Тантриското преобразяване

При преминаването от памет към без-паметност осъзнатостта помага. От без-паметството обаче много лесно можеш да паднеш обратно в паметта, понеже умът просто е отишъл да си легне. При първата осъзнатост само успокояваш ума, приспиваш го - това е добро начало, почивка, но не е краят. Необходимо е, но не е достатъчно.

При втората осъзнатост умът потъва в не-пораждането, анутпапа. Сега ще бъде много трудно да го върнеш назад. Можеш да го върнеш, но няма да стане от само себе си. Не е невъзможно, но не е и лесно.

При Гурджиев нещата отиват още по-надълбоко. Тантра твърди, че съществува и трета осъзнатост, "осъзнатост три". Какво представлява тя? Когато забравиш за обекта и субекта и се потопиш в чистата осъзнатост. Не се фокусираш върху нищо - само чиста осъзнатост, невнимателна към нищо, нефокусирана, неконцентрирана.

При първата си се - концентрирал върху обекта. При втората си се концентрирал едновременно върху субекта и обекта. При третата премахваш всякаква концентрация, просто си бдителен. Третата те води до състояние на без-умие.

А сега към сутрите:

Умът, станал не-ум, е висшата истина.

Например, ако някой ти покаже моя снимка и ти кажеш:

- Да, прилича си, истинска е.

Какво искаш да кажеш с "истинска"? Нима снимката може да бъде истинска? Твърдението, че снимката е истинска, просто означава, че си прилича с оригинала. Сама по себе си снимката не е истинска - всички снимки са неистински, те са само хартия. Нима бих могьл да пребивавам върху хартия, самият аз да бъда хартия? Дори добрата фотография си е просто фотография. Когато казваме "сполучлива фотография", имаме предвид, че си прилича с оригинала.

Знам един анекдот...

Красива, но твърде бъбрива жена навестила Пабло Пикасо и се разприказвала. Пабло се отегчил, но дамата била много богата и нямало как да я изхвърли. Колекционирала картини и на художника му се наложило да слуша брътвежа й. А тя нямала никакво намсрение да спре.

Накрая рекла:

- Оня ден видях ваша фотография в къщата на една приятелка. Беше така жива, аз така я харесах, че я целунах.

- Ами тя отвърна ли ви с целувка? - попитал художникът.

- Какво приказвате! Да не сте полудял! Снимка да целува!

- Е, тогава не е била моя. Това не съм бил аз.

Снимката е истинска, защото наподобява, и същевременно неистинска, тъй като си остава снимка. Това явление в тантра се нарича истина вявхарика.

Без-паметството е конвенционална истина... тя е и така, и иначе, нарича се истина само конвенционално. Паметта ти е позната. Без-паметството се случва понякога в присъствието на учител, по време на медитация или молитва. Ала дори без-паметството е само хипотетична истина, фотография. Да, тя наподобява истинското без-умие, но си остава само подобие. Не е без-умието. Тантра не се уморява да ти внушава, че това не е крайната цел, а само началото. Много хора спират в момента, когато се доберат до без-паметството. Няколко бегли проблясъка на без-умство са им достатьчни, за да помислят, че вече са пристигнали. Без-паметството е изключително красиво състояние, в сравнение с паметта то е като екстаз. Сравнено, обаче с истинското без-умно състояние, то е нищо, тъй като паметта все още присъства, изчаква удобна възможност да се завърне. Сега засега просто спи и дори леко похърква, но е жива и здрава. За един кратък миг трафикът е престанал, но непременно ще се развихри пак.

Не е лошо да изпиташ тези проблясъци, понеже те те водят напред: лошо е само ако се оплетеш в тях. Именно това става при употреба на наркотици - ЛСД, марихуана, мескалин;

- тези вещества предизвикват появата на това второ състояние, наречено без-паметство. За миг под влиянието на наркотика паметта изчезва. Това състояние обаче е постигнато по химичен път, чрез химически шок - изчезване на паметта. Такъв е ефектьт и от електрошока. Правят електрошокове на лудите, чиято памет се е превърнала в тежък товар за тях - не могат повече да го понесат. Защо? Зашото чрез шока - при преминаването на електричество през техните мозъчни вълни (тъкмо това преминаване е шоково) - за един момент те са като изкоренени. Губят ориентир, забравят какво са мислили. За миг шокът ги заслепява, а когато се съвземат от него, не могат да си възвърнат лесно паметта. По този именно механизъм електрошокът облекчава страданията на лудите. Електрическите и химическите интервенции обаче не са в състояние да ти доставят чистата монета. Предлагат само снимки на истината, подобия.
Без-паметството е истина за конвенционалното.

Умът, станал не-ум, е висшата истина.

Приятели, осъзнайте това най-висше благо.

Тъкмо това е Бог. Най-висшето добро, summum bonum. Няма нищо по-висше от това. Това е нирвана.

Прпятели, осъзчайте това най-висше благо, казва Сараха. Запомни, съществуват три вида осъзнаване: "осъзнаване едно" на обекта, "осъзнаване две" на обекта и субекта, "осъзнаване три" - чиста осъзнатост. Навлез в тези три степени на осъзнатост, за да постигнеш summum bonum. Поетът казва на царя и останалите събрали се да го слушат: "Приятели..." Нарича ги приятели - това трябва да бъде добре разбрано. За учителя ученикът е приятел, но не и обратното. Понякога санясини ми пишат - тъкмо онзи ден ставаше въпрос... Един санясин бе написал; "Ошо, не мога да мисля за теб като за мой учител, но си ми приятел. Има ли нещо нередно в това?" От моя страна нищо, всичко е наред. Ала от твоя страна нещо липсва и ти ще загубиш. Защо?

От гледна точка на учителя вие сте приятели, понеже той може да види, че е само въпрос на време, в противен случай значи, вече си пристигнал. Въпрос на време е и един прекрасен ден ще се събудиш. Вие всички сте буди! От гледна точка на учителя цялото съществуване вече е просветлено. Скалите, дърветата, звездите, животните, птиците, мъжът и жената — цялото съществуване е просветлено от позицията на учителя. Въпрос на време е, а времето няма значение. Вие всички сте там. Вие не го съзнавате, но учителят го знае.

В деня, когато познах собствения си аз, осъзнах цялото съществуване. Оттогава не съм приел никого за неинтелигентен - не мога да направя така, невъзможно ми е. Ти не ще ви-диш този факт - аз, обаче, не съм в състояние да го отрека. За мен вие сте мои приятели. Нещо повече, вие сте самият мен. От ваша позиция обаче, ако не можете да ме приемете като ваш учител, а мислите за мен единствено като за приятел... както желаете, ваша си работа, но ще загубите.

Откъде идва разликата? Когато приемеш някого за свой приятел, мислиш за него като за равен. Приятелят за теб е равен. Да, за мен вие сте мои приятели, понеже виждам, че сте ми равни, няма никаква разлика между нас. Ако обаче вие погледнете на мен като на равен, растежът ви ще спре.

Разглеждайки ви като равни с мен, аз ви издигам до самия мен. Ако вие гледате на мен като на равен, всъщност ме смъквате до вашето собствено равнище. Това е естествено, по-неже вие не познавате други нива на съшествуване. Защо е така трудно да приемеш някого като свой учител? Егото... то държи на всяка цена да е само приятел...

От вас зависи да изберете. Ако ви харесва повече така - хубаво, но аз не мога да поема отговорността, в случай че не растете. Отговорността за това трябва да поемете самите вие и никой друг, понеже вие сте автори на пречката по пътя нагоре. Мога да потека към вас само когато гледате нагоре към мен - енергията може да тече само надолу.

Лично аз не губя нищо, ако ме разглеждате единствено като приятел. Не губя нищо дори ако ме смятате за враг - няма никакво значение... Губите вие. Човекът, който мисли, че съм му враг, както и този, който ме счита за приятел, всъщност мислят за мен по един и същи начин. Човекът, който мисли за мен като за враг, ме приравнява към себе си, а човекът, който ме има за приятел, едва ли прави нещо различно. Те не са различни хора. Когато погледнеш нагоре, можеш да се закачиш за енергията, да бъдеш изтеглен.

Сараха казва:

това емоционално съвършенство и чистота е.

Незамърсено от светското добро и зло,

подобно лотос,

незасегнат от калта, в която е израсъл.
В без паметспиюто е умът потънал... Паметта се абсорбира в без-паметството. При без-паметството умът започва да се губи. А когато умът започне да изчезва, у теб се надига качествено нов вид енергия - сърдечната енергия. Това е емоционалшо съвършенство и чистота. Започва да действа сърцето. Когато умът се разпадне, енергията, заета досега с него, се превръща в любов. Тя трябва да се превърне в нещо, защото енергията не подлежи на унищожаване, а само променя формата си.

Умът черпи почти 80 % от енергията ти, без да ти връща нищо. Като пустиня е. Реката си тече, а пустинята я попива, без остатък, без възвръщаемост. Пустинята не позеленява от водата, в нея не расте трева, дървета, няма басейни и оазиси - нищо! Пусто и мъртво - смуче и смуче безкрай енергията на живота. Умът е голям експлоататор. В пустинята на ума се е загубил не един пътник.

Сараха казва: когато това се случи - когато умът се стопи и ти достигнеш без-умството - изведнъж се променя цялата ти качественост. Ставаш по-любвеобилен - у теб се надига състрадание. Същата тази енергия, която досега е обслужвала пустинята, сега оплодява тучна земя. Сърцето е земята на плодородието.
Това емоционално съвършенство и чистота е.

Незамърсено от светското добро и зло...

Расте от същата умствена енергия, от същата кал на мисли, мислене, желание, страст, но въпреки всичко си остава лотос. Расте в кал, но остава незасегнато от калта.

сякаш магия са...

Ако без разлика ти можеш

да приемеш и отхвърлиш самсара и нирвана,

стабилен е умът ти,

свободен е от покривалото на мрака.

В теб ще бъде самосъществуването

отвъд мисъл и самовъзникване.

Знаеш добре, че си сънувал милиони сънища, ала в съня отново и отново забравяш, че е било сън. Довечера ще сънуваш отново. Що за несъзнателност е това? Всяка нощ сънуваш, а на сутринта разбираш фалша на сънуваното, неговите нереални образи, плод единствено на въображението. Отново си жертва. Отново сънуваш и се заблуждаващ, че сънят е истината. Защо не можеш да осъзнаеш нереалността на съня? Какво ти пречи? Толкова много сънища, безброй заключения на будния през деня ум, доказващи недвусмислено, че сънят е нещо нереално. И въпреки всичко довечера отново ще бъдеш жертва. Сънят ще дойде и ти пак ще мислиш, че е истина, ще го преживяваш като истина.

Тантра предлага една техника. Докато си буден, мисли за света като сън. Например, в момента ме слушаш - мисли за това като за сън. Сега е по-лесно да си го мислиш, отколкото насън. Много пъти ще слушаш моите думи в съня си, но тогава ще ти бъде прекалено трудно - ще спиш дълбоко. В момента може да стане лесно - мисли си, че се намираш в съновидение. Ошо е твоят сън, той говори в съня ти, тези дървета присъстват само в съня, цветята, птиците, всичко е сън - като при магия. Мисли си по този начин, докато си буден. Карай по същия начин няколко месеца и ще се учудиш - когато наистина спиш и сънуваш, ще знаеш, че спиш и сънуваш. Щом с практиката дори истинските дървета започнат да ти изглеждат като нереално съновидение, какво остава за наистина сънуваното.

Тантра казва: дори истинските дървета в основата си са сън. Те не са нещо реално. Как тантра разбира реалността? За нея реалността е онова, което остава винаги непроменено. Това, което идва и си отива, ражда се и умира, за тантра е нереално. Ето дефиницията за нереалност в тантра: моментното е нереално, вечното - истинско.

Преди няколко дни тези дървета не бяха тук, след няколко години също няма да ги има на това място. Преди няколко години самите ние не сме били тук. След нзвестен брой години също няма да сме наоколо (на същото място). Това е дълъг сън.

През нощта сънят продължава един, два или шест часа. Този сън продължава непрестанно 60, 70 години Самата продължителност на времето на съня тук не е от особено значение. Дали ще сънуваш един час или 100 години, е все едно.

Даваш ли си сметка колко хора са живели на земята? Къде са сега? Ако не бяха съществували, щеше ли да е различно? Дали ги е имало или не, няма особено значение - вече всички са изчезнали. Това, което се появява и изчезва, е само сън.

Сараха казва:

сякаш магия са...

да приемеш и отхвърлиш самсара и нирвана...

да приемеш и отхвърлиш самсара и нирвана,

стабилен е умът ти...
Дали приемаш или отхвърляш, няма особено значение. Можеш да изоставиш света или да останеш да живееш в него. Ако имащ такова познание - че всичко е само сън, ако се за-държиш в този климат...

Защо Сараха казва това на царя? Сараха казва: Господарю, вие живеете в дворец, аз - на гробищата; вие сте обкръжен от красиви люде, аз - от най-обикновени, дори грозни; вие живеете в богатство, аз - в беднота; вие - в столицата, аз - в крематориума... това обаче няма значение, все едно е. И дворецът, и гробището за изгаряне на мъртъвци, са съновидения. Красивата ви царица е сън, жената на моя приятел ковача - също. Къде тогава е разликата?

Ако на сън станеш богат или беден, на сутринта вече е все едно. Щастлив ли си сутрин след сън, в който си се видял обсипан с брилянти? Нещастен ли се чувстваш, ако на сън си се видял като просяк по пазарищата? Няма никакво значение. Когато си буден, вече ти е безразлично.

Сараха казва: Господарю, аз съм буден. Третото състояние на съзнанието е факт; за мене вече всичко е сън - всичко. Сън в сън, в сън, в сън. Вече не правя разлика, намирам се от-въд различаването. В мен цари без-умието. Дали хората ме уважават или обиждат - все едно. Дали си мислят за Сараха като за велик брамин, мистик, мъдрец или като за перверзен, луд, побъркан, ненормален - както и да е, няма значение.

Това е истинското разбиране. Тогава ничие мнение няма да те обърква. Успех или неуспех нямат власт над теб. Уважение и хула, живот и смърт - безсилни са. Това е то състоянието на неотклоняване. Пристигнал си у дома.

След като веднъж умът ти е станал стабилен... свободен е от покривалото на мрака. В теб ще бъде само-съществуването... Прибрал съм се у дома, казва Сараха. Навестило ме е същинското съществуване, сега вече се намирам в собствения си център. Загубил съм всичко, с изключение на едно нещо - собствената си природа, моето същинско същест-вуване. Сега вече познавам собствения си извор, произходът ми е ясея, пребивавам в същностната действителност.

Последната сутра:

от самото си начало

нивга не е бил.

Безпътен, той отхвърля пътя.

Като такъв той е продължаваща и

единствена медитация;

той е без-мислено,

непорочно съзерцание;

без-умство.
Този свят на проявления от самото си начало нивга не е бил...Сараха казва: Този свят, който виждаме, никога не е бил, само изглежда така. Както сънищата възникват отникъде и се връщат обратно в никъдето, такъв е този свят.

Този свят на проявления от самото си начало нивга не е бил... От самото начало нищо не е - само лека вълничка на по-върхността на тихо езеро; скоро вълничката се стапя безслед-но. Няма как да задържиш вълничката на тихо езеро... така е и с вълните на мисълта, с вибрациите...

Това е тантристкото разбиране за самата същност на действителността - тя е лишена от ред и последователност. Представлява творчески хаос. В последна сметка нищо не трябва да бъде заклеймявано или възхвалено.

Като такъв той е продължаваща и

единствена медитация;
Това е прекрасна сутра. Сараха казва: забрави за реалност-нереалност: като такъв той е продължаваща м единствена медитация... Цялото това съществуване наоколо... дърве-тата, птичките, полудялата кукувица - всъщност е продължаваща и единствена медитация. Ако си в състояние да осъзнаеш това, лесно ще достигнеш до истинската си родина. Светът е единствена и непрестанна медитация.
Той е без-мислено...
Не намесвай непрестанно ума си. Просто слушай, гледай, докосни. Дръж ума си надалеч.
Той е без-мислено, непорочно съзерцание...
Съзерцавай, но не чрез мисли, а чрез прозрачност. Наблюдавай, гледай, бъди - не чрез анализ, не чрез логика. Общувай чрез тишина. Това е непорочното съзерцание. Общувай

чрез тишина, чрез любов. Общувай... общувай с тази кукувица, с дърветата, слънцето, с всичко, но не мисли за тях. Не се превръщай в мислител...

Без-умството е в основата на всичко.

Тъкмо това Удалака се помъчил да каже на своя син. Попитал го: "Научил ли си за онова, чрез което научаваш всичко останало, а забравяйки го, забравяш всичко? Виждал ли си това нещо? Сблъсквал ли си се с него?"

Синът в объркването си отвърнал:

- Изучих всичко. Но за какво приказваш ти? Учителят ми никога не е говорил за това.

- Тогава се върни - казал Удалака, - защото всичките ти науки са боклук. Върни се назад. В моето семейство винаги сме били истински брамини.

Под "истински" брамин той разбирал - познали сме Брама, истината. Не сме брамини само по рождение.

- Връщай се, връщай се незабавно! Посрещането било прекратено, отишли си и музиканти-те. Боляло го Удалака, но се налагало да върне сина си. Толкова години прекарал вън от къщи, а сега трябвало отново да го отпрати - без нито един ден отдих. Много наскърбен, синът се завърнал при своя учител.

- Защо не ме научи на "онова", което татко така харесва"? - попитал го с горчивина. - Защо пропиля толкова години от живота ми? Татко смята всичко научено от теб за безсмислица!

Не познавам себе си." Ако не познаваш себе си, казва баща ми, що за знания си натрупал? Какво ще правиш с познанията си върху ведите? Можеш да ги казваш наизуст, но за какво ни е това учение? В нашето семейство, твърди татко, винаги сме били истински брамини. "Върни се и преди да умра стани истински брамин!" Учителю, научете ме какво е "онова". Учителят се засмял.

- Това не може да бъде преподадено. Може да се постигне и схване, но не може да бъде преподадено. Затова не се постарах да те науча на него. Но ако настояваш, можем да създадем подходяща ситуация.

Това правят всички учители - създават подходящи ситуации.

Тази комуна е ситуация.

Не мога да ви преподам истината, но мога да създам благоприятна ситуация, благодарение на която да започнете да схващате отделни нейни отблясъци.

Пребиваването ми тук е ситуация, говоренето ми пред вас. Не че мога да ви преподам истината чрез говорене, но просто съществува ситуация, в която нещо като треперене мо-же да премине във вас. Усещате вибрации и те ви тласкат напред по дългия път, навътре.

И така учителят казал:

- Можем да създадем подходяща ситуация - грижи се за всичкн крави в ашрама - (имало около четиристотин крави) - заведи ги вдън гори тилилейски. Колкото по-далеч, толкова по-добре, да не те достигне човешки поглед. Върни се чак когато стадото ти е нараснало на 1000 крави и бикове. Ще минат много години, но какво от това? Помни, не трябва да се виж-даш с никакво човешко същество. Приятели ще ти бъдат единствено кравите, те ще бъдат твоето семейство. Ако искаш, можеш да си говориш с тях.

Светкету заминал в дън горите тилилейски, където още не бил стъпвал човешки крак. Там той живял с кравите в продължение на много години.

Историята е изключително красива. За какво можеш да си говориш с крави? В началото може и да се е опитвал, докато е разбрал, че е напълно безсмислено - кравата просто те гледа! С празен поглед. Няма диалог. В началото по навик краварят трябва да е повтарял Ведите в присъствието на преживящите животни. Те, разбира се, не се интересуват от Ведическо знание и поради това няма как да го похвалят за знанията му. Сигурно е опитал да им говори за астрология н звезди, но едва ли е събудил по-голям интерес. Какво може да се направи пред аудитория от крави? Ще не ще, трябвало постепенно да се отучва от говоренето, започнал да забравя. Настъпило голямото отучване. ' Минали години. Броят на стадото достигнал 1000. Сега обаче Светкету напълно забравил, че трябва да се връща. Забравил да брои - толкова много години...

Кравите се разтревожили, времето дошло. Една от тях се престрашила и казала:

- Слушай, след като вече сме 1000, времето настъпва и Учителят сигурно чака. Трябва да се приберем вкъщи.

Светкету последвал кравите. Когато стигнал заедно ( 1000-те крави при учителя, той излязъл да ги посрещне и казал на останалите ученици:

- Вижте тези 1001 крави!

- Има само 1000 крави - отвърнали учениците. - Другият е Светкету!

- Той е изчезнал - заявил учителят. - Няма го вече там. Станал е крава, невинна крава, вгледайте се в очите му!

Това е състоянието на без-умие. Това състояние винаги е било целта на Изтока. Състояние, прй което не си, а в същото време за първи път реално съществуваш.

Това състояние на смърт и на живот, на изчезване на его-то и всичко фалшиво; на появяването на истинското и автентичното - това именно състояние наричаме реализация, Божествена реализация, самореализация. Това е състоянието, което Сараха нарича само-съществуване, отвъд мисълта, отвъд ума.

Тантра означава разширяване. Това е състояние, при което ти се разширяваш до безкрайното. Твоите собствени граници и границите на съществуването вече не са различни, а съвпадат. Нищо по-малко от това не е в състояние да задоволи тантра.