Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него

ЩАСТИЕ

Щастието е процъфтяване на душите. Детето, което е започнало с невъзпитаност, невнимателност към другите и разрушителност, с времето ще притегли към себе си тази сила и с него ще се случи същото. Каквото даваме на детето, това и ще получим обратно. Много ли се съобразяват с тези факти? Хората никога не мислят, че могат да ги наранят собствените им думи, собствените им постъпки, мисли или чувства. Те продължават в този дух, но когато му дойде времето, всичко ще се върне към тях, прогонвайки щастието.

На санскрит живот се означава с думата самсара. Тя се изобразява като пребиваване в тъмнина. Човек мисли и говори, действа и чувства, но никога напълно не разбира защо. Ако на човека е известна една причина, винаги зад това знание има скрита по значение друга причина, за която той дори не знае. Много често обстоятелствата на живота се представят като плен. Понякога ти си струва, че вървиш между река и пропаст; за да се издигнеш над тях са необходими криле, каквито не всеки има. Душата има две крила; едното - независимост, второто - безпристрастност. Изисква се огромна доза жертвоготовност, преди да добиеш независимост в живота, а безпристрастността влиза в противоречие с природата на любовта и симпатията. Сякаш трябва да разрежеш сърцето си на две, преди да можеш да практикуваш безпристрастност в живота. Разбира се, когато душата получи възможност да разпери криле, човек започва да вижда обстоятелствата от живота отделени от него. Тогава той се издига над всички обстоятелства, превръщащи човека в пленник.

Няма трудности, които рано или късно да не могат да бъдат преодолени, но дори ако човек получава това, което страстно желае от живота, винаги остава нещо, което още не е получено. Затова ако човек скача от една нещо на друго, осъществявайки всичките си мечти, предметът на неговото желание все повече ще се разраства и множи, и това не ще има край. Колкото повече му е необходимо да направи нещо в живота, толкова повече трудности трябва да преодолява, но ако човек се държи далеч от живота на света, неговото присъствие тук е безсмислено. Колкото по-важна е задачата, толкова по-трудно е нейното изпълнение.

Така вечерта следва деня и всичко продължава вечно. Затова суфият трябва да притежава не само търпение, за да понесе всичко, което се наложи, и моментално да се освободи от трудностите и болките, но и умение да вижда нещата по определен начин. Твърде често такъв начин на виждане променя целия живот на човека. Той може да превърне небето в ад, да превърне радостта в скръб. Човек може така да гледа на сивота, че дори най-лекото убождане да изглежда като удар с меч в сърцето, но от друга гледна точка сърцето е защитено от убождания, нищо не може да го нарани, всичко, което като камък теглеше надолу, сега не му оказва въздействие.

В какво се състои смисълът на ходенето по водата? Водата символизира собствения живот - един потъва в нея, друг плува, но има и такива, които могат да ходят по водата. Човек, който е толкова чувствителен, че дори след леко убождане се чувства нещастен в продължение на денонощия, се отнася към първата група. Този, който получава и отдава, превръща живота си в игра, той е плувец. Той не се огорчава, получавайки един удар, защото черпи удовлетворение от способността да отговоря на удара с два. Но този, когото нищо не може да засегне, пребивава и в света и над него. Той върви по водата. Животът е под краката му заедно с всички радости и страдания. Наистина, независимостта и безпристрастността са двете крила, даващи на душата способността да лети.