Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

вата заблуда стои въвеждането на принципите на де--мокрацията в църква, а втората е в най-висша степен сектантска. и двете разрушават по свой си начин естеството и истината за събранието. Едната води д' беззаконие и безредие, а другата - до гордост и разце пление.

Авторитетът на Господа в събранието

327

Подобно развитие показва прекалено ясно, че се нарушават правата на Господа и Неговия авторитет е заменен от човешкия.

"Зптппп ви ичпргтяппм, че. никой, като говори с Божия Дух, не казва: 'Да бъде проклет Исус, и никой не може да каже: 'Исус е Господ!' освен със Святия

Дух."

Ето едно ясно средство за разпознаване, един сигу-,-,1 тест - не дали някой е спасен и има вечен живот, а

--ща за Христос, които да изглеждат логични. Виждаме го в Евангелията и Деяния на апостолите (напр. Мат.

^0-34; МарКО 1:23-/./, ДеяН. 1и.1и ч А?-;- 1[и 1ии ч"'\'^1-

не казва: "Исус е Господ!" Той никога не признава го-чюлството на Христа. Но тъкмо този с стремежът на Святия Дух - да даде на Христа мястото, което му принадлежи като Господ; и то не само в личния живот, но особено на събиранията на светиите. Нека пазим това дълбоко в сърцето си, нека измерваме всичко с него, също и личната ни практика!

12. Събиране за назиданиеЦ

Не външен, но вътрешен ред

329

В Първото послание до коринтяните три пъти се Я споменава събирането на вярващите: \

"като сте събрани вие и моят дух със силата на на-] шия Господ Исус" (гл. 5:4).

"И когато се събирате заедно" (гл. 11:20). "И така, ако се събере цялата църква" (гл. 14:23).

Първият стих е във връзка с отлъчването на нечестния и може би не е й"з зиамишт, че тук не си казва:

"когато вие ... се събирате", но: "като сте събрани". Те можеше и да не са се събрали само за тази цел, но ко - гато бяха събрани със силата на Господ Исус (може би ,. по повод на разчупването на хляба), тогава според на- ." ставленията на апостола трябвате дя постъпят така и л така. Ако обаче се имаше предвид някакво специално Ц събиране, то не беше едно от трите нормални събира - <"* ния като църква. :а*

Желая да обърна особено внимание на израза "съб- ". рани със силата на нашия Господ Исус". Когато сме събрани в/при Неговото име, тогава сме събрани със силата на нашия Господ Исус Христос. Той присъства и Неговата сила е там, за да ни води и благославя. Може ли да има нещо по-велико?

При втория стих става дума за събиране за ядене на Господната врчрря Вочг" гпвпштул.тр полпобпо ^п поя

Третият стих говори за събиране за назиданието на светиите. Общото между стиховете от глава 11 и глава

14 Р ХТО /^0 г'ТТ<""Л'ТОиД Т>Л "-л >^т ^тгт-штт/л тт-" п"""" ч.,,-,".^ г'? 1

съжаление днес не е възможно цялото събрание на дадено място, т.е. всички вярващи от това място да се събират заедно. Светиите са толкова разделени, че единството вече не може да се види. И понеже е така, никоя група от вярващи не може да претендира да е

църквата на даденото място. Би било надменно. Но напълно е възможно да се събираме в името и със си -лата на Господ Исус Христос. И било те "двама или трима", които го правят - тяхното събиране има характер на църква.

Почти идентичното звучене на последните два стиха изяснява още нещо, - дали става дума за събиране за разчупване на хляба или за събиране за назидание - и двете събирания носят характера на църква, и двете са ,^жни и неотменни, и двете явно са се състояли често, ..е. ежеседмично. И двете са нормални или редовни ьбирания на църквата, макар да се различават по своя характер и цел. При първото църквата служи на 1ос- ^пла, при второто Господ служи чрез Своите слуги на
^ ^1\оии^. <-/1И13^ ^,^ Г^и ^а ,^,+.

1 ьбирания, които по всяка възможност трябва да се състоят отделно.

Не външен, но вътрешен ред

Вече видяхме, че великият предмет на Божието събрание е признаването на Христос за Господ. Дал ли е Господ някакви правила за събирането за назидание? И още как. Но Той не раздели протичането на подобно събиране на отделни точки. Той не даде чрез Павел поръчение за събранието от вида, който понякога на- ""гина желаем: "Първо, трябва да изпеете една духовна пог-рн. След това елин брат да се моли, след което един \и двама братя могат да говорят за назидание на

'п-рквата..."

Чр Гпгппл лпкп пълна свобола за протичането на събирането. Разбира се, че е добро да се започне с духовна песен. Защото едва ли нещо друго е толкова по- АХОДЯЩО да ни "настрои" за онова, което е пред нас, от съвместното пеене. Ще говорим още за него в тази ^ава. Но не е задължително събирането да започва така. Изключително подходящо е преди служението на

12. Събиране за назидание

Словото да просим благословението на Господа. Веч' разгледахме това. Но Господ не дава никакви предписания и в тази насока.

Той остави също сравнително открито кой може да участва в отделните служения. Господ не определя дали само тази или онази дарба трябва да влязат в употреба. Желанието Му по-скоро е събраните в Неговото име д отправят погледа си към пребъдващия посред тях Гос -под и да очакват всяко благословение от Него, независимо от инструмента, който Той желае да употреби за тази цел. Възможно е например Господ да е дал слово," на някой брат, който досега не е говорил публично или няма някаква особена дарба - брат, който е възможнов никога да не бъде употребен повече. Тази свобода на* Духа й Пешватй воля за нас. Тя е толкова скьгиценна,^ но и много лесно може да се разруши, аг

За да осигури тази свобода, Той не налага на СвоитбЗ Си някакъв външен ред. В противен случай свободата^ би била ограничена. Господ строго осъжда злоупотре-Ц бата с тази свобода, но не премахва самата свобода."^ Той ни дава нравствени принципи, от които трябва да -се ръководим. Ако успее да въдвори в душата ни вътрешен ред, то въпреки свободата за Духа, събирането ще е белязано и външно от един благотворен ред, който е резултат от зачитането правата на Господ Исус, Който желае да ръководи всичко чрез Своя Дух. *

Глава 14 съдържа множество подобни нравствени ." принципи и не е без значение, че завършва с думитеЖ (ст. 4и).

"И нека всичко да става с приличие и ред'

Явно при коринтяните не всичко ставаше с прилича и ред. Вече разгледахме това във връзка с Господна^ трапеза и Господната вечеря в глави 10 и 11. Те злоупотребяваха с подарената им от Господа свобода и й събиранията си за назидание. Можем донякъде да см'

331

защото чрез нея имаме и до днес поучението на апос -тол Павел, с което той поправи неправилното поведение на вярващите. В какво се състоеше неправилното поведение на коринтяните? Нужно е да разгледаме отблизо и този въпрос, за да можем по-добре да разберем какво Господ има да каже и на нас.

Надарени, но плътски

Коринтяните се обогатиха във всичко в Христос

.-_,'С, ВЬВ БСЯК1-" !'ЛОВО И |;Г.И-; ч,.!!и!г, ТВКо ЧО 110 ИМ

липсваше нито една дарба (гл. 1:4-7). И въпреки това (--яха плътски: "Защото, докато между вас има завист и "(1вги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?" (гл. 3:3). Те не бяха в плътта, -,,;;кой истински християнин не е, той е в Христос - но бяха плътски, постъпваха по плът. Констатация: Някой може да има големи духовни дарби от Бога и въпреки

г,а да е плътски. Притежаването па далопа дарба само г'" себе си не прави християнина да е духовен. Винаги трябва да помним това, защото често сме склони да надценяваме проявлението на дадена дарба.

Събранието в Коринт наистина имаше всяка благодатна дарба. За никоя друга църква не се свидетелства '"'ка. Но техния плътски ум се проявяваше в предпочитанието им към онези "зрелищни" дарби, които

1-1 Т П Г'1 П Т П

т^дт.^0 ТГПТТПТТ^ОП ГП -

' -"т останалите. Почти бихме могли да кажем, че те си

^1/-'ислс1 ^, ^и/^с^юспги^- ,^у-^^", ^"---^ ^ ^^^,^-^ - ^-,-^^--

ните им играчки.

Онова, което Бог оценяваше на последно място, ко -ринтяните поставяха на първо. При изброяването на Дарбите в глава 12, апостолът каза: "И Бог е поставил някои в църквата да бъдат - първо апостоли, второ...,
332

12. Събиране за назидание

трето..,, други..., някои" (ст. 28-30). И най-накрая посочва говоренето на езици и тяхното тълкуване. При, това споменава наличието на езици под формата на въпрос: "Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?"^ Той самия не дава отговора, но той несъмнено гласи:.! "Не. Не всички говорят на езици." Това трябваше да:

накара коринтяните да се замислят, както и всички:! Божии деца, които отдават голямо значение на говоренето на езици.

Апостолът не оставя никакво съмнение както в глава 12, така и в глава 14, че тези дарби бяха от Бога и че "" той ги ценеше. Той осъждаше единствено неправилната им употреба. Тази е основната мисъл на цялата" глава 14. Ж

Относно говоренето на езици в Коринт

л,

Най-напред трябва да се занимаем с естеството и,.а целяга на тази чудесна дарба, за да разберем по-добре Ч контекста на поучението. З

Който говори на език, той не говори на човеци, а на | Бога (гл. 14:2,28), т.е. онова, което се говореше, не се! говореше на хората, но бе отправено към Бога. Този принцип се потвърждава исторически и от сведенията, на Лука в Деяния 2. Юлеитр, набожни мъже от всеки народ, които се намираха в Ерусалим от всеки народ под небето чуха сто и двадесетте да говорят на всички" онези наоечия. в които то. пазппъп-гатитр ЮЛРИ бяха родени, и смаяни и учудени си говореха помежду си:| "слушаме ги да говорят на нашите езици за великите^ Божии дела" (ст. 11). Говоренето за великите БожиИ^ дела - не беше проповядване на благовестието, а по-| скоро едно хваление към Бога. Но фактът, че това| хваление ставаше не на святия, еврейския език, а на|

Относно говоренето на езици в Коринт

333

Деяния на апостолите ни съобщава за три обстоятелства, когато се говори на език: в Ерусалим (гл. 2), в Кесария (гл. 10) и в Ефес (гл. 19). Но в нито един от тези случаи Благовестието не се проповядваше чрез говоренето на език, да, никъде в Новия Завет не откриваме подобно нещо. И тук апостол Павел каза вдъхновен от същия Святи Дух както писателя на Деяния:

"Защото, който говори на език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира; но в

Т1'хо. гог.при тайни" (1. Кор 1 '!'21

Говоренето на езици е нещо насочено към Бога, е ""'литва, благодарение, хваление (гл. 14:14-17). Този е основният белег на тази дарба.

В този смисъл апостолът нямаше нищо против практикуването на дарбата, щом имаше тълкувател, който ла излага казаното (гл. 14:5,13,39). Но ако нямаше тълкувател, дарбата на говорене на езици не трябваше да - упражнява в църква (гл. 14:28). Той говореше повече УЗИЦИ от тях, т.е. говореше тайни на Бога, като Му се молеше, като Го хвалеше и Му благодареше; но той не го правеше в събранието. Там предпочиташе да каже пет думи с ума си отколкото десет хиляди на език (гл. 14:19). Достоен за подражание пример за всички онези, ""ито вярват, че чрез тайнственото си, неразбираемо гпкпррне могат да наставят останалите!

Който говори на език (без тълкувател), назидава себе с": защото никой не разбира какво казва (гл. 14:4). Но ".шглпвднртп ня грбр си по Р Божието намерение. Божията цел във връзка със събранието - а за това става въпрос в 1. Коринтяни 12 до 14. Бог не дава дарби на ^еки поотделно с цел всеки да назидава само себе си. Затова в стих 4 е залегнала не само една констатация, нг) и един упрек, вярвам аз. В естеството на езиците бе
334

12. Събиране за назиданж

залегнало те ла служат за назидание на събранието само тогава, когато бяха и тълкувани.

"Езиците" и в Първото послание до коринтяните са нормални, човешки езици, които Святият Дух даваше,^ без хората някога да ги бяха учили (срв. Деян. 2:4,11). Да се приема или дори да се твърди, че апостолът и може би останалите са говорили на "ангелски езици", (гл. 13:1) е абсурдно. Всички изречения от глава 13;

които започват с: "Ако" са чисто хипотетични и озна-1 чават: "В случай, че правех това и това". Но Павел сам признава, че не знае всичко, защото и той познаваше"* само отчасти (ст. 9). Той със сигурност не бе дал всич- "* кия си имот за прехрана па бедните, не продаде тялото си на изгаряне. Така и стих 1 е приемане на макси-в мално мислими неща, с които той искаше да докаже,у колко лишено от стойност е всичко, когато не е дви-" жено от любов. Той не представя някакъв факт, който, бе реалност за него.

Ж
ш

Павел говори за целта на говоренето на езици по-" скоро между другото. Думите му са записани в стихове 21-25 на глава 14: ;

"В закона е писано: 'Чрез другоезични човеци и чреД устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат', казва Господ. И така,, езиците НР са белег за пяпппиттр. п зп некяпкпщи-^ те. А пророчеството не е за невярващите, а за вяр--ващите. И така, ако се събере цялата църква и вси-^~

чк^1 ГПКППЯт НП Р^тт п с^о^пт \'ппп ^^лгч^ип или цр-^

вярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? Щ ако всички пророкуват и влезе някой невярващ ил(| неучен, той се обвинява от всички и се осъжда ос всички, тайните на сърцето му се откриват, и таи

Ж

Относно говоренето на езици в Коринт

лгой ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас."

От тук научаваме (ст. 22), че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите. Кого има предвид апостолът под "невярващите"? Цитатът от Исая 28 от предходния стих го пояснява: това са невярващите юдеи. На тях Бог щеше да говори на чужди езици, каза пророк Исая - и то за осъждение! - но и така щяха с ушите си чопрестанно да слушат, но нямаше да схванат, както бе

лзал пророкът на друго място (гл. 6:9).

Защо тогава вярващите в Корипт бяха толкова горди ^с1^ч дарба, кия'1'и сама ни сеие '-и '.."-' белег 1Ш '- Лу п.'?у невярващата част от юдеите7 Белег на съд дотолкова, доколкото тези езици сочеха, че Бог обръща лицето Си "т този народ като цяло и го насочва към езичниците. Виждаме го ясно в Деяния на апостолите 2. Бог им го - ппри на чужди езици, на езиците на страните, в които мнозина от тях бяха пръснати по Божието повеление. Те ги чуха със слуха си, но не ги разбраха в действи-

^"".ност. Мнозинството от народа ги останаха невярващи и отхвърли и този път Христос. Следователно, езиците бяха белег за тях. Събитията в Ерусалим, Ке- сария и Ефес потвърждават: И при трите обстоятелства белегът на говорене на езици беше във връзка с юдеите.

Н стихове 23 и 24 апостолът отново говори за невярващи, но той ги свързва с още една група - поучените.

\ ' ,-1^"г "п -1Дт<ят<-чгтТ'Т, ^0 ГГТЯ ТПТТ ТТО ГППППТТ 1Я ГрУТТЯТЯ

"а "невярващите" като такива, както в стих 22, но за "якакви гръцкоговорящи невярващи ("и влязат хора

-^ ^, Д.\-11.Г1. Ш \.]И. АА"-^-*/!.^-'^-"-^^-^*'- /I .-."----- --_---. .-- -,_,-.-.- - , , .

ги сметнат за "полудели", когато говореха на езици. Защо "полудели"? Защото те, за разлика от разпръснатите юдеи, нямаше да разберат езиците.

Фактът, че апостолът говори в стих 22 за невярващите юдеи, а в стихове 23 и 24 за невярващите гърци

12. Събиране за назиданий

се потвърждава и от това, че в първия случай членува "невярващи ТЕ", а във втория случай пропуска да го стори. Ако в първия случай искаше да опише като невярващи само някакви хора, то гръцката дума непременно не трябваше да се членува. Но тъй като го чле-:

нува, той сочи една особена група от невярващи " юдеите. 1

Нека подчертаем още веднъж този важен момента Езиците не бяха определени като белег за вярващите, а за невярващите юдеи. Акп човек Р разбрал значението на този белег, той ясно ще осъзнае, че той е само за кратко време.

Така апостолът намекна още в глава 13:8, че тази. дарба ще се прекрати. Затова днес не трябва да я очакваме повече. Тя беше лалрнд пт Гпггто.ля чярлнп с

други дарби - изцелителни дарби, дарбата за вършене на чудеса (гл. 12:9-10 и 29-30) - за потвърждение наЦ свидетелството на Неговите апостоли, когато то беше-д още ново и Новият Завет не беше записан изцяло % (Марко 16:20; Деян. 14:3). ^

Назиданието на събранието

Ако коринтяните следваха повече любовта (гл. 14:1);| те сами щяха да избегнат примката, в която се бяха хванали чрез своето самохвалство. Събранието предиЩ всичко е мястото, където божествената любов трябва да се проявява. Без нея нищо не е наред, а с нея могат да"* се преодолеят всички трудности. Божествената любов, ^ която бе открита съвършено в Господ Исус, наистина"^ поставя всичко на мястото му. Апостолът описа толкова настоятелно това в глава 13. Божествената любов бей "затворила устите" на коринтяните, за да не говорят н" езици, когато никой не ги разбираше. Нека обърнем| внимание с каква настоятелност говори Святият Дух за' необходимостта събранието да се назидава:

Назиданието на събранието

337

"А който пророкува, той говори на човеците за на- зидание и увещание, и утеха" (гл. 14:3). "... а който пророкува, назидава църквата" (ст. 4). "а които пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата" (ст. 5).

"Защото ти наистина благодариш, добре, но другият не се назидава" (ст. 17). "Всичко да става за назидание (ст. 26).

Според апостола

големината

ТТ.-1 /-\ГТ1 I", ^ /~ч-П/~\"

на някоя дарба се

ранието се назидава чрез нея - а тази е и Божията во - ля! Който говореше на езици, говореше единствено на Ьога. Колкото и прекрасна да беше тази дарба и благословението, на което притежаващия я можеше да се наслаждава, ако тя не се упражняваше заедно с тълку- ..(Цел, така че вярващите да разбират чутото, тя не носеше назидание и бе по-малка от дарбата за пророкуване. Колко тежък удар за онези, които се биеха в гърдите с дарбата на говорене на езици!

И не само говоренето на езици беше по-малка дарба, но тя изобщо не трябваше да се практикува в събранието когато нямаше тълкувател (ст. 28). Той можеше АД говори на себе си и на Бога, но в събранието тряб- ице да мълчи. Гова важеше и и случаи, че някои изказваше благодарност на Бога и го правеше "на език". <ко другият не го разбираше, той не се назидаваше и подобна благодарност не биваше да се изказва. Как би могъл иначе онзи, който е в положението на неучене- ния "да каже Амин! на твоето благодарение" (ст. 16)? Достойни за подражание думи! Колко неразумно се подхожда в тази област! Аз поне не бих си позволил, въз основа на това слово, да се моля публично на май -
338

12. Събиране за назиданиеЦ

чиния си език в чужда страна, където никой не разбира| езика ми. |

Тук обаче научаваме, - сякаш между другото - още| две неща, които са нужни за практическия църковен! живот: |

Първо: казването на "Амин" след благодарност еа угодно на Бога и е израз на съгласие на събранието.1 "Амин" означава "наистина, така е, така да бъде"1| Апостолът сочи един обичай на първите християни: Те| казваха не само в сърцето си и ума си, но и с устата си:

"Амин!" Още от Стария Завет Бог беше наставил Своя'*' народ в тази насока: "И всичките люде" (мъже и жени) "и отговор да кажат. Амин!" (Втир. 27:15). В Нсемия 5:13 четем прекрасните думи: "И цялото събрание речеЦ Амин!" Това е един библейски обичай, който за съжа-г-ление много често е бил изоставян. ^

Второ: открояващите се средства за назиданието на" събранието са' (с изключение на откровение във връ-"* зка с нашето време) пророкуване (ст. 3-4,6) знание, поу-^Ц чение (ст. б), наставление (ст. 19). Ще се спра подробно* на тази тема по-късно. Но замисляли ли сме се, че една'^ молитва, една песен, една благодарност могат да пое-" лужат за назидание (ст. 15-17)? Колко блажено е товав многообразие: За всяко нещо има място на събирани-Д ята на светиите! Между другото, тук срещаме едно отД редките указания, че в събранието на светиите се еХ пеело. -*

Но щом нещо трябва да е за назидание, то "тръбата"^

какво свирят със "свирката или с гъдулката" (ст. 7-12)"" т.е. трябваше да се разбира онова, което се говори... птички остсш.али е говорене на вятъра (ст. У), пожияи" воля съвсем не е разумът ни да бъде "изключен" п^ време на събиранията ни. Да се мисли така в голям^ степен е неразумно и всичко останало, но не и духовно Апостолът настоява при молитвата, хвалението и бла-"| годарността, наред с духа (т.е. новото, божествено ес

Назиданието на събранието

339

тество в нас, срв. Йоан 3:6; Рим. 8:6,10,16), да участва и умът. Празни шумотевици, които разумът не може да разграничи или възприеме, са без всякаква стойност за назиданието. Така молитвите и хвалението на езици са безполезни за онзи, който не ги разбира. Говорещият трябва да използва ума си както и този, който го слуша. Затова го е подарил Бог, той е "входната врата" за всичко, което е от Бога.

-т, когато беше насаме с Бога. В събранието предпо-

-яташе да изговори пет думи с ума си, "за да наставя и ч^}1'и, й не десет хиляди, дуки и^ изик (ст. 1^-19). Ако нещо не води до назидание, то няма право да се проя- няка спел събранието. Няма значение дали дарбата е от Бога (дарбата на говорене на езици беше такава): Ако събранието не се назидава чрез нея, то тази дарба не трябваше да се използва. Притежаването на дарба от Бога не дава право за нейната употреба по всяко време " на всяко място. За някои може би е трудно да го "рисмат, но така пи учи цялата глава 14. Когато сме в събранието, ние не сме просто някъде си, а това е ре - шаващо.

Но преди да продължа, желая да направя още едно практическо допълнение на казаното дотук! Когато някой брат от събранието се моли, тогава той е "устата" "я събралите се в молитва към Бога. В такъв случай "оаче попросеното от него трябва да съответства на

" - ...... ';\'^'') ;тл г-тРт^'т.гто г-о ГТппгбтт пт лнчотт УЯПЯ-

". гер са напълно неуместни. Колко много трябва да бди

-'^п-кг да не надмине прекомерно копнежите и мяр-

Ч-1.1.Ц. ЦЦ. \^1->^-/^-"-Ш-АА\--А^/* '" д-'*-^--- .""->- , - - - - ------ ~^. - .- ,,.

изговори достатъчно силно и ясно, за да могат всички ла го разберат. Ако например някой говори прекалено тихо или бързо, така че почти никой не може да го разбере, то със сигурност е по-добре да отстъпи слу-Жението на другиго.
340

12. Събиране за назидание,'

Какво означава пророчество?

341

гтдвя ктоппгтрпРННП^ Той МНОГО ГО ЖСАЯр!