СПИСАНИЕ «БОЖИЯ ЛЮБОВ»
Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
Брой номер 52, за периода Август – Октомври 2007 година
/брой 53 предстои да излезе/
Лого на броя: ЗЕМЯТА НЕ Е КРАЯТ
Мъжът от “Джордж Стрийт”.....4
Спасен ли си?...........................7
Ангели в нощта......................12
Небесното видение...............13
Смъртта и отвъдното.............14
Вашите писма........................20
Небесни гени..........................20
Йордан...................................21
Водопадът..............................22
Бени Хин разказва................25
Божия любов
християнско списание
Излиза от февруари 1992 г.
Издател:
Служение "Божия любов"
bozhialiubov@mail.bg
Редактор: Кирил Попов
kiril@mail.bol.bg
kirilos_popov@yahoo.com
Адрес за кореспонденция:
1220 София, ПК 87
Кирил Милчов Попов
Тел.:089/832-69-62
Страници в Интернет:
bozhialiubov.christian.net
carkvaotdaleche.christian.net
УВОД
Скъпи читатели!
Майка ми почина. (Сигурно повечето от вас са изпитали болката от загубата на близък човек). Единият ден я бяхме закарали до болницата (със-тоянието й вече беше критично), а на другия ден сутринта, когато отидохме да я видим, леглото беше празно... Предната вечер тя бе починала! Вечерта, когато до 18.30 часа с братовчедка ми бяхме край леглото й... Минути след излизането ни от стаята тя напуснала тялото си на път за своя Създател! Съгласно опитностите на различ-ни християни от близко и далечно минало, дока-то се е възнасяла нагоре, очевидно тя е видяла как излизаме през главния вход на болницата, но не е можела вече да общува с нас. До деня, в който отново ще се видим в Божието присъствие, където Бог ще обърше всяка сълза!
Знаем, че майка ми е на много по-добро място от това, което е пълната със страдания Земя, но наистина много боли от земната загуба...
Случвало се е да бъдем на корен-но различни мнения по житейски и духовни въпроси, но днес в сърцето ми е останала само благодарност-та за положените грижи (от раж-дането ми на 24 май 1963 година до-сега), за любовта, за посвещението и за всичко, всичко!...
За да имаме с брат ми необходимото и за да мога да следвам, майка ми работеше на три места. (Грижеха се заедно с баща ми). Остава споменът как беше запазила непокътнат интериора на стаята ми у дома през всичките шест години, които прекарах в Гърция,за да й напомня през това време за мен. Помня и още много други незабравими дела на любов.
Има и продължение на спомените: Когато в Атина повярвах в Бога, по пътя с Него, между многото роднини, приятели и познати се отличаваха и моят баща и моята майка! Приеха Исус за свой личен Спасител, направиха водно кръщение...
На този свят няма да ги видя повече, но... Земята не е краят. Тепърва ни очаква Бог и Раят!!!
ВАШИЯТ КИРИЛ ПОПОВ
“Не сте сами! Бог няма да ви остави, нито ще ви забрави. Той е винаги до вас да ви утеши и няма да допусне по-голямо изпитание от това, което можете да понесете.”
Кирил и Мариела Христови, Торонто
“Молим се да преминете през преминаването на майка ви в небесната слава с увереност, че това е момент на кратка раздяла. Бог да ви даде сили да преодолеете скръбта и да продължите смело напред, както сте го правили винаги!”
Димитрис и Меги Трангос, Пловдив
“Аз изпратих моите родители преди 11 и 14 години. Мисълта, че са при нашия Господ ме утешава и даже радва през всичките тези години.”
Бонка Христова, Русе
“Видях я един път - през 1996 година, с две чанти пълни със списание “Божия любов”...
Божидар Чернев, Торонто
“Сега тя е на най-хубавото място на Вселената - в присъствието на нашия Бог!
Венета Ганчева, Торонто
“О, брат Кириле, толкова много съжалявам за загубата ви. Надявам се Бог да изпрати много хора и много добри мисли, за да намалят болката в сърцата ви... Безкрайно дълбока, широка и висока е любовта на Христа!
Василики Цаку, Атина
“Исус ще изтрие всяка наша сълза. Колко утешаващо е, когато четем за Небесния Ерусалим”
Лъчезара Найчова, София
“Светият Дух да утеши сърцата ви и да обърне долината на плача в място на извори за вас!
Павлина Тачева, Сандански
“Колко блажена е надеждата, че пак ще я видиш!”
Румен Папратилов, София
*******************************************
Веднъж ангел проговорил на един милиционер, когато той бил на пост:
ЧЕ ИМА БОГ - ИМА!...
ЧЕ ИМА РАЙ - ИМА!...
ЧЕ ИМА ПЪКЪЛ - ИМА!...
А ТИ КЪДЕ ЩЕ БЪДЕШ?
Милиционерът, който бил на пост пред сградата на компартията много се уплашил. Скоро след това намерил Библия, започнал да я чете, повярвал в Бога и се спасил!...
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА
ДРЕБНИЧКИЯТ МЪЖ ОТ ДЖОРДЖ СТРИЙТ
Преди няколко години в Кристал Палас неделната служба вече била завършила, когато мъж от последните редове вдигнал ръка и казал: “Извинете, пасторе, мога ли да споделя едно кратко свидетелство?” Пасторът погледнал часовника си и отговорил: “Имате три минути”.
Мъжът продължил: “Преди няколко месеца посетих свои роднини в Сидни. Вървях по известната “Джордж стрийт”, когато странен дребничък мъж, с бели коси, излезе от един магазин, постави в ръката ми брошура и ме попита:
“Извинете господине, спасен ли
сте? Ако умрете тази нощ, ще
отидете ли на Небето?”
Бях поразен от тези думи. Никой не ми беше задавал подобен въпрос. Благодарих вежливо и продължих, но по време на цялото пътуване към дома думите на непознатия човек ехтяха в ума ми. Поканих близък приятел, който, слава на Бога, беше християнин и приех Христос”.
Всички аплодирали новодошлия и му казали добре дошъл в тяхната църква.
След седмица, на семинар в Аделаида, една жена дошла при пастора за съвет.
“Кога се спасихте?” попитал и тя разказала: “Неотдавна бях на гости на мои приятели в Сидни и пазарувах по “Джордж стрийт”, когато странен белокос мъж излезе от един магазин, предложи ми брошура и каза: “Извинете мадам, спасена ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?” Смутена от тези думи дойдох тук в църквата и пасторът ме води в молитва на покаяние.”
Лондонският пастор бил много удивен. За втори път през последните две седмици чувал едно и също свидетелство...
Отлетял да проповядва в Перт. Един от стареите на църквата го поканил на обяд и му изповядал:“Израснах в църквата, но никога напълно не бях посвещавал живота си на Исус... Преди три години бях в Сидни във връзка с моя разрастващ се бизнес. Вървях из центъра на града, когато някакъв досаден, дребничък мъж излезе от вратите на един магазин, предложи ми религиозна брошура и каза:
“Извинете господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?”
Опитах се да му обясня, че съм дякон в църквата, но той не ме чу.
Пълен с гняв, разказах случката на моя пастор. Очаквах подкрепа, но той ми откри, че от години се безпокоял за мен, защото знаел, че нямам лично общение с Исус. Тогава аз приех Спасителя!”
Не след дълго, на друга конференция, проповедникът разказал трите свидетелства. Тогава четирима по-възрастни пастори се качили на амвона и смаяли аудиторията като казали, че преди около тридесет години те също били спасени чрез въпроса на дребничкия човек от Сидни.
По-късно пасторът посетил мисионери на Карибите. Споделил същото свидетелство и накрая трима мисионери заявили, че преди 15 и 25 години потърсили Бога след срещата с мъжа от “Джордж стрийт”.
След това пасторът спрял в Атланта, Джорджия и говорил пред хиляда свещеника от армията. Попитал главния от тях как е станал християнин и той му споделил: “Беше чудо. Бях матрос на боен кораб и живеех развратен живот. Имахме учения в южния Пасифик и акостирахме в пристанището на Сидни за снабдяване със запаси. Отдадохме се на здрав гуляй. Мъртво пиян се качих на погрешен автобус. Слязох на Джордж стрийт и пред мен изневиделица изскочи мъж, когото първоначално взех за дух. Той пъхна брошура в ръката ми и каза: “Моряко, спасен ли си? Ако умреш тази нощ, ще отидеш ли на небето”. Страхът от Господа ме разтърси като ток. Изтрезнях, изтичах до кораба и потърсих свещеника, който ме заведе при Христос с молитва на покаяние.”
Месеци по-късно пасторът бил в отдалечена част на Индия. Главният мисионер, бивш индус, го поканил в своя скромен дом и бил попитан как е дошъл при Христос.
“Имах привилегията да работя в индийската дипломатическа мисия и пътувах по света. Много съм благодарен за прощението на Христос и за кръвта Му, която покрива моите грехове...
Един ден пристигнах в Сидни. Отрупан с играчки и дрехи за моите деца, вървях по “Джордж стрийт”, когато вежлив белокос мъж застана пред мен, предложи ми брошура и каза: “Извинете господине, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще отидете ли на небето?”
Благодарих му много, но думите му ме обезпокоиха. Когато се върнах у дома отидох при нашия индуски свещеник. Той не можеше да ми помогне, но ме посъветва да отида в християнската мисия, за да задоволя моя любознателен ум. Беше добър съвет, защото в онзи ден мисионерът ми откри Христос.
Напуснах дипломатическата служба и, с Божията благодат, сега съм в служение с всичките тези мисионери, които заедно са довели при Христос сто хиляди души.
Осем месеца по-късно лондонският служител проповядвал в Сидни. Веднага се възползвал от случая да попита за дребничкия белокос мъж от “Джордж стрийт”.
”Познаваме го! - отговорил местния пастор. - Името му е мистър Дженър, но не мисля, че продължава да раздава брошури, защото е вече много възрастен и немощен”.
Отишли да го видят. Почукали на вратата на малкото му жилище и дребничкият човек ги посрещнал много радушно.
Направил им чай, но ръцете му треперели и разлял от него в чинийките.
Лондонският проповедник му разказал всичките невероятни свидетелства от последните три години.
Дребничкият човек слушал с вълнение. Сълзи потекли по бузите му. Разказал своята история. “Бях моряк. Живеех окаян живот. Когато изпаднах в криза не знаех какво да правя. Тогава намерих Исус и животът ми коренно се промени. Бях безкрайно благодарен на Бога и Му обещах да свидетелствам за Исус на поне десет души всеки ден. Избрах “Джордж стрийт”, улица, винаги изпълнена със стотици хора. Някои отхвърляха подадената им брошура, но повечето хора вежливо я вземаха. Правих това 40 години, но не бях чувал дори за един човек, дошъл при Исус като плод на моето служение!...”
Мистър Дженър починал две седмици по-късно. Можете да си представите голямата награда, която той ще получи в Небето!
Никой, освен малката група християни в Сидни не знаеше за мистър Дженър, но неговото име е популярно в Небето!...
Можете да си представите колко добре дошъл е там. Червеният килим е постлан и фанфари звучат в негова чест, когато той влиза у дома в слава.
*********************************
Пол Уошър: СПАСЕН ЛИ СИ!?
Знам, че много от нещата, които ще ви кажа, ще разберете погрешно или ще ви накарат да ми се разгневите. Неща, които ще отречете или за които ще твърдите, че нямам право да ви казвам. Но преди да си направите каквото и да е заключение, запитайте се: “Този човек лъжлив пророк ли е или ни казва истината?”. Защото, ако ви изявявам истината, единственото, което има значение, е да й се подчините.
Чета от Евангелието на Матей 7:13-27: “Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: “Господи! Господи!” ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: “Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?”. Но тогава ще им заявя: “Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие”. И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.”
Едно ме безпокои днес: опасността след сто години много от хората, които изповядват Исус Христос като Господ, да отидат в ада. Някои ще възразят: “Как можеш да кажеш такова нещо?!”. Мога, понеже толкова много хора, млади и възрастни, са заблудени да вярват, че само защото веднъж са казали молитвата за спасение, ще отидат в Рая. И когато се огледат и видят, че и други хора, твърдящи че познават Христос, са плътски, колкото света, се сравняват с тях и не се безпокоят. Казват си: “Но аз съм само един като повечето хора от моята църква. Гледам по телевизията неща, които не бива да гледам. Смея се за неща, които Бог мрази. Нося предизвикателно облекло, говоря като света, обичам светската музика... Обичам света толкова много, но, слава на Бога, аз съм християнин!” tr
Спасението е единствено чрез вяра в Исус Христос. Вяра, предшествана от покаяние. Обръщане гръб на греха, омраза към нещата, които Бог мрази и любов към нещата, които Той обича. Растеж в святост и копнеж да не бъдеш като света или като християните, които живеят като света, а като Исус Христос.
Често се случва някой да ми каже: “Искам да те последвам в Румъния и Украйна, да проповядвам там, където ти служиш и да основавам църкви в Перу и в джунглата”...
“Но Църквата в Перу, като види начина ти на живот, ще те отлъчи!” - отговарям.
Не се сравнявайте с други хора, но “изпитвайте себе си в светлината на Писанията, за да разберете дали сте във вярата” - увещава ни Библията (2 Кор. 13:5).
99% от хората твърдят, че са християни, а в същото време не ходят на църква. Тези пък, които ходят, не се интересуват от святост и от служение на Господа, нямат желание да са отделени от света, нито да проповядват Евангелието сред народите.
Бог е свят и единственият начин да бъдем помирени с Него е чрез смъртта на собствения Му Син, увиснал на дървото.
Спасени сме, защото Исус Христос се натовари с нашия грях и целият страховит Божи гняв, предназначен за нас, се стовари върху Него. Някой трябваше да плати цената, някой трябваше да умре.
Кръстът показва колко покварени сме всъщност. Толкова зли, че единственото, което е можело да ни спаси е Синът да понесе гнева на Баща Си, за да плати за нас.
Той възкръсна от смъртта, мощен Спасител. Това е Евангелието на Исус. И призивът Му към нас днес е: “Минете през тясната порта! Времето дойде, Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в Благата вест!”
Не си спасен чрез думи, които си повторил след някой друг, а защото си се покаял за греховете си и си повярвал. И не само си го направил веднъж, а продължаваш да го правиш, защото точният превод на думите на Исус е: “Времето се изпълни, Божието царство дойде. Прекарайте останалата част от живота си в покаяние за греховете си и във вяра в Мен.”
Не само портата е тясна, но и пътят е тесен! Проблемът е, че много хора, които сме довели до Христос в молитва, продължават да живеят светски и не съществува никаква разлика между техния морал и морала на невярващите. Те се намират в опасност не само да изгубят наградата си на Небето, но и да отидат в ада!
Едно от основните доказателства, че си истински християнин, е ходенето в тесния път. Християнинът е различен от другите.
Означава ли това, че християните не съгрешават? Не. В първото Йоаново послание пише, че християните грешат и ако някой не признава греха си, не познава Бога и не ходи в светлината. Ако си Божие дете, ще ходиш в пътя на праведността. Това ще бъде начина ти на живот. И ако стъпиш извън пътя на праведността, Баща ти ще дойде, ще те накаже и върне в правия път. Но ако изповядваш, че си минал през тясната порта, а ходиш в широкия път, както повечето хора, Библията те учи, че трябва да се уплашиш извънредно много, понеже не познаваш Бога.
Исус ни казва: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете.” Един мъдър човек ми каза веднъж: “Пол, най-добрият ти приятел е този, който ти казва най-много истини”. Но ние сме станали толкова обидчиви, че никой не може да ни изобличи и да ни каже, че грешим.
Лъжливият пророк никога няма да ти развали настроението. Ще ти представи християнство, приличащо на увеселителен парк. Ще се забавляваш така, че никога няма да чуеш за важни въпроси като: Бог работи ли в живота ми? Израствам ли в святост? Наистина ли съм новороден?
Разбираш, че си спасен по това, че животът ти се променя. Бог няма да ти позволи да говориш, както на плътта ти й се иска, да се държиш и обличаш като сладострастния свят и да слушаш музиката, която светът слуша.
Направи равносметка за живота си. Замисли се за начина, по който се държиш и говориш! Кои са копнежите на сърцето ти! Исус има ли го там? Или е само украшение към живота ти? Да не би да е просто едно от заниманията ти в сряда и неделя или просто нещо, с което се съгласяваш с ума си?
Добавка или центъра на живота е за теб Той? Истинският християнин и лъжливият пророк се познават по плода им!
Да си представим за момент, че Исус проповядва, а вие го слушате. Той ви казва:
- Тръни... Намирате ли тръни по смокините?
- Разбира се, че не, Исусе. Зная, че не си земеделец, а дърводелец, но в крайна сметка всеки е наясно, че тръните не растат по смокиновите дървета!
- Добре тогава. А намирате ли смокини и добър плод по бодливи храсти?
- Исусе, но това е абсурдно! Разбира се, че смокини не растат по тръни и тръни не растат по смокинови дървета! Ако някой твърди такива неща, Исусе, е или луд, или лъжец.
- Добре. За тези, които се наричат Мои ученици, а носят лош плод, не може ли по същия начин да се каже, че са или луди, или лъжци?
Ето още един пример. Да си представим, че закъснея и дотичам тук на подиума. Всички водачи са недоволни и ми казват:
- Брат Пол, не оценяваш ли възможността да проповядваш тук, та закъсня?
- Братя, трябва да ми простите. Карах по магистралата и спуках гума. Излязох да я сменя и падна една гайка. Забравих къде се намирам, спуснах се след нея и я хванах. Но, като се изправих, видях че към мен лети 30-тонен камион със 120 мили в час. Прегази ме и затова закъснях.
Никой не учи логика днес, но има само две логични заключения: или съм лъжец, или луд. Ще ми кажат: - Брат Пол, невъзможно е да имаш сблъсък с нещо толкова голямо като камион и да не настъпи промяна в теб.
Въпросът ми към вас е: Кое е по-голямо? Камионът или Бог? Как е възможно толкова много хора да твърдят, че са имали среща с Бога, а да не са се променили завинаги.
Ще ви дам няколко теми за размисъл. Знаете, че ви казвам истината. Колко пъти сте посвещавали живота си на Бога отново и отново, и колко пъти се е случвало огънят да трае най-много седмица и половина? И пак си казваме: “Бог се движи мощно тогава!” Не, не е било Божие дело, ако не е имало трайни резултати. Било е емоция.
Стих 19: “Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.”
Нещо важно за еврейската литература. Когато ние искаме да наблегнем на нещо, го казваме с по-силен глас, пишем го с удебелени или главни букви. А евреите действат различно, те го повтарят. Затова в книгата Притчи намираме еврейски паралелизми. “Злите няма да живеят в земята”, “Злите ще бъдат унищожени”... Казва се едно и също нещо с различни думи, за да се подчертае важността на казаното. Това прави и Исус: “По плодовете им ще ги познаете”, “Ще ги познаете по пътя, по който ходят”. Всеки, който не носи добър плод, ще бъде отрязан и хвърлен в огъня. Той говори за съда на Всемогъщия, който един ден ще дойде над света и вероятно над теб. О, скъпи приятелю, аз не мога да погледна в сърцето ти. Собственото ми сърце може лесно да ме заблуди. Но има Някой, Когото не можеш да заблудиш.
Стих 21: “Не всеки, който Ми казва: “Господи! Господи!” ще влезе в Небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.”
Изповедта на вяра не струва нищо без свят живот. Мнозина ще изрекат: “Господи, Господи”, но няма да са в Небесното царство. Скъпоценни приятелю, ти сред кои си?
Били Греъм е един от най-милите и любящи хора. Чух го да казва, че по-голямата част от хората, посещаващи църкви и твърдящи, че вярват в Библията, са изгубени и ще се радва поне 5% от хората, направили изповед на вяра на неговите евангелизации, да бъдат спасени.
Миналата година бях в Нигерия, за да видя майката на един мъж от нашата църква, измъчван от мюсюлманите. Когато чуеш изповед на вяра в Исус от някого в Северна Нигерия, можеш да си сигурен, че е вярна, защото заради тази изповед той може да изгуби живота си.
Ето я истината: Доказателството, че си новороден християнин, е това, че вършиш волята на Отца и това е начинът ти на живот. Който търси Божия интерес, изпълнява Божията воля. И когато се разбунтуваш срещу волята на Отца, Святият Дух идва, изобличава те направо, чрез писаното Божие Слово или чрез брат, или сестра в Христос и те слага обратно на правия път. Ако си истински християнин, не можеш да му избягаш. Ето ви един пример: Ако аз съм ти пастор, а ти си на 14 години и някоя нощ, прибирайки се от служба, те видя на улицата с някоя банда да правиш неща, които не бива да правиш, ще ти кажа: “Качвай се в колата!”. Ще те закарам вкъщи и няма да съм ядосан на теб, а на баща ти. И ще му кажа: “Господине, вие сте неверен и безотговорен баща! Как може да позволите на детето си да излиза по това време и при тези условия!” Но знай, че Бог не е безотговорен баща. Щом можеш да си играеш с греха, обичаш света и вършиш делата на света и героите ти са светски хора, щом искаш да бъдеш като тях, о, скъпи приятелю, има голяма опасност да не познаваш Бога и да не Му принадлежиш!
Стих 22: “В онзи ден мнозина ще Ми рекат: “Господи, Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име бесове изгонвахме и направихме много велики дела. Но тогава ще им заявя: “Аз никога не съм ви познавал!”.
Често казват: “Най-важното нещо на света е да познаваш Исус Христос”. Не! Най-важното е Исус Христос да познава теб. Ако искам да вляза в Белия дом няма да успея с твърдението, че познавам президента. Но ако президентът излезе и каже, че ме познава, ще ме пуснат. Може да изповядваш, че познаваш Исус, но.. Исус познава ли те?
Вижте как Исус описва изгубения човек: “Идете си от Мен, вие които вършите беззаконие.”
Гръцката дума е “аномия”. Частица за отрицание: “а” – “не, без”. Думата “номос” – закон. Без-закон. Сега ще ви дам точен превод: “Идете си от мен… “ (ако можех да дойда при вас и да ви прегърна един по един, докато ви казвам това, бих го направил), “защото живеете сякаш никога не съм ви давал закон, на който да се подчинявате.”
Голяма част от християните, когато се заговори за закон, за библейски правила, за забраненото и разрешеното, как да живеем и как не трябва да живеем, бурно протестират: “Законник! Това е духът на Закона!”
Днес някои християни казват: “Мини през портата, слава на Бога, после продължи да живееш като останалите хора в света! Няма проблеми, просто си плътски. Може би някой ден ще се промениш.” Заради това фалшиво благовестие има безброй много деца, спасени в библейски училища по време на ваканциите, но когато станат на 15 години влизат в света и живеят като демони! После, когато наближат тридесетте, се връщат и посвещават живота си на Бога отново. Възможно е тогава вече да са били спасени.
Исус говори за два вида хора, две основи. Съвременното тълкуване на притчата за скалата и пясъка е следното: “Ако си християнин, трябва да построиш живота си върху скала, защото, ако строиш на пясъка, ще бъдеш нещастен християнин и живота ти ще се усложни.” Това не е учението на Исус. Правилното тълкуване е: “Има два пътя - тесен и широк.” По кой вървиш ти? Има два вида дървета - добро дърво, носещо добър плод, което отива в Рая и лошо дърво, което се познава по лошия плод и ще отиде в ада, ще бъде отрязано и хвърлено в огъня. Има хора, които изповядват, че Исус е Господ и вършат волята на Отец, Който е на небето. Има други, които изповядват, че Исус е Господ, но не вършат волята на Отец, Който е на небето и ще отидат в ада.
Тук не става въпрос за двама християни, които строят живота си на две различни основи. Това са един спасен човек и един изгубен. Изгубеният чува Словото на Бога, но не полага основа. По никакъв начин не можеш да видиш Словото да формира, гради и поддържа живота му.
Сравни това послание с начина си на живот! Строиш ли брака си на Божието Слово? По Божието Слово ли отглеждаш децата си? По Божието Слово ли управляваш парите си? Отделяш ли се от нещата на този свят, както ти заповядва Божието Слово? Колко от нас ще отговорят положително?
Ленард Рейвънхил, мой познат, казваше: “В много църкви съм проповядвал по веднъж.” И с мен е така. Можех днес да ви кажа думи, които да ви смаят, да ви проповядвам неща, с които да ви издигна и да ви накарам да се носите във въздуха от удоволствие. Можех да ви разкажа смешни истории или такива, които щяха да ви разплачат. Но твърде много ви обичам. Зная от Божието Слово, че много хора се смятат за спасени, но не са.
Божията святост е силен огън. Как живееш ти, скъпо, възлюбено Божие творение? Ще издържиш ли проверката на огъня? Спасен ли си? Не става въпрос какво мислиш. “Има път, който се вижда правилен в очите на човека, но води към смърт.” Не става въпрос за усещането в сърцето ти. Ако сърцето ти казва, че си спасен, не си ли чел, че “сърцето е болно и много измамно. Кой може да го познае?”
Всички обичат да си говорят за пророци, но никой не желае да ги слуша.
Прекарах живота си в джунгли, в студ и мраз в Андите и видях много хора да умират. Спомням си за едно малко момче, Андрю Мамън. Един мюсюлманин го простреля пет пъти в стомаха и го остави да лежи на тротоара, защото му беше казало: “Толкова ме е страх, но не мога да се отрека от Исус Христос! Моля те не ме убивай, но няма да се отрека от Него!..” Момчето умря в голяма локва кръв. А мнозина мислят, че са новородени, защото са ходили на християнска конференция!
Говоря ви за святост! Иска ми се да видя как Духът ни изобличава всички и вие, и аз падаме по лице и ридаем, защото гледаме нещата, които Бог мрази, носим нещата, които Бог мрази, държим се и изглеждаме като света, миришем като света. Правим всичко, което Бог мрази и нямаме представа за това, защото не познаваме Словото Му! Защото, въпреки че твърдим, че Библията е непоклатимото Божие Слово, Я използваме само за илюстрации и приказки... Как искам Бог да дъхне на това място! Да се обърнем от греха и от нещата, които Бог мрази! Да побегнем към Него, да Го обичаме и да намираме удоволствие единствено в Него!
Сподели с приятели: |