Селестинското пробуждане Джеймс Редфийлд предговор: духовното преобразяване

А как да си обясним положителните чувства, които ни се случва да изпитаме към някои хора още от пръв поглед? Любовта, която изпитваме към даден човек още щом го зърнем, или чувството, че ни е отнякъде познат?

Навсякъде може да се случи да ни се стори, че ня­кой ни гледа. Тя ни се струва позната, имаме усещането, че сме я срещали някъде. Нещо в израза на лицето й или просто в присъствието й ни кара да се чувстваме особе­но приятно. Ако започнем разговор, веднага разбираме, че сме настроени на една и съща вълна. Говорим с леко­та и се разбираме от половин дума.

И тук отново особено предизвикателство за хората е да не тълкуват подобни преживявания в сферата на сексу­алното привличане, а да се научат да отчитат духовната им природа, особено що се отнася до отношенията между мъж и жена. Трябва да издигнем съзнанието си над илю­зиите на взаимната зависимост, за да потърсим синхрон­ните послания, които се отнасят до жизнената ни мисия.

Както видяхме, колкото повече узнаваме за отвъдно­то измерение, толкова повече светлина се хвърля собстве­но върху живота ни на земята. Знаем, че всеки синхронен момент, всяка наша среща с друг човек, има подтекст, който далеч надхвърля обичайното й значение. Всеки от нае е дошъл на земята, за да осъществи някакви мисия, и всеки път, когато сме се озовали на необходимото място, получили сме нужната информация или пък сме вдъхно­вили някого тъкмо навреме, имаме усещането, че всичко е било предопределено, защото нещо в нае си спомня, че всичко е било предвидено да стане точно така.

Въпросът е доколко съзнателни можем да напра­вим тези моменти. Точно сега. Защото на този етап от пътя си ние сме готови да си припомним всичко: своята същност като духовни същества, това как сме се озова­ли тук и накъде ще се отправим в бъдеще.

12

ВИЖДАНЕ ЗА ЧОВЕШКОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ

Колкото повече информация за Отвъдното си проправя път в общественото съзнание, толкова повече нашето разбиране за човешката история и предопреде­ление драматично се изменя. Щом всеки измежду нас се е родил на този свят с определено предназначение, това означава, че всеки, който някога е живял на този свят, е бил тук с такова предназначение, и всичко, което се е случвало, има висш смисъл.

При такова ново разбиране ние вече можем да ви-дим по нов начин всичко, което се е случвало в това из­мерение. Можем да разберем смисъла на историята в този план, защото всъщност си спомняме цялата после­дователност от събития.

Когато вселената е възникнала след първичния взрив, ние сме били един от аспектите на ставащото. Би­ли сме частица от първите звезди, гравитиращи заедно, участвали сме в създаващите се енергийни модели на първичните елементи и в тяхното разпространение.

Сливали сме устрема си с божественото, докато слънцето и другите планети са формирали нашата слън­чева система, създавайки идеалните условия за живот на земята. Ние сме били първите аминокиселини, развили се в едноклетъчни растения, а по-късно - в живи орга­низми. Били сме растенията, за първи път започнали да отделят кислород в атмосферата. Плували сме сред оке­аните като многоклетъчни организми, а после риби. Ние сме закопнели да преодолеем границите на водните пространства и усилията ни са се увенчали с успех, кога­то за първи път сме изскочили на сушата под формата на амфибии. И сме били част от онова по-голямо съзна­ние, което е еволюирало във влечугите, подир туй - в млекопитаещите и накрая - в нас самите.

Оттук нататък историята продължава с това, че ду­шите ни търпеливо са участвали в хилядите животи, пре­ди хората да придобият първите признаци на самосъзна­ние. Постепенно и бавно сме се пробуждали и сме започ­нали да осъзнаваме, че живеем и умираме на тази земя. За разлика от другите живи същества, ние сме си задава­ли въпроса защо сме тук. Какъв е смисълът на живота ни?

От момента, в който за първи път сме си поставили този въпрос, еволюцията е навлязла в нов етап: посте­пенния напредък на човешкото съзнание по посока на истината за това кои сме и какво е нашето предназначе­ние. Първобитният човек създава богата митология, опитваща се да обясни нашето съществуване и произход. Но още от самото начало сме изпитвали недостиг на енергия и сме започнали взаимно да се манипулираме и да властваме едни над други, първоначално посредством упражняването на сила.

Вече започваме да разбираме, че и за подобни явле­ния еволюцията е имала своя промисъл: разпростране­нието на новите идеи. Първобитните хора са почувства­ли веднага порива да покоряват и обединяват, за да при­нудят останалите да приемат тяхната гледна точка. Най-силните са владеели и са печелели внимание от страна .на останалите и в процеса на постепенно обединение те­зи силни индивиди и техните последователи са завладя-вали все повече и повече територии и народи, налагайки нови разбирания за живот - за да бъдат впоследствие по­корени и те и да им бъдат наложени нови ценности и убеждения.

От перспективата на Отвъдното всичко това е било просто най-доброто, което е можело да стане при тези обстоятелства. Аз съм убеден, че ние можем да предусе­тим интуитивно, че многократно сме се въплъщавали на земята в процеса на еволюционното развитие. И всеки път, когато сме идвали тук, следвайки рождената си визия, намерението ни е било да направим всичко, на кое­то сме способни, за да отклоним човечеството от вар­варството на войната и имперската система и да предло­жим по-цивилизован начин за обединение между хората и утвърждаване и разпространяване на истината.

Първоначално свеждането на висшата истина до нивото на земното съществувание напредва много бав­но, защото в първите години бездната между онова, ко­ето сме знаели в Отвъдното, и онова, което сме можели да осъществим на земята, е била грамадна. Всеки път, когато сме се въплъщавали, ние е трябвало да се борим за преодоляване на конвенциите на културата, в чиито условия сме дошли на света, полагайки усилия да ей спомним истината, която е трябвало да известим. Макар и постепенно, все пак цивилизаторските усилия на групи от вдъхновени индивиди са започнали да дават своите резултати. В Средния изток юдейските племена създа­ват богата митология, основаваща се на представата за единен Бог и постепенно идеята за единния Създател, за един от всеки първоизвор, от който черпят всички, се разпространява сред по-голямата част от западното полукълбо.

На изток се разпространява сходната идея за това, че всички ние сме единни с Абсолютния иди Божестве­ния разум. Тази представа довежда до скок в посока на обединяване между хората. Те вече не си представят ня­какво местно божество, призвано да се .грижи за техни­те интереси и да ги защитава от вражеските божества. Те осъзнават, че всички хора в своята същност принад­лежат към единна съзидателна сила.

През 600 година пр. н. е. светът осъзнава друга го­ляма истина в древна Гърция: идеята, че вместо да из­ползваме груба сила, бихме могли да се отнасяме по демократичен начин помежду си. Благодарение усилията на стотици хора тази идея постепенно започва да си проправя път в древния Рим и нова революционна идея се налага В; света: вместо човешките дела и еволюцион­ни процеси да се налагат на човечеството чрез завладя­ване и господство, това може да се постигне по пътя на дебата и обсъждането на определени гледни точки. Така. реалността еволюира чрез развитие на идеите.

През следващите векове други визионери като Лао-дзъ, Буда и Христос разкриват естеството на духовния първоизвор, който всички споделяме. Христос изявява, че Царството Божие не е извън нас, а в нас самите. В ограничена степен тази идея вее пак прониква в културния живот на развиващите се на Изток будизъм и даоизъм и в западното християнство.

Междувременно хората продължават да гравитират към все по-големи групи, нашето чувство за принадлеж­ност и идентификация с останалите хора преминава от малките групички и селища в разрастващи се региони и по-нататьк в съзнание за принадлежност към дадена на­ция с определени граници. И най-сетне, започвайки от Ренесанса на Запад, хиляди хора преоткриват демокра­тичните ценности на античността и утвърждават човеш­кото достойнство и основни човешки права.

Много народи отхвърлят идеята за божествените права на кралете със системата на народна демокрация. Посред секуларните революции на времето Съединени­те щати се установяват като визионерски, но недоста­тъчно развит модел на страна, където хората ще бъдат свободни да осъществят най-дълбоките си мечти и копнежи.

Както видяхме в началните глави, науката е създа­дена в същия дух на идеализъм и е призвана да дойде на мястото на претенциозните суеверия на времето. След като тя не успява да изгради нова представа за духовна­та ситуация на човечеството, цялото внимание се насоч­ва към създаване на материална сигурност.

Културите на Изтока продължават своите търсения по посока на вътрешния свят на духовна опитност и пос­тигане на сигурност вътре в човека. Продължава обме­нът на идеи, които дават още по-голям тласък на еволю­цията на обществото.

В началото на двайсети, век многобройни индивиди, следвайки подсъзнателно своето рождено предназначе­ние, са се пробудили за нови истини. На мястото на механистичното възприятие на света, наложено от Нютоновата физика, идва Айнщайновата и квантовата физика. Други надарен» с прозрение хора започват да се пробуждат и осъзнават крайностите, до които може да дове­де икономическата обсесия, и да работят за разбиването на картелите и монополите в Съединените щати, за съз­даването на национални паркове и гори, да се борят сре­щу империализма и за защитата на малките култури по света, за да бъде съхранено културното разнообразие на народите.

В средата на века милиони хора откликнаха на иде­ята, че насилственият империализъм трябва да отстъп», след като запаля две световни войни и поддържа една студена война толкова години, докато накрая се стигна до консенсус за защита правата на суверенните народи и техните национални граници. Благодарение усилията на безброй много хора идеята за Организация на обедине­ните нации стана реалност, с което се отбелязва първи­ят път, в който човешкото съзнание се е издигнало на такава висота, че да включи всички хора на земята

През последните десетилетия започва да възниква ново разбиране за човешката вселена. Новата физика представя света с понятията на енергийната динамика и мистичните връзки. Други учени започват да изследват човешките потенциални възможности в техния пълен обхват, включително мистичните проявления на синхронност, дълбочината на нашата интуиция и силата на човешката мисъл.

В настоящия момент ние започваме да осъзнаваме пълната картина на еволюцията, благодарение на исти­ните, които милиони хора, постепенно са свеждали до знанието на света. Следвайки подсъзнателно рожденото си предначертание, всяко поколение в историята служи на все по-нататъшното еволюиране на човешкото съзна­ние, и то съвсем целенасочено, като го този начин ни приближава все повече до онова духовно съзнание, кое­то съществува в отвъдното измерение. Стъпка по стъпка започваме да си даваме сметка, че сме духовни съ­щества, които постепенно разгръщат духовната реал­ност на тази планета.
ПОЛЯРИЗАЦИЯ НА СИЛИТЕ

От факта, че създаваме духовна култура, не следва, че работата е приключила. Все още сме в онова междин­но състояние, при което старият мироглед вече не може да събуди у нас стремеж да го следваме, но парадигмата, която трябва да го замести, още не се е напълно утвър­дила, фактически през последните десетилетия ставаме свидетели на крайна поляризация на силите на тези, ко­ито се стремят към промяна, и другите които и се про­тивопоставят. В Америка конфликтът бързо назрява, тъй като и двете страни осъзнават, че резултатите от не­го ще бъдат решаващи за бъдещето на човечеството.

Изправено пред надигащите се симптоми на битка­та на културите, общественото мнение се люшка между две крайности, През 80-те години сякаш защитниците на стария мироглед спечелиха позиции с твърдението, че ние трябва да се върнем обратно към реалностите на живота и ценностите от миналото, когато цялото ни внимание бе насочено към работата, семейството и ико­номическия напредък. Те обвиняват пряко движението на човешкия потенциал за проблемите, пред които е из­правена културата, твърдейки, че неговите либерални идеи са довели до прекалена правителствена намеса, неприемлив бюджетен дефицит, преодоляване на поло­вите разграничения между мъжа и жената, снизходител­ност към престъпността и всеобща тенденция хората да винят обществото за своите проблеми.

Другите им опонират, че нямаше да има държавен дефицит, ако билиони долари не бяха влагани за субсидиране на бизнес и въоръжаване, и изреждат цели списъ­ци: федерални субсидии на оръжейни дилъри за продаж­ба на оръжие отвъд океана на обща стойност 7,5 билио­на долара; 1 билион долара за големи корпорации като „Континентал Грейн и Каргил" за осигуряване на пре­возването през океана на жито, пшеница и други стоки; 700 милиона долара за нискодоходни продажби и пътни субсидии на дървените комцании, които унищожават на­ционалните гори. Този списък може да продължи⁸².

Привържениците на. движението на човешкия по­тенциал твърдят, че проблемите на Съединените, щати се дължат на крайностите на старите икономически приоритети: безконтролно замърсяване на околната сре­да, пренебрегване на етиката в бизнеса, корупция в средите на правителството, провал в образованието и огра­ничени възможности за намеса в сферите на систематична бедност и престъпност.

Напоследък, при поредното задвижване на махало­то в едната посока на Конгреса на републиканците във Вашингтон през 1994 година, общественото мнение застава на консервативната позиция, че правителствените бюджети са излезли извън контрол, че обществената де­морализация и престъпността приемат все по-големи размери и че правителствените въпроси трябва да отстъ­пят, за да се обърне по-голямо внимание на човешката личност.

Но хората започват да забелязват непоследоватедността на републиканското мнозинство, което бе дало обещание за, реформи. Пред очите ни партията, започна да се връща към старите си навици - да протектира суб­сидиите за едрия бизнес вместо да разпределя справед­ливо бюджета. И вместо да превърне в свой приоритет опазването на околната среда, един от републиканците, крито навремето бе участник в борбата срещу пестици­дите в Тексас, предложи да се анулират някои части от закона за опазване на водите. М това стана в момент, ко­гато бяха изнесени данни за все по-голямото замърсява­не на реките и океаните. Като капак на всичко се прокарва допълнителна разпоредба към обществения за­кон, с която се дава разрешение на големите дървесни корпорации да секат дървета на по стотици години от националните гори.

Поради тези злоупотреби махалото отново отхвърча в другата посока и обществеността става все по-разочарована и скептична по отношение на политиците. Междувременно все повече хора, озовали се в ничията земя между стария и новия мироглед, започват да се чув­стват все по-объркани и обезсърчени, често прибягващи към отчаяни действия. Ежедневно по улиците и домове-те стават случая на насилие. Терористи и антиправителствени екстремисти кроят безумни планове.

В известен смисъл това е неизбежното смрачаваме, преди да се развидели. Въпреки всичко аз съм убеден, че от гледна точка на новото съзнание вашият път е ясно очертан.
ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СВЕТА

Както можем да се съсредоточим в себе си и да си спомним нашето рождено предначертание, по същия на­чин можем да се отдръпнем в това място на мъдростта и Да си спомним по-мащабния план, които мотивира ця­лото човешко развитие. Дали посредством молитва, медитация или разходки сред енергийно силни, девствени, свети места, ние бихме могли да си припомним светов­ната визия, перспективата на един бъдещ човешки свят, към който се движим и който трябва да осъществим.

Аз съм убеден, че ние всички винаги сме знаели, че ще дойде този момент: времето, когато ще можем напълно да си припомним еволюционната цел на света и всички заедно напълно съзнателно да работим, за да я постигнем. И според мен първото, което бихме видели при подобна визия, е огромната вълна, която се надига в настоящия момент от историята, чийто тласък е даден от всички хора, които имат положителна нагласа за бъ­дещето.

Нещо повече, можем да видим първия етап на дейс­твие - преодоляването на поляризацията на мненията, която блокира хода на еволюцията - и точния начин, по който да бъде осъществено това. Ако погледнем на тази ситуация в перспективата на новото ни духовно съзна­ние, ще видим, че докато някои хора не искат да допус­нат на земята да се изгради нова духовна култура поради страх, повечето оказват съпротива поради дълбокото интуитивно предчувствие, че много от важните ценнос­ти на стария мироглед има опасност да се изгубят но време на този преход.

Те се тревожат, че в усилията да се освободи човеш­кият потенциал твърде много власт се съсредоточава в централизираното управление навсякъде по света, а нае губим важни ценности - като личната инициатива, упование и отговорност. И можем да смятаме, че техните опасения са породени от истината за рожденото си предначертание. Става ясно, че за да разрешим противопос­тавянето, ще трябва да обединим положителните идеи и на двете страни.

Ясно е също, че това може да стане, когато вълната на ново съзнание започне да обхваща политиците и от двете страни на барикадата. Така новите организации и самите политици ще видят проблемите в една по-висша перспектива. Можем да вземем за пример националния бюджет. Тук проблемът е не само в бюджетния дефицит, а в корупцията и неплащането на таксите, при «вето оп­ределени заинтересовани лица се облагодетелстват за сметка на обществените интереси.

Тези проблеми могат бързо да бъдат решени, ако всички политици станат по-високо отговорни и се отка­жат от личната си изгода и несправедливи привилегии. Убеден съм, че е достатъчна само една, група от видни държавни мъже и жени, вече оттеглили се от властта, да излизат с ежеседмични пресконференции - цитирайки имена, излагайки законодателни инициативи - за да се окаже достатъчно силно влияние върху общественото мнение. Републиканците трябва да се откажат от приви­легиите, които дават на определени корпорации и бизнесинтереси. Демократите пък трябва да се откажат от несправедливите привилегии, който са свързани със со­циалното подпомагане и да подпомагат само онези, ко­ито наистина се нуждаят.

Ами останалата част от човешкото общество? Синхронността тласка милиони хора, водени от идеята за ново съзнание, да заемат полагащото им се място, за да осъществят своята мисия, и сега можем да видим в по-широка перспектива онова, към което се стремим. Геро­ите са на своя пост и героите сме ние. Внезапно ще се озърнем, за да видим своята професия, своята длъжност, своята работа и да Заявим, че тук нещата не са в съгла­сие е висшето предназначение, на което трябва да служат.

Или ще се вгледаме в социалните проблеми и ще си кажем: това не е справедливо, някой е длъжен да напра­ви нещо. И в този момент може би ще осъзнаем какво сме искали да се случи, какво става ясно от перспекти­вата на световното предназначение: Във всички подобни случаи човекът, който нещо трябва да направи, да се на­меси, това сте вие.

И тъй като разбираме динамиката на конкуренция­та за енергия, намесата ни може да се осъществи, без враждебност и с идея за сътрудничество с другите. Понякога, съвсем неочаквано, ще срещнем хора, готови да ни помогнат, а можем дори да установим, че преди ражда­нето ни сме имали общото намерение да се съберем точ­но тук, за да променим определена ситуация или инсти­туция.

И така всички ние можем да си припомним във висш смисъл, че рожденото ни предначертание е било, да участваме във вълна от вдъхновени дела, която ще обх­ване цялата планета във връзка с актуалните проблеми на света.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ГЛАДА И БЕДНОСТТА

Нашата намеса за решаването проблема с бедността и глада може да се осъществи, като се съчетаят две истини. Застъпниците на старата парадигма отдавна твърдят, че тези проблеми не могат да бъдат решени от бездушни, материалистически ориентирани „бюрократи, които си служат само с абстрактни формулировки. С подобни мерки според тях само се засилва зависимостта на бедни­те от правителствените помощи. И все пак, много често застъпниците на старата парадигма са се възползвали от този аргумент като извинение за бездействието си. Сега вече повечето от нас разбират, че застъпници­те на старата парадигма са били прави в това, че са из­тъквали личната отговорност, но привържениците на движението за човешкия потенциал са също прави, ко­гато интуитивно долавят, че има начин да се помогне. Висшето ни предначертание сега започва да ни се откри­ва и да ни помага да видим онова, което можем да сторим.

Ключът към преодоляване на бедността в семейст­вата е да се намесим с лични средства. Правителствени­те програми никога не могат да помогнат, освен за самооправдание. Стотици хиляди измежду нас ще се сблъск­ват е необходимостта да помогнат на семейство, изпад­нало в беда и затруднение. Доброволни организации ка­то "Големите братя" или „Големите сестри", както и групи, която са се посветили да работят, за да се премах­не гладът по света, ще се увеличават, но най-важната благотворителност ще бъде тази, която се проявява спонтанно от човека на улицата, който ще помогне на някое дете или «а бедстващо семейство. Тази истина ве­че започва да се осъзнава и вниманието върху благотво­рителността от страна на генерал Колин Пауъл и двама бивши президенти е само началото на този процес⁸³.

Бедността, където и да се среща по света, е ситуа­ция, породена от страх, липса на образование и неспо­собност да се възползваме от възможностите, които ни се предлагат. Разрешението на този проблем е в това вълна от индивиди, които живеят синхронно, лично да се намесят и да помогнат на онези, които са впримчени в своите самоунищожителни модели. Със своята намеса ние можем да предложим нов подход към живота, кой­то членовете на бедстващото семейство да приложат в своята ситуация.

Помнете, че в тази вселена, където всичко е обвър­зано с всичко останало, ние сме в състояние да въздейс­тваме просто с нивото си на съзнание, което буквално се предава на останалите. Откритието на синхронността, свързването с вътрешната божествена енергия, изчист­ването от старите повтарящи се модели на отношения и освобождаване, за да можем да следваме своето чудесно пътешествие в бъдещето - това са неща, достъпни за всяко човешко същество независимо от ситуацията, в която се намира.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА

Проблемът с престъпността е по-труден, но може да се реши по същия начин, ако успеем да приложим най-доброто от противоположната система убеждения. В Съединените щати преди четирийсет години уличната престъпност се наказваше без капчица толерантност. Хората, живеещи на улицата, можеха да бъдат задържа­ни и пратени в затвора за скитничество и полицията бе­ше пълновластна в това отношение. Хората, работещи за защита на човешките права, спомогнаха тази система да се реформира, за да може да функционира в съгласие с конституцията. Защитниците на старата парадигма обаче смятат, че защитата на правата на обвиняемите, изтъкването социалните причини за отклоненията и необходимостта тези хора да бъдат реабилитирани, са под­копали справедливото упражняване на закона и са дове­ли до избухване на престъпността с нова сила.

Онова, което можем да видим сега, е, че тези стано­вища имат известно право. Прекаленият акцент върху обществените фактори от страна на бюрокрацията наис­тина доведе до снижаване на критериите за търсене на отговорност, особено когато претъпканите затвори и съ­чувствено настроените съдии доведоха до снижаване времето на присъдите и направо до търпимост спрямо престъпниците. Онова, което стига до улицата като убеждение, е, че престъпленията не се вземат на сериоз­но и дори се оправдават. Вече установяваме - сега, кога­то се пристъпва към нетолерантни подходи - че за да има ефикасна борба срещу престъпността, трябва към нея да се подхожда с един вид „сурова любов", без да се оставя у престъпника усещането, че насилието и прес­тъпността могат да бъдат толерирани.

Но суровите норми, не действат сами по себе си. Трябва да се приложат ценностните критерии на привържениците на движението за човешкия -потенциал. Повечето от програмите за борба с престъпността съче­тават по-суровия подход към престъпника е повече об­щински полицаи, които работят в една област, опозна­ват семействата и техните проблеми и по този начин ра­ботят за предотвратяване на престъпността.⁸⁴

Настоящите подходи по пътя на законовата прину­да са само началото. По мое убеждение и този проблем трябва да бъде разрешен с помощта на хора, които след­ват своите синхронни подходи. Не може всичко да се постигне чрез наказания. В повечето случаи на престъп­ление - планирано или резултат на ярост - има някой, който знае, че това може да се случи, и тъкмо този ня­кой е в положение да Предприеме действия. Естествено, човек трябва да вземе мерки за сигурност и да се обър­не към професионалистите, когато това е необходимо, но често окуражителна дума или своевременна помощ може да предотврати тежки последствия. Това може да се случи само ако човек следва потока на синхронност и помощта му може да засегне и хора, които дори не поз­нава.