физиология. Разбира се, всичко е въпросна доза. В малко,
поносимо все още количество, натрият дразни клетките и ще ги кара да работят интензивно и ударно. Хлорът в молекулата на натриевия хлорид също не е безобиден, той се изнася компенсаторно от организма най-вече свързвайки се с водородни протони до НС1 (солна киселина) и се отделя през стомашно-чревния тракт,
предизвиквайки свръхкиселинност и възпаления - гастрити, както и язви и накрая рак.
Повишеният йонен състав от приетата сол освен стомаха дразни и бъбрека, основният орган,
отговорен за отделянето им и за водно-електролитния баланс на организма като цяло.
Затруднената работа на бъбрека води до повишаване на
артериалното налягане, развива се хипертония и следват поредицата от съдови изменения с развитие на склероза, а оттам - сърдечен инфаркт, мозъчен инсулти т. н.
Калият, напротив, не задържа втъканите излишна вода, дори елек диуретик и спомага за отделянето на задържани течности. Отразява се добре и върху функцията на сърцето. Остава въпросът дали в дългосрочен план тази калиева сол е безвредна за бъбрека, откъдето се отделя.
Докато
това стане ясно, можем да изберем по-малката злина. Със сигурност тя е в полза на калиевата сол. В нашата практика, като начало на видовото хранене, ние препоръчваме използването само на калиева соли то в умерено количество. При включване на обикновена готварска сол наблюдавахме отново постепенно връщане на болестните симптоми, които бяха изчезнали преди това по времена разтоварителния режими захранването. Това особено важи за хипертонията и другите сърдечносъдови заболявания, наднорменото тегло, артритите и много други. При тях е задължително изключването на обикновената готварска сол. В тези случаи трябва да се следи за наличието в храната на скрита сол.
При употреба на обикновен хляб, туршия,
майонеза, пастети др. се поглъща голямо количество натриев хлорид със същия негативен ефект,
както горе. Единственото абсолютно
противопоказание за употребата на калиева сол е остратаСподели с приятели: