Скритото съкровище

Преди всичко трябва да ви кажа, че това не е особено интересна история. Исус не я разказа, защото еврейският фолклор е изпълнен с подобни истории. По времето на Исус не е имало банки; не е имало сигурно място, където да съхраниш парите си. Къщата е била най-неподходящото място за криене на пари, поради честите нападения, а нападателите влизали в къщите, претърсвали ги и вземали всичко, което им попадне.

Спомням си, когато къщата на един от нашите мисионери в Етиопия беше ограбена. Всичко беше преобърнато. Бяха разкъсали дори матраците, за да търсят скрити пари. Бяха обърнали една голяма саксия върху белия им килим, представяте ли си бял килим в Африка, за да търсят скрити пари на дъното. Подобни неща бяха обикновени по времето на Христос.

Има равинска поговорка която казва: “Има едно единствено хранилище за пари – земята.” Така че много хора обикновено поставяли ценностите си, златните монети в метално или дървено ковчеже и го заравяли в средата на градината си, на сигурно място.

Спомням си, че преди години едно семейство купи къща. Те бяха току-що женени и не можеха да си позволят голяма къща, затова купиха една малка къща. Тя беше порутена, стара и имаше нужда от ремонт. Продаваше се много евтино, така че я купиха. Мъжът беше дърводелец и планира да поправи къщата. Едно от първите неприятни неща, които откриха беше запушената канализация. Трябваше да копаят, да изкопаят тръбите и когато ги счупиха, те се оказаха пълни с монети, американски сребърни монети, стари. Бяха изключително ценни, така че тази семпла, стара, порутена къща имаше богатство в градината си, чиято стойност беше много по-голяма от платената цена за къщата.

Така било и по времето на Христос. Очевидно този мъж е бил селянин, фермер. Земята принадлежала на богати собственици и те давали парче земя на селяните, които обработвали земята и плащали рента. Явно, този мъж като орал своето парче земя, попаднал на ковчеже заринато в земята. Вероятно е било метално и той разбрал, че нещо пречи на плуга. Изкопал го и открил ковчеже пълно с монети или скъпоценности.

Първо той преценил стойността на намереното съкровище. Осъзнал, че ковчежето съдържа монети и скъпоценности с много голяма стойност, толкова голяма, че превишавала стойността на всичките му притежания. Може би ще попитате, защо не го е скрил обратно в земята и през нощта да го изкопае. Така щял да има съкровището плюс това, което притежавал.

Не било така просто. Какво щял да прави с монетите? В момента, в който пожелаел да се отърве от тях, щял да бъде разкрит. “От къде ги имаш?” Той бил беден селянин. Ако жена му се опитала да носи украшенията, щели да се породят въпроси. Така че най-доброто, безопасно и законно нещо било да продаде всичко, което има, да купи земята и тогава съкровището е негово по закон. Никой не можел да го пипне.

Изисквало се време, за да продаде притежанията си. Представяте ли си, хората идват и питат: “Какво ти стана? Защо продаваш всичко, което имаш?” Вероятно те не разбирали, но той знаел какво върши. Той знаел, че това е най-доброто, защото съкровището било много по-ценно от личните му притежания.

Това е историята, която Исус разказал. Спомнете си, притчата е история от ежедневието на тази земя, но има духовно значение. Какво се опитва да каже Исус? Първо трябва да попитаме какво представлява нивата и какво представлява съкровището, намерено от този човек? Има цитат, който отговаря на всички въпроси. Той е: “Нивата, в която е скрито съкровището представлява Святото Писание. А благовестието (истината, такава каквато е в Христос), е богатството. “Тези, които желаят да намерят съкровището на истината, трябва да копаят, както миньорът, за да открие съкровището в земята.” (“Притчите Христови”).

Скритото съкровище е истината, каквато е в Христос. Това включва копаене. “Никаква небрежна, половинчата работа няма да успее. Важно е, за млади и стари, не само да четат Божието Слово, но и да го изучават с искрена ревност, молейки се и търсейки истината - скритото съкровище. Онези, които направят това, ще бъдат възнаградени, защото Христос ще им помогне да я разберат по-бързо.” (Пак там). По тази причина аз вярвам в проповядването, което тълкува, защото то изисква да копаеш. В проповядването по определена тема можеш просто да вземеш група текстове и да ги обединиш, но в тълкувателното проповядване аз се занимавам с един стих. Как мога да се занимавам 35-40 минути с един стих? Необходимо е копаене.

Да разгледаме първо съкровището. Както вече казахме, това е истината такава, каквато е в Христос. Да отворим Библиите си на Ефесяни 2 глава, защото не е достатъчно да намерим съкровището, важно е да осъзнаем стойността му. Еф. 2:2-7 ни казва накратко какво значи съкровището за всеки един от нас. 5 стих ни казва:

Искам да ви обясня какво има предвид Павел с думите “мъртви в греховете.” Животът в който сме родени ти и аз е живот, който според закона няма право да съществува, той трябва да умре. Наследихме от Адам осъден живот, живот осъден на смърт от закона. Всеки един от нас е роден в редицата на смъртта. Няма избавяне от това. Христос не дойде да промени смъртната присъда. Ако Той направеше това, щеше да наруши Собствения Си закон. Той дойде да даде Собствения Си живот за нашия. Това е съкровището. Съкровището е животът на Христос.

Познавате Йоан 3:16. Какво се казва там?
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
Всъщност, какво точно ни даде Той? Ако прочетем 1Йоан 5:11,12 ще открием какво съдържа този подарък:
“И свидетелството е това (това са фактите), че Бог ни е дал вечен живот, и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот, който няма Божия Син, няма този живот.”
Родени сме мъртви в престъпления и грехове, но докато бяхме мъртви, Бог ни съживи в Христос. Това е подаръкът, затова в Ефесяни 2:5 в скоби се казва (по благодат сте спасени). Той не само даде живота Си за нас, но (стих 6):
“И като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус.”
Знаете ли какво значи това? Знаете ли колко скъпоценно е това съкровище, в Христос, Който ни сложи да седим заедно с Христос?

Казвате: “Не, аз не седя с Христос. Аз си седя тук на земята.” Знаеш ли какво значи да седиш в Христос или да седиш заедно с Христос? Кой е Христос? Той е Цар на царете и ако ние седим с Него, тогава ние сме царете, на които Той е Цар. Каква привилегия имаме! Но ти казваш: “Точно сега ние не седим с Него.” Не, ти седиш точно сега с Него. Виж Ефесяни 2:6:

Представям си го как е чакал търпеливо, докато и последната вещ е била продадена, за да има достатъчно пари да купи земята. Така че трябва да чакаме търпеливо преди дарът да стане видима реалност. Павел казва, че ние търпеливо очакваме това.

Сега въпросът е, осъзнал ли си, че в Христос ние сме получили цялото богатство на Божията благодат? Тази истина е скрито съкровище. Защо е скрито съкровище? Защото хората, когато четат тази притча, която току-що прочетохме, мислят, че Бог не иска да знаем истината. Защо тази истина е представена като скрито съкровище? Ако прочетем 1 Коринтяни 2:9-14, ще открием, че това е скрито, не защото Бог е скрил тази истина така, че да не можем да я видим, но защото естественият ум не може да разбере Библейската истина:
“А според както е писано: Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат. А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой измежду хората знае мислите на човека, освен духа на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух. А ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост, и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.”

Затова трябва да копаем с молитва, да копаем усърдно с помощта на Святия Дух, за да го открием.

Искам да споделя с вас едно изявление на Исус към евреите, записано в Йоан 5:39. То е важно и за нас. Исус говореше на фарисеите и на евреи и езичници:
“Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен.”
Защо Исус каза, че те мислеха, че имат вечен живот? Евреите четяха писанията, но ги четяха погрешно. Те не копаеха достатъчно дълбоко, защото бяха повърхностни читатели и поеха в погрешна посока. И тъй като четяха незадълбочено, мислеха, че вечният живот идва чрез извършване на нещо добро.

От къде знаем това? Защото в Матей 19:16 един млад законник, а думата “законник” значи някой, който чете и познава писанията, каза на Исус:

Резултатът е в Йоан 5:40:

А сега да се върнем при човека. Той намери съкровището. Разбра, че е много ценно, но също разбра, че не може да има съкровището и притежанията си едновременно. Той трябваше да остави едното заради другото. Това ни казва притчата. Когато излезе да продава нещата, които притежаваше, колебаеше ли се или беше щастлив? Като се върнем в Матей 13:44 ще прочетем следните думи:

Когато бяхме депортирани от Уганда, загубихме всичко. Трябваше да кажем “сбогом” на всичките си притежания. Съпругата ми каза: “Какво да взема?” Беше ни позволено да вземем само един куфар.

Ще ви кажа какво взехме. Взех старите си ръкописи, които не можех да заместя, а жена ми взе всичките си семейни снимки, когато децата бяха малчугани, защото не можеха да бъдат заменени.Това беше всичко, което можахме да вземем. Мебелите ни, банковата ни сметка бяха замразени. Нямахме право да вземем нищо, но можехме да вземем живота си със себе си.

Искаш ли да дадеш всичко, което притежаваш, дори живота си, за дара на Исус Христос? Нека да го кажа и по друг начин. Спасението е свободно, тук няма проблем. Спасението е дар, но какво е подарък? Това не е играчка, не е кухненски уред, който харесваш, не е екип за тренировка, не е един от онези самолети, с които летиш. Животът на Христос; това е подаръкът. Но проблемът е, че не можеш да се вкопчиш в своя живот и да получиш живота на Христос. Трябва да дадеш своя живот в замяна на живота на Христос.

Жертва ли е това? Жертва ли е било за този човек, да продаде всичко, което е имал? Ако кажеш “Да”, значи не си разбрал това, което той беше разбрал. Той си отиде с радост. Защо? Защото всичко, което имаше, бяха “вехтории.” Това, което той намери, беше ценно. Така че нашият живот е “боклук”.Той трае 70-80 години, ако си късметлия може би 100 години. Имаме един църковен член, който е на 102 години. Винаги, когато отивам в болница си казвам: “Господи, не допускай да стигам до това състояние. Бих искал животът ми да приключи много по-рано. Моля Те, вземи живота ми като свърша работата си тук.” Има друг живот, който ще ми бъде даден, прекрасен живот. Той никога няма да приключи, а ще бъда вечно с Христос.

Но има проблем. Тези хора не бяха готови да се разделят със собствената си праведност. Евреите не искаха да предадат живота си. Затова искам да преминем към следващия текст. Бих желал да ви насърча да прочетете книгата на Дитрих Бонхофер “Цената на ученичеството.” Той е теолог, решил да стои сам за истината по време на Втората Световна Война. Имало и други известни теолози Валхаузер, Китл, антисемити, взели страната на Хитлер. Но Бонхофер казал: “Искам да умра за истината на благовестието.” И той умрял на 39 години.

Римляни 6:8 ни казва каква е цената на ученичеството:
“Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него.”
Не можеш да имаш и двата живота, защото не само че животът, в който сме родени е грешен, но принадлежи на лагера на Сатана. Той принадлежи на царството на този свят, който ще бъде унищожен един ден. Животът, който Исус ти дава е не само вечен, но принадлежи на небесното царство.

Двете царства са във война. Води се велика битка между Сатана, принца на този свят и Христос, Господ на небето. Тези две царства никога няма да сключат примирие. Не можеш да имаш двойно гражданство. Трябва да се откажеш от едното заради другото. Който не прецени стойността на подаръка на Христос е глупак. В момента, в който осъзнаеш колко ценен е Христос за теб, ще си готов да се откажеш от всичко.

Какво значи да дадеш живота си? Видяхме какво казва Римл. 6:8, а сега нека отидем в Мат. 10 глава, където ни се обяснява какво е включено в даването на живота, защото в бъдеще ще се срещнеш с това. В Уганда хората вече се срещнаха с този проблем и много от тях желаеха да дадат всичко заради Христос. Прочетете цялата 10-та глава на Матей, но сега бих искал да прочетем само 37-39 стихове. Цената е висока:
“Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене, и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.”
Когато благовестието се проповядва в неговата чистота, когато мъже и жени откриват скритото съкровище, ти и аз трябва да изберем. В този избор ти и аз може би трябва да се разделим с някои от любимите си. Христос каза това на евреите. Знаете ли дори и днес какво значи за един евреин да стане християнин? Това значи да загуби гражданството си. На евреин, който става християнин в Израел, му отнемат гражданството. На евреин, който става християнин, семейството извършва погребение, защото тяхното дете е умряло. Това е цената евреин да стане християнин днес. Можете ли да си представите какво е било по времето на Христос? Днес само около 4% са истински ортодоксални евреи, но в дните на Исус почти всеки ходеше в синагогата.

Можете ли да си представите какво значеше за учениците да станат християни? Те трябваше да оставят всичко. Ще дойде време, когато ти и твоите родители няма да сте на едно мнение относно истината и ще трябва да се разделите. Готов ли си да оставиш всичко? Готов ли си да прекъснеш връзката си с онези, които мразят благовестието? Готов ли си да дадеш живота си? Готов ли си да се разделиш с праведността си?

Искам да ви дам един пример. Имаше един евреин, който високо ценеше своята праведност. Името му беше Савел и ето как описва себе си преди да открие съкровището. Фил. 3:4-7:
“ ...Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, обрязан в осмия ден, от израилевия род, от вениаминовото племе, евреин от евреи, спрямо закона фарисей, по ревност – гонител на църквата, по правдата, която е от закона – непорочен. Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос.”
Павел пожела да остави своята собствена праведност заради Христос, защото откри, че Христовата праведност е единствената, която ще премине изпита в съда, а неговата собствена праведност беше мръсни дрипи. В стих 8 той казва:
“ А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия.”
В момента, когато откри съкровището, той реши да остави своята праведност. Стих 9:
“И да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е чрез вяра в Христос, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра.”
Искам да ви дам още един пример. Да отидем в Битие 21 глава. Бог обеща син на Авраам и след като чака 25 дълги години Той му го даде. За нещастие, 13 години преди това, Авраам си беше направил син наречен Исмаил. Един ден Исмаил се присмиваше на своя полу-брат Исаак. Той го сочеше с пръст, казвайки: “Ей, негодник, защо се роди? Не разбираш ли, че губя рождените си правата заради теб?”
Сара видя всичко и отиде при Авраам. Бит. 21:8-10:
“А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмиваше; затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина й; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.”
Представете си как се е почувствал Авраам. Бит. 21:11:
Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил.”
“Да, Сара, той не е твой син. Лесно ти е да кажеш, отърви се от него, но той ми е син.”

Ето едно несъгласие между съпруг и съпруга. Знаете ли как разрешиха проблема? Споделиха го с Бога. Надявам се Сара да е споделила проблема с Бог, защото тя посъветва Авраам да влезе при Агар. Това беше нейна идея.

И в Битие 21:12 те отиват при Бога:
“Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите й, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство.
Послуша ли Авраам? Беше ли му лесно? Трудно му беше, но послуша.

Павел използва тази история, за да й придаде духовно значение в Галатяни 4:21-23:

Искам да приключа, като прочета два текста. Единият е в Йоан 12:25:

Когато приемеш Христос, трябва да се откажеш от всичко, което се намира в сърцето ти. Между този свят и царството Божие е изправен кръстът на Христос и кръстът на Христос няма да позволи на нищо от този свят да премине в Божието царство. Трагично е, че днес християнската църква, включително и нашата, заема идеи от света. Зависим от светски източници. Ужасно е, че трябва да зависим от човешка философия, дори когато изследваме Писанията. Нищо не може да премине отвъд. Трябва да се откажем от всичко.

Североамериканската дивизия днес докладва, че 30 процента от Адвентистите в тази дивизия не плащат десятък, нито в местните църкви, нито в конференцията. Бог не иска вашите пари, Той иска вас, а това ми казва, че 30 % от моите членове не желаят да се откажат от това, което имат заради Христос.

Спомнете си думите на Исус в Лука 17:32:

Не можеха да вземат нищо със себе си, трябваше да бягат за живота си. Но Лотовата жена не можа да понесе мисълта да каже “сбогом” на прекрасния си дом в Содом, обърна се и се превърна в стълб от сол. Тя не пожела да остави всичко. Не си струва да си привързан към нищото, защото, ако кажеш, “Искам да си платя десятъка, но не мога да си го позволя, имам сметки за плащане”, моля прочети Матей 6:33:

Мъжът, който скрил съкровището, не можал да му се порадва, защото умрял. Той разчитал, че ще живее, но животът му не продължил дълго. Явно не бил казал и на семейството си за скритото съкровище, защото този селянин нямаше да го намери. В Мат. 6:19-21 Исус казва в Планинската проповед:

Аз имам Спасител, на Когото говоря и ви казвам, че колата на моя приятел ще изгние. Моят Спасител ще дойде и ще ми даде всичко, което светът не може да ми даде. Така че, моля, ви, не мислете, че е жертва да се откажеш от всичко заради Христос. Аз съм много по-щастлив сега, отколкото когато бях архитект с всичките пари, които имах.

Исус Христос е най-ценното нещо, което имате. Къде е Той? В небето. Ще повторя и няма да спра да повтарям: Праведността, която те квалифицира за небето сега и в съда и когато Христос дойде, никога не е в теб, никога. Тя е винаги в Христос. Съкровището е в Христос. Вярата, която прави тази праведност твоя, не е в небето, тя е в теб.

Сатана иска да унищожи вярата ти. Има две групи хора, едните не желаят да чакат Второто идване на Христос и казват: ”Той се бави”, а другата група казват: “Ще чакаме, докато съкровището ни дойде.” Те стоят за вярата си. Исус каза в Мат. 10:22

Бог да ви благослови не само да откриете съкровището, но и да продадете всичко и последвате Христос. Това е молитвата ми. Амин.