Светлината е и в твоето сърце

В своето съчинение Бонакурзус прави подробно изложение на катарското учение: Те отхвърлят напълно всички учени богослови, именно Амброзий, Григорий, Августин, Йероним и всички останали. Ако някой яде месо, яйца, сирене или нещо друго от животински произход, правел го за своя гибел. Смятат, че чрез освещаването с вода по никой начин не може да се приеме Дух Свети. Не вярват, че някаква видима материя може по какъвто и да е начин да се превърне в тяло Христово. Вярват, че всеки, който се кълне, ще бъде погубен и че никой не може да се спаси, освен с някакво полагане на ръцете, което те наричат кръщение и възобновяване на Светия Дух... Накрая катарите казват, че никой не може да се спаси без тях.

В богомилските общини властва единствено духът на взаимопомощта, поради това там няма бедни и нуждаещи се. Богомилите притежават общи имоти и обща каса, от която разпределят парите според нуждите на членовете на братството. В обработването на общинските земи участват всички, с изключение на съвършените богомили, които се отдават на разпространението на учението.

Писателят Райнер Сакони установява, че през 1250 г. броят на съвършените в Европа е около 4000. През втората половина на ХII и началото на ХIII век от Атлантическия океан до Черно море има 16 богомилски общини, в Мала Азия - една, а в Константинопол - две.

През ХIII век броят на привържениците на българската ерес в Европа е четири милиона, а това е цифра, дадена от противниците на богомилството.

Поели пътя на апостолската си мисия, богомилите се стремят чрез Светото Писание да превърнат хората в предани християни, обединени в религиозни общини, по подобие на есейските и древнохристиянските. Свещеното Писание обаче те възприемат диференцирано, като изразяват различно отношение към Стария и Новия Завет. Отричат Стария Завет, или както го наричат Мойсеевия закон, тъй като, според тях, той не е извор на християнската вяра.

Васил Златарски отбелязва: Свободното си време богомилите употребявали... за спасението на душата: обхождайки страната, те проповядвали учението си, четели св. Писание и много се молели..., четели и слушали само Новия Завет..., молели се много пъти денем и нощем, и то там, дето намерят, на закрито и открито... Четели само една молитва “Отче наш”..., допущали само своето “духовно кръщение”..., не вярвали във възкресението на мъртвите... Не признавали църковната йерархия и изобличавали живота и нравите на представителите й; те се отнасяли враждебно и към държавата, като представител на материалната сила, физическото принуждение, създание на злото начало; те отричали войната като насилие и масово избиване на тела, които не успели своевременно да послужат по делото за въздигане на духа; избягвали клетвата и не признавали съд и наказание..., учели (хората) да не се покоряват на върховната власт, корели богатите, обявявали за грешници пред Бога хора, които служат на царя и на чиновниците му, уговаряли робите да не работят на господарите си... Духовенството... отблъснало народа от себе си. И ето, явява се поп Богомил със своето учение, и народът се прилепя към него; в неговия основен принцип той виждал отглас на своите езически вярвания за добрите и злите божества..., в неговите прости, ясни и понятни проповеди хората намирали нагледно и достъпно за себе си обяснения на всички интересуващи ги религиозни въпроси... Богомилите привличали населението... със своя скромен, строг, въздържан и трудолюбив живот, а най-вече със своите приветливи и внимателни обноски..., със своите социално-политически възгледи, които отивали в разрез със съществуващата в България действителност и със социално-политическите отношения. Те силно негодували против въведения в онова време изтънчен разкош на византийската аристокрация в горните слоеве на българското общество и поради това много укорявали богатите; не по-малко радикални се явяват в проповедите си против държавния и обществен ред в държавата: те отричали царската власт и изобщо властите... Богомилите умеели добре да схващат нуждите на времето... Техните демократични принципи, които напълно се схождали с народния дух, тяхната борба, която била водена колкото от религиозно-нравствени убеждения, толкова и за подобряване на съществуващия държавен и социален ред, ясно показват, че това учение имало и политически и социален характер в ХI и ХII векове, че богомилското движение не било нещо случайно, а явление, което произтичало от самите потребности на времето и обхващало всички въпроси, които вълнували българския дух в Х век... В него се изразил народният протест както против църквата и държавата, които по своята уредба били чужди на народните схващания, тъй и изобщо против нравствения упадък и безогледното подражание на всичко небългарско, които докараха чуждото и пагубно за държавата византийско влияние... [8]

Корените на богомилския светоглед трябва да се търсят в Евангелията. Богомилството е основна част в средновековното християнство. То запазва древните християнски традиции (тълкуване на Новия Завет, кръщелната литургия с полагане на ръце, строгостта и суровостта на аскетичните съвършени богомили). Това е най-съществената черта - стриктното придържане към текстовете на Евангелието и стремежът към точното му приложение във всекидневния живот.

Никола Филипов заявява в книгата си Богомилството: Ние виждаме в нашето богомилство същото онова отричане на църковната йерархия, на църковните традиции и обреди, същото онова учение, според което Свещеното Писание е единственият извор на вярата, каквото откриваме в Раформацията. Той привежда следния цитат от Рачки: Не можем да се съмняваме, че българският реформатор чрез своите две начала (общо свещенство и Свещено Писание, свободно тълкувано, като единствен извор на вярата), върху които основава християнската част на своето учение, е непосредствен участник в жестоката борба, която се подигна по-късно на Запад против йерархията и традициите. [22]

Богомилите тълкуват евангелските чудеса, извършени от Христос и апостолите, алегорично, а не буквално. Особеното им предпочитание към Евангелието на Йоан може да се обясни с разбирането, че именно то съдържа езотеричната страна на Христовото учение.

Католическият съдия Жак Фурние пише следното в обвинението на инквизиционния съд в гр. Памие: Делата, които историческите книги на Стария Завет отдават на Бога, албигойците ги отдават на принципа на Сатанаил, това значи на материята... И по-нататък: Катарите мислеха по-иначе, отколкото църквата... Те говореха за независима вечна материя.

Съборът, свикан в замъка Ламбер, близо до Алби, през 1165 г., представя едно от най-старите свидетелства за отричане на старозаветните книги и от френските катари. Отрицателното им отношение е обосновано с противоречията между Стария и Новия Завет.

Евтимий Загавин уточнява: Те отхвърлят всички Мойсееви книги..., тъй като били по внушение на Сатаната. Приемат и ценят най-високо само седем. Те са: псалмите, Книгата на 16-те пророци, Евангелията, Шестата книга от Деянията заедно с всички апостолски послания и Откровението на Иоан Богослов.

В своята Беседа против богомилите Презвитер Козма пояснява: Църквите (те) считат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в тях - за многодумие... Еретиците хулят йереите и всички църковни санове, наричат православните духовници “слепи фарисеи”. Богомилите обвиняват църковните служители, че не спазват спасителното Христово учение и се отклоняват от новозаветните повели. Свещениците вършат всичко наопаки: опиват се, грабят, скритом вършат и други лоши неща и няма кой да ги възпре... - цитира думите им Презвитер Козма. Те изобличават духовенството и Църквата като цяло, че натрупва различни богатства и се превръща във велика блудница, а църковниците потъват в плътски наслади, разкош, високомерие... Богомилите призовават монасите и свещениците да изоставят порочния си и недостоен живот, да спазват принципите на евангелската бедност и кротост на Христовите ученици. В своите проповеди те включват текстове и цитати от Новия Завет, с които осъждат грешните слуги на Сатаната. Използвут аргументи от Свещеното Писание, с които оборват своите противници, които живеят плътски, а не духовно, разобличават ги, като посочват разликата между думите и делата им. Укоряват божиите служители с думите: Ако сте свети, както казвате, защо не живеете както ви е заповядано и както пише апостол Павел на Тимотея: епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдрен, поучителен, не пияница, не пакостник, кротък, не крамолик, не златолюбец, добър уредник на своя дом; така и дяконите трябва да бъдат честни, не двуезични, да не пият много вино и да са много известни с добро; трябва по-напред да се проверяват дали са такива, и ако са непорочни, тогава да служат. А ние не виждаме да сте такива...

Много исторически свидетелства и примери ни позволяват да установим, че тези, които в тази епоха стоят начело на Църквата, съвсем не са последователи на Христос. Самата институция няма нищо общо с апостолската Църква от първите столетия. Едва ли е нужно да се пояснява, че инквизиторите, преследващи брутално своите цели, не са никакви християни. Никой човек от средните векове не е можел да се чувства в безопасност, ако не споделял общоприетите възгледи, наложени от църковниците.

Може да определим Средновековието като времето на кладите. В този период над девет милиона души в цяла Европа са подложени системно на изтезания и смърт. Архивите на Инквизицията съдържат потресаващи признания на еретици, изтръгнати чрез ужасяващи мъчения. Много от документите са неоспоримо доказателство за невежеството, жестокостта и фанатизма на инквизиторите. Описани са безброй трагедии, документирани са зверски убийства дори на деца.

Като обвиняват служителите на Църквата, че нехаят за болките и нуждите на хората, богомилите поучават своите последователи да не вървят по пътя на духовенството, което погубва себе си в прегрешения. В своите проповеди те изтъкват: За какво е изобщо свещеникът, той не е нужен... Тази Църква опи с виното на своя разврат всички земни царе и големи владетели, които се увлякоха по земния блясък. Богомилите не приемат твърдението на църквата, че властта произхожда от Бога и че всеки трябва да се покорява на държавната уредба и обществените изисквания. Според тях, Сатаната е създател на земните царства и е господар на целия материален свят, а чрез властниците той причинява страдания и мъки на хората. Козма споменава какво е тяхното отношение към властта и управниците: Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя, ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на Бога които работят за царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар... [26]

От Синодика на цар Борил научаваме, че богомилите искат да се вземат от църквите и манастирите всички имоти, които са им подарени от благоверните царе и богобоязливите християни. Както се вижда, богомилите се явяват и противници на съвременния им обществен ред.

Тези възгледи на богомилите не ни учудват, понеже напълно хармонират с техните религиозни и етични принципи. Тъй като смятат, че материята изобщо е дело на злото начало, те ненавиждат богатството и материалните блага, както и самите богати.

Богомилите твърдят убедено, че духовенството не е необходимо като посредник межу вярващия и Бога, че свещениците не са лица, притежаващи Божията благодат, а обикновени хора, някои от които много порочни и грешни, незаслужаващи почитта, която изискват от вярващите към себе си като Божии служители. В проповедите си ги изобличават, като посочват разликата между думите и делата им. Вместо вярата, получена от втора ръка, те извеждат на преден план личното познание, религиозния и мистичен опит, който придобива всеки отделен човек и който наричат гносис - от гръцката ума за познание. За тях гносисът е по-важен от всички вероизповедания и догми. Уверяват също, че няма полза от обредите, които извършват изпълнените с грях духовници и призовават вярващите да не плащат църковен десятък. Наричат църквата Ирод, тъй като тя, подобно на този жесток цар, се опитва да унищожи роденото у тях слово на истината.

Френските катари казват, че материалната църква не е добра и в нея не може да се произнася молитва. Марсел Дандо пише: Богомилите учат никое от техните деца да не ходи на църква. Противно на църковната практика, която превръща храма в единственото място за духовен живот, те се молят навсякъде. За тях църквата е малката стаичка на душата на всеки човек. Богомилското учение напълно отрича храма като дом на Бога и освобождава средновековния човек от страхопочитанието пред Божиите представители на Земята.

Интересно е да се отбележат думите на френския катар Арно Тасер пред инквизиционния съд: Аз бих искал църквата да бъде разрушена и литургиите да се извършват посред пазара или на полето, а всички свещеници да бъдат изпратени отвъд морето.

Като доказателство, че не е необходимо вярващите да посещават църковните сгради, за да се молят, богомилите се позовават на думите на Христос: А ти когато се молиш, влез в скришната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве (Матей 6:6). Според тях, молитвата трябва да бъде съсредоточена вътре в самия човек, а под стаичка трябва да се разбира умът.

Църковните служби те считат за жертва, принасяна на живеещите в храма дяволи. В Паноплия догматика Евтимий Загавин уточнява: Те казват, че във всички свети храмове живеят демони, които са си ги поделили съобразно със своя ранг и сила.

Освен църковните храмове и извършваните в тях богослужения, богомилите не признават и различните тайнства, обреди и символи, влизащи в понятието църковен култ. Почитането на иконите определят като идолопоклонство, а за кръста твърдят, че е най-омразен на Бога, тъй като на него е разпънат Иисус Христос. Презвитер Козма пише: Себе си заблуждавайки, така говорят за Господния кръст: как да му се покланяме? Понеже евреите разпнаха на него Божия Син, затова кръстът е най-омразен Богу. - Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо Бога... И по-нататък: Какво говорят за светото причастие? - Причастието не се извършва по Божие повеление, нито е Христово тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Хритос, когато е действал, не е извършвал литургия, затова ние не я почитаме (казват те)... [26] Като отричат, че изобщо съществуват светци, тъй като свят е само Бог, те не признават и преклонението пред техните мощи, които за тях са само обикновени кости на мъртъвци. Евтимий Загавин пише, че когато Василий Врач бил запитан по какъв начин останките на светците вършат чудеса, той отговаря: Понеже в тях са се заселили дяволи, които са останали в гробовете, вършат чудеса, за да измамят неопитните и да ги склонят да почитат нечестивците като светци.

Те отрицават причастието чрез приемане на хляб и вино и казват, че действителното причестяване на християните трябва да се схваща символично, в смисъл на възприемане на евангелското учение и думите на Христос. Козма пояснява, че наричат тяло четирите Евангелия, а кръв - апостолските деяния.

Богомилите наричат Иоан Кръстител водоносец, защото кръщава с безполезна вода. В едно анонимно съчинение от ХIII век срещу катарската ерес се пояснява: За Иоан Кръстител еретиците казват, че бил изпратен от дявола, за да попречи на проповедта на Христос. Така вярват и българите. Друг автор свидетелства още нещо: Нашето кръщение наричат “Иоаново”, тъй като то се извършва чрез вода, а своето наричат “Христово”, и то било извършвано, както те си мислят, чрез Светия Дух.

Рьоне Нели подробно обяснява значението на Консоламента (от латински - получаване на утеха) - духовното кръщение и най-важната церемония на катарите: Консоламентът има за цел да свърже душата с Духа, да даде на вярващия опрощение за миналите му прегрешения и да му възвърне истинската свобода - “не свободна воля”, а способността да разпознава Злото и вътрешната сила да му противостои. Едва тогава той постига онази степен в своето развитие, когато не е възможно сам, по своя воля, да извърши и най-малко зло. След като е получил духовното си кръщение, съвършеният християнин трябва да живее като образцов праведник. Да не извършва убийство - нито на война, нито в случай на неизбежна самоотбрана. Да не допуска и “разврат” - с тази дума катарите определяли всяко действие на плътта. Забранено му било и да се заклева. [27]

Цариградският монах Евтимий от Акмония пояснява в съчинението си от 1034 г., че според малоазийските богомили, възкресение от мъртвите няма да има. Те проповядват, че ще възкръснат само душите, а не тленната плът. А Евтимий Загавин разкрива схващането на богомилите, че съвършените веднага ще влязат в Царството Божие. Те не умират, но се променят като насън, като събличат тази глинена и телесна обвивка и се обличат в нетленната и божествена дреха на Христос. Получили неговата плът и неговия образ, и съпроводени от ангели и апостоли, те отиват в царството на Отца, а тялото, което са свалили от себе си, се разпада на прах и пепел, за да не възкръсне никога.

Като отхвърлят всички молитви и песнопения в чест на Христос и Богородица, богомилите признават единствено молитвата Отче наш, понеже е дадена от самия Господ. Според тях, не апостолите установяват службите и тайнствата в Църквата, а Иоан Златоуст и другите църковни отци, затова не приемат нищо, което не е включено в Евангелията и апостолските послания. Поясняват, че целият блясък и сложната претрупаност на църковните ритуали нямат нищо общо с Христовото учение, взето в неговия чист духовен смисъл. Напълно отричат цялата църковна йерархия и външните прояви на религията, изтъкват, че те противоречат на първоначалните християнски принципи.

Църковният календар, изпълнен с празници и чествания на светци и мъченици, няма задължителна стойност за богомилите. Неделята те приемат за ден, подобен на другите, затова работят и постят, противно на църковните канони. Разясняват на вярващите да не се кланят на иконите, които смятат за идоли. Обръщат се към тях с думите: Никой не е видял Бога, защото Той е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина трябва да Му се кланят (Иоан 1:18;4:24).

Богомилите постят три пъти в годината по 40 дни, освен това остават на хляб и вода всеки вторник, четвъртък и петък от седмицата. Според Презвитер Козма, те постят и в неделя. На Запад кандидатите за вярващи, според изискванията, се подлагат на пост понеделник, сряда и петък до деветия час от деня.

Те обвиняват църковниците, че нарушават евангелските закони за милосърдие и унищожават всекиго, който се противопостави на църковните догми. Пред съдиите на Инквизицията на Араския събор през 1025 г. катарите се защитават с думите: Нашето учение и нашият закон не противоречат нито на евангелските предписания, нито на светските установления на апостолите. Защото ние учим, че трябва да изоставим света, да обуздаем въжделенията на плътта, да живеем с труда на своите ръце, да не нанасяме на никого оскърбления и да проявяваме любов към всички, които се стремят да ни следват. Босненските патарени се обръщат към своите екзекутори: Позволено е да се изобличават и преследват враговете с думи, но не и да се убиват физически, тъй като това е противно на евангелските поучения.

Предани на Христовото Слово, богомилите обвиняват служителите на Църквата, че нямат за цел да разкрият същинското християнство, а се стремят да заблуждават хората и да ги държат в подчинение и зависимост. Основен постулат в тяхното учение е спазването на закона на любовта и жертвата. Чрез безкористно служене на Бога и хората те се стремят към благочестив и самопожертвувателен живот. Според богомилите, всички хора са братя и деца на небесния Отец. Вярата им във всепобеждаващата сила на доброто им помага да устоят на преследванията и изтезанията.

Големият противник на богомилите Евтимий Загавин в своето съчинение изтъква чистотата и строгостта на богомилските нрави: Те наставляват просто обучаваните, като ги увещават да вярват в Отца и Сина, и Светия Дух, и да знаят, че Христос е приел човешка плът и дал на апостолите Свещеното Писание. Те ги съветват да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, за понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучават на всичко добро. Всеки, който влиза в богомилската общност, не може да върши човекоубийство нито в случай на война, нито в случай на самозащита. Той е получил целувката на мира.

Те се обявяват против убийството не само на хора, но и на животни и считат насилието за смъртен грях. Никога не носят със себе си оръжие и са готови по-скоро да умрат, отколкото да отнемат нечий живот. Въпреки безбройните опасности те винаги казват истината и отказват клетвата. Техните врагове използват един коварен начин за бързото им откриване. Стефан дьо Бурбон описва как католическите войници по време на кръстоносните походи срещу катарите и албигойците принуждават заподозрените да убият кокошка или някое друго животно - и при отказ узнават кои са привърженици на еретиците. Инквизицията също използва това средство, за да установи кои от задържаните са богомили.

В земния живот те виждат важен фактор за усъвършенстването на човешката личност. Немският историк Дьолингер доказва тезата, че богомилите приемат учението за прераждането като закон на човешката еволюция. А Морис Магр пояснява: Според албигойците, възвръщането на човека към Божественото се извършва чрез последователни прераждания... Те учат, че чрез самоотричането, любовта и закона на служенето “човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата”. В основата на богомилската гносеология стои законът за причината и следствието, известен като Карма. В книгата си Ръкописите на катарите Рьоне Нели пише следното: Душите трябвало да се освобождават постепенно в течение на последователните прераждания, при които придобивали опит спрямо нещастието. Следователно всеки човек, който един ден реши да се приобщи към катарството..., не е далече от спасението. Другите, обикновените вярващи или невярващи, тънещи все още в невежество и в зло и не разполагащи със свободата, ще трябва да изчакат, докато времето и изпитанията ги преобразят - тъй да се каже - противно на волята им. [27]

Представителите на Църквата през Средновековието, а и някои съвременни автори, посочват изненадващото спокойствие, с което богомилите и техните западни последователи посрещат страданията и смъртта. В това те виждат израз на богомилското презрение към живота и желание за отказ от него. Но истината е друга - един от богомилските принципи е, че животът не може да се прекъсва насилствено и преждевременно, той трябва да се изживее докрай. Богомилите учат, че животът е задължение, което трябва да се изпълни достойно. За тях всеки човек трябва да завърши земните си дни в телесната обвивка, ...за да заслужи мястото си в света на съвършенството, както пише в апокрифа Видение Исаево.

Богомилите приемат идеята, че душата е обхваната от материалното си съществуване и не желае да напусне телесната си форма или земната си плътска обвивка. На тях принадлежи схващането, че животът се повтаря многократно. Те смятат, че съвършенството се постига постепенно, стъпка по стъпка, по безкрайната стълба на еволюцията. То се създава от живот в живот, за да се стигне до най-висшата степен на съществуване в небесните йерархии. В богомилското учение се казва, че никой не може да бъде спасен..., ако не премине през една продължителна еволюция чрез повторение на живота, установява Д. Роше.

Последователните повтаряния на живота, известни като прераждане, позволяват чрез връзките на кръвта да се преобразува човечеството с помощта на чистата любов. Доктрината за повторението на живота (реинкарнация) говори за отношението на богомилите към семейството. Рьоне Нели уточнява: Семейният живот, според тях, е необходим, за да могат несъвършените души да се превъплътят отново, за да се очистят. [