Екологична оценка
Нарасналите изисквания към условията на средата, настъпилите необратими изменения в резултат на човешката дейност и глобализацията на проблема, поставят на преден план в урбанистичните проучвания и планове, проблема за екологическото единство. Защото средата в която се реализира целокепната човешка дейност, удовлетворявайки утилитарните и обществени потребности на човека, трябва да обезпечава и неговите естествени изисквания, като биологично същество.
В процеса на еволюцията, у човека са се формирали строго определени изисквания към средата и тези изисквания, за разлика от материалните, социално-икономическите или политическите, за милиони години не са претърпели никакви промени. А в процеса на урбанизация, се създава една “изкуствена среда”, твърде различна от естествената, поради което се изисква особено внимание и отношение към проблема на нейното взаимодействие с естествената природа и с човека като част от тази природа.
За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяване на естествените, физиологични потребности на човека. Затова една от задачите на всяко проучване е изявяване на пределите на екологическото равновесие, т.е. “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот. На базата на тези критерии е съставена матрица-критерии, а “отлагането” й върху територията отразява екологическите й потенциали и степента на благоприятност на отделните й части. Отклоненията от матрицата – критерии, отчитат посоката, нуждата, вида и степента на мероприятията за доближаване на отделните показатели до критериите за екологическо равновесие.
Изводите от този анализ, разкритите причини за формираната екологична ситуация и степента на нарушение на екологическото равновесие, очертават пътищата, насоките и мероприятията на неговото възстановяване.
Обратната връзка - на очакваните промени в качеството на средата, като следствие от предвижданите в плана мероприятия и степента на доближаване до матрицата-критерии, отчита ефективността на плана и очертава екологичната прогноза.
Целта на проведения анализ, следователно е не само да се разкрият причините за деградация на средата, но и да се посочат пътищата за нейното възстановяване и оптимизиране. Поради това в процеса на проучването, в концепцията за пространствена и функционална организация на средата, се отрежда равностойна, балансираща роля на екологическото единство наред с обществените и утилитарни потребности на човека.
Природна среда
Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафта (природен и антропогенен) - релеф, ориентация на склоновете, падини и възвишения, в населените места - застройката, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали. Оценката на тези екологични потенциали и степентта на тяхната благоприятност е отнесена към физиологичните човешки изисквания спрямо средата и оценява степента на „комфорт или дискомфорт” за „изпълнението на нормална работа в нормално за сезона облекло”. Това уточнение е много съществено, защото касае показатели като „работоспособност”, „активност”, „умора”, „невъзможност за нормална работа” и т.н., а не степен на благоприятност „въобще”. В резултат на проучването се изявяват четири зони, класифицирани по степен на благоприятност, както следва:
Зона А1 - най-благоприятна - обхваща по-високите – най-югозападни и най-северни части на общината и горските насаждения, зелените части на хълмовете и непосредствено прилежащата им територия. В тази зона микроклиматичните условия, през топлите сезони, се отличават с по-ниски температури (и амплитуди в денонощен разрез), по-висока относителна влажност на въздуха и по-добри условия на проветряване. През зимата, обратно, тук проявленията на периода “дискомфортно охлаждане” е по-голям (повишена относителна влажност -10-18%, вятър - 3-5 м/сек).
з
фиг. 6. Природна среда. Екологични потенциали
она А2 – относително благоприятна - изолиниите на тази зона се очертават - от юг - от подножието на ридовете, приблизително по линията на хоризонтал 220-240 над селата Мезек и Сива река и обхваща една територия с ширина между три и пет километра – на югозапад, както и землищата на Костур, Лисово, и северните части на Дервишка могила. Тук микроклиматичните условия са по-неблагоприятни от тези в Зона А1. Периодът “дискомфортно прегряване” е по-голям с 18-22%, а за сметка на периода “комфорт”. За сметка на това през студеното време на годината, периодите “студено и прохладно” са с 8-12% повече, за сметка на “дискомфортното охлаждане” в сравнение със зона А1.
Зона А3 - неблагоприятна - обхващаща равнинните части на общината – на север от зона А2 – до поречието на р.Марица. В тази зона са увеличени и двете неблагоприятни проявления на климата и “дискомфортно охлаждане” и “дискомфортно прегряване”. През зимата, при преобладаващото безветрие, тук се формира “езеро на студа”, увеличена продължителност на мъглите. През зимата с t0 са с 1 3.60 по-ниски, в сравнение със зона А2, а през лятото - с 3-80 по високи, при повишен период безветрие и значително понижена относителна влажност -8-15%.
Зона А4 - неблагоприятна - обхваща териториите южно от изолинията на зона А3 по по линията с.Младиново - Левка – Белица – Студена – от север и югозападно от кв.Ново село. В тази зона са увеличени и двете неблагоприятни проявления на климата и “дискомфортно охлаждане” и “дискомфортно прегряване”. През зимата, при преобладаващото безветрие, тук се формира “езеро на студа”, увеличена продължителност на мъглите. През зимата с t0 са с 1 3.60 по-ниски, в сравнение със зона А2, а през лятото - с 3-80 по високи, при повишен период безветрие и с 8-15%. понижена относителна влажност.
По поречието на реката се очертава една тясна ивица с климатично-ладшафтни характеристики близки до тези на зона А3 – благодарение на въздушните течения по реката и нейната водна площ, където изпаренията в най-горещите летни дни са причина за увеличение на относителната влажност с около 15% и в резултат - понижение на температурите с 3-40. Това проявление се наблюдава в кварталите на ядрото на общината – гр.Свиленград, разположени непосредствено до реката, както и в селата Генералово и Капитан Андреево.
Антропогенна среда
Екологичната диагноза показва, че с малки и лесно отстраними изключения, общото състояние на околната среда, не само че не е пречка за развитието на всички сектори, но е качества, предпоставка за тяхното развитие.
Проблемните аспекти са:
Ядрото на общината – гр.Свиленград няма пречиствателна станция за отпадни води. В населените места отпадните води се заустват без пречистване – директно в реките. Проблемът ще се реши с изграждането на ГПСОВ в Свиленград и модулни пречиствателни станции в избрани селища с по-голямо население.
За опазване и подобряване на количествените и качествени показатели на питейните водоизточници е необходимо възстановяване санитарно-охранителните зони и спазването на определения режим в границите на отделните им пояси.
-
Замърсяване на атмосферата
На територията на общината не са регистрирани наднормени количества на вредни емисии в атмосферата. Тук липсват големи промишлени предприятия, замърсители на околната среда. Единственият значим проблем за чистотата на атмосферният въздух е свързан с това, че по-голяма част от населението през зимният сезон се отоплява с твърдо гориво – дърва и въглища. Това създава неприятна атмосферна обстановка през зимния сезон, най-вече през ранните сутрешни и късните вечерни часове на денонощието.
Проблем за града са изгорелите газове от автомобилния транспорт и особено праховот замърсяване от не почистени и неблагоустроени улици.
-
Акустично натоварване на средата:
Шум над ПДН се отчита в града – основно от автомобилния транспорт – за квартал Ново Село през които преминава главен път Е80 – в посока контактен пункт Капитан Петко Войвода – Гърция. Над ПДН е и шума от ЖП линията, който макар и с инпулсивен характер, затормозва кварталите около жп линията.
За облекчаването на акустичния режим, следва да се предвидят мероприятия в бъдещите устройствени разработки.
Проведените изследвания не съдържат данни за наличие на радиоактивно замърсяване на почвите и водите.
Локализирано е в района непосредствено тангиращ Е80 – подложен на екологичен риск от вредния ефект на автотранспорта
По Е80 преминава интензивен поток от леки коли, товарен и пътнически автотранспорт вкл. и с дизелова тяга. Замърсяването има локален характер.
Изследванията на почвата с профил 0,30 см (известен като “орен” слой в който е разположена основната биомаса на кореновата система при тревистите растения) показва, че основния екологичен проблем постъпва от акумулирането на оловото в повърхностния слой на почвата. Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове.
Проблем за цялата територия на общината е третирането на твърдите отпадъци.. Събрани на територията на общината, те не се преработват преди крайното им депониране. Не е изградена и внедрена система за разделно събиране на рециклиращи се отпадъци, отпадъци от опаковки и масово разпространени опасни отпадъци. Нерегламентирани сметища са разпръснати за цялата територия, които освен преките последици, пречат и на добрия имидж на общината.
Е
фиг. 7. Антропогенна среда. Екологични потенциали
динствения значим генератор на отпадъци на територията на община Свиленград е населението. Съществуващата система за управление на отпадъците е представена като услуги по поддържане на чистотата в населените места, събиране, извозване на отпадъци и тяхното депониране. В общината, освен сметището на Свиленград, стихийно са възникнали нерегламентирани селищни образувания, особено неприятни по оста, воде ща към ГКПП Капитан Андреево.
Депото се намира на 5 км източно, извън стр. регулация на гр. Свиленград и обхваща имоти с кад. № 001364, 001365 на обща площ от 51, 963 дка. Начало на експлоатация на депото е 1962 г., като капацитета му е напълно изчерпан. Към момента депото се охранява и е извършено запръстяване.
На територията на всички населени места в Община Свиленград е въведено организирано сметосъбиране и сметоизвозване, което се извършва по следният начин:
Битовите отпадъци се събират в несменяеми съдове – контейнери тип “Бобър”, с обем 1,1 куб. м - метал.
Съдовете се обеззаразяват веднъж на два месеца през зимния сезон и веднъж месечно през летния.
За транспортиране на битови отпадъци от несменяеми съдове се използват специализирани автомобили със закрити каросерии, съоръжени с необходимата механизация за товаро – разтоварните работи и санитарно хигиенни условия за шофьорите и работниците. Автомобилите със закрита каросерия са с бункер за приемане на отпадъците и специално оборудване за размесване и уплътняване на отпадъците вътре в каросерията. Към специалното оборудване спадат и приспособленията за механизираното товарене на съдове (вдигане, обръщане и пускане на земята ).
фиг. 8. Антропогенна среда. Екологични потенциали
В съответствие с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците е изградено регионално депо в гр.Харманли, за депониране и обезвреждане на отпадъците. Регионалното депо ще обслужва общините Свиленград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Стамболово и Харманли.
Високите транспортни разходи и високите такси за ползване на депото за ТБО в Харманли, в момента са основните проблеми пред депонирането на отпадъците в него.
На базата на направените проучвания за екологичните потенциали на средата – природни и антропоганни на територията на община Свиленград е съставена комплексна „Екологична карта – диагноза” (фиг.8).
На нея са очертани изолиниите на екологичните „природни зони” и на неблагоприятните антропогенните въздействия.
-
Оценка на дейностите по използване на природните ресурси и опазване на околната среда
Природните ресурси, при големият им потенциал се използват рационално за развитието на общината:
-
По отношение на стратегическия отрасъл – земеделието - 73% от територията е заета от земеделски земи, като 66% от тях са обработваеми, а 34% са мери и пасища - предпоставка за развитие на животновъдството.
-
Земеползването съдържа резерви за оптимизиране, които следва да преодолеят:
-
Раздробената собственост и липсата на ефективен пазар - бариера за ефективното ползване на земята
-
Въпреки наличните потенциални възможности – пасища, мери и ливади, животновъдството е не развито, особено овцевъдството и отглеждането на кози, за чиято продукция в ЕС няма квоти.
-
Формите на стопанисване са уязвими и рискови. Все още сдруженията са в начален стадий на формиране, а връзката добив-реализация не е устойчива форма на земеползване.
„Допълващия”– стопански потенциал – земеделски и горски фонд, предоставят благоприятни условия за развитие на селскто стопанство и особено на традиционните негови отрасли – лозарство, зеленчукопроизводство, лозарство и особено овощарство – отрасъл силно развит в близкото минало, горското стопанство, животновъдството, билкарството и др.
Обобщения извод, които може да се направи, е:
-
Природния комплекс от разнообразен ландшафт, съставен от равнини и хълмове, сравнително добри водни потенциали и почви, създава благоприятни условия за развитие и на земеделието и на животновъдството.
-
На територията на общината липсават застра-шаващи екологическото равновесие дейности.
-
Природната среда и благоприятната екологична обстановка на община Свиленград са нейно богатство и предпоставка за развитието - нейният стратегически ресурс.
Като цяло - структурата на поземлените ресурси и екологичната обстановка се оценява като балансирана и адекватна за развитието на общината и на нейнтите основни функционални подсистеми: труд, обитаване, отдих, обслужване и транспортно-комуникационни връзки, както и в аспекта на един от основните потенциали на общината – селското стопанство.
-
СЕКТОР ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
-
Динамика на населението
Н
фиг. 9. Динамика на населението 1985-2005
аселението на община Свиленград наброява 25996 ж. (данни на ГРАО към 08.02.2005 г.), от които мъже 12821 (49,3 %) и жени 13175 (50,7 %).По данни от 2003 г. на статистиката (Регионален център Хасково) същата (25238 ж.) притежава 9.34 % от населението на областта и 0,32% от това на страната. По население общината е около 2,5 пъти по-малка от община Димитровград, която включва в границите си около ¼ от населението на областта (23,4, почти еднаква с община Харманли (26712 ж.) По-малки от нея са само общините Любимец (11090 ж.) и Маджарово ( 2002 ж.).
Населението на общинския център възлиза на 19548 ж. (данни на ГРАО към 08.02.2005 г.).Същото представлява 75,2 % от населението на общината. Селското население е 6448 ж. или 24,8% разпределено в 23 села.
Д
фиг. 10. Динамика на населението. Естествен прираст – 2001 – 2003 г. НСИ.
инамиката на населението за един по-дълъг период от време се вижда от приложената диаграма (№ 9) и от Таблица 1. От тях е видно, че за период от 20 години са настъпили редица отрицателни промени. Така например населението на общината през 1995 год. намалява с 2,75% спрямо базисния период 1985 г., а след 15 години през 2000 г. показва намаление от 2,3%, т.е. дори увеличение от 0,45% спрямо 1995 г., но това увеличение е главно за сметка на града, което спрямо базисната 1985 г. показва увеличение от 8%, през 1995 г. а през 2000г. с 12%. Тенденцията за намаляване на населението по селища продължава и след 2000 г., като през 2005 г. абсолютният брой жители на много от селата намалява драстично, а относителният им дял представлява 80 до 60% спрямо 1985 г. За отделни малки села той спада до 20% (за с. Маточина е 9,8% и население само от 5 човека понастоящем). Селското население намалява стремителното, което се вижда от данните: – 7,8% през 1995 г., 28,3% през 2000 г.и 33.4.% през 2005 г. и вече представлява 1/3 от населението спрямо базисната 1985 г.
Ниският темп на намаляване на населението на общината, респективно общинския център е резултат на големия брой млади заселници и ромското население – над 2000 за града, високата раждаемост и големия брой роми под 18 години.
Най-голям процент на обезлюдяване показват през 2005 г. селата от 100 до 300 ж. спрямо населението през 1985 г., както и тези под 100 обитатели.
Е
фиг. 11. Динамика на населението. Механичен прираст – 2001 – 2003 г. НСИ.
стественият при-раст на всички селища на територията на община Свиленград е отрицателен (данни към 08.02.2005 г. на ГРАО). Това показва, че населението в селата силно застарява и групата на над трудоспособната възраст е голяма - достига и надминава 60%. Ясно, е че по-младите техни обитатели търсят по-високо ниво на обслуж-ване, както и професио-нална реализа-ция в града.
Обезлюдяването на селата на община Сви-ленград е резултат на безработица, миграция, в т.ч. емиграция и липса на услуги от по-горно ниво. Най-малките селища са разположени покрай турската граница и селата на север намиращи се в тупиково положение. Безпорно, за това е допринесло най-много изолацията на граничните села в продължение на почти половин век.
-
Динамика на населението – 1985-2005 г.(НИСИ 1985-2001; ГРАО – 2005)
Населени места
|
Години
|
|
1985
|
1992
|
1994
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
2000
|
2001
|
2005
|
гр.Свиленград
|
17476
|
18646
|
18994
|
18900
|
18836
|
18752
|
18616
|
19596
|
19749
|
19548
|
села общо
|
9683
|
8074
|
7590
|
7514
|
7846
|
7762
|
7531
|
6941
|
6663
|
6248
|
в т.ч.:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
с.Варник
|
79
|
52
|
40
|
42
|
52
|
59
|
70
|
48
|
40
|
30
|
с.Генералово
|
337
|
246
|
231
|
234
|
244
|
230
|
226
|
202
|
188
|
276
|
с.Дервишка могила
|
136
|
79
|
61
|
48
|
72
|
66
|
62
|
40
|
33
|
26
|
с.Димитровче
|
516
|
401
|
390
|
385
|
406
|
400
|
385
|
344
|
310
|
327
|
с.Капитан-Андреево
|
1197
|
1084
|
1024
|
1040
|
1057
|
1060
|
1039
|
1021
|
996
|
1067
|
с.Костур
|
202
|
74
|
64
|
64
|
75
|
74
|
75
|
62
|
57
|
47
|
с.Левка
|
928
|
823
|
808
|
773
|
807
|
767
|
740
|
724
|
682
|
570
|
с.Лисово
|
51
|
31
|
54
|
40
|
51
|
51
|
49
|
21
|
20
|
5
|
с.Маточина
|
163
|
113
|
99
|
96
|
106
|
100
|
97
|
67
|
58
|
52
|
с.Мезек
|
435
|
353
|
315
|
304
|
325
|
317
|
312
|
297
|
293
|
299
|
с.Михалич
|
192
|
147
|
133
|
124
|
134
|
131
|
128
|
117
|
117
|
109
|
с.Младиново
|
555
|
475
|
470
|
457
|
483
|
516
|
470
|
406
|
378
|
369
|
с.Момково
|
1145
|
993
|
961
|
976
|
1008
|
1004
|
965
|
907
|
861
|
796
|
с.Мустрак
|
417
|
349
|
311
|
301
|
328
|
309
|
308
|
274
|
273
|
253
|
с.Пашово
|
30
|
24
|
20
|
20
|
23
|
23
|
22
|
18
|
19
|
11
|
с.Пъстрогор
|
283
|
225
|
203
|
211
|
231
|
249
|
237
|
226
|
229
|
219
|
с.Равна гора
|
78
|
82
|
64
|
62
|
69
|
64
|
64
|
32
|
29
|
22
|
с.Райкова могила
|
469
|
430
|
429
|
448
|
458
|
447
|
423
|
403
|
380
|
364
|
с.Сива река
|
445
|
330
|
313
|
318
|
319
|
310
|
303
|
267
|
253
|
233
|
с.Сладун
|
372
|
291
|
252
|
243
|
252
|
253
|
259
|
221
|
230
|
232
|
с.Студена
|
1271
|
1039
|
938
|
909
|
936
|
926
|
891
|
890
|
863
|
807
|
с.Чернодъб
|
202
|
194
|
188
|
193
|
192
|
197
|
204
|
181
|
163
|
169
|
с.Щит
|
280
|
239
|
222
|
226
|
218
|
209
|
202
|
173
|
161
|
165
|
Общ.Свиленград общо
|
27159
|
26730
|
26584
|
26414
|
26682
|
26514
|
26147
|
26537
|
26412
|
25769
|
И
фиг. 12. Разпределение на населението по населени места, 2005 г - ГРАО
зхождайки от същите данни- ГРАО - 2005 г., в сравнение с 2001 г. през 2005 г. населението на града е намаляло с 1,0 %, на общината също с 1,0%, докато на населението само на селата е намаляло с 2.8%. Все пак, този сравнително нисък процент на намаляване на селското население потвърждава, че все още има жизнени села, особено по-големите. Ниският брой обитатели от една страна и задържането им от друга страна по селата налага формиране на вторични центрове, още повече, че са налице модули от около и над 1500 души.
-
Сподели с приятели: |