Тантриското преобразяване

- Какво мислите по въпроса, мистьр Мен?

- Ами - отвърнал попитаният с познаваща усмивка – онзи, дето е открил "интереса", май е сложил всичките в джоба си.

Във всеки човек се крие по един евреин - евреинът мисли само за пари, интереси, предмети... притежание.

Първо: Промени фокуса от "имам" на "съм". Можеш да имаш целия свят - без полза. Ще си останеш просяк. Не те карам да се отказваш от света, разбери. Не искам от тебе това - не скачай сега в другата крайност. Казвам само, че може да притежаваш целия свят и да нямаш нищо - това е. Не казвам да се откажеш... Понеже тези, които се отказват от света, остават умствено привързани към притежаването... Броиш пари, те също броят. Казваш: "Имам толкова и толкова хиляди долара", но броенето продължава. И ти си счетоводител като тях. Счетоводството е самият свят.

Да осъзнаеш кой си, означава да станеш император. Да бъдеш, означава да бъдеш император. Да имаш, означава да си беден.

На света има два вида бедняци - бедняци, които имат, и бедняци, които нямат. И в двата случая обаче са бедни, понеже онези, които имат, всъщност нямат нищо, а тези, които нямат - съвсем естествено е - също нямат нищо. И едните и другите са бедни. Имащите се учудват: "Какво да правим сега с имането?" Задръстили са се с имане, пропилели са целия си живот да го притежават и постигат, сега то най-после е при тях, а те са в чудо какво да го правят. То не ги е задоволило, не ги преизпълва, не процъфтяват благодарение на него. Все още не са се научилн да живеят живота си като празник. Чрез тях Бог няма да се появи. Той никога не идва чрез притежанието.

Питаш: "Какво имаш ти, а аз - не?"

Ако настояваш да говорим в понятията на притежаването, то ти имаш много повече от самия мен. Несравнимо повече:

алчност, гняв, страст, амбиция, его-още 1001 неща.

Какво имам аз? Съвсем нищо. Да, точно така, нищо. Ако мислиш от гледна точка на притежаването, то аз съм най-бедния човек, понеже нямам абсолютно нищичко. Ако обаче разглеждаш нещата от гледна точка на съшествуването, тогава аз съм най-богатият - изоставиш ли веднъж егото си, не си загубил нищо, напротив - отървал си се от една болест. Изоставиш ли алчността, не губиш нищо - само болестта. Същото е и с гнева - не губиш от премахването му, само печелиш. Винаги, когато изоставяш по нещо подобно, ставаш несравнимо по-богат.

Изчезне ли алчността, заражда се споделянето. Няма ли го гнева, ето ти го състраданието. С изчезването на омразата, ревността, чувството за притежание се появява любовта.

Аз имам единствено себе си. Но това "себе си" се изразява в много, много измерения - в споделяне, в любов, в състрадание. Мога да твърдя, че ти имаш повече, много повече, а в същото време все още не си. Аз съм, ти - не!

Четвърти въпрос:

Любими Ошо, какво искаш да кажеш с твърдението, че човек е машина?

Че човек е машина!

Три сцени - първата:

- Здрасти, Бърни, приятелю! - поздравил Чарли, леко на градус. - Хайде да се отбием в бара и да отпразнуваме пушенето с пури.

- Какви ги дрънкаш? - попитал Бърни.

- Слушай - продължил Чарли, - жена ми ме караше да престана с пушенето. Системата й е: когато ми се доще пура, да взема "О'Хенри".

- Е, и какво?

- Ами тъкмо затова празнувам. Върнах се към пурите. Идеята за бонбончето не ми помогна. Вярвай, бога ми, опитах! Винаги вместо пура взсмах бонбонче "О'Хенри". И знаеш ли какво - нямаше как да го държа запалено - все гаснеше.

Когато казвам, че човек е машина, имам предвид, че той функционира чрез навици, а не чрез осъзнатост. Човек функционира чрез миналото си, а не спонтанно.

Втората сцена:

Нощен работник си пуснал бакенбарди и не ги подстригал, докато любимият му бейзболен отбор не спечелил купата, за голямо нещастие на жена си, млада хубавица.

В деня на победата на отбора той изклинчил от работа, обръснал се, прибрал се вкъщи рано-рано и се вмъкнал в леглото. Хванал в тъмното ръката на жена си и я поставил на гладко обръсната буза.

Тя прокарала пръсти по бузата, обърнала се леко и казала:

- Изчезвай бързо, момче! Старите Бакенбарди ще се прибере всеки миг.

Когато казвам, че човек е машина, имам предвид, че той не се вглежда в настоящия момент, не е достатъчно свързан с действителността. Живее си със старите идеи, с навиците си.

Третата сцена:

Веднъж Мула Насрудин прочел малко стихотворение в някакво списание и много го харесал. Стихотворението било:

Сър, защо не купите букетче

от пролетни цветя?

В дома си да го отнесете

грижовно, като в песента:

Подайте го с жест прост на вашата жена,

кажете: "Скъпа, днес за тебе мислех!"

Мула Насрудин направил точно това. Купил цветя, но вместо да влезе в къщата както обикновено, почукал. Когато жена му отворила вратата, Мула подал букетчето. За най-голямо негово учудване тя избухнала в ридания.

- Защо плачеш? - попитал.

- Днес бе ужасен ден. Счупих чайника, детето плаче, готвачът напусна, а сега и ти се прибираш пиян!

Тъкмо това имам предвид, когато казвам, че човек е машина. Ти не съзнаваш това, понеже машината не осъзнава нищо. Трябва някой да те фрасне по главата, та да излезеш от мрежата на навиците си - така поне за миг ще се пробудиш.

В това се състои и нуждата от учител - да те удря по главата, да променя техники, ситуации, стратегии, с цел да те изненада.

Ако дори за съвсем кратък миг се осъзнаеш, няма как да ти убегне, че цялото ти минало е било механично. Чак тогава ще почувстваш сам - а не само на думи - че човекът е машина. Тогава целият ти живот ще блесне пред теб като чиста механика. За да схванеш неговата механичност, трябва да имаш база за сравнение. Сега ти липсва тази отправна точка. Живееш сред машини. Баща ти е машина, майка ти е машина, жена ти е машина, шефът ти... живееш сред машини. Самият ти си машина. Как би могъл да осъзнаеш?

Веднъж жената на Мула Насрудин ми каза, че никога не си е давала сметка за пиянствата на мъжа си, докато една нощ взел, че се прибрал съвършено трезвен. Ако човек пие непре-къснато, много трудно може да се забележи пиянството му -свикваш с него такъв, какъвто си е.

Ти си машина. Боли - това е и целта да те наричам машина - да те заболи. Нека си боли. Ако не те заболи, значи си неизлечим. Щом боли, значи има още надежда. Болката озна-чава, че дълбоко в твоето подсъзнание ти си съгласен с тази оценка.

Живееш ли в настоящия момент? Разпознаваш ли нещата такива, каквито са точно сега? Или продължаваш да ги наблюдаваш през старите очила, чрез стария ум... паметта? Спасил ли си се от клишетата? Моментално подреждаш нещата в разни кутийки, предварително приготвени кутийки. Например, ако си индиец и срещнеш човек, който ти е особено интересен... човекът изглежда добре, мил е, харесваш излъчването му. Питаш го разни неща за него и той ти отвръща:

- Аз съм мюсюлманин.

Край. Свършено е с цялата приятна вибрация, свил си се обратно в себе си. Имаш си предварително приготвена кутийка, в която за мюсюлмани няма място. Ти си индуист - мю-сюлманите са лоши. Веднага категоризираш човека, поставяш го в тесните си рамки. Сега вече не се интересуваш от истинския човек, защото религията му е против твоите категории и теории.

Чувал съм...

Млада жена отишла на работа в близкия град. Били много бедни, майката била бедна и понеже младата била единствена дъщеря, наложило се да отиде на работа за пари. Майката, особено щастлива, попитала:

- Е, кажи сега, какво правиш там? Момичето съвсем откровено признало:

- Станах проститутка.

- Какво? - изпищяла старицата и припаднала. Когато дошла на себе си след половин час, попитала отново:

- Кажи ми пак каква си станала.

- Вече ти казах - бил отговорът, - станах проститутка.

- Благодаря ти, Боже, - възкликнала майката - помислих, че си станала протестантка.

И двете били, разбира се, католички.

В ума се извършва непрестанна категоризация. Наблюдавай - когато правиш нещо, реагираш ли на факта тук и сега, или следваш някоя предварително зададена теория? Когато правиш нещо, влагаш ли необходимото внимание и осъзнатост, или подхождаш като робот?

Онзи ден ви говорих за трите осъзнатости: осъзнатост едно, осъзнатост две и осъзнатост три. Първата осъзнатост е:

да наблюдаваш себе си, своите действия, реакциите си, подходите. Как се държиш? Като човек или като машина? Ще откриеш, че в 99 от всеки сто случая се държиш точно като машина. Ако обаче придобиеш известна доза самонаблюдателност, ще започнеш да надхвърлящ машината. Това ще ти помогне да се превърнеш в човек. Човек си само, когато си осъзнат. Напълно осъзнат, ти ставаш напълно човек. Напълно неосъзнат, ти си машина и нищо повече.

Пети въпрос:

Любими Ошо, откакто съм тук, получих всичко, което съм искал. Сега имам всичко, но сърцето ми се къса. Защо така?

Нещо не си доразбрал. Сърцето се къса от радост, от възторг, истински възторг. В определен момент радостта става непоносима. Когато радостта стане непоносима, тогава си наистина радостен. Радостта е в своя връх, в 100-те си процента. Ако можеш да понесеш такава огромна радост, рано или късно ще започнеш да се изпаряваш от радост, да изчезваш в божественото. Не се страхувай, нищо лошо не става с теб - ти си бла-гословен.

Случва се обаче, нашите представи.. Ако видиш някой да плаче, мислиш си, че е тъжен, че е потънал в нещастия. Започваш да го утешаваш. Чувал ли си израза "радостни сълзи"? Съществуват и радостни сълзи. Не бързай да утешаваш - може би човекът е прекалено щастлив! Ние обаче мислим че може да се плаче само при нещастие - не познаваме хора, които плачат от радост, понеже хората всъщност изобщо не са щастливи. Радостните сълзи са само в поезията, в очите ги няма.

Сълзите обаче нямат нищо общо с тъгата. Щом хората плачат само при тъга - спукана му е работата на такова човечество! Сълзите нямат нищо общо с нещастието, те се появяват само когато нещо в теб прелива. Може да бъде тъга, може да бъде и радост, любов или гняв. Наблюдавай жените - когато много се ядосат, започват да плачат. Това е гняв, а не тъга. Наблюдавай малкото дете: ако се смее прекалено много, започва да плаче. Много е за него, смехът става непоносим - тогава избликват сълзи. Тези сълзи показват, че чашата се е препълнила - започва да прелива.

Казваш: "Откакто съм тук, се изпълни всичко, което съм искал..."

Тъкмо затова радостта става непоносима, приближаваш се до дома си. "Сега имам всичко, което би ми се искало, но сърцето ми се къса. Защо?"

Въпросът задава Ананд Пратима.

Случва се нещо изключително красиво. Не се опитвай да анализираш, да мислиш за него. Не го обяснявай, защото умът е в състояние да развали всичко. Умът се опитва да се намеси в работата на сърцето. Въпросът ти идва от ума. Сърцето е преизпълнено с радост и поради това се пръска, не може да удържи радостта, прекалено много е. Нека се къса! Затова съм тук, затова си дошъл при мен.

Нека се къса на парчета.

Нека експлодира от радост.

Нека изчезне в безкрайността.

Шести въпрос:

Любими Ошо, защо винаги се страхувам от мнението на другите?

Защото не си, защото все още не си. Ти представляваш сбор от мненията на другите. Кой всъщност си ти? Някой казва, че си красив, следователно си красив. Друг може да каже, че си грозен, и ти се съгласяваш. Трети твърди, че си чудесен, и ти ставаш веднага такъв. Чуваш някой да твърди за теб:

"Никога не съм виждал по-гаден човек!", значи ти си гаден. Хората не спират да приказват, а ти все събираш разни дрипи, от които съшиваш образа си. Затова образът ти е така противоречив, неясен - един казва, че си красив, друг - че си грозен - иска ти се да забравиш мнението на оня, дето казва, че си грозен, но не ти се удава. Ако те интересува мнението на тези, които те смятат за красив, трябва да приемеш и обратното мне-

ние.

Имиджът ти е доста противоречив, не знаеш с точност кой си. Ти представляваш едйн миш-маш - в Индия казваме кедгери, смесица от много неща. Все още нямаш душа, инди— видуалност, не си се интегрирал в центъра, а представляваш боклукчийница за чужди мнения. Точно поради това те е страх - ако мнението на другите се промени, трябва да се промениш и ти - пленник си, изцяло си попаднал в ръцете на другите.

Да бъдеш истински свободен и да останеш в обществото, е наистина трудна работа.

Говоря от собствен опит. Почти невъзможно е да се съществува, защото обществото не обича свободните. Свободният човек е опасност за самото съществуване на обществото. В обществото обичат зомби, машини, роботи - винаги готови да се впишат покорно някъде. Извикай им високо: "Внимание!" и те се подреждат в една линия чисто механично. Не питат защо, подражават.

Обществото им плаща добре - отрупва ги с уважение, награди, почести - трябва да го прави, това му е номерът. Обществото никога не награждава свободния, никога. И как би могло? Та той е враг! Свободният човек е враг в несвободното общество, истински моралният е враг в неморалното общество, религиюзният е враг за нерелигиозното обкръжение. В свят, изграден върху материализъм, за духовния човек е винаги трудно, не може да се впише никъде, в никакви рамки.

Обществото те снабдява с всичко необходимо, за да се впишеш в него - добър имидж, поддръжка. Ако обаче не слушаш, мнението му за теб се променя. Може да те унищожи за секунди, понеже имиджът ти се намира в обществени ръце. Това е първото нещо, което трябва да разбереш.

Питаш: Защо винаги се страхувам от мнението на другите? Защото все още не си, защото си изграден от другите и от техните мнения, оттук и страхът. Свещеникът казва, че си много добър човек. Ако се държиш както подобава, ще си останеш добър човек. Ако се държиш така, както иска той - а той спокойнр може да е някой невротик - добре. В противен случай свещеникът ще те погледне и ще каже: "Възправяш се против морала, религията, традицията. Изпадаш в грях!" Ще си промени мнението за теб, а ти си бил "добър" само поради неговото предишно мнение.

Бъди самия себе си. Никой не е в състояние да те направи добър или лош. Освен ти самият, никой друг не може да те направи добър, нито лош. Тези погрешни представи живеят само в сънищата.

Лекарят казал на един от пациентите си:

"Човече, ще влезеш в аналите на медицината. Ти си единственият, който някога е забременявал."

- Това е ужасно - отвърнал пациентът. - Какво ще кажат съседите? Дори не съм женен!

Той не се интересува от това, че е събитие в историята на медицинската наука, а взел да се вайка за приказките на съседите и че не бил още женен.

Постоянно живееш в страх и този страх ще продължава, ако не спреш да колекционираш мнения. Изостави ги всичките! Някой смята, че си светец? Остави го, той е опасен - ще те манипулира именно чрез това. Щом веднъж повярваш на приказките му, те стават твои господари, а ти - роб.

Понякога при мен идват хора и казват: "Ти си голям светец!"

- Съжалявам, извинете ме. Никога не казвайте това за мен, понеже няма да позволя да бъда манипулиран от никого. Аз съм си аз - светец или грешник, няма значение.

Някои мислят, че по този начин ми дават висока оценка. Може би дори не съзнават какво правят. Винаги, когато оценяваш високо даден човек, ти ставаш силен. Особено ако той възприеме твоята оценка за себе си, вече е станал жертва. Сега ти можеш да го крнтролираш. Винаги, когато поиска да направи нещо, дори най-невинното...

Помисли: наричаш някого светец, махатма, велик мъдрец. Току виж на човека един прекрасен ден му се допушй - какво ще направи? Не може да запуши, защото ще наруши представата за себе си и своята святост. Не си струва да замениш святост за някакво си пушене. Човекът няма как да запуши, понеже прекалено много хора го считат за светец. Ще се превърне в двуличник, в лицемер. Може да се опита да пуши скришно, без да казва на никого, а публично ще продължи да заклеймява това като порок. Публично е един, а в частния живот - друг. Разцепва се по средата.

Никога не приемай мненията на другите, добри или лоши. Кажи: "Извинете, задръжте мнението за себе си. Аз съм си аз!" Ако успееш да спазиш това правило, никой никога няма да бъде в състояние да те манипулира, ще останеш свободен. Свободата е радост. Свободата е трудно постижима, помни това, понеже обществото се състои от роби. Свободата не е лека, но в нея и само в нея е радостта. Тя е единствения истински танц, единствената врата към Бога. Робът никога не достига Бога, не е в състояние.

Седми въпрос:

Твърди се, че англичаните са най-добрите служители в света. Когато ме дари с име, ти го преведе като "в служба на любовта". Сега знам, че то също така може да бъде преведено като "служител на любовта". Размишлявах върху това. Понякога ми изглежда, че по-добре служа на любовта, когато съм най-вярна на себе си и ми липсва намерението да служа. Иначе изглежда повече като подчинение, като че съм болна от английската болест, наречена учтивост, сервилност и услужливост. Би ли коментирал върху това?

Въпросът е на Ма Прем Дази. Прем Дази всъщност означава "служител на любовта". Когато тя стана санясин, аз умишлено преведох името й като "в служба на любовта". Точният превод е "служител на любовта". Преведох го като "в служба на любовта" с известна умисъл.

Искам от теб да се приучиш на служене, но не чак да ставаш слуга. Слугите всъщност не могат да служат истински, истински служат само господарите. Служителите само изпълня-ват задълженията си. Дълг в четирибуквена грозна дума. Служителите трябва да изпълняват дълга си - в това няма никаква красота, нито капка радост. Бъди в служене, но никога не бъди слуга! Това едно.

Второ, когато станеш служител, научаваш се на някои навици. Служенето е процес - да станеш служител, означава да придобиеш характер, мъртъв характер. Хората знаят, че си обществен служител, че еди кой си е служител.

Например: Вървиш си по пътя и виждаш как някаква къща гори. Втурваш се натам и спасяваш дете от смърт. Ти обаче не си задължен да го направиш. Не си бил на обществена служба, изискваща от тебе да спасяваш деца в горящи къщи. Просто си излязъл на утринна разходка и си се натъкнал на пожара съвсем случайно. Изобщо не си мислил за такава възможност. Сблъскал си се с нещо и си реагирал... Ти си на служба, но служителят е нещо опасно, понеже, ако не може да намери на кого да служи, ще го направи с насилие.

Чувал съм за един християнски мисионер, който преподавал на учениците си в неделното училище - малки момчета и момичета... Казал им да направят нещо полезно. Седмица да не минава. без да са сторили по нещо добро. Следващата неделя по време на

рсдовния урок попитал кой какво е направил, извършили ли са общественополезна работа. помогнали ли са на някого. Изправили се три момчета и мисионерът много се зарадвал. От тридесет ученици поне трима се вслушали в напътствията му. Все пак не е като без хич.

Попитал първото момче:

- Какво направи? Кажи пред целия клас.

- Сър - казало момчето - помогнах на една старица да пресече улицата.

- Много добре - казал мисионерът - винаги се грижи за старите хора.

После попитал второто момче, а то отвърнало:

- Аз също помогнах на стара жена да пресече пътя.

Мисионерът малко се учудил... но какво толкова чудно има? Старите жени не са една и две.

Продължил нататък с третото момчс.

- И аз помогнах на една старица да пресече - казало то.

- Това е прекалено! - извикал мисионерът. - И тримата - все старици!

- И тримата помогнахме на една и съща жена! - бил отговорът.

- Но нали говорихме да помогнете на три различни.

- О, и толкова ни дойде множко. Понеже тя не искаше да пресече на отсрещната страна. Беше много трудно, но успяхме: нали трябваше да се отчетем някак. Как само се ядоса старата вещица!

Никога не бъди слуга, понеже все ще трябва да търсиш. И ако не намериш къде да служиш, ще се ядосаш много. Тези хора са плъзнали по целия свят - имам предвид обществените

служители - те са най-големите немирници. Все ще измислят нещо... понеже, когато хората не искат услугите им, те им ги налагат. Трябва да се наложат, тъй като са инвестирали в това. Не могат да позволят такъв красив свят да съществува от само себе си - какво би станало с тях тогава? Помисли: когато не останат прокажени, болни, няма да има и болници. Ако всички получат просветление - изчезва нуждата от училиша, колежи, университети... Какво ще стане тогава с обществените служители? Ще започнат да се самоубиват. Да няма на кого да служиш! О, те ще успеят по някакъв начин, ще създадат положение, при което пак да са на служба -от това зависи целият им престиж. Чист егоизъм.

Тъкмо поради това, знаейки добре... спомням си точно как посветих Прем Дази. Тъкмо се канех да преведа името като "служител на любовта" и ми хрумна, че ще бъде погрешно. Думата означава точно това, но я промених и я нарекох "в служба на любовта".

Бъди в служене, но не превръщай службата в част от характера си. Обичам хората, които живеят безхарактерно, от момент към момент, с реакции, свързани единствено с нуждите на ситуацията. Иначе ще се приковеш във вериги.

Ти си права, Прем Дази. Казваш: "По-добре служа на любовта, когато съм най-вярна на себе си и ми липсва намерението да служа!" Напълно вярно. Когато си наумиш да служиш, вече не е красиво, не е любов. Когато си напълно вярна на себе си... от тази независимост, от това съществуване израства любовта и ти наистина служиш на хората. Тогава нямаш чувството, че ти си служител, а те - господарите. Служиш просто, защото имаш много да дадеш, да споделиш - в споделянето си преливаш, в любовта, в състраданието.

Последен въпрос:

Любими Ошо, може ли молитвата да навреди?

Никога не съм чувал такова нещо освен в един единствен случай. Ето историята:

Двс момичета се омъжили в един и същи ден и отишли заедно със съпрузите си в един и същи хотел, за да прекарат медения си месец. Четиримата се разположили във фоайето и взели да си говорят колко очебийно би било, ако си легнат всички в толкова ранен час. Рсшили дамите да се оттеглят първи, а двамата мъже да пийнат нещо на бара. След около 10-15 минути щастливите съпрузи трябвало да последват жените си.

Не щеш ли, тъкмо тръгвали от бара към стаите на жените си, всички светлини изгаснали, а на непознато място това не с шега работа. Както и да е. За мъжсте нямало съмнение, че ще стигнат някак до стаите си и затова тръгнали смело в тъмното.

Хари вървял опипом по коридорите, броейки стаите - бил много предпазлив човек - и накрая открил каквото търсел. За да се увери, че не е сбъркал, драснал кибрит и видял на площадката пръснати конфети. Влязъл внимателно, съблякъл се, облякъл пижамата, коленичил и си казал молитвата. После се покатерил на леглото и почнал да прави любов.

Точно в този момент светнало и - виж ти! -нашият човек улучил стаята, но сбъркал етажа - в

лeглото била невестата на другаря му! Грабнал дрехите си и се завтекъл към другата стая - другият младоженец обаче се оказал атеист!

Стига за днес.

4. 
   ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА Е МЕДИТАЦИЯ
   

Умът, интелектът и формираното

съдържание на този ум са То,

както всичко и светът са,

изглеждащи от него разни,

сетивните неща, възприемателят,

застоят, отвращението,

желанието и просветлението.

тъмата на духовното невежество,

то премахва сенките в ума,

но само в рамките на интелекта!

Кой би могъл да си представи

самосъществото на безжеланото?

ни за утвърждаване и схващане,

понеже то не може да се разбере.

Невежите са оковани

от раздробяване на интелекта;