Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

..- ии^^и!.!^. х-1^' И-П--11 - -' ^ ;^} - г^г '* | ч --'':.

нието на Неговата воля, няма ли да е добро и нужно да коленичим още у дома - преди да отидем на молитвено събрание - за да изпросим от пего правилни ю милт- ви? Тогава можем да сме уверена, че Той ни слуша, т.е. чува. В Първото послание на Йоан е казано толкова хубаво:

13. Събиране за молитва

"ц увереността, която имаме към Него, е това, че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни. слуша, за каквото и да помолим, знаем, че получаваме това, което сме поискали от Него" (гл. 5:14-15).

От сравнението на посочените вече пасажи от Ефе - сяни и 1. Тимотей става ясно колко всеобхватни могат да бъдат нашите молитви - можем да се молим както за

всичките светии, така и за всичките човеци. Ефесяни 6:18 ни увещава да се молим за всички светии; 1. Ти-мотей 2:1 ни поучава да се молим за всички човеци. Всяка от тези констатации сьогвет>-таа на характера иа посланието, в което се среща. В Ефесяни срещаме по-

упоимо -ад ТЯ.""ТО Хпртгтппо; 1 ТИМПТРЙ ППРЛСТЯВЯ БОГВ

като Спасител. И така, в Ефесяни изпъкват всички светии, а в 1. Тимотей - всички човеци, в молитвите на светиите. Каква съвършена хармония съществува между всички части на божествената истина!

Относно конкретността на нашите молитви

От приведените примери от Свещеното Писание свързани с молитвата, става ясно още нещо: Молитвите на светиите бяха кратки и точни. Те съдържаха ясни молби. Господната молитва от Матей б както вече видяхме, също се състоеше от отделни, ясно очертани молби. Тази молитва бе Господния отговор на молбата на учениците да бъдат поучени как да се молят: 'Господи, научи ни да се молим" (Лука 11:1). Искаме ли и ние да бъдем поучени как да се молим? Тогава нека научим следното: Общите ни молитви трябва да се състоят от отделни, конкретни молби, а не от духовни размишления и тълкувания на Библията.

Всичко това се потвърждава и от притчата, която Господ каза непосредствено след молитвата "Отче наш". Той ни описа един човек, който отиде посред нощ при

Мъжете могат да се молят на всяко място

383

"И Аз ви казвам, искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори" (Лука 11:9).

Когато казвам "конкретни молитви", с които трябва да заставаме пред Господа, това не означава, че те трябва да се отнасят сами ди материално ю. Някой ми же да си го помисли, свързвайки го директно с притчата за трите хляба. Не, чисто духовните молби - и те са по-възвишени - могат също да бъдат ясно очертани и конкретни. Дългите молитви обаче без ясна нужда, водят до умора на тези, които трябва да кажат "Амин"!

Мъжете могат да се молят на всяко място

На мъжете - за разлика от жените - Бог е дал свобода да се молят на всяко място, т.е. да се молят публично.

"И така, искам мъжете да се молят па всяко място, гптп тпчгпт гпяти ПЪНР без ГНЯР и съмнение"

(1. Тим. 2:8).

Г"? тл г Я '(-I М Р

то я тю

няма предвид "жеяи". Но когато казва "братя" (напр. "Понеже знаем възлюбени от Бога братя, че Той ви е избрал"; 1. Сол. 1:4), тогава тук се имат предвид и сестрите по принцип. Свободата да се молят публично на всяко място и особено в събранието е дадена само на

13. Събиране за молитва

мъжете, не на жените, сестрите. Зная, че в очите на мнозина, за съжаление на мнозина Божии деца, тази тема е един "костелив орех", но над всичко в този свят за мен стои Неговото Слово. Още в предходната глава разгледахме позицията на жената в събранието и раз - брахме, че жената трябва да мълчи там. Това е един общовалиден принцип, който е валиден и тогава, когато църквата се е събрала за обща молитва. Публичното молене, моленето на глас все пак не е мълчание. Нека ощо веднъж си припомним: В Хпигтпс всички сме едно, но Б събранието - не сме. Показната ни в Христа благодат не отменя Божия ред в творението. Това тря - бваше да се напомни на коришянить (1. Кор. 11:1-9), в случая и на Тимотей, както и на всички нас.

("'псттттетт' 1\лгг агт.ттаоо тгяк-тп тат,Т| пстпрятттмч мт,'я? тяк'я и

-^-^^ - , -.-^ , ,"|.7"- -.-'..-- ..,.--... ...-.- .-..^-. " . .^.--. ---"-., --."._ ._

във вярващата жена, защото Той живееше някога и живее и сега във всеки истински вярващ. Фактът обаче, че някой притежава Святия Дух не му дава правото да води останалите в молитва. Защото нека обърнем внимание - онзи, който се моли публично сред събранието, види. истинлштс в молитва, стана "устата" на събралите се в молитва пред Бога. В Своята мъдрост Бог не е дал това положение на жената, но само на мъжа. Защо не бива някоя сестра да се моли публично, в присъствието на мъже? Защото тогава тя поема ръководната роля - тя води останалите в молитва - и защото чрез действията си влияе върху съвестта на при - състващите, също и на мъжете, а това не й е отредено

СнОрСД иО^К.^1л11-1 иОА^1. 1^01 шЛи-11111и ^К^АиС Д<^ >-С уПр^-"

жнява нравствено влияние, нравствен авторитет; но Тоя не желае това да става от жената. Още в предходната глава посочил ооосновката, която Свягияг АУ-"-дава за подчиненото положение на жената - тя бе съз - дадена след Адам; и тя бе измамена, не Адам.

"Жената да се учи мълчаливо, с пълно подчинени. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее

Мъжете могат да се молят на всяко място

385

над мъжа, а да бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не беше измамен, а жената беше измамена и падна в престъпление" (1. Тим. 2:11-14).

Може да се възрази, че жената не поучава или не

владее над мъжа когато се моли публично. Дори да сме на подобно мнение, апостолът продължава - "да бъде мълчалива". Това трябва ла е лостатъчно и то е достатъчно за духовната сестра. Тя никога няма да се стреми към публично положение.

^--'Сйен тома е впАНО дч ИЗСЛбДБаМб ЗНаЧбИИСТО На

гръцката дума, която в стих 12 е преведена като "владее". "Аи1пеп1ео" се използва единствено на това място в Новия Завет; буквално означава "да упражняваш самоволно авторитет, да постъпваш автократично". В останалите случаи за "владея" се използва дума, която има значението на - "владея като цар". Но тук Святият Дух използва тази особена дума и ние разбираме, че жената не бива да упражнява своеволно авторитет над мъжа. Но тя върши точно това, или най-малкото в някаква степен, когато стане "уста" пред Бога на събралите се за молитва и там присъстват мъже. Изобщо не става дума дали жената може да е по-духовна от мъжа, - разбира се че може - но тук говорим единствено за Божията воля и за позицията, която жената трябва да заеме според Неговото намерение. Единствено мъжът е гтнчпкян пт Бпга ла лейства публично.

Някои са злоупотребили с началото на стих 9: 'Така ц ..." (а някои неточни преводи дават и повод за това) и казват, че и така жените трябва да се молят. Но дори контекстът давя ясно да се разбере, че това е погрешно. "Така ц" означава "така искам и аз". Във връзка с мъжете, апостолът каза в стих 2: "И така, искам..." И в

13. Събиране за молитва

стих 9 по същият начин изявява апостолската си воля по отношение на жените - те трябва да украсяват себе си с достойно държание, със скромност и целомъдрие и да са мълчаливи.

Следователно, безграничната свобода за молитва е дадена не на жените, а на мъжете, но в покорство пред Господа и Святия Дух. Не е необходима никаква специална свобода, за да се използва тази свобода. Бог не желае също и само определени мъже да се молят или дори да го прави един единствен човек, както о обичайно за голяма част от християнството. Не - "И така, искам МЪЖРТР л8 гр молят на всяко мягто" - мъжете като такива. Колко жалко когато вярващи мъже не се възползват от тази привилегия, от тази свобода, и по този начин всъщност се поставят в пили/кението на жена.

Но мъжете трябва да издигат святи ръце! Не се има предвид някакъв външен, подходящ за молитва жест, както явно е било обичайно в Израил (напр. Пс. 28:2;

141:2; 3. Царе 8:22), но един духовен жест, който е белязан от истинско благочестие (това има предвид гръцката дума). Ръцете, които се издигат се виждат и биват преценявани. Мъжете, на чийто ръце има нечистота не могат да водят останалите в молитва пред свя - тия Бог. Петър също говори, че е възможно молитвите на мъжете да са "възпрепятствани" (1. Петр. 3:7)

Назовани са още две условия за плодоносна молитва - тя трябва да е без гняв и без съмнение. Първото се отнася повече до хората, а второто - до Бога. Молещият се трябва да е свободен от всякакво раздразнение и (tm)яп гппямп гвоитс бпатя и сестои (Мат. 6:14-15; Марко 11:25) и той трябва да уповава на Бога (Яков 1:6). Действително тези са предпоставките, които трябва да вземем много на сериозно.

Заключение

387

Заключение

Наистина, най-велик характер носи събирането за разчупване на хляба, защото с него е свързано по осо - бен начин поклонението. Но колко много се нуждаем в този свят от назидание чрез служението на Словото и от молитвата. Когато отидем в славата обаче, в дома на Отца, няма да чуем гласа на пророк или молител. Тогава няма да се нуждаем от тях. Тогава прославените вярващи ще държат "златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите" (Откр. 5:8), но те не са собствените им молитви, а молитвите на (основно из- раилски) светии, които още ще са на земята; и те ще могат да принесат тези молитви като свещеници пред ^ога. МО'\ИТВИТР на зрмята га благоухание на небесата. Често считаме молитвата за лишена от стойност. Но тя в никакъв случай не е, тя по-скоро се възнася като блдгоу-уянир ппел Бога. Който съвършено може да я оцени. Не, на небето нито ще се молим, нито ще пророкуваме. Това беше за земята и ще премине завинаги, когато дойде съвършеното (1. Кор. 13:10). Но това, което ще остане, което ще остане завинаги, е нещо, което можем да започнем още в наши дни - поклонението -поклонението пред Божия Агнец.

14. Запазване единството на Духа

Разгледахме доста неща за истинската църква, "цър - квата на живия Бог". Занимахме се с нейния характер, призвание и предназначение и видяхме начинът, по който тя трябва да се изявява напрактика, разглеждайки отделните събирания като църква. Във всичко това нашата основа беше Божието слово, не човешкото сливи, ндпримор това на "СЕРТИТР пттти". Хората винаги имат много мнения и учения (Мат. 15:9; 1. Тим. 1:3; 4:1;

Кол 2:22; Евр. 13:9), Бог обаче има и признава само едно учение (Йоан 7:16-17; Деян. 2:42; 13:12; Рим. 6:1/; 1. Тим 1:10; 4:6; Тит 1:9; 2:1,10; 2. Йоан 9). И Той е предрекъл в Своето вярно слово, че ще дойде време "когато няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните" (2. Тим. 4:3-4). Пагубно развитие - ще отвърнат ушите си от истината'. Днес живеем в последните дни, когато ще настанат тежки времена (2. Тим. 3:1).

За нас възниква въпроса: Ще следваме ли здравото учение на Божието слово? "А възможно ли е изобщо?", може да възрази някой. Този въпрос наистина е основателен. Защото ако сравним казаното от Божието г-.лппп чд събранието с онова, което християнството днес представлява, пред нас се отговаря една бездънна пропаст, която изглежда непреодолима. От една страна пг-пгтто р;пч/мн иямрпрния които всяко Божие дете ще признае; от друга страна състояние, което напълно противоречи на тези намерения. От една страна учението на Словото за едното тяло, от друга страна безброй разнородни общности, изповядващи християнството. Какво объркване, какво раздробяване може да се

Достойна обхода

389

каже, на онова, което някога излезе толкова съвършено от Божията ръка!

Достойна обхода

Когато Бог ни представя Своята воля, когато ни по - казва отношенията, в които ни е въвел чрез Своята благодат, Той ни увещава и да съобразяваме личното си поведение с нея. Тази е последователността и тези са ППСЛРДСТВИЯТД на практика. Първо учението, след това обходата. Така например първите две глави от Посланието до ефесяните ни показват божествените поуче-

;;;;.-* 3^ СЪбрЗ.ПИСТС. Н" г' ^"1апд чт-пт,птя - глчвя ^ Р РЛТТО

включване - започват увещанията, които се присъеди - няват към първите две глави.

"И така, аз, затворник, за Господ, ви моля да живеете достойно за званието, на което бяхте призовани, със съвършено смирение и кротост, и дълготър-

14. Запазване единството на Духа

пение, като си претърпявате един на друг с любов и се стараете да запазите единството на Духа във връзката на мира. Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание; един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички" (Еф. 4:1-6).

Бог ни предупреждава три пъти в Своето Слово да се обхождаме достойно. Изключвам от броенето пасажа от Филипяни 1:27, защото съдържа друга дума за "обхода" [роШепота1 = гражданин съм, обхождам се). Думата обаче, която се среща в следващите места е "репра^ео" = "обхождам се, ходя, живея".

В 1. Солупци 2:12 се казва: "и ви подтиквахме да живеете достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава."

В Колосяни 1:10 сме увещани да "живеете достойно за Господа и да Му бъдете угодни във всичко."

Тук обаче (в Еф.) увещанието е да живеем достойно за званието, на което сме били призовани. То се при - съединява към поучението от втората глава, където събранието се представя като новия човек, едното тяло, святото Божие обиталище в Духа. Всички истински Божии деца формират това прекрасно събрание, те са съграждани на светиите и членове на Божието семейство. Това е званието, на (или "съобразно") което бяха призовани. И ние трябва да се обхождаме достойно за званието си, и тук се включва запазвпиртп единството на Духа.

Колко сериозно е наставлението на Святия Дух, щом

КОГаТО СГсШО. дума ла заии.зЬиНС СДШхСТТ-СТЗ 1;ь1 ,^,уХ2. С?

необходими съвършено смирение и кротост, и дълго- търпение. Той добавя: "като си претърпявате един на друг с любов." Единството на Духа трябва да се запази "във връзката на мира". Колко много сме престъпили спрямо това Слово. Какви борби са се водили дори

Три области на единството

391

Преди да се спра на значението и запазването единството на Духа, бих желал да обърна внимание на три различни области (аспекти) на единството, които ни описват тези стихове. Като цяло са седем единици, но те се разпределят в три области, чието разбиране е полезно за нашите размишления.

Три области на единството

О СТИЛийе ц: ДО и Са ПОСйЧбНИ ТрИ ДуХОВНИ Ои/уаСТИ Ни

единството, които се различават по своята същност една от друга. Първата област се характеризира с Духа, втората с Господа, третата с Бога, Отца, като източник на единството.

1) "едно тяло и един Дух" - тази е областта на истинското, божествено общение. Има само едно тяло, което, както вече видяхме, се формира от Святия Дух. Всяко Божие дете, което в този момент е на земята, принадлежи на това тяло, тялото в неговия времеви аспект. Това единство е наречено единството на Духа, защото Святият Дух е формиращата сила и неговата спойка. Той е и Този, Който поддържа жива "едната надежда" в нас, т.е. да видим Христа и да бъдем с Него в славата.

2) "един Господ, една вяра, едно кръщение" - тази е областта (или единството) на публичната изповед, на християнската изповед. Докато първата област се характеризира с истинско общение в силата на Святия Дух, тази втора област обхваща цялото християнство. Това е сферата на управление на Христа на земята. Ето защо се казва: "един Господ". Вярно е, че тази област включва и онези, които по някакъв начин, а било
392

14. Запазване единството на Духа

то и само външно - например чрез някакъв християнски катехизис - изповядват Христа като Господ, т.е. че тук се включват и християни само по име, но не е този предмета на размишление на това послание. За да го видим трябва да се обърнем към други части на Новия Завет, например към 2. Тимотей. И по-късно ще го сторим. Места обаче като Матей 7:21-23 и 25:11-12 показват, че човек може да изповядва Христос като Гос - под и въпреки това да погине. Но Божието слово по принцип изхожда от това, че изповедта е истинска. Така е и в Посланието до ефесяните. Тук не се разяснява по нататъшното развитие на християнското свидетелство.

Думите "една вяра" показват разликата между юде- изма, езичничеството н християнската вяра, която изповядват всички онези, които имат нейния външен белег - водното кръщение.

3) "един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички" - тази е областта на универсалното единство. То има още по-общ характер от второто и включва не само християните, но и всички творения на единия Бог и Отец. Бог е "Отец", т.е. източникът на "всички", защото Той ги създаде. Той е Този, Който "дава на всички и живот и дишане, и всичко" (Деян. 17:25,28). "Негов род сме" не означава, че всички хора са Негови деца, т.е. че са новородени, но че всички сме Негови творения и сме излезли от Неговата ръка, и че Той се грижи за нас. Тий е Бог и на всички човеци, "Господ, Бог на духовете на всяка твар" (Числа 27:16). Тази е Неговата претенция. Друг е въпросът доколко творението се съобразява с нея, което също не се разяснява в разглеждания пасаж. "Над всички" посочва Божия суверенитет, "чрез всички" -Божието предузнание. Изразът "във всички" явно означава, че Божието дихание е във всички и че Той е вездесъщ. Тази е областта на творението.

Три области на единството

393

Още в глава 3:9 се посочва Бог, Създателят на всич - ко. Павел започва своята молитва към "Отца на нашия Господ Исус Христос" в стих 14 със забележителното допълнение: "от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята." Тук също виждаме универсалната област на творението, която включва в себе си всеки род на небесата и на земята. Гръцката дума за "род" е "ра1па" и всъщност означава "бащинство". Това отново ни подсказва, че "бащинството" е от Бога, т.е. от Него водят началото си всяка група творения, които са дарени с разум.

"^глужявапт вш-гмякие р и гЬактът, че в Посланието до ефесяните толкова много се набляга на универсалното бащинството на Бога. Мисля, че е така, за да

СС Б;1';; С'^2 "-г\ агиг\ ПОАЯТЯ пр\лпгт ндл КОЯТО ХРИСТОС

ще е Глава, Цялата Вселена ще Му се покори като прославен Човешки Син "това, което е на небесата и това, което е на земята" (Еф. 1:10).

Разгледахме три области на единството - сферата на божественото общение, сферата на християнската из-
394

14. Запазване единството на Духа

повед и сферата на творението. Но колко жалко, че днес всяка една от тези области се отрича в християн - ството! Единият Дух, Който формира едното тяло се заменя от множество човешки духове и мнения, което намира своя израз в създаването на безброй много общности. Единият Господ се измества от повеленията на една така наречена "духовна класа" и единият Бог, Създателят, става излишен поради множеството научни теории за произхода на човека. А колко важно е, че увещанията от последните три глави на Ефесяни са насочени тъкмо към тези области.

Увещанията от глава 4:1-16 са във връзка с едното тяло, областта на истинското християнски общение. И с тях ще се занимаем по-нататък.

Откъсът от глявд 4'17 ло глявя Д'91 гълържа уветття- ния свързани с втората област, сферата на управлени - ето на Господа. Ако изповядваме Него като Господ, то всеки от нас е длъжен, съответствайки на това Име, да се стреми към истинско благочестие.

От глава 5:22 до глава 6:9 откриваме увещания свър - запи с третата област, сферата па Божието творение. Било жени или мъже, деца или бащи, слуги или госпо - дари - Божиите деца са наставени да заемат съответното си място или естествените си отношения съобразно Божия ред в творението.

Но нека след този преглед обърнем внимание на първата област, на единството на Духа, което сме уве-щани да съхраним във връзката на мира.

Едно видимо единство

По времето на апостолите вярващите съставляваха едно видимо единство на земята. Все още нямаше раз - цепления, но всички християни на дадено място се съ - бираха според един принцип и имаха щастливо общение и единство (Деян. 2:42) с всички християни и християнски събрания в останалите части на страната или

Какво означава "единството на Духа"?

395

в други държави, както свидетелстват Деяния на апос - толите и посланията в Новия Завет.