Имиграцията – по-скоро положително или по-скоро отрицателно явление за приемащата страна?

Барун Митра²

Индия, една от най-бързо развиващите се икономики днес - има среден годишен растеж от 6%. Потенциалът й да се превърне в икономически гигант вече е признат, както и излизането й на арената на информационните технологии. Протичащият в момента дебат за аутсорсинга само акцентира върху огромния човешки капитал, който Индия притежава и способността му да се конкурира с най-добрите в света. Изминали сме дълъг път.

И все пак, има още да бъде извървяно. Индия остава бедна страна, с около US $550 доход на глава от населението (около US $ 3100 в паритет на покупателната способност). В същото време обаче тя е има голям потенциал, който се подхранва от истинските звезди на индийската икономика – обикновените индийци, които са издържали тежката ръка на правителството, което се опитва да контролира почти всички аспекти на икономическа активност от 50-те години на XX в. досега.

Находчивостта, предприемаческият дух и изобретателността помагат на повечето индийци, и особено на тези на дъното на социално-икономическата стълбица, да се справят с ограничаващите икономически политики. Това, че Индия е плуралистична демокрация всъщност й е помогнало да смекчи някои от тези икономически политики, позволявайки на хората да заобиколят рестриктивните норми.

Плуралистичната демокрация се допълва от свободна преса. Въпреки идеологическата разпаленост на интелигенцията и реториката на политическата класа, има граница, отвъд която правителството не може да налага твърде строги икономически правила. Там, където действително се изготвят подобни закони, има граница, отвъд която правоохранителните органи не могат да ги приведат в действие.

Така е било винаги. Докато управляващата партия възприе доктрината на „социалистически модел на развитие” в средата на 50-те години на XX в. и се опитваше да въведе 5-годишните планове в съветски стил, голяма част от индийската икономика всъщност продължи да функционира извън обсега на законите. Днес, 15 години след икономическата либерализация експертите установяват, че 30 - 40% от индийската икономика продължава да е в неформалния сектор. Тази неформална икономика отразява истинският икономически потенциал на Индия.

Въртящи се колела

Успеха на Индия в аутсорсинга, то той ще бъде удивен от невероятните далечини, до които са достигнали предприемачите в Индия, за да избегнат гнетящите държавни регулации в производствения сектор.

Почти век след като Хенри Форд разкри икономическата мощ на поточната линия, обикновените индийци-предприемачи доказват, че техните ръчно направени автомобили могат и действително побеждават конкуренцията на по-модерните си събратя в провинциална Индия.

През 30-те години на XX в. Индия стана една от първите страни от развиващия се свят, произвеждаща автомобили. Въпреки това, от 50-те години на XX в. насам политическите идеолози в Индия гледат на автомобила като на луксозна стока, а автомобилният сектор е подложен на тежък лицензионен режим, строг контрол и наказателни данъци. Митата върху вносните превозни средства, дори втора употреба, продължават да действат забранително. Всъщност, последната незаконна схема, която се прилага в автомобилния сектор в Индия, е вносът на луксозни коли, предназначени уж за туристически таксита, които се облагат със значително по-ниски мита, а в действителност - предназначени за богатите и разполагащи с власт.

През последните две десетилетия автомобилният сектор претърпя постепенна дерегулация, и в момента в Индия оперират десетина международни производители на коли. В страна с население над 1 млрд., годишните продажби на автомобили са около 900 хиляди бройки, около 3/4 от тях са от класа на малките автомобили. От 65-те милиона превозни средства в Индия, 2/3 са на две колела; останалите включват коли, автобуси и камиони.

В Индия разпространението на превозните средства е едно от най-ниските в света. Повечето индийци все още не могат да си позволят автомобил. Освен това общественият транспорт е доминиран от държавни корпорации, работещи на загуба, които са допълнително бреме за данъкоплатците. В резултат на тези условия има огромно и в голяма степен незадоволено търсене на средства за транспорт, особено в селските райони.

Над 1/3 от индийските домакинства не притежават каквото и да е средство за транспорт. Над 43% от хората имат само велосипед. Впрегатните животни продължават да играят важна роля в транспортния сектор. Пропастта между волската каруца и официалния транспортен сектор се запълва от един уникален вид селски механици. Овладели занаята да поддържат и поправят различни земеделски машини през последните три десетилетия, тези механици сега са в състояние да сглобят моторизиран мини-камион за около две седмици. Те работят в малки работилнички и могат да сглобят цяла кола дори под дърво до пътя. В много райони на Северна Индия тези собственоръчно направени превозни средства се наричат „jugaad”, жаргонен израз, означаващ „еднодневка”.

Процъфтяващият пазар за авто-части в Делхи основно предлага употребявани части като скоростни кутии, радиатори, колела, и волани. Механиците започват от селскостопански дизелов двигател с 8-12 конски сили от вида, обикновено използван да задвижва водна помпа или друга земеделска техника. След това се заварява шасито, поставя се двигателят и се свързва скоростната кутия, която ще задвижва задните колела. С една обикновена пейка използвана като седалка, превозното средство е готово да забръмчи по пътя с 20 км/ч., возейки около 25 души. За да се пести гориво, електрическите фарове и клаксонът обикновено се премахват. Това превозно средство струва от 1 000 до 2 000 щатски долара. Сравнете това с цената на обикновена малка кола (800 кубични см.), едва 4-местна, която струва около 5 000 щатски долара.

В провинцията, тези нестандартни превозни средства лесно отстояват позицията си между колите, теглени от волове и камили от една страна, и обикновените коли и камиони, от друга. Отговарящи на нуждите на малките градове и села от превоз на къси разстояния в радиус от около 50 км., тези превозни средства карат децата на училище, превозват продукцията или фермерите и местните търговци до близките пазари, или возят крави до местните ветеринарни лекари.

А сега един фермер, превърнал се в изобретател, е проектирал удостоен с награда малък и евтин трактор, който е съвсем подходящ за малките земеделски площи, които типичният индийски фермер обработва. Той се е опитвал да го патентова и би искал да изпрати превозното средство на стандартните пътни тестове, за да може да го произвежда за продажба. За съжаление, той не може да събере средствата, необходими, за да бъдат проведени тестовете, които биха стрували доста повече от двете хиляди щатски долара, които той е похарчил за сглобяването на един от своите прототипи.

Нито едно от тези превозни средства в момента не отговаря на изискванията за регистрация, и според закона нито едно от тях няма право да се движи по пътната мрежа. Въпреки това, придържайки се към установената практика в Индия, правоохранителните органи си затварят очите, тъй като икономическата и политическата цена, която правителството трябва да плати за спирането на тези превозни средства е твърде висока.