Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
гръдки и близост, колкото можете
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- О, да , Мери се справя много добре. Миналата седмица тя беше първа в класа. Такава умница
- но да хвалите детето само, за да впечатлите гостите, е неправилно.
- когато аз бях на твоята възраст
- Той е приложим за всяка ситуация.
- Зайците и конете са оцелели благодарение на страха, който ги кара да бягат от опасностите. Страхът е важен фактор в дивата природа.
- - това е надежден начин да ги превърнеш в страхливци. Друг надежден начин е да ги заплашваш с адския огън.
- а ако изведнъж Нейл наистина умре, ще бъда виновен аз, защото аз исках така
- винаги
- Чувство на непълноценност и фантазии
| гръдки и близост, колкото можете.
Не използвайте своите деца като средство за хвалби, при това еднакво избягвайте хвалбите и обвиненията. Не трябва да хвалите детето в негово присъствие.”О, да , Мери се справя много добре. Миналата седмица тя беше първа в класа. Такава умница!” Това не означава, че вие изобщо не трябва да хвалите своето дете. Добре е да кажете:”Ти си направил забележителна змия”, но да хвалите детето само, за да впечатлите гостите, е неправилно. Малките гъсенца, когато около тях витае възхищение, толкова лесно започват да протягат своите шийки, подражавайки на лебедите. В резултат на това представата на детето за себе си става нереална. Никога не трябва да поощряваме детето да излиза от реалността, да създава измислен образ за себе си. Обаче, ако детето се препъва, не го упреквайте. Даже , ако училищният бележник е пълен с ниски оценки, не казвайте нищо. И, ако Били си идва в къщи разплакан, претърпял поражение в спор, не го наричайте мамино синче. Ако някога произнесете думите „когато аз бях на твоята възраст” вие ще направите голяма грешка. Казано накратко, вие трябва да приемате своето дете такова, каквото е и да се въздържате от опити да го формирате по свой образ и подобие. Моят девиз за семейството - и в образованието, и в живота- заради всичко най-свято, дайте на хората да живеят своя собствен живот. Той е приложим за всяка ситуация. Това е единственият подход, който способства за развитието на търпимост. Странно е, че думата „търпимост” не ми дойде в главата по-рано. Това е най-правилната дума за свободното училище. Ние водим децата по пътя на търпимостта, проявявайки търпимост към тях. Страх Аз прекарах много време, лекувайки раните, които са нанесени на децата от тези, които ги карат да живеят в страх. Страхът може да направи живота на детето ужасен и той трябва да бъде отстранен напълно - страх от възрастните, страх от наказание, страх от неодобрение, страх от бога. В атмосферата на страх е способна да процъфти само омразата. Ние се боим от толкова много неща - бедност, насмешки, привидения грабители, нещастни случаи, обществено мнение, болести, смърт. Животът на човека е история на неговите страхове. Милиони възрастни се страхуват да се разхождат в тъмното. Хиляди изпитват смътно чувство на безпокойство, когато на тяхната врата звъни полицай. Повечето от пътешествениците си мислят, че техния кораб може да потъне, а самолета да се разбие. Този, който пътува с влак, се старае да вземе билети в средата на вагона. Формулата „Безопасност преди всичко” изразява главната грижа на човека. В историята е имало времена, когато страха да бъде убит, е карала човека да бяга и да се крие. От тогава до сега живота е станал доста по-безопасен и като че ли няма необходимост да се безпокоим толкова много, но между другото, днес човечеството изпитва повече страхове от нашите предци в каменната ера. За първобитния човек страшните чудовища са били само огромните зверове, а при нас тези чудовища са множество: пътуване с влак, параход, самолети, крадци, автомобили и много други. Страхът все пак ни е необходим. Той ни кара акуратно да пресичаме улицата. В природата страхът служи за съхраняване на вида. Зайците и конете са оцелели благодарение на страха, който ги кара да бягат от опасностите. Страхът е важен фактор в дивата природа. Страхът винаги е егоистичен: ние се боим за собствената кожа или за тези, които обичаме, но все пак, преди всичко за собствената кожа. Когато бях момче, аз винаги се страхувах да ходя вечер в тъмното до фермата за мляко. Обаче, когато с мен идваше сестра ми, аз никога не се страхувах, че ще я убият на пътя. Страхът трябва да бъде егоистичен, защото всеки страх – това е страх от смъртта. Героят е способен да превръща своя страх в положителна енергия, той овладява своя страх. Страх от страха, страх от уплаха - е най-тежък за един войник. Страхливците не са способни да превърнат своя страх в положително действие. Малодушието е много по-разпространено качество от храбростта. Всички ние сме страхливци. Едни от нас се опитват да скрият своя страх, а други - го издават. Страхливостта е винаги относителна - вие може да бъдете герои в една ситуация, а в друга - страхливец. Аз си спомням своя първи урок по гранатомет, когато бях новобранец. Един от нас не успя да хвърли гранатата в ямата. Тя се взриви и събори на колене няколко човека. За щастие никой не беше убит. В този ден занятията бяха прекратени, но на следващия отново ни заведоха под строй на площадката за мятане. Когато аз взех в ръцете си първата граната, те се тресяха. Сержантът подозрително ме погледна и каза, че съм голям страхливец. Аз се съгласих. Сержантът, човек, извършващ подвизи, достойни за Кръста на Виктория, не познаваше физическия страх, но скоро след произшествието ми призна: ”Нейл, аз мразя да командвам ротата, когато ти си в строя, защото през цялото време се страхувам”. Стреснато, аз попитах защо. „Защото ти имаш диплома за магистър по изкуствата, а аз обърквам думите”- отговори той. Психологията не ни помага да разберем защо едно дете от раждането си е надарено с мъжество, а друго - с трепереща душа. Възможно е голямо значение да има вътреутробното развитие. Ако това е нежелано дете, то е напълно възможно към момента на неговото раждане, майката да му предаде своето безпокойство. Допускам, че нежеланото дете се ражда с плаха душа , с характер на човек, който се страхува от живота и се стреми да остане в утробата. Ние, разбира се, не можем да променим преднаталните условия, но много деца - аз казвам това съвсем ясно- възпитанието в ранното детство ги прави страхливци. Страхливост от такъв род може да се предотврати. Един известен психоаналитик ми разказа един случай от неговата практика. Негов пациент, млад човек, на 6 години той бил заловен от баща си в проява на жив сексуален интерес към седемгодишно момиче. Баща му го набил жестоко. Побоят направил момчето страхливец за цял живот. През целия си живот той изпитвал непреодолим стремеж да повтаря този ранен опит. Той отново и отново търсел бой и наказание в една или друга форма. Така той можел да се влюби само в „забранения плод”- във вече сгодена ли омъжена жена и постоянно бил в състояние на страх, че мъжът или женихът ще го хванат и набият. Този страх бил във всичко. Душата на този човек била нещастна, плаха, винаги принизена, той постоянно очаквал опасности. Плахостта му се проявявала във всичко. В ярък слънчев ден, когато трябва да измине половин миля, той излизал от къщи с дъждобран и чадър. Той казвал, че няма живот. Да наказваш децата за сексуален интерес - това е надежден начин да ги превърнеш в страхливци. Друг надежден начин е да ги заплашваш с адския огън. Фройдистите много говорят за комплекса на кастрацията. Такъв комплекс определено има. В Съмърхил беше едно малко момче, на което бяха му внушили, че ако пипа своя пенис, той ще падне. Този страх е еднакъв и при момчетата, и при момичетата. И има ужасни последствия, защото страхът и желанието никога не си пасват. Страхът от кастрация често е желание за кастрация, като наказание за мастурбация или средство да се освободиш от изкушение. За уплашеното дете секса - това е всичко! Да-да, детето използва секса в качеството на изкупителна жертва, върху което може да излее всичките си страхове. Казали са му, че сексът е грях. Детето с нощни кошмари често се бои от своите мисли за секс. Защото дяволът може да дойде и да го вземе в ада - нима той не е порочно момче, което заслужава наказание? Зъл дух, призрак и таласъм са различните форми на дявола. Страхът се корени в нечистата съвест, а нечистата съвест на детето се създава от невежеството на родителите. Една от разпространените форми на страха при децата е свързана с това, че родителите и децата спят в една стая. Четиригодишно дете може да види и чуе нещо, което не е способно да разбере. Бащата става за него лош човек, който измъчва майка му. От ранното неразбиране и страхове понякога се появяват садистични наклонности. Момчето се идентифицира с бащата, става юноша, който има представа за секса, свързана с причиняване на страдание. От страх той може да направи на своята партньорка това, което неговия баща е правил на майка му. Да опитаме да различим страх и ужас. Страх от тигри е естествен и здрав страх. Страх да влезнем в кола, където шофира млад и неопитен шофьор е също естествен и здрав. Ако нямахме този страх, отдавна да са премахнати всички автобуси. Но страхът от мишки, паяци и призраци не е естествен и здрав. Този вид страх е ужас. Това е фобия, а фобията е ирационална, преувеличена тревога по някакъв повод. При фобията ужасът се предизвиква от предмети, сравнително безопасни. Предметите са просто символи, макар че тревогата, която предизвикват е напълно реална. В Австралия страхът от паяци е напълно разумен, защото неговото ухапване може да бъде смъртоносно, но в Англия или САЩ страха от паяци е ирационална и, следователно е фобия. Паякът в дадения случай е символ на нещо друго, от което човек в действителност се страхува в глъбините на душата си. Така, страхът от призраци при детето е фобия. Призраците символизират нещо, от което детето се страхува в действителност. Възможно е да е смърт, ако са го възпитавали в страх от бога, или собствени сексуални импулси, ако семейството е научило детето да се страхува и да ги смята за греховни. Веднъж ме помолиха да видя една ученичка, която имаше фобия от дъждовни червеи. Аз я помолих да изобрази червея и тя нарисува пенис. После ми разказа за един войник ексхибиционист, който тя често срещала по пътя за училище. Това я изплашило. Страхът бил пренесен на червея, но дълго преди фобията да се оформи, девойката вече изпитвала невероятен, невротичен интерес към източника на фобията. Невротичния интерес е резултат от нейното възпитание/или отсъствието на такова/ по въпросите на пола. Тайнствеността и секретността, с които възрастните окрасявали тези въпроси, предизвиквали в нея нормален интерес към тях. Разбира се, най-добре би било, ако изобщо не беше срещала този войник, но ако беше получила правилно възпитание, то щеше да й помогне да премине през изпитанието без невротична реакция, без силно безпокойство по повод на мъжкия полов орган. Доста често фобиите възникват при съвсем малки деца. При сина на строг баща може да се развие фобия от коне, лъвове или полицаи. Фобията е свързана с тези или други очевидни символи на бащата. И отново виждаме ужасната опасност, внедрена в живота на детето - страх пред властта. Най-мощният източник на страх при детето е идеята за вечното проклятие. Нерядко на улицата ни се налага да чуваме: ”Спри, Томи, идва полицай”. Най-незначителното последствие от подобно изказване е - детето разбира, че майка му е лъжкиня. Главното и най-скверно последствие - полицая става за детето дявол, човек, който може да го хване и затвори в тъмница. Детето винаги свързва страха с лошите си прегрешения. Така, дете, което се занимава с мастурбация, може изведнъж да прояви нездрав ужас пред полицай, който го хваща, че хвърля камък. В действителност той се страхува от наказващия бог и наказващия дявол. Доста страхове възникват от мислите за нашите минали прегрешения. Ние все някога сме убивали хора в своите фантазии. Аз допускам, че петгодишното дете ме убива в своите мечти, когато аз преча за изпълнението на неговите желания. Колко често моите ученици радостно насочват към мен водните си пистолети и виковете: ”Ръцете горе, ти си убит!”, като с този символичен начин лишават от живот човека, който олицетворява властта и освобождават своите страхове. Аз понякога сутрин нарочно се държа авторитарно, за да разбера как това ще се отрази на честотата на стрелбата през деня - и в действителност в такива случай ме убиват доста често. Но на мястото на фантазията идва страха: а ако изведнъж Нейл наистина умре, ще бъда виновен аз, защото аз исках така. Една от нашите ученички изпадна във възторг, натискайки другите деца под водата по време на къпане. По-късно тя разви фобия по отношение на водата Макар, че плуваше много добре, тя никога не влезна във водата на дълбочина, където тя превишаваше ръста й. Това, което всъщност се случи беше, че тя в своите фантазии потопявайки своите съперници, се страхувала от възмездие - за наказание на моите мисли аз ще потъна. Малкият Алберт обикновено изпадал в ужас, наблюдавайки от брега как плувал неговия баща. Това е страх от нечиста съвест. Разбирането на това, че детето убива хората в своите фантазии, не шокира толкова много, ако осъзнаем: за детето смъртта е просто отстраняване от пътя на човека, от който се бои. Случвало ми се е да виждам възрастни хора, несъзнателно убедени в своята отговорност за смъртта на техните майка или баща. Страховете от този вид ще бъдат много по-малко, ако родителите се въздържаха от вълнения при появата на омраза при детето - крясъци и бой, и произтичащата от това вина. Така стотици училища, в които и досега се прилагат телесни или други наказания, нанасят на децата непоправима вреда. Много хора в дълбините на душата си са убедени, че ако децата не се боят от нищо, то те няма да станат добри. Но добрите качества, предизвикани от страха от ада, полицая или наказанията, изобщо не са достойни, те са просто малодушие. Достойнства, които се проявяват само при надеждата за награда, похвала или рай - са от рода на подкупите. Съвременния морал прави децата малодушни, кара ги да се страхуват от живота. Именно този страх стои в основата на доброто поведение на дисциплинираните ученици. Хиляди учители прекрасно извършват своята работа без необходимостта да заплашват учениците с наказания. Останалите са некомпетентни хора, тромави, които трябва да бъдат изгонени от тази професия. Случва се децата да приемат нашите ценности, защото се страхуват от нас. И какви ценности са това, при нас, възрастните! Тази седмица аз купих куче за три паунда, инструменти за струг за десет паунда и тютюн за пет гвинеи. И макар че много размишлявах за пороците на нашето общество и ги осъждах, изобщо не ми дойде наум да дам своите пари на бедните. Затова изобщо не се опитвам да внушавам на децата, че гетата са лошо нещо в света. По-рано правех това, докато не осъзнах каква безсмислица е това. Най-щастливите, от известните на мен семейства, са тези, в които родителите са честни и откровени с децата и не морализират. В такива семейства страха е непознат за децата. Баща и син там са приятели и такава атмосфера е благоприятна за любов. В другите семейства любовта се убива от страха. Надутата важност на едните и принудителната уважителност на другите не пускат любовта в семейството. Натрапеното уважение винаги е свързано със страх. При нас в Съмърхил, децата, които се страхуват от своите родители, вечно се тълпят в учителската стая. Децата на действително свободните родители никога не ни досаждат. Уплашените деца винаги се опитват през цялото време да достигнат до чистата вода. Едно момче на 11 години, син на много строг баща, отваря моята врата по 20 пъти на ден. Поглежда, не казва нищо и пак затваря. Понякога му крещя: ”Не, още не съм умрял!” Момчето ми даваше любовта, която неговия баща не е способен да приеме и се страхува неговия идеален нов баща да не изчезне. С децата, които се страхуват от вас, се живее по-лесно, отколкото с тези, които ви обичат - в смисъл, че с първите нещата са спокойни. Това се случва, защото когато децата се страхуват, те се стремят да ви заобикалят отстрани. В Съмърхил децата обичат мен и жена ми, и всички преподаватели, защото ние ги приемаме, а това е всичко, което им е нужно. Те знаят, че ние никога не ги осъждаме и именно затова се наслаждават на близостта си с нас. При нашите най-малки никога не се наблюдава страх от буря. Те спокойно си спят в малките креватчета дори в най-страшните бури. Точно по същия начин не забелязвам и страх от тъмнината. Понякога осемгодишните деца разпъват своята палатка в далечния край на полето и спят там много нощи подред. Свободата поражда безстрашие. Колко пъти съм виждал как малките нежни момченца израстват със стойката на безстрашни юноши. Обаче не трябва да обобщаваме така всичко, защото има интровертни деца, които никога не стават храбри. Призраците от някои хора се съхраняват цял живот. Ако детето е възпитавано без външни страхове, но въпреки това то има страхове в себе си, може да предположим, че то е донесло със себе си тези страхове. Главната трудност по отношение на тези страхове се крие в нашето незнание за преднаталния период. На никого не е известно може ли бременната жена да предаде своите страхове на още нероденото си дете. В същото време детето придобива страхове от заобикалящия го свят. Днес е невъзможно да опазим дори малките деца от разговорите за идващата война с всичките й атомни ужаси. Да се изпитва страх пред такива неща е повече от естествено. Но, ако този естествен страх пред реалните бомби не се задълбочава от неосъзнатия страх от секса или ада, то той приема нормални форми и не се превръща във фобия или натрапчив ужас. Здравите нормални деца не се страхуват от бъдещето, те гледат с радост напред. На свой ред, тези деца също така ще посрещнат и живота, без болезнен страх пред утрешния ден. На времето Вилхелм Райх е посочил: при внезапна уплаха ние задържаме дъха си за миг, а детето, което живее в страх, както задържи своето дихание, така и си остава за цял живот. Признак за правилния ръст и възпитание на детето е неговата свобода, ненарушена от дихание, което показва, че то не се бои от живота. Аз съм длъжен да кажа нещо важно на баща, който би искал да възпита своето дете, свободно от страхове, рождена ненавист или недоверие: Никога не ставайте за своето дете началник, цензор или човекоядец, както се опитва да ви застави вашата жена, когато казва на детето: ”Почакай, сега ще дойде баща ти!”Не допускай това! В противен случай към теб ще бъде насочена цялата ненавист, насочена към жена ти. И не поставяй себе си на пиедестал. Ако твоите синове те попитат някога дали си мокрил леглото и дали си мастурбирал, кажи им истината - мъжествено и искрено. Ако ти си началник, ще получиш тяхното уважение, но съвсем не от този тип, който е нужен - уважение, смесено със страх. Ако застанеш на едно ниво с тях и им разкажеш какво страхливо момче си бил в училище, ти ще получиш тяхното уважение, състоящо се от любов, разбиране и пълно отсъствие на страх. Като цяло не е толкова трудно за родителите да възпитат детето, без да го натоварват с комплекси. Детето не трябва никога да се плаши, никога не трябва да му се създава чувство за вина. Не е по силата на никой да се освободи от всички страхове: човек може да се изплаши дори, когато силно се затвори врата. Но в наша власт е да унищожим нездравия страх, който е натрапен на децата: страх от наказания, страх от сърдития бог, страх от сърдити родители. Чувство на непълноценност и фантазии Защо в детето възниква чувство на непълноценност? Защото то вижда как възрастните правят това, което на него му е забранено или недостъпно. Голяма роля за възникването на комплекса за непълноценност играе всичко, свързано с пениса. Малките момчета често се срамуват от размера на своя пенис, а при момичетата нерядко възниква чувство за непълноценност, заради неговото отсъствие. Аз съм склонен да мисля, че значението на пениса, като символ на силата, основно е свързано с темата за тайнствеността и забраната, с които е обграден процеса на възпитание. Подтиснатите мисли за пениса намират изход във фантазиите. Това е тайнствен обект, който с такова старание е пазен от майката и дойката, и придобива преувеличено значение. Казаното се потвърждава от приказките за вълшебната сила на фалоса. Например, Аладин потрива лампата Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|