Тема: "Неизползвани възможности за ефективното развитие на курортно-туристическа дейност в курорта Сандански

През последните години туристическия поток в курорта Сандански е значително намалял, което се забелязва дори от бегла разходка из града. Същото се потвърди и от направената анкета. Съпоставяйки данните със статистики за Сандански отпреди 1992 г. за периода 1997-1999 г. според анкетата посетилите Сандански туристи са около 40-45 хиляди, а в годините до 1991-92 г. това е бил годишният туристически поток за град Сандански.

Въпреки тези цифри анкетираните изразяваха оптимизъм за по-добро бъдеще на туризма в курортният град.

От проведените срещи и разговори с представители на предлагащите туристически услуги фирми се установи, че почти нищо не се прави за привличането на хората отново в Сандански. Разчита се на стара слава и стари методи. А именно на стари и неугледни брошури, които са далече от съвременната реклама. На места се прави някаква реклама, но тя обхваща само региона.

Предлаганият туристически продукт в курорта Сандански включва до голяма степен исканите от закона услуги. В Сандански се предлагат хотелски и ресторантьорски услуги, които задоволяват търсенето на настоящия етап (като брой легла и места в заведенията). Трябва да се отбележи, че основно предлагани са настаняването и хранене. Това е най-традиционният вид услуги развити в курортния град. Предлагат се също и транспортни услуги, но те са съвсем отделно от туристическите фирми. Непрекъснато задълбочаващата се икономическа криза в град Сандански (а и в страната) доведе до обедняване на предлагания в курорта Сандански туристически продукт, влоши се и транспорта. Транспортната дейност е ?????????? предимно от таксиметрови услуги. Те засега надвишават нуждите сравнено с потреблението им. Много са малко туристическите фирми, предлагащи “Туристически продукт”, които да предлагат продукта като пакет услуги, включващ всичко. Това се прави от Интерхотел “Сандански”, ТД “Еделвайс”.

Проведената анкета дава основание да се смята, че предлаганите услуги в курортът Сандански са еднообразни. А като най-трайни и устойчиви във времето си остават настаняването и храненето. Не липсват и опити за разнообразяване, но те са временни, като пример можем да посочим включването в оферта за посещение на град Сандански към хотела и порциона и на зъболекарски услуги. Но поради нестабилното състояние на пазарите в различните браншове такива услуги бързо отпадат от офертите на хотелите и другите туристически фирми. От анкетата също бе установено и това е доста изненадващо за курортен град като Сандански, че иновации не се внедряват. Това е в 99% от анкетираните туристически фирми и еднолични търговци, свързани с туристическият бизнес. Изключение прави само Туристическо дружество “Еделвайс”- Сандански, където заедно с всички услуги предлагани на туристите се предлагат и планински водачи, ако гостите желаят да посетят планината. В анкетата бе предвидено да се обхване много по-широк кръг от фирми занимаващи се с туризъм, но реално описаните резултати са от 10 фирми.

Изводът от дотук изложеното е – Курортът Сандански е с утвърдено име и традиции в развитието на туризма. Тук от векове се лее и ще продължава да блика чудодейната минерална вода благодарение на чийто извори се е заселил човекът в този район. Създал е селище превърнато в лечебен център, който продължава да съществува и до днес. Посрещането и изпращането на гости на града се е превърнало в традиция, която дава поминък на много хора. Тази традиция се е обособила и развила с времето, като печеливша индустрия, каквато се явява съвременният туризъм. Рекреационните ресурси, с които разполага град Сандански, благоприятния климат, географското разположение, са довели до развитието на ефективна туристическа дейност. Изразена в изграждането на много обекти свързани с туристическия бизнес. Това са хотели, ресторанти, балнеолечебни центрове, места за забавления и развлечения.

Трябва да се отбележи, че цялото развитие на курортната дейност в Сандански е малко еднопосочна. Свързана е преди всичко с хотелиерство и хранене. Необходимо е създаването на информационна система, не само регионална, а национална и даже с международен мащаб. Съществуващият в Сандански Бизнес-информационен център е недостатъчен за задоволяване туристическите интереси. А и не са много хората, които знаят за съществуването му. Благоприятни природни ресурси за развитието на туризма има в планините около град Сандански. Най-добри условия за планински туризъм има в Пирин също условия за този вид туризъм предлагат Славянка и Огражден планина. Нашата община има големи и малко използвани възможности за планински туризъм, като за изходен пункт се ползва Сандански. Пирин със своя алпийски характер е интересен обект за туристи от цяла Европа и останалия свят. Предимството на планинския туризъм се състои в това, че материално-техническата база се използва през лятото за летуване, а през зимата за зимен и ски спорт. Алпинизмът се практикува също целогодишно.

В бъдеще са необходими енергични мерки и усилия за увеличаване относителния дял на високо ефективните видове туризъм – главно лечебният, спортният, планинският и ловно-риболовният туризъм. Всеки един от тях е засегнат в една или друга степен в Сандански и региона и на практика е доказал своите преимущества по отношение на ефективността. Трябва да се използват всякакви възможности за привличане на повече чуждестранни и български туристи. Развитието на нови алтернативни видове и форми на туризъм в бъдеще ще изиграе положителна роля за развитието и оживяването на Сандански и общината.

Възможностите за развитие на туристическия бизнес се увеличават и от извършваните през последните години в страната дълбоки демократични промени, които поставиха началото на прехода към пазарна организация и управление на българското стопанство. Преходът се съпровожда с дълбоки и качествени изменения и в структурите на туризма. С демократизацията на страната през последните години и отварянето й още по-широко за посетители, вече има условия за по-пълно устройство и развитие на курортно-туристическите дейности и в нашия град и община Сандански като цяло. Приватизацията на много туристически обекти отваря възможности пред частната инициатива, която до промените през 1989 г. бе свързана само с предлагането на частни квартири. Сега с процесите на демократизация и промени в обществото се отварят възможности и за по-голяма пъстрота в предлагания туристически продукт, т.е. за разчупване на традиционните представи за туристическите услуги предлагани в Сандански. Като пример може да се посочат идеи като отварянето на индийски ресторант в Интерхотел “Сандански” след като хотелът бе приватизиран, предлаганата разходка с файтон в Парковата част около хотел “Св. Врач” (бившата резиденция) също станал атракция след приватизацията.

Трябва да се посочи обаче, че въпреки отварящите се възможности с демократичните промени възниква и нуждата от решаването на редица практически въпроси – създаване на система от икономически стимули и преференции за туристическите проекти, предоставяне на артикулна търговска информация, маркетингови консултации и т.н.

В анкетата данните, от която обобщаваме са обхванати следните туристически фирми и еднолични търговци, свързани с туристическия бизнес:

1. ЕТ “Венетов” – собственици на механа.

2. Интерхотел “Сандански”.

3. Туристическо дружество “Еделвайс” – гр. Сандански.

4. Дирекция НП “Пирин” – район “Каменица” – гр. Сандански.

5. ЕТ “Голчев” – собственик на два ресторанта.

6. Санаторно-курортен комплекс Сандански (база – 1Н).

7. Пирински туристически форум – Сандански.

8. ТБ “Сима” ??????????????????????

Анкетата и проведените разговори обхванаха и други фирми и еднолични търговци, но те пожелаха имената им да не се цитират в дипломната работа.

АНКЕТЕН ЛИСТ

ЗА ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ В КУРОРТА САНДАНСКИ

- хотелиерство - да не;

- ресторантьорство - да не;

- туроператорска дейност – да не;

туристическа агентска дейност - да не;
2. Какви туристически услуги предлагате:

2.1. Основни.

- настаняване - да не;

- хранене - да не;

- транспорт - да не;

2.2. Допълнителни.

- балнеолечебни - да не;

- спортно-развлекателни - да не;

- екскурзии до културно-исторически паметници - да не;

- организиране на конгресни прояви - да не;

- организиране на фестивали - да не;

- организиране на бизнес срещи - да не;

- културни прояви (концерти и др.) - да не;

- други – да се посочат какви:

да се опише предлаганата туристическа програма – какви основни и допълнителни услуги обхваща:

4. Участва ли Вашата фирма в местни и регионални туристически организации - да не; да се опише в какви организации:

5. Фирмата Ви развива ли “връзки с обществеността”/ /:

- имате отделен човек от фирмата, който отговаря за това – да не;

- съвместява се от друг служител на фирмата - да не;

- нямате -
6. Каква рекламна дейност развива фирмата Ви:

• 
  участва в туристически изложения (борси) у нас и в чужбина -
  

- има собствени рекламни материали - да не;

- участва с материали в реклама за туризма в региона – да не;
7. Какви иновации е внедрила Вашата туристическа фирма:

• 
  нови туристически услуги – опишете ги:
  

- нови туристически стоки – опишете ги:

• 
  нови туристически пакети – опишете ги:
  

8. Какви туристи обслужвате:

• 
  предимно български;
  
• 
  българи и чужденци – опишете чужденци от кои страни;
  
• 
  организирани групи, какви (напр. Деца, абитуриенти, спортисти, др.);
  
• 
  неорганизирани туристи;
  
• 
  брой туристи за последните 2-3 години (тенденция – нарастват или намаляват, какви туристи преобладават, брой чужденци и др.);
  

9. Фирмата Ви анкетира ли туристите си (интересува ли се от тяхното мнение и желания) - да не; как провежда фирмата анкетите си:

Четвърта част
Съвременни тенденции в развитието на курортно-туристическата дейност.
1. Законова и нормативна база за развитие на туризма в България.

Съвременният туризъм е невъзможно да съществува и развива без той да бъде съобразен със законите на страната, в която се осъществява туристическата дейност. Така е по целият цивилизован свят, България не прави изключение в това отношение. В нашата страна съществува нормативна база, която помага от една страна на държавата, като основен контролен орган. А от друга на хората и фирмите занимаващи се или искащи да се занимават с туристическа дейност. С нормативните документи се определят изисквания, задължения и т.н.

Основен нормативен документ в България е Законът за туризма, който дава определения и изисквания към организацията и ?????????? на туризма.

Чл. 1 гласи: “Този закон урежда държавната политика в областта на туризма, органите и организациите в туризма, условията и реда за извършване на туристически дейности и контрола върху тях.”

В този закон, който бе публикуван в ДВ бр. 71 от 1998 г., са пояснени и неговите цели, а именно:

1. Да осигури условия за развитието на туризма.

2. Да въведе критерии и изисквания за извършване на туристическите дейности и за туристическите обекти.

3. Да определи правата и задълженията на лицата, осъществяващи туристическа дейност и условията за нейното подпомагане.

4. Да осигури защита на потребителите на туристическия продукт.

Със закона за туризма са определени различните видове туристически дейности, като точно се цитира кои дейности спадат към туристически. Това е казано в чл. 3 т. 2, която гласи: “Туристически дейности са:

1. Хотелиерството, ресторантьорството, туроператорската дейност и туристическа агентска дейност.

2. Предоставянето на допълнителни услуги.”

В чл. 3, т. 3 на този закон е казано кои обекти са туристически, а като такива са посочени:

1. Хотелите и другите места за настаняване, заведенията за хранене и развлечения;

2. Туристическите агентски бюра, спортно-анимационните и рекламно-информационните центрове.

3. Пригодените за туристическо ползване етнографски, културни, исторически и природни забележителности.

4. Други обекти, обекти осигуряващи развитието на туризма в съответния регион.

Раздел ІІ на закона за туризма е посветен на Националния съвет по туризма.

Чл. 6 т. 1 гласи: “Създава се Национален съвет по туризъм като консултативен орган към министъра на търговията и туризма”.

Чл. 7 пояснява какво съдействие оказва този съвет, а именно за:

1. За проучването, анализирането и прогнозите на туристическите пазари.

2. Набирането, обработването и разпространяването на информация за състоянието на туризма.

3. Разработването на национална политика в туризма.

4. Осъществяване дейността на регионалните, местните и браншовите туристически организации.

5. Изграждането на национална мрежа от туристически информационни центрове и бюра.

6. Определяне на реда и критериите за категоризация на туристическите обекти.

В чл. 9 от закона за туризма е обърнато внимание на правата на местата власт по отношение на туризма, като в т. 1 се казва “Общинският съвет може да приеме програма за развитие на туризма на територията на съответната община.”

Т. 2 кметът на общината:

1. Организира информационното обслужване на туристите чрез туристически информационни бюра или центрове.

2. Съдейства за рекламата на туристическия продукт на общината.

3. Организира събирането, съхраняването и предоставянето на Националния съвет по туризъм на информация за състоянието на туризма в общината.

4. Категоризира туристическите обекти в случаите, определени в този закон, съгласувано с предложенията на регионалните туристически организации.

5. Организира контрол по спазването на нормативните актове в областта на туризма.

С чл. 10, т. 1 се определят възможностите за създаване на местни туристически организации. Този чл. 10 (1) гласи: “На територията на една или повече съседни общини, както и в туристическите комплекси, може да се създава местна туристическа организация.”

За стиковане и по-голяма ефективност от работата на тези организации законът дава възможност за обединяването на различни туристически организации. Това се казва от чл. 11 “За осъществяване на дейности по развитието на туризма могат да се създават регионални туристически организации, които обединяват местни туристически организации.”

Чл. 12 и прилежащите към него точки поясняват функциите на тези регионални туристически центрове, т.е. че те представляват членовете си пред държавните органи и в Националния съвет по туризъм, и т.н.

В раздела Финансово подпомагане на развитието на туризма, са засегнати неща от особена важност за съвременното развитие на туристическия бизнес и по-специално чл. 15 казва “Държавата подпомага развитието на туризма, като осигурява средства за:

1. Национална и регионална туристическа реклама.

2. Маркетингови проучвания в областта на туризма.

3. Информационно осигуряване.

4. Анализи и прогнози за развитието на туризма.

5. Контрол върху туристическите дейности.

6. Подпомагане изграждането и функционирането на туристическите информационни центрове и бюра, включени в национална мрежа.

7. Други дейности по този закон, свързани с развитието на туризма.

В закона са дадени правомощия на общинските съветници в общините да могат да създават общински фондове за развитие на туризма чл. 17. Изяснени са начините за разходването на средствата от общинския фонд, като се съгласува с програмата за развитие на туризма в общината и т.н.

В Допълнителна разпоредба са дадени определения за термини и дейности свързани с туризма. Това има важно значение за развитието на туризма, тъй като допринася за по-доброто разбиране между партньорите при водене на преговори и представянето на оферти. След като са дадени точни определения на това що е турист, що е хотелиерство, ресторантьорство и т.н.

1. По смисъла на този закон:

“Турист” е лице, което предприема краткотрайно или дълготрайно пътуване с цел почивка, лечение, спорт, участие в конгресни прояви, делови разговори, познавателни и хоби дейности и други. За статистически цели се ползват понятията за турист и международен турист, определени от Световната организация по туризъм и приети от Статистическата комисия на ООН.

“Хотелиерство” е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по този закон средства за настаняване.

“Ресторантьорство” е предоставянето на услуги в категоризирани по този закон заведения за хранене и развлечения.

Тази допълнителна разпоредба включва общо 17 подточки всяка е конкретно определение, свързано с туристическия бранш.

Категоризацията на туристическите обекти у нас се определя с Наредба № 2 от 14 август 1998 г.

Според чл. 1 “С тази наредба се определят условията и редът за определяне категорията на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за туризма, наричани по нататък “туристически обекти”, критериите за извършване на категоризиране, на отказ за издаване на удостоверение за категория и за понижаване на категория.

В наредбата са конкретизирани туристическите обекти подлежащи на категоризиране, такива са:

1. Хотелите и други места за настаняване, посочени в приложение № 1.

2. Заведения за хранене и развлечения, посочени в приложение № 2.

Системата за категоризиране на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения, изяснява системата за категоризация у нас. Чл. 4 гласи “За категоризиране на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения се прилага 5-звездна система, отговаряща на международните стандарти, на традициите в българският туризъм и на изискванията на тази наредба.”

Чл. 5 Местата за настаняване се категоризират в следните категории:

Места за настаняване по ал. 1 се категоризират в категория “една звезда”, “две звезди”, “три звезди”, “четири звезди” или “пет звезди”, съобразно задължителни нормативни изисквания.

В чл. 6 поясняват категориите за заведенията за хранене и развлечения, които са същите по пет-звездната система. И се съобразяват с нормативни изисквания.

От чл. 7 на наредбата става ясно, че условията и изискванията по чл. 5 и 6 са еднакви за съществуващите и новопостроените обекти.

С чл. 10 е пояснено какъв е редът за получаване на категория от собствениците на туристически обекти или упълномощени от тях лица.

В раздел ІV от Наредба № 2 е определена символиката, която да притежават вече категоризираните обекти. Тази символика включва – удостоверение за категория, табела за категория стандартна и табела на главния вход на туристическия обект и др. изисквани от закона.

На категоризираните частни квартири се предоставя символика включваща удостоверение за категория и стикер.

В наредбата са посочени и Задължителни нормативни изисквания към места за настаняване. Тези изисквания са различни за отделните категории хотели. Такива са най-общо погледнато нормативните и законови изисквания, без които развитието на съвременен туризъм и то печеливш е немислимо. Посочените нормативни документи осигуряват нормални възможности за развитие на курортната дейност в страната.
2. Курортната дейност и връзките с обществеността (?????????).

Една от областите, където нуждата от постоянно общуване между дадена фирма и широката общественост или отделните социални групи се признава за жизнено важна, по мнението на почти всички водещи маркетолози, представлява туризмът. И наистина, ако вземем за пример само нашата страна и отношението към туризма изобщо и към отделните туристически фирми в частност, ще установим, че това е безусловно вярно.

Спомняме си онзи виц, че България граничи на изток с “Балкантурист”. Или множеството вицове и рязко отрицателното отношение към “Кореком”, доскоро включен в структурата на Комитета по туризъм”.

Всичко това би било доста по-различно, ако в системата на българския туризъм се използваше планомерно системата на пъблик-рилейшънс. Какво обаче представлява той?

Още към края на миналия век у редица предприемачи изкристализира разбирането, че стопанската дейност ще се развива по-успешно, ако съумеят да предразположат общественото мнение и създадат благоприятно отношение към своите стоки, марки и фирми. Така още Уестихгхауз наема някакъв журналист, на когото възлага системно да търси и публикува материали за успехите на неговата фирма, за да получи предимство всред широката общественост пред конкурента му Едисон. Така се появяват фирмените прес-агенти, вестникари наети да публикуват удобна и желана информация за фирмата-работодател.

Прелом в комуникационната политика на фирмите настъпва през 1906 г., когато Айви Ли пише една декларация за принципите, от които се ръководи и която става знаменита като първия манифест на пъблик-рилейшънс. В нея той казва “Ние не сме тайна агенция по печата. Цялата ни работа се извършва наяве. Ние не сме и рекламна агенция... Накратко, нашият план е откровено и открито, от името на концерните и обществените органи да предоставяме на печата и обществеността своевременна и точна информация.”

От това време е започнало и навлизане на журналистите във фирмените комуникации, но това все още са били епизодични акции по осведомяване на обществеността. Системно провежданите мероприятия, целящи да постигнат положително въздействие върху обществеността и да формират целенасочено обществено мнение започват в периода на Първата световна война. Това се свързва с името на американския проф. Едуин Бърнайс, който пръв въвежда термина “public relations”, означаващ “обществени отношения” или “връзки с обществеността”. Най-напред пъблик-рилейшънс се масовизира в САЩ през 30-те години, а в Западна Европа – след Втората световна война.

Пъблик-рилейшънс (ПР) не трябва да бъде разглеждана като отделна наука, а като използваща комуникационни техники дейност, основана на система от знания заимствани от различни обществени науки, прилагани с различни методи за въздействие върху общественото мнение.

Трябва да направим разлика между връзките с обществеността и рекламата на една фирма. ПР и рекламата имат много общи черти, но между тях съществуват и важни различия:

1. ПР преследва главно социални дълготрайни и по-далечни цели чрез изграждане на престижен образ за дадена стока или услуга, туристическа фирма, туристическо място, район или страна, докато рекламата гони по-близки и непосредствени икономически цели – увеличение на продажбите, изместване на конкуренцията и т.н.

2. ПР търси установяването на диалог, докато в почти всичките си форми на проява рекламата е монолог.

3. ПР има за предмет цялата дейност на дадена фирма, а предмет на рекламата е качеството, потребителските свойства и други ценности, на предлаганото на потребителите.

4. ПР създава и печели общественото доверие и убеждава обществеността, че фирмата е обществено полезна и необходима на дадено общество. А рекламата има задача да завладява пазара и налага дадена марка.

5. ПР е важна функция на фирмено управление, докато рекламата е обект на органите осъществяващи продажбите.

6. ПР предшества и съпътства рекламата и създава нужния благоприятен фон за да се организира с успех всяка рекламна кампания.

Съществуват различни определения за ПР: Американската асоциация по ПР го дефинира като: “ПР са функция на управлението, призвани да оценяват отношението на обществеността, да отъждествяват политиката на частното лице или на организацията с обществените интереси и да изпълняват програма, която да осигури разбирането и приемането на тази политика от масите.”

Другото определение за ПР е на Лондонския институт за ПР: “ПР означава планирани, преднамерени и постоянни усилия за установяването и поддържането на взаимното разбирателство между дадена организация и обществото.”

В Германия пък е възприета друга. Дефиницията е: “Връзките с обществеността представляват планирани и трайни връзки на даден орган, целящи да спечелят и поддържат разбирането, благоволението и подкрепата на онези среди, с които организацията има допирни точки или пък съществуват изгледи да установи контакт с тях. Такива среди са потребителите, доставчиците, кредитните институции, правителствените органи.”