Наблюдението на изпълнението на ОПР е задача на Общинския съвет и на Кмета на община Созопол. Това налага съветът да вземе решение за създаване (по предложение на кмета) на работна група за наблюдение на плана. На основа на взетото решение, кметът издава заповед за нейното създаване. Групата за наблюдение следва да включва представители на съвета и експерти от състава на общинската администрация, като организацията и функционирането й се регламентира с решение на ОбС (Наредба за текущо управление на реализацията на общинския план за развитие).
Групата за наблюдение:
-
Разглежда и предлага за утвърждаване на индикаторите за наблюдение на степента на изпълнение на плана. В правомощията на съвета е той да утвърди (по предложение на кмета на общината), изготвеното предложение от групата, като съответно определя техния конкретен набор и стойностите им;
-
Периодично извършва преглед на постигнатия напредък и докладва на ръководството на общината за състоянието и възможните мерки;
-
Обсъжда резултатите и степента на достигане на целите и приоритетите, изготвя отчет за постигнатите резултати;
-
Разглежда резултатите от междинната оценка (ако такава е възложена) и прави предложение пред ръководството на общината за предприемане на необходимите действия;
-
Ежегодно изготвя доклад за изпълнението, като предлага мерки за промяна, ако това е наложително. Докладът и мерките се предлагат на кмета за последващо внасяне и разглеждане от съвета;
-
Прави предложения за усъвършенстване на плана, както и за преразпределяне на средствата по мерките, програмите и проектите.
В рамките на дейността си, групата за наблюдение изготвя регулярни или конкретни отчети, които предоставя на съвета и кмета на общината. В отчетите се оценява и прогреса при реализацията на плана и изпълнението на показателите и индикаторите.
Мониторингът води до засилване потенциалните възможности на общинския план за развитие. Специфичен за общинския план е факта, че той следва да се разглежда като важна стъпка в процеса на прилагане на изцяло нов по-демократичен подход на регионално развитие, в основите на който стои принципът “отдолу – нагоре”. Това е така, защото именно тук става съчетаването и приемствеността между стратегическите и програмните документи, характерни за политиката на регионално развитие в Европейския съюз. Чрез прилагането на този принцип е възможно да се подобри сътрудничеството между различните участници и актьори, които си комуникират при изпълнението на плана, като широко се прилага принципа на прозрачност, публичност и партньорство.
Важен момент при организацията на мониторинга е определянето на неговите водещи компоненти. Най общо тук се включва:
-
Определяне на индикаторите за измерване степента на изпълнение;
-
Създаване на механизъм за измерване и проследяване на водещите параметри;
-
Избор и адаптиране на механизми за сравнение и оценка на резултатите и
-
Оценка на резултатите и предприемане на корекции при значими отклонения.
От гледна точка информационното осигуряване на мониторинга, важен е въпросът за събираемостта на данните за самото оценяване – те следва да са редовни (официализирани), верифицирани, релевантни (съотвестващи) и прости. Това налага да се осъществява периодична координация и съвместен обмен на информация между общинската администрация и регионалната статистика за набиране и анализиране на текущи данни и информационни източници.
Вторият важен момент в осъществяването на текущ контрол по изпълнението на целите и приоритетите на ОПР е процеса на оценяване. Оценките са структурно-определящ елемент на изпълнението на програмния документ и ориентир за правилността на провежданата места политика на развитие. В зависимост от времевия хоризонт на действие на плана (2007-2013г.), се формират три вида оценки в съответствие със изискванията на закона.
Предварителна оценка – Тази оценка е препоръчителна и може да се извърши на фазата на разработването на общинския план преди неговото окончателно приемане от Общинския съвет. Тази оценка следва да се изготви от независим експерт и тя трябва да включва основно отговор на два принципни въпроса: доколко и как са отчетени предвижданията на Областната стратегия за развитие, както и оценка за очакваното въздействие на самата стратегия върху социалната и икономическата ситуация в областта.
Междинна оценка – Тази оценка следва да се извърши в средата на периода на действие на общинския план за развитие (удачно е това да стане през 2009 г.). В рамките на тази оценка, следва да се оценят обобщените резултати от изпълнението му, като се прави и преглед на степента на достигане на формулираните цели, приоритети и мерки и се отчетат възникнали положителни или отрицателни отклонения. Оценката следва да завърши с конкретен анализ, с който да се предвиди съответната реакция. Това реално може да служи и за начало на евентуално усъвършенстване и актуализация на плана.
Последващата оценка – тази оценка включва:
-
Оценка на ефективността и ефикасността на използваните мерки, инструменти и ресурси за изпълнението на плана;
-
Оценка на общото въздействие върху социално-икономическата обстановка в общината;
-
Анализ на факторите при изпълнението на ОПР;
-
Оценка на степента на постигане на приоритетите и мерките и устойчивост на резултатите;
-
Изводи относно същността и начина на прилагане на общинския план за развитие, както и на резултатите от осъществените мерки.
Наблюдението и оценката следва да проследяват не само използването на финансовия и ресурсен потенциал, но активно да отчитат и физическия прогрес върху територията на общината (настъпващи промени в състоянието на средата в резултат от предприети интервенции). Това изисква набор от специфични индикатори и възможност за алтернативност и адаптивност при оценяване изпълнението на плана.
Предложените в Приложение 4 количествени и качествени индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана, отговаря на следните изисквания:
-
Стремеж към количествено представени индикатори, т.е измерими;
-
Систематизирани, стандартизирани с изискванията на Евростат, съпоставими;
-
Допълват се от система данни, която позволява периодично набиране, верификация и достъп до тях.
Законът не предвижда изрично осъществяването на тези оценки, но по аналогия, тези процедури могат да се провеждат и за настоящия план. Обикновено оценките могат да се осъществяват от групата за наблюдение, но е възможно те да се извършват от независим експерт. За конкретно прилагане на механизма за оценяване е препоръчително общинския съвет да приеме наредба, с която да уреди решаването на подобни въпроси. Наредбата по същество е възможно да уреди и други въпроси, свързани с разработването, приемането, изпълнението и актуализацията на общинския план за развитие, както и с въвеждането на определени механизми и инструменти за управлението и реализацията на плана.
Актуализация
Настоящият план е отворена система. Веднъж приет, той би трябвало да остане относително “твърд” в стратегическата си насоченост и цели, но отворен и гъвкав – по отношение на мерките и проектите.
Заключение
Общинският план за развитие на община Созопол е основен документ за провеждане на политиката за регионално развитие на местно ниво. С негова помощ се обективизират действията на местната изпълнителна власт и се създават условия за планомерно и целенасочено изпълнение решенията на общинския съвет и дейността на кмета и общинската администрация.
От гледна точка на неговото последващо прилагане, съществуват определени потенциални рискове. От една страна, по отношение на самия процес на планиране и програмиране, е налице силен уклон, произтичащ от разбирането, че планът е еднократен акт със завършен краен продукт. Това предполага преди всичко вътрешно усъвършенствате на процеса на планиране и частично развитие на неговите съставни елементи. Ударението се поставя върху партньорството, постигане на “пробиви” в самата реализация, изработване на механизъм за мониторинг и оценка и правилно съчетаване на секторното и регионалното развитие. От друга страна, съществува риск от изпадане в другата крайност, свързана с концепцията за “непрекъснатото планиране” (в буквалния смисъл на думата), предполагащ перманентна цялостна реорганизация, разбира се при спазване на определени срокове. Често този процес е свързан с риска за тоталната промяна и отказ от приемственост. Реалната алтернатива е прилагането на т.н. “структуриран планов процес”, при който планирането и програмирането (в т.ч. и изпълнението на плана) се разделя на стъпки (етапи) и е предварително известно кога и с какъв резултат завършва всеки от етапите.
За целта се налага върху него да се осъществява непрекъснат мониторинг, с помощта на който да се провежда ефективен контрол при етапното му управление. На тази основа, периодично планът за развитие следва да бъде актуализиран в програмната си част и поддържан винаги в актуалност при промяна в състоянието на основните социално-икономически процеси и на средата.
Независимо, че планът бе разработен в условията на недостатъчна информационна и прогнозна обезпеченост, той може да бъде ефикасно средство за диалог с централните власти при решаването на текущите и оперативни задачи на общината.
Накрая, авторският колектив изказва своята сърдечна благодарност на всички от община Созопол, допринесли за изработването на този стратегически планов документ.
Сподели с приятели: |