нейното взаимодействие с естествената природа и с човека като част от тази природа.

За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяване на естествените, физиологични потребности на човека. Затова една от задачите на всяко проучване е изявяване на пределите на екологическото равновесие, т.е. “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот. На базата на тези критерии е съставена матрица-критерии, а “отлагането” й върху територията отразява екологическите й потенциали и степента на благоприятност на отделните й части. Отклоненията от матрицата – критерии, отчитат посоката, нуждата, вида и степента на мероприятията за доближаване на отделните показатели до критериите за екологическо равновесие.

Изводите от този анализ, разкритите причини за формираната екологична ситуация и степента на нарушение на екологическото равновесие, очертават пътищата, насоките и мероприятията на неговото възстановяване.

Обратната връзка - на очакваните промени в качеството на средата, като следствие от предвижданите в плана мероприятия и степента на доближаване до матрицата-критерии, отчита ефективността на плана и очертава екологичната прогноза.

Целта на проведения анализ, следователно е не само да се разкрият причините за деградация на средата, но и да се посочат пътищата за нейното възстановяване и оптимизиране. Поради това в процеса на проучването, в концепцията за пространствена и функционална организация на средата, се отрежда равностойна, балансираща роля на екологическото единство наред с обществените и утилитарни потребности на човека.

Природна среда

Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафта (природен и антропогенен) - релеф, ориентация на склоновете, падини и възвишения, в населените места - застройката, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали. Оценката на тези екологични потенциали и степентта на тяхната благоприятност е отнесена към физиологичните човешки изисквания спрямо средата и оценява степента на „комфорт или дискомфорт” за „изпълнението на нормална работа в нормално за сезона облекло”. Това уточнение е много съществено, защото касае показатели като „работоспособност”, „активност”, „умора”, „невъзможност за нормална работа” и т.н., а не степен на благоприятност „въобще”. В резултат на проучването се изявяват четири зони, класифицирани по степен на благоприятност, както следва:

Зона А1 - най-благоприятна - обхваща по-високите – най-югозападни и най-северни части на общината и горските насаждения, зелените части на хълмовете и непосредствено прилежащата им територия. В тази зона микроклиматичните условия, през топлите сезони, се отличават с по-ниски температури (и амплитуди в денонощен разрез), по-висока относителна влажност на въздуха и по-добри условия на проветряване. През зимата, обратно, тук проявленията на периода “дискомфортно охлаждане” е по-голям (повишена относителна влажност -10-18%, вятър - 3-5 м/сек).

з




фиг. 6. Природна среда. Екологични потенциали

она А2 – относително благоприятна - изолиниите на тази зона се очертават - от юг - от подножието на ридовете, приблизително по линията на хоризонтал 220-240 над селата Мезек и Сива река и обхваща една територия с ширина между три и пет километра – на югозапад, както и землищата на Костур, Лисово, и северните части на Дервишка могила. Тук микроклиматичните условия са по-неблагоприятни от тези в Зона А1. Периодът “дискомфортно прегряване” е по-голям с 18-22%, а за сметка на периода “комфорт”. За сметка на това през студеното време на годината, периодите “студено и прохладно” са с 8-12% повече, за сметка на “дискомфортното охлаждане” в сравнение със зона А1.

Зона А3 - неблагоприятна - обхващаща равнинните части на общината – на север от зона А2 – до поречието на р.Марица. В тази зона са увеличени и двете неблагоприятни проявления на климата и “дискомфортно охлаждане” и “дискомфортно прегряване”. През зимата, при преобладаващото безветрие, тук се формира “езеро на студа”, увеличена продължителност на мъглите. През зимата с t0 са с 1  3.60 по-ниски, в сравнение със зона А2, а през лятото - с 3-80 по високи, при повишен период безветрие и значително понижена относителна влажност -8-15%.

Зона А4 - неблагоприятна - обхваща териториите южно от изолинията на зона А3 по по линията с.Младиново - Левка – Белица – Студена – от север и югозападно от кв.Ново село. В тази зона са увеличени и двете неблагоприятни проявления на климата и “дискомфортно охлаждане” и “дискомфортно прегряване”. През зимата, при преобладаващото безветрие, тук се формира “езеро на студа”, увеличена продължителност на мъглите. През зимата с t0 са с 1  3.60 по-ниски, в сравнение със зона А2, а през лятото - с 3-80 по високи, при повишен период безветрие и с 8-15%. понижена относителна влажност.

По поречието на реката се очертава една тясна ивица с климатично-ладшафтни характеристики близки до тези на зона А3 – благодарение на въздушните течения по реката и нейната водна площ, където изпаренията в най-горещите летни дни са причина за увеличение на относителната влажност с около 15% и в резултат - понижение на температурите с 3-40. Това проявление се наблюдава в кварталите на ядрото на общината – гр.Свиленград, разположени непосредствено до реката, както и в селата Генералово и Капитан Андреево.

Антропогенна среда

Екологичната диагноза показва, че с малки и лесно отстраними изключения, общото състояние на околната среда, не само че не е пречка за развитието на всички сектори, но е качества, предпоставка за тяхното развитие.

Проблемните аспекти са:


  • Замърсяване на водите:

Ядрото на общината – гр.Свиленград няма пречиствателна станция за отпадни води. В населените места отпадните води се заустват без пречистване – директно в реките. Проблемът ще се реши с изграждането на ГПСОВ в Свиленград и модулни пречиствателни станции в избрани селища с по-голямо население.

За опазване и подобряване на количествените и качествени показатели на питейните водоизточници е необходимо възстановяване санитарно-охранителните зони и спазването на определения режим в границите на отделните им пояси.



  • Замърсяване на атмосферата

На територията на общината не са регистрирани наднормени количества на вредни емисии в атмосферата. Тук липсват големи промишлени предприятия, замърсители на околната среда. Единственият значим проблем за чистотата на атмосферният въздух е свързан с това, че по-голяма част от населението през зимният сезон се отоплява с твърдо гориво – дърва и въглища. Това създава неприятна атмосферна обстановка през зимния сезон, най-вече през ранните сутрешни и късните вечерни часове на денонощието.

Проблем за града са изгорелите газове от автомобилния транспорт и особено праховот замърсяване от не почистени и неблагоустроени улици.



  • Акустично натоварване на средата:

Шум над ПДН се отчита в града – основно от автомобилния транспорт – за квартал Ново Село през които преминава главен път Е80 – в посока контактен пункт Капитан Петко Войвода – Гърция. Над ПДН е и шума от ЖП линията, който макар и с инпулсивен характер, затормозва кварталите около жп линията.

За облекчаването на акустичния режим, следва да се предвидят мероприятия в бъдещите устройствени разработки.



  • Радиационна обстановка:

Проведените изследвания не съдържат данни за наличие на радиоактивно замърсяване на почвите и водите.

  • Замърсяване на почвите:

Локализирано е в района непосредствено тангиращ Е80 – подложен на екологичен риск от вредния ефект на автотранспорта

По Е80 преминава интензивен поток от леки коли, товарен и пътнически автотранспорт вкл. и с дизелова тяга. Замърсяването има локален характер.

Изследванията на почвата с профил 0,30 см (известен като “орен” слой в който е разположена основната биомаса на кореновата система при тревистите растения) показва, че основния екологичен проблем постъпва от акумулирането на оловото в повърхностния слой на почвата. Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове.


  • Третиране на отпадъците

Проблем за цялата територия на общината е третирането на твърдите отпадъци.. Събрани на територията на общината, те не се преработват преди крайното им депониране. Не е изградена и внедрена система за разделно събиране на рециклиращи се отпадъци, отпадъци от опаковки и масово разпространени опасни отпадъци. Нерегламентирани сметища са разпръснати за цялата територия, които освен преките последици, пречат и на добрия имидж на общината.

Е




фиг. 7. Антропогенна среда. Екологични потенциали

динствения значим генератор на отпадъци на територията на община Свиленград е населението. Съществуващата система за управление на отпадъците е представена като услуги по поддържане на чистотата в населените места, събиране, извозване на отпадъци и тяхното депониране. В общината, освен сметището на Свиленград, стихийно са възникнали нерегламентирани селищни образувания, особено неприятни по оста, воде ща към ГКПП Капитан Андреево.

Депото се намира на 5 км източно, извън стр. регулация на гр. Свиленград и обхваща имоти с кад. № 001364, 001365 на обща площ от 51, 963 дка. Начало на експлоатация на депото е 1962 г., като капацитета му е напълно изчерпан. Към момента депото се охранява и е извършено запръстяване.

На територията на всички населени места в Община Свиленград е въведено организирано сметосъбиране и сметоизвозване, което се извършва по следният начин:

Битовите отпадъци се събират в несменяеми съдове – контейнери тип “Бобър”, с обем 1,1 куб. м - метал.

Съдовете се обеззаразяват веднъж на два месеца през зимния сезон и веднъж месечно през летния.

За транспортиране на битови отпадъци от несменяеми съдове се използват специализирани автомобили със закрити каросерии, съоръжени с необходимата механизация за товаро – разтоварните работи и санитарно хигиенни условия за шофьорите и работниците. Автомобилите със закрита каросерия са с бункер за приемане на отпадъците и специално оборудване за размесване и уплътняване на отпадъците вътре в каросерията. Към специалното оборудване спадат и приспособленията за механизираното товарене на съдове (вдигане, обръщане и пускане на земята ).






фиг. 8. Антропогенна среда. Екологични потенциали

В съответствие с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците е изградено регионално депо в гр.Харманли, за депониране и обезвреждане на отпадъците. Регионалното депо ще обслужва общините Свиленград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Стамболово и Харманли.

Високите транспортни разходи и високите такси за ползване на депото за ТБО в Харманли, в момента са основните проблеми пред депонирането на отпадъците в него.

На базата на направените проучвания за екологичните потенциали на средата – природни и антропоганни на територията на община Свиленград е съставена комплексна „Екологична карта – диагноза” (фиг.8).

На нея са очертани изолиниите на екологичните „природни зони” и на неблагоприятните антропогенните въздействия.


      1. Оценка на дейностите по използване на природните ресурси и опазване на околната среда

Природните ресурси, при големият им потенциал се използват рационално за развитието на общината:

  • По отношение на стратегическия отрасъл – земеделието - 73% от територията е заета от земеделски земи, като 66% от тях са обработваеми, а 34% са мери и пасища - предпоставка за развитие на животновъдството.

  • Земеползването съдържа резерви за оптимизиране, които следва да преодолеят:

  • Раздробената собственост и липсата на ефективен пазар - бариера за ефективното ползване на земята

  • Въпреки наличните потенциални възможности – пасища, мери и ливади, животновъдството е не развито, особено овцевъдството и отглеждането на кози, за чиято продукция в ЕС няма квоти.

  • Формите на стопанисване са уязвими и рискови. Все още сдруженията са в начален стадий на формиране, а връзката добив-реализация не е устойчива форма на земеползване.

„Допълващия”– стопански потенциал – земеделски и горски фонд, предоставят благоприятни условия за развитие на селскто стопанство и особено на традиционните негови отрасли – лозарство, зеленчукопроизводство, лозарство и особено овощарство – отрасъл силно развит в близкото минало, горското стопанство, животновъдството, билкарството и др.

Обобщения извод, които може да се направи, е:



  • Природния комплекс от разнообразен ландшафт, съставен от равнини и хълмове, сравнително добри водни потенциали и почви, създава благоприятни условия за развитие и на земеделието и на животновъдството.

  • На територията на общината липсават застра-шаващи екологическото равновесие дейности.

  • Природната среда и благоприятната екологична обстановка на община Свиленград са нейно богатство и предпоставка за развитието - нейният стратегически ресурс.

Като цяло - структурата на поземлените ресурси и екологичната обстановка се оценява като балансирана и адекватна за развитието на общината и на нейнтите основни функционални подсистеми: труд, обитаване, отдих, обслужване и транспортно-комуникационни връзки, както и в аспекта на един от основните потенциали на общината – селското стопанство.

    1. СЕКТОР ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

      1. Динамика на населението

Н


фиг. 9. Динамика на населението 1985-2005

аселението на община Свиленград наброява 25996 ж. (данни на ГРАО към 08.02.2005 г.), от които мъже 12821 (49,3 %) и жени 13175 (50,7 %).По данни от 2003 г. на статистиката (Регионален център Хасково) същата (25238 ж.) притежава 9.34 % от населението на областта и 0,32% от това на страната. По население общината е около 2,5 пъти по-малка от община Димитровград, която включва в границите си около ¼ от населението на областта (23,4, почти еднаква с община Харманли (26712 ж.) По-малки от нея са само общините Любимец (11090 ж.) и Маджарово ( 2002 ж.).

Населението на общинския център възлиза на 19548 ж. (данни на ГРАО към 08.02.2005 г.).Същото представлява 75,2 % от населението на общината. Селското население е 6448 ж. или 24,8% разпределено в 23 села.

Д


фиг. 10. Динамика на населението. Естествен прираст – 2001 – 2003 г. НСИ.

инамиката на населението за един по-дълъг период от време се вижда от приложената диаграма (№ 9) и от Таблица 1. От тях е видно, че за период от 20 години са настъпили редица отрицателни промени. Така например населението на общината през 1995 год. намалява с 2,75% спрямо базисния период 1985 г., а след 15 години през 2000 г. показва намаление от 2,3%, т.е. дори увеличение от 0,45% спрямо 1995 г., но това увеличение е главно за сметка на града, което спрямо базисната 1985 г. показва увеличение от 8%, през 1995 г. а през 2000г. с 12%. Тенденцията за намаляване на населението по селища продължава и след 2000 г., като през 2005 г. абсолютният брой жители на много от селата намалява драстично, а относителният им дял представлява 80 до 60% спрямо 1985 г. За отделни малки села той спада до 20% (за с. Маточина е 9,8% и население само от 5 човека понастоящем). Селското население намалява стремителното, което се вижда от данните: – 7,8% през 1995 г., 28,3% през 2000 г.и 33.4.% през 2005 г. и вече представлява 1/3 от населението спрямо базисната 1985 г.

Ниският темп на намаляване на населението на общината, респективно общинския център е резултат на големия брой млади заселници и ромското население – над 2000 за града, високата раждаемост и големия брой роми под 18 години.

Най-голям процент на обезлюдяване показват през 2005 г. селата от 100 до 300 ж. спрямо населението през 1985 г., както и тези под 100 обитатели.

Е




фиг. 11. Динамика на населението. Механичен прираст – 2001 – 2003 г. НСИ.

стественият при-раст на всички селища на територията на община Свиленград е отрицателен (данни към 08.02.2005 г. на ГРАО). Това показва, че населението в селата силно застарява и групата на над трудоспособната възраст е голяма - достига и надминава 60%. Ясно, е че по-младите техни обитатели търсят по-високо ниво на обслуж-ване, както и професио-нална реализа-ция в града.

Обезлюдяването на селата на община Сви-ленград е резултат на безработица, миграция, в т.ч. емиграция и липса на услуги от по-горно ниво. Най-малките селища са разположени покрай турската граница и селата на север намиращи се в тупиково положение. Безпорно, за това е допринесло най-много изолацията на граничните села в продължение на почти половин век.





Динамика на населението – 1985-2005 г.(НИСИ 1985-2001; ГРАО – 2005)

Населени места

Години

 

1985

1992

1994

1995

1996

1997

1998

2000

2001

2005

гр.Свиленград

17476

18646

18994

18900

18836

18752

18616

19596

19749

19548

села общо

9683

8074

7590

7514

7846

7762

7531

6941

6663

6248

в т.ч.:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

с.Варник

79

52

40

42

52

59

70

48

40

30

с.Генералово

337

246

231

234

244

230

226

202

188

276

с.Дервишка могила

136

79

61

48

72

66

62

40

33

26

с.Димитровче

516

401

390

385

406

400

385

344

310

327

с.Капитан-Андреево

1197

1084

1024

1040

1057

1060

1039

1021

996

1067

с.Костур

202

74

64

64

75

74

75

62

57

47

с.Левка

928

823

808

773

807

767

740

724

682

570

с.Лисово

51

31

54

40

51

51

49

21

20

5

с.Маточина

163

113

99

96

106

100

97

67

58

52

с.Мезек

435

353

315

304

325

317

312

297

293

299

с.Михалич

192

147

133

124

134

131

128

117

117

109

с.Младиново

555

475

470

457

483

516

470

406

378

369

с.Момково

1145

993

961

976

1008

1004

965

907

861

796

с.Мустрак

417

349

311

301

328

309

308

274

273

253

с.Пашово

30

24

20

20

23

23

22

18

19

11

с.Пъстрогор

283

225

203

211

231

249

237

226

229

219

с.Равна гора

78

82

64

62

69

64

64

32

29

22

с.Райкова могила

469

430

429

448

458

447

423

403

380

364

с.Сива река

445

330

313

318

319

310

303

267

253

233

с.Сладун

372

291

252

243

252

253

259

221

230

232

с.Студена

1271

1039

938

909

936

926

891

890

863

807

с.Чернодъб

202

194

188

193

192

197

204

181

163

169

с.Щит

280

239

222

226

218

209

202

173

161

165

Общ.Свиленград общо

27159

26730

26584

26414

26682

26514

26147

26537

26412

25769

И


фиг. 12. Разпределение на населението по населени места, 2005 г - ГРАО

зхождайки от същите данни- ГРАО - 2005 г., в сравнение с 2001 г. през 2005 г. населението на града е намаляло с 1,0 %, на общината също с 1,0%, докато на населението само на селата е намаляло с 2.8%. Все пак, този сравнително нисък процент на намаляване на селското население потвърждава, че все още има жизнени села, особено по-големите. Ниският брой обитатели от една страна и задържането им от друга страна по селата налага формиране на вторични центрове, още повече, че са налице модули от около и над 1500 души.




      1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница