Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Ж

Да се живее от Благовестието

ветили на служение на светиите. Увещанието на апостола е: "подчинявайте се на такива" (гл. 16:15-16). Не е ли Божията благост, която по всяко време и на всяко място издига такива, които се посвещават да служат на светиите? Подобава ли тогава, с оглед на Божията мъдрост, да не се покоряваме на такива, само защото те официално не са били издигнати?

В младото събрание в Солун също нямаше назначени от апостола презвитери. Но и там имаше такива, които ^луа техни настойници в Господа:

"И молим ви, братя, да прияяапате тези, които се

"рудят между рас като вати настойници в Господа и ви поучават, и да се отнасяте към тях с голямо унижение и с любов заради делото им"
(1. Сол. 5:12-13).

Нямаме ли и ние нужда от това увещание в нашите дни на упадък - в дните на бунт срещу всякакъв авто - ритет? Бог и днес издига такива, които се стремят към РПИРКОПСТВО (1. Тим. 3:1). Те желаят добро дело, казва Со1. И какво голямо благословение е когато в събранието се упражнява богоугодното управление от мъже, които имат моралната тежест за него. Ние трябва да приемаме не само техните увещания, но много да ги уважаваме с любов заради делото им. Защото макар че е "добро дело", то е едно тежко дело, особено днес, \' "'гато почти никой не желае да му казват каквото и да пи но Но нд ТРЗИ. които налзиоават не по принуда, а с Л'юра воля, които не властват, но са пример на стадото, ч'0 се даде "венеца на славата, който не повяхва" (1.

Да се живее от Благовестието

Нека засегнем още един въпрос: Трябва ли служи-1'елят, който Господ изцяло е призовал в Своето слу-

11. Дарби и служи

жение, да бъде издържан от събранието или трябва са" да се грижи за своите нужди и тези на семейството си!

И в това отношение Божието слово ни дава ясен отговор - отговор, който може да ни предпази от закон -ничество и клерикализъм, от една страна, и от лекомислие и уподобяване на света, от друга.

От апостол Павел знаем, че по време на мисионерските си пътувания работеше със собствените си ръце:

"Не пожелах на никого среброто или златото, цд1 облеклото. Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с ме--* НР. С пгччко р?; поугтю.х, "Р упто г? то^щутс така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думи-Л те на Господ Исус - как Той с казал: По-блажено е дау^

се дава, отколкото да се взема" (Деян. 20.33-3.5).

1"

Тези са впечатляващите думи на апостола при раз-* дялата му с презвитерите от Милит. Други места пока-вв зват, че апостолът е постъпвал така не само в Ефес, но(r) и в Коринт и Солун (виж Деян. 18:3; 1. Кор. 9:1-18; 2Ж Кор. 11:7-12; 1. Солун. 2:9; 2. Солун. 3:7-10). Той не желаеше да е в тежест на никого от тях, желаеше Благовестието да е безплатно.

мъж! Подобно на своя Учител, Който не дойде, за д Му служат, но за да служи (Мат. 20:28), и той желаеш' да не пречи по никакъв начин на изливането на Божията благодат към хората и ла прелотвпати всеки'"* възможен упрек, че използва спасението като средст-^. во за печалба. Хора с подобни схващания е имало ви-^ наги, както посочва 1. Солушти (г5 Д пгп гр г.тияг-ст ло " вярващите коринтяни, той желаеше да жертва всичко 1 напълно да го жертва, за да не им дотежнее. "Понеяо децата не са длъжни да събират имот за родителите, родителите - за децата" (2. Кор. 12:13-15). Трогате думи на благодатта, несравнимо поведение на човек

315

с да се дава, отколкото да се взема !

Но същият апостол на друго място не остава никакво съмнение, че той, подобно на всеки друг служител на Господа, имаше правото да живее от Благовестието. Само че, казва той на коринтяните, не използва това си право, за да отнеме от врага всякакъв упрек и така да гочели колкото се може пор.рче дутпи (1. Кор. 9:18-19). Между впрочем когато говори за проповядването на ;/лиговестието, той няма предвид само проповядването на Благата вест на невярващи'! е, ни проповядване ю на християнската истина в цялата й пълнота.

Тяуя ттяттпммоп яггпртп" Пяпол ж-одярттто пп ппппппяп-

- .-..;;- -.....- ^ - -ч- -и

"а Благовестието на вярващите в Рим (Рим. 1:15). Те отдавна бяха повярвали в Господ Исус, но изглежда не ...'ички бяха запознати с пълнотата на Евангелието. Като апостол на езичниците той се чувстваше длъжник а,х;д вярващите от Рим и желаеше да ги въведе по-...лбики в християнското учешк-;. И тъй ксгго поради Божията воля" все още не беше успял да дойде при тях, той им написа това послание и така им проповядва Благовестието.

Но нека се върнем на нашите размишления. Във вече цитираната глава 9 апостолът напомня на светиите в ''^.'рннт, че не е възможно измежду останалите апостоли и братята на Господа само той и Варнава да нямат

, ..1-^^' .111 1->0/-1|/1 1 ^г\С1и-1 '_'1 '-<- '- I- ^^ А \-, ,Л,<1 ^+.--^^^ ^,^^1^',- ,1,^1 1.^-

работят (ст. 4 и сл.). След това посочва три примера от -:.;с;ствения живот. Защо се наема някой за войник? чу е ли, за да получи асшлаю; У! и или ю ли^ари. и/ш. овчари, не се ли радват и двамата на плодовете от своя труд? По-различни ли трябва са нещата с работниците, които се грижат за духовните неща?

Още при Закона Бог беше дал заповеди в тази насо -ка: Онези, които свещенодействат, се хранят от храма

11. Дарби и служителки

и които служат на олтара, имат дял от олтара. Но БО) беше наредил и още нещо, което апостолът засяга | стих 9: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее" (срв. Второз. 25:4). Който прочете този стих в Стария Завет с изненада ще установи, колко "ненадейно" е дадена тази наредба там: тя почти излиза о контекста! Така говори Бог понякога, за да подчерта изрично нещо. И тук разбираме, че Бог съвсем не ' загрижен само за воловете. ,

Не, то е писано заради нас, казва апостолът. Всички ние трябва да научим Божия принцип и да го прилага - * ме напрактика: ^?

"Работникът заслужава заплатата си." 9

Това касае както презвитерите, така и всички оста- ,_ нали служители на Господа. Разбираме го още и от 1. " Тимотей 5:18, където също се цитира мястото от Вто- * розаконие 25. Макар апостолът да не се е възползвал Д от своето право, поради изброените вече причини, * продължава да важи: ^

"Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието"

(1. Кор. 9:14).

И за да разсее от дарителите всякаква неправилна

представа, апостолът им казва да не мислят за голямо нещо, когато Господните служители жънат за духовно- ^

пю, което са нисяли, Зслгяолю ш ползващите се от тяхното служение. "5

Наистина думи за размисъл, които желаем да вземем -присърце ^амо и достойния за възхищение пример на апостола, който беше нежен посред вярващите като майка-кърмачка към своите деца (1. Сол. 2:6-7), и не се ползваше от правото си.

Явно да се живее от Благовестието е нормално за онези, които Господ изцяло е поставил в Своето слу-

/\а се живее от Благовестието

317

жение. Ако Господното поръчение не заема все още цялото време на даден служител, със сигурност е добро останалото време да работи земна работа, доколкото това е възможно в нашето сложно време. Ако някой брат разполага с достатъчно средства, за да работи на Божията нива, без да е зависим от помощ от събрани -ето, той може да постъпи подобно на апостол Павел. Но това в никакъв случай не отменя принципа, че работникът заслужава своята заплата. Как братът управ- "гпа поверените му неща, не е отговорност на събра- .нето, но е негова лична; и този принцип за отговор- -и-гта пред Господа се отнася за всички нас, възлю-^пи, независимо дали нк е подарен дела па вземане или благословения дял на даване. Във всеки случай глоното от 1. Коринтяни 4:2 важи за нас:

12. Събиране за назидание

Прославеният Христос на небесата е изворът на| всяко благословение за събранието на земята: ТОЙ^ даде дарове на човеците, както видяхме в предходната] глава. Действието, т.е. упражняването на тези дарби е1

служение. В тази глава ще се занимаем как трябва да се," упражнява самото служение по време на събиранията" на вярващите.

8

Служение в двояк смисъл %

Божията воля е тялото на земята да изявява и представлява славата на своята Глава на небесата. Тази е повече общата, отговорната страна, в която ни се представя събранието като инструмент на Божията слава и власт на земята. Ще я разгледаме в края на главата. Но това е Божието намерение, поради което Той остави събранието на земята. Той действа в него като цяло пред света. Когато говорим за служение, не бива да забравяме и този ЯГПРКТ.

Но тъй като църквата е тялото Христово, тя е и обект на Христовите копнежи и внимание. Той я въз-

ЛТУ^Г.Г ТЯ ^ДЛП Г^П^И ^'* ')-> ,Т/-"ГТ тг д ТГ^Г' тт/^ г-г ^С",ггт'^ т-г^ т ^ . __

ко. "Защото никой никога не е намразил своето тяло,;

но го храни и се грижи за него, както и Христос за] църквата" (Еф. 5:29). Благословени думи! Христос по3 всяко едно време люби Своето тяло, мисли за Своята, невяста, за да даде на Своята възлюбена църква всичко,

Служение на Словото

319

Служение на Словото

В Деяния 6:4 четем едни прекрасни думи, които отразява не само едно достойното за подражание пове-

.1.14-о ття дрян9 ^.РГ'РГТР 40 Р V РЛИН ч^брЛРЖИТРЛРН ИЗ-

раз:

"А чч" чю п<->|-т/-1пч"'трпмР " иплптппгпп ч а гл\гжрН11-

Служението на Словото - това е, което действително служи на хората. Словото служи! Господ наистина използва за тази цел Своите слуги, използва дарбите.

елинското служение обаче става чрез Словото, Божието слово. Божието дело на земята може да напредва в различни области единствено чрез служението на Словото в тази или онази форма. Единствено чрез Словото се умножава числото на Неговите и чрез него со назидава Неговият народ. Господните служители, '"-'.ли те благовестители, пастири и учители, трябва да се ползват от това Слово, ако желаят работата им да е

.'лна на 1 отида м 1-:луж>-'иИ>--10 им Ди <-; ^.ирииодст) ^ Плагословение. "Проповядвай словото!" (2. Тим. 4:2). Не

10СЛОВСКИ изложения, не теоретични разяснения, не остроумни игри на думи, не личен опит и резултати водят до Божията цел, водят към живот. Единствено Божието слово в силата на Духа може да стори това. Дано го осъзнаваха всички служители на Господа!

От кого бихме могли по-добре да научим какво е служение, освен от нашия Господ и Учител, Господ

12. Събиране за назидани

Исус? За Него, неуморния, съвършения Божий служи тел, в Марко 4:33 четем: "... им говореше словото, как' можеха да слушат." В притчата за сеяча от Лука 8 Гос под ни показва кое е семето, което Той сее: "Семето Божието слово" (ст. 8:11). Вярно е, че не всяко сем покълна и даде веднага плод. Това обаче не се дължецп нито на сеяча, нито на семето. Състоянието на сърде-з чната "почва" бе отговорно в случая. Сеячът бе са"| Господ Исус, и семето беше чистото Божие слово. Така всичко беше съвършено. И все пак резултатът бе различен, може почти да се каже - разочарователен. Но не'* се ли крие в него и една дълбока угеха за всеки Гос - г йоден служител днес? Тон не е отговорен за "почвата",^, той не трябва да търси "плод". Той е отговорен само дйВ разпръсква; трябва само да внимава разпръснатото,(r) наистина да е Божието слово. Всичко останало може с" увереност да предостави на Бога, Който единствена" "прави да расте" (1. Кор. 3:7). .,-.

Божието слово е живо, действено, по-остро от всекиД двуостър меч. То е съдия (гръцката дума означава "спо-_ собен да съди", срв. "критик") на помислите и намере-'. нията на сърцето, и няма създание, което да е скрито,-от него (Евр. 4:12-13). То е мечът на Духа (Еф. 6:17). Т е като огън и чук, който строшава скалата (Ер. 23:29). Т е светилник и виделина (Пс. 119:105), която може д свети и в най-тъмното сърце (2. Кор. 4:6) и да осветяв пътя на вярващия. То е огледало, в което човек може да" се огледа (Яков 1:23). То е храна за вярващия - мляко зЗЗ? "дечицата" п гльърда храни за "пълнолетните" (1. Кор. 3:2; Евр. 5:12-14). То е по-сладко от мед (Пс. 19:10;-119:103) и по-скъпо от злато (Пс. 19:10; 119:72). То е като снега и дъжда, които слиза от небето и не се връщат там, но поят земята и я правят да произрастявг и напъпва (Исая 55:10). То е едно нетленно семе к& новорождението, живото и вечно Божие слово (1. Петр 1:23).

Служение на Словото

321
Да, Словото Му не се връща празно. То дава резултати, то поправя, и изпълнява онова, за което е пратено (Исая 55:11). Всичко това проличава толкова хубаво в деня на Петдесятница, когато Петър проповядва първата си, да, първата християнска проповед, на юдеите в Ерусалим: "Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: 'Какво да сторим братя?' ... И тъй, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиля- г души" (Деян. 2:37,41). Петър н Йоан бяха хвърлени в ,.л'вора, но мнозина, които бяха чули Словото "повяр- ;;ила; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди" (Деян. 4:4). Симон, магьосникът, външно бе изобличен чрез Благовестието, което Филип проповядва в

("'ял/тяпно" /Лости Я^

'1" " \^ V ' ' "Г

Резултатите от проповядването на Словото бяха същите и сред езичниците. Магьосникът Вариисус не можеше да възпре управителя Сергии да чуе Словото Божие от Варнава и Савел и да повярва (Деян. 13). 11якогашните идолопоклонници се обърнаха към живия г т: Те приеха словото на Божието послание не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина (1. Сол. 2:13). Дори в дома на император Нерон Словото имаше своето влияние (Фил. 4:22). Мнозина от Колос наистина бяха познали "истинното слово на благовестието" и бяха повярвали (Кол. 1:5-6). Това е още подбел ежително, тъй като самия Павел не беше ходил в Колос. Словото на истината беше проповядвано от

} ^ а ТаМ. ^'ЬОраШТеЮ Б 1'ИМ к,и1Ци иС НСШС Ь ЬоШиуниЛи

от работата на апостола на езичниците.

Тези бяха някои от многочислените резултати от ^лужението на еловото, както са описани н повия -завет. Но какво бе съдържанието на това служение? То е Христос. Филип им проповядваше Христос и благовес-^яваше за Божието царство и името на Исус Христос (Деян. 8:5,12). Веднага след покаянието си Савел от Тарс проповядва на Юдеите от Дамаск "за Исус, че Той

12. Събиране за назида

е Божият Син" (Деян. 9:20). Благовестието се нарич Благовестието на Бога за Неговия Син (Рим. 1:1-4) Благовестието на Христос (Рим. 15:19; Фил. 1:27) - т разкрива истината за личността на Христа. Неговат смърт и възкресение бяха важна част в благовестие -нето чрез апостолите (Деян. 2:23-35; 4:33; 1. Кор. 15:3-8)§ И понеже Благовестието разкрива прекрасните Божия пътища на благодатта, то се нарича и Благовестието яй Божията благодат (Деян. 20:24). 1

Съдържанието на проповедта е толкова непроменя-" емо, че Павел проповядва същото Благовестие на Хри-"* стос "от Ерусалим и около него, чак до Илирик" (Рим. 15:19). Чуха го както в Ориента, така и в Европа - и" повярваха. Павел не нагаждаше посланието според слушателите' з?.тттото оя^пнатия Христос. Когото той^ проповядваше, беше Божия сила и Божия мъдрост на.^. призваните от юдеите и езичниците (1. Кор. 1:24)Я" Колко много се доверяваше Павел па силата и точно-^ стта на божественото Слово, което е за всеки народ, з|1| всяка класа и за всяко човешко състояние! Постъпвам^_ ли и ние така?

Служението на Словото обаче се упражнява чрез" различни дарби, чрез благовестители, чрез пастири учители. Съответно то не се състои само в проповяд ване и благовестяване. За благовестителя Филип нау чаваме само, че той проповядваше или благовестваш (Деян. 8:5,12,35,40). За Варнава, Юда и Сила се съобщава, че увещаваха и ободриха вярващите (Деян. 11:23^

15'^?1 Тг'713 ГЛ','^'''"^" ''.к^гг' лд с ЯГ^ГО ИЛИ "'"'.рИТО 110

колко важно е то! Друга съществена дейност на бра-;

тята, притежаващи дарби, е поучението от Божието"

'-/ 1,'^.ц'-/. Л_Д_1.1-Д.1.<а+-И-4 1.1.^^Х1.^Х1. Л А"_1и^^Ь, 1.1.^011 Ц. I." Ц..": ИЛ. П /И.Ш'^ ПК.,.1 \-^

вата способност да поучава, и го заведе в Антиохия. цяла година те се събираха в църквата и научиха голя мо множество" (Деян. 11:26). В глава 15 отново вижда! двамата мъже в Антиохия, и отново четем, че те поуча воха и благовестяваха Господното слово (ст. 35). То:

Служение на Словото

323

И тъй, всеки служител на Господа участваше по своя си начин в служението на Словото, за да подпомага Господното дело в различните му области. Такъв ли е сърдечният ни копнеж, дори ако никога не станем способни за подобно служение? Павел насърчаваше новоповярвалите в Солун да се молят за тях: "Най-по- '-"е братя, молете се за нас да напредва бързо Госпо- "^нто слово и да се прославя" (2. Сол. 3:1). Но в своето .-.ужепие апостолът и другите съработници се опираха .._ ни нещо друго, а на Слив-т- Б-жиг Пш' ; 1,!цо тю се нуждаем от нищо друго. Нека останем в него! Най-си- гупното във Божията вселена - е святото Му Слово.

След като разгледахме Словото Божие в неговото служение, в неговия характер, в неговото съдържание, ;. неговата непроменяемост и в неговата разнообразна употреба, бих желал да се върна отново на цитирания в "ачалото стих б от Деяния. Апостол Петър спомена

-що друго преди служението на Словото - молитвата. 1ой поставя не служението на Словото на първо място, но постоянството в молитвата. Няма успешно служе- ние, ако то не се предхожда от постоянна молитва. Молитвата е израз на зависимостта на душата от Бога, а колко голяма зависимост от Бога е нужна само, пра- "^лно да се разбира служепието на Словото; не само да се тълкува Свещеното Писание, но да има подходящото

'-'^жишлс уу1У1и \^^ 11С1^. -г.л^. л я.^ ^х^/ ^^^^ ^ а^^^^1.^

преди това да сме на молитва, за да изпросим всяка помощ и водителство отгоре.

Що се касае до последователността "молитва - служение на Словото", можем да се открои следното: Ко -1'ато Писанието говори за споделяне на Словото, винаги

12. Събиране за назиданд

молитвата е поставена на първо място. И тук е така. Н< когато става дума за получаване на благословения, ' винаги поставя проповядването на Словото преди мо литвата. Защото човек първо трябва да получи благос ловението от Бога чрез служението на Словото, пре^ да разговаря в молитва с Бога за него. Сравнение! между Лука 10:38-42 и гл. 11:1-13, показва тази вто{ последователност: Господ най-напред говори за добр^ дял на Мария - това, че стоеше при Неговите нозе слушаше Словото Му - и след това поучава за молитвата. Тази последователност откриваме и в Деяния 2:42"' и Ефесяни 6:17-18. -

Историята на Мария от Витания, която седна прие нозете на Господа, за да слуша Неговото Слово е едно*

ППРКРЯСНО ОТТИС^ПИР ия ОНОВ5 ^^ОТО П^сШ^М Т^О^^^О Сб^*"^

събираме, за да слушаме думите от устата на Господа;^ Дотук се занимахме с божествени принципи относнбв служсписто, които имат общо значение и не се прила-^ гат само за събирането на църквата за назидание. Нов" те непременно трябва да се прилагат и там. Ето защо го- поставям преди поучението на Словото за събирането'.,. на вярващите. Сега обаче ще обърнем внимание на"1" тази особена тема, която заслужава цялото ни внима ние и уважение.

Авторитетът на Господа в събранието

Събирането на църквата за назидание е предста вено в 1. Коринтяни 14, макар че някои от нещата имат и по-широко приложение. Казаното там обаче толкова много противоречи на лнепптдта пппктикл в пдчлични части на християнството. Винаги е имало мнения з. невъзможността за осъществяване и предназначение на тези думи в наши дни. Ставало дума за местни про блеми на вярващите в Коринт, които обаче не б

Авторитетът на Господа в събранието

325

Но когато Бог създаваше в началото Своето събрание, когато призова Своите светии "в общение с Неговия Син, Исус Христос, нашия Господ" (1. Кор. 1:9), Той не си правеше експеримент, както някои явно си мислят. Не, Той създаде онова, което бе съвършено угодно на Неговата мъдрост и любов. И създаденото от Него в началото остава непроменено Неговото намерение. "^ка и редът в събранието. Хората може и да са се отклонили - а те са се! - от този ред, но Бог не дава и не !,узнава друг ред в наши дни освен онзи, който първоначално установи. Мъдростта и сигурността на християнина се крие в пребъдването в това, "което сте чули

Т/?^тт О.ОП"

Каква неизмерима привилегия - да сме призовани в общение с Божия Син! То е характерно за християнката епоха. Но Божието слово ни най-малко не ни кара ла се съмняваме, че тази божествена Личност е нашият Господ. Не ни кара да се съмняваме също, че съдържанието на това послание е на вниманието на всички, "които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ" (гл. 1:2) - следователно за всички, които Го изповядват, независимо къде и в кое време живеят. И тъкмо в края на глава 14 се намират безспорните думи: "Ако някой мисли, че е пророк или ду- хпнен, нека признае, че това, което пиша, е заповед от Господа" (ст. 37). Следователно, апостолът пише в тази . .чва "заповед от Господа" за всички, които призовават Неговото име.

И Посланието до коринтяните Господ Исус е наречен Господа на славата (гл. 2:8). Той действително изпълва всичко със Своята слава и Той е Господ над всичко. Наистина не се казва, че Той е Господ на събранието. Той е Глава на тялото, на църквата. Така се разкрива в посланията до Ефесяните и Колосяните. Но фактът, че Той е Господ в църквата, когато тя се събира, е пре-
326

12. Събиране за назидани^

делно ясен от Първото послание до коринтяните. Не говото господство е основна истина в посланието. Тя о подчертава и от честата употреба на титлата "Господ" не по-малко от седемдесет пъти. Да, Той е Господ кает по отношение на отделния вярващ, така и на цялото, както на личния път, така и на общия.

Единствено Той може да заповядва, да определя сре^ събранието на светиите. Те са на Негова територия;

Той може и да е презрян в света, Неговите права на Господар може и да се потъцкват там; но събранието на" светиите е Неговата територия. Всички права там са* Негови. Вярващите в Коринт ги признаваха.

Когато църквата в Коринт се събираше, това не бешев едно доброволно събиране на вярващите, където всеки* претендира за мястото си, понеже припйдле/ки на тялото Христово. Нито пък беше свободно събрание, къ-Ж дето всеки имаше право да участва в служението кактй|§ намереше за добре и както бе воден от чувствата на;^ сърцето си. В Коринт имаше и такива; но апостолътЗ трябваше да ги поправи (гл. 14). Събирането не беше и-ц само за някои избрани, които имаха някаква степен на познание и събираха около себе си съмишленици на- своето учение. Тази опасност също вече се открояваш' и се наложи апостолът сериозно да ги упреква (гл. 1; 3)

Ние знаем, че последните две заблуди в християнската изповед са се развили и разпространили бързо ) днес изпълват почти цялото християнство. Прилича на^.7 квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно'^

уОКиШО ВКИ^11и. Ц/и\и1Ли ^'у1а1, 1,3.00). П исНОВсИВ Мс1 ИЬ?'-