Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

(1) Тази наредба на апостола се отнасяла само за тогавашното време и само за жените на коринтя- ните, които били много приказливи. Те не трябвало "я си тушукпт и лд бъбрят Топя тттячявяля глъчката дума за "говоря".

(2) Ставало дума само за омъжени жени, защото

(3) Жената имала същите права в светите Божии дела както и мъжа, защото било писано: "няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Исус" (Гал. 3:28).
354

12. Събиране за назидание

Вече видяхме, че първият аргумент не е достоверен. Обръщението в това послание: то е отправено до всички християни, а не само до "Божията църква в Коринт" Д1 (гл. 1:2). А що се отнася до гръцката дума "1а1ео", тя % означава "говоря, казвам", а не "шушукам, бъбря". Сре- Д ща се на 241 места в Новия Завет и на нито едно от тях Д не означава "бъбря". Тя се среща и в разглежданата глава в стих 29: "От пророците нека говорят..."

По отношение на второто възражение: Абсурдно е да се приема, че омъжените жени не могат да говорят, на неомъжените могат. Поучението на Божието слово за положението на жената винаги е принципно и винаги включва всички жени, било те омъжени или не. Инте- .", ресно е също, че тук просто се казва "жените". 2

Тр1-Ч')1и В ЬЗрйЖбиИе На ПрЪЗ ПОГЛЕД С ПО ССрИОЗПО,

но само на пръв поглед. В началото на глава 11 апос- -,-толът описва Божия ред в творението: Бог - Христос - '^ мъж - жена. Между другото, този творчески ред не е у ред по степен на ценност, - жената е също толкова ,Е ценна, колкото и мъжът, тя дори има по нежни черти -- от него - но тук става дума за ред на власт. Според него жената е под мъжа, както и мъжът е под Христос. Положението й се характеризира с покорност пред мъжа, както казва и законът (Числа 30:3). Положението на жената под това на мъжа не е променено нито према - хнато от християнството. Напротив - то трябва да про- Т личава тъкмо в събранието.

Естествено "в Христос Исус" всички сме еано, няма * мъж или жена. Що се отнася до позициите ни в Хрис - та, жената има същите права както и мъжа. Тя напри-:"г мрр р п.пто толкова истински поклонник, колкото е и мъжът. Но в събранието съществуват различия и те'-' трябва да са явни пред Бога, ангелите и човеците, ДО-~Ц като събранието е на земята. "В църква" - често изпо-д лзван израз в разглежданата глава за събирането наЗ^ християните - жената не е като мъжа, сестрата не ' брат. Нека обърнем внимание: "в Христос Исус" - "ням'

Жените не бива да говорят

355

нито мъж нито жена"; но "в църква" - "жените нека да мълчат".

'"|/\аНс1Н дири от 1.'дИ4МИи,и1е рс^^у

В една предходна глава апостолът изрично установи свободата на жената както за молитва, така и за пророкуване (гл. 11:5 и сл.). Но на събиранията тя не биваше да говори, освен като част от хвалението, което обичайно се издигаше на подобни събирания към Бога |"им. 15:6). Служението на жената е вътрешната, домашната област (Тит 2:4-5), и мястото й се характеризира с покорство (Еф. 5:22-24,33). Едно и също ни учи Стария и Новия Завет, и истинската вяра винаги трябва да го живее. Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар (1. Петр. 3:6). Когато Мириям пророкуваше това се случи пред жените на Израил (Изх. 1,5:20-21). Когато Девора бе издигната за съдия в Израел, това беше един белег на съд за нечестието на на-оода, който бе загубил истинската си позиция поради ^.пятд новяпмпгт (Сълии 4). Когато в по-късно воеме на упадъка на Юдея четем за думите на пророчицата Олда, тогава то стана от "втория участък" на Ерусалим (4. Царе 22:14-15; Соф. 1:10). Така Писанието навсякъде показва, че проявата на жената не е в съответствие с първоначалния закон на творението, както и с цело-
356

12. Събиране за назидание

мъдреността и кротостта, които трябва да я красят в Божиите очи.

На друго място се потвърждава, че жената не бива да поучава и да владее над мъжа както в събранието, така и другаде, като доводът е, че жената в началото пое ръководната роля, която я доведе до грях (1. Тим. 2:12-14). Колко голямо е било в такъв случай отклонението в църковната история от Божието слово и ред, когато на "жената Езавел, която нарича себе си пророчица", бе позволено да поучава и да прилъгва Неговите слуги (Откр. 2:20)! Не е ли за отбелязване също, че най-пагубните лъжеучения в християнството, като християнска наука, теософия и спиритизъм, са били основани и ръководени от жени? Не ни ли кара и сериозно да се

5

замислям, че модерната Дариа пи говоренето Нц езици в харизматичните среди се практикува основно от жени? Апостолът говори в едно от посланията си за последното време за "обременени с грехове женища, които водени от различни страсти, които винаги се учат, но никога не могат да стигнат до познание на истината" (2. Тим. 3:6-7).

Не спор, а покорство

Още когато апостолът говореше за положението над жената - като подчинена на мъжа - и след като бе по - |

ат

Не спор, а покорство

казал, колко е срамно жената да се моли с непокрита или да е с остригана или обръсната глава, накрая на това си поучение каза: "но ако някой мисли да спори за това, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви" (гл. 11:16). Имало и още има такива, които, ако може да се намери и най-малко съмнение, предпочитат да спорят за Словото, отколкото да ходят в пътя на мира и покорството. Но апостолът нямаше такъв обичай, нито Божиите църкви. Не е обичайно, казваше апостолът, да .о поставят под съмнение вдъхновени от Бога поучения и да се спори за тях, по-скоро обичаят беше те да се приемат и да се следват.

След като в края на глава 14 беше завършил трудо- "мката си задача, - да коригира безредието на корин- яните - той задава укорителни днд нъпри^а.

"Божието слово от вас ли излезе? Или стигна само до вас? Ако някой мисли, че е пророк ши духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа" (ст. 36-37).

Явно апостолът желаеше да изпревари фалшивата претенция за духовна преценка на някои между тях (и на мнозина днес), която можеше да ги накара да отхвърлят авторитета и учението на апостола. Те можеше да се мислят за много мъдри, но ироничните думи на Нов към неговите приятели, можеха да се отнасят и за тях: "Наистина само вие сте люде, и с вас ще умре мъ-

,^-.спи1" (Пий 12.1). Те ли откриха ;:ст;:;:ата? От тхх л::

излезе Божието слово? Не бяха ли разбрали още Божия

;ринцип, че събранието само по себе си не поучава, но че то ПО-скоро се поучава от слугите на 1шл1ида? '4/сш.г беше, че те получиха Божието слово, както преди това бе отбелязал: "Защото кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?" (гл. 4:7). Ударението пада върху "получил". Не,

12. Събиране за назидание

Божието слово стигна чрез благодатта до тях, то не излезе от тях.

И освен това, бяха ли те единствените получатели на тази благодат, че дръзваха да поставят личните си разбирания над изявената Божия воля и над прецен- ! ката на техните братя във вярата, които се покоряваха на Словото? Божието слово дойде до всички тях, не за ;

да го оспорват, а за да го следват. Нека и ние вземем това присърце! Колко много се спори днес за Божието | слово, само и само да се избегне остротата му, да не се постъпва според Неговите думи! Истинската "духовност" се познава и измерва по това, че казаното тук и на други мес1а от апостола се признава и следва като ," заповед от Господа. Я

Рячбиря ГР япогтолът НР винаги р гпнпппл влъхнове- ~ но. Знаем, че той веднъж също каза нещо необмислено ,, (Деян. 23:3), както някога и Мойсей (Пс. 106:33). Но .". това, което пишеше тук беше абсолютна истина, нато- "* варена с Божия авторитет. То бе заповед от Господа. & Спазваме ли я? Спазвам ли я от любов към Онзи, Който пи възлюби и даде Собо С и за пас? По това ще се познае и днес дали сме наистина духовни и дали наистина Го любим. "Който има моите заповеди и ги д пази, той Ме обича" (Йоан 14:21). *

"Но ако някой не иска да признае, нека да остане в Д незнание" (ст. 38). 1

Много силно изречение! Ако някой отхвърля да "

ириеМе ДйДйНпГи ^1 аио^Юлс! ииуЧ^КИя, Гои пи: СаМО НО

знае, но остава в незнание. Това е един вид присъда: ... "Нека остане в незнание!" Но такъв човек не трябва да си въооразява, че може да поучава останалите, лолки <& добре е, че овцете на Господ Исус познават Неговия ,д глас! Те нямат нужда от поучението на такива, които"*' не се покоряват на Неговото Слово. Който прилепи'^ ухото си към гласа на добрия Пастир ще бъде съхранен

Заключителни забележки

359

Заключителни забележки

В тази глава разгледахме разнообразни истини и поучения и бих могъл да си представя, че някои от тях са нови за моите скъпи читатели. Настина в голяма част от християнските общности не са известни подо - они събирания за назидание на църквата; и е разбираемо, ако някой от вярващите читатели първоначално " рочопрт-грдтт към пттттг^н^тп р тячи глявя ППРКД лрио

много неща противоречат на широко срещаната практика!

Но някои може да запита и каже: "Разбирам дибре всичко казано дотук. Някога е било така. Но приложимо ли е и в наши дни? Не казахте ли сам вие, че днес няма нито говорене на езици, нито откровения?"

Вярно е, че днес нямаме някои от "проявленията на Духа" (гл. 12:7), защото не се нуждаем от тях, тъй като '-ожието слово е завършено (Кол. 1:25) и няма нужда от потвърждение или допълнение. Но говоренето на езици не е истинското съдържание на глава 14. То е само поводът Святият Дух да говори за онова, което е от значение, което обаче коринтяните бяха пропуснали -Божието присъствие чрез Святия Дух посред тях. Защото ако осъзнаваха, че Бог наистина е между тях, те птяха ла СР държат по-различно. Те щяха да съблюдават >а Божия ред и събранието щеше да се назидава. Но гькмо тези са принципите, от които трябва да се ръ- , .^вплим и нир лттос тта нашите събирания.

Така, в тази важна глава става въпрос не за поглед към вече изгубени неща, - те бяха представени от мен само в степента, която ми изглеждаше необходима за разбирането на взаимовръзките - но се касае за представянето на трайните Божии принципи, които са ва - лидни за всички, изповядващи името на Господ Исус.
360

12. Събиране за назидание

Слава на Бога! - Неговото присъствие посред събранието чрез Святия Дух остава. Личното присъствие на Господ Исус посред онези, които са събрани в/при Неговото име - остава. Още веднъж - слава на Бога за това! Въпросът вече е до лична вяра тези неща да се приемат и изпълнят на практика. И това ме кара с радост да пиша тези редове - Божиите неща също трябва първо да се опознаят, преди да може човек да им се радва и да ги приложи в действителност.

Има и много скъпи Божии деца, които са напуснали християнските общности на човешка основа, за да се приближат до истината. Но не е ли учудващо, да, потресаващо, че често и те не познават този вид събиране? Чували сме за конференции и библейски Изучава

тгг оз ттг^гм-тпст л г"а .

не на Благовестието от благовестители или за проповядване на Божието слово от учители. Известни са братски събирания за обсъждане на нещата в служе-нието на Господа. Но всички тези събирания не са в името на Господа. Те са добри и изключително полезни, но нямат виситсгга на събирането като църква.

Защо се е изоставяло много често събирането за назидание и от братята по света? Поради опасността от злоупотреба със свободата? Навярно. Наистина опасността да се злоупотреби с подарената от Бога свобода е голяма и винаги са се случвали неща, които са ни карали да се смирим. Но нека не забравяме - макар плътската нагласа на коринтяните да е ограбила в го-

ЛЯМи СГеИ^Н ИиЛосча И р^Л" "" 1<;ЗИ СЪЦИриНИЯ, БиЖЯ-

ето решение не беше тяхното премахване. Вместо това апостолът ги поучава какво подобаваше да се прави, когато ояха съорани така. 1-вятият дух казва в случая - ? "с приличие и ред" (ст. 40). ^

Ние също трябва да помислим внимателно в молитва-' за тези заповеди на Господа. Бог не ни казва: "Няма| смисъл. Вие сте прекалено плътски за подобно велико събиране. Забравете за него!" Напротив. Той поддър

Заключителни забележки

361

"И нека всичко да става с приличие и ред."

Колко простичко, но колко хубаво е всичко! Събирането за назидание е едно избрано Божие благосло-"<'НИР за Неговите, докато са на земята. На небето няма ,,а се нуждаят от него. Но слава на Божието свято име ч Христа Исуса, нашия Господ, че днес все още можем ^и го имами:

362

Така както личната молитва е "дишането" за душата, така и характерът на молитвения час - ако мога така простичко да нарека събирането за обща молитва - и осъзнаването на неговата ценност от страна на вярва -

щите, е "барометър" за духовното състояние на местното събрание. Човек почти не може да преувеличи значението на молитвата и е писано доста точно по тази тема. Но аз бих желал да се огранича до общата молитва на събранието и още от тук да отбележа, че с

НЕЯ иОГ НИ С ПОДарЯЛ СДПО ОСОйбНО ОЛаГОСлОиени1_'. ТиЙ

позволява на Своите Си да идват пред Него с всичко, което е в техните сърца и заедно да го представят пред Него. Той е склонен да чуе всичко.

В глава б разгледахме скъпоценното обещание на Господ Исус: "Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят ка земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, Който е на небесата" (Мат. 18:19), така че въз основа на него ще бъда кратък. Велика привилегия е заедно и в съгласие един с друг да търсим Божието лице. Разбира се можем и вкъщи да се молим насаме. Дано Бог ни даде повече да го правим! Неговото благословение няма да се забави. Но особена е привилегията и особено благословението

1-1-; Бройни (- 11СЯ 1\01и1и лени СЬириНИи ПрИ1_ 1 ЬПЙШГИ-.' С

дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно" (Евр. 4: ю;, и щом има голяма сила в усърдната молитва на праведния (Яков 5:16), няма ли Той да отговори на молитвата на събранието, което Го моли в името на Господ Исус ?

И още една забележка в началото - някои от нещата по-нататък се отнасят както за личната, така и за об-

Общата молитва при първите християни

363

щата молитва. Цитираният стих от Евреи е пример в това отношение, както и молитвата в Неговото име и молитвата в Святия Дух. Молитвата винаги е и особен израз на зависимостта от Бога и доверието в Него, дали се моли отделния човек или цялото събрание. Но тези принципи намират особения си израз в общите молитви и затова ще бъдат разяснени тук.

Колко голяма загуба, колко голямо отклонение, щом лнес в християнството почти не е известно събирането за обща молитва! Човек слуша проповеди и прави нещо в църква, но почти не се среща практиката всички за -

1-' _.. ->---- "С--,.^ Т>"-"-,-- ""

еДНО Дс1 ким"НИЧг1Т 11рь'Д сит. ,.>ища иии'-1^ . ия^пшч, -и-;

причините са две:

1) Само истинските Божии деца, които са били новородени, могат наистина да се молят и да общуват с Бога. "Ето, той се моли" - Господ даде това безспорно доказателство на ученика Ананий, че Савел от Тарс поеживя една челика промяна (Деян. 9:11). Но когато малцина вярващи са смесени и свързани с много християни само по име, когато "плевелите" заглушиха до такава степен "пшеницата", че учениците нарекоха притчата от Матей 13:24-30,36-40: "притчата за плевелите на нивата" (ст. 36), тогава чудно ли е, че не може да има обща молитва?

2) Настоящото време е белязано от една изключително оживена християнска дейност. Човек полага многостранни усилия за напредъка в социалната, новаторската и културната област. Но почти никога не се пита какво мисли Господ Исус за всичко това, какво казва Божието слово за всички тези усилия. Човек счита себе си за "богат" (Откр. 3:17) - богат на знание и поучение, богат на добри дела и добронамерени усилия. Това самодоволство и своеволие обаче, които са характерни за църквата от последното време преди Госпо-
364

13. Събиране за молитва

Общата молитва при първите християни

365

шаващо значение вече? За какво да се молиш, ако;

"нямаш нужда от нищо"? |

Казвам всичко това не с цел да обвинявам. Също не искам да твърдя, че тук или там в християнството няма | групи от вярващи, които много добре познават съби- ч рането за молитва и го практикуват. Но целта ми беше " да покажа къде се намираме днес в развитието на :( християнското СВИДРТРЛГТЛП п да погоч..! пътя обратно - е назад към онова, което е било отначало. 9 Във връзка с преломяването на хляба в глава 8 вече ^ видяхме, чо първите християни постоянстваха в четири "" важни неща - в поучението на апостолите и общението, я в разчупването на хляба и в молитвите (Деян. 2:42). Видяхме: в описанието за първите християни се назо- | вават две по две неща. Поучението и общението бяха , характерните белези, разчупването на хляба и молиш- '.

ците бяха практическите действия на младото събрание в началото.

Следователно, първите християни не постоянстваха само в преломяването на хляба, но и в молитвите. Тук явно се имат предвид общи молитви, молитви на събранието, защото се изброяват във връзка с разчупва- нето на хляба. Още нещо става ясно от последователното им изброяване - събирането чя мпл.итп? беше съ -

щи толкова регулярно събиране на църквата, както и събирането за разчупването на хляба.

Редица места от Деяния ня яппг-т.о.".::тс дйиш д"-ми да се разбере колко важна бе общата молитва на събранието в началото и как някои особени събития караха вярващите да се молят. ]

Още за онези 120 души в горницата преди да се из- -лее Святия Дух се казва: "

"Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва (и молеше) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му" (гл. 1:14).

Когато Петър и Йоан бяха изслушани от синедриона и бяха пуснати и те отидоха при своите си, се допълва:

"А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха:..." (гл. 4:24).

Следва една молитва, на чието съдържание ще се "пра по-късно. За Петър, който бе заловен от Ирод, за

, . П!,Дс уб|!Т, С"ЪЩП ТОТОМ'

"а църквата беше в усърдна молитва към Бога за не- гч" (гл. 12.5).

Но не само в Ерусалим имаше молитвени събирания. '^лед като Святият Дух определи Варнава и Сила в Антиохия за делото, за което ги бе избрал, за пророците и учителите в тамошното събрание четем:

"Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха" (гл. 13:3).

Колко насърчително трябва да е било за апостол Павел при последното му пътуване за Ерусалим, когато "юрващите от Тир се обединиха с него в молитва на "рега!

"и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха, докато излязохме вън от града; и коленичихме на с-.пргп и гг помолихме" (гл. 21:5),

Наистина, вярващите по времето на апостолите постоянстваха в молитва. Правим ли го и ние? Или пропускаме молитвените събрания? По този начин заявяваме, че няма за какво да се молим. Този е духът на Лаодикия.

13. Събиране за молитва

"Отче наш"

"Господната молитва", както често я наричат или т.нар. "Отче наш", играе важна роля в днешното християнство. С нея се молят по всяко време и всякакъв повод. На Господна вечеря, при кръщение, при проповед, при сватба, при погребение - при всяка възможност. Но въз основа на вече цитираните места от Дея - ния става явно, че ранните християни очевидно не са се молили с тази молитва. Друго - за нея не се споме -нава нищо повече в Новия Завет, освен в Евангелията. Срещаме много молитви, но нито веднъж повече "Отче наш". Как да разбираме това? Не каза ли Той на Сво- А ите ученици: "Когато се молите, казвайте..." (Лука 11:2-

Л\ 1

"*;
Молитвата, с която Господ учеше учениците да се молят е добра, е съвършена. В това няма никакво съмнение. Друг е въпросът, дали тя е подходящата молитва за християните. Неговите думи: "Когато се молите", са ясно отправени към учениците, които тогава Го следваха на земята и все още не бяха сгънали на християнската основа; защото изкупителното дело на Христос все още не беше извършено и Святият Дух все още не бе дошъл на земята като Личност на Божеството. Това е решаващото.

"Отче наш"

367

11:1) и им даде молитвата, която не много точно е наричана "Господната молитва" или "Отче наш" (Мат. 6:9-13). Не дотам точно, защото сам Господ не се моли с нея. Ако нещо може да се нарече Неговата молитва, то това е Йоан 17, където Той като Син, говори на Своя Отец. Въпреки всичко, за улеснение ще използвам

Научаваме и нещо много важно от фактът, че Господ Исус даде тази молитва на учениците по повод откровението на Отца, кортп Гпгппд даде за Него: Молитвата винаги трябва да съответства на това, какво Бог е открил за Себе Си. Или казани иначе: Степента, в която Бог се е открил в даден момент е основата ой ити.иши - чията, в които се намират вярващите, а с нея и основата на техните молитви. Вмлт,т нд труните молитви се определя от дълбочината на отношенията им, в които се намират по Божията благодат.

И така, тази молитва, която започва с думите "Отче. наш", бе подходящи израз за учениците, следващи Господа като Месия и намиращи се вече в известни отношения с Отца, Който е на небесата. Мож"м да сме сигурни, че те се молиха с нея до кръстната смърт на Господа. Наистина по този повод не се споменава нищо, но със сигурност е било така. Навярно всеки се е молил с нея сам за себе си, защото никъде в Евангели - ята не четем за обща молитва на учениците. "Отче наш" съвсем не бе дадена като обща молитва, макар да е в множествено число, с което се намеква, че за някои

/\Ру1И и41 1-ЪШ,1-1 1-ЦС ^ ..'."^'Л'^'-'' -^ '"'" '^'^ТГГ.ТГ-ТЛ ПЛ Гп<- -

пода обаче относно молитвата в Матей 6:5-15, които включват и "Отче наш" се отнасят само ча молитвата в тайно ("а когато се молиш, след поп пш^силлшч с;;