Седмичник ипи


Имиграцията – по-скоро положително или по-скоро отрицателно явление за приемащата страна?



страница4/6
Дата23.07.2016
Размер416.3 Kb.
#2517
1   2   3   4   5   6
Имиграцията – по-скоро положително или по-скоро отрицателно явление за приемащата страна?

Велико Димитров


През последните седмици се появиха редица статии в британския печат, повдигащи въпроса дали след като България и Румъния се присъединят към ЕС работниците от тези две страни да имат свободен достъп до пазара на труда в Обединеното кралство или не. По-голямата част от изказаните мнения от журналисти и действащи политици от управляващата лейбъристка партия, бяха, както може да се очаква, “за” налагането на ограничения под някаква форма. Сравнително по-ограничено присъствие в медиите имаха привържениците на свободния пазар, подкрепящи политиката на отворени врати за българи и румънци, т.е. равнопоставеност с всички други граждани на ЕС25.

Не е изненада превесът на аргументи против свободното движение на хора (въпреки че това е един от основните принципи при създаването на ЕС), тъй като за нещастие дори и в Западна Европа напоследък политическите стимули и аргументи надделяват над икономическите. Или по думите на министър от управляващата социалистическа партия “... понякога политиката трябва да вземе връх над икономиката и това ще се случи сега”. Жалко е, когато инструментите на политическата власт не се използват за взимането на икономически обосновани решения, защото точно от тези решения зависи и развитието на самата икономика в бъдеще.

Доколко политиката и икономиката се раздалечават в този случай?

Не съществуват сериозни икономически аргументи в подкрепа на въвеждането на протекционистични мерки на пазара на труда. Трудовите ресурси като производствен фактор по същество не се различават от всички останали – независимо дали става въпрос за компютър, лист ламарина или уменията на даден човек при наличието на няколко източника, от които да бъдат закупени, логично е да се избере този с най-ниската цена при сравнимо качество. По-високата конкуренция на ресурсния пазар, която би предизвикал свободният достъп на българи и румънци, търсещи работа, е естествената предпоставка за по-ниската цена на крайния продукт, което е и желанието на всеки от британските потребители. И обратно, колкото достъпът е по-ограничен, толкова по-високите производствени разходи ще гарантират и по-висока цена (разликата е чиста икономическа загуба).

Тези и подобни аргументи са неоспорими дори и за привържениците на протекционистична политика по отношение на имиграцията. Друг е основният им аргумент (когато изобщо има такъв) за провеждането и, а именно, че в резултат на нарасналото предлагане, ще се увеличи безработицата в страната. Емпиричните данни обаче не потвърждават тези твърдения.

Три страни от ЕС15 решиха да не наложат ограничения спрямо пристигащите чуждестранни работници от новите страни-членки след май 2004 г.


Безработица преди и след присъединяването на новите страни членки




1 май 2004

1 януари 2005

Великобритания


4,7 %

4,7 %

Ирландия

4,5 %

4,3 %

Швеция

6,6 %

6,2 %

Средно за трите страни

5,26 %

5, 06 %

Източник:Евростат
Както се вижда от данните в таблицата, безработицата в тези страни за периода от осем месеца не само, че не е нараснала, а в две от тях дори е спаднала. Това не се дължи, както някой би предположил, на отсъствие на имигранти (само във Великобритания за периода са се регистрирали над 127 000 души*), а на създадени нови, заети, свободни и излезли на светло работни места.

Допълнителната заетост и производство са допринесли и за по-високия растеж на БВП за 2004 година, който превишава с над 30 % този за предходната година:


Ръст на БВП (по постоянни ценни за 2000 г.; промяна спрямо предходната година)




2003

2004

Великобритания

2,7 %

3,3 %

Ирландия

4,3 %

4,3 %

Швеция

1,7 %

3,7 %

Средно за трите страни

2,9 %

3,8 %

Източник:Евростат
От друга страна нарастването на брутния продукт в трите “отворени” страни е на значително по-високо ниво, отколкото е средната стойност за ЕС15 (2,3 % за 2004 г.), т.е. за тези държави, които се придържат към ограничаваща или спираща икономическата миграция политика**.

Логичен в случая е изводът, че не въпреки, а благодарение на по-големия брой трудови ресурси и конкуренцията на трудовия пазар трите “отворени” държави забогатяват по-бързо от своите съседи от континентална Европа.

Като заключение може би трябва да се каже, че отрицателните ефекти от притока на чуждестранни работници се хиперболизират, а положителните остават почти незабелязани. От икономическа гледна точка свободното движение на работна сила е оправдано, както са оправдани (и в значителна степен прилагани) свободните търговски отношения в сферата на стоките, услугите и капитала. За разлика от последните три фактора обаче, темата за чуждестранните имигранти, които “нахлуват и отнемат работни места от населението” има доста по-висок популистки потенциал, който за съжаление управляващата политическа партия не пропуска да експлоатира. А в случай, че не го направи тя, то вероятно ще го стори опозицията.

* По данни на вътрешното министерство във Великобритания (Home Office)

** Реално разликата е още по-голяма, тъй като по-високият среден растеж на трите държави също така е включен в средните стойности за ЕС15








Kапитализмът процъфтява сред обикновените индийци

Барун Митра2

Индия, една от най-бързо развиващите се икономики днес - има среден годишен растеж от 6%. Потенциалът й да се превърне в икономически гигант вече е признат, както и излизането й на арената на информационните технологии. Протичащият в момента дебат за аутсорсинга само акцентира върху огромния човешки капитал, който Индия притежава и способността му да се конкурира с най-добрите в света. Изминали сме дълъг път.

И все пак, има още да бъде извървяно. Индия остава бедна страна, с около US $550 доход на глава от населението (около US $ 3100 в паритет на покупателната способност). В същото време обаче тя е има голям потенциал, който се подхранва от истинските звезди на индийската икономика – обикновените индийци, които са издържали тежката ръка на правителството, което се опитва да контролира почти всички аспекти на икономическа активност от 50-те години на XX в. досега.

Находчивостта, предприемаческият дух и изобретателността помагат на повечето индийци, и особено на тези на дъното на социално-икономическата стълбица, да се справят с ограничаващите икономически политики. Това, че Индия е плуралистична демокрация всъщност й е помогнало да смекчи някои от тези икономически политики, позволявайки на хората да заобиколят рестриктивните норми.

Плуралистичната демокрация се допълва от свободна преса. Въпреки идеологическата разпаленост на интелигенцията и реториката на политическата класа, има граница, отвъд която правителството не може да налага твърде строги икономически правила. Там, където действително се изготвят подобни закони, има граница, отвъд която правоохранителните органи не могат да ги приведат в действие.

Така е било винаги. Докато управляващата партия възприе доктрината на „социалистически модел на развитие” в средата на 50-те години на XX в. и се опитваше да въведе 5-годишните планове в съветски стил, голяма част от индийската икономика всъщност продължи да функционира извън обсега на законите. Днес, 15 години след икономическата либерализация експертите установяват, че 30 - 40% от индийската икономика продължава да е в неформалния сектор. Тази неформална икономика отразява истинският икономически потенциал на Индия.

Въртящи се колела

Успеха на Индия в аутсорсинга, то той ще бъде удивен от невероятните далечини, до които са достигнали предприемачите в Индия, за да избегнат гнетящите държавни регулации в производствения сектор.

Почти век след като Хенри Форд разкри икономическата мощ на поточната линия, обикновените индийци-предприемачи доказват, че техните ръчно направени автомобили могат и действително побеждават конкуренцията на по-модерните си събратя в провинциална Индия.

През 30-те години на XX в. Индия стана една от първите страни от развиващия се свят, произвеждаща автомобили. Въпреки това, от 50-те години на XX в. насам политическите идеолози в Индия гледат на автомобила като на луксозна стока, а автомобилният сектор е подложен на тежък лицензионен режим, строг контрол и наказателни данъци. Митата върху вносните превозни средства, дори втора употреба, продължават да действат забранително. Всъщност, последната незаконна схема, която се прилага в автомобилния сектор в Индия, е вносът на луксозни коли, предназначени уж за туристически таксита, които се облагат със значително по-ниски мита, а в действителност - предназначени за богатите и разполагащи с власт.

През последните две десетилетия автомобилният сектор претърпя постепенна дерегулация, и в момента в Индия оперират десетина международни производители на коли. В страна с население над 1 млрд., годишните продажби на автомобили са около 900 хиляди бройки, около 3/4 от тях са от класа на малките автомобили. От 65-те милиона превозни средства в Индия, 2/3 са на две колела; останалите включват коли, автобуси и камиони.

В Индия разпространението на превозните средства е едно от най-ниските в света. Повечето индийци все още не могат да си позволят автомобил. Освен това общественият транспорт е доминиран от държавни корпорации, работещи на загуба, които са допълнително бреме за данъкоплатците. В резултат на тези условия има огромно и в голяма степен незадоволено търсене на средства за транспорт, особено в селските райони.

Над 1/3 от индийските домакинства не притежават каквото и да е средство за транспорт. Над 43% от хората имат само велосипед. Впрегатните животни продължават да играят важна роля в транспортния сектор. Пропастта между волската каруца и официалния транспортен сектор се запълва от един уникален вид селски механици. Овладели занаята да поддържат и поправят различни земеделски машини през последните три десетилетия, тези механици сега са в състояние да сглобят моторизиран мини-камион за около две седмици. Те работят в малки работилнички и могат да сглобят цяла кола дори под дърво до пътя. В много райони на Северна Индия тези собственоръчно направени превозни средства се наричат „jugaad”, жаргонен израз, означаващ „еднодневка”.

Процъфтяващият пазар за авто-части в Делхи основно предлага употребявани части като скоростни кутии, радиатори, колела, и волани. Механиците започват от селскостопански дизелов двигател с 8-12 конски сили от вида, обикновено използван да задвижва водна помпа или друга земеделска техника. След това се заварява шасито, поставя се двигателят и се свързва скоростната кутия, която ще задвижва задните колела. С една обикновена пейка използвана като седалка, превозното средство е готово да забръмчи по пътя с 20 км/ч., возейки около 25 души. За да се пести гориво, електрическите фарове и клаксонът обикновено се премахват. Това превозно средство струва от 1 000 до 2 000 щатски долара. Сравнете това с цената на обикновена малка кола (800 кубични см.), едва 4-местна, която струва около 5 000 щатски долара.

В провинцията, тези нестандартни превозни средства лесно отстояват позицията си между колите, теглени от волове и камили от една страна, и обикновените коли и камиони, от друга. Отговарящи на нуждите на малките градове и села от превоз на къси разстояния в радиус от около 50 км., тези превозни средства карат децата на училище, превозват продукцията или фермерите и местните търговци до близките пазари, или возят крави до местните ветеринарни лекари.

А сега един фермер, превърнал се в изобретател, е проектирал удостоен с награда малък и евтин трактор, който е съвсем подходящ за малките земеделски площи, които типичният индийски фермер обработва. Той се е опитвал да го патентова и би искал да изпрати превозното средство на стандартните пътни тестове, за да може да го произвежда за продажба. За съжаление, той не може да събере средствата, необходими, за да бъдат проведени тестовете, които биха стрували доста повече от двете хиляди щатски долара, които той е похарчил за сглобяването на един от своите прототипи.

Нито едно от тези превозни средства в момента не отговаря на изискванията за регистрация, и според закона нито едно от тях няма право да се движи по пътната мрежа. Въпреки това, придържайки се към установената практика в Индия, правоохранителните органи си затварят очите, тъй като икономическата и политическата цена, която правителството трябва да плати за спирането на тези превозни средства е твърде висока.


Каталог: pdf docs -> weekly
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница