СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ И СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ ПРИ ВАК
Доц. д-р Димитър Стефанов Радилов
СТАТИСТИЧЕСКАТА НАУКА
В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за получаване на научната степен
“доктор на икономическите науки”
по научната специалност 05.02.06 “Статистика и демография”
Рецензенти:
Проф. д-р на ик. н. Иванка Димова Съйкова
Проф. д-р на ик. н. Нигрета Рангелова Величкова
Доц. д-р Стоян Петров Цветков
Варна, 2009 г.
Дисертационният труд е обсъден и е насочен за защита на разширено заседание на катедра “Статистика” при Икономически университет – Варна на 06.02.2009 г.
Д-р Димитър Стефанов Радилов е доцент по научна специалност 05.02.06 в катедра “Статистика” на Икономически университет – Варна.
Автор: Димитър Стефанов Радилов
Заглавие: Статистическата наука в информационното общество
Тираж: 80 бр.
Излиза от печат на: 14.05.2009 г.
Отпечатан в Печатна база
на Икономически университет – Варна
І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
-
Актуалност и значимост на изследването
Мястото на статистическата наука, сред семейството на информационните науки, доколкото ми е известно, не е изследвано. Това е мотив за избора му като предмет на моите проучвания. Той е израз на стремежа ми за разграничаване, доколкото е възможно, на предмета и съдържанието на статистическата наука, спрямо другите науки, с които тя пряко си взаимодейства. Считам, че научните представи за бъдещето на статистическата наука през ХХІ век разкриват най-добри възможности за очертаване на мястото й чрез преосмисляне на натрупаните теоретико-методологични знания. Новите реалности на информационното общество са обективен и необратим исторически процес в неговото развитие. Породени са от промяната в технологията за събиране, обработка и разпространение на информация с нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ) непосредствено след Втората световна война. В резултат на това възниква богат спектър от разнообразни промени и влияния в живота на хората. Те са свързани с развитието на глобализацията като социален процес на прерастване на националните икономики на отделните държави в единно световно стопанство. В него информацията, знанията и информационната инфраструктура са определящи при създаване на нови работни места и добавена стойност. Те стимулират темповете на икономически растеж.
Информационното общество възниква в края на ХХ век (след 1945 г.) и се развива активно през ХХІ век. Съдържанието му и неговите най-важни характеристики все още са обект на научни дискусии. Дефинира се различно като нова парадигма1, постиндустриално общество (D.Bell 1973), трета вълна на технологична революция, глобални бъдещи промени и социални конфликти на човечеството2, философия и методология на знанието3, информационен пазар4, нова икономика (M. Porat, 1977 г.), информационна промишленост5, общество на знанието6, социална структура на глобализма, симбиозата между човека и природата и глобалното информационно пространство като комплексна мрежа на знанието за получаване на информация7 и други.
Развитието на научните дискусии за информационното общество дава тласък на разнообразни международни инициативи. Целта е превръщане на хармонизираните научни знания за информационното общество от теорията в реалната практика. Досега са проведени две международни срещи на най-високо държавно равнище, посветени на построяването на информационното общество. Те са: 10-12.ХІІ.2003 в Женева (Швейцария) и 16-18.ХІІ.2005 г. Тунис8. На тях са приети три документа. Те са: 1) Декларация за принципите за построяване на информационното общество (2003 г.); 2) План за действие при построяване на информационното общество и 3) Финансови механизми за развитието на ИКТ и управлението на Интернет.
И в трите документа се отбелязва, че науката има централна роля в развитието на информационното общество, а знанията, информацията, образованието и комуникациите са основа за развитие на инициативността и ефективността с оглед повишаване качеството на живот. От тази гледна точка не е случайно, че като първостепенен приоритет се сочи измерването на влиянието на информационното общество върху динамични промени в развитието на икономиката и главно на информационната (нова) икономика. Те заемат важно място в концептуалната рамка на информационното общество като социална система, която все още е в процес на развитие Нейните методологични проблеми са обсъдени на международно съвместно работно съвещание на водещи статистически и нестатистически институции на тема: „Мониторинг на информационното общество: данни, измервания, методи”9. То е проведено от 8-10 декември 2003 година в Женева. Предмет на научни обсъждания са теоретико-методологичните проблеми на създаване на информация при статистически изследвания с оценка на ролята на новите ИКТ при използване на разнообразни аналитични инструменти.
Проблемите на влиянието на новите ИКТ в частност и общо на информационното общество се обсъждат и в Европейския съюз. В Лисабон (Португалия) през 2000 г. на Европейски съвет президентите и премиерите на страните-членки на ЕС, утвърждават нова стратегия, която трябва до 2010 г. да превърне икономиката на общността в най-динамично развиваща се в целия свят. Новите ИКТ имат ключова роля в тази стратегия. Тяхната роля и влияние върху развитието на икономиката е призната и потвърдена на Пролетния европейски съвет в Лисабон през 2004 г10. Това се отнася за използването на знания на статистическата наука при създаване на конкретни концепции, методологии, методологични препоръки, правила, регламенти за статистическа дейност и т.н. за постигане на високо качество на обобщената статистическа информация за масови явления от реалния свят и за новите знания, получени от нея. Те задоволяват разнообразни социални потребности на управлението (в най-широк смисъл), а също за диалога на властта с развитието на бизнеса, с другите науки от академичния сектор и гражданското общество.
Мястото на статистическата наука в информационното общество се предопределя от функциите, които тя има да изпълнява. Визията на нейния предмет е системата от развиващи се концептуални, аналитични и тълкувателни статистически знания. С тях статистиката се разграничава от другите науки, с които си взаимодейства.
2. Обект и предмет на изследването
Обект на изследване в дисертацията е статистическата наука като теория, методология и дейности по изследване на масови явления. Предмет на изследване в дисертационния труд е мястото на статистическата наука в информационното общество и основните характеристики, с които тя се разграничава от другите науки с които пряко си взаимодейства.
3. Цел и задачи на изследването
Научната цел на дисертацията е на основата на задълбочен теоретичен и емпиричен анализ и възприета ограничителна рамка да се обобщят и систематизират знанията на статистическата наука, които са база за изясняване на някои дискусионни моменти за обекта, предмета и съдържанието й при утвърждаване на нейното място в информационното общество.
За постигането на тази се поставят следните научни задачи:
-
Систематизиране и обобщаване на новите реалности на информационното общество, които определят мястото на статистическата наука в него.
-
Обща систематизация и оценки на знанията за развитието на статистическата наука до информационното общество за разкриване на нерешени теоретични проблеми.
-
Развиване на теорията и структурирането на знанията за мястото на статистическата наука в новите реалности.
4. Систематизиране на знанията за мястото на статистическата наука в статистическата дейност и нейните субекти.
4. Научноизследователска теза
Тезата на дисертацията е, че мястото на статистическата наука се определя от функциите й в социалното управление и в научните изследвания, както и от специфичните знания, които я разграничават от близките до нея науки и които придобиват ново значение в условията на информационното общество.
5. Теоретико-методологически основи
Теоретичната основа на дисертационния труд е изградена върху анализи и обобщения на широк кръг теоретични и емпирични изследвания и резултати, получени от български и чуждестранни учени в областта на статистиката, икономиката в т.ч. икономиката на информацията и знанията, информационния пазар, математиката, информатиката и др.
Методологична основа на дисертацията е комплекс от фундаментални и частни научни подходи и методи за провеждане на научни изследвания. Използвани са: системния подход, методите на синтез на теоретични научни позиции и резултати от емпирични изследвания, индуктивния и дедуктивния методи, други частни статистически методи и модели. Широко е застъпен историческия подход, който има за цел да разкрие основните моменти в еволюцията на научните позиции за обекта и предмета на статистическата наука. Той е основа на общата систематизация и оценки на статистическата наука до информационното общество. Свързан е със знанията за понятията “множество” и “съвкупност”. Те са една оригинална, нетрадиционна парадигма за мястото на статистическата наука.
Логиката на изследванията в дисертацията за мястото на статистическата наука в информационното общество се основава на предложен от нас теоретико-методологичен подход. При него научните знания за мястото на статистическата наука се разчленяват на три групи: концептуални, аналитични и тълкувателни. В зависимост от промяната в съотношението на тези знания, мястото на статистическата наука може да бъде главно концептуално и в по-малка степен аналитично и тълкувателно. Тогава тя се развива като икономическа, финансова, банкова и т.н. В друг случай в мястото й могат да преобладават аналитични знания, съпътствани в по-малка степен от концептуални и тълкувателни. В тази ситуация статистическата наука се развива като приложна, например: извадкови проучвания, методи за корелационен и регресионен анализ и т.н. В общия случай мястото на статистическата наука с концептуалните, аналитичните и тълкувателни знания е единна развиваща се система за изучаване на масови явления в реалния свят. Тяхното разделяне, предложено от нас, носи условен характер и е насочено към решаване на различни познавателни задачи в отделните глави на дисертацията.
В първа глава доминира дедуктивният подход. С него се очертава мястото на статистическата наука в новите реалности на информационното общество. В него концептуалните знания се използват за обосноваване на приоритетите на статистическата наука. Във втора глава предимно с индуктивен подход се прави обща систематизация и оценки на развитието на статистическата наука до информационното общество. Концептуалните, аналитични и тълкувателни знания, осигуряват единство на сравнителния подход за оценка на приносите в основните статистически школи и нерешените теоретични проблеми. В трета глава при теорията и структурирането на знанията на статистическата наука се използва своеобразен синтез на разкритите особености на концептуалните, аналитичните и тълкувателните знания в първа и втора глава. В четвърта глава като завършек се анализират и систематизират знанията за мястото на статистическата наука в статистическата дейност.
Проблемът за мястото на статистическата наука е бил обект на дискусии от самото й зараждане до наши дни. Това намира своето оправдание във факта, че това е един наистина комплексен проблем, който като такъв може и следва да бъде предмет и на други изследвания. В случая нашето изследване съдържа от една страна фундаментални теоретични съждения, свързани с информационното общество и тяхната конкретизация в промените на методологията на информацията и знанията, информационния пазар и информационната икономика за изграждане на рамка на приоритетите на мястото на статистическата наука. От друга страна общата систематизация и оценки на вижданията за статистическата наука като единство на концептуални, аналитични и тълкувателни знания извеждат наяве нерешени теоретични и методологични проблеми.
6. Приети ограничения в изследването
Мястото на статистическата наука в информационното общество, като предмет на нашите проучвания, се основава на една нова, оригинална парадигма, която естествено не може да бъде развита изчерпателно и да даде отговор на всички въпроси. Затова в изследването акцентът е поставен върху новите реалности на информационното общество, които са предизвикателства и за промени на визията в знанията за обекта и предмета на статистическата наука.
При съществуващото многообразие на виждания и авторски концепции за знанията на статистическата наука, важно значение имат общата систематизация и оценка на развитието на идеите и научните позиции за обекта, предмета и съдържанието й за един период от 300 години. Те са необходима изследователска основа за развитието на нейната теория в бъдеще.
Мястото на статистичеката наука в новите реалности може да се определи успешно само при едно прецизно разграничаване на фундаменталните понятия “множество” в аксиоматичния му подход и “статистическа съвкупност”, което е направено в дисертацията. Те са основа за развитие на статистическата теория и структуриране на нейните знания в интеграцията й с математиката и информатиката.
Въпросите за мястото на статистическата наука в статистическата дейност са също предмет на дискусии. В дисертацията е развита една идея за активизиране на знанията и превръщането им в иновации в статистическата дейност, както чрез усъвършенстване на статистическото образование, така и чрез промени на съдържанието на статистическата професия. Тези аспекти не са разгледани изчерпателно в дисертацията. Те трябва да се разглеждат като начало за бъдещи изследвания.
7. Апробация
Апробацията на развитите нетрадиционни идеи на автора е извършена в следните направления: 1) чрез научни публикации по темата на изследването – студии и статии в страната и чужбина; 2) чрез изнесени доклади на научни форуми в чужбина: на 54-та сесия на Международния статистически институт, проведена от 13-20.08.2003 г. в Берлин и на Международната научно-практическа конференция в Санкт Петербург от 27-30.01.2008 г. и в България на: организираната Международна научна конференция “Предизвикателствата на информационното общество пред статистиката и математиката през ХХІ век” от 16-18.10.2003 г. в СА “Д. А. Ценов” – Свищов, на Международната научна конференция “125 години българска статистика – минало, настояще и бъдеще развитие”, организирана от УНСС – София през 2005 г. и на научната конференция с международно участие “Европейски перспективи на националното стопанство”, организирана от Икономически университет – Варна през 2005 г. и др. 3) Дисертационния труд е обсъждан двукратно на заседания с разширени съвети на академичния състав към катедра “Статистика” в Икономически университет – Варна.
ІІ. СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационния труд е в обем общо 409 страници, от тях 373 страници основен текст. Той се състои от въведение, четири глави, заключение, списък на използваната литература и приложения. Използвани са 328 литературни източника на български език, на руски език, на английски и немски език. Включени са 30 таблици, 11 графики и 4 приложения.
Съдържание:
Въведение.................................................................................................
|
5
|
Използвани съкращения......................................................................
|
14
|
Бележки по въведението.......................................................................
|
15
|
Първа глава
|
|
|
Новите реалности на информационното общество за мястото на статистическата наука ...........................................
|
17
|
1.1.
|
Информационното общество като нова парадигма на социална структура в края на ХХ век и началото на ХХІ век......................
|
17
|
1.2.
|
Общи принципи и методология на информацията и знанията в нея в новите реалности...................................................................
|
36
|
1.3.
|
Информационен пазар и икономика на информацията и знанията............................................................................................
|
48
|
1.4.
|
Приоритети за мястото на статистическата наука в информационното общество..........................................................
|
71
|
1.5.
|
Основни изводи...............................................................................
|
81
|
|
Бележки по първа глава..................................................................
|
83
|
Втора глава
|
|
|
Обща систематизация и оценки на знания на статистическата наука до информационното общество..........................................................................................
|
85
|
2.1.
|
Теоретична рамка за обща систематизация и оценки на натрупаните статистически знания...............................................
|
85
|
2.2.
|
Първа систематизация и оценки на знанията на статистическата наука в основните й школи................................
|
105
|
2.3.
|
Втора систематизация и оценки на видовото разнообразие на научни позиции за предмета на статистическата наука..............
|
160
|
2.4.
|
Трета систематизация и оценки на знанията за статистическата наука в България.................................................
|
168
|
2.5.
|
Някои нерешени теоретични проблеми за мястото на статистическата наука.в информационното общество...............
|
196
|
2.6.
|
Основни изводи...............................................................................
|
204
|
|
Бележки по втора глава..................................................................
|
209
|
Трета глава
|
|
|
Теория и структуриране на знанията за мястото на статистическата наука в новите реалности.............................
|
211
|
3.1.
|
Знания за понятието „множество” в аксиоматичния им подход..............................................................................................
|
211
|
3.2.
|
Знания за статистическата съвкупност като теория на статистическата наука....................................................................
|
225
|
3.3.
|
Концептуални знания в статистическата наука: създаване на съвкупностна информация.............................................................
|
249
|
3.4.
|
Аналитични знания за количествени инструменти при изследване на емпирични закономерности в масови събития.............................................................................................
|
272
|
3.5.
|
Тълкувателни знания при разпространение и използване на съвкупностна информация и нови знания получени от нея с количествени инструменти............................................................
|
289
|
3.6.
|
Основни изводи...............................................................................
|
296
|
|
Бележки по трета глава...................................................................
|
300
|
Четвърта глава
|
|
|
Статистическата наука и нейното място в развитието на статистическата дейност при условията на информационното общество........................................................
|
302
|
4.1.
|
Визията на статистическата наука за мястото й при развитието на статистическата дейност в новите реалности..........................
|
302
|
4.2.
|
Промени на мястото на статистическата наука в статистическата професия..............................................................
|
323
|
4.3.
|
Промени на мястото на статистическата наука в статистическото образование.........................................................
|
334
|
4.
|
Основни изводи................................................................................
|
349
|
|
Бележки по четвърта глава..............................................................
|
351
|
|
Заключение......................................................................................
|
353
|
|
Използвана литература........................................................
|
356
|
|
Приложения....................................................................................
|
373
|
Сподели с приятели: |