Тази книга не е ръководство за самолечение. Описаната в нея система на хранене можете да приложите след консултация с вашия лекар
и хронична бъбречна недостатъчност -
Изтегляне 1.35 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Вместо оцет за подкиселяване на салатите и ястията трябва да ползваме само пресен лимон
- - само под формата на система.
| и хронична бъбречна недостатъчност - там калият в кръвта се завишава поради неспособността на бъбрека да го отделя. В тази концентрация калият е смъртоносен! В заключение, в нашата практика препоръчваме ползването на калиева сол (66% К + ), която се добавя към салатата или към другите ястия винаги накрая, желателно чак в сервираното блюдо (при престой или температурна обработка калиевата сол бързо се губи като вкус. Ако няма противопоказания, профилактично може да бъде заменена от периоди, в които се ползва морска сол - българска (вносната е често с повече натрий, смляна на кафемелачката. Като цяло е желателно солта, дори и калиевата, да се ползва умерено, като задължително в годината се правят няколко разтоварващи курсове, в които не се ползва никаква сол. Вместо оцет за подкиселяване на салатите и ястията трябва да ползваме само пресен лимон (жива, ензимна и витаминна храна, за разлика от оцета!). С какво да омазняваме нашите салати? Смята се традиционно да слагаме олио в салатите (макар че в миналото българинът рядко го е правил, просто защото не е имал олио. Дори някои вярват, че това е особено полезно и ги заливат изобилно със скъпи студено пресовани зехтини. Тъкмо тук сме подготвили за читателя една малка изненада. Ще побързаме обаче дави успокоим, че и вашата здравословна салата ще продължи да бъде мазна" и вкусната нали се смята, че именно мазнините правят храната вкусна. Сега нека поясним: Мазнините са нутриент, хранителна съставка и то основна, наред с белтъчините и въглехидратите. И, разбира се, без тях не може. Природата обаче предлага мазнините така, както предлага и другите съставки на храната - само под формата на система. С други думи, в природата и в храните не съществуват изолирано в бутилки или аптекарски шишета отделно мазнини, отделно белтъчини или отделно въглехидрати. Те винаги се срещат само в някакъв органичен комплекс, в някаква съчетана пропорция помежду им. Поправило всички храни съдържат мазнини, белтъчини, въглехидрати, соли и витамини в определени съотношения (с изключение на такива като захарта, солта и др., но хранили са това. Разликата между различните храни всъщност е разлика в пропорцията на тези хранителни съставки, формулата на тази пропорция определя и спецификата на дадената храна. Ние, дори и днес в цивилизования свят (с някои изключения, например когато пием" от аптеката протеини) не използваме тези основни съставки в разделен, екстрахиран вариант. С едно изключение - мазнините. По някаква странна причина сме решили, че именно мазнините като съставка трябва да отделим изкуствено ида ги изолираме в шишета. От гледище на храната това звучи невероятно, но е факт. И то исторически - преповтаря се при различните култури и народи. От изложеното дотук в тази книга не е трудно да www.spiralata.net 54 се досетим, че сме се натъкнали на поредния дубъл на вече баналната идея на цивилизования човек за концентрация. Концентрира готвенето, концентрира солта, концентрират живота ни кафето и другите стимуланти. Сега на свой ред няма нищо чудно да разберем, че концентрират и мазнините. И то особено много. В сравнение с другите нутриенти - белтъчини и въглехидрати, мазнините са най-калорични, те. най-концентрираните. Един грам белтъчини дават 4 kcal, един грам въглехидрати дават също 4 kcal, докато един грам мазнини цели 9 kcal! Съвсем логично е, че човекът, който е решил да концентрира живота си, непременно ще посегне и на мазнините. Така още от древността (от около 2000 години) по силата на някакъв напрегнат „цивилизационен" нагон, дори без да осъзнава защо, този човек е търсели изнамирал методи, за да извлича и изолира тъкмо мазнините. И след като това нещо му сее удало, можете да се досетите какво ще му хрумне по-нататък в удовлетворение насъщия си стремеж. Естествено е, че веднъж получил мазнините като отделен екстракт, той ще ги комбинира с вече откритите методи за концентриране и най-вече с най-силния от тях - огъня. Така той изнамерил пърженето. По този начин концентрацията се умножавала многократно. Това е простият мотив, поради който и днес несъзнателно посягаме към бутилката с олио. Дори не усещаме задоволителен вкус, ако няма достатъчно мазнина. Само дето никой не си задава въпроса дали това го има някъде в природата Там просто го няма. Няма живо Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|