ОТНОВО ЗАЕДНО
А как да си обясним положителните чувства, които ни се случва да изпитаме към някои хора още от пръв поглед? Любовта, която изпитваме към даден човек още щом го зърнем, или чувството, че ни е отнякъде познат?
Навсякъде може да се случи да ни се стори, че някой ни гледа. Тя ни се струва позната, имаме усещането, че сме я срещали някъде. Нещо в израза на лицето й или просто в присъствието й ни кара да се чувстваме особено приятно. Ако започнем разговор, веднага разбираме, че сме настроени на една и съща вълна. Говорим с лекота и се разбираме от половин дума.
И тук отново особено предизвикателство за хората е да не тълкуват подобни преживявания в сферата на сексуалното привличане, а да се научат да отчитат духовната им природа, особено що се отнася до отношенията между мъж и жена. Трябва да издигнем съзнанието си над илюзиите на взаимната зависимост, за да потърсим синхронните послания, които се отнасят до жизнената ни мисия.
СМИСЪЛЪТ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ОТВЪДНОТО
Както видяхме, колкото повече узнаваме за отвъдното измерение, толкова повече светлина се хвърля собствено върху живота ни на земята. Знаем, че всеки синхронен момент, всяка наша среща с друг човек, има подтекст, който далеч надхвърля обичайното й значение. Всеки от нае е дошъл на земята, за да осъществи някакви мисия, и всеки път, когато сме се озовали на необходимото място, получили сме нужната информация или пък сме вдъхновили някого тъкмо навреме, имаме усещането, че всичко е било предопределено, защото нещо в нае си спомня, че всичко е било предвидено да стане точно така.
Въпросът е доколко съзнателни можем да направим тези моменти. Точно сега. Защото на този етап от пътя си ние сме готови да си припомним всичко: своята същност като духовни същества, това как сме се озовали тук и накъде ще се отправим в бъдеще.
12
ВИЖДАНЕ ЗА ЧОВЕШКОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ
Колкото повече информация за Отвъдното си проправя път в общественото съзнание, толкова повече нашето разбиране за човешката история и предопределение драматично се изменя. Щом всеки измежду нас се е родил на този свят с определено предназначение, това означава, че всеки, който някога е живял на този свят, е бил тук с такова предназначение, и всичко, което се е случвало, има висш смисъл.
При такова ново разбиране ние вече можем да ви-дим по нов начин всичко, което се е случвало в това измерение. Можем да разберем смисъла на историята в този план, защото всъщност си спомняме цялата последователност от събития.
Когато вселената е възникнала след първичния взрив, ние сме били един от аспектите на ставащото. Били сме частица от първите звезди, гравитиращи заедно, участвали сме в създаващите се енергийни модели на първичните елементи и в тяхното разпространение.
Сливали сме устрема си с божественото, докато слънцето и другите планети са формирали нашата слънчева система, създавайки идеалните условия за живот на земята. Ние сме били първите аминокиселини, развили се в едноклетъчни растения, а по-късно - в живи организми. Били сме растенията, за първи път започнали да отделят кислород в атмосферата. Плували сме сред океаните като многоклетъчни организми, а после риби. Ние сме закопнели да преодолеем границите на водните пространства и усилията ни са се увенчали с успех, когато за първи път сме изскочили на сушата под формата на амфибии. И сме били част от онова по-голямо съзнание, което е еволюирало във влечугите, подир туй - в млекопитаещите и накрая - в нас самите.
Оттук нататък историята продължава с това, че душите ни търпеливо са участвали в хилядите животи, преди хората да придобият първите признаци на самосъзнание. Постепенно и бавно сме се пробуждали и сме започнали да осъзнаваме, че живеем и умираме на тази земя. За разлика от другите живи същества, ние сме си задавали въпроса защо сме тук. Какъв е смисълът на живота ни?
ИСТОРИЯ НА ДУХА
От момента, в който за първи път сме си поставили този въпрос, еволюцията е навлязла в нов етап: постепенния напредък на човешкото съзнание по посока на истината за това кои сме и какво е нашето предназначение. Първобитният човек създава богата митология, опитваща се да обясни нашето съществуване и произход. Но още от самото начало сме изпитвали недостиг на енергия и сме започнали взаимно да се манипулираме и да властваме едни над други, първоначално посредством упражняването на сила.
Вече започваме да разбираме, че и за подобни явления еволюцията е имала своя промисъл: разпространението на новите идеи. Първобитните хора са почувствали веднага порива да покоряват и обединяват, за да принудят останалите да приемат тяхната гледна точка. Най-силните са владеели и са печелели внимание от страна .на останалите и в процеса на постепенно обединение тези силни индивиди и техните последователи са завладя-вали все повече и повече територии и народи, налагайки нови разбирания за живот - за да бъдат впоследствие покорени и те и да им бъдат наложени нови ценности и убеждения.
От перспективата на Отвъдното всичко това е било просто най-доброто, което е можело да стане при тези обстоятелства. Аз съм убеден, че ние можем да предусетим интуитивно, че многократно сме се въплъщавали на земята в процеса на еволюционното развитие. И всеки път, когато сме идвали тук, следвайки рождената си визия, намерението ни е било да направим всичко, на което сме способни, за да отклоним човечеството от варварството на войната и имперската система и да предложим по-цивилизован начин за обединение между хората и утвърждаване и разпространяване на истината.
Първоначално свеждането на висшата истина до нивото на земното съществувание напредва много бавно, защото в първите години бездната между онова, което сме знаели в Отвъдното, и онова, което сме можели да осъществим на земята, е била грамадна. Всеки път, когато сме се въплъщавали, ние е трябвало да се борим за преодоляване на конвенциите на културата, в чиито условия сме дошли на света, полагайки усилия да ей спомним истината, която е трябвало да известим. Макар и постепенно, все пак цивилизаторските усилия на групи от вдъхновени индивиди са започнали да дават своите резултати. В Средния изток юдейските племена създават богата митология, основаваща се на представата за единен Бог и постепенно идеята за единния Създател, за един от всеки първоизвор, от който черпят всички, се разпространява сред по-голямата част от западното полукълбо.
На изток се разпространява сходната идея за това, че всички ние сме единни с Абсолютния иди Божествения разум. Тази представа довежда до скок в посока на обединяване между хората. Те вече не си представят някакво местно божество, призвано да се .грижи за техните интереси и да ги защитава от вражеските божества. Те осъзнават, че всички хора в своята същност принадлежат към единна съзидателна сила.
ОСЪЗНАВАНЕ НА ЕВОЛЮЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ
През 600 година пр. н. е. светът осъзнава друга голяма истина в древна Гърция: идеята, че вместо да използваме груба сила, бихме могли да се отнасяме по демократичен начин помежду си. Благодарение усилията на стотици хора тази идея постепенно започва да си проправя път в древния Рим и нова революционна идея се налага В; света: вместо човешките дела и еволюционни процеси да се налагат на човечеството чрез завладяване и господство, това може да се постигне по пътя на дебата и обсъждането на определени гледни точки. Така. реалността еволюира чрез развитие на идеите.
През следващите векове други визионери като Лао-дзъ, Буда и Христос разкриват естеството на духовния първоизвор, който всички споделяме. Христос изявява, че Царството Божие не е извън нас, а в нас самите. В ограничена степен тази идея вее пак прониква в културния живот на развиващите се на Изток будизъм и даоизъм и в западното християнство.
Междувременно хората продължават да гравитират към все по-големи групи, нашето чувство за принадлежност и идентификация с останалите хора преминава от малките групички и селища в разрастващи се региони и по-нататьк в съзнание за принадлежност към дадена нация с определени граници. И най-сетне, започвайки от Ренесанса на Запад, хиляди хора преоткриват демократичните ценности на античността и утвърждават човешкото достойнство и основни човешки права.
Много народи отхвърлят идеята за божествените права на кралете със системата на народна демокрация. Посред секуларните революции на времето Съединените щати се установяват като визионерски, но недостатъчно развит модел на страна, където хората ще бъдат свободни да осъществят най-дълбоките си мечти и копнежи.
Както видяхме в началните глави, науката е създадена в същия дух на идеализъм и е призвана да дойде на мястото на претенциозните суеверия на времето. След като тя не успява да изгради нова представа за духовната ситуация на човечеството, цялото внимание се насочва към създаване на материална сигурност.
Културите на Изтока продължават своите търсения по посока на вътрешния свят на духовна опитност и постигане на сигурност вътре в човека. Продължава обменът на идеи, които дават още по-голям тласък на еволюцията на обществото.
В началото на двайсети, век многобройни индивиди, следвайки подсъзнателно своето рождено предназначение, са се пробудили за нови истини. На мястото на механистичното възприятие на света, наложено от Нютоновата физика, идва Айнщайновата и квантовата физика. Други надарен» с прозрение хора започват да се пробуждат и осъзнават крайностите, до които може да доведе икономическата обсесия, и да работят за разбиването на картелите и монополите в Съединените щати, за създаването на национални паркове и гори, да се борят срещу империализма и за защитата на малките култури по света, за да бъде съхранено културното разнообразие на народите.
В средата на века милиони хора откликнаха на идеята, че насилственият империализъм трябва да отстъп», след като запаля две световни войни и поддържа една студена война толкова години, докато накрая се стигна до консенсус за защита правата на суверенните народи и техните национални граници. Благодарение усилията на безброй много хора идеята за Организация на обединените нации стана реалност, с което се отбелязва първият път, в който човешкото съзнание се е издигнало на такава висота, че да включи всички хора на земята
През последните десетилетия започва да възниква ново разбиране за човешката вселена. Новата физика представя света с понятията на енергийната динамика и мистичните връзки. Други учени започват да изследват човешките потенциални възможности в техния пълен обхват, включително мистичните проявления на синхронност, дълбочината на нашата интуиция и силата на човешката мисъл.
В настоящия момент ние започваме да осъзнаваме пълната картина на еволюцията, благодарение на истините, които милиони хора, постепенно са свеждали до знанието на света. Следвайки подсъзнателно рожденото си предначертание, всяко поколение в историята служи на все по-нататъшното еволюиране на човешкото съзнание, и то съвсем целенасочено, като го този начин ни приближава все повече до онова духовно съзнание, което съществува в отвъдното измерение. Стъпка по стъпка започваме да си даваме сметка, че сме духовни същества, които постепенно разгръщат духовната реалност на тази планета.
ПОЛЯРИЗАЦИЯ НА СИЛИТЕ
От факта, че създаваме духовна култура, не следва, че работата е приключила. Все още сме в онова междинно състояние, при което старият мироглед вече не може да събуди у нас стремеж да го следваме, но парадигмата, която трябва да го замести, още не се е напълно утвърдила, фактически през последните десетилетия ставаме свидетели на крайна поляризация на силите на тези, които се стремят към промяна, и другите които и се противопоставят. В Америка конфликтът бързо назрява, тъй като и двете страни осъзнават, че резултатите от него ще бъдат решаващи за бъдещето на човечеството.
Изправено пред надигащите се симптоми на битката на културите, общественото мнение се люшка между две крайности, През 80-те години сякаш защитниците на стария мироглед спечелиха позиции с твърдението, че ние трябва да се върнем обратно към реалностите на живота и ценностите от миналото, когато цялото ни внимание бе насочено към работата, семейството и икономическия напредък. Те обвиняват пряко движението на човешкия потенциал за проблемите, пред които е изправена културата, твърдейки, че неговите либерални идеи са довели до прекалена правителствена намеса, неприемлив бюджетен дефицит, преодоляване на половите разграничения между мъжа и жената, снизходителност към престъпността и всеобща тенденция хората да винят обществото за своите проблеми.
Другите им опонират, че нямаше да има държавен дефицит, ако билиони долари не бяха влагани за субсидиране на бизнес и въоръжаване, и изреждат цели списъци: федерални субсидии на оръжейни дилъри за продажба на оръжие отвъд океана на обща стойност 7,5 билиона долара; 1 билион долара за големи корпорации като „Континентал Грейн и Каргил" за осигуряване на превозването през океана на жито, пшеница и други стоки; 700 милиона долара за нискодоходни продажби и пътни субсидии на дървените комцании, които унищожават националните гори. Този списък може да продължи82.
Привържениците на. движението на човешкия потенциал твърдят, че проблемите на Съединените, щати се дължат на крайностите на старите икономически приоритети: безконтролно замърсяване на околната среда, пренебрегване на етиката в бизнеса, корупция в средите на правителството, провал в образованието и ограничени възможности за намеса в сферите на систематична бедност и престъпност.
Напоследък, при поредното задвижване на махалото в едната посока на Конгреса на републиканците във Вашингтон през 1994 година, общественото мнение застава на консервативната позиция, че правителствените бюджети са излезли извън контрол, че обществената деморализация и престъпността приемат все по-големи размери и че правителствените въпроси трябва да отстъпят, за да се обърне по-голямо внимание на човешката личност.
Но хората започват да забелязват непоследоватедността на републиканското мнозинство, което бе дало обещание за, реформи. Пред очите ни партията, започна да се връща към старите си навици - да протектира субсидиите за едрия бизнес вместо да разпределя справедливо бюджета. И вместо да превърне в свой приоритет опазването на околната среда, един от републиканците, крито навремето бе участник в борбата срещу пестицидите в Тексас, предложи да се анулират някои части от закона за опазване на водите. М това стана в момент, когато бяха изнесени данни за все по-голямото замърсяване на реките и океаните. Като капак на всичко се прокарва допълнителна разпоредба към обществения закон, с която се дава разрешение на големите дървесни корпорации да секат дървета на по стотици години от националните гори.
Поради тези злоупотреби махалото отново отхвърча в другата посока и обществеността става все по-разочарована и скептична по отношение на политиците. Междувременно все повече хора, озовали се в ничията земя между стария и новия мироглед, започват да се чувстват все по-объркани и обезсърчени, често прибягващи към отчаяни действия. Ежедневно по улиците и домове-те стават случая на насилие. Терористи и антиправителствени екстремисти кроят безумни планове.
В известен смисъл това е неизбежното смрачаваме, преди да се развидели. Въпреки всичко аз съм убеден, че от гледна точка на новото съзнание вашият път е ясно очертан.
ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СВЕТА
Както можем да се съсредоточим в себе си и да си спомним нашето рождено предначертание, по същия начин можем да се отдръпнем в това място на мъдростта и Да си спомним по-мащабния план, които мотивира цялото човешко развитие. Дали посредством молитва, медитация или разходки сред енергийно силни, девствени, свети места, ние бихме могли да си припомним световната визия, перспективата на един бъдещ човешки свят, към който се движим и който трябва да осъществим.
Аз съм убеден, че ние всички винаги сме знаели, че ще дойде този момент: времето, когато ще можем напълно да си припомним еволюционната цел на света и всички заедно напълно съзнателно да работим, за да я постигнем. И според мен първото, което бихме видели при подобна визия, е огромната вълна, която се надига в настоящия момент от историята, чийто тласък е даден от всички хора, които имат положителна нагласа за бъдещето.
Нещо повече, можем да видим първия етап на действие - преодоляването на поляризацията на мненията, която блокира хода на еволюцията - и точния начин, по който да бъде осъществено това. Ако погледнем на тази ситуация в перспективата на новото ни духовно съзнание, ще видим, че докато някои хора не искат да допуснат на земята да се изгради нова духовна култура поради страх, повечето оказват съпротива поради дълбокото интуитивно предчувствие, че много от важните ценности на стария мироглед има опасност да се изгубят но време на този преход.
Те се тревожат, че в усилията да се освободи човешкият потенциал твърде много власт се съсредоточава в централизираното управление навсякъде по света, а нае губим важни ценности - като личната инициатива, упование и отговорност. И можем да смятаме, че техните опасения са породени от истината за рожденото си предначертание. Става ясно, че за да разрешим противопоставянето, ще трябва да обединим положителните идеи и на двете страни.
Ясно е също, че това може да стане, когато вълната на ново съзнание започне да обхваща политиците и от двете страни на барикадата. Така новите организации и самите политици ще видят проблемите в една по-висша перспектива. Можем да вземем за пример националния бюджет. Тук проблемът е не само в бюджетния дефицит, а в корупцията и неплащането на таксите, при «вето определени заинтересовани лица се облагодетелстват за сметка на обществените интереси.
Тези проблеми могат бързо да бъдат решени, ако всички политици станат по-високо отговорни и се откажат от личната си изгода и несправедливи привилегии. Убеден съм, че е достатъчна само една, група от видни държавни мъже и жени, вече оттеглили се от властта, да излизат с ежеседмични пресконференции - цитирайки имена, излагайки законодателни инициативи - за да се окаже достатъчно силно влияние върху общественото мнение. Републиканците трябва да се откажат от привилегиите, които дават на определени корпорации и бизнесинтереси. Демократите пък трябва да се откажат от несправедливите привилегии, който са свързани със социалното подпомагане и да подпомагат само онези, които наистина се нуждаят.
Ами останалата част от човешкото общество? Синхронността тласка милиони хора, водени от идеята за ново съзнание, да заемат полагащото им се място, за да осъществят своята мисия, и сега можем да видим в по-широка перспектива онова, към което се стремим. Героите са на своя пост и героите сме ние. Внезапно ще се озърнем, за да видим своята професия, своята длъжност, своята работа и да Заявим, че тук нещата не са в съгласие е висшето предназначение, на което трябва да служат.
Или ще се вгледаме в социалните проблеми и ще си кажем: това не е справедливо, някой е длъжен да направи нещо. И в този момент може би ще осъзнаем какво сме искали да се случи, какво става ясно от перспективата на световното предназначение: Във всички подобни случаи човекът, който нещо трябва да направи, да се намеси, това сте вие.
И тъй като разбираме динамиката на конкуренцията за енергия, намесата ни може да се осъществи, без враждебност и с идея за сътрудничество с другите. Понякога, съвсем неочаквано, ще срещнем хора, готови да ни помогнат, а можем дори да установим, че преди раждането ни сме имали общото намерение да се съберем точно тук, за да променим определена ситуация или институция.
И така всички ние можем да си припомним във висш смисъл, че рожденото ни предначертание е било, да участваме във вълна от вдъхновени дела, която ще обхване цялата планета във връзка с актуалните проблеми на света.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ГЛАДА И БЕДНОСТТА
Нашата намеса за решаването проблема с бедността и глада може да се осъществи, като се съчетаят две истини. Застъпниците на старата парадигма отдавна твърдят, че тези проблеми не могат да бъдат решени от бездушни, материалистически ориентирани „бюрократи, които си служат само с абстрактни формулировки. С подобни мерки според тях само се засилва зависимостта на бедните от правителствените помощи. И все пак, много често застъпниците на старата парадигма са се възползвали от този аргумент като извинение за бездействието си. Сега вече повечето от нас разбират, че застъпниците на старата парадигма са били прави в това, че са изтъквали личната отговорност, но привържениците на движението за човешкия потенциал са също прави, когато интуитивно долавят, че има начин да се помогне. Висшето ни предначертание сега започва да ни се открива и да ни помага да видим онова, което можем да сторим.
Ключът към преодоляване на бедността в семействата е да се намесим с лични средства. Правителствените програми никога не могат да помогнат, освен за самооправдание. Стотици хиляди измежду нас ще се сблъскват е необходимостта да помогнат на семейство, изпаднало в беда и затруднение. Доброволни организации като "Големите братя" или „Големите сестри", както и групи, която са се посветили да работят, за да се премахне гладът по света, ще се увеличават, но най-важната благотворителност ще бъде тази, която се проявява спонтанно от човека на улицата, който ще помогне на някое дете или «а бедстващо семейство. Тази истина вече започва да се осъзнава и вниманието върху благотворителността от страна на генерал Колин Пауъл и двама бивши президенти е само началото на този процес83.
Бедността, където и да се среща по света, е ситуация, породена от страх, липса на образование и неспособност да се възползваме от възможностите, които ни се предлагат. Разрешението на този проблем е в това вълна от индивиди, които живеят синхронно, лично да се намесят и да помогнат на онези, които са впримчени в своите самоунищожителни модели. Със своята намеса ние можем да предложим нов подход към живота, който членовете на бедстващото семейство да приложат в своята ситуация.
Помнете, че в тази вселена, където всичко е обвързано с всичко останало, ние сме в състояние да въздействаме просто с нивото си на съзнание, което буквално се предава на останалите. Откритието на синхронността, свързването с вътрешната божествена енергия, изчистването от старите повтарящи се модели на отношения и освобождаване, за да можем да следваме своето чудесно пътешествие в бъдещето - това са неща, достъпни за всяко човешко същество независимо от ситуацията, в която се намира.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА
Проблемът с престъпността е по-труден, но може да се реши по същия начин, ако успеем да приложим най-доброто от противоположната система убеждения. В Съединените щати преди четирийсет години уличната престъпност се наказваше без капчица толерантност. Хората, живеещи на улицата, можеха да бъдат задържани и пратени в затвора за скитничество и полицията беше пълновластна в това отношение. Хората, работещи за защита на човешките права, спомогнаха тази система да се реформира, за да може да функционира в съгласие с конституцията. Защитниците на старата парадигма обаче смятат, че защитата на правата на обвиняемите, изтъкването социалните причини за отклоненията и необходимостта тези хора да бъдат реабилитирани, са подкопали справедливото упражняване на закона и са довели до избухване на престъпността с нова сила.
Онова, което можем да видим сега, е, че тези становища имат известно право. Прекаленият акцент върху обществените фактори от страна на бюрокрацията наистина доведе до снижаване на критериите за търсене на отговорност, особено когато претъпканите затвори и съчувствено настроените съдии доведоха до снижаване времето на присъдите и направо до търпимост спрямо престъпниците. Онова, което стига до улицата като убеждение, е, че престъпленията не се вземат на сериозно и дори се оправдават. Вече установяваме - сега, когато се пристъпва към нетолерантни подходи - че за да има ефикасна борба срещу престъпността, трябва към нея да се подхожда с един вид „сурова любов", без да се оставя у престъпника усещането, че насилието и престъпността могат да бъдат толерирани.
Но суровите норми, не действат сами по себе си. Трябва да се приложат ценностните критерии на привържениците на движението за човешкия -потенциал. Повечето от програмите за борба с престъпността съчетават по-суровия подход към престъпника е повече общински полицаи, които работят в една област, опознават семействата и техните проблеми и по този начин работят за предотвратяване на престъпността.84
Настоящите подходи по пътя на законовата принуда са само началото. По мое убеждение и този проблем трябва да бъде разрешен с помощта на хора, които следват своите синхронни подходи. Не може всичко да се постигне чрез наказания. В повечето случаи на престъпление - планирано или резултат на ярост - има някой, който знае, че това може да се случи, и тъкмо този някой е в положение да Предприеме действия. Естествено, човек трябва да вземе мерки за сигурност и да се обърне към професионалистите, когато това е необходимо, но често окуражителна дума или своевременна помощ може да предотврати тежки последствия. Това може да се случи само ако човек следва потока на синхронност и помощта му може да засегне и хора, които дори не познава.
Сподели с приятели: |